НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1792
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1792
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
Казвамъ: Често вие за мѣрка вземате горния или долния рѫбъ на дъската. Мислите ли, че тѣзи линии сѫ хоризонтални съ плоскостьта на земята? Нашето дюшеме хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални сѫ две линии, когато сѫ еднакво отдѣлени.
Всичкитѣ точки на две прави линии, които сѫ еднакво отдѣлени въ посоката, тогава сѫ хоризонтални.
към беседата >>
Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ.
Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ.
Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
към беседата >>
Казвамъ: Вие сте въ живота.
Казвамъ: Вие сте въ живота.
Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ относителни нѣща.
Толкозъ години азъ като проповѣдвамъ за любовьта, говоря за любовьта, казвамъ: Трѣбва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ.
Тѣ сѫ относителни нѣща.
Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ.
към беседата >>
Какво разрешавате?
Казвамъ: Вие сте въ живота.
Какво разрешавате?
Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте?
към беседата >>
Ти своитѣ зѫби си развалилъ.
Казвате: „Тъй не може да се обичаме“. То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща.
Ти своитѣ зѫби си развалилъ.
Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне.
към беседата >>
Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ.
Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате?
Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ.
Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте.
към беседата >>
Защо си развалилъ зѫбитѣ си?
То е завъртане. Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ.
Защо си развалилъ зѫбитѣ си?
Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така.
към беседата >>
Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ.
Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ.
Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ.
Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ?
към беседата >>
Има единъ анекдотъ въ турско време.
Ти вече като младъ може да обичашъ, като старъ не можешъ да обичашъ. Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си?
Има единъ анекдотъ въ турско време.
Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ.
към беседата >>
Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ.
Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ.
Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ.
Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите.
към беседата >>
Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
Като млади може да ядемъ, като стари не можемъ да ядемъ. Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време.
Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
към беседата >>
Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ.
Казвамъ: Вие сте въ живота. Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ.
Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ.
Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ.
към беседата >>
Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ.
Тѣ сѫ относителни нѣща. Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ.
Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ.
Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога?
към беседата >>
Младъ ли сте?
Какво разрешавате? Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ.
Младъ ли сте?
Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ.
към беседата >>
Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне.
Ти своитѣ зѫби си развалилъ. Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ.
Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне.
Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“.
към беседата >>
Старъ сте.
Казвате, че човѣкъ се родилъ младъ. Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте?
Старъ сте.
Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата.
към беседата >>
Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така.
Защо си развалилъ зѫбитѣ си? Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне.
Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така.
Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби.
към беседата >>
Защо ви пенсиониратъ?
Следъ като се цани човѣкъ на работа – той е младъ. Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте.
Защо ви пенсиониратъ?
Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате.
към беседата >>
Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ.
Има единъ анекдотъ въ турско време. Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така.
Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ.
Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“.
към беседата >>
Понеже не може вече да работите.
Следъ като го изпѫдятъ отъ работа – той е старъ. Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ?
Понеже не може вече да работите.
Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си.
към беседата >>
Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
Въ Варненско, било въ времето на еничеритѣ, имало единъ навикъ турцитѣ искали българитѣ да имъ плащатъ дишъ-хакѫ. Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ.
Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ.
Вие влизате чиновникъ, следъ 30 години васъ ви пенсиониратъ. Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите.
Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ.
Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише.
към беседата >>
“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога?
Като (дойде) нѣкой турчинъ на гости, следъ като се нахрани, ще му платятъ по единъ грошъ за всѣки зѫбъ. Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога?
Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ.
Младъ ли сте? Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ.
Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ.
То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо.
към беседата >>
Даже и отъ беднитѣ искашъ“.
Тогава имало още обичай, че като дойде единъ турчинъ на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе изъ селото навънъ и тогава ще се върне. Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога?
Даже и отъ беднитѣ искашъ“.
Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега?
към беседата >>
То е едното изяснение на нѣщата.
Старъ сте. Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ.
То е едното изяснение на нѣщата.
Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо.
към беседата >>
Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби.
Този анекдотъ ми го разказваха и азъ на васъ го разказвамъ така. Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“.
Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби.
Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти.
към беседата >>
Вие подмладявате и остарявате.
Защо ви пенсиониратъ? Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата.
Вие подмладявате и остарявате.
Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо.
към беседата >>
Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“.
Единъ турчинъ отива на гости при една бедна вдовица, тя нѣма какво да му даде, трѣбвало да продаде нѣщо, че да му плати за зѫбитѣ. Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби.
Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“.
Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление.
към беседата >>
Вие имате сила, вие имате цена въ себе си.
Понеже не може вече да работите. Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате.
Вие имате сила, вие имате цена въ себе си.
Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа.
към беседата >>
Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ.
Тя отива и се оплаква на валията, казва: „Да имамъ да му дамъ, да му платя, но откѫде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? “ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“.
Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ.
Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби.
към беседата >>
Вие имате едно шише.
Всѣки човѣкъ, който има въ запасъ енергия – той е младъ. Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си.
Вие имате едно шише.
Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ.
към беседата >>
Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти.
“ Вика турчина валията и му казва: „Нѣмашъ ли страхъ отъ Бога? Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ.
Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти.
Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ?
към беседата >>
Ако го напълните съ вода – то е младо.
Всѣки човѣкъ, който изхарчилъ енергия – той е старъ. То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише.
Ако го напълните съ вода – то е младо.
Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ.
към беседата >>
Какво е туй сега?
Даже и отъ беднитѣ искашъ“. Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти.
Какво е туй сега?
Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?
към беседата >>
Щомъ го изпразните – то е старо.
То е едното изяснение на нѣщата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо.
Щомъ го изпразните – то е старо.
Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“.
към беседата >>
Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти.
Заповѣдва да го свалятъ на земята и съ чукъ да му избиятъ всичкитѣ зѫби. Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега?
Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти.
Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче.
към беседата >>
Старото шише, като го напълните – пакъ е младо.
Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо.
Старото шише, като го напълните – пакъ е младо.
Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“.
към беседата >>
Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление.
Тогава му казва: „Сега нѣмашъ право да искашъ дишъ-хакѫ“. Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти.
Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление.
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче.
към беседата >>
Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа.
Вие имате сила, вие имате цена въ себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо.
Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа.
Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?
към беседата >>
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби.
Оттамъ-насетне всичкитѣ турци, които ходили при българитѣ, не искали вече дишъ-хакѫ. Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление.
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби.
Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“.
към беседата >>
Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ.
Вие имате едно шише. Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа.
Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ.
Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ.
към беседата >>
Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ?
Нѣкой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде въ дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби.
Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ?
Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба.
към беседата >>
Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ.
Ако го напълните съ вода – то е младо. Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ.
Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ.
Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота.
към беседата >>
Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?
Какво е туй сега? Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ?
Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?
“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души.
към беседата >>
Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“.
Щомъ го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ.
Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“.
Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така?
към беседата >>
“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче.
Нали ужъ любовьта ще се качи на гърба ти. Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ?
“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче.
Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ.
към беседата >>
Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“.
Старото шише, като го напълните – пакъ е младо. Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“.
Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“.
Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Като го сложи, пакъ плаче.
Любовьта, когато качва хората по гърбоветѣ, то е едно престѫпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче.
Като го сложи, пакъ плаче.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ.
към беседата >>
Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?
Стариятъ – това е състояние на човѣшката душа. Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“.
Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?
“ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“.
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щомъ ми трѣбваше да идвамъ въ този свѣтъ, като крачетата ми сѫ слаби, рѫцетѣ слаби. Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“.
Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири.
към беседата >>
“ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ.
Съзнавашъ, че въ младини си ималъ нѣщо, въ старини си го изгубилъ. Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ?
“ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ.
Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба.
Кой ме караше, защо дойдохъ отъ оня свѣтъ? Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“.
Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба.
Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири.
към беседата >>
Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота.
Въ старини си придобилъ нѣщо, което въ младини си го нѣмалъ. Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ.
Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота.
Защо става така? Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души.
Щомъ ми трѣбваше този будалъкъ? “ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба.
Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души.
Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“.
към беседата >>
Защо става така?
Казвашъ: „Похарчихъ енергията на младостьта само, за да добия знание“. Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота.
Защо става така?
Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ.
“ То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на рѫце и то пакъ плаче. Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души.
Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта.
към беседата >>
Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
Нѣкоя пѫть казвашъ: „Не разбрахъ живота“. Сравнявашъ и казвашъ: „Дали туй, което го изхарчихъ, съответствува на знанието, което придобихъ? “ Сега човѣкъ, като живѣе, се старае да бѫде красивъ и най-после става грозенъ. Всички започватъ съ красота и свършватъ съ грозота. Защо става така?
Ти имашъ красотата до известно време, после – обратното.
към беседата >>
Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ.
Като го сложи, пакъ плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ.
Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете.
към беседата >>
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва.
Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде.
към беседата >>
Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ.
Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири.
После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“.
към беседата >>
Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва.
Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда.
Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ.
към беседата >>
После – той слуша, а другиятъ му свири.
Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири.
После – той слуша, а другиятъ му свири.
И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“.
към беседата >>
Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда.
Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата.
Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ.
към беседата >>
И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“.
Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири.
И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“.
Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата.
Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина.
Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде.
към беседата >>
Свиришъ – то е любовьта.
Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“.
Свиришъ – то е любовьта.
Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина.
Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ.
Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре.
към беседата >>
Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете.
Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта.
Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете.
Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде.
При А слънцето изгрѣва, при Г залѣзва. Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ.
Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде.
Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ.
към беседата >>
Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“.
Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете.
Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“.
Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“. Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ.
Като изгрѣва слънцето, ние виждаме красотата, като залѣзва слънцето – красотата не се вижда. Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде.
Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ.
Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ.
към беседата >>
Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“.
После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“.
Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“.
Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ.
Щомъ красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ.
Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ.
Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ.
към беседата >>
Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. Като идешъ на гости при твоя приятель и той наготви, и ти казвашъ: „Много хубаво е наготвено“.
Казвамъ: Готвеното трѣбва да бѫде много добре наготвено.
към беседата >>
Никога нѣма да бѫде.
Или казано другояче: красотата е изобилна свѣтлина, грозотата е тъмнина. Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ.
Никога нѣма да бѫде.
Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“.
към беседата >>
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори?
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори?
Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ.
към беседата >>
Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре.
Сега вие отъ живота чакате това, което никой не го е добилъ. Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде.
Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре.
Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ.
към беседата >>
Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи.
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори?
Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи.
Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло.
към беседата >>
Да бѫдешъ добъръ.
Вие очаквате отъ живота нѣщо отвънъ да ви дойде. Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре.
Да бѫдешъ добъръ.
Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа.
към беседата >>
Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ.
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи.
Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ.
Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си.
към беседата >>
Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ.
Отвънъ ще дойдатъ условията, а отвѫтре ще дойдатъ зародишитѣ. Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ.
Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ.
Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи.
към беседата >>
Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва.
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ.
Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва.
Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора.
към беседата >>
Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ.
Вие очаквате зародиша на една мисъль да дойде отвънъ. Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ.
Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ.
Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи.
към беседата >>
Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва.
Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?
“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора.
към беседата >>
Та казвате: „Не съмъ добъръ“.
Никога нѣма да бѫде. Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ.
Та казвате: „Не съмъ добъръ“.
Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже?
към беседата >>
“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ.
Мислите ли, че Господь би дошълъ на едно мѣсто, дето има раздори? Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ?
“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ.
Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ.
към беседата >>
Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ.
Условията ще дойдатъ отвънъ и възможноститѣ ще дойдатъ отвѫтре. Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“.
Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ.
Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти.
към беседата >>
Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло.
Господь нѣма да дойде, кракътъ му нѣма да стѫпи. Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ.
Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло.
Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“.
към беседата >>
Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа.
Да бѫдешъ добъръ. Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ.
Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа.
Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте.
към беседата >>
Тръгвашъ съ баща си.
Въ една душа, въ която има раздори, Господь е отвънъ. Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло.
Тръгвашъ съ баща си.
Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ.
към беседата >>
Казвамъ: Това трѣбва да се приложи.
Условията ще ви дадатъ отвънъ, но добротата е вѫтре въ васъ. Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа.
Казвамъ: Това трѣбва да се приложи.
То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи.
към беседата >>
Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора.
Той ще изпрати единъ посланикъ, втори, но кракътъ му не стѫпва. Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си.
Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора.
Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него.
към беседата >>
То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи.
Да бѫдешъ справедливъ, ще ви дадатъ условия отвънъ, но справедливостьта е вѫтре въ васъ. Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи.
То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи.
Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето.
към беседата >>
Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора.
Когато човѣкъ стане чистъ и свѣтъ, Господь като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готовъ ли си съ мене да вървишъ? “ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора.
Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора.
Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“.
към беседата >>
Какъ трѣбва да се каже?
Та казвате: „Не съмъ добъръ“. Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи.
Какъ трѣбва да се каже?
Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате.
към беседата >>
Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ.
“ Той тръгне и ти заминешъ съ Господа за оня свѣтъ. Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора.
Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ.
Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
към беседата >>
Повтаря се една дума два пѫти.
Имате възможность да бѫдете добъръ, но условията сѫ отвънъ. Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже?
Повтаря се една дума два пѫти.
Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ.
към беседата >>
Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“.
Тръгнешъ не съ сълзи, но радостно, лицето ти е свѣтло. Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ.
Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“.
Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме.
към беседата >>
Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте.
Зародишътъ на тия условия е въ човѣшката душа. Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти.
Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте.
Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ.
към беседата >>
Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ.
Тръгвашъ съ баща си. Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“.
Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ.
Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ.
към беседата >>
Приложението трѣбва да се приложи.
Казвамъ: Това трѣбва да се приложи. То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте.
Приложението трѣбва да се приложи.
Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини.
към беседата >>
Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него.
Дотогава, докато съ страхъ ни викатъ, не сме за оня свѣтъ, но въ затвора. Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ.
Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него.
Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши.
към беседата >>
Значи трѣбва да се посѣе семето.
То е една и сѫща дума, въ приложението трѣбва да се приложи. Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи.
Значи трѣбва да се посѣе семето.
Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ.
към беседата >>
Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“.
Докато съ стражарь ви каратъ – не ви водятъ при баща ви, но въ затвора. Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него.
Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“.
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“.
към беседата >>
Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате.
Какъ трѣбва да се каже? Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето.
Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате.
Не само вие, вие разбирате само на васъ. На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
към беседата >>
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
Ще ви приведа още единъ примѣръ, въ Варненско се е случилъ. Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“.
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
Изпоплаши ме. Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме.
към беседата >>
Не само вие, вие разбирате само на васъ.
Повтаря се една дума два пѫти. Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате.
Не само вие, вие разбирате само на васъ.
На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ. Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ.
към беседата >>
Изпоплаши ме.
Единъ баща казва на сина си: „Ти човѣкъ прокопсанъ нѣма да станешъ, нищо отъ тебе нѣма да стане, дебела глава имашъ“. Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
Изпоплаши ме.
Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ. Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие.
към беседата >>
На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ.
Зародишътъ трѣбва да се посѣе въ почвата, тогава ще му се дадатъ условия да расте. Приложението трѣбва да се приложи. Значи трѣбва да се посѣе семето. Посѣтото семе трѣбва да даде плодъ, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на васъ.
На всичкитѣ хора е потрѣбенъ единъ вѫтрешенъ стимулъ.
Вие нѣкой човѣкъ не може да го обичате, защото има си причини. Обичамъ единъ бакалинъ, понеже има захарь, нѣма захарь – не го обичамъ. Обичамъ едно дърво – има плодъ, обичамъ една пчела – въ кошера има медъ, обичамъ една кѫща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорцитѣ не сѫ на мѣсто, не може да я обичамъ. Казвамъ: Така не може да се живѣе.
към беседата >>
Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ.
Отива синътъ въ странство, свършва, дошълъ въ България, назначили го за управитель, за губернаторъ. Праща двама души стражари при баща си, задигатъ го и го докарватъ при него. Казва: „На, ти казваше, че човѣкъ нѣма да стана“. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме.
Що не ми прати единъ файтонъ, но съ стражари ме викашъ.
Ти ме изплаши. Голѣмо магаре си“. Че и ние точно така постѫпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ и митаритѣ, не може да влѣзете въ Царството Божие. Ако вашата правда надмине тѣхната правда – ще влѣзете.
към беседата >>
Следователно – коя е права?
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива.
Следователно – коя е права?
Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската.
към втори вариант >>
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
(втори вариант)
Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим.
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права?
Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим.
Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята?
към втори вариант >>
После се зараждат такива състояния като остаряването.
(втори вариант)
Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
После се зараждат такива състояния като остаряването.
Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Значи трябва да имаш в ума си една права.
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим.
Значи трябва да имаш в ума си една права.
Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е?
към втори вариант >>
Виждам как хората остаряват.
(втори вариант)
Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването.
Виждам как хората остаряват.
Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската.
(втори вариант)
Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права.
Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската.
Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално.
към втори вариант >>
Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се.
(втори вариант)
Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват.
Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се.
Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права.
(втори вариант)
Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската.
Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права.
Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени.
към втори вариант >>
Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш.
(втори вариант)
Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се.
Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш.
Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската.
(втори вариант)
Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права.
Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската.
Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
(втори вариант)
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш.
Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?
към втори вариант >>
Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята?
(втори вариант)
Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската.
Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята?
Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме.
Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща.
към втори вариант >>
Нашето дюшеме* хоризонтално ли е?
(втори вариант)
Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята?
Нашето дюшеме* хоризонтално ли е?
Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
Казвате: „Тъй не може да се обичаме”.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме.
Казвате: „Тъй не може да се обичаме”.
То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил.
към втори вариант >>
Не е така хоризонтално.
(втори вариант)
Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е?
Не е така хоризонтално.
Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
То е завъртане.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”.
То е завъртане.
Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си?
към втори вариант >>
Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени.
(втори вариант)
Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално.
Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени.
Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане.
Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш.
Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време.
към втори вариант >>
Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
(втори вариант)
Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени.
Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.
към втори вариант >>
Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш.
Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем.
Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*.
към втори вариант >>
Казвам: Вие сте в живота.
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота.
Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират.
към втори вариант >>
Те са относителни неща.
(втори вариант)
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем.
Те са относителни неща.
Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб.
към втори вариант >>
Какво разрешавате?
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота.
Какво разрешавате?
Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте?
към втори вариант >>
Ти своите зъби си развалил.
(втори вариант)
Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща.
Ти своите зъби си развалил.
Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне.
към втори вариант >>
Казвате, че човек се родил млад.
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате?
Казвате, че човек се родил млад.
След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте.
към втори вариант >>
Защо си развалил зъбите си?
(втори вариант)
То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил.
Защо си развалил зъбите си?
Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така.
към втори вариант >>
След като се цани човек на работа – той е млад.
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад.
След като се цани човек на работа – той е млад.
След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират?
към втори вариант >>
Има един анекдот в турско време.
(втори вариант)
Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си?
Има един анекдот в турско време.
във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите.
към втори вариант >>
След като го изпъдят от работа – той е стар.
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад.
След като го изпъдят от работа – той е стар.
Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите.
към втори вариант >>
във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*.
(втори вариант)
Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време.
във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*.
Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
към втори вариант >>
Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират.
(втори вариант)
Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар.
Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират.
Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад.
към втори вариант >>
Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб.
(втори вариант)
Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*.
Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб.
Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога?
към втори вариант >>
Млад ли сте?
(втори вариант)
Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират.
Млад ли сте?
Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар.
към втори вариант >>
Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне.
(втори вариант)
Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб.
Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне.
Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”.
към втори вариант >>
Стар сте.
(втори вариант)
Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте?
Стар сте.
Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата.
към втори вариант >>
Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така.
(втори вариант)
Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне.
Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така.
Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби.
към втори вариант >>
Защо ви пенсионират?
(втори вариант)
След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте.
Защо ви пенсионират?
Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате.
към втори вариант >>
Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите.
(втори вариант)
Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така.
Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите.
Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”.
към втори вариант >>
Понеже не може вече да работите.
(втори вариант)
След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират?
Понеже не може вече да работите.
Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си.
към втори вариант >>
Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
(втори вариант)
във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите.
Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý.
към втори вариант >>
Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад.
(втори вариант)
Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите.
Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад.
Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише.
към втори вариант >>
” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога?
(втори вариант)
Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?
” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога?
Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти.
към втори вариант >>
Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар.
(втори вариант)
Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад.
Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар.
То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо.
към втори вариант >>
Даже и от бедните искаш”.
(втори вариант)
Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога?
Даже и от бедните искаш”.
Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега?
към втори вариант >>
То е едното изяснение на нещата.
(втори вариант)
Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар.
То е едното изяснение на нещата.
Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо.
към втори вариант >>
Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби.
(втори вариант)
Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”.
Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби.
Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти.
към втори вариант >>
Вие подмладявате и остарявате.
(втори вариант)
Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата.
Вие подмладявате и остарявате.
Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо.
към втори вариант >>
Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”.
(втори вариант)
Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби.
Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”.
Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление.
към втори вариант >>
Вие имате сила, вие имате цена в себе си.
(втори вариант)
Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате.
Вие имате сила, вие имате цена в себе си.
Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа.
към втори вариант >>
Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý.
(втори вариант)
Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля? ” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”.
Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý.
Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби.
към втори вариант >>
Вие имате едно шише.
(втори вариант)
Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си.
Вие имате едно шише.
Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил.
към втори вариант >>
Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти.
(втори вариант)
” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý.
Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти.
Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят?
към втори вариант >>
Ако го напълните с вода – то е младо.
(втори вариант)
Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише.
Ако го напълните с вода – то е младо.
Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал.
към втори вариант >>
Какво е туй сега?
(втори вариант)
Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти.
Какво е туй сега?
Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*?
към втори вариант >>
Щом го изпразните – то е старо.
(втори вариант)
То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо.
Щом го изпразните – то е старо.
Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”.
към втори вариант >>
Нали уж любовта ще се качи на гърба ти.
(втори вариант)
Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега?
Нали уж любовта ще се качи на гърба ти.
Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче.
към втори вариант >>
Старото шише, като го напълните – пак е младо.
(втори вариант)
Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо.
Старото шише, като го напълните – пак е младо.
Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”.
към втори вариант >>
Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление.
(втори вариант)
Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти.
Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление.
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче.
към втори вариант >>
Старият – това е състояние на човешката душа.
(втори вариант)
Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо.
Старият – това е състояние на човешката душа.
Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?
към втори вариант >>
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби.
(втори вариант)
Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление.
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби.
Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”.
към втори вариант >>
Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил.
(втори вариант)
Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа.
Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил.
В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен.
към втори вариант >>
Кой ме караше, защо дойдох от оня свят?
(втори вариант)
Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби.
Кой ме караше, защо дойдох от оня свят?
Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба.
към втори вариант >>
В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал.
(втори вариант)
Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил.
В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал.
Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота.
към втори вариант >>
Щом ми трябваше този будалък*?
(втори вариант)
Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят?
Щом ми трябваше този будалък*?
” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души.
към втори вариант >>
Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”.
(втори вариант)
Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал.
Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”.
Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така?
към втори вариант >>
” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче.
(втори вариант)
Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*?
” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче.
Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят.
към втори вариант >>
Някоя път казваш: „Не разбрах живота”.
(втори вариант)
Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”.
Някоя път казваш: „Не разбрах живота”.
Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Като го сложи, пак плаче.
(втори вариант)
Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче.
Като го сложи, пак плаче.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят.
към втори вариант >>
Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?
(втори вариант)
Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”.
Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?
” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”.
(втори вариант)
Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”.
Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири.
към втори вариант >>
” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен.
(втори вариант)
Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?
” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен.
Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба.
(втори вариант)
Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”.
Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба.
Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири.
към втори вариант >>
Всички започват с красота и свършват с грозота.
(втори вариант)
В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен.
Всички започват с красота и свършват с грозота.
Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души.
(втори вариант)
Щом ми трябваше този будалък*? ” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба.
Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души.
Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”.
към втори вариант >>
Защо става така?
(втори вариант)
Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота.
Защо става така?
Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Те мязат* на двама цигулари, които свирят.
(втори вариант)
” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души.
Те мязат* на двама цигулари, които свирят.
Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта.
към втори вариант >>
Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
(втори вариант)
Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих? ” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така?
Ти имаш красотата до известно време, после – обратното.
към втори вариант >>
Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят.
(втори вариант)
Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят.
Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят.
Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете.
към втори вариант >>
При А слънцето изгрява, при Г залязва.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва.
Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде.
към втори вариант >>
Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири.
(втори вариант)
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят.
Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири.
После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”.
към втори вариант >>
Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва.
Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда.
Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите.
към втори вариант >>
После – той слуша, а другият му свири.
(втори вариант)
Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири.
После – той слуша, а другият му свири.
И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”.
към втори вариант >>
Щом красотата не се вижда, явява се грозотата.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда.
Щом красотата не се вижда, явява се грозотата.
Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън.
към втори вариант >>
И единият, и другият си казват: „Много хубаво”.
(втори вариант)
Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири.
И единият, и другият си казват: „Много хубаво”.
Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата.
Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина.
Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде.
към втори вариант >>
Свириш – то е любовта.
(втори вариант)
Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”.
Свириш – то е любовта.
Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина.
Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил.
Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре.
към втори вариант >>
Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете.
(втори вариант)
Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта.
Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете.
Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде.
(втори вариант)
При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил.
Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде.
Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър.
към втори вариант >>
Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”.
(втори вариант)
Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете.
Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”.
Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите.
(втори вариант)
Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде.
Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите.
Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас.
към втори вариант >>
Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”.
(втори вариант)
После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”.
Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”.
Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън.
(втори вариант)
Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите.
Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън.
Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас.
към втори вариант >>
Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
(втори вариант)
И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”.
Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.
към втори вариант >>
Никога няма да бъде.
(втори вариант)
Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън.
Никога няма да бъде.
Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”.
към втори вариант >>
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори?
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори?
Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят.
към втори вариант >>
Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре.
(втори вариант)
Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде.
Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре.
Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън.
към втори вариант >>
Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи.
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори?
Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи.
В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло.
към втори вариант >>
Да бъдеш добър.
(втори вариант)
Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре.
Да бъдеш добър.
Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа.
към втори вариант >>
В една душа, в която има раздори, Господ е отвън.
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи.
В една душа, в която има раздори, Господ е отвън.
Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си.
към втори вариант >>
Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас.
(втори вариант)
Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър.
Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас.
Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи.
към втори вариант >>
Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва.
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън.
Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва.
Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора.
към втори вариант >>
Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас.
(втори вариант)
Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас.
Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас.
Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи.
към втори вариант >>
Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш?
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва.
Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш?
” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора.
към втори вариант >>
Та казвате: „Не съм добър”.
(втори вариант)
Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас.
Та казвате: „Не съм добър”.
Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже?
към втори вариант >>
” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят.
(втори вариант)
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш?
” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят.
Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил.
към втори вариант >>
Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън.
(втори вариант)
Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”.
Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън.
Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти.
към втори вариант >>
Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло.
(втори вариант)
Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят.
Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло.
Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”.
към втори вариант >>
Зародишът на тия условия е в човешката душа.
(втори вариант)
Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън.
Зародишът на тия условия е в човешката душа.
Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте.
към втори вариант >>
Тръгваш с баща си.
(втори вариант)
В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло.
Тръгваш с баща си.
Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор.
към втори вариант >>
Казвам: Това трябва да се приложи.
(втори вариант)
Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа.
Казвам: Това трябва да се приложи.
То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи.
към втори вариант >>
Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора.
(втори вариант)
Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си.
Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора.
Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него.
към втори вариант >>
То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи.
(втори вариант)
Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи.
То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи.
Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето.
към втори вариант >>
Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора.
(втори вариант)
Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш? ” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора.
Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора.
Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”.
към втори вариант >>
Как трябва да се каже?
(втори вариант)
Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи.
Как трябва да се каже?
Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате.
към втори вариант >>
Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил.
(втори вариант)
” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора.
Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил.
Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
към втори вариант >>
Повтаря се една дума два пъти.
(втори вариант)
Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже?
Повтаря се една дума два пъти.
Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас.
към втори вариант >>
Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”.
(втори вариант)
Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил.
Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”.
Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме.
към втори вариант >>
Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте.
(втори вариант)
Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти.
Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте.
Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул.
към втори вариант >>
Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор.
(втори вариант)
Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”.
Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор.
Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш.
към втори вариант >>
Приложението трябва да се приложи.
(втори вариант)
Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте.
Приложението трябва да се приложи.
Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини.
към втори вариант >>
Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него.
(втори вариант)
Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор.
Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него.
Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши.
към втори вариант >>
Значи трябва да се посее семето.
(втори вариант)
То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи.
Значи трябва да се посее семето.
Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам.
към втори вариант >>
Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”.
(втори вариант)
Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него.
Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”.
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”.
към втори вариант >>
Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате.
(втори вариант)
Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето.
Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате.
Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
към втори вариант >>
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
(втори вариант)
Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”.
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме.
към втори вариант >>
Не само вие, вие разбирате само на вас.
(втори вариант)
Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате.
Не само вие, вие разбирате само на вас.
На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам.
към втори вариант >>
Изпоплаши ме.
(втори вариант)
Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави?
Изпоплаши ме.
Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие.
към втори вариант >>
На всичките хора е потребен един вътрешен стимул.
(втори вариант)
Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас.
На всичките хора е потребен един вътрешен стимул.
Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее.
към втори вариант >>
Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш.
(втори вариант)
Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме.
Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш.
Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете.
към втори вариант >>
Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини.
(втори вариант)
Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул.
Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини.
Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща?
към втори вариант >>
Ти ме изплаши.
(втори вариант)
Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш.
Ти ме изплаши.
Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът.
към втори вариант >>
Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам.
(втори вариант)
Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини.
Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам.
Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни.
към втори вариант >>
Голямо магаре си”.
(втори вариант)
Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши.
Голямо магаре си”.
Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира.
към втори вариант >>
Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
(втори вариант)
Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам.
Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща.
към втори вариант >>
Че и ние точно така постъпваме.
(втори вариант)
– „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”.
Че и ние точно така постъпваме.
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме.
към втори вариант >>
Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам.
(втори вариант)
Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства.
Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам.
Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо.
към втори вариант >>
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие.
(втори вариант)
Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме.
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие.
Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме.
към втори вариант >>
Казвам: Така не може да се живее.
(втори вариант)
На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам.
Казвам: Така не може да се живее.
Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат.
към втори вариант >>
Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете.
(втори вариант)
Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие.
Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете.
Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите.
към втори вариант >>
Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща?
(втори вариант)
Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее.
Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща?
Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат.
към втори вариант >>
Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът.
(втори вариант)
Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете.
Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът.
Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите.
към втори вариант >>
Условията не са едни.
(втори вариант)
Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща?
Условията не са едни.
Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен.
към втори вариант >>
Светът си живее, както си разбира.
(втори вариант)
Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът.
Светът си живее, както си разбира.
И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те.
към втори вариант >>
Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща.
(втори вариант)
Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни.
Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща.
Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
към втори вариант >>
И ние ще живеем тъй, както ние разбираме.
(втори вариант)
Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира.
И ние ще живеем тъй, както ние разбираме.
От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние.
към втори вариант >>
Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо.
(втори вариант)
Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща.
Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо.
Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи?
към втори вариант >>
От нашето разбиране ние ще се ползуваме.
(втори вариант)
Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме.
От нашето разбиране ние ще се ползуваме.
Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта.
към втори вариант >>
Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат.
(втори вариант)
Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо.
Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат.
Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години.
към втори вариант >>
Не само ние, но ще се ползуват и другите.
(втори вариант)
Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме.
Не само ние, но ще се ползуват и другите.
Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас.
към втори вариант >>
Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат.
(втори вариант)
Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат.
Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат.
Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата.
към втори вариант >>
Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите.
(втори вариант)
Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите.
Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите.
Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди.
към втори вариант >>
Единият ще каже, че той е по-способен.
(втори вариант)
Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат.
Единият ще каже, че той е по-способен.
Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария.
към втори вариант >>
Онези, които създадоха златото, се ползуват те.
(втори вариант)
Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите.
Онези, които създадоха златото, се ползуват те.
Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага.
към втори вариант >>
Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
(втори вариант)
Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен.
Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария.
към втори вариант >>
Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние.
(втори вариант)
И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те.
Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние.
Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага.
към втори вариант >>
Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи?
(втори вариант)
Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева.
Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи?
Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
към втори вариант >>
Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта.
(втори вариант)
От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние.
Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта.
Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”.
към втори вариант >>
Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години.
(втори вариант)
Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи?
Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години.
Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря.
към втори вариант >>
Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас.
(втори вариант)
Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта.
Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас.
Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас.
към втори вариант >>
Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата.
(втори вариант)
Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години.
Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата.
Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят.
към втори вариант >>
Светлината Господ я създаде преди.
(втори вариант)
Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас.
Светлината Господ я създаде преди.
Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го.
към втори вариант >>
Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария.
(втори вариант)
Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата.
Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария.
Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят?
към втори вариант >>
Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага.
(втори вариант)
Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди.
Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага.
Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно.
към втори вариант >>
Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария.
(втори вариант)
Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария.
Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария.
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав.
към втори вариант >>
Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага.
(втори вариант)
Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага.
Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага.
Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
към втори вариант >>
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
(втори вариант)
Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария.
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят.
към втори вариант >>
Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”.
(втори вариант)
Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага.
Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”.
Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”.
към втори вариант >>
Аз, ако съм, ще ги примиря.
(втори вариант)
Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия.
Аз, ако съм, ще ги примиря.
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят.
към втори вариант >>
Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас.
(втори вариант)
Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”.
Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас.
Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате?
към втори вариант >>
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят.
(втори вариант)
Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря.
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят.
Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят.
към втори вариант >>
Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го.
(втори вариант)
Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас.
Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го.
Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят.
към втори вариант >>
Кога старият и младият не могат да работят?
(втори вариант)
Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят.
Кога старият и младият не могат да работят?
Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят.
към втори вариант >>
Никога не е късно.
(втори вариант)
Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го.
Никога не е късно.
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли.
към втори вариант >>
Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав.
(втори вариант)
Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят?
Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав.
Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат.
към втори вариант >>
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
(втори вариант)
Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно.
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите.
към втори вариант >>
Тогава старият и младият не могат да работят.
(втори вариант)
Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав.
Тогава старият и младият не могат да работят.
Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно.
към втори вариант >>
Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”.
(втори вариант)
Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили.
Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”.
Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите.
към втори вариант >>
Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят.
(втори вариант)
Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят.
Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят.
Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат.
към втори вариант >>
Казвам: Какво очаквате?
(втори вариант)
Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”.
Казвам: Какво очаквате?
Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли.
към втори вариант >>
Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят.
(втори вариант)
Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят.
Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят.
Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо.
към втори вариант >>
Очакват да се подмладят.
(втори вариант)
Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате?
Очакват да се подмладят.
Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го.
към втори вариант >>
Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят.
(втори вариант)
Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят.
Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят.
Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее?
към втори вариант >>
Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли.
(втори вариант)
Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят.
Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли.
Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
Тогава тук често се случва двама да се не погаждат.
(втори вариант)
Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят.
Тогава тук често се случва двама да се не погаждат.
Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”?
към втори вариант >>
Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите.
(втори вариант)
За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли.
Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите.
Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно.
(втори вариант)
Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат.
Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно.
И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта.
към втори вариант >>
Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите.
(втори вариант)
Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите.
Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите.
Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
И тогава не се спогаждат.
(втори вариант)
Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно.
И тогава не се спогаждат.
Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*.
към втори вариант >>
Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли.
(втори вариант)
Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите.
Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли.
Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо.
(втори вариант)
Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат.
Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо.
Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
към втори вариант >>
Видите някое камъче на пътя, отмахнете го.
(втори вариант)
Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли.
Видите някое камъче на пътя, отмахнете го.
Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее?
(втори вариант)
Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо.
Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее?
Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът.
към втори вариант >>
Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
(втори вариант)
Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го.
Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.
към втори вариант >>
Какво трябва да се разбира под думата “живот”?
(втори вариант)
Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее?
Какво трябва да се разбира под думата “живот”?
Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър.
към втори вариант >>
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата.
За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте.
към втори вариант >>
Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта.
(втори вариант)
Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”?
Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта.
Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”.
към втори вариант >>
За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата.
За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*.
Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате.
към втори вариант >>
Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*.
(втори вариант)
И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта.
Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*.
Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш?
към втори вариант >>
Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*.
Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните.
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”.
към втори вариант >>
Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
(втори вариант)
Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*.
Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече?
към втори вариант >>
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните.
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете.
към втори вариант >>
Това е любовта, това се нарича животът.
(втори вариант)
Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави.
Това е любовта, това се нарича животът.
Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
към втори вариант >>
За салона най-после ще стане.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете.
За салона най-после ще стане.
Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни.
към втори вариант >>
Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър.
(втори вариант)
Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът.
Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър.
Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим.
към втори вариант >>
Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте.
(втори вариант)
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане.
Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте.
Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни.
към втори вариант >>
Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”.
(втори вариант)
Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър.
Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”.
Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно.
към втори вариант >>
Няма какво да се извинявате.
(втори вариант)
За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте.
Няма какво да се извинявате.
Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни.
към втори вариант >>
Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш?
(втори вариант)
Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”.
Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш?
От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
към втори вариант >>
Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”.
(втори вариант)
Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате.
Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”.
Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося.
към втори вариант >>
От кое човек може да придобие повече?
(втори вариант)
Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш?
От кое човек може да придобие повече?
Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето?
към втори вариант >>
Да, извинете.
(втори вариант)
Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”.
Да, извинете.
Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото.
към втори вариант >>
Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
(втори вариант)
Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече?
Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
към втори вариант >>
Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни.
(втори вариант)
За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете.
Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни.
Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение.
към втори вариант >>
За сегашният живот говорим.
(втори вариант)
Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни?
За сегашният живот говорим.
Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето.
към втори вариант >>
Аз трябва да си купя пръв лапчуни.
(втори вариант)
Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни.
Аз трябва да си купя пръв лапчуни.
Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде.
към втори вариант >>
Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно.
(втори вариант)
Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим.
Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно.
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана.
към втори вариант >>
Намислил съм да си купя хубави лапчуни.
(втори вариант)
Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни.
Намислил съм да си купя хубави лапчуни.
Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи.
към втори вариант >>
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
(втори вариант)
Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно.
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо.
към втори вариант >>
Като отида някъде, ще ги нося.
(втори вариант)
Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни.
Като отида някъде, ще ги нося.
Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора.
към втори вариант >>
Кое е за предпочитане -яденето или постенето?
(втори вариант)
От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите?
Кое е за предпочитане -яденето или постенето?
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят.
към втори вариант >>
Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото.
(втори вариант)
Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося.
Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото.
Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите.
към втори вариант >>
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
(втори вариант)
Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето?
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила.
към втори вариант >>
Само тогава ще имаме Божието благословение.
(втори вариант)
Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото.
Само тогава ще имаме Божието благословение.
Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това.
към втори вариант >>
Аз бих предпочел яденето.
(втори вариант)
За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето?
Аз бих предпочел яденето.
Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем.
към втори вариант >>
Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде.
(втори вариант)
Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение.
Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде.
Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света.
към втори вариант >>
Постът ще го оставя настрана.
(втори вариант)
Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето.
Постът ще го оставя настрана.
То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.
към втори вариант >>
Трябва да се работи.
(втори вариант)
Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде.
Трябва да се работи.
Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете.
към втори вариант >>
То е изключително нещо.
(втори вариант)
Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана.
То е изключително нещо.
Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока.
към втори вариант >>
Никой не трябва да се меси в работите на другите хора.
(втори вариант)
Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи.
Никой не трябва да се меси в работите на другите хора.
Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте.
към втори вариант >>
Постим само тогава, когато отиваме в оня свят.
(втори вариант)
Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо.
Постим само тогава, когато отиваме в оня свят.
Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета.
към втори вариант >>
Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите.
(втори вариант)
Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора.
Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите.
Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта.
към втори вариант >>
Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила.
(втори вариант)
Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят.
Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила.
Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат?
към втори вариант >>
Оставете се от това.
(втори вариант)
Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите.
Оставете се от това.
Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога.
към втори вариант >>
Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем.
(втори вариант)
Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила.
Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем.
Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой?
към втори вариант >>
Излезте в света.
(втори вариант)
Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това.
Излезте в света.
Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота.
към втори вариант >>
Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.
(втори вариант)
Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем.
Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.
Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни.
към втори вариант >>
Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете.
(втори вариант)
Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света.
Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете.
Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви.
към втори вариант >>
Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока.
(втори вариант)
То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят.
Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока.
Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни.
към втори вариант >>
Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте.
(втори вариант)
Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете.
Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте.
Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
към втори вариант >>
Представете си, че всички вие знаете предмета.
(втори вариант)
Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока.
Представете си, че всички вие знаете предмета.
Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде.
към втори вариант >>
Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта.
(втори вариант)
Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте.
Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта.
Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете.
към втори вариант >>
Кои от вас не знаят да ядат?
(втори вариант)
Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета.
Кои от вас не знаят да ядат?
Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
към втори вариант >>
Не обичам хора, които не обичат Бога.
(втори вариант)
Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта.
Не обичам хора, които не обичат Бога.
Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора.
към втори вариант >>
Вие не знаете.
(втори вариант)
Вие не знаете.
Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки.
към втори вариант >>
Има ли някой?
(втори вариант)
Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат?
Има ли някой?
Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша.
към втори вариант >>
Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота.
(втори вариант)
Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога.
Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота.
Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал.
към втори вариант >>
Трябваше да пишете: „Не знаем”.
(втори вариант)
Вие не знаете.
Трябваше да пишете: „Не знаем”.
Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки.
към втори вариант >>
Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни.
(втори вариант)
Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой?
Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни.
Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи.
към втори вариант >>
Уреден е животът ви.
(втори вариант)
Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота.
Уреден е животът ви.
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал.
към втори вариант >>
Сега какво казвате?
(втори вариант)
Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”.
Сега какво казвате?
Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам.
към втори вариант >>
Може би някой път от яденето сте недоволни.
(втори вариант)
Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни.
Може би някой път от яденето сте недоволни.
Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли.
към втори вариант >>
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
(втори вариант)
Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви.
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили.
към втори вариант >>
Човек идва млад на земята да се учи.
(втори вариант)
Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате?
Човек идва млад на земята да се учи.
Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*.
към втори вариант >>
Някое дете е по-доволно, знае да яде.
(втори вариант)
Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни.
Някое дете е по-доволно, знае да яде.
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права.
към втори вариант >>
Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете.
(втори вариант)
Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си.
Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете.
Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода.
към втори вариант >>
Че младият не учи, старият учи.
(втори вариант)
Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи.
Че младият не учи, старият учи.
Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас.
към втори вариант >>
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
(втори вариант)
Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде.
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право.
към втори вариант >>
Че аз не съм от слепите хора.
(втори вариант)
Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете.
Че аз не съм от слепите хора.
Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
към втори вариант >>
Младите правят погрешки.
(втори вариант)
Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи.
Младите правят погрешки.
Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат.
към втори вариант >>
Детето знае по-добре да диша.
(втори вариант)
Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша.
Детето знае по-добре да диша.
Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо.
към втори вариант >>
Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал.
(втори вариант)
Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора.
Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал.
Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод.
към втори вариант >>
Който учи, не прави погрешки.
(втори вариант)
Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки.
Който учи, не прави погрешки.
Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”.
към втори вариант >>
Ако дойдем до мисълта – другояче седи.
(втори вариант)
Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша.
Ако дойдем до мисълта – другояче седи.
В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо.
към втори вариант >>
Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал.
(втори вариант)
Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал.
Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал.
Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи.
към втори вариант >>
Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам.
(втори вариант)
Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки.
Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам.
Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните.
към втори вариант >>
В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли.
(втори вариант)
Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи.
В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли.
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно.
към втори вариант >>
Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили.
(втори вариант)
Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал.
Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили.
Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи.
към втори вариант >>
Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*.
(втори вариант)
Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам.
Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*.
Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият.
към втори вариант >>
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права.
(втори вариант)
Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли.
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права.
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
към втори вариант >>
Да сте опитали вие плода.
(втори вариант)
Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили.
Да сте опитали вие плода.
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш.
към втори вариант >>
Не виждам някакво въздържание във вас.
(втори вариант)
Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*.
Не виждам някакво въздържание във вас.
Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи.
към втори вариант >>
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право.
(втори вариант)
Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права.
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право.
Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват.
към втори вариант >>
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
(втори вариант)
Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода.
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”.
към втори вариант >>
Вие се въздържате, както страхливите се въздържат.
(втори вариант)
Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас.
Вие се въздържате, както страхливите се въздържат.
Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания.
към втори вариант >>
Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо.
(втори вариант)
Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право.
Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо.
Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник.
към втори вариант >>
Не обръщам внимание на този, който няма плод.
(втори вариант)
Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому.
Не обръщам внимание на този, който няма плод.
Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя.
към втори вариант >>
Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”.
(втори вариант)
Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат.
Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”.
Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та.
към втори вариант >>
Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо.
(втори вариант)
Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо.
Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо.
Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант.
към втори вариант >>
Постоянно коригираме някои работи.
(втори вариант)
Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод.
Постоянно коригираме някои работи.
Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава.
към втори вариант >>
Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните.
(втори вариант)
Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”.
Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните.
После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия.
към втори вариант >>
Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно.
(втори вариант)
В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо.
Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно.
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно.
към втори вариант >>
Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи.
(втори вариант)
Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи.
Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи.
Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън.
към втори вариант >>
После, трябва да търпи силният, не слабият.
(втори вариант)
Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните.
После, трябва да търпи силният, не слабият.
Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно.
към втори вариант >>
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
(втори вариант)
Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно.
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си.
към втори вариант >>
Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш.
(втори вариант)
Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи.
Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш.
Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”.
към втори вариант >>
Слабият не може да търпи.
(втори вариант)
Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият.
Слабият не може да търпи.
То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека.
към втори вариант >>
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват.
(втори вариант)
Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо.
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие.
към втори вариант >>
Нека си теглят”.
(втори вариант)
Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш.
Нека си теглят”.
Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори?
към втори вариант >>
То са неразбирания.
(втори вариант)
Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи.
То са неразбирания.
И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието.
към втори вариант >>
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник.
(втори вариант)
Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник.
Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас.
към втори вариант >>
Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя.
(втори вариант)
Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”.
Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя.
Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов.
към втори вариант >>
И вие постоянно говорите за любов-та.
(втори вариант)
Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания.
И вие постоянно говорите за любов-та.
Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко.
към втори вариант >>
Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант.
(втори вариант)
Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник.
Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там.
към втори вариант >>
Ще ми вземе повече време тогава.
(втори вариант)
Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя.
Ще ми вземе повече време тогава.
Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/.
към втори вариант >>
Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия.
(втори вариант)
Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та.
Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия.
Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва.
към втори вариант >>
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно.
(втори вариант)
Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант.
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно.
С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят.
към втори вариант >>
Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън.
(втори вариант)
Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава.
Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън.
Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее.
към втори вариант >>
Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно.
(втори вариант)
После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия.
Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно.
Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието.
към втори вариант >>
С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си.
(втори вариант)
Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно.
С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си.
Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят?
към втори вариант >>
Сега ще кажете: „Тъй не се говори”.
(втори вариант)
Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън.
Сега ще кажете: „Тъй не се говори”.
Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/.
към втори вариант >>
Тя дава живота на човека.
(втори вариант)
Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно.
Тя дава живота на човека.
Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него?
към втори вариант >>
Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие.
(втори вариант)
Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си.
Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие.
Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете.
към втори вариант >>
Как се говори?
(втори вариант)
Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”.
Как се говори?
Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”.
към втори вариант >>
Като делят хората живота, ражда се нещастието.
(втори вариант)
То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека.
Като делят хората живота, ражда се нещастието.
Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас.
(втори вариант)
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие.
Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас.
Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят?
към втори вариант >>
Да живеем по любов.
(втори вариант)
Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори?
Да живеем по любов.
/Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша.
към втори вариант >>
Едни вземат повече, други по-малко.
(втори вариант)
И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието.
Едни вземат повече, други по-малко.
Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там.
(втори вариант)
Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас.
Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там.
Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде?
към втори вариант >>
/Учителят го изговори няколко пъти много тихо/.
(втори вариант)
Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов.
/Учителят го изговори няколко пъти много тихо/.
Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов.
към втори вариант >>
Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва.
(втори вариант)
Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко.
Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва.
Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Вие сте излезли от оня свят.
(втори вариант)
Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там.
Вие сте излезли от оня свят.
Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е.
към втори вариант >>
Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее.
(втори вариант)
Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/.
Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее.
/Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”.
към втори вариант >>
Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието.
(втори вариант)
Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва.
Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието.
Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Какъв е оня свят?
(втори вариант)
С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят.
Какъв е оня свят?
Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение.
към втори вариант >>
/Същото го изговори много високо/.
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее.
/Същото го изговори много високо/.
Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов.
към втори вариант >>
Като няма човек нищо, ще крадат ли от него?
(втори вариант)
Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието.
Като няма човек нищо, ще крадат ли от него?
Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Вие не го знаете.
(втори вариант)
Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят?
Вие не го знаете.
Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите.
към втори вариант >>
Сега остава последното – “по любов”.
(втори вариант)
Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/.
Сега остава последното – “по любов”.
Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо.
към втори вариант >>
Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
(втори вариант)
Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него?
Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.
към втори вариант >>
Накъде е оня свят?
(втори вариант)
Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете.
Накъде е оня свят?
Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате.
към втори вариант >>
Една мътна каша.
(втори вариант)
Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”.
Една мътна каша.
Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча?
към втори вариант >>
Какво означава едно?
(втори вариант)
Какво означава едно?
Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота.
към втори вариант >>
Тук на земята или е горе някъде?
(втори вариант)
Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят?
Тук на земята или е горе някъде?
Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите.
към втори вариант >>
Няма никаква любов.
(втори вариант)
/Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша.
Няма никаква любов.
(Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя.
към втори вариант >>
Какво означава един мъж, една жена?
(втори вариант)
Какво означава едно?
Какво означава един мъж, една жена?
Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света?
към втори вариант >>
Че е някъде, някъде е.
(втори вариант)
Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде?
Че е някъде, някъде е.
Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Той по любов не живее”.
(втори вариант)
Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов.
(Някой) казва: „Той по любов не живее”.
Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене.
към втори вариант >>
Кой беше по-напред – мъжът или жената?
(втори вариант)
Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена?
Кой беше по-напред – мъжът или жената?
Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод.
към втори вариант >>
Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение.
(втори вариант)
Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е.
Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение.
Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят.
към втори вариант >>
Тъй не се живее по любов.
(втори вариант)
/Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”.
Тъй не се живее по любов.
Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога.
към втори вариант >>
Едното е мъжът.
(втори вариант)
Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената?
Едното е мъжът.
Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода.
към втори вариант >>
Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите.
(втори вариант)
Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение.
Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите.
Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят.
към втори вариант >>
Аз съм решил едно нещо.
(втори вариант)
Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов.
Аз съм решил едно нещо.
Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
към втори вариант >>
Щом е едно – работи.
(втори вариант)
Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът.
Щом е едно – работи.
Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде.
към втори вариант >>
Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате.
(втори вариант)
Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите.
Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате.
Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят.
към втори вариант >>
Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча?
(втори вариант)
Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо.
Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча?
Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога.
към втори вариант >>
Мъжът е едно дърво, дървото на живота.
(втори вариант)
Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи.
Мъжът е едно дърво, дървото на живота.
Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба.
към втори вариант >>
Щом махнете препятствието, веднага ще видите.
(втори вариант)
Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате.
Щом махнете препятствието, веднага ще видите.
Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите.
към втори вариант >>
Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя.
(втори вариант)
Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча?
Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя.
Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм.
към втори вариант >>
Но кога излезе кражбата в света?
(втори вариант)
Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота.
Но кога излезе кражбата в света?
Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво.
към втори вариант >>
Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо.
(втори вариант)
Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите.
Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо.
Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите.
към втори вариант >>
Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене.
(втори вариант)
(Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя.
Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене.
Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно.
към втори вариант >>
Щом дървото роди плод.
(втори вариант)
Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света?
Щом дървото роди плод.
Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа.
към втори вариант >>
Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят.
(втори вариант)
Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо.
Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят.
Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите?
към втори вариант >>
Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога.
(втори вариант)
Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене.
Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога.
към втори вариант >>
Тогава започват да крадат хората от плода.
(втори вариант)
Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод.
Тогава започват да крадат хората от плода.
Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
към втори вариант >>
Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят.
(втори вариант)
Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят.
Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят.
Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си?
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
(втори вариант)
Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си.
към втори вариант >>
Самото дърво, като едно, не се краде.
(втори вариант)
Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода.
Самото дърво, като едно, не се краде.
Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”.
към втори вариант >>
Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят.
(втори вариант)
Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят.
Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят.
Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората?
към втори вариант >>
Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога.
(втори вариант)
Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога.
Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Щом роди плода, вече на плода има кражба.
(втори вариант)
Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде.
Щом роди плода, вече на плода има кражба.
Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически.
към втори вариант >>
Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите.
(втори вариант)
Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят.
Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите.
Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят.
към втори вариант >>
Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм.
(втори вариант)
Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога.
Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм.
Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно.
към втори вариант >>
Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво.
(втори вариант)
Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба.
Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво.
Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи.
към втори вариант >>
Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите.
(втори вариант)
Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите.
Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите.
Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят.
към втори вариант >>
Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно.
(втори вариант)
Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм.
Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно.
Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие.
към втори вариант >>
Всичко е на Господа.
(втори вариант)
Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво.
Всичко е на Господа.
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят.
към втори вариант >>
Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите?
(втори вариант)
Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите.
Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите?
Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят.
към втори вариант >>
Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога.
(втори вариант)
Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно.
Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога.
Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
(втори вариант)
Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа.
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
към втори вариант >>
Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си?
(втори вариант)
Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите?
Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си?
Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен.
към втори вариант >>
Аз не може да работя за себе си.
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога.
Аз не може да работя за себе си.
Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”.
(втори вариант)
Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи.
Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”.
После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте.
към втори вариант >>
Защо умират хората?
(втори вариант)
Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си?
Защо умират хората?
Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури.
към втори вариант >>
Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
(втори вариант)
Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си.
Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически.
(втори вариант)
Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”.
После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически.
Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат?
към втори вариант >>
Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят.
(втори вариант)
Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората?
Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят.
Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна.
към втори вариант >>
Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно.
(втори вариант)
Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне.
Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно.
Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
Минават за аристократи.
(втори вариант)
Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически.
Минават за аристократи.
Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат.
към втори вариант >>
Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят.
(втори вариант)
Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят.
Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят.
Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи.
към втори вариант >>
Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие.
(втори вариант)
Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно.
Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие.
Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
Не съм ги виждал да работят.
(втори вариант)
Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи.
Не съм ги виждал да работят.
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог.
към втори вариант >>
Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят.
(втори вариант)
Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят.
Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят.
Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим.
към втори вариант >>
Ще бъде Неговата Воля.
(втори вариант)
Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие.
Ще бъде Неговата Воля.
към втори вариант >>
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
(втори вариант)
За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят.
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение.
към втори вариант >>
Този човек ще го видите, че той е етерен.
(втори вариант)
Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят.
Този човек ще го видите, че той е етерен.
Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?
към втори вариант >>
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам.
Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие.
към втори вариант >>
Сега критици сте.
(втори вариант)
Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа.
Сега критици сте.
Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов.
към втори вариант >>
Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури.
(втори вариант)
Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен.
Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури.
Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане?
към втори вариант >>
Вие ще бъдете свободни.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам.
Вие ще бъдете свободни.
Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи.
към втори вариант >>
Колко ви обичат?
(втори вариант)
После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте.
Колко ви обичат?
Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш?
към втори вариант >>
Там трябва етерна храна.
(втори вариант)
Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури.
Там трябва етерна храна.
Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”.
към втори вариант >>
Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни.
Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна.
Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим.
към втори вариант >>
Никой не знае колко ви обичат.
(втори вариант)
Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат?
Никой не знае колко ви обичат.
Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината.
към втори вариант >>
Казваме, че човек нямал хранителни органи.
(втори вариант)
Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна.
Казваме, че човек нямал хранителни органи.
Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите?
към втори вариант >>
Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна.
Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила.
Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи.
към втори вариант >>
Единственият, който обича, то е Бог.
(втори вариант)
Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат.
Единственият, който обича, то е Бог.
Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее.
към втори вариант >>
Има, но тогава ние се плашим.
(втори вариант)
Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи.
Има, но тогава ние се плашим.
Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи?
към втори вариант >>
Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила.
Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи.
към втори вариант >>
Ние, които обичаме – то е отражение.
(втори вариант)
За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог.
Ние, които обичаме – то е отражение.
То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”.
към втори вариант >>
Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим.
Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?
” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите?
към втори вариант >>
Аз съм толкова силен, колкото и вие.
(втори вариант)
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално.
Аз съм толкова силен, колкото и вие.
Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят.
към втори вариант >>
То не е никаква любов.
(втори вариант)
Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение.
То не е никаква любов.
Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому.
към втори вариант >>
” Какво ще стане?
(втори вариант)
Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?
” Какво ще стане?
Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво.
към втори вариант >>
Нищо не значи.
(втори вариант)
Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие.
Нищо не значи.
Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога.
към втори вариант >>
Ти, като обичаш, какво даваш?
(втори вариант)
Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов.
Ти, като обичаш, какво даваш?
Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си.
към втори вариант >>
Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”.
(втори вариант)
Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане?
Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”.
Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен?
към втори вариант >>
Цената седи в работата, която направим.
(втори вариант)
Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи.
Цената седи в работата, която направим.
Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът.
към втори вариант >>
Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината.
(втори вариант)
Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш?
Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината.
Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”.
към втори вариант >>
Какво ще стане като ти махнат букаите?
(втори вариант)
Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”.
Какво ще стане като ти махнат букаите?
“Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята.
към втори вариант >>
Който носи големият товар – добре да го носи.
(втори вариант)
Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим.
Който носи големият товар – добре да го носи.
Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи.
към втори вариант >>
Грее светлината, но електричеството грее.
(втори вариант)
Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината.
Грее светлината, но електричеството грее.
Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее.
към втори вариант >>
“Как ще ходя без букаи?
(втори вариант)
Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите?
“Как ще ходя без букаи?
” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са.
към втори вариант >>
Който носи малък товар – и той добре да го носи.
(втори вариант)
Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи.
Който носи малък товар – и той добре да го носи.
И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига.
към втори вариант >>
Казва: „Аз му давам светлина на него”.
(втори вариант)
Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее.
Казва: „Аз му давам светлина на него”.
Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме?
към втори вариант >>
” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите?
(втори вариант)
Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас? ” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи?
” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите?
Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите.
към втори вариант >>
И двамата еднаква заплата носят.
(втори вариант)
Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи.
И двамата еднаква заплата носят.
Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Вие давате хляб някому.
(втори вариант)
То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”.
Вие давате хляб някому.
Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират?
към втори вариант >>
Без букаи е по-хубаво.
(втори вариант)
” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите?
Без букаи е по-хубаво.
Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога.
(втори вариант)
Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят.
Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога.
Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си.
(втори вариант)
Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому.
Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си.
Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее.
към втори вариант >>
Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен?
(втори вариант)
Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво.
Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен?
Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
Само така може да се поправи светът.
(втори вариант)
Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога.
Само така може да се поправи светът.
По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”.
(втори вариант)
Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си.
Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”.
Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева.
към втори вариант >>
Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята.
(втори вариант)
Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен?
Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята.
Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
По друг начин не може да се поправи.
(втори вариант)
Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът.
По друг начин не може да се поправи.
Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее.
(втори вариант)
Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”.
Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее.
Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
към втори вариант >>
Много са лекички, широки са.
(втори вариант)
“Как ще ходя без букаи? ” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята.
Много са лекички, широки са.
По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига.
(втори вариант)
Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи.
Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига.
Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Тогава каква нужда има да се събираме?
(втори вариант)
Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее.
Тогава каква нужда има да се събираме?
Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата?
към втори вариант >>
По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите.
(втори вариант)
” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са.
По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите.
Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
(втори вариант)
И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига.
Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.
към втори вариант >>
Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират?
(втори вариант)
Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме?
Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират?
Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец.
към втори вариант >>
Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
(втори вариант)
Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите.
Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.
към втори вариант >>
Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее.
(втори вариант)
Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират?
Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее.
Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството.
към втори вариант >>
Всички казвате: „Учителят тъй каза”.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”.
Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления.
към втори вариант >>
Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева.
(втори вариант)
Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее.
Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева.
Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец?
към втори вариант >>
Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”.
Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти.
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича.
към втори вариант >>
Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
(втори вариант)
Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева.
Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви.
към втори вариант >>
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти.
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
Каква е разликата?
Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има.
към втори вариант >>
Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда.
Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта.
Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов.
към втори вариант >>
Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец.
(втори вариант)
Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата?
Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец.
Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има.
към втори вариант >>
Всички вие търсите любовта.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта.
Всички вие търсите любовта.
Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича.
към втори вариант >>
Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството.
(втори вариант)
Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец.
Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството.
Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания.
към втори вариант >>
Любов-та има няколко проявления.
(втори вариант)
Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта.
Любов-та има няколко проявления.
Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
към втори вариант >>
Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец?
(втори вариант)
Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството.
Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец?
Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше?
към втори вариант >>
Има магнетическа любов, която привлича.
(втори вариант)
Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления.
Има магнетическа любов, която привлича.
Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
към втори вариант >>
Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви.
(втори вариант)
Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец?
Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви.
Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората?
към втори вариант >>
Тази любов е СД, тази е привлекателната любов.
(втори вариант)
Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича.
Тази любов е СД, тази е привлекателната любов.
Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
към втори вариант >>
Консервирана енергия има.
(втори вариант)
Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви.
Консервирана енергия има.
Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал.
към втори вариант >>
Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов.
(втори вариант)
Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов.
Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов.
Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
към втори вариант >>
Хване една овца, консервирано месце има.
(втори вариант)
Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има.
Хване една овца, консервирано месце има.
Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там?
към втори вариант >>
Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича.
(втори вариант)
Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов.
Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича.
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава.
към втори вариант >>
Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания.
(втори вариант)
Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има.
Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания.
Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил.
към втори вариант >>
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
(втори вариант)
Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича.
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема.
към втори вариант >>
Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше?
(втори вариант)
Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания.
Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше?
Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало.
към втори вариант >>
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
(втори вариант)
Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква.
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ.
към втори вариант >>
Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората?
(втори вариант)
Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше?
Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората?
Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори?
към втори вариант >>
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
(втори вариант)
Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема.
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД.
към втори вариант >>
Господ казал, Мойсей така е писал.
(втори вариант)
Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората?
Господ казал, Мойсей така е писал.
Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин.
към втори вариант >>
Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
(втори вариант)
Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава.
Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана?
към втори вариант >>
Мойсей бил ли е там?
(втори вариант)
Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал.
Мойсей бил ли е там?
Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш.
към втори вариант >>
Онзи банкер, отидеш при него, дава.
(втори вариант)
Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема.
Онзи банкер, отидеш при него, дава.
След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено.
към втори вариант >>
Не е бил.
(втори вариант)
Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там?
Не е бил.
Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант.
към втори вариант >>
След три, четири месеца – взема.
(втори вариант)
Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава.
След три, четири месеца – взема.
Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”.
към втори вариант >>
Тъй му скимнало.
(втори вариант)
Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил.
Тъй му скимнало.
По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
към втори вариант >>
Най-първо той е АВ.
(втори вариант)
Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема.
Най-първо той е АВ.
Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане.
към втори вариант >>
По какво се отличава, когато Бог говори?
(втори вариант)
Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало.
По какво се отличава, когато Бог говори?
Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено.
към втори вариант >>
Като се обърне става СД.
(втори вариант)
Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ.
Като се обърне става СД.
Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема.
към втори вариант >>
Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин.
(втори вариант)
Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори?
Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин.
Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано?
към втори вариант >>
Как стана?
(втори вариант)
Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД.
Как стана?
Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”.
към втори вариант >>
Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш.
(втори вариант)
Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин.
Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш.
Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана?
Много естествено.
Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох.
към втори вариант >>
Божествените думи си остават чисти като диамант.
(втори вариант)
Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш.
Божествените думи си остават чисти като диамант.
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте?
към втори вариант >>
Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”.
(втори вариант)
След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено.
Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”.
Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”.
към втори вариант >>
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
(втори вариант)
Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант.
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк.
към втори вариант >>
Даване с даване, вземане с вземане.
(втори вариант)
Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”.
Даване с даване, вземане с вземане.
– ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй?
към втори вариант >>
Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено.
(втори вариант)
По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено.
Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено.
Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците.
към втори вариант >>
– ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема.
(втори вариант)
Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане.
– ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема.
Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш.
към втори вариант >>
Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано?
(втори вариант)
Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено.
Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано?
Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”.
към втори вариант >>
Ти дойде при мене, каза: „Дай”.
(втори вариант)
Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема.
Ти дойде при мене, каза: „Дай”.
Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш.
към втори вариант >>
Вие говорите за вашата душа.
(втори вариант)
Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано?
Вие говорите за вашата душа.
Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе.
към втори вариант >>
Веднага турих чинията, напълних я, дадох.
(втори вариант)
Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”.
Веднага турих чинията, напълних я, дадох.
Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят.
към втори вариант >>
Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте?
(втори вариант)
Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа.
Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте?
Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде.
към втори вариант >>
Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”.
(втори вариант)
Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох.
Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”.
Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш.
към втори вариант >>
Спорили се младият вълк и старият вълк.
(втори вариант)
Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте?
Спорили се младият вълк и старият вълк.
Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”.
към втори вариант >>
Ти казваш: „Как тъй?
(втори вариант)
Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”.
Ти казваш: „Как тъй?
” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас.
към втори вариант >>
Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците.
(втори вариант)
Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк.
Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците.
Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш?
към втори вариант >>
” Той ти дава и ти ще даваш.
(втори вариант)
– ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй?
” Той ти дава и ти ще даваш.
Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”.
към втори вариант >>
Така не се давят”.
(втори вариант)
Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците.
Така не се давят”.
Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж.
към втори вариант >>
Той взема и ти ще вземаш.
(втори вариант)
Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш.
Той взема и ти ще вземаш.
Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата.
към втори вариант >>
Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе.
(втори вариант)
Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”.
Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе.
Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене?
към втори вариант >>
Даване и вземане едновременно вървят.
(втори вариант)
Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш.
Даване и вземане едновременно вървят.
Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия.
към втори вариант >>
Няма време така да се яде.
(втори вариант)
Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе.
Няма време така да се яде.
Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби.
към втори вариант >>
Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш.
(втори вариант)
Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят.
Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш.
Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода.
към втори вариант >>
Малко по-бързо”.
(втори вариант)
Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде.
Малко по-бързо”.
Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас.
(втори вариант)
Ти казваш: „Как тъй? ” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш.
Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас.
Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш?
(втори вариант)
Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”.
Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш?
Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Аз съм свободен”.
(втори вариант)
” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас.
Вие ще кажете: „Аз съм свободен”.
Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
към втори вариант >>
Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж.
(втори вариант)
Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш?
Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж.
Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Разбирайте свободата.
(втори вариант)
Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”.
Разбирайте свободата.
Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога.
към втори вариант >>
Какво показва бавното ядене?
(втори вариант)
Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж.
Какво показва бавното ядене?
Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия.
(втори вариант)
Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата.
Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия.
Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде.
към втори вариант >>
Нямаш зъби.
(втори вариант)
Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене?
Нямаш зъби.
Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода.
(втори вариант)
Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия.
Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода.
Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
към втори вариант >>
Има зъби човекът – дъвчи бързо.
(втори вариант)
Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби.
Има зъби човекът – дъвчи бързо.
към втори вариант >>
Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава.
(втори вариант)
Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода.
Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава.
Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
към втори вариант >>
Добре, ние искаме правото в света.
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света.
Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад.
към втори вариант >>
Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава.
Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен.
към втори вариант >>
Как ще турите правото?
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света.
Как ще турите правото?
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад.
към втори вариант >>
В туй седи величието на Бога.
(втори вариант)
Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава.
В туй седи величието на Бога.
Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм.
към втори вариант >>
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото?
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е?
към втори вариант >>
Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде.
(втори вариант)
Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога.
Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде.
Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене.
към втори вариант >>
Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред.
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака.
Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред.
/Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса.
към втори вариант >>
Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
(втори вариант)
Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде.
Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи.
към втори вариант >>
/Учителят подскочи с двата си крака едновременно/.
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред.
/Учителят подскочи с двата си крака едновременно/.
Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори.
към втори вариант >>
Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
(втори вариант)
Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни.
Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон.
към втори вариант >>
Туриш левия крак напред, десният остане назад.
(втори вариант)
Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/.
Туриш левия крак напред, десният остане назад.
Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право.
към втори вариант >>
Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен.
(втори вариант)
Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни.
Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен.
В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов.
към втори вариант >>
Туриш десния крак напред, левият остане назад.
(втори вариант)
Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад.
Туриш десния крак напред, левият остане назад.
Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове.
към втори вариант >>
В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм.
(втори вариант)
В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен.
В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм.
Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък.
към втори вариант >>
Туй право ли е?
(втори вариант)
Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад.
Туй право ли е?
Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли.
към втори вариант >>
Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене.
(втори вариант)
Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм.
Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене.
Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък.
към втори вариант >>
Трябва да разрешите въпроса.
(втори вариант)
Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е?
Трябва да разрешите въпроса.
Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта.
към втори вариант >>
Те са относителни работи.
(втори вариант)
Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене.
Те са относителни работи.
Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си?
към втори вариант >>
Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори.
(втори вариант)
/Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса.
Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори.
За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение.
към втори вариант >>
Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон.
(втори вариант)
Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи.
Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон.
Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
към втори вариант >>
За правото говори, но е относително право.
(втори вариант)
Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори.
За правото говори, но е относително право.
Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава.
към втори вариант >>
Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов.
(втори вариант)
Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон.
Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов.
Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка.
към втори вариант >>
Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове.
(втори вариант)
Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право.
Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове.
Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх.
към втори вариант >>
Значи създал съм един порядък.
(втори вариант)
В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов.
Значи създал съм един порядък.
Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце?
към втори вариант >>
Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли.
(втори вариант)
Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове.
Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли.
Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение.
към втори вариант >>
Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък.
(втори вариант)
Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък.
Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък.
Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце?
към втори вариант >>
Но тая молитва не е още по закона на любовта.
(втори вариант)
Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли.
Но тая молитва не е още по закона на любовта.
То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Кой баща досега е станал пълен господар на сина си?
(втори вариант)
Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък.
Кой баща досега е станал пълен господар на сина си?
Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи.
към втори вариант >>
То е принуждение.
(втори вариант)
Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта.
То е принуждение.
Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
(втори вариант)
Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си?
Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце.
към втори вариант >>
Грехът е, който те принуждава.
(втори вариант)
За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение.
Грехът е, който те принуждава.
Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Нито една майка не е станала господарка.
(втори вариант)
Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си?
Нито една майка не е станала господарка.
Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви.
към втори вариант >>
Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх.
(втори вариант)
Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава.
Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх.
Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Кое дете казва, че майка му го носила на ръце?
(втори вариант)
Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка.
Кое дете казва, че майка му го носила на ръце?
Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце.
към втори вариант >>
Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение.
(втори вариант)
Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх.
Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение.
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце?
(втори вариант)
Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце?
Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце?
Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи.
към втори вариант >>
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
(втори вариант)
Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение.
Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.
към втори вариант >>
Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи.
(втори вариант)
Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце?
Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи.
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа.
към втори вариант >>
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината.
Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик.
към втори вариант >>
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце.
(втори вариант)
Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи.
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце.
То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас.
към втори вариант >>
Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината.
Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме.
Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици.
към втори вариант >>
То казва, че му дотегнало да върви.
(втори вариант)
Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце.
То казва, че му дотегнало да върви.
Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
към втори вариант >>
Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме.
Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си.
Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си?
към втори вариант >>
Не е възможно да се носи на ръце.
(втори вариант)
Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви.
Не е възможно да се носи на ръце.
Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение.
към втори вариант >>
Вярата е един подтик.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си.
Вярата е един подтик.
Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е?
към втори вариант >>
Щом стане на 5 години, само ходи.
(втори вариант)
Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце.
Щом стане на 5 години, само ходи.
Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението?
към втори вариант >>
Обезвериш се – няма подтик.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик.
Обезвериш се – няма подтик.
Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права.
към втори вариант >>
Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа.
(втори вариант)
Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи.
Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа.
Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението.
към втори вариант >>
Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик.
(втори вариант)
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик.
Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик.
В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката?
към втори вариант >>
Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас.
(втори вариант)
Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа.
Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас.
Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш.
към втори вариант >>
В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици.
(втори вариант)
Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик.
В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици.
Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права.
към втори вариант >>
Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
(втори вариант)
То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас.
Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна.
към втори вариант >>
Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си?
(втори вариант)
Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици.
Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си?
Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Очаквате да дойде вдъхновение.
(втори вариант)
Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили.
Очаквате да дойде вдъхновение.
Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема.
към втори вариант >>
Тази линия права ли е?
(втори вариант)
Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си?
Тази линия права ли е?
Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Знаете ли как идва вдъхновението?
(втори вариант)
Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение.
Знаете ли как идва вдъхновението?
Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш.
към втори вариант >>
Не е права.
(втори вариант)
Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е?
Не е права.
Защо, какво е мярката? Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Вие знаете как идва вдъхновението.
(втори вариант)
Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението?
Вие знаете как идва вдъхновението.
Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
към втори вариант >>
Защо, какво е мярката?
(втори вариант)
Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права.
Защо, какво е мярката?
Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Вдъхновение – да се вдъхновиш.
(втори вариант)
Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението.
Вдъхновение – да се вдъхновиш.
Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право.
към втори вариант >>
Тази линия не е права.
(втори вариант)
В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката?
Тази линия не е права.
(В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна.
(втори вариант)
Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш.
Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна.
Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право.
към втори вариант >>
(В оригинала липсва чертежът).
(втори вариант)
Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права.
(В оригинала липсва чертежът).
към втори вариант >>
Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема.
(втори вариант)
Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна.
Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема.
Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването.
към втори вариант >>
Тази е плоскостта, по която се движи земята.
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята.
Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права.
към втори вариант >>
Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш.
(втори вариант)
Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема.
Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш.
Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват.
към втори вариант >>
Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права.
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята.
Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права.
Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската.
към втори вариант >>
Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
(втори вариант)
Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш.
Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се.
към втори вариант >>
Първата линия от двете страни е крива.
(втори вариант)
Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права.
Първата линия от двете страни е крива.
Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права.
към втори вариант >>
Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право.
(втори вариант)
Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право.
Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш.
към втори вариант >>
2.
Добро, справедливо, разумно
,
МОК
, София, 13.6.1941г.,
Втори път професорът го вика, вика го, но той вече не отива.
Какъвто опит прави професорът, все искал той пръв да знае. Един ден професорът искал да му даде един урок. Разтворил силен амоняк в едно шише и казва: „Искаш ли да знаеш какво има в шишето? “ Онзи си турил носа. Като поставил шишето под носа, студентът се обръща и пада на гърба си.
Втори път професорът го вика, вика го, но той вече не отива.
Вие правили ли сте опит със силен амоняк?
към беседата >>
Вие правили ли сте опит със силен амоняк?
Един ден професорът искал да му даде един урок. Разтворил силен амоняк в едно шише и казва: „Искаш ли да знаеш какво има в шишето? “ Онзи си турил носа. Като поставил шишето под носа, студентът се обръща и пада на гърба си. Втори път професорът го вика, вика го, но той вече не отива.
Вие правили ли сте опит със силен амоняк?
към беседата >>
Казвам, в дадения случай е любопитство.
Казвам, в дадения случай е любопитство.
Всяко чувство може да мине своите граници. Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас?
към беседата >>
Всяко чувство може да мине своите граници.
Казвам, в дадения случай е любопитство.
Всяко чувство може да мине своите граници.
Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване.
към беседата >>
Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви.
Казвам, в дадения случай е любопитство. Всяко чувство може да мине своите граници.
Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви.
Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта?
към беседата >>
Запример слушате, двама души се разговарят.
Казвам, в дадения случай е любопитство. Всяко чувство може да мине своите граници. Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви.
Запример слушате, двама души се разговарят.
Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви?
към беседата >>
Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас?
Казвам, в дадения случай е любопитство. Всяко чувство може да мине своите граници. Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят.
Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас?
Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас?
Казвам, в дадения случай е любопитство. Всяко чувство може да мине своите граници. Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас?
Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас?
Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица. Какво се ражда във вас?
към беседата >>
Едно обнадеждаване.
Всяко чувство може да мине своите граници. Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас?
Едно обнадеждаване.
В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица. Какво се ражда във вас? Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта?
Представете си, у вас се образува такова дисхармонично състояние – разни влияния има върху ума ви. Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване.
В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта?
Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица. Какво се ражда във вас? Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
Във втория случай на същото ли място ще ви се яви?
Запример слушате, двама души се разговарят. Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта?
Във втория случай на същото ли място ще ви се яви?
Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица. Какво се ражда във вас? Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица.
Вие сте богат човек и те казват: „Да го оберем.“ Какво ще произведе това във вас? Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви?
Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица.
Какво се ражда във вас? Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
Какво се ражда във вас?
Допуснете, че вие сте си изкълчили крака и двамата приказват и казват: „Да можем да му направим едно добро, да намерим едно превозно средство, да го занесем в болницата.“ Какво ще се яви във вас? Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица.
Какво се ражда във вас?
Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
Едно обнадеждаване. В първия случай на кое място на главата ще се яви мисълта? Във втория случай на същото ли място ще ви се яви? Представете си, че вие сте държали изпит и двама професори се разговарят и казват, че са ви скъсали, писали ви единица. Какво се ражда във вас?
Като кажат двамата професори, че ти турили единица, в тебе се заражда страх, казваш: „Скъсаха ме.“ Когато двамата говорят да те обират – пак страх се заражда.
към беседата >>
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия?
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия?
Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът? Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях?
към беседата >>
Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът?
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия?
Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът?
Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират.
към беседата >>
Вие знаете какво трябва да прави.
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия? Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът?
Вие знаете какво трябва да прави.
Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде?
към беседата >>
Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват.
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия? Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът? Вие знаете какво трябва да прави.
Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват.
Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи.
към беседата >>
Богатият какво прави, като го хванат разбойниците?
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия? Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът? Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват.
Богатият какво прави, като го хванат разбойниците?
Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа.
към беседата >>
Какво прави с тях?
Но какъв е страхът на ученика и какъв е страхът на богатия? Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът? Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците?
Какво прави с тях?
Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете.
към беседата >>
Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират.
Двамата професори на мястото на разбойниците – какво трябва да прави ученикът? Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях?
Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират.
Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете. Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот.
към беседата >>
Колко може да даде?
Вие знаете какво трябва да прави. Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират.
Колко може да даде?
Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете. Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот. Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи.
Той ще иде при тия професори да ги помоли втори път да го изпитват. Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде?
Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи.
Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете. Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот. Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа.
Богатият какво прави, като го хванат разбойниците? Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи.
Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа.
Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете. Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот. Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете.
Какво прави с тях? Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа.
Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете.
Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот. Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот.
Той се мъчи да ги подкупи, да го не обират. Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете.
Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот.
Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
Колко може да даде? Ако е някой умен човек, той може да ги подкупи. Ще каже: „Вие сте способни хора, аз може да ви услужа. Тия пари ще ги вземете и ще ги изядете. Ако постъпите добре с мене, аз ще ви съдействам, ще подобря вашия живот.
Този занаят не струва, да се обират хората.“ Пък ако не е от разумните, тогава ще го оберат.
към беседата >>
Разбойниците умните хора не ги обират.
Разбойниците умните хора не ги обират.
Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество. Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича.
към беседата >>
Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество.
Разбойниците умните хора не ги обират.
Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество.
Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи.
към беседата >>
Имал две златни дръжки, с които правел опити.
Разбойниците умните хора не ги обират. Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество.
Имал две златни дръжки, с които правел опити.
Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите.
към беседата >>
Един разбойник искал да му открадне златните дръжки.
Разбойниците умните хора не ги обират. Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество. Имал две златни дръжки, с които правел опити.
Един разбойник искал да му открадне златните дръжки.
Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга.
към беседата >>
Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина.
Разбойниците умните хора не ги обират. Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество. Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки.
Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина.
Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения.
към беседата >>
Той почнал да върти и ток протича.
Разбойниците умните хора не ги обират. Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество. Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина.
Той почнал да върти и ток протича.
Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример.
към беседата >>
Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи.
Имало в Ню Йорк един учен човек, който се занимавал с физика, с електричество. Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича.
Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи.
Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите?
към беседата >>
Така ученият го развеждал из къщата, из стаите.
Имал две златни дръжки, с които правел опити. Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи.
Така ученият го развеждал из къщата, из стаите.
После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате.
към беседата >>
После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга.
Един разбойник искал да му открадне златните дръжки. Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите.
После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга.
Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма.
към беседата >>
Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения.
Като влиза при учения, той му дава двете дръжки, но те били свързани с електрическата машина. Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга.
Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения.
Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други.
към беседата >>
Аз ви привеждам този пример.
Той почнал да върти и ток протича. Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения.
Аз ви привеждам този пример.
Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други. Но казвам, каква поука може да извадите?
към беседата >>
Как може да го употребите?
Разбойникът държи дръжките и не може да се освободи. Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример.
Как може да го употребите?
С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други. Но казвам, каква поука може да извадите? Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате.
Така ученият го развеждал из къщата, из стаите. После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите?
С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате.
Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други. Но казвам, каква поука може да извадите? Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
Този разбойник също го няма.
После го развеждал и навън из улицата и като го пуща, онзи хуква да бяга. Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате.
Този разбойник също го няма.
Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други. Но казвам, каква поука може да извадите? Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други.
Казва му: „Още веднъж учен човек да не ходиш да обираш.“ Те са сега сравнения. Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма.
Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други.
Но казвам, каква поука може да извадите? Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
Но казвам, каква поука може да извадите?
Аз ви привеждам този пример. Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други.
Но казвам, каква поука може да извадите?
Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
Казвам, този пример къде може да го приложите?
Как може да го употребите? С физика не се занимавате, такива златни дръжки нямате. Този разбойник също го няма. Аз ви привеждам този пример и вие може да го приведете на други. Но казвам, каква поука може да извадите?
Казвам, този пример къде може да го приложите?
към беседата >>
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър.
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър.
Какво разбираме ние под думата добър? Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията?
към беседата >>
Какво разбираме ние под думата добър?
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър.
Какво разбираме ние под думата добър?
Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто?
към беседата >>
Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек?
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър. Какво разбираме ние под думата добър?
Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек?
Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто?
към беседата >>
Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек?
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър. Какво разбираме ние под думата добър? Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек?
Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек?
Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа.
към беседата >>
Добрият, това е основата.
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър. Какво разбираме ние под думата добър? Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек?
Добрият, това е основата.
Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро.
към беседата >>
Каква е аналогията?
Сега често казвате, че човек трябва да бъде добър. Какво разбираме ние под думата добър? Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата.
Каква е аналогията?
Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра.
към беседата >>
Какво нещо е доброто?
Какво разбираме ние под думата добър? Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията?
Какво нещо е доброто?
Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени.
към беседата >>
Най-първо аналогично какво е доброто?
Конкретно за доброто в най-добрия смисъл на думата, какво разбирате под думата добър човек? Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто?
Най-първо аналогично какво е доброто?
Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание.
към беседата >>
Една основа.
Имате Д., С., Р.. По какво се отличават добрият, справедливият и разумният човек? Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто?
Една основа.
Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта.
към беседата >>
Туй, което е основа, е добро.
Добрият, това е основата. Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа.
Туй, което е основа, е добро.
Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа.
към беседата >>
Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра.
Каква е аналогията? Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро.
Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра.
Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността?
към беседата >>
Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени.
Какво нещо е доброто? Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра.
Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени.
Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен.
към беседата >>
Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание.
Най-първо аналогично какво е доброто? Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени.
Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание.
Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър.
към беседата >>
Туй е справедливостта.
Една основа. Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание.
Туй е справедливостта.
Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър. Щом градиш, ти си справедлив.
към беседата >>
Справедливостта е градеж върху тази основа.
Туй, което е основа, е добро. Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта.
Справедливостта е градеж върху тази основа.
В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър. Щом градиш, ти си справедлив. Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
В какво седи разумността?
Земята, понеже е основа, земята сама по себе си е добра. Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа.
В какво седи разумността?
Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър. Щом градиш, ти си справедлив. Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен.
Върху една основа може да се подигат две стени, четири стени. Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността?
Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен.
Щом имаш основа, ти си добър. Щом градиш, ти си справедлив. Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
Щом имаш основа, ти си добър.
Върху една основа подигате една къща, направите цяло здание. Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен.
Щом имаш основа, ти си добър.
Щом градиш, ти си справедлив. Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
Щом градиш, ти си справедлив.
Туй е справедливостта. Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър.
Щом градиш, ти си справедлив.
Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
Щом живееш в къща, ти си разумен.
Справедливостта е градеж върху тази основа. В какво седи разумността? Човек, който влиза вътре в живота, той е вече разумен. Щом имаш основа, ти си добър. Щом градиш, ти си справедлив.
Щом живееш в къща, ти си разумен.
към беседата >>
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот.
Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот.
Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър.
Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете.
към беседата >>
Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот. Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър.
Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив.
Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас.
към беседата >>
Това е невъзможно, те са процеси.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот. Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив.
Това е невъзможно, те са процеси.
Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас. Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло.
към беседата >>
Върху една основа може да се гради.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот. Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси.
Върху една основа може да се гради.
Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас. Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло. Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради.
Добър, справедлив и разумен показват един процес на човешкия живот. Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради.
Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради.
Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас. Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло. Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете.
Ти не можеш да бъдеш разумен, ако не си справедлив, и не можеш да бъдеш справедлив, ако не си добър. Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради.
Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете.
Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас. Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло. Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас.
Някой може да каже, че човек може да бъде добър, без да бъде справедлив. Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете.
Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас.
Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло. Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло.
Това е невъзможно, те са процеси. Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас.
Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло.
Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
Върху една основа може да се гради. Само разумният човек може да избере една добра основа, само разумният човек може добре да гради. Вие вземате доброто отвън, доброто не може да го разберете. Доброто не съществува вън от вас и справедливостта не съществува вън от вас, и разумността не съществува вън от вас. Разумността извън вашето съзнание е непонятна, тъй както сладчината е непонятна, докато предметът не е в съприкосновение с вашето тяло.
Когато сладчината влезе в съприкосновение с един от вашите удове или с един от вашите органи, с които опитвате сладчината, вие може да познаете какво е сладчина.
към беседата >>
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото?
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото?
Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява. Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш.
към беседата >>
Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява.
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото?
Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява.
Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината.
към беседата >>
Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има.
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото? Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява.
Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има.
Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли?
към беседата >>
Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има.
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото? Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява. Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има.
Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има.
Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава.
към беседата >>
Сладкото придава, а горчивината отнема.
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото? Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява. Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има.
Сладкото придава, а горчивината отнема.
Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ.
към беседата >>
Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш.
Тогава как научно бихте определили сладкото и горчивото? Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява. Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема.
Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш.
Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте.
към беседата >>
Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината.
Горчивото винаги свива нещата, сладкото винаги ги разширява. Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш.
Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината.
Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш.
към беседата >>
Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли?
Щом вземеш нещо, което е сладко, разширяване има. Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината.
Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли?
Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае.
към беседата >>
Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава.
Щом вземеш нещо, което е горчиво, свиване има. Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли?
Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава.
Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината?
към беседата >>
Ти сладката плюнка я гълташ.
Сладкото придава, а горчивината отнема. Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава.
Ти сладката плюнка я гълташ.
Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка.
към беседата >>
Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте.
Ти например, след като си внесъл нещо, което е горчиво, ще плюеш, ще плюеш. Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ.
Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте.
В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма.
към беседата >>
В десет плюнки ще плюеш.
Колко пъти ще плюете, докато се отмахне горчивината. Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте.
В десет плюнки ще плюеш.
Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма.
към беседата >>
Щом плюеш – природата знае.
Като вкусиш нещо сладко, плюеш ли? Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш.
Щом плюеш – природата знае.
Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма.
към беседата >>
Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината?
Значи горчивото отнема нещо от тебе, а сладкото придава. Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае.
Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината?
Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън?
към беседата >>
Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка.
Ти сладката плюнка я гълташ. Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината?
Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка.
Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън? Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил?
към беседата >>
Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма.
Сладките плюнки гълтате, а горчивите изхвърляте. В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка.
Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма.
Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън? Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил? За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма.
В десет плюнки ще плюеш. Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма.
Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма.
Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън? Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил? За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма.
Щом плюеш – природата знае. Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма.
Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма.
Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън? Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил? За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън?
Ако си изхвърлил двайсет плюнки, каква е горчивината? Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма.
Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън?
Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил? За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил?
Ако ти само веднъж плюеш от горчивото, горчивината е малка. Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън?
Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил?
За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
Ако плюеш два пъти – горчивината е по-голяма. Четири, пет, шест пъти – горчивината е още по-голяма. Двайсет плюнки ако си изхвърлил – тази горчивина е още по-голяма. Сто и двайсет плюнки… Колко енергия си иждивил да образуваш тези плюнки и да ги изхвърлиш навън? Аналогично, ако ти си взел лопатата и си изхвърлил двайсет лопати, колко енергия си изхарчил?
За да изкопаеш двайсет лопати пръст и тия лопати да ги изхвърлите, колко енергия сте изхарчили?
към беседата >>
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите.
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите.
Защото сте яли горчиво. И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се.
към беседата >>
Защото сте яли горчиво.
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите.
Защото сте яли горчиво.
И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата.
към беседата >>
И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи.
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите. Защото сте яли горчиво.
И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи.
Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът.
към беседата >>
Защо трябва да копае?
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите. Защото сте яли горчиво. И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи.
Защо трябва да копае?
За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите.
към беседата >>
За да чисти езика си от горчивото.
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите. Защото сте яли горчиво. И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае?
За да чисти езика си от горчивото.
Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли.
към беседата >>
Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се.
Та казвам, умните хора са намерили и защо ви карат да работите. Защото сте яли горчиво. И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото.
Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се.
Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи?
към беседата >>
Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата.
Защото сте яли горчиво. И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се.
Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата.
Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата.
към беседата >>
Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът.
И тогава здравия човек, още преди да е дошло горчивото, ще го карат да работи. Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата.
Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът.
Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата. Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата.
към беседата >>
Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите.
Защо трябва да копае? За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът.
Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите.
Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата. Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата. Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
Вземи лопатата и изхвърли.
За да чисти езика си от горчивото. Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите.
Вземи лопатата и изхвърли.
Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата. Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата. Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи?
Ти си се разсърдил запример – eдин метод за лекуване – разсърдил си се. Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли.
Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи?
“ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата. Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата. Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
“ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата.
Ако имаш лопата, изхвърли веднъж–дваж с лопатата. Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи?
“ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата.
Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата. Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата.
Двайсет лопати като изхвърлиш, ще ти мине гневът. Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата.
Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата.
Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да има лопата.
Ако не изхвърлиш лопатите, ще се караш с другите. Вземи лопатата и изхвърли. Казваш: „Какво искаш да кажеш, я ми кажи? “ Ти хвърляш лопатите и свършиш работата. Иначе ще идеш при приятеля си – нямаш лопата.
Всеки един от вас трябва да има лопата.
към беседата >>
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна.
Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм. Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна.
към беседата >>
Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна.
Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм.
Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба.
към беседата >>
Но бомбите са опасни.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна. Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм.
Но бомбите са опасни.
В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте.
към беседата >>
В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна. Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм. Но бомбите са опасни.
В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ.
Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“.
към беседата >>
Някой дойде, ще я бутне.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна. Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм. Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ.
Някой дойде, ще я бутне.
Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна.
към беседата >>
Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна.
Аз съм за карането, трябва да се караш, защото една бомба е опасна. Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм. Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне.
Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна.
Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна.
към беседата >>
Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба.
Казва: „Човек трябва да се въздържа.“ Съгласен съм. Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна.
Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба.
Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна. Разумният човек няма да те бута там.
към беседата >>
Никой не ви бута, безопасни сте.
Но бомбите са опасни. В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба.
Никой не ви бута, безопасни сте.
Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна. Разумният човек няма да те бута там. Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
Каква е разликата между болест и здраве?
Каква е разликата между болест и здраве?
Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето? С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними?
към беседата >>
Казва: „Той е много добър“.
В една бомба енергия е набрана вътре, не я буташ. Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте.
Казва: „Той е много добър“.
Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна. Разумният човек няма да те бута там. Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето?
Каква е разликата между болест и здраве?
Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето?
С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта?
към беседата >>
Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна.
Някой дойде, ще я бутне. Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“.
Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна.
Докато не е експлодирала, е опасна. Разумният човек няма да те бута там. Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
С какви качества се отличава здравето?
Каква е разликата между болест и здраве? Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето?
С какви качества се отличава здравето?
Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте.
към беседата >>
Докато не е експлодирала, е опасна.
Някой път е хубаво отдалеч да се бута, да експлодира, да стане безопасна. Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна.
Докато не е експлодирала, е опасна.
Разумният човек няма да те бута там. Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има?
Каква е разликата между болест и здраве? Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето? С какви качества се отличава здравето?
Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има?
Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради.
към беседата >>
Разумният човек няма да те бута там.
Ти си набрал енергия като тази бомба, като те бутне някой, ти може да експлодираш като някоя бомба. Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна.
Разумният човек няма да те бута там.
Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
Те са почти синоними.
Каква е разликата между болест и здраве? Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето? С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има?
Те са почти синоними.
Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си.
към беседата >>
Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
Никой не ви бута, безопасни сте. Казва: „Той е много добър“. Казвате: „Не експлодира тази бомба.“ След като експлодира, става безопасна. Докато не е експлодирала, е опасна. Разумният човек няма да те бута там.
Сега кое е по-хубаво, да бъдеш експлодирала бомба или да бъдеш неексплодирала бомба?
към беседата >>
Кои думи са синоними?
Каква е разликата между болест и здраве? Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето? С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними.
Кои думи са синоними?
Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда?
към беседата >>
Ще ви приведа аналогия.
Ще ви приведа аналогия.
Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш? Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни?
към беседата >>
Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта?
Конкретно по какво се отличава болестта и по какво се отличава здравето? С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними?
Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта?
Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш?
Ще ви приведа аналогия.
Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш?
Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат.
към беседата >>
Не се спъвайте.
С какви качества се отличава здравето? Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта?
Не се спъвайте.
Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи?
към беседата >>
Сега решавате да бъдете богати.
Ще ви приведа аналогия. Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш?
Сега решавате да бъдете богати.
Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно.
към беседата >>
Често вие си туряте прегради.
Какви качества има здравият човек на физическото поле и болният какви качества има? Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте.
Често вие си туряте прегради.
Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи? Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане?
към беседата >>
Но вие минавате през една местност, дето има разбойници.
Ще ви приведа аналогия. Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш? Сега решавате да бъдете богати.
Но вие минавате през една местност, дето има разбойници.
Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство.
към беседата >>
Турите една преграда пред себе си.
Те са почти синоними. Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради.
Турите една преграда пред себе си.
Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи? Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане? Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
Кой страда повече, бедният или богатият?
Ще ви приведа аналогия. Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш? Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници.
Кой страда повече, бедният или богатият?
Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата?
към беседата >>
Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда?
Кои думи са синоними? Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си.
Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда?
Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи? Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане? Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни?
Ще ви приведа аналогия. Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш? Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият?
Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни?
Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо?
към беседата >>
Ще затули вашия хоризонт.
Кои думи са синоними на здравето и кои думи са синоними на болестта? Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда?
Ще затули вашия хоризонт.
Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи? Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане? Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
Няма да бъдат.
Кое е по-хубаво, богат ли да бъдеш, или сиромах да бъдеш? Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни?
Няма да бъдат.
Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа.
към беседата >>
Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи?
Не се спъвайте. Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт.
Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи?
Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане? Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно.
Сега решавате да бъдете богати. Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат.
Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно.
Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират.
към беседата >>
Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане?
Често вие си туряте прегради. Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи?
Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане?
Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство.
Но вие минавате през една местност, дето има разбойници. Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно.
Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство.
След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали.
към беседата >>
Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
Турите една преграда пред себе си. Ако турите една преграда на два или четири пръста пред себе си, какво ще направи тази преграда? Ще затули вашия хоризонт. Тази преграда, колкото се отдалечава, какво ще направи? Ако тия прегради се отмахнат, какво ще стане?
Просторът на вашето зрение ще се увеличи.
към беседата >>
След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата?
Кой страда повече, бедният или богатият? Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство.
След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата?
Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен.
към беседата >>
Ако преградата се приближава, просторът се намалява.
Ако преградата се приближава, просторът се намалява.
Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава. Здравият човек по какво се отличава? Че е силен човек, има апетит, хубаво яде. Болният е слаб – не може да яде. После, здравият може сам да си помага.
към беседата >>
Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо?
Ако бедният мине през тази местност и богатият мине, страданията ще бъдат ли едни? Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата?
Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо?
Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче.
към беседата >>
Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава.
Ако преградата се приближава, просторът се намалява.
Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава.
Здравият човек по какво се отличава? Че е силен човек, има апетит, хубаво яде. Болният е слаб – не може да яде. После, здравият може сам да си помага. Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
Сега аналогично ще ви приведа.
Няма да бъдат. Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо?
Сега аналогично ще ви приведа.
Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница.
към беседата >>
Здравият човек по какво се отличава?
Ако преградата се приближава, просторът се намалява. Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава.
Здравият човек по какво се отличава?
Че е силен човек, има апетит, хубаво яде. Болният е слаб – не може да яде. После, здравият може сам да си помага. Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират.
Бедният ще мине със скъсани дрехи – пуснат го свободно. Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа.
Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират.
Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав.
към беседата >>
Че е силен човек, има апетит, хубаво яде.
Ако преградата се приближава, просторът се намалява. Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава. Здравият човек по какво се отличава?
Че е силен човек, има апетит, хубаво яде.
Болният е слаб – не може да яде. После, здравият може сам да си помага. Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
Богатият съжалява, че са го обрали.
Богатият ще мине – ще му вземат всичкото богатство. След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират.
Богатият съжалява, че са го обрали.
Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва.
към беседата >>
Болният е слаб – не може да яде.
Ако преградата се приближава, просторът се намалява. Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава. Здравият човек по какво се отличава? Че е силен човек, има апетит, хубаво яде.
Болният е слаб – не може да яде.
После, здравият може сам да си помага. Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
Сега представете си, че богатият е болен.
След като се срещнат богатият и сиромахът, какво ще мислят двамата? Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали.
Сега представете си, че богатият е болен.
В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се.
към беседата >>
После, здравият може сам да си помага.
Ако преградата се приближава, просторът се намалява. Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава. Здравият човек по какво се отличава? Че е силен човек, има апетит, хубаво яде. Болният е слаб – не може да яде.
После, здравият може сам да си помага.
Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче.
Единият ще бъде весел, пък другият ще бъде тъжен. Защо? Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен.
В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче.
Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се. Здравият съжалява, че бил в болницата.
към беседата >>
Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
Ако преградата се отдалечава, просторът се увеличава. Здравият човек по какво се отличава? Че е силен човек, има апетит, хубаво яде. Болният е слаб – не може да яде. После, здравият може сам да си помага.
Болният не може сам да си помага, болният е слаб.
към беседата >>
Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница.
Сега аналогично ще ви приведа. Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче.
Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница.
Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се. Здравият съжалява, че бил в болницата. Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен.
На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде. Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен.
към беседата >>
Здравия го изпитват дали е здрав.
Сиромахът в този случай е радостен, че не са го обрали, няма какво да го обират. Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница.
Здравия го изпитват дали е здрав.
Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се. Здравият съжалява, че бил в болницата. Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен.
На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде.
Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне.
към беседата >>
Той, като излезе из болницата, се измъчва.
Богатият съжалява, че са го обрали. Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав.
Той, като излезе из болницата, се измъчва.
Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се. Здравият съжалява, че бил в болницата. Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен. На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде.
Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия.
Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен?
към беседата >>
Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се.
Сега представете си, че богатият е болен. В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва.
Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се.
Здравият съжалява, че бил в болницата. Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен. На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде. Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия.
Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен.
Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен.
към беседата >>
Здравият съжалява, че бил в болницата.
В дадения случай, разбойниците, които обраха богатия, той плаче. Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се.
Здравият съжалява, че бил в болницата.
Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
Здравият работи.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен. На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде. Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен.
Здравият работи.
Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен. Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате?
към беседата >>
Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
Сега един здрав човек и един болен човек минават през болница. Здравия го изпитват дали е здрав. Той, като излезе из болницата, се измъчва. Болният, понеже бил болен и му отнемат болестта в болницата, като излезе, радва се. Здравият съжалява, че бил в болницата.
Болният се радва, че бил в болницата и оздравял.
към беседата >>
Богатият е по-неподвижен.
Богатия може да вземем, че е здрав, а сиромаха може да вземем, че е болен. На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде. Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи.
Богатият е по-неподвижен.
Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен. Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате? Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Вие сега не може да видите сложните процеси, които минават в живота ви.
Вие сега не може да видите сложните процеси, които минават в живота ви.
Радостта в едно отношение не е радост в друго отношение. Ако човек се дави в морето, ще се спаси по-лесно, ако е беден, отколкото ако е богат.
към беседата >>
Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне.
На аналогията тук липсва нещо, но и обратното може да бъде. Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен.
Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне.
Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен. Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате? Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Радостта в едно отношение не е радост в друго отношение.
Вие сега не може да видите сложните процеси, които минават в живота ви.
Радостта в едно отношение не е радост в друго отношение.
Ако човек се дави в морето, ще се спаси по-лесно, ако е беден, отколкото ако е богат.
към беседата >>
Но защо именно богатият е по-неподвижен?
Сиромахът, който е болен – тогава болният може да бъде по-силен от здравия. Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне.
Но защо именно богатият е по-неподвижен?
Защото е натоварен. Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате? Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Ако човек се дави в морето, ще се спаси по-лесно, ако е беден, отколкото ако е богат.
Вие сега не може да видите сложните процеси, които минават в живота ви. Радостта в едно отношение не е радост в друго отношение.
Ако човек се дави в морето, ще се спаси по-лесно, ако е беден, отколкото ако е богат.
към беседата >>
Защото е натоварен.
Аналогически на сиромаха му липсва нещо, но сиромахът е по-силен. Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен?
Защото е натоварен.
Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате? Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Сега трябва да се разбират аналогиите.
Сега трябва да се разбират аналогиите.
Тук са разхвърляни нещата. Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш.
към беседата >>
Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате?
Здравият работи. Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен.
Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате?
Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Тук са разхвърляни нещата.
Сега трябва да се разбират аналогиите.
Тук са разхвърляни нещата.
Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив?
към беседата >>
Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
Богатият е по-неподвижен. Онзи, който не разбира закона на аналогиите, ще се спъне. Но защо именно богатият е по-неподвижен? Защото е натоварен. Защото, ако вие не сте натоварени, вие ще ходите бързо, но ако сте натоварени – имате на гърба си десетина кила – ще може ли да бързате?
Вървите полекичка, бавно пристъпвате.
към беседата >>
Имаме три неизвестни неща.
Сега трябва да се разбират аналогиите. Тук са разхвърляни нещата.
Имаме три неизвестни неща.
Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен.
към беседата >>
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат?
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат?
Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия. Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина.
към беседата >>
Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z.
Сега трябва да се разбират аналогиите. Тук са разхвърляни нещата. Имаме три неизвестни неща.
Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z.
Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още?
към беседата >>
Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия.
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат?
Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия.
Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина.
към беседата >>
Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити.
Сега трябва да се разбират аналогиите. Тук са разхвърляни нещата. Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z.
Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити.
За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел.
към беседата >>
Какво има болният повече?
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат? Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия.
Какво има болният повече?
От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина.
към беседата >>
За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш.
Сега трябва да се разбират аналогиите. Тук са разхвърляни нещата. Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити.
За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш.
Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още?
към беседата >>
От какво са произлезли болестите?
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат? Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия. Какво има болният повече?
От какво са произлезли болестите?
В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният.
към беседата >>
Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив?
Тук са разхвърляни нещата. Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш.
Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив?
Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд.
към беседата >>
В него има повече топлина, всякога болният има температура.
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат? Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия. Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите?
В него има повече топлина, всякога болният има температура.
Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният. Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари.
към беседата >>
Най-първо, той трябва да бъде съвестен.
Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив?
Най-първо, той трябва да бъде съвестен.
Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде?
към беседата >>
Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина.
Кой е богат, болният ли е богат, или здравият е богат? Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия. Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура.
Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина.
На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният. Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари. Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде още?
Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен.
Какъв трябва да бъде още?
Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен.
към беседата >>
На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина.
Тогава болният е богат, защото болният има нещо повече от здравия. Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина.
На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина.
Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният. Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари. Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Той трябва да бъде смел.
Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още?
Той трябва да бъде смел.
Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина.
Какво има болният повече? От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина.
Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина.
Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният. Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари. Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде още?
За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел.
Какъв трябва да бъде още?
Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив.
към беседата >>
Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният.
От какво са произлезли болестите? В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина.
Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният.
Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари. Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Той трябва да бъде твърд.
Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още?
Той трябва да бъде твърд.
Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив.
към беседата >>
Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари.
В него има повече топлина, всякога болният има температура. Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният.
Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари.
Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Още какъв трябва да бъде?
Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд.
Още какъв трябва да бъде?
Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие.
към беседата >>
Температурата на болния човек е неговото богатство.
Здравият има по-малко топлина, в здравия има повече студенина. На болния като пипнете пулса, особено бие, има повече топлина. Като се измерва температурата на болния човек, има винаги повече топлина. Здравият има по-малко топлина, повече топлина има болният. Богатият има повече пари, сиромахът има по-малко пари.
Температурата на болния човек е неговото богатство.
към беседата >>
Той трябва да бъде изпълнителен.
Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде?
Той трябва да бъде изпълнителен.
После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш.
към беседата >>
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение.
Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло.
към беседата >>
После, трябва да бъде разумен.
Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен.
После, трябва да бъде разумен.
Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си.
към беседата >>
Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение.
Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения.
Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен.
към беседата >>
Те са елементи, за да бъде справедлив.
Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен.
Те са елементи, за да бъде справедлив.
Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си. Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен.
към беседата >>
Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение. Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения.
Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган.
Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло.
към беседата >>
Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив.
Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив.
Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив.
Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си. Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен. Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение. Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган.
Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло.
Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло. Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие.
Още какъв трябва да бъде? Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив.
Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие.
За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си. Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен. Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение. Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло.
Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви.
Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло. Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви. Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш.
Той трябва да бъде изпълнителен. После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие.
За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш.
Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си. Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен. Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло.
Сега вие на болестта давате съвсем друго значение. Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви.
Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло.
Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло. Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви. Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си.
После, трябва да бъде разумен. Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш.
Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си.
Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен. Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен.
Болестта произтича от някакви вътрешни нарушения. Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло.
Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен.
Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло. Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви. Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен.
Те са елементи, за да бъде справедлив. Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си.
Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен.
Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло.
Може болката да е обща за цялото тяло, пък може да е само на един орган. Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен.
Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло.
Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви. Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
Трябва да градиш хубаво.
Ако няма тия елементи, не може да бъде справедлив. Някой казва: „Трябва да бъда справедлив.“ Справедливостта е общо понятие. За да бъдеш справедлив, това е процес, тази справедливост трябва да я приложиш. Ти трябва да бъдеш справедлив към слугите си. Каквото направиш, трябва да бъдеш съвестен.
Трябва да градиш хубаво.
към беседата >>
Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви.
Оттам може да извадите един закон, че когато страда един орган в тялото, произвежда безпокойство на цялото тяло. Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло.
Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви.
Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
Хубаво, сега на добрия какви са качествата?
Хубаво, сега на добрия какви са качествата?
Той трябва да бъде търпелив. Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция.
към беседата >>
Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
Да кажем, боли ви малкият пръст на крака ви. Вие не обръщате внимание, но неговата болка ще се отрази върху цялото тяло. Тогава в здравословно отношение всичките удове трябва да бъдат здрави, нито един уд не трябва да бъде притеснен. Щом има притеснително състояние на един уд – отразява се върху цялото тяло. Боли ви окото – малко болест, но ще се отрази върху тялото ви.
Или боли ви ухото – тази болка ще се отрази на целия ви ум, той е неспокоен.
към беседата >>
Той трябва да бъде търпелив.
Хубаво, сега на добрия какви са качествата?
Той трябва да бъде търпелив.
Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара.
към беседата >>
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония.
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония.
Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна. Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен. Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов. Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите? Речете да тръгнете – боли ви кракът.
към беседата >>
Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим.
Хубаво, сега на добрия какви са качествата? Той трябва да бъде търпелив.
Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим.
Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука.
към беседата >>
Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна.
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония.
Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна.
Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен. Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов. Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите? Речете да тръгнете – боли ви кракът. Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
Сократ е бил търпелив, но добър е бил.
Хубаво, сега на добрия какви са качествата? Той трябва да бъде търпелив. Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим.
Сократ е бил търпелив, но добър е бил.
Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им.
към беседата >>
Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен.
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония. Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна.
Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен.
Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов. Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите? Речете да тръгнете – боли ви кракът. Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости.
Хубаво, сега на добрия какви са качествата? Той трябва да бъде търпелив. Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил.
Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости.
Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд.
към беседата >>
Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов.
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония. Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна. Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен.
Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов.
Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите? Речете да тръгнете – боли ви кракът. Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция.
Хубаво, сега на добрия какви са качествата? Той трябва да бъде търпелив. Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости.
Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция.
По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим.
към беседата >>
Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите?
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония. Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна. Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен. Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов.
Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите?
Речете да тръгнете – боли ви кракът. Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара.
Той трябва да бъде търпелив. Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция.
По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара.
Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението.
към беседата >>
Речете да тръгнете – боли ви кракът.
По този закон на аналогичните разсъждения човек трябва да пази една вътрешна хармония. Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна. Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен. Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов. Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите?
Речете да тръгнете – боли ви кракът.
Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука.
Първото нещо – на добрия човек каквото да му направят, той трябва да е невъзмутим. Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара.
Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука.
Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата.
към беседата >>
Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
Запример, ако имате една болка, вие ще бъдете неразположен, мисълта ви няма да бъде ясна. Да кажем, ако имате една болка на крака си, вие не може да бъдете весел, не може да се усмихвате, не може да бъдете разположен. Ако кракът ви боли, ако някой иска да му направите услуга, вие не сте готов. Казвате: „Не съм разположен, боли ме кракът.“ Казват ви: „Не му обръщайте внимание.“ Като не му обръщате внимание, ще може ли да му услужите? Речете да тръгнете – боли ви кракът.
Направите усилие – не може да премахнете препятствието.
към беседата >>
Тя носела един леген вода и излива отгоре им.
Сократ е бил търпелив, но добър е бил. Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука.
Тя носела един леген вода и излива отгоре им.
Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът.
към беседата >>
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка?
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка?
Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви. Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине.
към беседата >>
Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд.
Един ден завежда Сократ един свой приятел в дома си на гости. Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им.
Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд.
Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои.
към беседата >>
Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви.
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка?
Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви.
Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим.
Жена му била много особена, най-благородната гъркиня в цяла Гърция. По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд.
Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим.
Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои. Добрият човек чака.
към беседата >>
Доста дебели тръне има.
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка? Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви.
Доста дебели тръне има.
Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката.
към беседата >>
Каквото да стане, той не се мести от положението.
По говора била специалистка, голям оратор, знаела как да се кара. Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим.
Каквото да стане, той не се мести от положението.
Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои. Добрият човек чака. Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре.
към беседата >>
Вървите, боли ви кракът.
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка? Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви. Доста дебели тръне има.
Вървите, боли ви кракът.
Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине.
към беседата >>
Добрият, той изчаква нещата.
Като дошли двамата, започнала да се кара на двамата и да ги хука. Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението.
Добрият, той изчаква нещата.
Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои. Добрият човек чака. Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре. Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Вие чакате да мине болката.
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка? Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви. Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът.
Вие чакате да мине болката.
Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време.
към беседата >>
Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът.
Тя носела един леген вода и излива отгоре им. Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата.
Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът.
Той не се безпокои. Добрият човек чака. Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре. Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине.
Та казвам, по кой начин човек може да се справи с една болка? Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви. Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката.
Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине.
Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън.
към беседата >>
Той не се безпокои.
Сократ казва на приятеля си: „След буря има дъжд. Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът.
Той не се безпокои.
Добрият човек чака. Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре. Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Да допуснем, че причините на болката са външни – вървели сте боси, някой трън влязъл в крака ви. Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине.
Какво трябва да направите?
Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема.
към беседата >>
Добрият човек чака.
Имахме една хубава баня.“ Добрият човек е търпелив човек, той е невъзмутим. Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои.
Добрият човек чака.
Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре. Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката.
Доста дебели тръне има. Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите?
Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката.
Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние.
към беседата >>
Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре.
Каквото да стане, той не се мести от положението. Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои. Добрият човек чака.
Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре.
Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Ако го извадите, болката ще мине.
Вървите, боли ви кракът. Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката.
Ако го извадите, болката ще мине.
Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън.
към беседата >>
Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
Добрият, той изчаква нещата. Може да мине година, две, три, хиляди, сто хиляди години, изчаква човекът. Той не се безпокои. Добрият човек чака. Като му кажеш: „След десет хиляди години“, казва: „Много добре.“ Все му е едно, като че е утре.
Добрият човек е непоколебим, нищо не може да го разколебае.
към беседата >>
Ако не, ще мине дълго време.
Вие чакате да мине болката. Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине.
Ако не, ще мине дълго време.
Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства.
към беседата >>
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла.
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла.
Христос дава идеята какво нещо е доброто. Туй, което не може да се разруши, е добро. Какво е доброто? Това, което не може да се разруши, е добро. Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро.
към беседата >>
Добре, така е, ако е един трън.
Този трън докато е в крака ви, болката няма да мине. Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време.
Добре, така е, ако е един трън.
Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства. Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите.
към беседата >>
Христос дава идеята какво нещо е доброто.
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла.
Христос дава идеята какво нещо е доброто.
Туй, което не може да се разруши, е добро. Какво е доброто? Това, което не може да се разруши, е добро. Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро. Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема.
Какво трябва да направите? Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън.
Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема.
Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства. Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите. По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Туй, което не може да се разруши, е добро.
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла. Христос дава идеята какво нещо е доброто.
Туй, което не може да се разруши, е добро.
Какво е доброто? Това, което не може да се разруши, е добро. Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро. Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
Пак се образува едно болезнено състояние.
Трябва да впрегнете ума си на работа, да отмахнете причината на болката. Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема.
Пак се образува едно болезнено състояние.
Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства. Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите. По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Какво е доброто?
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла. Христос дава идеята какво нещо е доброто. Туй, което не може да се разруши, е добро.
Какво е доброто?
Това, което не може да се разруши, е добро. Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро. Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън.
Ако го извадите, болката ще мине. Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние.
Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън.
За това лекарите имат разни средства. Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите. По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Това, което не може да се разруши, е добро.
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла. Христос дава идеята какво нещо е доброто. Туй, което не може да се разруши, е добро. Какво е доброто?
Това, което не може да се разруши, е добро.
Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро. Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
За това лекарите имат разни средства.
Ако не, ще мине дълго време. Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън.
За това лекарите имат разни средства.
Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите. По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро.
Христос дава примера за къщата, построена на камък – дошли бурите и тя издържала, устояла. Христос дава идеята какво нещо е доброто. Туй, което не може да се разруши, е добро. Какво е доброто? Това, което не може да се разруши, е добро.
Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро.
Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите.
Добре, така е, ако е един трън. Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства.
Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите.
По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Всяко нещо, което се руши, не е добро.
Христос дава идеята какво нещо е доброто. Туй, което не може да се разруши, е добро. Какво е доброто? Това, което не може да се разруши, е добро. Всяко нещо, което остава в човека, което не се руши, е добро.
Всяко нещо, което се руши, не е добро.
към беседата >>
По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
Но представете си, че сте яли една храна, която е мъчно смилаема. Пак се образува едно болезнено състояние. Тогава тази храна пак трябва да се изхвърли из тялото навън. За това лекарите имат разни средства. Трябва да се пречисти стомахът, трябва да се пречисти организмът, правят се водни промивки, да се прочисти стомахът от нечистотиите.
По този закон може да влезе едно чувство, една мисъл, които са мъчно смилаеми.
към беседата >>
Що е добро?
Що е добро?
Това, което не се руши. Що е справедливост? Това, което постоянно расте. Що е разумно в света? Туй, което постоянно дава плод.
към беседата >>
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме.
Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е. Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка.
към беседата >>
Това, което не се руши.
Що е добро?
Това, което не се руши.
Що е справедливост? Това, което постоянно расте. Що е разумно в света? Туй, което постоянно дава плод. Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме.
Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е.
Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната.
към беседата >>
Що е справедливост?
Що е добро? Това, което не се руши.
Що е справедливост?
Това, което постоянно расте. Що е разумно в света? Туй, което постоянно дава плод. Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме. Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е.
Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка.
Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната. Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка.
към беседата >>
Това, което постоянно расте.
Що е добро? Това, което не се руши. Що е справедливост?
Това, което постоянно расте.
Що е разумно в света? Туй, което постоянно дава плод. Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме. Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е. Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка.
Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка.
В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната. Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка. Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
Що е разумно в света?
Що е добро? Това, което не се руши. Що е справедливост? Това, което постоянно расте.
Що е разумно в света?
Туй, което постоянно дава плод. Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме. Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е. Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка.
В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка.
Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната. Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка. Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
Туй, което постоянно дава плод.
Що е добро? Това, което не се руши. Що е справедливост? Това, което постоянно расте. Що е разумно в света?
Туй, което постоянно дава плод.
Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка.
Ние трябва да вървим по закона на аналогиите, разсъждаваме. Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е. Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка.
Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка.
Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната. Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка. Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
Това, което не се руши. Що е справедливост? Това, което постоянно расте. Що е разумно в света? Туй, което постоянно дава плод.
Конкретно: това, което никога не се руши, е добро; туй, което постоянно расте, е справедливо; туй, което постоянно ражда плод, е разумното в света.
към беседата >>
Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната.
Вие може да имате най-хубавата храна, която може да ви причини болка – нездравословна е. Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка.
Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната.
Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка. Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
Тогава доброто е туй, което никога не се руши.
Тогава доброто е туй, което никога не се руши.
То е основа. Туй, което постоянно расте, е справедливост. Туй, което постоянно дава плод, е разумност. В туй се изразява животът.
към беседата >>
Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка.
Пък може храната да е нездравословна, и да не ви причини болка. Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната.
Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка.
Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
То е основа.
Тогава доброто е туй, което никога не се руши.
То е основа.
Туй, което постоянно расте, е справедливост. Туй, което постоянно дава плод, е разумност. В туй се изразява животът.
към беседата >>
Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
Ако имате най-хубавата храна, то тя може да ви причини болка. В първия случай, ако храната е лоша, и да я сдъвчете, тя пак ще ви причини болка. Във втория случай, ако хубавата храна не сдъвчете, тя ще ви причини болка. Но когато храната е добра, причината на болката е, че вие не сте сдъвкали добре храната. Ако сдъвчете тази храна, няма да ви причини болка.
Във втория случай, ако храната е лоша, тогава ще ви кажа, че тази храна не [е] трябвало да я приемате, тази храна не трябва да я приближавате до устата си, отвън трябва да я държите.
към беседата >>
Туй, което постоянно расте, е справедливост.
Тогава доброто е туй, което никога не се руши. То е основа.
Туй, което постоянно расте, е справедливост.
Туй, което постоянно дава плод, е разумност. В туй се изразява животът.
към беседата >>
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини.
И от лошите причини се раждат лоши последствия. Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат. Има някои мисли, които не трябва да се възприемат. Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна. Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
Туй, което постоянно дава плод, е разумност.
Тогава доброто е туй, което никога не се руши. То е основа. Туй, което постоянно расте, е справедливост.
Туй, което постоянно дава плод, е разумност.
В туй се изразява животът.
към беседата >>
И от лошите причини се раждат лоши последствия.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини.
И от лошите причини се раждат лоши последствия.
Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат. Има някои мисли, които не трябва да се възприемат. Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна. Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
В туй се изразява животът.
Тогава доброто е туй, което никога не се руши. То е основа. Туй, което постоянно расте, е справедливост. Туй, което постоянно дава плод, е разумност.
В туй се изразява животът.
към беседата >>
Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини. И от лошите причини се раждат лоши последствия.
Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат.
Има някои мисли, които не трябва да се възприемат. Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна. Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
Има някои мисли, които не трябва да се възприемат.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини. И от лошите причини се раждат лоши последствия. Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат.
Има някои мисли, които не трябва да се възприемат.
Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна. Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини. И от лошите причини се раждат лоши последствия. Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат. Има някои мисли, които не трябва да се възприемат.
Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна.
Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
Сега по този закон на сравненията, често се раждат в живота противоречия от добрите причини. И от лошите причини се раждат лоши последствия. Тогава, когато имаме едно лошо последствие от една добра причина, ние казваме: „Сдъвчи храната си добре.“ А пък когато имаме едно лошо последствие от една лоша причина, казваме: „Не възприемай храната.“ Някой път има мисли, които трябва да се сдъвчат. Има някои мисли, които не трябва да се възприемат. Погрешката е там, че някои мислят, че са много силни – възприемат лошата храна.
Казва: „Много добре е сготвена тази храна.“ Храната може да е много добре сготвена, но не подхожда на тялото.
към беседата >>
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения.
Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар. Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко.
към беседата >>
Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения.
Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар.
Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се.
към беседата >>
Не сте готови.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения. Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар.
Не сте готови.
Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват.
към беседата >>
Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения. Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар. Не сте готови.
Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете.
У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете.
към беседата >>
У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения. Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар. Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете.
У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове.
Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето.
към беседата >>
Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко.
Следователно във всеки даден случай имаме аналогични разсъждения. Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар. Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове.
Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко.
Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето. Тогава ще ви причини вреда.
към беседата >>
Като ги дигат, изсипват се.
Вие сте слаб човек, и се пънкате да вдигнете тежък товар. Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко.
Като ги дигат, изсипват се.
Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето. Тогава ще ви причини вреда. Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват.
Не сте готови. Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се.
Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват.
Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето. Тогава ще ви причини вреда. Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете.
Този тежкият товар може да ви причини пакост, може да си осакатите ръцете, пък може да се напъвате [и] да се изсипете. У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват.
Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете.
Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето. Тогава ще ви причини вреда. Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето.
У българите има много хора, които са изсипани, понеже едно време правеха големи снопове. Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете.
Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето.
Тогава ще ви причини вреда. Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Тогава ще ви причини вреда.
Ако са малки сноповете, лесно се дигат, но те ги правеха големи, за да плащат по-малко. Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето.
Тогава ще ви причини вреда.
Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
Като ги дигат, изсипват се. Когато хората са користолюбиви, искат много да спечелят, тогава се изсипват. Искате вие да спечелите много пари, ще се изсипете. Вие с едно тънко въже може да дигнете един тежък товар, но като речете да го дигнете, скъса се въжето. Тогава ще ви причини вреда.
Или пък тънкото въже не издържа на онзи вътрешен напор – като го теглите, ще се скъса.
към беседата >>
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи.
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи.
Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш? Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат. Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат. Прати те човекът на лозето. Сладко говориш, но не копаеш.
към беседата >>
Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш?
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи.
Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш?
Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат. Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат. Прати те човекът на лозето. Сладко говориш, но не копаеш. Сладко говориш, казваш: „Ще изкопаем.“, разправяш това-онова, но не копаеш.
към беседата >>
Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат.
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи. Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш?
Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат.
Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат. Прати те човекът на лозето. Сладко говориш, но не копаеш. Сладко говориш, казваш: „Ще изкопаем.“, разправяш това-онова, но не копаеш. Ти ще си причиниш неприятност.
към беседата >>
Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат.
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи. Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш? Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат.
Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат.
Прати те човекът на лозето. Сладко говориш, но не копаеш. Сладко говориш, казваш: „Ще изкопаем.“, разправяш това-онова, но не копаеш. Ти ще си причиниш неприятност. Сладкото говорене е добрата храна, но влиза несдъвкана в стомаха – ще ти причини болка.
към беседата >>
Прати те човекът на лозето.
Тогава от тия примери хората са извадили морални изводи. Имаш една слаба мисъл, от нея какво можеш да свършиш? Да допуснем, че някой казва: „Говори сладко.“ Със сладкото говорене много работи може да се свършат. Но има работи, със сладко говорене не може да се свършат.
Прати те човекът на лозето.
Сладко говориш, но не копаеш. Сладко говориш, казваш: „Ще изкопаем.“, разправяш това-онова, но не копаеш. Ти ще си причиниш неприятност. Сладкото говорене е добрата храна, но влиза несдъвкана в стомаха – ще ти причини болка. Този човек ще ти каже думи, които не си слушал.
към беседата >>
НАГОРЕ