НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
742
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
742
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
(Нали слонът е цар на животните)?
(втори вариант)
И когато видял Господ, че той пожертвал парада си, за да направи едно добро, произвел го цар на животните! Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум!
(Нали слонът е цар на животните)?
По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката.
към втори вариант >>
анна я на севри синек саздер,
(втори вариант)
анна я на севри синек саздер,
към втори вариант >>
По сила от млекопитаещите най-силен е слонът.
(втори вариант)
Ето произхода, откога лъвът станал цар. Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)?
По сила от млекопитаещите най-силен е слонът.
И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист.
към втори вариант >>
анна маяна даул сурла аздър.
(втори вариант)
анна маяна даул сурла аздър.
към втори вариант >>
И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка!
(втори вариант)
Когато се приготвил той да иде на парад, да спечели нещо, че се спрял да освободи тази пчела. И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът.
И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка!
В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката.
към втори вариант >>
Който знае турски да превежда.
(втори вариант)
Който знае турски да превежда.
На онзи, който разбира, и саазъ да му свириш разбира, а на онзи, който не разбира, и тъпан да му биеш, пак нищо не разбира. За онзи, който разбира, и най-малките неща имат смисъл, а който не разбира, и най-великите работи са обезсмислени.
към втори вариант >>
В лъва има нещо много благородно.
(втори вариант)
И като го видял Господ, че той се спрял да направи нещо хубаво, направил го цар. Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка!
В лъва има нещо много благородно.
В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство.
към втори вариант >>
На онзи, който разбира, и саазъ да му свириш разбира, а на онзи, който не разбира, и тъпан да му биеш, пак нищо не разбира.
(втори вариант)
Който знае турски да превежда.
На онзи, който разбира, и саазъ да му свириш разбира, а на онзи, който не разбира, и тъпан да му биеш, пак нищо не разбира.
За онзи, който разбира, и най-малките неща имат смисъл, а който не разбира, и най-великите работи са обезсмислени.
към втори вариант >>
В дадени условия има нещо много благородно у лъва.
(втори вариант)
Не че той е най-силен, но по ум! (Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно.
В дадени условия има нещо много благородно у лъва.
Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство. Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните.
към втори вариант >>
За онзи, който разбира, и най-малките неща имат смисъл, а който не разбира, и най-великите работи са обезсмислени.
(втори вариант)
Който знае турски да превежда. На онзи, който разбира, и саазъ да му свириш разбира, а на онзи, който не разбира, и тъпан да му биеш, пак нищо не разбира.
За онзи, който разбира, и най-малките неща имат смисъл, а който не разбира, и най-великите работи са обезсмислени.
към втори вариант >>
Той има всичките постъпки на котката.
(втори вариант)
(Нали слонът е цар на животните)? По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва.
Той има всичките постъпки на котката.
Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство. Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните. А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Много е чист.
(втори вариант)
По сила от млекопитаещите най-силен е слонът. И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката.
Много е чист.
Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство. Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните. А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката.
(втори вариант)
И по ум той е цар, а лъвът е цар по тази хубавата постъпка! В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист.
Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката.
В него има голям жест на благородство. Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните. А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
В него има голям жест на благородство.
(втори вариант)
В лъва има нещо много благородно. В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката.
В него има голям жест на благородство.
Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните. А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните.
(втори вариант)
В дадени условия има нещо много благородно у лъва. Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство.
Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните.
А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
А сегашният се е изопачил.
(втори вариант)
Той има всичките постъпки на котката. Много е чист. Това е и у котешкия характер; у него има нещо по-благородно, отколкото у котката. В него има голям жест на благородство. Ние говорим за едновремешния лъв, на когото носът не е опетнен в кръвта на животните.
А сегашният се е изопачил.
към втори вариант >>
Сега да се повърнем.
(втори вариант)
Сега да се повърнем.
Това са примерите. Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача.
към втори вариант >>
Това са примерите.
(втори вариант)
Сега да се повърнем.
Това са примерите.
Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв.
към втори вариант >>
Сега преведете думата цар.
(втори вариант)
Сега да се повърнем. Това са примерите.
Сега преведете думата цар.
В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно.
към втори вариант >>
В даден случай това е един ключ за постигане.
(втори вариант)
Сега да се повърнем. Това са примерите. Сега преведете думата цар.
В даден случай това е един ключ за постигане.
Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот.
към втори вариант >>
Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар.
(втори вариант)
Сега да се повърнем. Това са примерите. Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане.
Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар.
Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости.
към втори вариант >>
Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача.
(втори вариант)
Сега да се повърнем. Това са примерите. Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар.
Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача.
При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести.
към втори вариант >>
При това една малка задача е имал този лъв.
(втори вариант)
Това са примерите. Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача.
При това една малка задача е имал този лъв.
Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар.
към втори вариант >>
Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно.
(втори вариант)
Сега преведете думата цар. В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв.
Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно.
Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си.
към втори вариант >>
Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот.
(втори вариант)
В даден случай това е един ключ за постигане. Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно.
Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот.
Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си!
към втори вариант >>
Щом той е цар, не може да има слабости.
(втори вариант)
Човек за да постигне каквото и да е свое желание, той трябва да бъде цар. Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот.
Щом той е цар, не може да има слабости.
Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си! Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това.
към втори вариант >>
Не може да има и болести.
(втори вариант)
Но, за да стане цар, той трябва да разреши една важна задача. При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости.
Не може да има и болести.
И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си! Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това. Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
И щом осиромашаваш, ти не си цар.
(втори вариант)
При това една малка задача е имал този лъв. Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести.
И щом осиромашаваш, ти не си цар.
Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си! Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това. Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
Щом станеш богат – цар си.
(втори вариант)
Това не е едно външно качество, но едно качество, което е важно. Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар.
Щом станеш богат – цар си.
Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си! Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това. Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си!
(втори вариант)
Под думата цар ние разбираме, човек да е преодолял нещо, всички тези мъчнотии и противоречия, които съществуват в неговия ум, после да е преодолял всичките слабости в неговия живот. Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си.
Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си!
Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това. Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това.
(втори вариант)
Щом той е цар, не може да има слабости. Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си!
Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това.
Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
Щом го изгубиш, не си цар.
(втори вариант)
Не може да има и болести. И щом осиромашаваш, ти не си цар. Щом станеш богат – цар си. Щом станеш учен – цар си; щом станеш силен – цар си; щом си добър – цар си! Всичко, което можеш в дадения случай да придобиеш, ти си цар за това.
Щом го изгубиш, не си цар.
към втори вариант >>
Та в живота трябва да имате едно широко схващане.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане.
Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение. Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат. Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота. Природата си има определени начини и пътища. Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане.
Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение.
Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат. Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота. Природата си има определени начини и пътища. Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане. Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение.
Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат.
Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота. Природата си има определени начини и пътища. Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане. Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение. Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат.
Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота.
Природата си има определени начини и пътища. Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Природата си има определени начини и пътища.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане. Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение. Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат. Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота.
Природата си има определени начини и пътища.
Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
(втори вариант)
Та в живота трябва да имате едно широко схващане. Ако ти допуснеш известна слабост в живота си, ти изгубваш своето царско положение. Или това преведено на друг език, в друг смисъл изгубваш онази способност, с която да преодоляваш на мъчнотиите, които могат да те срещнат. Така са разрешени всичките въпроси, които сега съществуват в живота. Природата си има определени начини и пътища.
Значи има начини и сили, с които човек трябва да действува.
към втори вариант >>
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу?
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу?
Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо.
към втори вариант >>
Те се различават.
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу?
Те се различават.
Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това.
към втори вариант >>
Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих.
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу? Те се различават.
Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих.
И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих.
към втори вариант >>
И у него остане едно горчиво чувство.
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу? Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих.
И у него остане едно горчиво чувство.
Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре.
към втори вариант >>
Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро.
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу? Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство.
Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро.
В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл.
към втори вариант >>
В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо.
(втори вариант)
Каква е разликата между един човек, който отива нагоре, и един човек, който слиза надолу? Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро.
В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо.
Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът?
към втори вариант >>
Казваш, можеше да не направя това.
(втори вариант)
Те се различават. Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо.
Казваш, можеше да не направя това.
Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш.
към втори вариант >>
Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих.
(втори вариант)
Сега да ви приведа, да кажем, онзи сприхавият, не идейно сприхавият, ушие някому една плесница и след това каже: не е хубаво това, което направих. И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това.
Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих.
И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви.
към втори вариант >>
И приятно ти е отвътре.
(втори вариант)
И у него остане едно горчиво чувство. Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих.
И приятно ти е отвътре.
Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата?
към втори вариант >>
Имаш една мисъл.
(втори вариант)
Представете си и другия сприхав човек; той е пак сприхав, но направи едно добро. В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре.
Имаш една мисъл.
Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика?
към втори вариант >>
Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът?
(втори вариант)
В единия случай ти усещаш едно горчиво чувство, една горчивина отвътре, която се влива в живота ти; усещаш го това, казваш, не е необходимо, не е потребно, но нищо. Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл.
Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът?
Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил?
към втори вариант >>
Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш.
(втори вариант)
Казваш, можеше да не направя това. Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът?
Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш.
Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа.
към втори вариант >>
Вдигни всичко на гърба си и върви.
(втори вариант)
Сега по втория начин като си сприхав в доброто, тогава казваш много хубаво направих. И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш.
Вдигни всичко на гърба си и върви.
Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види.
към втори вариант >>
Питам, каква е разликата между тези двамата?
(втори вариант)
И приятно ти е отвътре. Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви.
Питам, каква е разликата между тези двамата?
Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе.
към втори вариант >>
Нали има разлика?
(втори вариант)
Имаш една мисъл. Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата?
Нали има разлика?
Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък.
към втори вариант >>
Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил?
(втори вариант)
Каква разлика има между онзи, който е бил сприхав преди да е дошъл Духът и после сприхавия, в когото е дошъл Духът? Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика?
Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил?
Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви!
към втори вариант >>
Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа.
(втори вариант)
Разликата е тази, че в единия случай сприхавият е като разбойник, който те обира, вземе ти всичко, после те раздруса хубаво и те изпраща, а при втория случай той те намери, нахрани те, напълни ти торбата и ти каже: Хайде сега да си вървиш. Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил?
Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа.
Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек.
към втори вариант >>
Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види.
(втори вариант)
Вдигни всичко на гърба си и върви. Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа.
Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види.
Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек.
към втори вариант >>
Има едно нещо, което е приложено у тебе.
(втори вариант)
Питам, каква е разликата между тези двамата? Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види.
Има едно нещо, което е приложено у тебе.
Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро.
към втори вариант >>
Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък.
(втори вариант)
Нали има разлика? Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе.
Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък.
В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек.
към втори вариант >>
В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви!
(втори вариант)
Кого искате вие да срещнете, сприхавия, когото не е посетил Духът, или сприхавия, когото Духът е посетил? Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък.
В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви!
Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате.
към втори вариант >>
Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек.
(втори вариант)
Вънка от училището вие сте сприхавият без Духа, а вътре в училището вие сте сприхавият с Духа. Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви!
Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек.
Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ.
към втори вариант >>
Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек.
(втори вариант)
Вие сте сприхави, но сте се изменили в начина на сприхавостта; все има едно малко изменение, което е превърнало онази черта на сприхавост така, че във втория случай има една малка придобивка, един малък придатък, който само един гениален човек може да види. Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек.
Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек.
Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек.
към втори вариант >>
Аз говоря за едно първично добро.
(втори вариант)
Има едно нещо, което е приложено у тебе. Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек.
Аз говоря за едно първично добро.
Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек. Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати.
към втори вариант >>
Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек.
(втори вариант)
Защото в добрия човек има нещо, това не е само външността на един човек; когато човек стане добър, той има един малък микроскопически придатък. В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро.
Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек.
Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие.
към втори вариант >>
Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате.
(втори вариант)
В него има един оттенък, едно ухание, което само веднъж да почувствате, стига ви! Казвате, какво нещо е добротата или добрият човек. Някой път има едно ухание, ти като го помиришеш веднъж след хиляди години няма да го забравиш, уханието на този добър човек. Аз говоря за едно първично добро. Ти ще имаш едно ухание, че през целия си живот ще чувстваш това ухание, което излиза от душата на най-добрия човек.
Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате.
Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие.
към втори вариант >>
2.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Една малка спънка събаря великани.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят.
Една малка спънка събаря великани.
И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той.
към беседата >>
И след това те се считат за герои.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани.
И след това те се считат за герои.
Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си.
към беседата >>
Според мене.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои.
Според мене.
герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо.
към беседата >>
герой е онзи, който може да падне и да стане.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои. Според мене.
герой е онзи, който може да падне и да стане.
Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това?
към беседата >>
Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят. Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане.
Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си.
Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си?
към беседата >>
Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той.
Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си.
Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той.
От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро.
към беседата >>
От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си.
И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той.
От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си.
Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат.
към беседата >>
Ще каже някой, че сгрешил нещо.
Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си.
Ще каже някой, че сгрешил нещо.
Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека?
към беседата >>
Отде знае това?
герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо.
Отде знае това?
Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н.
към беседата >>
Пипал ли е погрешката си?
Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си. Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това?
Пипал ли е погрешката си?
Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали.
към беседата >>
Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро.
Не може ли да продължи пътя си, никакъв герой не е той. От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си?
Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро.
Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово.
към беседата >>
Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат.
От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро.
Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат.
В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога.
към беседата >>
В какво седят добрините на човека?
Ще каже някой, че сгрешил нещо. Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат.
В какво седят добрините на човека?
Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека.
към беседата >>
Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н.
Отде знае това? Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека?
Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н.
Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека.
към беседата >>
Това е работа с чужди капитали.
Пипал ли е погрешката си? Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н.
Това е работа с чужди капитали.
Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия.
към беседата >>
Преди всичко житото не е негово.
Друг някой ще каже, че е добър, защото направил никакво добро. Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали.
Преди всичко житото не е негово.
То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен.
към беседата >>
То е дадено от Бога.
Ние не вярваме в погрешки и добрини, които не могат да се пипат. В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово.
То е дадено от Бога.
Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс.
към беседата >>
Да се молите, това не е качество на човека.
В какво седят добрините на човека? Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога.
Да се молите, това не е качество на човека.
Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо?
към беседата >>
Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека.
Ще кажете, че сте давали жито на бедните хора, че сте се молили за страдащите и т. н. Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека.
Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека.
Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес.
към беседата >>
Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия.
Това е работа с чужди капитали. Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека.
Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия.
Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи.
към беседата >>
Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен.
Преди всичко житото не е негово. То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия.
Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен.
Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи. Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс.
То е дадено от Бога. Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен.
Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс.
Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи. Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
Вярвате в Бога. Защо?
Да се молите, това не е качество на човека. Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс.
Вярвате в Бога. Защо?
И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи. Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес.
Молитвеното състояние е присъщо на Божественото в човека. Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо?
И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес.
Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи. Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи.
Че е така виждаме по това, че човек се моли само когато се намира в мъчнотия. Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес.
Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи.
Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
Значи молитвата за човека е насилствен акт, а не доброволен. Ако обичате някого пак има някакво чуждо влияние, някакъв външен импулс. Вярвате в Бога. Защо? И вярата ви е продиктувана от някакъв личен интерес. Това са все чужди състояния, от които човек трябва да се освободи.
Той трябва да дойде до различаване на същественото от несъщественото в себе си.
към беседата >>
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си.
В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са.
към беседата >>
В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си.
В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия.
Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са. го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия.
Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене.
Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са. го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене.
Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята.
Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са. го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята.
Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак.
Щом са. го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
Щом са.
Като се натъква на своите успехи и неуспехи, човек дохожда до големи морални сътресения, в които чисти съзнанието си. В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак.
Щом са.
го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
В първо време той се е мислил за светия но като види, че колкото пъти го палят, все изгасва, най-после се убеждава, че не е светия. Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля на земята, най-после той се обезсърчава и казва: имало и по-силни хора от мене. Ако постоянства да се упражнява той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак. Щом са.
го поваляли на земята, той е научил изкуството да поваля другите.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите.
Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим.
към беседата >>
Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите.
Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си.
В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко.
към беседата >>
В човека има нещо непобедимо.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си.
В човека има нещо непобедимо.
То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко.
към беседата >>
То е Божественото начало в него.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо.
То е Божественото начало в него.
Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях.
към беседата >>
Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него.
Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него.
Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим.
Като ученици вие трябва да имате силна воля, да преодолявате мъчнотиите. Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него.
Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим.
Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог.
към беседата >>
Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко.
Колкото пъти да паднете, вие трябва да сте готови да станете и да продължите пътя си. В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим.
Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко.
Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко.
В човека има нещо непобедимо. То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко.
Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко.
И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях.
То е Божественото начало в него. Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко.
И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях.
Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади.
Човек знае, че ще дойде ден, когато не могат да си играят с него. Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях.
Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади.
В Божественото начало на човека живее Бог. Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
В Божественото начало на човека живее Бог.
Ще дойде ден, когато той ще бъде непобедим. Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади.
В Божественото начало на човека живее Бог.
Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
Заради Божественото в себе си човек трябва да бъде готов на всичко. Каквито изпитания да има, колкото мъчнотии и страдания да го налитат, той трябва да знае, че има нещо в него, което е над всичко. И в ада да влезе, той лесно ще се справи с условията и ще излезе над тях. Докато се държи за Божественото и да умре, човек пак ще възкръсне; и да изгасне, пак ще се запали; и да остарее, пак ще се подмлади. В Божественото начало на човека живее Бог.
Държи ли се за това място, човек лесно може да изплува от вълните на живота, но за това се иска учене.
към беседата >>
Какво учене се препоръчва на ученика?
Какво учене се препоръчва на ученика?
Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си.
към беседата >>
Много просто.
Какво учене се препоръчва на ученика?
Много просто.
Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях.
към беседата >>
Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар.
Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто.
Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар.
Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят.
към беседата >>
Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава.
Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар.
Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава.
Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент.
към беседата >>
Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си.
Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава.
Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си.
Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби.
към беседата >>
Не е лесно да познае човек себе си.
Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си.
Не е лесно да познае човек себе си.
Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека.
към беседата >>
Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях.
Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си.
Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях.
Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека.
към беседата >>
Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят.
Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях.
Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят.
Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент.
Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят.
Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент.
Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Носът изпълнява няколко служби.
Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент.
Носът изпълнява няколко служби.
Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека.
Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби.
Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека.
Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека.
Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека.
Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека.
Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека.
Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
към беседата >>
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той.
Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи.
към беседата >>
Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той.
Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността.
Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са.
към беседата >>
Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността.
Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение.
За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот.
към беседата >>
За пример.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение.
За пример.
мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример.
мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му.
Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи.
Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му.
Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи.
Там са. последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
Там са.
Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи.
Там са.
последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
последствията на низшия човешки живот.
Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са.
последствията на низшия човешки живот.
В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот.
В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.
към беседата >>
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек.
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек.
Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори.
към беседата >>
Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него.
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек.
Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него.
Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа.
към беседата >>
Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко.
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек. Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него.
Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко.
Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него.
към беседата >>
Къде е човекът, на когото можете да разчитате?
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек. Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко.
Къде е човекът, на когото можете да разчитате?
Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек.
към беседата >>
Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения.
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек. Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате?
Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения.
Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек. За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
Той живее в това, което говори.
Като изучавате физиологическите функции на човешкия организъм във връзка с психическия му живот виждате колко сложно нещо е човек. Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения.
Той живее в това, което говори.
В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек. За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
В този човек има душа.
Само при това положение може да си обясните промените, които стават с него. Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори.
В този човек има душа.
За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек. За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
За този човек казваме, че душата му присъства в него.
Днес срещате един човек, който ви говори за морал, за идеали, за някакво верую, а на другия ден се отказва от всичко. Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа.
За този човек казваме, че душата му присъства в него.
Често слушате да казват за някого: душа има този човек. За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
Често слушате да казват за някого: душа има този човек.
Къде е човекът, на когото можете да разчитате? Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него.
Често слушате да казват за някого: душа има този човек.
За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
За друг някой казват: Този човек е без душа.
Друг някой пък издържа на своите идеи и убеждения. Той живее в това, което говори. В този човек има душа. За този човек казваме, че душата му присъства в него. Често слушате да казват за някого: душа има този човек.
За друг някой казват: Този човек е без душа.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот.
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели?
към беседата >>
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой.
към беседата >>
Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него.
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си.
Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него.
Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си?
към беседата >>
Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива.
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него.
Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива.
Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство.
към беседата >>
Не работи ли, той може да го изгуби.
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива.
Не работи ли, той може да го изгуби.
Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои.
към беседата >>
Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели?
Като ученици вие трябва да се стремите към възвишен живот. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби.
Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели?
Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите.
към беседата >>
Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой.
Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели?
Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой.
Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си?
Човек трябва да развива своите дарби и способности, които природата е вложила в него. Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой.
Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си?
Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Това не е геройство.
Ако на човека е даден един талант за разработване, той трябва да работи върху него, да го развива. Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си?
Това не е геройство.
Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои.
Не работи ли, той може да го изгуби. Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство.
Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои.
Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите. Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите.
Какво се ползва човек ако изгуби своите дарби, способности и добродетели? Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои.
Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите.
Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
Някой се бори със себе си, с обкръжаващите, иска да мине за герой. Какъв герой е този, който е изгубил любовта, вярата, кротостта или милосърдието си? Това не е геройство. Ще дойде ден, когато ще снемат медалите на всички фиктивни герои. Бог помага на истинските герои, а не на фиктивните и на страхливите.
Ако иска да успява в живота си, човек трябва да бъде смел, решителен, да уповава на Божественото в себе си.
към беседата >>
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му.
Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си.
към беседата >>
Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му.
Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване.
Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак.
към беседата >>
Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване.
Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват.
Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак.
към беседата >>
Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват.
Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже.
Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата.
към беседата >>
Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже.
Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря.
Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак.
към беседата >>
Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си.
Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря.
Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си.
Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал?
към беседата >>
Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак.
Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си.
Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак.
Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно.
към беседата >>
Бог не се нуждае от моя крак.
Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак.
Бог не се нуждае от моя крак.
След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал.
към беседата >>
След това болният се облякъл и напуснал болницата.
Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак.
След това болният се облякъл и напуснал болницата.
След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак.
Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата.
След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак.
Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
Как се излекувал?
Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак.
Как се излекувал?
Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
Това не е важно.
Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал?
Това не е важно.
Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
Важно е, че се излекувал.
Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно.
Важно е, че се излекувал.
Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал.
Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си.
към беседата >>
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро.
Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него.
към беседата >>
Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро.
Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога.
Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях.
към беседата >>
Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога.
Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа.
Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа.
Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки.
Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Често хората говорят за права и задължения.
Често хората говорят за права и задължения.
Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи.
към беседата >>
Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки.
Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види.
Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Кое е право и кое - задължение?
Често хората говорят за права и задължения.
Кое е право и кое - задължение?
Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната.
към беседата >>
Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види.
Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него.
Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи?
Често хората говорят за права и задължения. Кое е право и кое - задължение?
Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи?
Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му.
към беседата >>
Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях.
Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него.
Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях.
На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Той трябва да плати.
Често хората говорят за права и задължения. Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи?
Той трябва да плати.
Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото.
към беседата >>
На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях.
На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят.
към беседата >>
Какво трябва да прави ученикът в училището?
Често хората говорят за права и задължения. Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати.
Какво трябва да прави ученикът в училището?
Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението.
към беседата >>
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл.
Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н.
към беседата >>
Той трябва да учи.
Често хората говорят за права и задължения. Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището?
Той трябва да учи.
Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо.
към беседата >>
Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл.
Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека.
Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът.
към беседата >>
Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната.
Кое е право и кое - задължение? Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи.
Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната.
Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка.
към беседата >>
Човек трябва да мисли право.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл. Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека.
Човек трябва да мисли право.
Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата.
към беседата >>
Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му.
Когато човек влезе в една гостилница да се нахрани какво трябва да направи? Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната.
Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му.
Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка.
към беседата >>
Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл. Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право.
Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори.
Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен.
към беседата >>
Значи задължението произлиза от правото.
Той трябва да плати. Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му.
Значи задължението произлиза от правото.
С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е.
към беседата >>
Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл. Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори.
Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи.
Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва.
към беседата >>
С други думи казано: правото е майка на задължението.
Какво трябва да прави ученикът в училището? Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото.
С други думи казано: правото е майка на задължението.
За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е.
към беседата >>
Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н.
Сега да се върнем към въпроса за човешкия нос като проява на човешката мисъл. Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи.
Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н.
Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда.
към беседата >>
За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо.
Той трябва да учи. Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението.
За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо.
Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка.
към беседата >>
Една от причините за болестите е мързелът.
Колкото по-правилен е носът и колкото по-красиви са линиите му, толкова по-правилна е мисълта на човека. Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н.
Една от причините за болестите е мързелът.
Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си.
към беседата >>
Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка.
Следователно всеки човек има право да яде, но същевременно той има задължение да плати за храната. Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо.
Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка.
Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди?
към беседата >>
Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата.
Човек трябва да мисли право. Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът.
Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата.
Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено.
към беседата >>
Всеки човек може да стане майка.
Ученикът има право да учи, но има задължение към учителя си да слуша и да прилага съветите му. Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка.
Всеки човек може да стане майка.
Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Дойде ли до яденето той е много активен.
Като се обезсърчи той трябва да си зададе въпроса защо се обезсърчил и правилно да си отговори. Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата.
Дойде ли до яденето той е много активен.
Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява.
към беседата >>
Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е.
Значи задължението произлиза от правото. С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка.
Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е.
в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Той яде повече, отколкото трябва.
Ако не иска да учи или да работи, той трябва правилно да си отговори защо не иска да работи. Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен.
Той яде повече, отколкото трябва.
Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава.
към беседата >>
в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е.
С други думи казано: правото е майка на задължението. За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е.
в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е.
в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Престъпление е човек да преяжда.
Ако боледува човек трябва да се запита защо боледува, отде иде болестта, коя е причината за нея и т.н. Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва.
Престъпление е човек да преяжда.
Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие.
към беседата >>
в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка.
За да стане майка, човек трябва непременно да роди нещо. Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е.
в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка.
Умрелият може ли да роди? Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Като преяжда, той осакатява тялото си.
Една от причините за болестите е мързелът. Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда.
Като преяжда, той осакатява тялото си.
Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Умрелият може ли да роди?
Докато момата не се ожени и не роди, не може да се нарече майка. Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка.
Умрелият може ли да роди?
Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено.
Обаче мързеливият е пасивен по отношение на работата. Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си.
Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено.
Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Раждането на умрелия наричаме оживяване.
Всеки човек може да стане майка. Ако на физическия свят не може да роди, човек не може да се нарече майка; ако в духовния свят, т е. в света на чувствата, не роди нещо, човек не може да се нарече майка; ако в умствения свят, т е. в света на идеите, не роди нещо, човек не може да се нарече майка. Умрелият може ли да роди?
Раждането на умрелия наричаме оживяване.
към беседата >>
Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява.
Дойде ли до яденето той е много активен. Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено.
Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява.
Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Като чуят думата „живот", хората се радват.
Като чуят думата „живот", хората се радват.
Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи.
към беседата >>
Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава.
Той яде повече, отколкото трябва. Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява.
Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава.
Природата не търпи никакво насилие. Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Като чуят нещо за смъртта се страхуват.
Като чуят думата „живот", хората се радват.
Като чуят нещо за смъртта се страхуват.
Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят.
към беседата >>
Природата не търпи никакво насилие.
Престъпление е човек да преяжда. Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава.
Природата не търпи никакво насилие.
Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта.
Като чуят думата „живот", хората се радват. Като чуят нещо за смъртта се страхуват.
Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта.
Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата.
към беседата >>
Природата не позволява на човека да се осакатява.
Като преяжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и астрално, и умствено. Когато изразходва чувствата си, когато изяжда всичко благородно и възвишено в себе си, човек се осакатява. Когато изразходва докрай мислите си той се изтощава. Природата не търпи никакво насилие.
Природата не позволява на човека да се осакатява.
към беседата >>
Всички живи същества изпитват ужас от смъртта.
Като чуят думата „живот", хората се радват. Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта.
Всички живи същества изпитват ужас от смъртта.
Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне.
към беседата >>
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните.
Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото.
към беседата >>
Защо смъртта произвежда страх?
Като чуят думата „живот", хората се радват. Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта.
Защо смъртта произвежда страх?
Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне.
към беседата >>
Има такива носове, от които човек трябва да се пази.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните.
Има такива носове, от които човек трябва да се пази.
Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута.
към беседата >>
Защото лишава човека, както и всички живи.
Като чуят думата „живот", хората се радват. Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх?
Защото лишава човека, както и всички живи.
същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости!
към беседата >>
Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните. Има такива носове, от които човек трябва да се пази.
Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му.
Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа.
към беседата >>
същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят.
Като чуят нещо за смъртта се страхуват. Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи.
същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят.
Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости! Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните. Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му.
Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние.
За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа. Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Значи, смъртта ограничава съществата.
Няма човек на земята, който да не се страхува от смъртта. Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят.
Значи, смъртта ограничава съществата.
Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости! Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните. Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние.
За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния.
Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа. Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне.
Всички живи същества изпитват ужас от смъртта. Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата.
Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне.
Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости! Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
Невежият не трябва да се занимава със злото.
Ето защо когато изучавате човешкия нос, вие трябва да бъдете внимателни, да спирате погледа си само върху положителните черти на човешкия характер, а не върху отрицателните. Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния.
Невежият не трябва да се занимава със злото.
Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа. Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне.
Защо смъртта произвежда страх? Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне.
Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне.
Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости! Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
Дойде ли до него, той не трябва да го бута.
Има такива носове, от които човек трябва да се пази. Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото.
Дойде ли до него, той не трябва да го бута.
За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа. Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости!
Защото лишава човека, както и всички живи. същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне.
Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости!
Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа.
Види ли такъв нос, той трябва да се огради, да не се поддава на влиянието му. Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута.
За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа.
Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
същества от тялото им, чрез което са свързани с физическия свят. Значи, смъртта ограничава съществата. Въпреки страха на човека от смъртта тя непрекъснато го дебне. Ако на една позиция той успее да я избегне, на втора позиция ще го нападне. Тя го следва от позиция на позиция, докато един ден чуете, че еди-кой си човек умрял, и казвате: Бог да го прости!
Ние пък казваме: този човек умря за физическия свят, а оживя за духовния.
към беседата >>
Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
Като се спре върху някой лош нос, без да иска човек се свързва с отрицателните черти на човешкия характер и дълго време се намира под тяхното влияние. За да изучава характера на лошите хора човек трябва да се облече в броня, за да се запази от техните влияния. Невежият не трябва да се занимава със злото. Дойде ли до него, той не трябва да го бута. За да не си създава страдания той трябва да стои далеч от злото, да не го пипа.
Светията може да се занимава със злото, защото е силен.
към беседата >>
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира.
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира.
Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него?
към беседата >>
Злото е киселина, която разлага и руши.
Злото е киселина, която разлага и руши.
Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си.
към беседата >>
Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея.
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира.
Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея.
Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее.
към беседата >>
Само ученият и светията могат да работят с тази киселина.
Злото е киселина, която разлага и руши.
Само ученият и светията могат да работят с тази киселина.
Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина.
към беседата >>
Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува.
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира. Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея.
Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува.
Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам.
към беседата >>
Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа.
Злото е киселина, която разлага и руши. Само ученият и светията могат да работят с тази киселина.
Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа.
Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса.
към беседата >>
Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва?
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира. Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува.
Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва?
Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни.
към беседата >>
Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях.
Злото е киселина, която разлага и руши. Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа.
Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях.
Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът.
към беседата >>
Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето?
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира. Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва?
Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето?
Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата?
към беседата >>
Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека.
Злото е киселина, която разлага и руши. Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях.
Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека.
Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва.
към беседата >>
Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него?
Не е въпрос човек да говори за смъртта и за живота, но той трябва да ги разбира. Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето?
Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него?
Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване.
към беседата >>
Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си.
Злото е киселина, която разлага и руши. Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека.
Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си.
За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства.
към беседата >>
Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее.
Ако разбира смъртта той няма да се страхува от нея. Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него?
Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее.
Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно.
към беседата >>
За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина.
Само ученият и светията могат да работят с тази киселина. Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си.
За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина.
Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява.
към беседата >>
Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам.
Ако разбира живота той ще знае, че смърт не съществува. Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее.
Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам.
Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може.
към беседата >>
Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса.
Те знаят къде да я турят, да свърши някаква добра работа. Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина.
Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса.
Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
Значи, има неща невъзможни.
Какъв смисъл има да говори човек за неща, които не разбира и не може да използва? Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам.
Значи, има неща невъзможни.
Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека.
към беседата >>
Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът.
Както химикът познава свойствата на киселините и знае действието им върху различните метали, така всеки човек трябва да познава проявите на злото и да може разумно да се справя с тях. Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса.
Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът.
Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
Кога са невъзможни нещата?
Какъв смисъл има да препоръчвате гостилницата на вашите близки, ако те не могат да се ползват от яденето? Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни.
Кога са невъзможни нещата?
Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно.
към беседата >>
Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва.
Както желязото се окислява на въздуха и ръждясва, така ръждясва и органическото желязо, което се намира в кръвта на човека. Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът.
Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва.
За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
Когато няма условия за тяхното проявяване.
Какъв смисъл има да каните приятеля си да посети концерта на някой виден музикант, ако няма билет за него? Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата?
Когато няма условия за тяхното проявяване.
За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен.
към беседата >>
За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства.
Когато органическото желязо в човека ръждяса той заболява или изгубва разположението си. За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва.
За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства.
Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява. И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно.
Следователно, има смисъл да говорите за живота но ако имате плочите на живота да ги турите на грамофона и да слушате какво се говори или пее. Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване.
За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно.
Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания.
към беседата >>
Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява.
За да не ръждяса това желязо човек трябва да поддържа своята топлина. Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства.
Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява.
И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може.
Има смисъл да говорите за рая, за небето, ако имате плочи оттам. Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно.
Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може.
Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
Изгуби ли топлината си, желязото непременно ще ръждяса. Ние знаем, че причината за ръждясване на желязото са влагата и кислородът. Ако едно от тия условия отсъства, желязото не ръждясва. За да поддържа нормалната топлина на тялото си, човек трябва да има нормални чувства. Ако чувствата на човека са неправилни вътрешната му топлина или се увеличава, или намалява.
И в единия, и в другия случай той губи разположението си.
към беседата >>
Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека.
Значи, има неща невъзможни. Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може.
Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека.
За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал.
към беседата >>
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото.
Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици.
към беседата >>
За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно.
Кога са невъзможни нещата? Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека.
За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно.
Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал. Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото.
Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него.
Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено.
към беседата >>
Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен.
Когато няма условия за тяхното проявяване. За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно.
Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен.
Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал. Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него.
Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях.
В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете.
към беседата >>
Ангелът не умира, защото има големи знания.
За пример това, което за човека е възможно, за животните е невъзможно. Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен.
Ангелът не умира, защото има големи знания.
Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал. Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
В първо време всичко върви добре.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях.
В първо време всичко върви добре.
И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят.
към беседата >>
Той разполага със знания, които го правят безсмъртен.
Човек може да свири на цигулка или на друг някакъв инструмент, но конят не може. Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания.
Той разполага със знания, които го правят безсмъртен.
Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал. Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре.
И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга.
Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят. В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал.
Това пък, което е възможно за ангела, не е възможно за човека. За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен.
Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал.
Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
Те се чудят отде дойдоха тези полици.
Докато е здрав, добре разположен, човек се намира в положението на младата мома, която се облича хубаво и отива на хорото. Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга.
Те се чудят отде дойдоха тези полици.
Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят. В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
За пример, за ангела е възможно да живее вечно, а за човека е невъзможно. Ангелът е безсмъртен, а човекът - смъртен. Ангелът не умира, защото има големи знания. Той разполага със знания, които го правят безсмъртен. Ако и човек се намира при благоприятни условия, обиколен с приятели, които го подтикват към работа и постоянно му дават импулс, в скоро време той ще постигне това, което при други условия не би постигнал.
Обаче ако приятелите му са невежи, неразумни хора, вместо да го подтикнат към нещо велико, те го спъват.
към беседата >>
Много естествено.
Тя играе, върти се и поглежда към този или онзи момък дано хареса някого да се ожени за него. Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици.
Много естествено.
Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят. В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат.
Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са.
към беседата >>
Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете.
Много момци ще й се усмихват, докато спре вниманието си на един от тях. В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено.
Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете.
Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят. В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
Лошите условия са.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат.
Лошите условия са.
пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят.
към беседата >>
Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят.
В първо време всичко върви добре. И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете.
Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят.
В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
пак същества, които спъват човека в развитието му.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат. Лошите условия са.
пак същества, които спъват човека в развитието му.
Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат.
към беседата >>
В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
И момата, и момъкът са млади, красиви, но щом се оженят, полиците започват да се нижат една след друга. Те се чудят отде дойдоха тези полици. Много естествено. Те не се женят за едно лице, но за цяла компания, която е фалирала в сметките си и търси някой да й плати дълговете. Без да подозират, те се нагърбват с тия полици и цял живот страдат, не могат да ги изплатят.
В такъв случай само онзи има право да се жени, който е ликвидирал с дълговете си, който се е развързал от своите съдружници.
към беседата >>
Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат. Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му.
Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето.
Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества.
към беседата >>
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа.
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа.
Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява.
към беседата >>
Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат. Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето.
Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват.
И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън.
към беседата >>
Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече.
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа.
Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече.
Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си.
към беседата >>
И светиите, и апостолите, и обикновените хора са.
В този смисъл под благоприятни условия разбираме добрите същества, които ни помагат. Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват.
И светиите, и апостолите, и обикновените хора са.
опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н.
към беседата >>
Каква вяра е тази, която допуща съмнението?
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече.
Каква вяра е тази, която допуща съмнението?
Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя.
към беседата >>
опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят.
Лошите условия са. пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са.
опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят.
И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си.
към беседата >>
Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява.
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението?
Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява.
Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното?
към беседата >>
И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат.
пак същества, които спъват човека в развитието му. Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят.
И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат.
Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват.
към беседата >>
Това зависи от човека.
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява.
Това зависи от човека.
Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават.
към беседата >>
Апостол Павел също се оплакваше от тия същества.
Под влиянието на тия същества, човек постоянно променя състоянията си: сутрин има едно състояние, на обед – друго, а вечер - трето. Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат.
Апостол Павел също се оплакваше от тия същества.
За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога.
към беседата >>
Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява.
Когато е здрав, добре разположен, човек казва, че вярва в Бога, в Христа. Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека.
Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява.
Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света.
към беседата >>
За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън.
Приятелите действат добре върху човека, а неприятелите му го спъват. И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества.
За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън.
Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари.
към беседата >>
Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си.
Обаче щом се натъкне на никакво изпитание, той се съмнява вече. Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява.
Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си.
Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота.
към беседата >>
Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н.
И светиите, и апостолите, и обикновените хора са. опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън.
Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н.
След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя.
Каква вяра е тази, която допуща съмнението? Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си.
Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя.
Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.
към беседата >>
След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си.
опитали доброто и лошото влияние на своите приятели и неприятели от невидимия свят. И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н.
След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си.
Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното?
Ще кажете, че докато съществува злото, човек все ще се съмнява. Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя.
Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното?
Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото?
към беседата >>
Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват.
И Христос, този велик човек, Син Божи, също беше поставен на изпитания от същества, които искаха да Го спънат. Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си.
Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват.
Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават.
Това зависи от човека. Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното?
Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават.
Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема.
към беседата >>
Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога.
Апостол Павел също се оплакваше от тия същества. За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват.
Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога.
Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари. Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света.
Ако знае как да гледа на нещата, човек никога няма да се съмнява. Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават.
Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света.
Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота.
към беседата >>
Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари.
За едно от тия същества той казва, че е влязло в плътта му като трън. Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога.
Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари.
Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота.
Срещнете ли някого, потърсете в него една положителна, добра черта и там спрете вниманието си. Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света.
Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота.
Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник.
към беседата >>
Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т. н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, низши същества в себе си, и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие - да служи на Бога. Няма по-велика наука за човека от тази да знае как да се освободи от старите си господари.
Това не става със сила, но със знание, разумност и любов.
към беседата >>
Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.
Доброто, положителното в човека е Божественото, което никога не се изменя. Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота.
Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.
Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него.
към беседата >>
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата.
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата.
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта.
към беседата >>
Кои са отличителните черти на доброто и на злото?
Защо не спрете погледа си върху Божественото в човека, а трябва да се занимавате с временното и преходното? Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.
Кои са отличителните черти на доброто и на злото?
Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост.
към беседата >>
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището.
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата.
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището.
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
към беседата >>
Доброто дава, злото отнема.
Само гениалният, светията могат да се занимават със злото с цел да го изучават. Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото?
Доброто дава, злото отнема.
Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти.
към беседата >>
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант.
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището.
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант.
Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени.
към беседата >>
Доброто внася живот в човека, злото отнема живота.
Обикновеният човек обаче трябва да се занимава с доброто и положителното в света. Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема.
Доброто внася живот в човека, злото отнема живота.
Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти.
към беседата >>
Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък?
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант.
Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък?
“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник.
Занимавате ли се с отрицателните прояви на човека, вие непременно ще паднете в кашата на живота. Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота.
Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник.
Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си.
към беседата >>
“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна?
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък?
“ Как не намерих някое зрънце да си клъвна?
Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него.
Затова турците казват: „Не се подигравай на съседа си, защото сам ще изпаднеш в неговото положение.“ На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви. Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник.
Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него.
Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре.
към беседата >>
Петелът не може да оцени диаманта.
За да се справи с низшите и отрицателни състояния в себе си, човек трябва да има знания и да цени нещата. Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна?
Петелът не може да оцени диаманта.
Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост.
Кои са отличителните черти на доброто и на злото? Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него.
Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост.
Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
Когато се намери във висши състояния той трябва да ги цени, да не ги изгуби.Не ги ли оценява, човек ще изпадне в положението на петела, който ровил в бунището. да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта.
Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени. Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти.
Доброто дава, злото отнема. Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост.
Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти.
Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени.
да намери някое зрънце да си хапне, но вместо зрънце, изровил един диамант. Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки.
Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени.
Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти.
Доброто внася живот в човека, злото отнема живота. Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти.
Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти.
Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
Той клъвнал диаманта но като видял, че не е за ядене, подхвърлил го настрана и казал: „Защо ми е този камък? “ Как не намерих някое зрънце да си клъвна? Петелът не може да оцени диаманта. Ако го продаде, ще купи стотици килограми жито, с които могат да се нахранят много петли и кокошки. Ако диамантът попадне в ръката на човек, последният ще се зарадва, но петелът не може да го оцени.
Петелът не разбира смисъла и цената на нещата, както човек ги разбира.
към беседата >>
Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си.
Доброто е добър проводник на живота, а злото - лош проводник. Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти.
Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си.
Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре. След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва.
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
към беседата >>
Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре.
Ето защо докато живее, човек трябва да се занимава с доброто, да мисли само за него. Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си.
Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре.
След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.?
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва.
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.?
Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари.
към беседата >>
След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
Доброто подмладява човека, а злото преждевременно го води към старост. Ако не се научи да живее правилно, да прилага доброто, човек заминава преждевременно за онзи свят, дето го чакат реторти. Неговият ръководител ще го прекара през няколко реторти да се пречисти. Като мине през огън, той ще го изпрати отново на земята да продължи учението си. Много пъти ще минава човек през огън, ще слиза на земята и ще се качва в невидимия свят, докато научи уроците си добре.
След това, пречистен и подмладен, той ще влезе в новото царство, дето не съществуват противоречия и недоразумения.
към беседата >>
Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.?
Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират.
Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си.
към беседата >>
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот.
Това е невъзможно. Щастието зависи от доброто. Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив. Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят. Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират.
Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват.
Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот.
Това е невъзможно.
Щастието зависи от доброто. Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив. Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят. Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват.
Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек.
Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата.
към беседата >>
Щастието зависи от доброто.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот. Това е невъзможно.
Щастието зависи от доброто.
Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив. Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят. Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
Като слушате баснята „Петел и диамант", вие се смеете на петела, че не разбира нещата и не може да ги използва. Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек.
Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо?
към беседата >>
Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот. Това е невъзможно. Щастието зависи от доброто.
Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив.
Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят. Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари.
Какво ще кажете за онези хора, които не разбират геометрия, математика, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и т.н.? Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не.
Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари.
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат.
към беседата >>
Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот. Това е невъзможно. Щастието зависи от доброто. Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив.
Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят.
Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си.
Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари.
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си.
Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат.
към беседата >>
Добродетелният човек носи щастието в себе си.
Сегашните хора живеят в царството на противоречията и въпреки това очакват щастлив живот. Това е невъзможно. Щастието зависи от доброто. Ако живее добре и прилага доброто човек може да бъде щастлив. Не прилага ли доброто, човек не може да бъде щастлив нито на този, нито на онзи свят.
Добродетелният човек носи щастието в себе си.
към беседата >>
Човек е отворена книга, по която може да се чете.
Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си.
Човек е отворена книга, по която може да се чете.
Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават.
към беседата >>
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели.
Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си?
към беседата >>
Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата.
Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете.
Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата.
Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя.
към беседата >>
Това значи да се облече човек в Христа.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели.
Това значи да се облече човек в Христа.
Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи.
към беседата >>
Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо?
Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата.
Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо?
Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа.
към беседата >>
Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече човек в Христа.
Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк.
Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си?
към беседата >>
Не знаят отде да започнат.
Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари. Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо?
Не знаят отде да започнат.
Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига.
към беседата >>
Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк.
Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки.
Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре.
към беседата >>
Те предприемат една работа, но успех нямат.
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага достойнството си. Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат.
Те предприемат една работа, но успех нямат.
В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“.
към беседата >>
Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича.
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки.
Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича.
Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека?
към беседата >>
В края на краищата те се обезсърчават.
Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат.
В края на краищата те се обезсърчават.
Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота.
към беседата >>
Кога учителят обича ученика си?
И тъй, истинският човек трябва да бъде облечен в светли мисли, с красиви чувства и възвишени добродетели. Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича.
Кога учителят обича ученика си?
Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му.
към беседата >>
Религиозният казва: не зная вече какво да правя.
Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават.
Религиозният казва: не зная вече какво да правя.
От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши.
към беседата >>
Когато се учи.
Това значи да се облече човек в Христа. Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си?
Когато се учи.
Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце.
към беседата >>
От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа.
Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя.
От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа.
Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета".
към беседата >>
Кога гостилничарят обича готвача си?
Не се ли облече в тези дрехи, човек минава за последен бедняк. Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи.
Кога гостилничарят обича готвача си?
Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи.
към беседата >>
Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига.
Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа.
Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига.
Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно.
към беседата >>
Когато готви добре.
Той ще бъде лист, разнасян от вятъра по всички посоки. Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си?
Когато готви добре.
Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната.
към беседата >>
Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“.
Те предприемат една работа, но успех нямат. В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига.
Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“.
И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота.
към беседата >>
Кога Бог обича човека?
Не е достатъчно да казвате, че вярвате в Христа и да очаквате след това Той да ви обича. Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре.
Кога Бог обича човека?
Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната. Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
И религиозният, и светският не разбират живота.
В края на краищата те се обезсърчават. Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“.
И религиозният, и светският не разбират живота.
Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма.
към беседата >>
Когато върши волята Му.
Кога учителят обича ученика си? Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека?
Когато върши волята Му.
За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната. Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши.
Религиозният казва: не зная вече какво да правя. От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота.
Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши.
Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход.
към беседата >>
За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце.
Когато се учи. Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му.
За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце.
Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната. Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета".
От 20 години насам се моля усърдно но разбрах, че молитвата е празна работа. Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши.
Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета".
И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога.
към беседата >>
Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи.
Кога гостилничарят обича готвача си? Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце.
Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи.
Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната. Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
И това е някакво разрешение, но отрицателно.
Светският казва: от 20 години насам уча, изучавам науките една след друга, но видях, че и с наука нищо не се постига. Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета".
И това е някакво разрешение, но отрицателно.
Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота.
към беседата >>
Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната.
Когато готви добре. Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи.
Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната.
Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
Той е дошъл до отричане на науката, на живота.
Те се намират в положението на Соломона и казват като него: „Суета на суетите, всичко е суета.“. И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно.
Той е дошъл до отричане на науката, на живота.
В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга.
към беседата >>
Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
Кога Бог обича човека? Когато върши волята Му. За да се научи да върши волята Божия и да обича, човек трябва да има трезв ум и здраво сърце. Щом умът на човека е трезв и сърцето - здраво, каквото налеете в него, ще се задържи. Когато някой се мисли за стар, това показва, че стомната му е пукната.
Старият е човек на произволи, а младият, който се учи – човек на положителната, Божествена наука.
към беседата >>
В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма.
И религиозният, и светският не разбират живота. Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота.
В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма.
Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата.
към беседата >>
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите.
Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече.
към беседата >>
Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход.
Соломон дошъл до едно неизвестно, което не могъл да разреши. Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма.
Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход.
Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше.
към беседата >>
Ева направи погрешката на стария човек.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите.
Ева направи погрешката на стария човек.
Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш.
към беседата >>
Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога.
Най-после той казва: „Суета на суетите, всичко е суета". И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход.
Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога.
Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе.
към беседата >>
Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек.
Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз.
Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба.
към беседата >>
Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота.
И това е някакво разрешение, но отрицателно. Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога.
Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота.
Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно.
към беседата >>
Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз.
Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита.
Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга.
Той е дошъл до отричане на науката, на живота. В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота.
Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга.
В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно.
към беседата >>
Казвате: какво да правим сега?
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита.
Казвате: какво да правим сега?
Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата.
В желанието си да намери равновесието на живота, Соломон го търсил в яденето, в пиенето, в науката, докато най-после дошъл до жената и казва, че по-високо същество от жената няма. Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга.
В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата.
Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние.
към беседата >>
Няма какво да правите вече.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега?
Няма какво да правите вече.
Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
Мъдър беше Соломон, но се влияеше.
Понеже е направена от реброто на човека той казва, че жената е от висок произход. Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата.
Мъдър беше Соломон, но се влияеше.
Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието.
към беседата >>
Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш.
Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече.
Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш.
Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
Няма човек на земята, който да не се влияе.
Във всички свои търсения и лутания Соломон все повече се отдалечавал от Бога. Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше.
Няма човек на земята, който да не се влияе.
Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам.
към беседата >>
Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба.
Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш.
Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба.
Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно.
Като се видял обиколен от много жени, Соломон се отклонил от правия път на живота. Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе.
Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно.
Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние.
към беседата >>
Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба.
Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните.
към беседата >>
Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно.
Той се намирал под влияние на жените, едни от които поддържали една философия, други - друга. В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно.
Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно.
Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
Какво представят мъжът и жената?
Какво представят мъжът и жената?
Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата.
към беседата >>
Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние.
В края на краищата те внесоха езичеството всред еврейския народ, а заедно с това и разврата. Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно.
Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние.
Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
Мъжът и жената не са.
Какво представят мъжът и жената?
Мъжът и жената не са.
това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата.
към беседата >>
Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието.
Мъдър беше Соломон, но се влияеше. Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние.
Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието.
Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
това, което днес познаваме.
Какво представят мъжът и жената? Мъжът и жената не са.
това, което днес познаваме.
Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг.
към беседата >>
Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам.
Няма човек на земята, който да не се влияе. Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието.
Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам.
Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената.
Какво представят мъжът и жената? Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме.
Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената.
Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената.
към беседата >>
Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние.
Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам.
Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние.
Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината.
Какво представят мъжът и жената? Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената.
Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината.
Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената. Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние.
Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
към беседата >>
Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата.
Какво представят мъжът и жената? Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината.
Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата.
Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената. Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра.
За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне.
към беседата >>
Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата.
Мъжът и жената не са. това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата.
Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата.
Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената. Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра.
За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия.
Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива.
към беседата >>
Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг.
това, което днес познаваме. Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата.
Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг.
Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената. Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
Този човек мери нещата отблизо.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия.
Този човек мери нещата отблизо.
Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех.
към беседата >>
Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената.
Под понятието „жена" ние разбираме чистата дева, възвишената майка и жената. Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг.
Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената.
Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо.
Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога.
Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех?
към беседата >>
Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
Девицата символизира чистотата, майката - почвата, от която израстват нещата, а жената е формата, която пречупва лъчите на светлината. Значи в понятието „жена" в широк смисъл имаме форма - жената, съдържание - майката, и смисъл - девата. Следователно за пречупванията на лъчите и за възможностите в живота търсете жената; за резултатите на живота търсете майката, а за резултатите на чистотата търсете девата. Понятието „мъж" е също трояко: мъж, баща и съпруг. Искате ли да изучавате тези понятия, ще ги сравнявате с първите три: мъжът - с девата, бащата - с майката, а съпругът - с жената.
Това са отношения, които съществуват в живота колкото различни, толкова и необходими едни за други, защото се допълват.
към беседата >>
Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога.
Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания.
Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни.
към беседата >>
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят.
Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това.
към беседата >>
Ако учи много, главата му ще се пръсне.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания.
Ако учи много, главата му ще се пръсне.
Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра.
към беседата >>
Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят.
Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения.
Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали.
към беседата >>
Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива.
За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне.
Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива.
Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения.
Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания.
Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота.
към беседата >>
Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех.
Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива.
Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех.
Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания.
Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага.
Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен.
към беседата >>
Какво трябва да правите за да имате успех?
Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех.
Какво трябва да правите за да имате успех?
Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага.
Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава.
Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен. За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни.
Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех?
Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни.
Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра. Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
Той не подозира, че сам е виновен за това.
Следователно, за да разбира тия форми, среди и възможности, човек трябва да бъде в съгласие с Божествения свят. Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава.
Той не подозира, че сам е виновен за това.
Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен. За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра.
Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни.
Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра.
Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали.
Влезете ли в съгласие с Божествения свят, вие се освобождавате от всички съмнения, противоречия, смущения. Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това.
Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали.
си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен. За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. Ако е на разстояние десет метра ще знаете, че работата ви няма да даде добри резултати, няма да имате успех. Какво трябва да правите за да имате успех? Започнете да се упражнявате в хвърляне на камъни. Хвърляйте един, втори, трети камък, като постепенно увеличавате разстоянието и дойдете до сто метра.
Можете ли да хвърлите един камък на сто метра разстояние, разчитайте на успех в работата си.
към беседата >>
си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота.
Да освободи човек сърцето си от смущения, ума си от съмнения, това значи, да се е домогнал до новите схващания. Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали.
си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота.
Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен. За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека.
И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне.
към беседата >>
Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен.
Не освободи ли сърцето и ума си, човек сам поставя препятствия на пътя си и се лишава от Божиите блага. Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота.
Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен.
За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
И учените си служат с този метод.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека.
И учените си служат с този метод.
Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене.
към беседата >>
За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
Тази е причината, поради която човек очаква някакво благо, а не го получава. Той не подозира, че сам е виновен за това. Смущенията и съмненията са бентове, които човек сам поставя на пътя, отдето идат Божиите блага. Дали. си учен, философ, музикант или писател, щом си поставил бент на пътя си, ти сам се лишаваш от благата на живота. Учен или прост, човек трябва да се домогне до истинския живот, наречен Божествен.
За този живот Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към беседата >>
Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека. И учените си служат с този метод.
Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е.
хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене.
към беседата >>
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори.
Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар.
към беседата >>
хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека. И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е.
хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч.
Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност.
към беседата >>
Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори.
Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения.
Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите.
към беседата >>
Ще каже някой,.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека. И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч.
Ще каже някой,.
че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат.
към беседата >>
Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори. Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения.
Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност.
Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения.
към беседата >>
че от учене главата му ще се пръсне.
Упражнението в хвърляне на камъни служи като метод при самовъзпитанието на човека. И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,.
че от учене главата му ще се пръсне.
Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре.
към беседата >>
Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори. Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност.
Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота.
Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения?
към беседата >>
Не, главата на човека не се пръска от учене.
И учените си служат с този метод. Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне.
Не, главата на човека не се пръска от учене.
Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях?
към беседата >>
Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори. Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота.
Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа.
Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения.
към беседата >>
Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене.
Като предприемат изследването на някой научен въпрос, те работят усилено все повече и повече, т е. хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене.
Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене.
Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са.
към беседата >>
Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар.
И тъй, като на ученици, давам ви задачата, да се заемете с изучаване на човешкия нос: формата, големината, широчината, линиите му, а след това и големината на неговите пори. Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа.
Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар.
Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е.
към беседата >>
Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност.
хвърлят камъка все по-далеч и по-далеч. Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене.
Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност.
Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са. размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
Втората категория прояви са тия на талантливите.
Сравнявайте носовете на хората, изучавайте проявите им и вадете правилни, научни заключения. Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар.
Втората категория прояви са тия на талантливите.
Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си.
към беседата >>
Горко на учения, ако идеите му не се пукат.
Ще каже някой,. че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност.
Горко на учения, ако идеите му не се пукат.
Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са. размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения.
Носът на човека определя неговата мисъл и интелигентност. Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите.
Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения.
Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси.
към беседата >>
Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре.
че от учене главата му ще се пръсне. Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат.
Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре.
Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са. размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
Кой човек няма задължения?
Като правите научни изводи вие ще се домогнете до вътрешни, дълбоки познания на живота. Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения.
Кой човек няма задължения?
Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси. За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях?
Не, главата на човека не се пръска от учене. Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре.
Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях?
Ще излезе, че тези идеи са. размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения.
Като изучавате живота виждате в него главно три категории прояви: прояви на обикновените хора, които са впрегнали животните на работа. Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения?
Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения.
Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси. За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Ще излезе, че тези идеи са.
Не се страхувайте, че главата ви може да се пръсне от учене. Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях?
Ще излезе, че тези идеи са.
размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е.
Което животно и да погледнете ще видите, че тялото му е надупчено от остена на неговия господар. Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения.
Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е.
да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси. За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
Ако е въпрос за шише, има опасност от пръсване, но за главата няма такава опасност. Горко на учения, ако идеите му не се пукат. Колкото повече снаряди се пукат, толкова по-добре. Ако идеите на човека не се пукат какво можем да кажем за тях? Ще излезе, че тези идеи са.
размътени яйца и не могат да се пукнат, не може да излезе пиле от тях.
към беседата >>
да ликвидирате с кармата си.
Втората категория прояви са тия на талантливите. Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е.
да ликвидирате с кармата си.
Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси. За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят.
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят.
Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори.
към беседата >>
Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси.
Техният живот представя съвкупност от прояви и задължения. Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си.
Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси.
За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Какво разбирате под думата „свят" човек?
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят.
Какво разбирате под думата „свят" човек?
Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен.
към беседата >>
За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
Кой човек няма задължения? Дето и да се обърнете днес всеки се оплаква от полици и задължения. Макар и пълен с изпитания, вие трябва да започнете с този живот именно, да изплатите задълженията си, т.е. да ликвидирате с кармата си. Третата категория прояви е тази на гениалните, на свободните души, за които Бог изпрати Сина Си в жертва да ги спаси.
За тях именно се отнася стихът: „Бог толкова възлюби света, щото изпрати Сина си в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него.“
към беседата >>
Кой човек е свят?
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят. Какво разбирате под думата „свят" човек?
Кой човек е свят?
Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне.
към беседата >>
Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си.
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят. Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят?
Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си.
Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва.
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят. Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си.
Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва.
Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори.
Мнозина казват, че човек трябва да бъде свят. Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва.
Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори.
Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен.
Какво разбирате под думата „свят" човек? Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори.
Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен.
Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне. През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне.
Кой човек е свят? Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен.
Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне.
През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
Свят човек е онзи, който, колкото и да се каля, не петни душата си. Свят човек е онзи, който, колкото и да се гаси, не изгасва. Колкото повече се гаси, толкова по-силно свети и гори. Не можете ли да го изгасите, това показва, че духът му е силен. Ако постоянствате да го гасите, най-после той временно ще загасне.
През това време той събира нова енергия, която очаква приближаването на една клечка кибрит, за да се запали отново с още по-голяма сила.
към беседата >>
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят.
Като изучаваме хората и техните прояви виждаме как се провалят.
Една малка спънка събаря великани. И след това те се считат за герои. Според мене. герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи пътя си.
към беседата >>
3.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него.
Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта.
Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него.
При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили?
към беседата >>
При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието.
Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него.
При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието.
Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата.
към беседата >>
Човек трябва да бъде необходимост за щастието.
Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието.
Човек трябва да бъде необходимост за щастието.
Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия.
Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието.
Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия.
Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни.
Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия.
Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни.
Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили?
Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни.
Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили?
Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата.
При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили?
Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата.
Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата.
Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта.
към беседата >>
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества.
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества.
Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци?
към беседата >>
Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му.
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества.
Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му.
Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат.
към беседата >>
Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието.
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му.
Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието.
За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади.
към беседата >>
За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания.
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието.
За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания.
Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос.
към беседата >>
Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото.
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания.
Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото.
Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци?
Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото.
Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци?
Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат.
Каквото пожелае щастливият, всякога се отговаря на желанията му. Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци?
Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат.
Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади.
Неговите желания са разумни, а не като тия на хората, които търсят щастието. За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат.
Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади.
– Това е друг въпрос. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
– Това е друг въпрос.
За последните можем да кажем, че те нямат свои собствени желания. Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади.
– Това е друг въпрос.
Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
Те се стремят да реализират чужди желания, остатъци от миналото. Запример, какво ще кажете за желанието на стария, 100-годишен човек, да играе на хорото с младите моми и момци? Това желание е от миналото му; днес той не може да играе, краката му не го държат. Ще му говорите след това, че чрез магията той може да се подмлади. – Това е друг въпрос.
Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити няма да направи за своето подмладяване.
към беседата >>
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи.
Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави.
към беседата >>
Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи.
Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно.
Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“.
към беседата >>
Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно.
Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време.
Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му.
към беседата >>
Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време.
Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост.
Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак.
към беседата >>
Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост.
Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар.
Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко.
към беседата >>
Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави.
Следователно, за много неща човек може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар.
Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави.
Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят.
към беседата >>
Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“.
Всички хора казват, че човек може да се подмлади, но малцина могат да направят този опит успешно. Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави.
Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“.
Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии?
към беседата >>
Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му.
Подмладяване става и в природата, но в дълъг период от време. Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“.
Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му.
Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит?
към беседата >>
Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак.
Когато иска да подмлади човека, тя го приспива и през това време заличава от паметта му всякакъв спомен за старост. Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му.
Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак.
След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му.
към беседата >>
След време и той забравя всичко.
Човек става млад, когато забрави, че някога е бил стар. Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак.
След време и той забравя всичко.
Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна.
към беседата >>
Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят.
Човек се освобождава от известно състояние само когато го забрави. Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко.
Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят.
Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии?
Някой боледува от тежка болест и казва: „Няма да забравя тая болест“. Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят.
Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии?
Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит?
Обаче щом оздравее, след време всичко се заличава от паметта му. Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии?
Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит?
Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му.
Друг пък падне някъде, счупи крака си и мисли, че ще помни болките от счупения крак. След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит?
Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му.
В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна. Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна.
След време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му.
В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна.
Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
Има тягостни състояния за човешката душа, които непременно трябва да се заличат от съзнанието му и никога вече да не се повтарят. Какъв смисъл има за човека да помни своите страдания и мъчнотии? Трябва ли студентът да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит? Опитността от скъсването на изпит трябва да остане, но тягостните състояния трябва да се заличат от съзнанието му. В повечето случаи причината за пропадането на студента на изпит е външна.
Тя се дължи на някакво опияняване: или е надценил способностите си, вследствие на което не е учил достатъчно, или се поддал на влиянието на своите другари, с които ял и пил и пропуснал времето за учене.
към беседата >>
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст.
Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си.
към беседата >>
Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст.
Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо.
Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си.
към беседата >>
Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо.
Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа.
Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък.
към беседата >>
Той започнал добре проповедта си, помнел всичко.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа.
Той започнал добре проповедта си, помнел всичко.
По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга.
към беседата >>
По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко.
По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила.
Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си.
към беседата >>
Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила.
Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си.
Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му?
към беседата >>
Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си.
Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си.
Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си.
В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека.
към беседата >>
В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък.
Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си.
В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък.
Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел.
към беседата >>
Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга.
Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък.
Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга.
Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично.
към беседата >>
Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си.
По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга.
Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си.
– Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си.
към беседата >>
– Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му?
Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си.
– Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му?
– От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си.
към беседата >>
– От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека.
Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му?
– От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека.
Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати.
към беседата >>
Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел.
В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека.
Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел.
Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете?
към беседата >>
Младият момък му подействал хармонично.
Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел.
Младият момък му подействал хармонично.
Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта.
към беседата >>
Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си.
Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично.
Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си.
Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали.
към беседата >>
Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си.
– Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си.
Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си.
Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея.
към беседата >>
Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати.
– От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си.
Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати.
Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо?
към беседата >>
Как ще си помогнете?
Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати.
Как ще си помогнете?
– С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони.
към беседата >>
– С мисълта.
Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете?
– С мисълта.
– Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате.
към беседата >>
– Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали.
Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта.
– Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали.
Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ.
към беседата >>
Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея.
Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали.
Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея.
– Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им.
към беседата >>
– Защо?
Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея.
– Защо?
– Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата.
към беседата >>
– Не познавате нейните закони.
Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо?
– Не познавате нейните закони.
Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения.
към беседата >>
Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате.
– С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони.
Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате.
Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора.
към беседата >>
Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ.
– Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате.
Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ.
За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат.
към беседата >>
За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им.
Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. – Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ.
За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им.
Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер?
към беседата >>
Само при това положение можете да научите азбуката на природата.
– Защо? – Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им.
Само при това положение можете да научите азбуката на природата.
Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер.
към беседата >>
Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения.
– Не познавате нейните закони. Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата.
Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения.
Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата.
към беседата >>
Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора.
Вие изучавате законите на физиката, химията, на различните граматики, но щом дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения.
Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора.
Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат.
Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора.
Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат.
Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер?
За да се домогнете до езика на природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат.
Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер?
Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер.
Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер?
Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер.
Такова нещо е знанието на езика на природата. То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
Такова нещо е знанието на езика на природата.
Щом научите буквите, постепенно ще ги съчетавате в срички, в думи, докато най-после образувате цели изречения. Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер.
Такова нещо е знанието на езика на природата.
То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
Ако знаете само една дума от езика на природата, вие ще бъдете един от учените, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума от езика на природата може да направи човека богат. Колко злато трябва да има човек, за да бъде милионер? Достатъчно е да му дадете един диамант, голям като кокоше яйце, за да стане милионер. Такова нещо е знанието на езика на природата.
То крие в себе си мощна сила, чрез която човек става учен, добър, силен, богат.
към беседата >>
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието.
Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това.
към беседата >>
Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието.
Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот.
Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви.
към беседата >>
Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот.
Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме.
На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си.
към беседата >>
На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме.
На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко.
Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек.
към беседата >>
Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко.
Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие.
Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“.
към беседата >>
Някой е способен, даровит, без да подозира това.
Ние не говорим за обикновените учени, които преповтарят онова, което истинските учени са създали; ние говорим за онези учени, които носят в себе си силата на знанието. Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие.
Някой е способен, даровит, без да подозира това.
Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право.
към беседата >>
Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви.
Всеки човек може да черпи тази сила от природата, както и от целокупния живот. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това.
Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви.
Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си.
Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи в себе си и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви.
Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си.
Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек.
На всички хора е дадено по малко от това богатство, но не го използват еднакво; един го използва повече, друг – по-малко. Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си.
Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек.
Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“.
Всеки човек се ползва от благата на природата според степента на своето развитие. Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек.
Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“.
Този човек не мисли право. Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
Този човек не мисли право.
Някой е способен, даровит, без да подозира това. Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“.
Този човек не мисли право.
Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
Трябва да дойде човек отвън, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силите, които са вложени в него, човек не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щом ги съзнае, той се проявява като учен и добър човек. Често чувате някой да казва: „За нищо не ме бива – езици не мога да уча, музика – също, наука – също, и добър човек не съм – не зная какво ще излезе от мене“. Този човек не мисли право.
Той трябва да знае и да вярва, че носи в себе си сили, които, както пъпката, чакат да изгрее слънцето, да цъфнат и да се проявят.
към беседата >>
По какво се отличава човек от животните?
По какво се отличава човек от животните?
– По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му.
към беседата >>
– По своята мисъл.
По какво се отличава човек от животните?
– По своята мисъл.
– Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема.
към беседата >>
– Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния.
По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл.
– Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния.
Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват.
към беседата >>
Така той се обогатява със знания.
По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния.
Така той се обогатява със знания.
Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят.
към беседата >>
Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично.
По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания.
Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично.
Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни.
към беседата >>
Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му.
По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично.
Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му.
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват.
към беседата >>
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема.
– По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му.
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема.
Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние.
към беседата >>
Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват.
– Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема.
Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват.
Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях.
към беседата >>
Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят.
Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват.
Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят.
Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни.
Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят.
Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни.
Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват.
Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни.
Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват.
По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние.
Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват.
По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние.
Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях. Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях.
Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние.
Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях.
Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни. Когато някой студент пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват. По същата причина хората избягват болните; страхуват се да не се заразят, да не изпаднат в тяхното състояние. Всеки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нещо от тях.
Всеки търси планинския извор, защото може да черпи от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто.
Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?
към беседата >>
Това значи да забогатее човек.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто.
Това значи да забогатее човек.
Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор.
към беседата >>
Много начини има, чрез които човек може да се отвори.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек.
Много начини има, чрез които човек може да се отвори.
Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия.
към беседата >>
Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори.
Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата.
За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос.
към беседата >>
За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили.
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата.
За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили.
Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?
Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили.
Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?
“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е.
към беседата >>
“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор.
Това значи да забогатее човек. Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека?
“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор.
Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия.
Много начини има, чрез които човек може да се отвори. Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор.
Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия.
Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Това е формата на дадения въпрос.
Запример, той може да се отвори чрез науката, чрез религията, чрез изкуствата. За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия.
Това е формата на дадения въпрос.
Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл.
За да не изпадне в еднообразие, той трябва да смесва тия методи, да развива едновременно и умствените, и сърдечните, и приложните си сили. Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос.
Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл.
Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е.
Ще кажете: „Какво допринасят математиката, геометрията за отварянето на човека? “ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл.
Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е.
когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
“ Те го разширяват, неговите способности взимат голям простор. Запример, от геометрията знаете, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпрос. Като се вдълбочава в тази истина, човек я разглежда и в друго отношение: по съдържание и по смисъл. Следователно една истина е вечна, когато има разрешение едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, т.е.
когато е решена по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма.
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма.
Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой?
към беседата >>
Това е вярно по отношение на пространствения свят.
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма.
Това е вярно по отношение на пространствения свят.
В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира.
към беседата >>
В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма.
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят.
В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма.
– Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание.
към беседата >>
– Кога едно тяло се намира в безпространствения свят?
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма.
– Кога едно тяло се намира в безпространствения свят?
– Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой.
към беседата >>
– Когато е в абсолютен покой.
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят?
– Когато е в абсолютен покой.
– Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение?
към беседата >>
– Кога тялото е в абсолютен покой?
И тъй, казваме, че по-къс път от правата линия няма. Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой.
– Кога тялото е в абсолютен покой?
– Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува.
към беседата >>
– Когато е господар на положението, в което се намира.
Това е вярно по отношение на пространствения свят. В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой?
– Когато е господар на положението, в което се намира.
В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент.
към беседата >>
В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание.
В безпространствения свят, обаче, по-дълъг път от правата линия няма. – Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира.
В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание.
Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес.
към беседата >>
Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой.
– Кога едно тяло се намира в безпространствения свят? – Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание.
Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой.
Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето.
към беседата >>
Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение?
– Когато е в абсолютен покой. – Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой.
Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение?
– Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече.
към беседата >>
– Този въпрос не ни интересува.
– Кога тялото е в абсолютен покой? – Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение?
– Този въпрос не ни интересува.
Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава.
към беседата >>
Той няма отношение към настоящия момент.
– Когато е господар на положението, в което се намира. В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува.
Той няма отношение към настоящия момент.
За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея.
към беседата >>
За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес.
В абсолютен покой, както и в движение, могат да попадат само разумни същества, които имат съзнание. Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент.
За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес.
Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия.
към беседата >>
Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето.
Една машина може да бъде в абсолютен покой, може да бъде и в движение, но това не става по нейна воля – някое разумно същество, вън от нея, направлява нейното движение или я туря в покой. Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес.
Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето.
Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите.
към беседата >>
Днес аз трябва да се движа – нищо повече.
Сега се явява въпрос: Коя е причината да бъде разумното същество в покой или в движение? – Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето.
Днес аз трябва да се движа – нищо повече.
Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент.
към беседата >>
Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава.
– Този въпрос не ни интересува. Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече.
Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава.
Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
към беседата >>
Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея.
Той няма отношение към настоящия момент. За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава.
Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея.
Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас.
към беседата >>
Повечето хора се занимават с личната философия.
За всеки човек е важен настоящият момент, какво може той да разреши сега, днес. Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея.
Повечето хора се занимават с личната философия.
Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо.
към беседата >>
Тя обаче не разрешава въпросите.
Каква задача ще разрешава в бъдеще, това е въпрос на бъдещето. Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия.
Тя обаче не разрешава въпросите.
Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.
към беседата >>
Ние говорим за философията на настоящия момент.
Днес аз трябва да се движа – нищо повече. Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите.
Ние говорим за философията на настоящия момент.
Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими.
към беседата >>
Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
Какво ще правя на другия ден, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент.
Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими.
към беседата >>
Това е достатъчно за вас.
Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси – и на настоящето, и на бъдещето, но малцина са дошли до нея. Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
Това е достатъчно за вас.
– „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията.
към беседата >>
– „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо.
Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас.
– „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо.
Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими.
към беседата >>
Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.
Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо.
Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.
Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре.
към беседата >>
Ще кажете, че нещата са непостижими.
Ние говорим за философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.
Ще кажете, че нещата са непостижими.
Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога?
към беседата >>
Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими.
Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими.
Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими.
Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен.
към беседата >>
Това зависи от условията.
Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими.
Това зависи от условията.
При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре.
към беседата >>
При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими.
– „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията.
При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими.
Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога?
към беседата >>
Запример, невъзможно е човек да умре.
Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими.
Запример, невъзможно е човек да умре.
– Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен.
към беседата >>
– Кога?
Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре.
– Кога?
– Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата.
към беседата >>
– Когато е абсолютно праведен.
Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога?
– Когато е абсолютно праведен.
Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието.
към беседата >>
Възможно е човек да умре.
Това зависи от условията. При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен.
Възможно е човек да умре.
– Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
– Кога?
При известни условия нещата са непостижими, но при други – те са постижими. Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре.
– Кога?
– Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото.
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото.
Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото?
към беседата >>
– Когато е абсолютно грешен.
Запример, невъзможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога?
– Когато е абсолютно грешен.
Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото.
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото.
Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото.
Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове?
към беседата >>
Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата.
– Кога? – Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен.
Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата.
Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото.
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото.
Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото.
Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад.
към беседата >>
Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието.
– Когато е абсолютно праведен. Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата.
Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието.
Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало.
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото.
Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало.
Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав.
към беседата >>
Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
Възможно е човек да умре. – Кога? – Когато е абсолютно грешен. Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието.
Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта.
към беседата >>
Хората не се занимават още с настоящето.
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало.
Хората не се занимават още с настоящето.
Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото.
към беседата >>
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език?
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език?
Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още.
към беседата >>
Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото?
Животът на съвременните хора не е живот на настоящето, но на миналото. Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето.
Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото?
Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!
към беседата >>
Няма по-красив език от този на природата.
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език?
Няма по-красив език от този на природата.
Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза.
към беседата >>
Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове?
Науката, с която се занимават днес, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото?
Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове?
Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно.
към беседата >>
Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони.
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата.
Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони.
Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд.
към беседата >>
Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад.
Религията, която изповядват, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове?
Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад.
Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно.
към беседата >>
Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата.
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони.
Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата.
Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад.
към беседата >>
Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав.
Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пак минало. Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад.
Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав.
Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им.
към беседата >>
Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти.
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата.
Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти.
Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство.
към беседата >>
Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото.
Хората не се занимават още с настоящето. Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав.
Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото.
Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още.
Ние говорим за изучаването езика на природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти.
Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още.
Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство.
към беседата >>
Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!
Могат ли работите на човека да вървят добре, докато се занимава само с миналото? Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото.
Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!
“ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза.
Няма по-красив език от този на природата. Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още.
Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза.
Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата?
към беседата >>
“ – Какво е било едно време, не е важно.
Могат ли работите на търговеца да вървят добре, докато се занимава само със събиране на стари дългове? Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!
“ – Какво е било едно време, не е важно.
Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд.
Който се занимава с изучаване езика на природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза.
Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд.
Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички.
към беседата >>
Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно.
Докато търговецът събира стари дългове, работите му всякога ще остават назад. Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно.
Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно.
– „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им. Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад.
Запример, забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на природата. Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд.
Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад.
– В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори?
към беседата >>
– „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им.
Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно.
– „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им.
Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
– В обителта на природата съществува пълна хармония и единство.
Ако иска да влезе в една от стаите ѝ, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа 3 пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад.
– В обителта на природата съществува пълна хармония и единство.
Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода.
към беседата >>
Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
Когато изучават душата на човека, психолозите се интересуват от това, което става в съзнанието му в настоящия момент, а не от това, което е ставало в миналото. Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време! “ – Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. – „Имам високи идеали, разрешението на които е в бъдещето.“ – Започни още днес да работиш за реализирането им.
Да работиш за реализирането на бъдещите си идеали, това наричаме ние настояще.
към беседата >>
Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство.
Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство.
Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство.
Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи.
към беседата >>
Каква е разликата между младия и стария?
Каква е разликата между младия и стария?
Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му.
към беседата >>
Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата?
Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство.
Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата?
Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
Младият е оптимист, старият – песимист.
Каква е разликата между младия и стария?
Младият е оптимист, старият – песимист.
Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват.
към беседата >>
Той ще бъде забравен от всички.
Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата?
Той ще бъде забравен от всички.
Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава.
Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист.
Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава.
Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии.
към беседата >>
Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори?
Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. – В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички.
Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори?
Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши.
Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава.
Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши.
Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода.
– В обителта на природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори?
Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода.
Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи. Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне.
Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши.
Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне.
Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени.
към беседата >>
Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи.
Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода.
Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи.
Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му.
Каква е разликата между младия и стария? Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне.
Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му.
За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение.
към беседата >>
Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
Как ще познаете, че някой човек владее езика на природата? Той ще бъде забравен от всички. Не е ли добре да ви забравят вашите кредитори? Това значи да ви забравят като човек на старото, със старите дългове и недоразумения, и да ви познават като нов човек, носител на любов и светлина, на знание и свобода. Да изучаваш езика на природата, това подразбира готовност да се изпразниш от всички стари теории и знания и да възприемеш новото знание, което никой не е в състояние да изопачи.
Това значи да възприемеш правата мисъл, която не търпи никакво отклоняване.
към беседата >>
За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват.
Младият е оптимист, старият – песимист. Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му.
За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват.
За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат.
към беседата >>
Идеалът на новия човек – човекът на шестата раса – е изучаване езика на природата.
Идеалът на новия човек – човекът на шестата раса – е изучаване езика на природата.
Това е идеалът на бъдещето човечество – носителят на новата любов, на новата светлина и свобода, на новия мир.
към беседата >>
За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии.
Младият има ясен поглед върху нещата, а старият – не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват.
За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии.
За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Това е идеалът на бъдещето човечество – носителят на новата любов, на новата светлина и свобода, на новия мир.
Идеалът на новия човек – човекът на шестата раса – е изучаване езика на природата.
Това е идеалът на бъдещето човечество – носителят на новата любов, на новата светлина и свобода, на новия мир.
към беседата >>
За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии.
За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени.
Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени.
Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Те влизат в някакво ново измерение.
Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени.
Те влизат в някакво ново измерение.
Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат.
За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение.
Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат.
Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат.
Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
към беседата >>
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос.
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос.
– Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия?
към беседата >>
– Защо?
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос.
– Защо?
– Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо.
към беседата >>
– Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини.
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо?
– Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини.
Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние.
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини.
Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние.
Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол.
към беседата >>
Ще кажете, че това е някаква магия.
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние.
Ще кажете, че това е някаква магия.
– Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н.
към беседата >>
– Защо е магия?
Сега, колкото и да се говори за пресичането на успоредните линии, това е отвлечен въпрос. – Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия.
– Защо е магия?
– Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си.
към беседата >>
– Защото е необяснимо.
– Защо? – Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия?
– Защото е необяснимо.
Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива.
към беседата >>
Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата.
– Защото има отношение към вечността, към безкрайните величини. Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо.
Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата.
В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги.
към беседата >>
В магията няма никакъв произвол.
Друг е въпросът, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата.
В магията няма никакъв произвол.
Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва.
към беседата >>
Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н.
Ще кажете, че това е някаква магия. – Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол.
Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н.
Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора?
към беседата >>
Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си.
– Защо е магия? – Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н.
Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си.
Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек.
към беседата >>
Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива.
– Защото е необяснимо. Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си.
Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива.
В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите.
към беседата >>
В това отношение всички хора могат да бъдат маги.
Според мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива.
В това отношение всички хора могат да бъдат маги.
Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват.
към беседата >>
Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва.
В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги.
Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва.
Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия?
към беседата >>
Какво липсва на сегашните хора?
Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва.
Какво липсва на сегашните хора?
Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание.
към беседата >>
Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек.
Той работи с природата, взима от нея и дава от себе си. Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора?
Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек.
Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния?
към беседата >>
Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите.
Като влезе в природата, той се чувства така близко, като че е в собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трябват, и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек.
Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите.
Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве.
към беседата >>
Ще кажете, че пари му липсват.
В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите.
Ще кажете, че пари му липсват.
– Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно.
към беседата >>
– Какво липсва на невежия?
Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва. Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват.
– Какво липсва на невежия?
– Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени?
към беседата >>
– Знание.
Какво липсва на сегашните хора? Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия?
– Знание.
– На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно.
към беседата >>
– На болния?
Много неща можете да намерите, но конкретно трябва да определите какво липсва на съвременния човек. Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание.
– На болния?
– Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000.
към беседата >>
– Здраве.
Ако ви питат какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния?
– Здраве.
Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това?
към беседата >>
Всяка проява се нуждае от нещо конкретно.
Ще кажете, че пари му липсват. – Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве.
Всяка проява се нуждае от нещо конкретно.
Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя.
към беседата >>
Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени?
– Какво липсва на невежия? – Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно.
Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени?
Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
– Знание. – На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени?
Това не е достатъчно.
За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора.
към беседата >>
За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000.
– На болния? – Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно.
За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000.
Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна.
към беседата >>
Какво ще ви ползва това?
– Здраве. Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000.
Какво ще ви ползва това?
Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя.
Всяка проява се нуждае от нещо конкретно. Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това?
Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя.
Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа.
Запример, какво ще разберете, ако ви кажа, че като пишете числата от 1 до 1000, състоянието ви ще се смени? Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя.
Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа.
Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Това упражнение могат да направят всички хора.
Това не е достатъчно. За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа.
Това упражнение могат да направят всички хора.
Но вяра им е нужна. Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Но вяра им е нужна.
За да ме разберете, аз трябва да ви кажа следното: Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора.
Но вяра им е нужна.
Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Който не вярва, нека да не прави опита.
Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. Това упражнение могат да направят всички хора. Но вяра им е нужна.
Който не вярва, нека да не прави опита.
към беседата >>
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни.
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни.
Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите.
към беседата >>
Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил.
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни.
Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил.
Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност.
към беседата >>
Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му.
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил.
Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му.
Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително.
към беседата >>
Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание.
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му.
Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание.
Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо?
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание.
Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо?
Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите.
Вярващият се движи в широк свят, вследствие на което нещата са неясни. Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо?
Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите.
Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Значи ще описвате нещата в тяхната действителност.
Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите.
Значи ще описвате нещата в тяхната действителност.
Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително.
Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност.
Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително.
Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите. Значи ще описвате нещата в тяхната действителност. Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително.
Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание.
Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание.
– Къде е грешката? И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.
към беседата >>
– Къде е грешката?
Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание.
– Къде е грешката?
И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.
към беседата >>
И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.
Представете си, че някой ви описва една планинска местност през пролетта или през зимата, а вие отивате през лятото и се чудите защо това, което виждате, не се съгласява с даденото описание. – Къде е грешката?
И в двамата: и в онзи, който я описва, и в онзи, който отива на мястото да провери.
към беседата >>
Погрешката е в несъответствието на времето.
Погрешката е в несъответствието на времето.
Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока. Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.
към беседата >>
Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока.
Погрешката е в несъответствието на времето.
Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока.
Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.
към беседата >>
Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.
Погрешката е в несъответствието на времето. Който проверява нещата, трябва да отиде в същото време, когато се прави описанието, или да се движи в същата посока.
Не е лошо, че двама души се движат в противоположни посоки, но трябва да знаят, че ще имат различни резултати.
към беседата >>
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата.
Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя.
към беседата >>
Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата.
Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка.
И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е.
към беседата >>
И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка.
И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“.
Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист.
към беседата >>
Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“.
Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя.
Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма.
към беседата >>
Идеалистът още няма опитността на материалиста.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя.
Идеалистът още няма опитността на материалиста.
Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал!
към беседата >>
Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя.
Идеалистът разглежда живота, запример, през пролетта, а материалистът – през зимата. Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста.
Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя.
Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил!
към беседата >>
Значи материалистът е материализиран, т.е.
Идеалистът е облечен с тънки, леки дрехи, с лека шапка, а материалистът – с дебели обувки, с плътна, топла шапка. И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя.
Значи материалистът е материализиран, т.е.
оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение.
към беседата >>
оформен идеалист.
И двамата обичат живота, но материалистът казва: „Студено е вън, не мога да се облека с тънки дрехи“. Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е.
оформен идеалист.
Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга.
към беседата >>
Старият човек е материалист, но е минал през идеализма.
Материалистът е бил на мястото на идеалиста, но е слязъл да работи в гъстата материя. Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист.
Старият човек е материалист, но е минал през идеализма.
Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му.
към беседата >>
Какви ли картини не си е рисувал!
Идеалистът още няма опитността на материалиста. Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма.
Какви ли картини не си е рисувал!
Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си.
към беседата >>
Какви илюзии не си е правил!
Той се движи в рядка материя, с по-малко съпротивления, не е слязъл още в гъстата материя. Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал!
Какви илюзии не си е правил!
Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж.
към беседата >>
Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение.
Значи материалистът е материализиран, т.е. оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил!
Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение.
Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите.
към беседата >>
Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга.
оформен идеалист. Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение.
Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга.
Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях.
към беседата >>
Той заповядва, а други вършат работата му.
Старият човек е материалист, но е минал през идеализма. Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга.
Той заповядва, а други вършат работата му.
Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си.
към беседата >>
Идеалистът няма слуги, сам върши работата си.
Какви ли картини не си е рисувал! Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му.
Идеалистът няма слуги, сам върши работата си.
То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж.
Какви илюзии не си е правил! Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си.
То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж.
Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите.
Като остарял, той напуснал идеализма: направил си къща с удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж.
Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите.
Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях.
Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекат в услуга. Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите.
Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях.
Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си. Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си.
Той заповядва, а други вършат работата му. Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях.
Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си.
Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
Идеалистът няма слуги, сам върши работата си. То е подобен на старите евреи в Египет, които сами правеха тухлите за строеж. Материалистите са подобни на египтяните, които очакваха наготово да им донасят тухлите. Евреите казваха, че не може без правене на тухли; египтяните казваха, че други могат да правят тухли вместо тях. Сиромахът казва, че поради сиромашията си не може да направи всичко; богатият казва, че всичко може да направи с парите си.
Това, което невежият не може да направи, ученият го прави; това, което грешникът не може да направи, праведният го прави; това, което болният не може да направи, здравият го прави.
към беседата >>
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли.
Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите.
към беседата >>
Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли.
Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта.
Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота.
към беседата >>
Отрицателните прояви на живота са отклонения.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта.
Отрицателните прояви на живота са отклонения.
Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения.
Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е.
с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
с отклоненията.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е.
с отклоненията.
Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите.
Следователно, за да се домогнете до истината, всякога дръжте в ума си две противоположни мисли. Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията.
Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите.
Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота. Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота.
Запример, ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мъдростта, любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите.
Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота.
Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите. Само силният, свободният, ученият може да се занимава с отрицателните сили в живота.
Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателните.
към беседата >>
Като млади, вие искате да бъдете щастливи.
Като млади, вие искате да бъдете щастливи.
Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли.
към беседата >>
Основателно ли е това желание?
Като млади, вие искате да бъдете щастливи.
Основателно ли е това желание?
Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав?
към беседата >>
Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда.
Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание?
Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда.
Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има.
към беседата >>
Той не може да има желанието на слепия.
Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда.
Той не може да има желанието на слепия.
Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни.
към беседата >>
Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си.
Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия.
Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си.
Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият?
към беседата >>
Не туряйте в ума си отрицателни мисли.
Като млади, вие искате да бъдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си.
Не туряйте в ума си отрицателни мисли.
Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив?
към беседата >>
Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав?
Основателно ли е това желание? Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли.
Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав?
Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“?
към беседата >>
Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има.
Все едно е, богатият да иска да стане богат, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав?
Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има.
Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие.
към беседата >>
Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни.
Той не може да има желанието на слепия. Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има.
Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни.
Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта.
към беседата >>
Нещастният може да търси щастието, но щастливият?
Ако има същото желание, това значи, че се страхува да не загуби някога зрението си. Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни.
Нещастният може да търси щастието, но щастливият?
Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него.
към беседата >>
Кой човек е щастлив?
Не туряйте в ума си отрицателни мисли. Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият?
Кой човек е щастлив?
Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „щастие“?
Може ли здравият да казва, че иска да бъде здрав? Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив?
Какво разбирате под думата „щастие“?
Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието.
към беседата >>
Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие.
Няма защо той да желае по-голямо здраве от това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“?
Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие.
Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия.
към беседата >>
Щастието изключва смъртта.
Тъй щото, когато казвате, че искате да бъдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастният може да търси щастието, но щастливият? Кой човек е щастлив? Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие.
Щастието изключва смъртта.
Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни.
към беседата >>
Следователно в този смисъл е ограничена.
(втори вариант)
Да кажем, имате плоскостта m. Колко граници имате в правата линия? Като се каже права линия, по какво се отличава правата линия? (Че има посока). Значи правата линия няма широчина.
Следователно в този смисъл е ограничена.
Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни. Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие.
към втори вариант >>
Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици.
(втори вариант)
Природата никога не обича да си играем с нея! Трябва смяна, като туря две противоположни вълни, но тя ще ни държи отговорни. Този е най-естественият път, с ключа тук. Аз мога да запаля лампите и по друг начин, но аз ще си послужа с този ключ, защото другият начин е анормален. Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове.
Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици.
Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия!
към втори вариант >>
Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни.
(втори вариант)
Колко граници имате в правата линия? Като се каже права линия, по какво се отличава правата линия? (Че има посока). Значи правата линия няма широчина. Следователно в този смисъл е ограничена.
Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни.
Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения.
към втори вариант >>
Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем.
(втори вариант)
Трябва смяна, като туря две противоположни вълни, но тя ще ни държи отговорни. Този е най-естественият път, с ключа тук. Аз мога да запаля лампите и по друг начин, но аз ще си послужа с този ключ, защото другият начин е анормален. Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове. Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици.
Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем.
Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си.
към втори вариант >>
Плоскостта от колко страни е ограничена?
(втори вариант)
Като се каже права линия, по какво се отличава правата линия? (Че има посока). Значи правата линия няма широчина. Следователно в този смисъл е ограничена. Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни.
Плоскостта от колко страни е ограничена?
(Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане.
към втори вариант >>
Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите!
(втори вариант)
Този е най-естественият път, с ключа тук. Аз мога да запаля лампите и по друг начин, но аз ще си послужа с този ключ, защото другият начин е анормален. Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове. Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици. Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем.
Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите!
Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си. Това съставлява наука!
към втори вариант >>
(Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина).
(втори вариант)
(Че има посока). Значи правата линия няма широчина. Следователно в този смисъл е ограничена. Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни. Плоскостта от колко страни е ограничена?
(Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина).
Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви?
към втори вариант >>
Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите.
(втори вариант)
Аз мога да запаля лампите и по друг начин, но аз ще си послужа с този ключ, защото другият начин е анормален. Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове. Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици. Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите!
Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите.
Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си. Това съставлява наука!
към втори вариант >>
Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали?
(втори вариант)
Значи правата линия няма широчина. Следователно в този смисъл е ограничена. Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни. Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина).
Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали?
То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия).
към втори вариант >>
Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго.
(втори вариант)
Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове. Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици. Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите.
Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго.
Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си. Това съставлява наука!
към втори вариант >>
То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие.
(втори вариант)
Следователно в този смисъл е ограничена. Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни. Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали?
То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие.
И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии.
към втори вариант >>
Това съставлява философия!
(втори вариант)
Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици. Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго.
Това съставлява философия!
Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си. Това съставлява наука!
към втори вариант >>
И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения.
(втори вариант)
Значи движение има в две посоки, не е ограничена в две страни. Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие.
И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения.
Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те?
към втори вариант >>
Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си.
(втори вариант)
Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия!
Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си.
Това съставлява наука!
към втори вариант >>
Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане.
(втори вариант)
Плоскостта от колко страни е ограничена? (Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения.
Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане.
Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те? (Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат).
към втори вариант >>
Това съставлява наука!
(втори вариант)
Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си.
Това съставлява наука!
към втори вариант >>
Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви?
(втори вариант)
(Неограничена е от две страни, а правата линия е неограничена от една страна, откъм дължина). Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане.
Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви?
Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те? (Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат). Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението.
Така че да имаш средства и да не гладуваш. Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата.
към втори вариант >>
Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия).
(втори вариант)
Ние превеждаме сега, правата линия, това е понятие вътре в човешкия ум нали? То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви?
Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия).
А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те? (Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат). Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Така че да имаш средства и да не гладуваш.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението.
Така че да имаш средства и да не гладуваш.
Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата?
към втори вариант >>
А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии.
(втори вариант)
То е едно понятие, посока на движението; и плоскостта е едно понятие. И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия).
А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии.
Какви ще бъдат те? (Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат). Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука!
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението. Така че да имаш средства и да не гладуваш.
Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука!
Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто.
към втори вариант >>
Какви ще бъдат те?
(втори вариант)
И имаме известна идея за телата, но в тези понятия за правата линия подразбираме, първото измерение, плоскостта е от двуизмерните, а в куба имаме трите измерения. Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии.
Какви ще бъдат те?
(Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат). Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Към това трябва да се стремите.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението. Така че да имаш средства и да не гладуваш. Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука!
Към това трябва да се стремите.
Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества.
към втори вариант >>
(Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат).
(втори вариант)
Значи това, което не може да стане в правата линия, в плоскостта може да стане. Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те?
(Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат).
Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението. Така че да имаш средства и да не гладуваш. Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите.
Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите.
Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш.
към втори вариант >>
Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
(втори вариант)
Колко прави линии може да теглите в посоката, в която една права линия върви? Представете си, че вие живеете в едноизмерния свят, (тогава ще имаме само една права линия). А щом живеете в плоскостта, тогава ще имате идеята за много прави линии. Какви ще бъдат те? (Те ще се пресичат, защото всички прави линии се пресичат).
Следователно, щом две успоредни линии се пресичат някъде във вечността, ние сме вече в друго измерение.
към втори вариант >>
Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата.
(втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в Англия и сте без пари, три дена сте гладували, да можете сега именно с мисълта си да измените положението. Така че да имаш средства и да не гладуваш. Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите.
Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата.
Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата.
към втори вариант >>
Сега изводите.
(втори вариант)
Сега изводите.
Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела?
към втори вариант >>
Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата?
(втори вариант)
Така че да имаш средства и да не гладуваш. Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата.
Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата?
Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума.
към втори вариант >>
Станало ли е известно изменение в съзнанието?
(втори вариант)
Сега изводите.
Станало ли е известно изменение в съзнанието?
Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях?
към втори вариант >>
Нали сте учили есперанто.
(втори вариант)
Да имаш един хубав хотел, едно хубаво заведение, да имаш достъп в научните заведения, това е наука! Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата?
Нали сте учили есперанто.
Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори.
към втори вариант >>
Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието.
(втори вариант)
Сега изводите. Станало ли е известно изменение в съзнанието?
Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието.
Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават.
към втори вариант >>
Езикът на природата се отличава с три качества.
(втори вариант)
Към това трябва да се стремите. Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто.
Езикът на природата се отличава с три качества.
Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор?
към втори вариант >>
Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас.
(втори вариант)
Сега изводите. Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието.
Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас.
Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се.
към втори вариант >>
Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш.
(втори вариант)
Мисълта е тази, да започнете с вярата, да изучавате нейните закони, нейния език да учите. Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества.
Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш.
Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер?
към втори вариант >>
Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000.
(втори вариант)
Сега изводите. Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас.
Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000.
Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат.
към втори вариант >>
Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата.
(втори вариант)
Тъй както сега вървите, вие сте в природата, без да се занимавате да изучавате нейните закони, нейния език; вие изучавате български, английски, математика, геометрия, но нито един от вас не се е заел да изучава езика на природата. Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш.
Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата.
Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той?
към втори вариант >>
Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела?
(втори вариант)
Сега изводите. Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000.
Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела?
Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат.
към втори вариант >>
Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума.
(втори вариант)
Сега от вас колко кандидати има, които искат да изучават езика на природата? Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата.
Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума.
Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие?
към втори вариант >>
Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях?
(втори вариант)
Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела?
Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях?
Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора.
към втори вариант >>
Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори.
(втори вариант)
Нали сте учили есперанто. Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума.
Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори.
Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди?
към втори вариант >>
Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават.
(втори вариант)
Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях?
Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават.
Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук?
към втори вариант >>
Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор?
(втори вариант)
Езикът на природата се отличава с три качества. Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори.
Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор?
Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона.
към втори вариант >>
Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се.
(втори вариант)
Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават.
Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се.
Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите?
към втори вариант >>
Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер?
(втори вариант)
Ако ти едновременно не чувствуваш формата на нещата, тяхното съдържание и техния смисъл, ти не можеш да говориш. Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор?
Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер?
Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила.
към втори вариант >>
Но представете си, че тези тела почнат да се движат.
(втори вариант)
Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се.
Но представете си, че тези тела почнат да се движат.
Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие?
към втори вариант >>
Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той?
(втори вариант)
Едновременно трябва да схващаш формата добре, съдържанието и смисъла, тогава можеш да произнесеш една дума на природата. Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер?
Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той?
За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание.
към втори вариант >>
Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат.
(втори вариант)
Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат.
Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат.
Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук?
към втори вариант >>
За колко го оценявате вие?
(втори вариант)
Научете да произнасяте една дума на природата, първата дума. Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той?
За колко го оценявате вие?
Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология.
към втори вариант >>
Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора.
(втори вариант)
Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат.
Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора.
Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те?
към втори вариант >>
Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди?
(втори вариант)
Ако вие научите една дума от природата, вие ще бъдете един от най-учените професори. Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие?
Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди?
24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук?
(втори вариант)
Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора.
Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук?
Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук?
към втори вариант >>
24 милиона.
(втори вариант)
Сега мисълта ви е малко тъмна, как може с една дума човек да бъде най-ученият човек, професор? Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди?
24 милиона.
Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Какво ще им отговорите?
(втори вариант)
Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук?
Какво ще им отговорите?
Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата?
към втори вариант >>
Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила.
(втори вариант)
Представете си друго, един човек, за да бъде богат, колко злато трябва да има, колко тона му трябват злато, за да бъде милионер? Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона.
Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила.
Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Какъв отговор ще им дадете вие?
(втори вариант)
Но представете си, че тези тела почнат да се движат. Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите?
Какъв отговор ще им дадете вие?
Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите?
към втори вариант >>
Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание.
(втори вариант)
Но представете си, че вие имате един диамант, голям колкото едно камилско яйце, колко ще струва той? За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила.
Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание.
Още много мъчно се определя тази психология. Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук?
(втори вариант)
Най-първо те са тихи и спокойни, но после почнат да се движат. Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие?
Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук?
Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата?
към втори вариант >>
Още много мъчно се определя тази психология.
(втори вариант)
За колко го оценявате вие? Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание.
Още много мъчно се определя тази психология.
Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Защо питат те?
(втори вариант)
Огъват си краката и ръцете, събират се, но още в това събиране няма никакъв звук, но вие виждате, че има само една разумност; представете си, че тези хора почнат да дишат и да говорят, но вие нищо не разбирате от говора. Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук?
Защо питат те?
Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те?
към втори вариант >>
Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
(втори вариант)
Един карат струва 20 хиляди лева, 12 хиляди карати по 20 хиляди? 24 милиона. Значи знанието на човека се събира в съзнанието му, дето дава известна сила. Знанието на човека се определя от известна сила, количествена сила, която дава възможност да придобиеш знанието, ако нямаш тази сила, ти не можеш да имаш знание. Още много мъчно се определя тази психология.
Ученият човек трябва да притежава тази сила, добрият трябва да притежава тази сила, която го прави да бъде добър и учен.
към втори вариант >>
Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук?
(втори вариант)
Представете си още, че те не ви забелязват и най-после представете си, че те всички си обърнат погледа към вас и ви питат: Какво търсите тук? Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те?
Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук?
Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука?
към втори вариант >>
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си.
Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание.
към втори вариант >>
Т.е. защо нарушихме този ред на нещата?
(втори вариант)
Какво ще им отговорите? Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук?
Т.е. защо нарушихме този ред на нещата?
Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха?
към втори вариант >>
Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си.
Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен.
Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила.
към втори вариант >>
Какво ще отговорите?
(втори вариант)
Какъв отговор ще им дадете вие? Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата?
Какво ще отговорите?
Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей?
към втори вариант >>
Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен.
Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство.
Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание.
към втори вариант >>
Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата?
(втори вариант)
Представете си, че вие влизате в една стая, дето спят четири души, вие влизате и изведнъж четиримата се събудят, и ви питат: Какво търсите тук? Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите?
Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата?
Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен.
към втори вариант >>
Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство.
Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува.
Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието.
към втори вариант >>
Аз ли, който съм вътре в стаята, или те?
(втори вариант)
Защо питат те? Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата?
Аз ли, който съм вътре в стаята, или те?
Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука?
към втори вариант >>
Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува.
Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят.
Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава?
към втори вариант >>
Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука?
(втори вариант)
Всякога когато ние нарушаваме известен ред на нещата, разумните същества ни питат: Какво търсите тук? Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те?
Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука?
Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат.
към втори вариант >>
Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за тези учени, които са заучили тези работи, но говорим за онези, които носят тази сила в себе си. Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят.
Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание.
Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава?
към втори вариант >>
Защо вашите тела спяха?
(втори вариант)
Т.е. защо нарушихме този ред на нещата? Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука?
Защо вашите тела спяха?
От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат. Какъв отговор ще им дадете вие?
към втори вариант >>
Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила.
(втори вариант)
Защото ако човек няма тази сила на ученост, той не може да бъде учен. Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание.
Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила.
Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек?
към втори вариант >>
От колко време вие вече спите тука в този музей?
(втори вариант)
Какво ще отговорите? Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха?
От колко време вие вече спите тука в този музей?
Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат. Какъв отговор ще им дадете вие? В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание.
(втори вариант)
Мисълта ми е, човек всякога трябва да придобива тази сила от природата, във всяко едно съществувание, човек придобива тази сила, той придобива нещо от живота и това, което придобие, той го носи в себе си и никой не може да му го вземе, това е неговото богатство. Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила.
Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание.
Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли).
към втори вариант >>
Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен.
(втори вариант)
Сега в дадения случай кой наруши реда на нещата? Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей?
Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен.
Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат. Какъв отговор ще им дадете вие? В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието.
(втори вариант)
Всеки един човек носи своето богатство, само че някой човек знае как да го използува, а друг не може да го използува. Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание.
Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието.
Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни.
към втори вариант >>
Те ще ме питат, какво търсите тука?
(втори вариант)
Аз ли, който съм вътре в стаята, или те? Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен.
Те ще ме питат, какво търсите тука?
И прави са да ви запитат. Какъв отговор ще им дадете вие? В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава?
(втори вариант)
Някои хора органически знаят как да използуват своето богатство, а други не знаят. Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието.
Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава?
По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар?
към втори вариант >>
И прави са да ви запитат.
(втори вариант)
Аз ще ги питам тогава, кой ви приспа тука? Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука?
И прави са да ви запитат.
Какъв отговор ще им дадете вие? В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
По колко неща човек трябва да се отличава?
(втори вариант)
Нали казват, какъвто му е умът такъв му и домът, такава е будността на неговото съзнание. Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава?
По колко неща човек трябва да се отличава?
По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата).
към втори вариант >>
Какъв отговор ще им дадете вие?
(втори вариант)
Защо вашите тела спяха? От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат.
Какъв отговор ще им дадете вие?
В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
По какво се отличава човек?
(втори вариант)
Някой от вас не знае, че има някоя способност и трябва някое същество отвънка да дойде да го бутне, да му покаже, че има тази сила. Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава?
По какво се отличава човек?
(Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате?
към втори вариант >>
В дадения случай кое вас ви смущава?
(втори вариант)
От колко време вие вече спите тука в този музей? Колкото техният отговор ще бъде уместен, толкова и моят ще бъде уместен. Те ще ме питат, какво търсите тука? И прави са да ви запитат. Какъв отговор ще им дадете вие?
В дадения случай кое вас ви смущава?
към втори вариант >>
(Че той може да мисли).
(втори вариант)
Щом дойде съзнанието, че ти имаш тази сила, ти имаш вече знание. Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек?
(Че той може да мисли).
Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете?
към втори вариант >>
Казвам, напишете числото 10.
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10.
Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо?
към втори вариант >>
Има известни знания, които не са потребни.
(втори вариант)
Ти щом вярваш, че имаш тази сила у себе си, ти я имаш, щом не вярваш, че имаш тази сила, ти не можеш да придобиеш знанието. Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли).
Има известни знания, които не са потребни.
Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене.
към втори вариант >>
Вие казвате, а то е празна работа!
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10.
Вие казвате, а то е празна работа!
Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си.
към втори вариант >>
Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар?
(втори вариант)
Казваш език не мога да уча, музика не е за мене и за добър човек, тази сила я нямам, е, кое имаш тогава? По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни.
Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар?
(Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят.
към втори вариант >>
Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10.
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10. Вие казвате, а то е празна работа!
Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10.
Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон.
към втори вариант >>
(Дясната ръка минава под лявата).
(втори вариант)
По колко неща човек трябва да се отличава? По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар?
(Дясната ръка минава под лявата).
Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват.
към втори вариант >>
Това число е едно отражение.
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10. Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10.
Това число е едно отражение.
Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10?
към втори вариант >>
Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате?
(втори вариант)
По какво се отличава човек? (Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата).
Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате?
И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо?
към втори вариант >>
Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл.
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10. Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение.
Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл.
Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията?
към втори вариант >>
И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете?
(втори вариант)
(Че той може да мисли). Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате?
И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете?
Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо?
към втори вариант >>
Казвам напиши числото 10. Защо?
(втори вариант)
Казвам, напишете числото 10. Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл.
Казвам напиши числото 10. Защо?
За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи.
към втори вариант >>
Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене.
(втори вариант)
Има известни знания, които не са потребни. Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете?
Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене.
Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него.
към втори вариант >>
За да имаш 10 хиляди в джоба си.
(втори вариант)
Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо?
За да имаш 10 хиляди в джоба си.
И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията?
към втори вариант >>
Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят.
(втори вариант)
Ако някой ви вземе ръката и прекара своята отдолу, може да направите опит, само ако прекарате ръката си отдолу на друга една ръка, ти можеш да знаеш този човек на каква възраст е, какво е неговото състояние, можеш да знаеш във възходящо положение ли отива, или в низходящо, дали е млад или стар? (Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене.
Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят.
Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има.
към втори вариант >>
И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон.
(втори вариант)
Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си.
И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон.
Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия).
към втори вариант >>
Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват.
(втори вариант)
(Дясната ръка минава под лявата). Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят.
Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват.
Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар.
към втори вариант >>
Какво ще имате от числото 10?
(втори вариант)
Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон.
Какво ще имате от числото 10?
Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия?
към втори вариант >>
Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо?
(втори вариант)
Направете един опит, прекарайте така ръката си на едно дете, което е здраво и весело, вижте какво състояние ще почувствате? И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват.
Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо?
Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме.
към втори вариант >>
Сега в какво седи магията?
(втори вариант)
Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10?
Сега в какво седи магията?
Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно).
към втори вариант >>
Даже и приятелите и те го избягват. Защо?
(втори вариант)
И прекарайте ръката при един стар човек и вижте какво впечатление ще добиете? Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо?
Даже и приятелите и те го избягват. Защо?
По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора?
към втори вариант >>
Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи.
(втори вариант)
Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията?
Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи.
Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически.
към втори вариант >>
По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него.
(втори вариант)
Когато един човек се намира в едно песимистично състояние, около вас ще се образува известно трептене. Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо?
По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него.
Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят.
към втори вариант >>
Къде седи магията?
(втори вариант)
За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи.
Къде седи магията?
(Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече!
към втори вариант >>
Това самочувствие го има.
(втори вариант)
Щом ти мислиш, че от тебе нищо няма да стане, ти образуваш известни трептения и вследствие на това другите се оттеглят. Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него.
Това самочувствие го има.
Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо?
към втори вариант >>
(Тук няма магия).
(втори вариант)
И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията?
(Тук няма магия).
Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия.
към втори вариант >>
Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар.
(втори вариант)
Запример някой търговец след като изпадне всички го избягват. Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има.
Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар.
Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо? Понеже можем да вземем нещо от него.
към втори вариант >>
Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия?
(втори вариант)
Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия).
Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия?
(При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин.
към втори вариант >>
Когато някой е болен, нали ние го избягваме.
(втори вариант)
Някой студент ако го скъсат, всички други го избягват. Защо? Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар.
Когато някой е болен, нали ние го избягваме.
Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо? Понеже можем да вземем нещо от него. Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
(При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно).
(втори вариант)
Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия?
(При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно).
Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик.
към втори вариант >>
Защо се избягват болните хора?
(втори вариант)
Даже и приятелите и те го избягват. Защо? По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме.
Защо се избягват болните хора?
От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо? Понеже можем да вземем нещо от него. Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически.
(втори вариант)
Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно).
Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически.
Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата.
към втори вариант >>
От страх да не се заразят.
(втори вариант)
По единствената причина, че ти образуваш една дисхармонична среда и никой не иска да се занимава с твоето скъсване, и всеки те избягва да не го скъсат и него. Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора?
От страх да не се заразят.
А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо? Понеже можем да вземем нещо от него. Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече!
(втори вариант)
Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически.
Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече!
Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка.
към втори вариант >>
А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо?
(втори вариант)
Това самочувствие го има. Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят.
А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо?
Понеже можем да вземем нещо от него. Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия.
(втори вариант)
(Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече!
Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия.
Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане.
към втори вариант >>
Понеже можем да вземем нещо от него.
(втори вариант)
Както когато някой предмет гори, нали отделят другите предмети от около, да не би и тези предмети да се засегнат от този пожар. Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо?
Понеже можем да вземем нещо от него.
Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин.
(втори вариант)
Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия.
Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин.
Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук?
към втори вариант >>
Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
(втори вариант)
Когато някой е болен, нали ние го избягваме. Защо се избягват болните хора? От страх да не се заразят. А когато някой човек е здрав, нещо ни привлича към него. Защо? Понеже можем да вземем нещо от него.
Отиваме при един извор, понеже можем да вземем нещо от там.
към втори вариант >>
Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик.
(втори вариант)
(При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин.
Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик.
Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически.
към втори вариант >>
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила.
Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече. Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението.
към втори вариант >>
Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата.
(втори вариант)
Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик.
Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата.
Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав.
към втори вариант >>
Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила.
Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече.
Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения.
към втори вариант >>
Той отваря някаква книга, като в някоя банка.
(втори вариант)
Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата.
Той отваря някаква книга, като в някоя банка.
Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги.
към втори вариант >>
Сега вие сте затворени за добрите възприятия.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила. Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече.
Сега вие сте затворени за добрите възприятия.
И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия.
към втори вариант >>
Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане.
(втори вариант)
Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка.
Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане.
Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н.
към втори вариант >>
И съвременната наука е една аналогия.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила. Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече. Сега вие сте затворени за добрите възприятия.
И съвременната наука е една аналогия.
Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле.
към втори вариант >>
Що е магията тук?
(втори вариант)
Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане.
Що е магията тук?
Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек?
към втори вариант >>
Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила. Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече. Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия.
Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи.
Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки?
към втори вариант >>
Той пише, а на вас ви се вижда магически.
(втори вариант)
Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук?
Той пише, а на вас ви се вижда магически.
Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност).
към втори вариант >>
Не само онзи, който вярва в отношението.
(втори вариант)
Та първото нещо, всеки един от вас трябва да се стреми да усили своята магнетическа сила. Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече. Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи.
Не само онзи, който вярва в отношението.
Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това?
към втори вариант >>
Но в това отношение той е прав.
(втори вариант)
Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически.
Но в това отношение той е прав.
Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва?
към втори вариант >>
Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения.
(втори вариант)
Или казано на друг език, да отвори източника си, да забогатеете, за да бъдете по-отворени; да могат възприятията ви за добро да бъдат повече. Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението.
Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения.
Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма.
към втори вариант >>
Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги.
(втори вариант)
Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав.
Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги.
Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй.
към втори вариант >>
Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия.
(втори вариант)
Сега вие сте затворени за добрите възприятия. И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения.
Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия.
Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен.
към втори вариант >>
Сегашните учени хора им липсва едно. Н.
(втори вариант)
Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги.
Сегашните учени хора им липсва едно. Н.
какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята.
към втори вариант >>
Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле.
(втори вариант)
И съвременната наука е една аналогия. Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия.
Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле.
Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост?
към втори вариант >>
какво липсва на сегашния човек?
(втори вариант)
Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н.
какво липсва на сегашния човек?
(На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва?
към втори вариант >>
Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки?
(втори вариант)
Ако хората се занимават дълго време с математика, даже и математиката може да им предаде нещо; аз превеждам висшата математика, вземете един престъпен тип и го накарайте 4, 5 години да се занимава с математика, и той ще се поправи, или ако онези престъпни типове се занимават с геометрията, без да им се каже това, това пак ще ги изправи. Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле.
Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки?
Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой.
към втори вариант >>
(На сегашните хора им липсва скромност).
(втори вариант)
Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек?
(На сегашните хора им липсва скромност).
Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва?
към втори вариант >>
Какво сте доказали с това?
(втори вариант)
Не само онзи, който вярва в отношението. Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки?
Какво сте доказали с това?
Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой?
към втори вариант >>
Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва?
(втори вариант)
Но в това отношение той е прав. Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност).
Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва?
(Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва?
към втори вариант >>
Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма.
(втори вариант)
Да кажем, вие разрешавате известна задача на физическото поле, в математиката има три вида разрешения. Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това?
Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма.
Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи.
към втори вариант >>
(Пари). Тъй.
(втори вариант)
Следователно в този смисъл трябва всички да бъдете маги. Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва?
(Пари). Тъй.
Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има.
към втори вариант >>
Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен.
(втори вариант)
Същевременно има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашите чувства, след това има известни математически проблеми, които трябва да разрешите във вашата мисъл и във вашите действия. Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма.
Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен.
А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота.
към втори вариант >>
Това е идеята.
(втори вариант)
Сегашните учени хора им липсва едно. Н. какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй.
Това е идеята.
На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила.
към втори вариант >>
А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост?
(втори вариант)
Да кажем вие разрешавате известна задача по форма на физическото поле. Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен.
А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост?
Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите?
към втори вариант >>
На невежия какво липсва?
(втори вариант)
какво липсва на сегашния човек? (На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята.
На невежия какво липсва?
(Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас.
към втори вариант >>
Че телата са в абсолютен покой.
(втори вариант)
Тогава какво отношение има, че правата линия е най-късото разстояние между две точки? Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост?
Че телата са в абсолютен покой.
Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение.
към втори вариант >>
(Знание). На грешника какво липсва?
(втори вариант)
(На сегашните хора им липсва скромност). Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва?
(Знание). На грешника какво липсва?
На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000.
към втори вариант >>
Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой?
(втори вариант)
Какво сте доказали с това? Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой.
Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой?
Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре.
към втори вариант >>
На болния какво липсва?
(втори вариант)
Конкретно ако те попитам, на сиромаха какво липсва? (Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва?
На болния какво липсва?
(Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена.
към втори вариант >>
Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи.
(втори вариант)
Това е вярно, най-късото разстояние на физическото поле е правата линия и по-къс път от правата линия няма. Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой?
Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи.
Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим.
към втори вариант >>
(Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има.
(втори вариант)
(Пари). Тъй. Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва?
(Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има.
Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си.
към втори вариант >>
Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота.
(втори вариант)
Но ако кажем, че по-дълъг път от правата линия няма ние подразбираме, че този свят е безпространствен. А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи.
Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота.
Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Ти седиш, намираш една сила.
(втори вариант)
Това е идеята. На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има.
Ти седиш, намираш една сила.
Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени.
към втори вариант >>
Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите?
(втори вариант)
А какво трябва да разбираме под думата – безпространственост? Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота.
Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите?
Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна.
към втори вариант >>
Например, аз да ви дам един опит на вас.
(втори вариант)
На невежия какво липсва? (Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила.
Например, аз да ви дам един опит на вас.
Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число.
към втори вариант >>
Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение.
(втори вариант)
Че телата са в абсолютен покой. Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите?
Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение.
Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени.
към втори вариант >>
Да напишете от 1 до 1000.
(втори вариант)
(Знание). На грешника какво липсва? На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас.
Да напишете от 1 до 1000.
Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват.
към втори вариант >>
Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре.
(втори вариант)
Какво трябва да разбираме под думата – абсолютен покой? Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение.
Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре.
Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия.
към втори вариант >>
Това са десет дена.
(втори вариант)
На болния какво липсва? (Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000.
Това са десет дена.
Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави.
към втори вариант >>
Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим.
(втори вариант)
Че това тяло е господар, а не че няма нужда да се движи. Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре.
Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим.
Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос.
към втори вариант >>
Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си.
(втори вариант)
(Здраве). Във вашата мисъл ще търсите онези думи, които са конкретни, в които има магическа сила, разумна сила има. Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена.
Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си.
Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик.
към втори вариант >>
Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Защото онзи, който бърза да се движи навсякъде, той не си е уредил работите, живота. Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим.
Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос.
Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава.
към втори вариант >>
Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени.
(втори вариант)
Ти седиш, намираш една сила. Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си.
Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени.
Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил.
към втори вариант >>
Философията е само за този момент важна.
(втори вариант)
Вие сега ще направите известно възражение, онази машина, която се е спряла там, тя уредила ли си е работите? Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос.
Философията е само за този момент важна.
Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши.
към втори вариант >>
Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число.
(втори вариант)
Например, аз да ви дам един опит на вас. Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени.
Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число.
Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи.
към втори вариант >>
Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени.
(втори вариант)
Но машината сама не се е спряла, друг я е спрял; и ако тя се движи, пак друг я е турил в движение. Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна.
Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени.
Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши.
към втори вариант >>
Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват.
(втори вариант)
Да напишете от 1 до 1000. Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число.
Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват.
Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече.
към втори вариант >>
Това е важна философия.
(втори вариант)
Аз говоря за едно същество, което има съзнание и я движи; аз разглеждам кои са причините, които му дават повод да се движи и да се спре. Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени.
Това е важна философия.
Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант?
към втори вариант >>
Който не вярва, да не го прави.
(втори вариант)
Това са десет дена. Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват.
Който не вярва, да не го прави.
Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре.
към втори вариант >>
Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега за нас не е важно да разрешим този въпрос, аз считам философията, която ние разглеждаме, това, което имаме в дадения момент, да можем да го разрешим. Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия.
Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос.
С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум?
към втори вариант >>
Вярата е един подтик.
(втори вариант)
Имате една мисъл или някое състояние, не можете да се съберете в кожата; иде ви да станете, да чупите, да ритате, да биете, искате да напуснете света, да се самоубиете някъде или искате да напуснете университета, или да напуснете работите си. Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави.
Вярата е един подтик.
Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава?
към втори вариант >>
С една философия живота никога не се разрешава.
(втори вариант)
Другите работи какви ще бъдат, то е друг въпрос. Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос.
С една философия живота никога не се разрешава.
Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими).
към втори вариант >>
Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил.
(втори вариант)
Ти започни тогава да пишеш 1, 2, 3, 4, до 1000; ще дойдеш до едно състояние, дето състоянието ти ще се смени. Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик.
Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил.
Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече.
към втори вариант >>
Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши.
(втори вариант)
Философията е само за този момент важна. Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава.
Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши.
Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание.
към втори вариант >>
Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи.
(втори вариант)
Ти като напишеш цифрите от 1 до 1000, ще дойдеш, ще дойдеш до едно место, дето твоето състояние ще се смени; там, дето ще се смени твоето състояние, забележи това число. Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил.
Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи.
Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра.
към втори вариант >>
Само философията на Кант нищо не може да разреши.
(втори вариант)
Какво съм сега, какво разрешение имат нещата, в този момент аз искам да се движа, в следующия момент може да се измени. Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши.
Само философията на Кант нищо не може да разреши.
Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно.
към втори вариант >>
Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече.
(втори вариант)
Ама аз искам само онези от вас да направят това, които имат вяра, които вярват. Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи.
Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече.
Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са.
към втори вариант >>
Какво е разрешил Кант?
(втори вариант)
Това е важна философия. Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши.
Какво е разрешил Кант?
Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието.
към втори вариант >>
Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре.
(втори вариант)
Който не вярва, да не го прави. Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече.
Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре.
Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно.
към втори вариант >>
Кой е чел книгата на чистия разум?
(втори вариант)
Че искам да се движа, то е важното, следующият момент какъв ще бъде, то е друг въпрос. С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант?
Кой е чел книгата на чистия разум?
(Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими.
към втори вариант >>
Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава?
(втори вариант)
Вярата е един подтик. Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре.
Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава?
Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма.
към втори вариант >>
(Че нещата сами по себе си са непостижими).
(втори вариант)
С една философия живота никога не се разрешава. Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум?
(Че нещата сами по себе си са непостижими).
Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали?
към втори вариант >>
Едно положение, че не вярвате вече.
(втори вариант)
Под вяра се разбира, че ти имаш един широк свят дето нещата не са ясни, ти вярваш, че те са разумни направени, но това ти не си го проверил. Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава?
Едно положение, че не вярвате вече.
Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката?
към втори вариант >>
Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание.
(втори вариант)
Тогава аз казвам, само колективната философия може да разреши неразрешените въпроси на света, личната философия нищо не може да разреши. Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими).
Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание.
Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието.
към втори вариант >>
Казвате това не е вяра.
(втори вариант)
Говори ти някой, че има един такъв отличен свят, полета има, градини, хора, но ти вярваш на неговите идеи, на неговите думи. Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече.
Казвате това не е вяра.
Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав.
към втори вариант >>
Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно.
(втори вариант)
Само философията на Кант нищо не може да разреши. Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание.
Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно.
Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат.
към втори вариант >>
Онзи ви е описал нещата, тъй както не са.
(втори вариант)
Обаче, когато ти отидеш на мястото и почнеш да проверяваш, това, което си проверил в дадения случай, то е знание вече. Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра.
Онзи ви е описал нещата, тъй както не са.
Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението.
към втори вариант >>
Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието.
(втори вариант)
Какво е разрешил Кант? Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно.
Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието.
В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат.
към втори вариант >>
Казваш това не е вярно.
(втори вариант)
Ти проверяваш това, което едно лице ти е казало и ти знаеш вече, че това е вярно. Добре. Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са.
Казваш това не е вярно.
Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време.
към втори вариант >>
В туй съзнание нещата са непостижими.
(втори вариант)
Кой е чел книгата на чистия разум? (Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието.
В туй съзнание нещата са непостижими.
За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент.
към втори вариант >>
Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма.
(втори вариант)
Ако вие идете на едно място и не намерите нещата, каквито са описани, какво положение ще имате тогава? Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно.
Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма.
Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати.
към втори вариант >>
За праведните хора е невъзможно да умрат нали?
(втори вариант)
(Че нещата сами по себе си са непостижими). Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими.
За праведните хора е невъзможно да умрат нали?
Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри.
към втори вариант >>
Къде е погрешката?
(втори вариант)
Едно положение, че не вярвате вече. Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма.
Къде е погрешката?
Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота.
към втори вариант >>
Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието.
(втори вариант)
Но това е било вярно само за този момент на неговото съзнание, но това не е вярно по отношение на нашето съзнание. Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали?
Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието.
При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва.
към втори вариант >>
Но и вие сте прави и онзи е прав.
(втори вариант)
Казвате това не е вяра. Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката?
Но и вие сте прави и онзи е прав.
Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време.
към втори вариант >>
При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат.
(втори вариант)
Това, което е било непостижимо, за Канта е вярно. Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието.
При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат.
А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими.
към втори вариант >>
Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението.
(втори вариант)
Онзи ви е описал нещата, тъй както не са. Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав.
Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението.
Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата.
към втори вариант >>
А при трудолюбието никого не могат да скъсат.
(втори вариант)
Но в дадения случай Кант се намира в известно положение на съзнанието. В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат.
А при трудолюбието никого не могат да скъсат.
Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими.
към втори вариант >>
Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време.
(втори вариант)
Казваш това не е вярно. Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението.
Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време.
И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават.
към втори вариант >>
Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент.
(втори вариант)
В туй съзнание нещата са непостижими. За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат.
Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент.
Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие.
към втори вариант >>
И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати.
(втори вариант)
Но да допуснем, че този господин ви описва едно състояние на един планински връх, на едно планинско място, как е през лятото или в пролетта, а вие отивате там зимно време и кажете не е тъй, както вие казвате, това, за което вие говорите, го няма. Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време.
И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати.
Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос.
към втори вариант >>
Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри.
(втори вариант)
За праведните хора е невъзможно да умрат нали? Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент.
Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри.
Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането.
към втори вариант >>
Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота.
(втори вариант)
Къде е погрешката? Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати.
Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота.
Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно.
към втори вариант >>
Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва.
(втори вариант)
Но това е вярно само по отношение на правдата, а при грешните хора всички умират, това е вярно само при туй състояние на съзнанието. При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри.
Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва.
В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат.
към втори вариант >>
Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време.
(втори вариант)
Но и вие сте прави и онзи е прав. Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота.
Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време.
Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи.
към втори вариант >>
В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими.
(втори вариант)
При глупавото състояние на човека, при леността всякога могат да го скъсат. А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва.
В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими.
Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее.
към втори вариант >>
Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата.
(втори вариант)
Значи онзи, който говори по закона на вярата, трябва да отидеш на същото време или другояче казано, да имаш същата посока на движението. Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време.
Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата.
По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста?
към втори вариант >>
Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими.
(втори вариант)
А при трудолюбието никого не могат да скъсат. Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими.
Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими.
Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими.
към втори вариант >>
По това се различават.
(втори вариант)
Като кажем същата посока на движението в психологическо отношение подразбира в същото време. И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата.
По това се различават.
Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото?
към втори вариант >>
Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие.
(втори вариант)
Ако вземете в последния смисъл, нещата са възможни – в даден момент. Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими.
Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие.
Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими.
към втори вариант >>
Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос.
(втори вариант)
И когато мен ми кажат, че двама хора вървят в противоположни посоки, аз не мисля, че това е лошо, само че те няма да имат едни и същи резултати. Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават.
Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос.
Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи.
към втори вариант >>
Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането.
(втори вариант)
Ако ние мислим, че Кант е дал едно разрешение на въпроса, тогава да приложим неговата система, ако с „чистия разум“ той е разрешил въпроса, тогава целият свят трябва да се подобри. Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие.
Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането.
Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата.
към втори вариант >>
Така че те се различават повърхностно.
(втори вариант)
Да кажем времето, в което един идеалист разглежда живота, се различава от времето, в което един материалист разглежда живота. Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос.
Така че те се различават повърхностно.
Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия).
към втори вариант >>
Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат.
(втори вариант)
Ако целият свят приложи неговата философия, той ще се подобри, а щом животът не може да се подобри, има значи нещо, което липсва. В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането.
Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат.
Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение.
към втори вариант >>
Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи.
(втори вариант)
Единият разглежда живота в едно време, другият го разглежда в друго време. Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно.
Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи.
Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно?
към втори вариант >>
Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее.
(втори вариант)
В неговата философия има нещо лично – че нещата са непостижими. Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат.
Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее.
Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата.
към втори вариант >>
Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста?
(втори вариант)
Идеалистът го разглежда в пролетта, а материалистът го разглежда в зимата. По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи.
Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста?
В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия?
към втори вариант >>
Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими.
(втори вариант)
Аз турям тогава антитеза, нещата сами по себе си са постижими. Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее.
Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими.
Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата?
към втори вариант >>
В какво седи преимуществото?
(втори вариант)
По това се различават. Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста?
В какво седи преимуществото?
Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота?
към втори вариант >>
Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими.
(втори вариант)
Твърдението на Канта, че нещата сами по себе си са непостижими е вярно, но и другото, че нещата сами по себе си са постижими и това е вярно, няма никакво противоречие. Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими.
Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими.
Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове).
към втори вариант >>
Н. кажи.
(втори вариант)
Следователно, те се различават по това, идеалистът е облечен в много хубави тънки дрехи, с най-хубавите модерни обуща, с шапка, с ръкавици, а онзи материалист е облечен като ескимос. Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото?
Н. кажи.
(Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята.
към втори вариант >>
Ние трябва да турим една връзка с природата.
(втори вариант)
Който би казал, че има противоречие, това седи в разбирането. Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими.
Ние трябва да турим една връзка с природата.
Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре.
към втори вариант >>
(Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия).
(втори вариант)
Така че те се различават повърхностно. Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи.
(Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия).
Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това.
към втори вариант >>
Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение.
(втори вариант)
Сега извода: при трудолюбието по никой начин не могат да те скъсат. Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата.
Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение.
Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш.
към втори вариант >>
Кои хора се справят по-лесно?
(втори вариант)
Не че материалистът не обича живота, обича го, но той казва, не може зимно време да се ходи с тънки дрехи. Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия).
Кои хора се справят по-лесно?
Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават.
към втори вариант >>
Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата.
(втори вариант)
Ще туря мисълта да стане идеята по-ясна: невъзможно е абсолютно праведният човек да умре и невъзможно е абсолютно грешният човек да живее. Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение.
Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата.
Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата.
към втори вариант >>
Кой се намира при по-благоприятни условия?
(втори вариант)
Какво е преимуществото на идеалиста и материалиста? В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно?
Кой се намира при по-благоприятни условия?
(Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист.
към втори вариант >>
Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата?
(втори вариант)
Кантовското положение, че нещата сами по себе си са непостижими, ще го заменим с това, че те са постижими. Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата.
Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата?
(Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата.
към втори вариант >>
(Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота?
(втори вариант)
В какво седи преимуществото? Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия?
(Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота?
Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това.
към втори вариант >>
(Трябва да знаем да отваряме тези ключове).
(втори вариант)
Защото какво си въобразявате, когато кажем, че те са постижими. Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата?
(Трябва да знаем да отваряме тези ключове).
В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка.
към втори вариант >>
Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята.
(втори вариант)
Н. кажи. (Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота?
Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята.
Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята.
към втори вариант >>
В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре.
(втори вариант)
Ние трябва да турим една връзка с природата. Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове).
В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре.
И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш.
към втори вариант >>
Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това.
(втори вариант)
(Материалистът в дадения случай по-лесно може да се справи с лошите условия). Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята.
Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това.
А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия.
към втори вариант >>
И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш.
(втори вариант)
Ако ние не действаме във връзка с природата, тогава ние ще бъдем едно забавление, един театър, едно развлечение. Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре.
И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш.
Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш.
към втори вариант >>
А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават.
(втори вариант)
Кои хора се справят по-лесно? Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това.
А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават.
И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста.
към втори вариант >>
Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата.
(втори вариант)
Ако искаме да извадим някоя поука от природата, ние трябва да знаем езика на природата. Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш.
Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата.
Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш. А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш.
към втори вариант >>
И тъй материалистът е оформен идеалист.
(втори вариант)
Кой се намира при по-благоприятни условия? (Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават.
И тъй материалистът е оформен идеалист.
Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста. Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал.
към втори вариант >>
Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата.
(втори вариант)
Сега колко от вас има кандидати да учат езика на природата? (Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата.
Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата.
Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш. А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш. Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Преведете сега това.
(втори вариант)
(Идеалистът). Е, защо тогава той не може да се справи с живота? Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист.
Преведете сега това.
Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста. Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал. Идеалист е той!
към втори вариант >>
Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка.
(втори вариант)
(Трябва да знаем да отваряме тези ключове). В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата.
Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка.
Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш. А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш. Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята.
(втори вариант)
Материалистът се отличава от идеалиста по това, че той е бил на мястото на идеалиста и е слезнал в материята, а идеалистът още не е слезнал в материята. Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това.
Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята.
Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста. Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал. Идеалист е той! А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо.
към втори вариант >>
Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш.
(втори вариант)
В природата е абсолютно забранено да отидеш сам да си отключиш, като отидеш при нея, ще похлопаш 1, 2, 3 пъти и тогава те ще ви отключат и вие ще влезете вътре. И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка.
Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш.
Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш. А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш. Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия.
(втори вариант)
Следователно материалистът има опитността на идеалиста и казва, не струва това. А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята.
Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия.
Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста. Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал. Идеалист е той! А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо. А идеалистът слуги няма, а той се отличава по едно нещо – той сам си върши работите!
към втори вариант >>
Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш.
(втори вариант)
И когато ти си вътре и три пъти ти похлопа някой по този начин, ти ще му отвориш. Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш.
Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш.
А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш. Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста.
(втори вариант)
А идеалистът няма опитността на материалиста, по това се отличават. И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия.
Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста.
Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал. Идеалист е той! А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо. А идеалистът слуги няма, а той се отличава по едно нещо – той сам си върши работите! Кое е по-хубаво – другите да ти вършат работите, или ти сам да си ги вършиш?
към втори вариант >>
А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш.
(втори вариант)
Който иска сам да си отваря, той ще има сегашното положение на нещата. Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш.
А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш.
Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал.
(втори вариант)
И тъй материалистът е оформен идеалист. Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста.
Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал.
Идеалист е той! А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо. А идеалистът слуги няма, а той се отличава по едно нещо – той сам си върши работите! Кое е по-хубаво – другите да ти вършат работите, или ти сам да си ги вършиш? (Сам да можеш да си вършиш всичко е по-добре).
към втори вариант >>
Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
(втори вариант)
Сега може сам да си отваряш, но това не е езикът на природата. Най-красивият език, който съществува, той е езикът на природата, но той е една красива примамка от вашето гледище, но там ти може сам да си го отваряш, като влезеш, ще видиш една трапеза много хубаво сложена и ти нямаш право да седнеш да ядеш, и в тебе няма да се зароди желание да вземеш, щом се зароди желание да вземеш от трапезата, ти ще се намериш отвънка. Там трябва да дойдат да те поканят и всички, които участват в тази трапеза, ще те поканят и когато бъдеш приятен на всички, само тогава може да седнеш. Ако всички не са съгласни, ако само един има, който е в разногласие, ти не може да седнеш. А тук на земята, макар всички да не са съгласни, ти може да седнеш.
Това е само сега за контраст, да разберете идеята.
към втори вариант >>
Идеалист е той!
(втори вариант)
Преведете сега това. Материализмът тургат като едно положение на движение, слизане към земята. Вие сте идвали тук при земята при благоприятни условия. Значи, материалистът е бил при тези хубавите условия на идеалиста. Вземете един стар човек, той е бил идеалист, той е бил млад, какви не илюзии и хубави картини не си е представлявал, къде не са го викали; допуснете, че той е бил княз, голяма слава е имал, идеализъм е имал.
Идеалист е той!
А сега е остарял, станал е материалист, къщи има, всички удобства има, ходи със своята патерица, няколко слуги има, като натисне бутончето другите вършат работите, а той не върши нищо. А идеалистът слуги няма, а той се отличава по едно нещо – той сам си върши работите! Кое е по-хубаво – другите да ти вършат работите, или ти сам да си ги вършиш? (Сам да можеш да си вършиш всичко е по-добре). Даже сега и вие за живота имате една представа много крива.
към втори вариант >>
НАГОРЕ