НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1733
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1733
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
Защо ще се събират хората на едно място да се карат?
Никога не изваждай човека от неговата Божествена орбита, в която върви! Ти може да го разбираш, може да изкажеш своето мнение, но остави човека да върви в този път. Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него. И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила.
Защо ще се събират хората на едно място да се карат?
Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години?
към беседата >>
Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен.
Има учени глави. Ученият ще го познаеш, че е учен по главата. Невежият, ще го познаеш по главата. Каквато му е главата, такъв е. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си.
Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен.
Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание.
към беседата >>
Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение.
– Сиренето, млякото, вълната, може да ги вземаш, но не ги коли! Казва: Хубаво е туй, ще гледам да го направя вече. Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш?
Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение.
Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво.
към беседата >>
Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице.
Ти може да го разбираш, може да изкажеш своето мнение, но остави човека да върви в този път. Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него. И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат?
Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице.
Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш.
към беседата >>
Казвате: Скромно трябва да ходим!
Ученият ще го познаеш, че е учен по главата. Невежият, ще го познаеш по главата. Каквато му е главата, такъв е. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен.
Казвате: Скромно трябва да ходим!
В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони.
към беседата >>
Човек даже не е овца при един ангел.
Казва: Хубаво е туй, ще гледам да го направя вече. Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение.
Човек даже не е овца при един ангел.
Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат.
към беседата >>
Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива.
Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него. И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице.
Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива.
Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли?
към беседата >>
В природата не е въпрос за скромност.
Невежият, ще го познаеш по главата. Каквато му е главата, такъв е. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: Скромно трябва да ходим!
В природата не е въпрос за скромност.
То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи.
към беседата >>
Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм.
Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение. Човек даже не е овца при един ангел.
Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм.
Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат.
към беседата >>
Всичките момци около тебе се въртели едно време.
И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива.
Всичките момци около тебе се въртели едно време.
Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може.
към беседата >>
То е наше разбиране.
Каквато му е главата, такъв е. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност.
То е наше разбиране.
Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ?
към беседата >>
Затуй разбирането на хората е материално.
Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение. Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм.
Затуй разбирането на хората е материално.
Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече!
към беседата >>
Тя се поусмихна.
Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време.
Тя се поусмихна.
След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш.
към беседата >>
Не трябва да бъдем разточителни.
Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране.
Не трябва да бъдем разточителни.
Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица.
към беседата >>
Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране.
– Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение. Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално.
Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране.
Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи?
към беседата >>
След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години?
Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна.
След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години?
Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя?
към беседата >>
Не е въпрос за съчетание.
Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни.
Не е въпрос за съчетание.
Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй?
към беседата >>
Ние се плашим заради нищо и никакво.
Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение. Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране.
Ние се плашим заради нищо и никакво.
Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят.
към беседата >>
Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш.
Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години?
Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш.
– Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш?
към беседата >>
Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони.
Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание.
Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони.
Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде.
към беседата >>
Ние се плашим за другите хора дали ще умрат.
Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво.
Ние се плашим за другите хора дали ще умрат.
Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване.
към беседата >>
– Може ли?
Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш.
– Може ли?
– Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение.
към беседата >>
Царицата не може да носи такива дрехи.
В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони.
Царицата не може да носи такива дрехи.
Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Хората ги е страх, че ще умрат.
Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат.
Хората ги е страх, че ще умрат.
И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг.
към беседата >>
– Може.
Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли?
– Може.
Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си.
към беседата >>
Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ?
То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи.
Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ?
Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора.
към беседата >>
И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече!
Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат.
И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече!
Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа.
към беседата >>
Може на 19 години да станеш.
Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може.
Може на 19 години да станеш.
– После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците.
към беседата >>
Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица.
Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ?
Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица.
Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си?
към беседата >>
Ами да умреш какво значи?
Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече!
Ами да умреш какво значи?
– Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш?
към беседата >>
– После като се подмладя, какво ще правя?
След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш.
– После като се подмладя, какво ще правя?
Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава.
към беседата >>
Казва: Какво гони пеперудата с туй?
Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица.
Казва: Какво гони пеперудата с туй?
Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос.
към беседата >>
– Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят.
Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи?
– Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят.
Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен.
към беседата >>
Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш?
Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя?
Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш?
Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава.
към беседата >>
Някой паяк ще я хване, ще я изяде.
Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй?
Някой паяк ще я хване, ще я изяде.
Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи.
към беседата >>
Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване.
Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят.
Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване.
Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието.
към беседата >>
Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение.
– Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш?
Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение.
Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш?
към беседата >>
Няма никакъв смисъл.
Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде.
Няма никакъв смисъл.
Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос.
към беседата >>
Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг.
Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване.
Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг.
Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него.
към беседата >>
Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си.
– Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение.
Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си.
Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение.
към беседата >>
Няма никакъв смисъл само за обикновените хора.
Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл.
Няма никакъв смисъл само за обикновените хора.
„Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това.
към беседата >>
Той 45 години няма никаква работа.
И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг.
Той 45 години няма никаква работа.
Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят.
към беседата >>
Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците.
Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си.
Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците.
Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня.
към беседата >>
„Ти от къде си?
Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора.
„Ти от къде си?
“ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи.
към беседата >>
Тогава какво ще правиш?
Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа.
Тогава какво ще правиш?
Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш.
към беседата >>
Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава.
– После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците.
Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава.
Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е.
към беседата >>
“ Не е един статически въпрос.
Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си?
“ Не е един статически въпрос.
Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено.
към беседата >>
Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен.
– Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш?
Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен.
Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея.
към беседата >>
Много добри момци бяха те, но тази глава.
Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава.
Много добри момци бяха те, но тази глава.
Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите.
към беседата >>
Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи.
Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос.
Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи.
Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета.
към беседата >>
Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието.
Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен.
Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието.
След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл.
към беседата >>
Рекох: Сега, като се подмладиш?
Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава.
Рекох: Сега, като се подмладиш?
– Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална.
към беседата >>
Ти не може да задаваш този въпрос.
Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи.
Ти не може да задаваш този въпрос.
Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става.
към беседата >>
След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него.
Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието.
След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него.
Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам.
към беседата >>
– Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение.
Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш?
– Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение.
Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива.
към беседата >>
Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това.
Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос.
Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това.
Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става.
към беседата >>
Започват да се разговарят.
Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него.
Започват да се разговарят.
Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот.
към беседата >>
Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня.
Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение.
Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня.
Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена.
към беседата >>
Обръщат внимание, занимават се с дребните работи.
„Ти от къде си? “ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това.
Обръщат внимание, занимават се с дребните работи.
Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора!
към беседата >>
Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш.
Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят.
Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш.
Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми.
към беседата >>
Сега като се подмладя, страх ме е.
Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня.
Сега като се подмладя, страх ме е.
Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена. Обичай и ближните си!
към беседата >>
Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено.
“ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи.
Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено.
Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите.
към беседата >>
Аз, както ме виждаш, не мога да оживея.
Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш.
Аз, както ме виждаш, не мога да оживея.
Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини.
към беседата >>
Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите.
Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е.
Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите.
Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена. Обичай и ближните си!
към беседата >>
Те са бръмбарчета.
Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено.
Те са бръмбарчета.
Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни.
към беседата >>
Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл.
Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея.
Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл.
Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат.
към беседата >>
Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална.
Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите.
Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална.
Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена. Обичай и ближните си!
към беседата >>
Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става.
Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета.
Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става.
Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Искам да ми услужиш, много се измъчвам.
След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл.
Искам да ми услужиш, много се измъчвам.
Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот.
към беседата >>
Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива.
– Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална.
Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива.
Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена. Обичай и ближните си!
към беседата >>
Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става.
Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става.
Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става.
Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате.
към беседата >>
Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот.
Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам.
Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот.
Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа!
към беседата >>
Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена.
Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива.
Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена.
Обичай и ближните си!
към беседата >>
Чудна работа, как невежите създават учените хора!
Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става.
Чудна работа, как невежите създават учените хора!
Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията.
към беседата >>
Вземи името ми.
Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот.
Вземи името ми.
В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва.
към беседата >>
Обичай и ближните си!
Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена.
Обичай и ближните си!
към беседата >>
Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите.
Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора!
Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите.
После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н.
към беседата >>
В мястото, дето живях, има мои роднини.
Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми.
В мястото, дето живях, има мои роднини.
Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада.
към беседата >>
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение.
Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости.
към беседата >>
После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни.
Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите.
После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни.
Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво.
към беседата >>
Иди да им проповядваш, дано да се обърнат.
Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини.
Иди да им проповядваш, дано да се обърнат.
Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението.
към беседата >>
Вие всички имате една обща задача.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение.
Вие всички имате една обща задача.
Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е.
към беседата >>
Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл.
Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни.
Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл.
Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността.
към беседата >>
Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот.
Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат.
Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот.
Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н.
към беседата >>
Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение. Вие всички имате една обща задача.
Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще.
Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е. И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
Много криво разбирате.
Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл.
Много криво разбирате.
Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже.
към беседата >>
Той казва: Божия работа!
Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот.
Той казва: Божия работа!
Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва.
към беседата >>
Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение. Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще.
Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога.
Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е. И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията.
Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате.
Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията.
Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание.
към беседата >>
Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва.
Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа!
Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва.
На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно.
към беседата >>
Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение. Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога.
Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален.
Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е. И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н.
Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията.
Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н.
А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш.
към беседата >>
На следната вечер, той иде с още един, и той с брада.
В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва.
На следната вечер, той иде с още един, и той с брада.
И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум.
към беседата >>
Гениален ли е той, няма слабости.
Та казвам: Важни въпроси има за разрешение. Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален.
Гениален ли е той, няма слабости.
Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е. И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво.
После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н.
А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво.
Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай!
към беседата >>
И той проповядва за учението.
Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада.
И той проповядва за учението.
На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва.
към беседата >>
Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е.
Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости.
Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е.
И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
Езикът зависи от интензивността.
Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво.
Езикът зависи от интензивността.
Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите?
към беседата >>
На третата вечер идват трима, четирима и т.н.
Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението.
На третата вечер идват трима, четирима и т.н.
На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим?
към беседата >>
И обикновените, и те са работни.
Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е.
И обикновените, и те са работни.
към беседата >>
Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже.
Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността.
Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже.
Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами.
към беседата >>
На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва.
Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н.
На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва.
Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим?
към беседата >>
Та сега, каква ще бъде новата религия?
Та сега, каква ще бъде новата религия?
към беседата >>
Не издава никакво ухание.
Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже.
Не издава никакво ухание.
А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами. По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно.
Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва.
Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно.
Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим? Къща имаш, умреш – ще се свърши.
към беседата >>
Бъдещата религия ще бъде религия на гениите.
Бъдещата религия ще бъде религия на гениите.
към беседата >>
А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш.
Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание.
А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш.
Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами. По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум.
На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно.
Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум.
Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим? Къща имаш, умреш – ще се свърши. Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата.
към беседата >>
Бъдещата религия ще бъде религия на талантливите.
Бъдещата религия ще бъде религия на талантливите.
към беседата >>
Има големи речи: Заповядай, заповядай!
А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш.
Има големи речи: Заповядай, заповядай!
Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами. По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
Като умре човек, всичко се свършва.
И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум.
Като умре човек, всичко се свършва.
– Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим? Къща имаш, умреш – ще се свърши. Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата. Ти като умреш, мислиш дъщеря ти за кого ще се ожени, синът ти за коя ще се ожени.
към беседата >>
Бъдещата религия ще бъде религия на обикновените.
Бъдещата религия ще бъде религия на обикновените.
към беседата >>
Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите?
Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай!
Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите?
Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами. По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
– Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим?
На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва.
– Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим?
Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим? Къща имаш, умреш – ще се свърши. Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата. Ти като умреш, мислиш дъщеря ти за кого ще се ожени, синът ти за коя ще се ожени. Питам, защо е това безпокойство?
към беседата >>
Три степени има:
Три степени има:
към беседата >>
Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами.
Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите?
Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами.
По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим?
На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим?
Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим?
Къща имаш, умреш – ще се свърши. Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата. Ти като умреш, мислиш дъщеря ти за кого ще се ожени, синът ти за коя ще се ожени. Питам, защо е това безпокойство? – Но не е научно.
към беседата >>
Да служиш на Бога с тялото си.
Да служиш на Бога с тялото си.
към беседата >>
По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами.
По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.
към беседата >>
Къща имаш, умреш – ще се свърши.
Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим?
Къща имаш, умреш – ще се свърши.
Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата. Ти като умреш, мислиш дъщеря ти за кого ще се ожени, синът ти за коя ще се ожени. Питам, защо е това безпокойство? – Но не е научно. Ние сме извън света на гениалните хора, извън света на талантливите хора, извън света на обикновените хора.
към беседата >>
Да служиш на Бога със сърцето си.
Да служиш на Бога със сърцето си.
към беседата >>
2.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
– „Защо се интересува отъ мене?
Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала.
– „Защо се интересува отъ мене?
“ – Защото зима има.
към беседата >>
Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта.
Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо.
Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта.
Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ.
към беседата >>
“ – Защото зима има.
Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене?
“ – Защото зима има.
към беседата >>
Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ.
Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта.
Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ.
Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога.
към беседата >>
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е.
Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ?
към беседата >>
Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“.
Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ.
Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“.
Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ.
към беседата >>
Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е.
Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ.
Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува?
към беседата >>
Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори.
Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“.
Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори.
Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ.
към беседата >>
Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ.
Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ.
Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ.
към беседата >>
Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно.
Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори.
Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно.
Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ.
към беседата >>
Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ.
Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи.
Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина.
към беседата >>
Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ.
Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно.
Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ.
Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ.
към беседата >>
Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи.
Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето.
Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде.
към беседата >>
Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога.
Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ.
Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога.
Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“.
към беседата >>
Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ?
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето.
Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ?
Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава.
към беседата >>
Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ.
Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога.
Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ.
Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате.
към беседата >>
Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува?
Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ?
Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува?
Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина.
към беседата >>
Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ.
Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ.
Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ.
Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
към беседата >>
Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ.
Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува?
Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ.
Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде.
към беседата >>
Залъгвашъ го, че го обичашъ.
Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ.
Залъгвашъ го, че го обичашъ.
Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто.
към беседата >>
Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина.
Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ.
Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина.
И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде.
към беседата >>
Като дойде после – не го обичашъ.
Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ.
Като дойде после – не го обичашъ.
Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
към беседата >>
И Ева, и Адамъ яде.
Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина.
И Ева, и Адамъ яде.
Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде.
към беседата >>
Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“.
Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ.
Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“.
Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
към беседата >>
Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава.
Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде.
Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава.
Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
към беседата >>
Нѣма какво да се залъгвате.
Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“.
Нѣма какво да се залъгвате.
Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ.
към беседата >>
Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина.
Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава.
Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина.
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене.
към беседата >>
Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате.
Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка.
към беседата >>
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде.
Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина.
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде.
Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ.
към беседата >>
Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто.
Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто.
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни.
към беседата >>
Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде.
Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде.
Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде.
Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене.
към беседата >>
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто.
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ.
към беседата >>
За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка.
За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка.
И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ.
към беседата >>
Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде.
И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде.
Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде.
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ.
към беседата >>
После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ.
към беседата >>
И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ.
За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка.
И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ.
към беседата >>
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде.
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене.
към беседата >>
Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ.
Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ.
Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство.
към беседата >>
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа.
М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа.
към беседата >>
Любовьта е духовно ядене.
Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
Любовьта е духовно ядене.
Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ.
към беседата >>
Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка.
Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ.
Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка.
Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши.
към беседата >>
М – това е младъ.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа.
М – това е младъ.
С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става?
към беседата >>
Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ.
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене.
Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ.
Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата.
към беседата >>
Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни.
Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка.
Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни.
И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате?
към беседата >>
С – това е старъ.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ.
С – това е старъ.
Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва?
към беседата >>
Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене.
Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ.
Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене.
Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“.
към беседата >>
И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ.
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни.
И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ.
И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата.
към беседата >>
Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ.
Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила.
Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ.
към беседата >>
Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ.
Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене.
Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ.
Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга.
към беседата >>
И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ.
После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ.
И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ.
То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта.
към беседата >>
Майката е дала вече основнитѣ елементи.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила.
Майката е дала вече основнитѣ елементи.
Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва.
към беседата >>
Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене.
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ.
Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене.
Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?
към беседата >>
То е Християнство.
Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ.
То е Християнство.
Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде.
към беседата >>
Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи.
Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа.
Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва.
към беседата >>
Той е гостилничарь, ти си клиентъ.
Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене.
Той е гостилничарь, ти си клиентъ.
Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право?
към беседата >>
Казва: Обичайте враговетѣ ваши.
Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство.
Казва: Обичайте враговетѣ ваши.
Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното.
към беседата >>
Младиятъ, който остарява, какво става?
М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа.
Младиятъ, който остарява, какво става?
Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото.
към беседата >>
Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата.
Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ.
Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата.
Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата.
към беседата >>
Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате?
Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши.
Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате?
– Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта.
към беседата >>
Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва?
С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става?
Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва?
М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото.
към беседата >>
Казва: „Безлюбие“.
Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата.
Казва: „Безлюбие“.
Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря?
към беседата >>
– Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата.
И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате?
– Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата.
Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне.
към беседата >>
М – туй е младиятъ.
Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва?
М – туй е младиятъ.
Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици.
към беседата >>
Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга.
Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“.
Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга.
Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво.
към беседата >>
Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта.
И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата.
Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта.
Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи.
към беседата >>
Веднажъ слиза, два пѫти се качва.
Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ.
Веднажъ слиза, два пѫти се качва.
Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“.
към беседата >>
Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?
Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга.
Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?
“ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси.
към беседата >>
Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде.
То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта.
Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде.
Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата.
към беседата >>
Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва.
Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва.
Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва.
Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове?
към беседата >>
“ – Че нѣма ли право?
Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?
“ – Че нѣма ли право?
Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“.
към беседата >>
Животътъ – той е най-мощното.
Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде.
Животътъ – той е най-мощното.
Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто.
към беседата >>
Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото.
Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва.
Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото.
Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“.
към беседата >>
Той има право да напусне гостилницата.
Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право?
Той има право да напусне гостилницата.
Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво.
към беседата >>
Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта.
Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното.
Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта.
Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.
към беседата >>
Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото.
Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото.
Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото.
То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ.
към беседата >>
Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря?
Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата.
Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря?
Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“.
към беседата >>
Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне.
– Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта.
Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне.
Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.
към беседата >>
То сѫ ученици.
М – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото.
То сѫ ученици.
Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия.
към беседата >>
Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво.
Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря?
Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво.
Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво.
към беседата >>
Всичко моментално ще се оправи.
Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне.
Всичко моментално ще се оправи.
Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.
към беседата >>
Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“.
Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици.
Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“.
Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва.
към беседата >>
Сега вземете временнитѣ процеси.
Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница? “ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво.
Сега вземете временнитѣ процеси.
Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ.
към беседата >>
Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата.
Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи.
Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата.
Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.
към беседата >>
Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове?
Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“.
Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове?
И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва.
към беседата >>
Казвате: „Той не ме обича“.
“ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси.
Казвате: „Той не ме обича“.
– Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално.
към беседата >>
Животътъ влиза и презъ доброто.
Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата.
Животътъ влиза и презъ доброто.
Тогава има други възможности.
към беседата >>
И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“.
Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове?
И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“.
Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель.
към беседата >>
– Не сте сготвили хубаво.
Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“.
– Не сте сготвили хубаво.
– „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Тогава има други възможности.
Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто.
Тогава има други възможности.
към беседата >>
Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ.
Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“.
Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ.
А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране.
към беседата >>
– „Не ме обича“.
Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво.
– „Не ме обича“.
– Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея.
Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена.
към беседата >>
А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия.
То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ.
А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия.
Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране.
към беседата >>
– Не говоришъ хубаво.
Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“.
– Не говоришъ хубаво.
Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея.
Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ.
Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви.
към беседата >>
Младиятъ нагоре два пѫти се качва.
Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия.
Младиятъ нагоре два пѫти се качва.
А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ.
към беседата >>
Идешъ при него, той обича да му дадешъ.
Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво.
Идешъ при него, той обича да му дадешъ.
Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ.
Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ.
Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога.
към беседата >>
А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва.
Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва.
А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва.
Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира.
към беседата >>
Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално.
Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ.
Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално.
Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Затова трѣбва да обичашъ.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ.
Затова трѣбва да обичашъ.
Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь?
към беседата >>
Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель.
И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва.
Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель.
Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого.
към беседата >>
Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
– Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално.
Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
към беседата >>
Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ.
Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза.
Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение.
към беседата >>
Трѣбва едно разбиране.
Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель.
Трѣбва едно разбиране.
Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира.
към беседата >>
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно.
Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь.
към беседата >>
Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза.
Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена.
Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране.
А пъкъ стариятъ, както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране.
Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране.
Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира.
към беседата >>
Стомахътъ е авторитетъ.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно.
Стомахътъ е авторитетъ.
Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь?
към беседата >>
Тогава съзнанието не може да се прояви.
Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена.
Тогава съзнанието не може да се прояви.
Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича.
към беседата >>
Има нѣща, които ни ограничаватъ.
Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране.
Има нѣща, които ни ограничаватъ.
Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава.
към беседата >>
Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ.
Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение.
Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво.
към беседата >>
Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога.
Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви.
Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога.
Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ.
към беседата >>
Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира.
А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ.
Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира.
Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта?
към беседата >>
Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение.
Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира.
Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ.
към беседата >>
Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь?
Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога.
Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь?
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
към беседата >>
Вземете положението: обичашъ нѣкого.
Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира.
Вземете положението: обичашъ нѣкого.
Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта?
към беседата >>
Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира.
Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“.
На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето.
към беседата >>
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение.
Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь?
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение.
Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави.
към беседата >>
Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира.
Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого.
Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира.
Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се?
към беседата >>
На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“.
На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь.
Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“.
към беседата >>
Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“.
Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение.
Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“.
Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото.
към беседата >>
Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира.
Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира.
Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира.
Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща.
към беседата >>
Коя е истинската любовь?
Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь.
Коя е истинската любовь?
– Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто.
към беседата >>
Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича.
Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“.
Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича.
Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ.
към беседата >>
Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава.
Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира.
Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава.
Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина.
към беседата >>
– Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво.
Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь?
– Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво.
Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата.
към беседата >>
Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ.
Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича.
Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ.
Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии.
към беседата >>
Какъ различавате любовьта?
Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава.
Какъ различавате любовьта?
Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза.
към беседата >>
Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ.
Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво.
Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ.
Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво.
към беседата >>
Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ.
Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло.
към беседата >>
Съ какво мѣрите любовьта?
Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта?
Съ какво мѣрите любовьта?
Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате?
към беседата >>
Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето.
Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ.
Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето.
Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето.
към беседата >>
Тя намѣри дървото, за да се избави.
Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
Тя намѣри дървото, за да се избави.
Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се?
Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта?
Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се?
Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо.
към беседата >>
Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“.
На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето.
Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“.
Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“.
към беседата >>
Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото.
Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави.
Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото.
Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Нито се яде, нито се пие, нито се хваща.
Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се?
Нито се яде, нито се пие, нито се хваща.
Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя.
към беседата >>
Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто.
Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“.
Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто.
Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ.
Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото.
Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ.
Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Не е нито огънь, нито свѣтлина.
Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща.
Не е нито огънь, нито свѣтлина.
Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната.
към беседата >>
Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата.
– Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто.
Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата.
Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Често правимъ аналогии.
Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ.
Често правимъ аналогии.
Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза.
Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина.
Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза.
Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега.
към беседата >>
Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво.
Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата.
Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво.
Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло.
Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии.
Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло.
Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате?
Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза.
Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате?
Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано.
към беседата >>
Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето.
Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво.
Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето.
Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло.
Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
към беседата >>
Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо.
Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате?
Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо.
Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“.
към беседата >>
Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“.
Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето.
Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“.
Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Имате сега една ясна представа.
Имате сега една ясна представа.
Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде.
към беседата >>
Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя.
Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо.
Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя.
Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо.
към беседата >>
Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“.
Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
към беседата >>
Доброто е врата за елементарния животъ.
Имате сега една ясна представа.
Доброто е врата за елементарния животъ.
Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко.
към беседата >>
Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната.
Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя.
Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната.
Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо.
към беседата >>
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства.
Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има.
към беседата >>
Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта.
Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ.
Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта.
Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига.
към беседата >>
Туй е сега.
Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната.
Туй е сега.
Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо.
към беседата >>
Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства.
Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове.
Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого.
към беседата >>
Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта.
Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта.
Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта.
Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ.
към беседата >>
Отъ нищо – значи неорганизирано.
Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега.
Отъ нищо – значи неорганизирано.
Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо.
към беседата >>
Така е въ астралния свѣтъ на чувствата.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове.
Така е въ астралния свѣтъ на чувствата.
Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално.
към беседата >>
Казвамъ: Не грѣши, не прави зло.
Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта.
Казвамъ: Не грѣши, не прави зло.
Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена.
към беседата >>
Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“.
Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано.
Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“.
Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта.
към беседата >>
Отъ всѣко едно чувство – и плодъ.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата.
Отъ всѣко едно чувство – и плодъ.
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта.
към беседата >>
Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде.
Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло.
Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде.
Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло.
към беседата >>
Имате едно колело, което не се върти – то е нищо.
Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“.
Имате едно колело, което не се върти – то е нищо.
Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече.
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ.
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“.
Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави.
към беседата >>
Щомъ тя влѣзе, задига всичко.
Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде.
Щомъ тя влѣзе, задига всичко.
Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме.
към беседата >>
Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо.
Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо.
Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо.
Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава?
към беседата >>
Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“.
Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има.
Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь.
към беседата >>
Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига.
Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко.
Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига.
Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри.
към беседата >>
Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо.
Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо.
Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо.
Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень.
към беседата >>
Вие мислите, че обичате нѣкого.
Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има.
Вие мислите, че обичате нѣкого.
Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта?
към беседата >>
Тя е разбойникъ.
Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига.
Тя е разбойникъ.
Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ.
към беседата >>
Да кажемъ, една цигулка е нищо.
Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо.
Да кажемъ, една цигулка е нищо.
Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите?
към беседата >>
Не е реално.
Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого.
Не е реално.
Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове.
към беседата >>
Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена.
Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ.
Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена.
Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта.
Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо.
Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта.
На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
Много реаленъ свѣтъ е обичьта.
Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално.
Много реаленъ свѣтъ е обичьта.
Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло.
Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена.
Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло.
То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ.
към беседата >>
На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече.
Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта.
На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече.
Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави.
Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта.
Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави.
Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове.
към беседата >>
То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме.
Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло.
То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме.
Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ.
към беседата >>
Цигулката какво създава?
Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече.
Цигулката какво създава?
– Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь.
Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави.
Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь.
Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли?
към беседата >>
Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри.
Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме.
Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри.
Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече.
към беседата >>
– Създава една пѣсень.
Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава?
– Създава една пѣсень.
Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
Що е тогава любовьта?
Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь.
Що е тогава любовьта?
– Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ.
Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри.
Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ.
Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада.
към беседата >>
Пѣсеньта вие може ли да я видите?
Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень.
Пѣсеньта вие може ли да я видите?
– Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
– Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове.
Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта?
– Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове.
Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ.
към беседата >>
Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ.
Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ.
Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ.
Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие.
към беседата >>
– Пѣсеньта може да я видите.
Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите?
– Пѣсеньта може да я видите.
към беседата >>
Тия плодове носятъ животъ въ себе си.
Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове.
Тия плодове носятъ животъ въ себе си.
Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ.
към беседата >>
Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ.
Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ.
Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ.
Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде.
към беседата >>
Музикално, това е стариятъ човѣкъ.
Музикално, това е стариятъ човѣкъ.
Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие?
към беседата >>
Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове.
Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си.
Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове.
Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени.
към беседата >>
Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ.
То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ.
Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ.
Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“.
към беседата >>
Това сѫ музикални етюди.
Музикално, това е стариятъ човѣкъ.
Това сѫ музикални етюди.
Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете.
към беседата >>
Какви сѫ гениалнитѣ мисли?
Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове.
Какви сѫ гениалнитѣ мисли?
– И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения.
към беседата >>
Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече.
Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ.
Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече.
Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога.
към беседата >>
Вие още не знаете тона на младия.
Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди.
Вие още не знаете тона на младия.
Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ.
към беседата >>
– И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ.
Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли?
– И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ.
Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове.
към беседата >>
Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада.
Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече.
Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада.
Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече.
към беседата >>
Доста сложна работа е.
Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия.
Доста сложна работа е.
Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ.
– Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ.
Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ.
Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ?
към беседата >>
Адътъ е мѣсто на насилие.
Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада.
Адътъ е мѣсто на насилие.
Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия.
към беседата >>
Какъвъ тонъ е младиятъ?
Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е.
Какъвъ тонъ е младиятъ?
Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?
към беседата >>
Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ.
Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ.
Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ.
Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове.
към беседата >>
Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде.
Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие.
Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде.
Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия.
към беседата >>
Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие?
Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ?
Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие?
Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ?
към беседата >>
Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени.
Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ.
Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени.
Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата?
към беседата >>
Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“.
Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде.
Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“.
Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене.
към беседата >>
Нѣма какво да се смущавате, че не знаете.
Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие?
Нѣма какво да се смущавате, че не знаете.
Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ?
към беседата >>
Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения.
Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени.
Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения.
Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ.
към беседата >>
Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога.
Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“.
Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога.
Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“.
към беседата >>
Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ.
Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете.
Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ.
Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“.
към беседата >>
Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове.
– И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения.
Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове.
Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние.
към беседата >>
Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече.
Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога.
Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече.
Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати.
към беседата >>
Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ.
Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ.
Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ.
Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове.
към беседата >>
Казвате: „Защо ще го обичамъ?
Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове.
Казвате: „Защо ще го обичамъ?
“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете.
към беседата >>
Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия.
Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече.
Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия.
Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?
Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ.
Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?
“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва.
към беседата >>
“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове.
Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ?
“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове.
Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо.
към беседата >>
Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия.
Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия.
Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия.
Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности.
към беседата >>
“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ?
Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?
“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ?
Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?
към беседата >>
Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата?
Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове.
Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата?
– За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е.
към беседата >>
Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене.
Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия.
Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене.
Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ?
Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ?
Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ?
Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“.
към беседата >>
– За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ.
Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата?
– За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ.
Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията?
към беседата >>
Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“.
Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене.
Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“.
Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“.
Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ?
Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“.
Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне.
към беседата >>
Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние.
Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ.
Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние.
Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща.
към беседата >>
Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати.
Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“.
Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати.
Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
Тѣ сѫ музикални тонове.
Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“.
Тѣ сѫ музикални тонове.
Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче.
към беседата >>
Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете.
Казвате: „Защо ще го обичамъ? “ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние.
Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете.
Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония.
към беседата >>
Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе.
Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати.
Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе.
Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва.
Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ? “ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове.
Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва.
Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате?
към беседата >>
Не е лошо.
“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете.
Не е лошо.
Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва.
към беседата >>
Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности.
Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе.
Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности.
Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?
“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва.
Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?
“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность.
към беседата >>
Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е.
Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо.
Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е.
Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво.
към беседата >>
Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности.
Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
към беседата >>
“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“.
Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?
“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“.
Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ.
към беседата >>
Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията?
– За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е.
Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията?
– На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре.
към беседата >>
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата.
Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе.
към беседата >>
Даде една паничка и то почне.
Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“.
Даде една паничка и то почне.
Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли?
към беседата >>
– На три нѣща.
Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията?
– На три нѣща.
Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля.
към беседата >>
Сега искамъ всички да бѫдете добри.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата.
Сега искамъ всички да бѫдете добри.
Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума.
към беседата >>
Азъ научно го наричамъ масурче.
Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне.
Азъ научно го наричамъ масурче.
Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката.
към беседата >>
Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония.
Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща.
Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония.
То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората.
към беседата >>
Отворете вратата на доброто.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри.
Отворете вратата на доброто.
День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза.
към беседата >>
Вие какъ го наричате?
Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче.
Вие какъ го наричате?
Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“.
към беседата >>
То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва.
Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония.
То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва.
Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ.
към беседата >>
День и нощь тази врата да е отворена.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто.
День и нощь тази врата да е отворена.
Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто.
към беседата >>
Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность.
Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега? “ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате?
Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность.
Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“.
към беседата >>
Онзи човѣкъ постѫпва хубаво.
Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва.
Онзи човѣкъ постѫпва хубаво.
Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието.
към беседата >>
Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена.
Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата.
Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ.
“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность.
Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ.
Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“?
към беседата >>
Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре.
Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво.
Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре.
Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава.
към беседата >>
Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата.
Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе.
Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
Слушашъ ли?
Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ.
Слушашъ ли?
“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“.
към беседата >>
Десеть пѫти обмисля.
– На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре.
Десеть пѫти обмисля.
Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ.
към беседата >>
Злото се пази отъ доброто като отъ чума.
Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе.
Злото се пази отъ доброто като отъ чума.
Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
“ – казва майката.
Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли?
“ – казва майката.
То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Не да бѫде благоугоденъ на хората.
Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля.
Не да бѫде благоугоденъ на хората.
Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката.
към беседата >>
Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза.
Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума.
Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза.
Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“.
Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката.
То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“.
То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ.
То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората.
Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ.
Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ.
към беседата >>
Доброто влиза само презъ вратата на доброто.
День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза.
Доброто влиза само презъ вратата на доброто.
Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
То каже „мяаа“.
Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“.
То каже „мяаа“.
Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Той е човѣкътъ на съзнанието.
Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ.
Той е човѣкътъ на съзнанието.
Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има.
към беседата >>
Злото влиза само презъ вратата на злото.
Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто.
Злото влиза само презъ вратата на злото.
към беседата >>
Какво значи „мяаа“?
Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“.
Какво значи „мяаа“?
Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава.
Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието.
Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава.
Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Та това е новото учение.
Та това е новото учение.
Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Казва: „Този материалъ е достатъченъ“.
Слушашъ ли? “ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“?
Казва: „Този материалъ е достатъченъ“.
Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ.
Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава.
Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ.
Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“.
Та това е новото учение.
Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“.
Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“.
Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
към беседата >>
Мине котката, интересувамъ се отъ котката.
Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ.
Мине котката, интересувамъ се отъ котката.
Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто.
Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“.
Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто.
Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Ще ви направя друго едно сравнение.
Ще ви направя друго едно сравнение.
Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ.
към беседата >>
Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ.
Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката.
Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ.
Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото.
Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто.
Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото.
Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце.
Ще ви направя друго едно сравнение.
Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце.
Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь.
към беседата >>
Щомъ видя котката, зная въ нея какво има.
Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ.
Щомъ видя котката, зная въ нея какво има.
Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Ще я затворишъ.
Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото.
Ще я затворишъ.
Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче.
Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце.
Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче.
Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ.
към беседата >>
Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има.
Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
към беседата >>
Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ.
Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
към беседата >>
Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда.
Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче.
Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда.
Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани.
Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва.
към беседата >>
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате.
Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ.
към беседата >>
Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда?
Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда.
Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда?
– Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта.
към беседата >>
Доброто въ свѣта е организирано.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани.
Доброто въ свѣта е организирано.
Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена.
към беседата >>
Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате.
Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате.
Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ.
към беседата >>
– Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ.
Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда?
– Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ.
Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ.
към беседата >>
Доброто носи животъ въ себе си.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано.
Доброто носи животъ въ себе си.
Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви.
към беседата >>
Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате.
Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите.
Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре.
към беседата >>
Трѣбва една площь.
Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ.
Трѣбва една площь.
Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия.
към беседата >>
Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си.
Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ.
Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно.
към беседата >>
Злото е движение назадъ.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите.
Злото е движение назадъ.
Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ.
Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь.
Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ.
Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ.
към беседата >>
Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ.
Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ.
Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде.
към беседата >>
Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ.
Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ.
А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде.
към беседата >>
Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце.
Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ.
Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце.
Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ.
към беседата >>
Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ.
Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва.
Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза.
към беседата >>
А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ.
А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ.
Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ.
към беседата >>
Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта.
Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце.
Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта.
Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ.
към беседата >>
Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена.
Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва.
Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена.
Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ.
към беседата >>
Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ.
Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ.
Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ.
Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая.
към беседата >>
Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ.
– Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта.
Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ.
Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ.
към беседата >>
Въ доброто има възможности смъртьта да се яви.
Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена.
Въ доброто има възможности смъртьта да се яви.
Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава.
към беседата >>
Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре.
Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ.
Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре.
Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия.
Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ.
Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия.
Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи.
към беседата >>
Доброто и злото живѣятъ заедно.
Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви.
Доброто и злото живѣятъ заедно.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь.
към беседата >>
Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ.
Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре.
Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ.
Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ.
Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия.
Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ.
Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание?
към беседата >>
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде.
Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза.
към беседата >>
Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде.
Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ.
Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде.
Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Той е голѣмъ специалиалистъ.
Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ.
Той е голѣмъ специалиалистъ.
Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5.
към беседата >>
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза.
Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза.
Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво.
към беседата >>
Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ.
А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде.
Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ.
Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ.
Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ.
Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ.
Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли?
към беседата >>
Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ.
Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза.
Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ.
Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта.
към беседата >>
Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая.
Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ.
Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая.
Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Имате единъ часовникъ.
Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ.
Имате единъ часовникъ.
Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи.
към беседата >>
Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава.
Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ.
Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава.
То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Той винаги ще ви повърне назадъ.
Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая.
Той винаги ще ви повърне назадъ.
към беседата >>
Този часовникъ работи.
Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ.
Този часовникъ работи.
Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи.
към беседата >>
То е неорганизираната любовь.
Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава.
То е неорганизираната любовь.
Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Има ли съзнание?
Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи.
Има ли съзнание?
Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи.
към беседата >>
Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь.
Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза.
Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5.
Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание?
Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5.
Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна.
към беседата >>
Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво.
Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза.
Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво.
Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Този часовникъ разбира ли?
Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5.
Този часовникъ разбира ли?
Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна.
към беседата >>
Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта.
Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво.
Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта.
Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи.
Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли?
Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи.
Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено.
към беседата >>
Любовьта изключва вече смъртьта.
Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта.
Любовьта изключва вече смъртьта.
към беседата >>
Като спите, вашиятъ умъ работи.
Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи.
Като спите, вашиятъ умъ работи.
Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта.
Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта.
към беседата >>
Като спите, вашето сърдце работи.
Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи.
Като спите, вашето сърдце работи.
Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ?
към беседата >>
Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта.
Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь.
Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза.
към беседата >>
Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна.
Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи.
Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна.
И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ.
към беседата >>
Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь.
Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза.
към беседата >>
И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна.
Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна.
И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна.
То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието.
към беседата >>
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
– Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ.
към беседата >>
То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено.
Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна.
То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено.
Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави.
към беседата >>
– Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
– Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото.
Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка.
към беседата >>
Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ.
Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено.
Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ.
Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога.
към беседата >>
Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото.
Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта.
Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота.
към беседата >>
Какво нѣщо е Богъ?
Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ.
Какво нѣщо е Богъ?
– Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме.
към беседата >>
Презъ дѣсната – излиза.
Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта.
Презъ дѣсната – излиза.
Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия.
към беседата >>
– Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ.
Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ?
– Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ.
Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи.
към беседата >>
Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза.
Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза.
Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза.
Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“.
към беседата >>
Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието.
И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ.
Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието.
Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане.
към беседата >>
Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза.
Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ.
Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота.
към беседата >>
Констатира нѣщата, че сѫ хубави.
То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието.
Констатира нѣщата, че сѫ хубави.
Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови.
към беседата >>
Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка.
– Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ.
Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка.
Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта.
към беседата >>
Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога.
Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави.
Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога.
Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“.
към беседата >>
Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота.
Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка.
Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота.
Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото.
към беседата >>
Човѣкъ най-много дреме.
Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога.
Човѣкъ най-много дреме.
Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине.
към беседата >>
Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия.
Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота.
Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия.
Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто?
към беседата >>
Той спи.
– Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме.
Той спи.
Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти.
към беседата >>
Казвате: „Добро“.
Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия.
Казвате: „Добро“.
Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ.
към беседата >>
Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане.
Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи.
Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане.
Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото.
към беседата >>
Доброто е врата на живота.
Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“.
Доброто е врата на живота.
Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля.
към беседата >>
Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови.
Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане.
Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови.
Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа.
към беседата >>
Злото е врата на смъртьта.
Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота.
Злото е врата на смъртьта.
Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
към беседата >>
Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“.
Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови.
Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“.
Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата.
към беседата >>
Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото.
Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта.
Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото.
Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота.
към беседата >>
Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине.
Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“.
Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине.
Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ.
към беседата >>
Що е доброто?
Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото.
Що е доброто?
– Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е.
към беседата >>
Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти.
Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине.
Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти.
Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него.
към беседата >>
– Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ.
Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто?
– Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ.
Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши.
към беседата >>
Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото.
Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти.
Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото.
Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него.
към беседата >>
Вече се осмисля.
Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ.
Вече се осмисля.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува.
към беседата >>
Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа.
Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото.
Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа.
Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата.
към беседата >>
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува.
към беседата >>
Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата.
Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа.
Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата.
Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите.
към беседата >>
Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота.
Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“.
Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота.
Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка.
към беседата >>
Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ.
Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата.
Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ.
Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната.
към беседата >>
Тъй е.
Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота.
Тъй е.
Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ.
към беседата >>
Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него.
Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ.
Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него.
Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие.
към беседата >>
Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши.
– Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е.
Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши.
Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене.
към беседата >>
Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него.
Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него.
Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него.
Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета.
към беседата >>
Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува.
Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши.
Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува.
Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга.
към беседата >>
Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата.
Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него.
Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата.
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ.
към беседата >>
Какво азъ върша – ме интересува.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува.
Какво азъ върша – ме интересува.
Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ.
към беседата >>
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите.
Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата.
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите.
Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
към беседата >>
Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка.
Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува.
Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка.
Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ.
към беседата >>
Зѫбитѣ дъвкатъ храната.
Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите.
Зѫбитѣ дъвкатъ храната.
Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки.
към беседата >>
Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ.
Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка.
Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ.
Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“.
към беседата >>
Зѫбитѣ не сте вие.
Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната.
Зѫбитѣ не сте вие.
Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната.
към беседата >>
Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене.
Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ.
Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене.
Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде.
към беседата >>
Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета.
Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие.
Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета.
Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ.
към беседата >>
Ако върша доброто – пакъ мене засѣга.
Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене.
Ако върша доброто – пакъ мене засѣга.
Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
Не сте вие – рѫцетѣ.
Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета.
Не сте вие – рѫцетѣ.
Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?
към беседата >>
Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ.
Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга.
Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ.
Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ.
Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма.
към беседата >>
Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ.
Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ.
Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ.
Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
За васъ работятъ тия клетки.
Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
За васъ работятъ тия клетки.
Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
към беседата >>
Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“.
Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ.
Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“.
Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната.
Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки.
Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната.
Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото.
към беседата >>
Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде.
Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“.
Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде.
Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ.
Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната.
Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ.
Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ.
към беседата >>
Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде.
Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
към беседата >>
Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?
Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ.
Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?
“ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ.
към беседата >>
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“.
Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто.
към беседата >>
“ – Никѫде го нѣма.
Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?
“ – Никѫде го нѣма.
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава.
към беседата >>
Добре, той се казва „Докторъ“.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“.
Добре, той се казва „Докторъ“.
Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто.
към беседата >>
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма.
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ.
към беседата >>
Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“.
Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи.
Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь.
към беседата >>
Не че го нѣма, спи на леглото.
Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
Не че го нѣма, спи на леглото.
„Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате.
към беседата >>
Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи.
Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель.
Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото.
към беседата >>
„Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ.
Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото.
„Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ.
Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо?
към беседата >>
Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель.
Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате.
Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото.
към беседата >>
Слугитѣ правятъ, каквото искатъ.
Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ? “ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ.
Слугитѣ правятъ, каквото искатъ.
Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ.
към беседата >>
Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате.
Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто.
Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите?
към беседата >>
Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава.
“ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ.
Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава.
Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ.
към беседата >>
Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто.
Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто.
Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто.
Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена.
към беседата >>
Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ.
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава.
Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ.
Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
към беседата >>
Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь.
Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто.
Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь.
Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена.
към беседата >>
Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате.
Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ.
Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате.
Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото.
Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь.
Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото.
Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже.
към беседата >>
Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо?
„Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате.
Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо?
Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото.
Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото.
Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото.
Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена.
към беседата >>
Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ.
Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо?
Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ.
Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Тамъ какво трѣбва да правите?
Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото.
Тамъ какво трѣбва да правите?
Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
към беседата >>
Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ.
Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ.
Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ.
Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена.
Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите?
Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена.
Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь.
към беседата >>
Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ.
Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена.
Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена.
Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена.
Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи?
към беседата >>
Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
към беседата >>
Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже.
Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена.
Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже.
Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ.
към беседата >>
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“.
Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
към беседата >>
Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена.
Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже.
Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена.
Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ.
към беседата >>
Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“.
Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната.
към беседата >>
Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена.
Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто.
към беседата >>
Всичко отива добре.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
Всичко отива добре.
Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно.
към беседата >>
Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь.
Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь.
Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ.
към беседата >>
Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре.
Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие.
Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“.
към беседата >>
Злото кѫде седи?
Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь.
Злото кѫде седи?
Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто.
към беседата >>
Казвате, че храната не е добре приготвена.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие.
Казвате, че храната не е добре приготвена.
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната.
към беседата >>
Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ.
Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи?
Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ.
Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има.
към беседата >>
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена.
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето.
към беседата >>
Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ.
Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ.
Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ.
Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото.
към беседата >>
Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната.
Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната.
Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ.
към беседата >>
Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто.
Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ.
Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто.
Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала.
към беседата >>
Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно.
Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната.
Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно.
Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ.
към беседата >>
Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ.
Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто.
Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ.
Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция.
към беседата >>
Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“.
Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно.
Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“.
Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги.
към беседата >>
Има серумъ на злото, има серумъ на доброто.
Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ.
Има серумъ на злото, има серумъ на доброто.
Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“.
към беседата >>
Бракуватъ храната.
Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“.
Бракуватъ храната.
Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна.
към беседата >>
Два вида инжекции има.
Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто.
Два вида инжекции има.
Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
Бракуване – значи спира процеса на храненето.
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната.
Бракуване – значи спира процеса на храненето.
Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е.
към беседата >>
Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото.
Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има.
Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото.
Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ.
Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето.
Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ.
После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва.
към беседата >>
Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала.
Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото.
Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала.
Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ.
Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ.
После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ.
Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате.
към беседата >>
Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция.
Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала.
Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция.
Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги.
Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ.
Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги.
Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“.
към беседата >>
Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“.
Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция.
Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“.
А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
Нѣмате право да ядете каква да е храна.
Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги.
Нѣмате право да ядете каква да е храна.
Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ.
към беседата >>
А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“.
А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
към беседата >>
Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е.
Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна.
Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е.
Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо?
към беседата >>
Сега въ васъ бушуватъ противоречия.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия.
Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“.
към беседата >>
Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва.
Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е.
Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва.
Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате?
към беседата >>
Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия.
Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль.
Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай.
към беседата >>
Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате.
После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва.
Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате.
Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо?
към беседата >>
Той не знае откѫде иде.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль.
Той не знае откѫде иде.
При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта.
към беседата >>
Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“.
Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате.
Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“.
Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба.
към беседата >>
При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде.
При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“.
Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува.
към беседата >>
Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ.
Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“.
Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ.
Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни.
към беседата >>
Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“.
Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма.
Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
към беседата >>
Колко зѫби му израстватъ най-първо?
Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ.
Колко зѫби му израстватъ най-първо?
Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две.
към беседата >>
Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма.
Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“.
Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ.
към беседата >>
Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате?
Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо?
Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате?
Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура.
към беседата >>
Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай.
Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“.
Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай.
Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель.
към беседата >>
Колко зѫби израстватъ първо?
Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате?
Колко зѫби израстватъ първо?
– Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка.
към беседата >>
Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта.
Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай.
Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта.
Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца.
към беседата >>
– Най-първо израстватъ два зѫба.
Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо?
– Най-първо израстватъ два зѫба.
То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара.
към беседата >>
Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува.
При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта.
Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува.
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате.
към беседата >>
То сѫ две струни.
Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба.
То сѫ две струни.
После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена.
към беседата >>
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува.
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това.
към беседата >>
После още две.
Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни.
После още две.
Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ.
към беседата >>
Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ.
Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ.
Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“.
към беседата >>
Като има само две струни – то е тамбура.
Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две.
Като има само две струни – то е тамбура.
Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура.
към беседата >>
Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель.
Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ.
Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель.
Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ?
към беседата >>
Като станатъ четири струни – то е цигулка.
Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура.
Като станатъ четири струни – то е цигулка.
После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце.
към беседата >>
Че какво ще учите вашитѣ деца.
Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель.
Че какво ще учите вашитѣ деца.
Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата.
към беседата >>
После още две израстватъ – то е китара.
– Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка.
После още две израстватъ – то е китара.
И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли.
към беседата >>
Въ гостилницата да не влизате.
Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца.
Въ гостилницата да не влизате.
Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ.
към беседата >>
И най-после дойде арфата – вече изправена.
То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара.
И най-после дойде арфата – вече изправена.
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи.
към беседата >>
Вашитѣ възгледи сѫ сега това.
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате.
Вашитѣ възгледи сѫ сега това.
Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате.
към беседата >>
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ.
После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена.
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ.
Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената.
към беседата >>
Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“.
Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това.
Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“.
Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха.
към беседата >>
Животнитѣ сѫ тамбура.
Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ.
Животнитѣ сѫ тамбура.
Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна.
към беседата >>
Тогава въ коя да влѣзешъ?
Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“.
Тогава въ коя да влѣзешъ?
– Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително.
към беседата >>
Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце.
Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура.
Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце.
Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове.
към беседата >>
– Едната гостилница произлѣзла отъ другата.
Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ?
– Едната гостилница произлѣзла отъ другата.
Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови.
към беседата >>
Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли.
После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце.
Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли.
Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба.
към беседата >>
Имате едната плюсъ, другата – минусъ.
Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата.
Имате едната плюсъ, другата – минусъ.
Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде.
към беседата >>
Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи.
И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли.
Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи.
Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски?
към беседата >>
Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате.
Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ.
Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате.
Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава.
към беседата >>
Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената.
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи.
Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената.
Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32.
към беседата >>
Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха.
Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате.
Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха.
Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното?
към беседата >>
Горната челюсть е активна.
Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената.
Горната челюсть е активна.
Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно.
към беседата >>
Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително.
Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха.
Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително.
Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ.
към беседата >>
Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове.
Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна.
Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове.
Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби.
към беседата >>
Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови.
– Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително.
Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови.
(Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло.
към беседата >>
Имате 32 зѫба.
Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове.
Имате 32 зѫба.
Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ.
към беседата >>
(Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде.
Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови.
(Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде.
Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ.
към беседата >>
Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски?
Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба.
Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски?
– 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби.
към беседата >>
Очистете се тогава.
Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде.
Очистете се тогава.
Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ.
към беседата >>
– 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32.
Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски?
– 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32.
То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила.
към беседата >>
Кое е очистителното?
Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава.
Кое е очистителното?
– Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна.
към беседата >>
То е фигуративно.
Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32.
То е фигуративно.
Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини.
към беседата >>
– Покаянието, да се разкаешъ.
Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното?
– Покаянието, да се разкаешъ.
То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го.
към беседата >>
Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби.
Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно.
Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби.
Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание.
към беседата >>
То е да вземешъ очистително, рициново масло.
Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ.
То е да вземешъ очистително, рициново масло.
Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?
към беседата >>
Но не всичкитѣ хора ги иматъ.
Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби.
Но не всичкитѣ хора ги иматъ.
Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно.
към беседата >>
Трѣбва да го вземешъ.
(Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло.
Трѣбва да го вземешъ.
Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“.
към беседата >>
Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби.
Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ.
Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби.
То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
към беседата >>
Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ.
Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ.
Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ.
Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина.
към беседата >>
То сѫ начини въ природата, която е работила.
– 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби.
То сѫ начини въ природата, която е работила.
Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено.
към беседата >>
Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна.
Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ.
Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна.
Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ.
към беседата >>
Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини.
То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила.
Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини.
Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ.
към беседата >>
Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го.
– Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна.
Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го.
(Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си.
към беседата >>
Въ нея има едно завършено съзнание.
Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини.
Въ нея има едно завършено съзнание.
Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка.
към беседата >>
(Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?
То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го.
(Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?
“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно.
Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание.
Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно.
Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо.
към беседата >>
“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“.
Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?
“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“.
Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно.
Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела.
към беседата >>
Има си причина.
Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“.
Има си причина.
Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено.
То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено.
Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ.
към беседата >>
Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ.
Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина.
Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ.
Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ.
Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено.
Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ.
Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ.
към беседата >>
Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си.
Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ.
Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си.
Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка.
Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ.
Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка.
Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?
към беседата >>
Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
(Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо? “ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си.
Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
към беседата >>
Всичко ще започне да гори наоколо.
Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка.
Всичко ще започне да гори наоколо.
Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори.
към беседата >>
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ.
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ.
Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?
към беседата >>
Нѣкой ще се влюби въ ангела.
Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо.
Нѣкой ще се влюби въ ангела.
Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява.
към беседата >>
Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ.
Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала.
към беседата >>
Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ.
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела.
Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ.
Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава.
към беседата >>
Досега бѣше здраво“.
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
Досега бѣше здраво“.
Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“.
към беседата >>
Огънь сѫ тѣ.
Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ.
Огънь сѫ тѣ.
Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава.
към беседата >>
Казвамъ: „Какво има?
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“.
Казвамъ: „Какво има?
“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?
Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ.
Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?
“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ.
към беседата >>
“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть.
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има?
“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть.
Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“.
към беседата >>
“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори.
Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?
“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори.
Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава.
към беседата >>
Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть.
Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?
“ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь.
към беседата >>
Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява.
Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори.
Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява.
Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде.
към беседата >>
“ Казва: „Нищо не съмъ му дала.
Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?
“ Казва: „Нищо не съмъ му дала.
Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“.
към беседата >>
Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава.
Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява.
Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава.
Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти?
към беседата >>
Дадохъ му една ябълка да си играе“.
Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала.
Дадохъ му една ябълка да си играе“.
Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето.
към беседата >>
Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава.
Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава.
Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава.
Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ.
към беседата >>
Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха.
Казвамъ: „Какво има? “ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“.
Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха.
Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“.
към беседата >>
Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ.
Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ? “ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава.
Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ.
Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо.
към беседата >>
Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“.
“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха.
Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“.
Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
към беседата >>
Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава.
“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ.
Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава.
Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава.
към беседата >>
Казва: „Не искамъ лѣкарь.
Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде? “ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“.
Казва: „Не искамъ лѣкарь.
Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция.
към беседата >>
Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде.
Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава.
Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде.
Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката.
към беседата >>
Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“.
“ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь.
Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“.
Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката.
към беседата >>
Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти?
Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде.
Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти?
Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо.
към беседата >>
Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето.
Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“.
Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето.
„Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета.
към беседата >>
Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ.
Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти?
Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ.
Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза.
към беседата >>
„Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“.
Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето.
„Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“.
(Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо.
Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ.
Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо.
Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате.
към беседата >>
(Тя) даде очистително на детето и го спаси.
Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“.
(Тя) даде очистително на детето и го спаси.
Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава.
Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо.
Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава.
Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“.
към беседата >>
Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция.
Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция.
Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката.
Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава.
Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката.
Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате.
към беседата >>
Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката.
Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция.
Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката.
Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо.
Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката.
Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо.
Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
към беседата >>
Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета.
Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката.
Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета.
Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Нѣкаква енергия излиза.
Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо.
Нѣкаква енергия излиза.
Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената?
към беседата >>
Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
„Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета.
Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
към беседата >>
Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате.
Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза.
Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате.
Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“.
към беседата >>
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи.
Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си.
към беседата >>
Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“.
Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате.
Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“.
Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори.
към беседата >>
Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи.
Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого.
Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува.
към беседата >>
Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате.
Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“.
Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате.
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь.
към беседата >>
Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого.
Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота.
Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото.
към беседата >>
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате.
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“.
към беседата >>
Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота.
Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора.
Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това.
към беседата >>
Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената?
Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената?
Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни.
към беседата >>
Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора.
Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ.
Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе.
към беседата >>
Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“.
Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената?
Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“.
Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори.
към беседата >>
Затова казва: Любете враговетѣ си.
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ.
Затова казва: Любете враговетѣ си.
Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си.
към беседата >>
Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори.
Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“.
Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори.
Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна.
към беседата >>
Защото злото, зло не лѣкува.
Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си.
Защото злото, зло не лѣкува.
Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ.
към беседата >>
Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь.
Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори.
Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь.
Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува.
към беседата >>
Доброто лѣкува злото.
Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува.
Доброто лѣкува злото.
Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ?
към беседата >>
Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“.
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь.
Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“.
Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?
към беседата >>
Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това.
Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото.
Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това.
Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже.
към беседата >>
Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни.
Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“.
Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни.
Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала.
към беседата >>
Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе.
Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това.
Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе.
Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо.
към беседата >>
Влюбилъ се, защото гори.
Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни.
Влюбилъ се, защото гори.
Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене?
към беседата >>
Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си.
Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе.
Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си.
Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта.
към беседата >>
Тази любовь е временна.
Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори.
Тази любовь е временна.
Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене? “ – Защото зима има.
към беседата >>
Ти научно трѣбва да изяснишъ.
Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си.
Ти научно трѣбва да изяснишъ.
Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ.
към беседата >>
Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува.
Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна.
Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува.
Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене? “ – Защото зима има.
към беседата >>
Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ?
Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ.
Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ?
Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“.
към беседата >>
Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?
Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува.
Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?
“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене? “ – Защото зима има.
към беседата >>
Да допуснемъ, че може да се лъже.
Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ?
Да допуснемъ, че може да се лъже.
Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори.
към беседата >>
“ – Защото зимата е преминала.
Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?
“ – Защото зимата е преминала.
– „Защо се интересува отъ мене? “ – Защото зима има.
към беседата >>
Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо.
Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже.
Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо.
Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно.
към беседата >>
Той даже не подозира колко същества работят заради него.
(втори вариант)
Като излезе съзнанието, онези работници идат да пречистят тялото. Като се върнеш, намериш тялото организирано, готово за работа. Трябва да излезеш, да оставиш слугите си в тялото и те да свършат работата. Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него.
Той даже не подозира колко същества работят заради него.
Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета.
към втори вариант >>
Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто.
(втори вариант)
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идем при някой лекар.“ Добре, той се казва „доктор“. Знаете какво нещо е доктор – учител значи. Значи лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто.
Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто.
Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена.
към втори вариант >>
Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата.
(втори вариант)
Като се върнеш, намериш тялото организирано, готово за работа. Трябва да излезеш, да оставиш слугите си в тялото и те да свършат работата. Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него.
Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата.
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете.
към втори вариант >>
Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар.
(втори вариант)
Знаете какво нещо е доктор – учител значи. Значи лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто.
Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар.
Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена.
към втори вариант >>
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете.
(втори вариант)
Трябва да излезеш, да оставиш слугите си в тялото и те да свършат работата. Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата.
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете.
Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
към втори вариант >>
Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото.
(втори вариант)
Значи лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар.
Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото.
Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже.
към втори вариант >>
Зъбите дъвчат храната.
(втори вариант)
Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете.
Зъбите дъвчат храната.
Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки.
към втори вариант >>
Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото.
(втори вариант)
Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото.
Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото.
Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена.
към втори вариант >>
Зъбите не сте вие.
(втори вариант)
Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната.
Зъбите не сте вие.
Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната.
към втори вариант >>
Там какво трябва да правите?
(втори вариант)
Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото.
Там какво трябва да правите?
Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
към втори вариант >>
Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета.
(втори вариант)
Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие.
Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета.
Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът.
към втори вариант >>
Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена.
(втори вариант)
Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите?
Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена.
Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар.
към втори вариант >>
Не сте вие – ръцете.
(втори вариант)
Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета.
Не сте вие – ръцете.
Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът?
към втори вариант >>
Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена.
(втори вариант)
Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена.
Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена.
В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи?
към втори вариант >>
Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
(втори вариант)
Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете.
Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма.
към втори вариант >>
В живота нали имате лекари – и жени, и мъже.
(втори вариант)
Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена.
В живота нали имате лекари – и жени, и мъже.
Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят.
към втори вариант >>
За вас работят тия клетки.
(втори вариант)
Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото.
За вас работят тия клетки.
Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
към втори вариант >>
Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена.
(втори вариант)
Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже.
Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена.
Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят.
към втори вариант >>
Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната.
(втори вариант)
Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки.
Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната.
Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото.
към втори вариант >>
Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
(втори вариант)
Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена.
Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място.
към втори вариант >>
Но стомахът работи, не е човекът.
(втори вариант)
Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната.
Но стомахът работи, не е човекът.
Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол.
към втори вариант >>
Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар.
(втори вариант)
Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни.
Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар.
Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят.
към втори вариант >>
Някои питат: „Къде е човекът?
(втори вариант)
Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът.
Някои питат: „Къде е човекът?
“ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат.
към втори вариант >>
Злото къде седи?
(втори вариант)
Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар.
Злото къде седи?
Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто.
към втори вариант >>
“ – Никъде го няма.
(втори вариант)
Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът?
“ – Никъде го няма.
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава.
към втори вариант >>
Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят.
(втори вариант)
В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи?
Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят.
Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има.
към втори вариант >>
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
(втори вариант)
За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма.
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас.
към втори вариант >>
Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят.
(втори вариант)
Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят.
Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят.
Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото.
към втори вариант >>
Не че го няма, спи на леглото.
(втори вариант)
Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено.
Не че го няма, спи на леглото.
„Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате.
към втори вариант >>
Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място.
(втори вариант)
Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят.
Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място.
В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала.
към втори вариант >>
„Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол.
(втори вариант)
Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото.
„Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол.
Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо?
към втори вариант >>
В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят.
(втори вариант)
Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място.
В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят.
Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция.
към втори вариант >>
Слугите правят каквото искат.
(втори вариант)
Някои питат: „Къде е човекът? “ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол.
Слугите правят каквото искат.
Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат.
към втори вариант >>
Има серум на злото, има серум на доброто.
(втори вариант)
Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят.
Има серум на злото, има серум на доброто.
Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава.
(втори вариант)
“ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат.
Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава.
Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш.
към втори вариант >>
Два вида инжекции има.
(втори вариант)
Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто.
Два вида инжекции има.
Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас.
(втори вариант)
Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава.
Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас.
Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
към втори вариант >>
Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото.
(втори вариант)
Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има.
Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото.
Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате.
(втори вариант)
Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас.
Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате.
За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала.
(втори вариант)
Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото.
Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала.
Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо?
(втори вариант)
„Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате.
За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо?
Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция.
(втори вариант)
В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала.
Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция.
Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат.
(втори вариант)
Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо?
Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат.
Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
(втори вариант)
Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция.
Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“
към втори вариант >>
Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш.
(втори вариант)
Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат.
Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш.
Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Сега във вас бушуват противоречия.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия.
Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света.
към втори вариант >>
Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
(втори вариант)
Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш.
Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия.
Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл.
Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува.
към втори вариант >>
Храната трябва да бъде сдъвкана.
(втори вариант)
Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие.
Храната трябва да бъде сдъвкана.
към втори вариант >>
Той не знае откъде иде.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл.
Той не знае откъде иде.
При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
към втори вариант >>
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната.
към втори вариант >>
При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде.
При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма.
Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл.
към втори вариант >>
Всичко отива добре.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте.
Всичко отива добре.
Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно.
към втори вариант >>
Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма.
Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай.
Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел.
към втори вариант >>
Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре.
Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие.
Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната.
към втори вариант >>
Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света.
(втори вариант)
Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай.
Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света.
Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца.
към втори вариант >>
Казвате, че храната не е добре приготвена.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие.
Казвате, че храната не е добре приготвена.
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето.
към втори вариант >>
Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува.
(втори вариант)
Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света.
Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува.
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате.
към втори вариант >>
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена.
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън.
към втори вариант >>
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
(втори вариант)
Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува.
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това.
към втори вариант >>
Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната.
(втори вариант)
Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава.
Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната.
Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват.
към втори вариант >>
Не поставяте нещата в отрицателен смисъл.
(втори вариант)
При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи.
Не поставяте нещата в отрицателен смисъл.
Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш?
към втори вариант >>
Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно.
(втори вариант)
Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната.
Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно.
Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги.
към втори вариант >>
Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел.
(втори вариант)
Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл.
Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел.
Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата.
към втори вариант >>
Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната.
(втори вариант)
Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно.
Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната.
Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна.
към втори вариант >>
Че какво ще учите вашите деца.
(втори вариант)
Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел.
Че какво ще учите вашите деца.
В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус.
към втори вариант >>
Бракуване – значи спира процесът на храненето.
(втори вариант)
Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната.
Бракуване – значи спира процесът на храненето.
Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е.
към втори вариант >>
В гостилницата да не влизате.
(втори вариант)
Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца.
В гостилницата да не влизате.
Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате.
към втори вариант >>
Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън.
(втори вариант)
Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето.
Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън.
После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва.
към втори вариант >>
Вашите възгледи са сега това.
(втори вариант)
Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате.
Вашите възгледи са сега това.
Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха.
към втори вариант >>
После доставчиците на тази храна ги глобяват.
(втори вариант)
Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън.
После доставчиците на тази храна ги глобяват.
Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате.
към втори вариант >>
Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш?
(втори вариант)
Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това.
Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш?
– Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително.
към втори вариант >>
Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги.
(втори вариант)
Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват.
Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги.
Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите.
към втори вариант >>
– Едната гостилница произлязла от другата.
(втори вариант)
Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш?
– Едната гостилница произлязла от другата.
Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови.
към втори вариант >>
Нямате право да ядете каква да е храна.
(втори вариант)
Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги.
Нямате право да ядете каква да е храна.
Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо?
към втори вариант >>
Имате едната плюс, другата – минус.
(втори вариант)
Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата.
Имате едната плюс, другата – минус.
Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде.
към втори вариант >>
Вие казвате, че може да ядете каквото и да е.
(втори вариант)
Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна.
Вие казвате, че може да ядете каквото и да е.
Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате?
към втори вариант >>
Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате.
(втори вариант)
В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус.
Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате.
Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава.
към втори вариант >>
Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва.
(втори вариант)
Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е.
Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва.
Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо?
към втори вариант >>
Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха.
(втори вариант)
Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате.
Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха.
Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното?
към втори вариант >>
Много пъти сте наказвани и пак упорствате.
(втори вариант)
После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва.
Много пъти сте наказвани и пак упорствате.
Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба.
към втори вариант >>
Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително.
(втори вариант)
Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха.
Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително.
Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш.
към втори вариант >>
Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите.
(втори вариант)
Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате.
Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите.
Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни.
към втори вариант >>
Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови.
(втори вариант)
– Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително.
Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови.
(Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло.
към втори вариант >>
Колко зъба му израстват най-първо?
(втори вариант)
Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите.
Колко зъба му израстват най-първо?
Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две.
към втори вариант >>
(Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде.
(втори вариант)
Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови.
(Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде.
Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш.
към втори вариант >>
Може ли някой от вас да ме информирате?
(втори вариант)
Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо?
Може ли някой от вас да ме информирате?
Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура.
към втори вариант >>
Очистете се тогава.
(втори вариант)
Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде.
Очистете се тогава.
Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат.
към втори вариант >>
Колко зъба израстват първо?
(втори вариант)
Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате?
Колко зъба израстват първо?
– Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка.
към втори вариант >>
Кое е очистителното?
(втори вариант)
Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава.
Кое е очистителното?
– Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна.
към втори вариант >>
– Най-първо израстват два зъба.
(втори вариант)
Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо?
– Най-първо израстват два зъба.
То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара.
към втори вариант >>
– Покаянието, да се разкаеш.
(втори вариант)
Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното?
– Покаянието, да се разкаеш.
То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го.
към втори вариант >>
То са две струни.
(втори вариант)
Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба.
То са две струни.
После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена.
към втори вариант >>
То е да вземеш очистително рициново масло.
(втори вариант)
Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш.
То е да вземеш очистително рициново масло.
Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо?
към втори вариант >>
После още две.
(втори вариант)
Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни.
После още две.
Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните.
към втори вариант >>
Трябва да го вземеш.
(втори вариант)
(Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло.
Трябва да го вземеш.
Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина.
към втори вариант >>
Като има само две струни – то е тамбура.
(втори вариант)
Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две.
Като има само две струни – то е тамбура.
Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура.
към втори вариант >>
Вие седите и по някой път лоши мисли влизат.
(втори вариант)
Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш.
Вие седите и по някой път лоши мисли влизат.
Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът.
към втори вариант >>
Като станат четири струни – то е цигулка.
(втори вариант)
Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура.
Като станат четири струни – то е цигулка.
После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце.
към втори вариант >>
Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна.
(втори вариант)
Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат.
Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна.
Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си.
към втори вариант >>
После още два израстват – то е китара.
(втори вариант)
– Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка.
После още два израстват – то е китара.
И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли.
към втори вариант >>
Пита те лекарят, лъжеш го.
(втори вариант)
– Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна.
Пита те лекарят, лъжеш го.
(Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
И най-после дойде арфата – вече изправена.
(втори вариант)
То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара.
И най-после дойде арфата – вече изправена.
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Да не си ял нещо?
(втори вариант)
То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го.
(Той) казва: „Да не си ял нещо?
“ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните.
(втори вариант)
После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена.
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните.
Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената.
към втори вариант >>
“ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина.
(втори вариант)
Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо?
“ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина.
Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
Животните са тамбура.
(втори вариант)
Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните.
Животните са тамбура.
Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна.
към втори вариант >>
Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът.
(втори вариант)
Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина.
Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът.
Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце.
(втори вариант)
Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура.
Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце.
Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове.
към втори вариант >>
Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си.
(втори вариант)
Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът.
Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си.
Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли.
(втори вариант)
После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце.
Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли.
Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба.
към втори вариант >>
Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
(втори вариант)
Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо? “ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си.
Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.
към втори вариант >>
Следователно, в зъбите доста голяма сила седи.
(втори вариант)
И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли.
Следователно, в зъбите доста голяма сила седи.
Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски?
към втори вариант >>
Аз имам един прост пример.
(втори вариант)
Аз имам един прост пример.
Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала.
към втори вариант >>
Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената.
(втори вариант)
Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи.
Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената.
Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32.
към втори вариант >>
Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
(втори вариант)
Аз имам един прост пример.
Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха.
към втори вариант >>
Горната челюст е активна.
(втори вариант)
Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената.
Горната челюст е активна.
Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно.
към втори вариант >>
Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има?
(втори вариант)
Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя?
Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има?
“ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар.
към втори вариант >>
Зъбите, те са чифтове.
(втори вариант)
Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна.
Зъбите, те са чифтове.
Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби.
към втори вариант >>
“ Страх я да не е някаква заразителна болест.
(втори вариант)
Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има?
“ Страх я да не е някаква заразителна болест.
Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето.
към втори вариант >>
Имате 32 зъба.
(втори вариант)
Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове.
Имате 32 зъба.
Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат.
към втори вариант >>
Казвам: „Даде ли му нещо да яде?
(втори вариант)
Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест.
Казвам: „Даде ли му нещо да яде?
“ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
към втори вариант >>
Колко зъби са мъжки и колко женски?
(втори вариант)
Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба.
Колко зъби са мъжки и колко женски?
– 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби.
към втори вариант >>
“ Казва: „Нищо не съм му дала.
(втори вариант)
Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде?
“ Казва: „Нищо не съм му дала.
Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция.
към втори вариант >>
– 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32.
(втори вариант)
Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски?
– 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32.
То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила.
към втори вариант >>
Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха.
(втори вариант)
Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала.
Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха.
Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката.
към втори вариант >>
То е фигуративно.
(втори вариант)
Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32.
То е фигуративно.
Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини.
към втори вариант >>
Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар.
(втори вариант)
Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има? “ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха.
Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар.
Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета.
към втори вариант >>
Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби.
(втори вариант)
Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно.
Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби.
Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание.
към втори вариант >>
Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето.
(втори вариант)
“ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар.
Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето.
„Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
Но не всичките хора ги имат.
(втори вариант)
Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби.
Но не всичките хора ги имат.
Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно.
към втори вариант >>
„Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
(втори вариант)
Казвам: „Даде ли му нещо да яде? “ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето.
„Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
Животните имат пълните зъби.
(втори вариант)
Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат.
Животните имат пълните зъби.
То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
към втори вариант >>
Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция.
(втори вариант)
“ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси.
Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция.
Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
То са начини в природата, която е работила.
(втори вариант)
– 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби.
То са начини в природата, която е работила.
Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено.
към втори вариант >>
Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката.
(втори вариант)
Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция.
Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката.
Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини.
(втори вариант)
То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила.
Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини.
В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем.
към втори вариант >>
Казвам: често майките дават на децата си бонбончета.
(втори вариант)
Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката.
Казвам: често майките дават на децата си бонбончета.
Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
В нея има едно завършено съзнание.
(втори вариант)
Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини.
В нея има едно завършено съзнание.
Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка.
към втори вариант >>
Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
(втори вариант)
Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета.
Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?
към втори вариант >>
Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно.
(втори вариант)
Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание.
Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно.
Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо.
към втори вариант >>
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи.
Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си.
към втори вариант >>
Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
(втори вариант)
Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно.
Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела.
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че ти не обичаш някого.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи.
Да допуснем сега, че ти не обичаш някого.
Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува.
към втори вариант >>
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено.
(втори вариант)
То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно.
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено.
Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш.
към втори вариант >>
Ами ти с това внасяш дисхармония в живота.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого.
Ами ти с това внасяш дисхармония в живота.
Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото.
към втори вариант >>
Какви са ангелите не ги знаем.
(втори вариант)
Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено.
Какви са ангелите не ги знаем.
Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те.
към втори вариант >>
Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота.
Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора.
Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това.
към втори вариант >>
Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка.
(втори вариант)
В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем.
Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка.
Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?
към втори вариант >>
Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора.
Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан.
Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе.
към втори вариант >>
Всичко ще започне да гори наоколо.
(втори вариант)
Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка.
Всичко ще започне да гори наоколо.
Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори.
към втори вариант >>
Затова казва: любете враговете си.
(втори вариант)
Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан.
Затова казва: любете враговете си.
Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си.
към втори вариант >>
Някой ще се влюби в ангела.
(втори вариант)
Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо.
Някой ще се влюби в ангела.
Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява.
към втори вариант >>
Защото злото зло не лекува.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си.
Защото злото зло не лекува.
Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш.
към втори вариант >>
Ще се влюбиш, но ще изгориш.
(втори вариант)
За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела.
Ще се влюбиш, но ще изгориш.
Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава.
към втори вариант >>
Доброто лекува злото.
(втори вариант)
Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува.
Доброто лекува злото.
Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш?
към втори вариант >>
Огън са те.
(втори вариант)
Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш.
Огън са те.
Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава.
към втори вариант >>
Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това.
(втори вариант)
Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото.
Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това.
Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже.
към втори вариант >>
Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?
(втори вариант)
Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те.
Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?
“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник.
към втори вариант >>
Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе.
(втори вариант)
Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това.
Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе.
Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо.
към втори вариант >>
“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори.
(втори вариант)
Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?
“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори.
Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава.
към втори вариант >>
Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си.
(втори вариант)
Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе.
Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си.
Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света.
към втори вариант >>
Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява.
(втори вариант)
Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори.
Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява.
Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде.
към втори вариант >>
Ти научно трябва да изясниш.
(втори вариант)
Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си.
Ти научно трябва да изясниш.
Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес.
към втори вариант >>
Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава.
(втори вариант)
Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява.
Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава.
От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти?
към втори вариант >>
Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш?
(втори вариант)
Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш.
Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш?
Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори.
към втори вариант >>
От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава.
(втори вариант)
Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава.
От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава.
Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш.
към втори вариант >>
Да допуснем, че може да се лъже.
(втори вариант)
Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш?
Да допуснем, че може да се лъже.
Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно.
към втори вариант >>
Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник.
(втори вариант)
Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват? “ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава.
Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник.
Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо.
към втори вариант >>
Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо.
(втори вариант)
Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже.
Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо.
Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят.
към втори вариант >>
Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава.
(втори вариант)
“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник.
Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава.
Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава.
към втори вариант >>
Всичката омраза се дължи на нещо материално в света.
(втори вариант)
Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо.
Всичката омраза се дължи на нещо материално в света.
Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога.
към втори вариант >>
Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде.
(втори вариант)
Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава.
Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде.
Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката.
към втори вариант >>
Някой отишъл и казал нещо по твой адрес.
(втори вариант)
Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света.
Някой отишъл и казал нещо по твой адрес.
Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш.
към втори вариант >>
Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти?
(втори вариант)
Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде.
Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти?
Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо.
към втори вариант >>
Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори.
(втори вариант)
Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес.
Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори.
Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш.
към втори вариант >>
Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш.
(втори вариант)
От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти?
Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш.
Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза.
към втори вариант >>
Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно.
(втори вариант)
Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори.
Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно.
Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш.
към втори вариант >>
Огърлицата цениш, влагаш нещо.
(втори вариант)
Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш.
Огърлицата цениш, влагаш нещо.
Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате.
към втори вариант >>
Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят.
(втори вариант)
Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно.
Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят.
Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш.
към втори вариант >>
Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава.
(втори вариант)
Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо.
Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава.
За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате.
към втори вариант >>
Ти казваш, че вярваш в Бога.
(втори вариант)
Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят.
Ти казваш, че вярваш в Бога.
Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате.
към втори вариант >>
За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката.
(втори вариант)
Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава.
За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката.
Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
към втори вариант >>
Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш.
(втори вариант)
Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога.
Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш.
Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
към втори вариант >>
Мине и тури ръцете си, иска нещо.
(втори вариант)
Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката.
Мине и тури ръцете си, иска нещо.
Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената?
към втори вариант >>
Ти лъжеш някого, когото не обичаш.
(втори вариант)
Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш.
Ти лъжеш някого, когото не обичаш.
Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто.
към втори вариант >>
Някаква енергия излиза.
(втори вариант)
Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо.
Някаква енергия излиза.
Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори.
към втори вариант >>
Залъгваш го, че го обичаш.
(втори вариант)
Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш.
Залъгваш го, че го обичаш.
Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
към втори вариант >>
Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате.
(втори вариант)
Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза.
Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате.
Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън.
към втори вариант >>
Като дойде после – не го обичаш.
(втори вариант)
Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш.
Като дойде после – не го обичаш.
Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
към втори вариант >>
Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате.
(втори вариант)
Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате.
Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате.
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни.
към втори вариант >>
Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате.
(втори вариант)
Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш.
Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате.
Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш.
към втори вариант >>
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
(втори вариант)
За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате.
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори.
към втори вариант >>
Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
(втори вариант)
Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате.
Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка.
към втори вариант >>
Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената?
(втори вариант)
Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича.
Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената?
Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна.
към втори вариант >>
Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто.
(втори вариант)
Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено.
Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто.
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни.
към втори вариант >>
Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори.
(втори вариант)
Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената?
Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори.
Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува.
към втори вариант >>
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
(втори вариант)
Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто.
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен.
към втори вариант >>
Тази, бялата, няма никакъв огън.
(втори вариант)
Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори.
Тази, бялата, няма никакъв огън.
Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?
към втори вариант >>
После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
(втори вариант)
Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто.
После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен.
към втори вариант >>
Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни.
(втори вариант)
Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън.
Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни.
Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала.
към втори вариант >>
Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш.
(втори вариант)
Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено.
Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш.
Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство.
към втори вариант >>
Влюбил се, защото гори.
(втори вариант)
Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни.
Влюбил се, защото гори.
Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене?
към втори вариант >>
Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка.
(втори вариант)
Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш.
Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка.
Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши.
към втори вариант >>
Тази любов е временна.
(втори вариант)
Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори.
Тази любов е временна.
Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене? “ – Защото зима има.
към втори вариант >>
Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни.
(втори вариант)
Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка.
Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни.
И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате?
към втори вариант >>
Щом престане студът, черната пак не ви интересува.
(втори вариант)
Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна.
Щом престане студът, черната пак не ви интересува.
Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене? “ – Защото зима има.
към втори вариант >>
И онзи, когото обичаш, да е доволен.
(втори вариант)
Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни.
И онзи, когото обичаш, да е доволен.
И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата.
към втори вариант >>
Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?
(втори вариант)
Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува.
Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?
“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене? “ – Защото зима има.
към втори вариант >>
И онзи, когото не обичаш, да е доволен.
(втори вариант)
После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен.
И онзи, когото не обичаш, да е доволен.
То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта.
към втори вариант >>
“ – Защото зимата е преминала.
(втори вариант)
Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?
“ – Защото зимата е преминала.
– „Защо се интересува от мене? “ – Защото зима има.
към втори вариант >>
То е християнство.
(втори вариант)
Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен.
То е християнство.
Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде.
към втори вариант >>
– „Защо се интересува от мене?
(втори вариант)
Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала.
– „Защо се интересува от мене?
“ – Защото зима има.
към втори вариант >>
Казва: обичайте враговете ваши.
(втори вариант)
Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство.
Казва: обичайте враговете ваши.
Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното.
към втори вариант >>
“ – Защото зима има.
(втори вариант)
Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене? “ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене?
“ – Защото зима има.
към втори вариант >>
Вие сега знаете ли защо трябва да обичате?
(втори вариант)
Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши.
Вие сега знаете ли защо трябва да обичате?
– Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта.
към втори вариант >>
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е.
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е.
Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод?
към втори вариант >>
– Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата.
(втори вариант)
И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате?
– Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата.
Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне.
към втори вариант >>
Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват.
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е.
Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват.
Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва?
към втори вариант >>
Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта.
(втори вариант)
И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата.
Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта.
Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи.
към втори вариант >>
Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите.
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват.
Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите.
Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм.
към втори вариант >>
Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде.
(втори вариант)
То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта.
Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде.
Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата.
към втори вариант >>
Казвам: в живота има известни процеси, които са общи.
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите.
Казвам: в живота има известни процеси, които са общи.
Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина.
към втори вариант >>
Животът – той е най-мощното.
(втори вариант)
Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде.
Животът – той е най-мощното.
Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто.
към втори вариант >>
Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето.
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи.
Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето.
Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде.
към втори вариант >>
Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта.
(втори вариант)
Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното.
Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта.
Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
Какво има, че едно дете е яло от един плод?
(втори вариант)
Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето.
Какво има, че едно дете е яло от един плод?
Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава.
към втори вариант >>
Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне.
(втори вариант)
– Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта.
Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне.
Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва?
(втори вариант)
Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод?
Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва?
Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина.
към втори вариант >>
Всичко моментално ще се оправи.
(втори вариант)
Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне.
Всичко моментално ще се оправи.
Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм.
(втори вариант)
Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва?
Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм.
Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде.
към втори вариант >>
Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата.
(втори вариант)
Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи.
Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата.
Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина.
(втори вариант)
Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм.
Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина.
И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде.
към втори вариант >>
Животът влиза и през доброто.
(втори вариант)
Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата.
Животът влиза и през доброто.
Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
И Ева, и Адам яде.
(втори вариант)
Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина.
И Ева, и Адам яде.
Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде.
към втори вариант >>
Тогава има други възможности.
(втори вариант)
Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто.
Тогава има други възможности.
към втори вариант >>
Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава.
(втори вариант)
Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде.
Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава.
Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
към втори вариант >>
Казвам: сега във вас има определена идея.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея.
Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена.
към втори вариант >>
Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина.
(втори вариант)
Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава.
Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина.
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене.
към втори вариант >>
Любовта е врата, през която влиза Божественият живот.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея.
Любовта е врата, през която влиза Божественият живот.
Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви.
към втори вариант >>
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде.
(втори вариант)
Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина.
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде.
Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш.
към втори вариант >>
Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот.
Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот.
Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога.
към втори вариант >>
Но и тя е умна -неварен боб не яде.
(втори вариант)
Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде.
Но и тя е умна -неварен боб не яде.
Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене.
към втори вариант >>
Затова трябва да обичаш.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот.
Затова трябва да обичаш.
Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов?
към втори вариант >>
Всичко яде, но неварен боб не яде.
(втори вариант)
И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде.
Всичко яде, но неварен боб не яде.
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш.
към втори вариант >>
Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш.
Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза.
Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение.
към втори вариант >>
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
(втори вариант)
Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде.
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене.
към втори вариант >>
Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена.
(втори вариант)
Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза.
Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена.
Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича.
към втори вариант >>
Любовта е духовно ядене.
(втори вариант)
Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната.
Любовта е духовно ядене.
Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент.
към втори вариант >>
Тогава съзнанието не може да се прояви.
(втори вариант)
Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена.
Тогава съзнанието не може да се прояви.
Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот.
към втори вариант >>
Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш.
(втори вариант)
Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене.
Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш.
Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата.
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога.
(втори вариант)
Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви.
Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога.
Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
към втори вариант >>
Аз вземам любовта като процес на ядене.
(втори вариант)
Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш.
Аз вземам любовта като процес на ядене.
Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга.
към втори вариант >>
Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов?
(втори вариант)
Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога.
Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов?
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави.
към втори вариант >>
Да обичаш значи да знаеш да ядеш.
(втори вариант)
Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене.
Да обичаш значи да знаеш да ядеш.
Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?
към втори вариант >>
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение.
(втори вариант)
Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов?
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение.
Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото.
към втори вариант >>
Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене.
(втори вариант)
Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш.
Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене.
Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница? “ – Че няма ли право?
към втори вариант >>
Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича.
(втори вариант)
Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение.
Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича.
Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън.
към втори вариант >>
Той е гостилничар, ти си клиент.
(втори вариант)
Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене.
Той е гостилничар, ти си клиент.
Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница? “ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата.
към втори вариант >>
Естествено е – те са хора в един низш живот.
(втори вариант)
Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича.
Естествено е – те са хора в един низш живот.
Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии.
към втори вариант >>
Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата.
(втори вариант)
Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент.
Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата.
Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница? “ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря?
към втори вариант >>
Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот.
Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии. Щом котката се качи на дървото, значи кучето е дошло.
към втори вариант >>
Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга.
(втори вариант)
Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата.
Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга.
Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница? “ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря? Ако ти обичаш някого, той е гостилничар, ако цени любовта, готви хубаво.
към втори вариант >>
Тя намери дървото за да се избави.
(втори вариант)
Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката.
Тя намери дървото за да се избави.
Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии. Щом котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слезе котката долу, (тогава) казвам: „Кучето е вън.“.
към втори вариант >>
Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?
(втори вариант)
Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга.
Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?
“ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря? Ако ти обичаш някого, той е гостилничар, ако цени любовта, готви хубаво. Сега вземете временните процеси.
към втори вариант >>
Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото.
(втори вариант)
Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави.
Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото.
Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии. Щом котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слезе котката долу, (тогава) казвам: „Кучето е вън.“.
към втори вариант >>
“ – Че няма ли право?
(втори вариант)
Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?
“ – Че няма ли право?
Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря? Ако ти обичаш някого, той е гостилничар, ако цени любовта, готви хубаво. Сега вземете временните процеси. Казвате: „Той не ме обича.“ – Не сте сготвили хубаво.
към втори вариант >>
НАГОРЕ