НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
39
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
39
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура.
Бог изпрати Христа, своя Единороден Син, в света, да покаже на хората, как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля.
Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура.
Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната.
към беседата >>
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа.
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа.
Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си! " Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си.
Бог изпрати Христа, своя Единороден Син, в света, да покаже на хората, как трябва да живеят. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура.
Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си.
Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките.
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа.
Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките.
Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си! " Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес.
Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си.
Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес.
Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща.
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките.
Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща.
– Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си! " Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.
Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес.
Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.
Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
– Кой е нашият Баща?
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща.
– Кой е нашият Баща?
– Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си! " Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Няма сила в света, която може да спре този процес.
Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.
Няма сила в света, която може да спре този процес.
Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
– Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си!
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща?
– Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си!
" Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Следователно, няма сила в света, която може да спре войната.
Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес.
Следователно, няма сила в света, която може да спре войната.
Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
" Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
Христос казва: „Не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството небесно." Този стих се отнася не само до тогавашните хора, но и до сегашните, които живеят две хиляди години след Христа. Тогава те са били в зародишно състояние, във вид на семки, но Христос е говорил и на семките. Той искал да ги предупреди, че един ден, макар и след две хиляди години, когато се намерят в трудни положения, при големи изпитания и страдания, за да излязат от този хаос и да се повдигнат, трябва да знаят, как да изпълняват волята на своя Баща. – Кой е нашият Баща? – Четете Исайя, който се обръща към израилския народ с думите: „Израилю, познай Господаря си!
" Обаче, Израил не позна своя Господар, своя Баща и Бог.
към беседата >>
Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната.
Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава.
към беседата >>
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето?
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето?
По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието.
към беседата >>
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните?
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните?
Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му.
към беседата >>
По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано.
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето?
По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано.
Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум.
към беседата >>
Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните?
Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри.
За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие.
към беседата >>
Според мене, по-вярно е първото твърдение.
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано.
Според мене, по-вярно е първото твърдение.
Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба.
към беседата >>
За такива хора няма невъзможни неща.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри.
За такива хора няма невъзможни неща.
Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието?
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение.
Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието?
Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля.
към беседата >>
Те могат да постигнат всичко, каквото желаят.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща.
Те могат да постигнат всичко, каквото желаят.
Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Първо се е появила причината, а след това последствието.
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието?
Първо се е появила причината, а след това последствието.
Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека.
към беседата >>
Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят.
Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви.
Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието.
Често философите се спират върху въпроса: Кой е съществувал по-рано – кокошката или яйцето? По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието.
Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието.
Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари.
към беседата >>
Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му.
По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви.
Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му.
Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие. Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум.
По този въпрос има две мнения: едни казват, че кокошката е съществувала по-рано, а други, че яйцето е съществувало по-рано. Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието.
Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум.
Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари.
към беседата >>
Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие.
Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му.
Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие.
Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Като символ на висшия ум взимат гълъба.
Според мене, по-вярно е първото твърдение. Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум.
Като символ на висшия ум взимат гълъба.
Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота.
към беседата >>
Само така той може да очаква някакъв резултат.
За такива хора няма невъзможни неща. Те могат да постигнат всичко, каквото желаят. Затова, именно, Христос казва: „Не всеки, който казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля." Направете опит, в продължение на един месец, по няколко пъти на ден да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създал, ще се прояви. Той ще просвети ума и сърцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всеки сам трябва да направи опита доброволно, без никакво външно насилие.
Само така той може да очаква някакъв резултат.
към беседата >>
Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля.
Да се задава този въпрос, това е все едно, да се пита, кое е съществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба.
Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля.
Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина".
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина".
Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека.
Първо се е появила причината, а след това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля.
Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека.
Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят.
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина".
Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят.
Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари.
Значи, кокошката е причината, а яйцето – последствието. Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека.
Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари.
Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните.
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят.
Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните.
Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях. Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари.
Под думата „кокошка" се разбира стар човек – висшият човешки ум. Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари.
Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари.
Който е покварил ума си, той е загубен за живота. Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях.
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните.
Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях.
Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Който е покварил ума си, той е загубен за живота.
Като символ на висшия ум взимат гълъба. Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари.
Който е покварил ума си, той е загубен за живота.
Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
Казано е в Писанието: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и Истина". Казвам: Иде време и сега е, когато бъдещите хора ще изпълняват Божията воля, ще бъдат здрави по ум, сърце и тяло и, каквото кажат, ще го направят. Те няма да се нуждаят от полици и поръчители, както сегашните. Думата им ще бъде закон, защото излиза от устата на Бога, Който ще бъде истински поръчител за тях.
Светът ще се оправи, когато Бог стане поръчител за всички хора, общества и народи, както и за цялото човечество.
към беседата >>
Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
Чрез висшия си ум, човек може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. Като знаете това, пазете ума си всякога чист, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза в ума, е в състояние да го поквари. Който е покварил ума си, той е загубен за живота.
Физически той може да живее, но не се ползува от живота – светлината не прониква през неговия ум.
към беседата >>
Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си.
Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си.
Така трябва да живеят и българите. Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.
към беседата >>
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля.
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля.
В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля.
към беседата >>
Така трябва да живеят и българите.
Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си.
Така трябва да живеят и българите.
Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.
към беседата >>
В какво се заключава волята на нашия велик Баща?
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля.
В какво се заключава волята на нашия велик Баща?
Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата.
към беседата >>
Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.
Да изпълнява човек Божията воля с любов, това е девизът, това е религията, от която всеки човек трябва да се ръководи в живота си. Така трябва да живеят и българите.
Един ден, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Бог е ваш поръчител.
към беседата >>
Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе".
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща?
Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе".
Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо.
към беседата >>
Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители.
Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители.
Бог да бъде ваш поръчител и Неговата сила да пребъдва във вас.
към беседата >>
Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света.
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе".
Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света.
С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото.
към беседата >>
Бог да бъде ваш поръчител и Неговата сила да пребъдва във вас.
Идете си по домовете с мисълта: Да изпълнявате Божията воля, да живеете без човешки полици и поръчители.
Бог да бъде ваш поръчител и Неговата сила да пребъдва във вас.
към беседата >>
С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля.
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света.
С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля.
Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога.
към беседата >>
Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля.
Христос казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите от него, изпълнявайте Божията воля. В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля.
Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля.
Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си.
към беседата >>
Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата.
В какво се заключава волята на нашия велик Баща? Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля.
Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата.
Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое".
към беседата >>
Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо.
Един от Неговите закони гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе". Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата.
Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо.
И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото.
Под думата „закон” разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо.
И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото.
Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога.
С други думи казано: Законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото.
Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога.
И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си.
Според мнението на окултистите, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявил своята разумна воля. Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога.
И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си.
Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое". Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое".
Той вече може да бъде господар на себе си, на окръжаващите и на природата. Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си.
Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое".
Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
Който се е свързал с Бога, той става едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество; неговото благо е благо и на цялото. Това подразбира правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава, Бог желае да ни предаде всичкото знание, всичките блага, които носи в себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое".
Това е истинското отношение между великия Баща и Неговите деца.
към беседата >>
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни?
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни?
Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша.
към беседата >>
Това всеки може да провери.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни?
Това всеки може да провери.
Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост.
към беседата >>
Представете си, че някой заболее сериозно.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери.
Представете си, че някой заболее сериозно.
Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля.
към беседата >>
Нека се опита, да се свърже с Бога.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно.
Нека се опита, да се свърже с Бога.
Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав.
към беседата >>
Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога.
Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор.
Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати.
към беседата >>
Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша.
Как се познава, кога отношенията между човешката душа и Бога са правилни? Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор.
Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша.
Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно.
към беседата >>
Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост.
Това всеки може да провери. Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша.
Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост.
Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека.
към беседата >>
Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля.
Представете си, че някой заболее сериозно. Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост.
Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля.
Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота.
към беседата >>
Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав.
Нека се опита, да се свърже с Бога. Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля.
Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав.
Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават.
към беседата >>
Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати.
Достатъчно е да се обърне към Него с гореща, искрена молитва, за да получи отговор. Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав.
Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати.
Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Всеки отговор на молитвите ви показва, че сте свързани с Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати.
Това е невъзможно.
Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
Това е механически живот, който не може да задоволи човека.
Кажете: Господи, помогни ми в този тежък час, да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно.
Това е механически живот, който не може да задоволи човека.
Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
Тази е причината за неговото недоволство от живота.
Искам да посветя живота си в служене на любовта, в изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека.
Тази е причината за неговото недоволство от живота.
При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават.
Като се помолите така, веднага ще получите отговор, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и след няколко деня вие ще бъдете съвършено здрав. Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота.
При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават.
Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания.
Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават.
Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания.
Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Един германски лекар изучавал нервните болести и изследвал около 400 различни прояви на нервни заболявания.
Той им дал различни наименования и, като дошъл до 401 начин на проява, не знаeл, какво име да даде, затова, от 400-ния случай нагоре той ги нарекъл с общото име „американичи".
към беседата >>
На какво се дължат нервните болести?
На какво се дължат нервните болести?
– На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки.
към беседата >>
– На порочния живот на хората.
На какво се дължат нервните болести?
– На порочния живот на хората.
Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно.
към беседата >>
Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява.
На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората.
Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява.
Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си.
към беседата >>
Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници.
На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява.
Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници.
Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си.
към беседата >>
Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди.
На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници.
Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди.
Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот.
към беседата >>
Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки.
На какво се дължат нервните болести? – На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди.
Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки.
Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си.
към беседата >>
Той трябва да работи разумно.
– На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки.
Той трябва да работи разумно.
Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията.
към беседата >>
Само така може да подобри положението си.
Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно.
Само така може да подобри положението си.
Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш.
към беседата >>
Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си.
Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си.
Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си.
Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща.
към беседата >>
Здравето зависи от разумния живот.
Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си.
Здравето зависи от разумния живот.
Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си.
Сиромахът пита, какво да прави, за да забогатее, да оправи обърканите си сметки. Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот.
Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си.
За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията.
Той трябва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си.
За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията.
Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш.
Само така може да подобри положението си. Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията.
Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш.
Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща. Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща.
Болният пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш.
Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща.
Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията воля, болният скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човек да живее разумно, в помощ му иде религията. Да бъдеш религиозен, това не значи, че трябва само да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди, също хубави музикални пиеси, но и да изпълняваш това, което слушаш. Доброто трябва да обхване цялото същество на човека и да проникне в живота на всички хора – от царя до пъдаря, от най-богатата до най-бедната къща.
Всички хора трябва да имат еднакви права и задължения.
към беседата >>
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили.
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили.
Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха.
към втори вариант >>
Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили.
Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране?
към втори вариант >>
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!
“ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба.
към втори вариант >>
“ Кой не е продаденъ?
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!
“ Кой не е продаденъ?
Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е?
към втори вариант >>
Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца?
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ?
Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца?
– Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея.
към втори вариант >>
– Умрѣха.
(втори вариант)
Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца?
– Умрѣха.
А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено.
към втори вариант >>
А що е умиране?
(втори вариант)
Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха.
А що е умиране?
– Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой.
към втори вариант >>
– Продажба.
(втори вариант)
“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране?
– Продажба.
Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь?
към втори вариант >>
Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е?
(втори вариант)
“ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба.
Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е?
Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея.
(втори вариант)
Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е?
Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея.
Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено.
(втори вариант)
– Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея.
Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено.
Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой.
(втори вариант)
А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено.
Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой.
Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
Какъ ще го упокои Господь?
(втори вариант)
– Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой.
Какъ ще го упокои Господь?
– Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
– Изпълнете волята Божия.
(втори вариант)
Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь?
– Изпълнете волята Божия.
към втори вариант >>
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира.
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира.
За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде.
към втори вариант >>
За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия.
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира.
За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия.
Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи.
към втори вариант >>
Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия.
Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца.
към втори вариант >>
Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ.
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ.
Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ.
Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа?
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ.
Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа?
Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде.
(втори вариант)
Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа?
Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде.
Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи.
(втори вариант)
За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде.
Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи.
Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца.
(втори вариант)
Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи.
Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца.
Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
(втори вариант)
Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца.
Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.
към втори вариант >>
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ.
Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
към втори вариант >>
Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ.
Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание.
Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.
към втори вариант >>
Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие?
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание.
Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие?
“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори.
към втори вариант >>
“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие?
“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща.
Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
към втори вариант >>
Не такова обръщане е нужно.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща.
Не такова обръщане е нужно.
Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
(втори вариант)
Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно.
Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.
(втори вариант)
Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания.
Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.
Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори.
(втори вариант)
Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие? “ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия.
Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори.
Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
(втори вариант)
“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори.
Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
„Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
„Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
(втори вариант)
Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори.
„Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“
към втори вариант >>
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ.
Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ.
Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ.
Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание?
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ.
Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание?
Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание?
Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!
“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!
“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь.
Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ! “ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь.
Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.
към втори вариант >>
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия.
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия.
Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца.
към втори вариант >>
Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ.
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия.
Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ.
Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?
към втори вариант >>
Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му.
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ.
Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му.
То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта.
към втори вариант >>
То е като една разцъфтѣла роза.
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му.
То е като една разцъфтѣла роза.
Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате.
към втори вариант >>
Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я?
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза.
Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я?
Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба.
към втори вариант >>
Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца.
(втори вариант)
Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я?
Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца.
Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта.
към втори вариант >>
Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?
(втори вариант)
Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца.
Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?
“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава.
към втори вариант >>
“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта.
(втори вариант)
Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?
“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта.
Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта.
към втори вариант >>
Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате.
(втори вариант)
То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта.
Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате.
Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта.
към втори вариант >>
Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба.
(втори вариант)
Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате.
Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба.
Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
Буквата „к“ е символъ на нервностьта.
(втори вариант)
Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба.
Буквата „к“ е символъ на нервностьта.
Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
Турете това „к“ въ морето да плава.
(втори вариант)
Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ? “ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта.
Турете това „к“ въ морето да плава.
Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
Нервни сте – на фронта.
(втори вариант)
“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба ѝ, двѣтѣ ѝ пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава.
Нервни сте – на фронта.
Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
Мѫже, жени – всички на фронта.
(втори вариант)
Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта.
Мѫже, жени – всички на фронта.
На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
(втори вариант)
Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта.
На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.
към втори вариант >>
Така се обнови и французката нация.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация.
Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога.
към втори вариант >>
Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция?
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация.
Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция?
Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ.
към втори вариант >>
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ.
Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
към втори вариант >>
Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция?
Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ.
Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ.
Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ.
Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
към втори вариант >>
Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ.
Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо?
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ.
Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо?
Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ.
За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи.
Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо?
Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не.
Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога.
(втори вариант)
Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи.
Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога.
Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не.
Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно.
Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
Не може да се люби единъ камъкъ.
(втори вариант)
Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога.
Не може да се люби единъ камъкъ.
Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно.
Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате.
(втори вариант)
Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ.
Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате.
Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
(втори вариант)
Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате.
Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.
към втори вариант >>
Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
(втори вариант)
Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.
към втори вариант >>
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не.
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не.
Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това.
към втори вариант >>
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони.
Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
към втори вариант >>
Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не.
Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората.
към втори вариант >>
Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони.
Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика.
Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя.
Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората.
към втори вариант >>
Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика.
Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ.
Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ.
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ.
Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично.
към втори вариант >>
Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ.
Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта.
Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ.
Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!
“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората.
към втори вариант >>
Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта.
Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности.
Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това.
(втори вариант)
За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!
“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това.
Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира?
към втори вариант >>
Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
(втори вариант)
Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности.
Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората.
(втори вариант)
Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това.
Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората.
За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере.
към втори вариант >>
Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
(втори вариант)
Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ.
Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.
към втори вариант >>
За менъ е приятно да работя за хората.
(втори вариант)
Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ? “ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората.
За менъ е приятно да работя за хората.
Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата.
към втори вариант >>
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ.
Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни.
към втори вариант >>
Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично.
(втори вариант)
“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората.
Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично.
И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?
към втори вариант >>
Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ.
Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля.
Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни.
към втори вариант >>
И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората.
(втори вариант)
Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ! “ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично.
И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората.
Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ? “ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира.
към втори вариант >>
Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля.
Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ.
Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому.
към втори вариант >>
Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира?
(втори вариант)
“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората.
Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира?
– Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ? “ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ.
Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание.
Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
към втори вариант >>
– Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере.
(втори вариант)
Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира?
– Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере.
Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ? “ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание.
Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя.
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ.
към втори вариант >>
Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата.
(втори вариант)
За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере.
Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата.
Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ? “ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни.
(втори вариант)
Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя.
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни.
Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?
(втори вариант)
Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата.
Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?
“ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни.
(втори вариант)
Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни.
Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни.
Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
“ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира.
(втори вариант)
И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?
“ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира.
А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому.
(втори вариант)
Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни.
Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому.
Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
(втори вариант)
Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ? “ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира.
А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.
към втори вариант >>
Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому.
Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора.
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора.
Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата.
към втори вариант >>
Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ.
(втори вариант)
Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него.
Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ.
Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ.
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора.
Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ.
Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля.
към втори вариант >>
Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
(втори вариант)
Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ.
Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.
към втори вариант >>
Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания.
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ.
Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания.
Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа?
към втори вариант >>
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества.
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
към втори вариант >>
Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ?
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания.
Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ?
“ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата?
към втори вариант >>
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества.
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ.
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
към втори вариант >>
“ Какво може да мисля?
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ?
“ Какво може да мисля?
Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието.
към втори вариант >>
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ.
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни.
Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата.
(втори вариант)
Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля?
Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата.
Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти.
към втори вариант >>
Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни.
Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина.
Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля.
(втори вариант)
Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата.
Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля.
Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ.
към втори вариант >>
Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина.
Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е.
въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа?
(втори вариант)
Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля.
Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа?
Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
към втори вариант >>
въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е.
въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Какво е лъжата?
(втори вариант)
Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ? “ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа?
Какво е лъжата?
Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
(втори вариант)
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Тя е сѣнка на битието.
(втори вариант)
“ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата?
Тя е сѣнка на битието.
Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
(втори вариант)
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти.
(втори вариант)
Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието.
Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти.
Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ.
Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля.
към втори вариант >>
Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ.
(втори вариант)
Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти.
Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ.
„Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ.
Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ.
Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга.
към втори вариант >>
„Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
(втори вариант)
Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ.
„Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ.
Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
(втори вариант)
Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ.
Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.
към втори вариант >>
Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е.
да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ.
Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната.
към втори вариант >>
да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е.
да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно.
Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ?
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ.
Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ?
Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля.
(втори вариант)
Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно.
Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля.
Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ?
Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ.
Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля.
Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга.
Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ.
Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ.
Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
(втори вариант)
Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга.
Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.
към втори вариант >>
Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ.
Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?
“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь?
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь?
“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания.
към втори вариант >>
“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?
“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната.
Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава.
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь?
“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава.
Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания.
към втори вариант >>
Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
(втори вариант)
Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние? “ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната.
Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.
към втори вариант >>
Имашъ глава – има Господь.
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь? “ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава.
Имашъ глава – има Господь.
Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения.
към втори вариант >>
Сега защо се биятъ хората?
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората?
За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде.
към втори вариант >>
Нѣмашъ глава – нѣма Господь.
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь? “ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь.
Нѣмашъ глава – нѣма Господь.
Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани.
към втори вариант >>
За нѣкакви търговски сдѣлки.
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората?
За нѣкакви търговски сдѣлки.
Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия.
към втори вариант >>
Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу.
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь? “ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь.
Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу.
Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!
към втори вариант >>
Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи.
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки.
Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи.
Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа?
към втори вариант >>
Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания.
(втори вариант)
Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь? “ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу.
Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания.
Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната?
към втори вариант >>
Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение.
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи.
Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение.
Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение?
към втори вариант >>
Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания.
(втори вариант)
“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания.
Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания.
Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други.
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение.
Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други.
Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития.
към втори вариант >>
Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения.
(втори вариант)
Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания.
Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения.
Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде.
(втори вариант)
Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други.
Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде.
Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ.
към втори вариант >>
Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани.
(втори вариант)
Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения.
Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани.
Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия.
(втори вариант)
За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде.
Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия.
А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!
(втори вариант)
Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани.
Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!
“ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа?
(втори вариант)
Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия.
А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа?
Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ.
към втори вариант >>
“ Що е войната?
(втори вариант)
Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!
“ Що е войната?
Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
Какъ ще я опише бѫдещото поколение?
(втори вариант)
Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа?
Какъ ще я опише бѫдещото поколение?
Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни.
към втори вариант >>
Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
(втори вариант)
Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война! “ Що е войната?
Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.
към втори вариант >>
Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития.
(втори вариант)
Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение?
Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития.
Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля.
към втори вариант >>
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия.
Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи.
към втори вариант >>
Сегашната война има чисто духовенъ характеръ.
(втори вариант)
Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития.
Сегашната война има чисто духовенъ характеръ.
Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия.
Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ.
Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура.
към втори вариант >>
Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда.
(втори вариант)
Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ.
Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда.
Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ.
Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ.
Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура.
към втори вариант >>
Нѣма друга сила, която да спре този процесъ.
(втори вариант)
А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда.
Нѣма друга сила, която да спре този процесъ.
Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ.
Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие.
Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение.
към втори вариант >>
Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни.
(втори вариант)
Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ.
Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни.
Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие.
Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната.
Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества.
към втори вариант >>
Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля.
(втори вариант)
Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни.
Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля.
Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи.
(втори вариант)
Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната.
Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи.
Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
(втори вариант)
Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля.
Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.
към втори вариант >>
Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура.
(втори вариант)
Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи.
Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура.
Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ.
към втори вариант >>
Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура.
(втори вариант)
Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура.
Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура.
Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль.
Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти.
към втори вариант >>
Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение.
(втори вариант)
Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура.
Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение.
Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля.
Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества.
(втори вариант)
Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение.
Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества.
Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля.
Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ.
А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
(втори вариант)
Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества.
Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.
към втори вариант >>
А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ.
А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето.
Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ?
“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене? “ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение.
към втори вариант >>
Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето.
Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ.
Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ?
“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши.
Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене? “ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти.
(втори вариант)
Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ.
Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти.
Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ? “ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши.
Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло.
Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене? “ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
(втори вариант)
Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти.
Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.
към втори вариант >>
Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ? “ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло.
Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене?
“ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти.
(втори вариант)
Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти.
Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.
към втори вариант >>
“ Много зависи отъ васъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ? “ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене?
“ Много зависи отъ васъ.
Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.
(втори вариант)
Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти.
Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.
към втори вариант >>
Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ? “ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене? “ Много зависи отъ васъ.
Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение.
Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ.
(втори вариант)
Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ.
Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“
към втори вариант >>
Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
(втори вариант)
“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене? “ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение.
Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.
към втори вариант >>
Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“
(втори вариант)
Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ.
Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь?
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь?
– Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.
(втори вариант)
Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.
към втори вариант >>
– Чрѣзъ насъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь?
– Чрѣзъ насъ.
Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ.
Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено.
Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено.
Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ.
Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ.
Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува.
Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува.
Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.
към втори вариант >>
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ.
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ.
Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона?
към втори вариант >>
Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва.
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ.
Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва.
Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето.
към втори вариант >>
Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни.
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва.
Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни.
„Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша.
към втори вариант >>
„Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ.
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни.
„Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ.
Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната.
към втори вариант >>
Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ.
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ.
Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ.
Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Какво стана съ Иона?
(втори вариант)
Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ.
Какво стана съ Иона?
Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето.
(втори вариант)
Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона?
Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето.
Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша.
(втори вариант)
Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето.
Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша.
Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната.
(втори вариант)
„Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша.
Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната.
Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
(втори вариант)
Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната.
Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.
към втори вариант >>
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето.
Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща.
към втори вариант >>
Корабътъ прѣдставлява организирано общество.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето.
Корабътъ прѣдставлява организирано общество.
Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение.
към втори вариант >>
Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество.
Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления.
Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава.
към втори вариант >>
Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления.
Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество.
Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ.
към втори вариант >>
Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество.
Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога.
Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна.
към втори вариант >>
Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща.
(втори вариант)
Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога.
Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща.
Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ.
към втори вариант >>
Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение.
(втори вариант)
Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща.
Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение.
Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората.
към втори вариант >>
Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава.
(втори вариант)
Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение.
Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава.
Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни.
към втори вариант >>
Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ.
(втори вариант)
Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава.
Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога.
към втори вариант >>
Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна.
(втори вариант)
Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ.
Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна.
Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита?
към втори вариант >>
Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ.
(втори вариант)
Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна.
Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ.
Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ.
към втори вариант >>
Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората.
(втори вариант)
Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ.
Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората.
Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е.
към втори вариант >>
Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни.
(втори вариант)
Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората.
Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога.
(втори вариант)
Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни.
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога.
Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
Какво прави Ионъ въ утробата на кита?
(втори вариант)
Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога.
Какво прави Ионъ въ утробата на кита?
Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ.
(втори вариант)
Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита?
Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ.
Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е.
(втори вариант)
Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ.
Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е.
отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ.
(втори вариант)
Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е.
отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ.
Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ.
Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.
към втори вариант >>
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото.
Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си.
към втори вариант >>
Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото.
Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето.
Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето.
Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва.
Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва.
Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе.
Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много.
към втори вариант >>
Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе.
Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва.
Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си.
(втори вариант)
Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва.
Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си.
Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ.
(втори вариант)
Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си.
Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ.
Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки.
(втори вариант)
Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ.
Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки.
Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки.
Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много.
Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
(втори вариант)
Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много.
Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.
към втори вариант >>
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа.
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа.
Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ.
към втори вариант >>
Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ.
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа.
Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ.
Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Какъ ще скѫсате тѣзи нишки?
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ.
Какъ ще скѫсате тѣзи нишки?
Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята.
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки?
Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята.
Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си.
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята.
Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си.
Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ.
(втори вариант)
Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си.
Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ.
Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
(втори вариант)
Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ.
Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.
към втори вариант >>
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!
“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща? “ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
към втори вариант >>
“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ.
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!
“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ.
Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща? “ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
към втори вариант >>
Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ.
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина! “ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ.
Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ.
Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща? “ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
към втори вариант >>
Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина! “ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ.
Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?
“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
към втори вариант >>
“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина! “ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?
“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето.
Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема?
към втори вариант >>
Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето.
Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие.
Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия.
към втори вариант >>
Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие.
Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието.
Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме.
към втори вариант >>
Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието.
Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето.
Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ.
към втори вариант >>
Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето.
Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ.
Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Защо гълѫбътъ се взима за емблема?
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ.
Защо гълѫбътъ се взима за емблема?
Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия.
(втори вариант)
Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема?
Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия.
Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме.
(втори вариант)
Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия.
Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме.
Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ.
(втори вариант)
Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме.
Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ.
Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
(втори вариант)
Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ.
Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща!
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща!
“ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си.
към втори вариант >>
“ Въ какво се състои волята на Този Баща?
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща!
“ Въ какво се състои волята на Този Баща?
Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля.
към втори вариант >>
Тази воля се изразява въ видъ на законъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща! “ Въ какво се състои волята на Този Баща?
Тази воля се изразява въ видъ на законъ.
Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората.
към втори вариант >>
Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща! “ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ.
Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ.
Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща! “ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ.
Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е.
което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ.
към втори вариант >>
което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща! “ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е.
което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си.
Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде.
към втори вариант >>
Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля.
(втори вариант)
“ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си.
Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля.
Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората.
(втори вариант)
Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля.
Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората.
Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество.
(втори вариант)
Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората.
Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество.
Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Такива отношения има между Бога и насъ.
(втори вариант)
Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество.
Такива отношения има между Бога и насъ.
Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде.
(втори вариант)
което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ.
Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде.
Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
(втори вариант)
Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде.
Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.
към втори вариант >>
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не?
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не?
Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
Всѣкога може да направите слѣдния опитъ.
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не?
Всѣкога може да направите слѣдния опитъ.
Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно.
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ.
Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно.
Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа.
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно.
Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа.
А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически.
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа.
А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически.
Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
(втори вариант)
Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически.
Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.
към втори вариант >>
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой.
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой.
Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?
към втори вариант >>
Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“.
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой.
Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“.
Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно.
към втори вариант >>
Какво сѫ нервнитѣ болести?
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“.
Какво сѫ нервнитѣ болести?
Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя?
към втори вариант >>
Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ.
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести?
Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ.
Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние.
към втори вариант >>
Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване.
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ.
Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване.
Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията.
към втори вариант >>
Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?
(втори вариант)
Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване.
Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?
“ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме.
към втори вариант >>
“ – Ще работишъ разумно.
(втори вариант)
Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?
“ – Ще работишъ разумно.
„Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права.
към втори вариант >>
„Боленъ съмъ, какво да правя?
(втори вариант)
Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно.
„Боленъ съмъ, какво да правя?
“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние.
(втори вариант)
Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя?
“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние.
Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
Ето защо ни е религията.
(втори вариант)
Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние.
Ето защо ни е религията.
Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме.
(втори вариант)
Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя? “ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията.
Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме.
Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права.
(втори вариант)
“ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме.
Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права.
Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
(втори вариант)
„Боленъ съмъ, какво да правя? “ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права.
Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.
към втори вариант >>
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има?
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има?
Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ.
към втори вариант >>
Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть.
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има?
Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть.
Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава.
към втори вариант >>
Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия?
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть.
Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия?
Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
към втори вариант >>
Защото ако си силенъ – Богъ си.
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия?
Защото ако си силенъ – Богъ си.
Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Защо [е] така?
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си.
Защо [е] така?
Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Защото Богъ е великъ и силенъ.
(втори вариант)
А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така?
Защото Богъ е великъ и силенъ.
Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава.
(втори вариант)
Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ.
Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава.
Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
(втори вариант)
Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава.
Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
(втори вариант)
Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна.
Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.
към втори вариант >>
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница.
Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства.
към втори вариант >>
Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница.
Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници.
Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници.
Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта.
Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта.
Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа.
Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа.
Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ.
Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства.
(втори вариант)
Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ.
Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства.
Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
(втори вариант)
Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства.
Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.
към втори вариант >>
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ.
(втори вариант)
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ.
Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
към втори вариант >>
Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ.
(втори вариант)
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ.
Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ.
Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
към втори вариант >>
Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората!
(втори вариант)
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ.
Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората!
Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
към втори вариант >>
Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.
(втори вариант)
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората!
Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.
Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
към втори вариант >>
Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
(втори вариант)
Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ.
Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.
към втори вариант >>
Въ какво се състои човѣшкия характеръ?
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ?
Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева.
към втори вариант >>
Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ.
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ?
Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление.
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление.
„Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
към втори вариант >>
„Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева.
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление.
„Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева.
„Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
„Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева.
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева.
„Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева.
„Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
„Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева.
(втори вариант)
Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева.
„Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева.
Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва.
(втори вариант)
Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева.
Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва.
Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва.
Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
(втори вариант)
„Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева.
Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“
към втори вариант >>
2.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно.
Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие.
Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно.
Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
Кирушка си му думаше:
Кирушка си му думаше:
към беседата >>
Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота.
Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно.
Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота.
По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
Стояне, проклет Стояне,
Стояне, проклет Стояне,
към беседата >>
По този начин той се излекувал от ипохондрията.
Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота.
По този начин той се излекувал от ипохондрията.
Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
как си ме хитро измами.
как си ме хитро измами.
към беседата >>
Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека.
По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията.
Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека.
Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
Нямаш ли братче по-малко,
Нямаш ли братче по-малко,
към беседата >>
Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека.
Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
та нему да ме дадете?
та нему да ме дадете?
към беседата >>
Какво става днес в света?
Какво става днес в света?
– Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
към беседата >>
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят.
Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
към беседата >>
– Същото, каквото с ипохондрика.
Какво става днес в света?
– Същото, каквото с ипохондрика.
Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно.
към беседата >>
Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят.
Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист.
Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика.
Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват.
Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план.
към беседата >>
Чистота е нужна на всички хора.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист.
Чистота е нужна на всички хора.
Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват.
Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират.
Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите.
към беседата >>
Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора.
Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек.
Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират.
Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н.
Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
към беседата >>
Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек.
Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не.
Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н.
Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
към беседата >>
Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
Като четете тия народни песни, виждате смелостта на онези, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не.
Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно.
– Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си.
Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно.
Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота.
към беседата >>
Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нужна на всички хора. Това не е за упрек, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не.
Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запитат, чисти ли са по отношение на родителите си.
към беседата >>
Новата култура подразбира приложение на Божествения план.
Много ипохондрици има на бойните полета и, за да се излекуват. Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно.
Новата култура подразбира приложение на Божествения план.
Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал.
И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане.
към беседата >>
Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите.
Бог изпратил своите асистенти – лекари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план.
Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите.
Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал.
И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага.
Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота.
към беседата >>
Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
Те за почват своята работа: на едного отрязват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четвърти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите.
Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
Убеждение трябва да има човек.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага.
Убеждение трябва да има човек.
Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им.
към беседата >>
Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля.
Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
– Защото нямат нужната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек.
Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува.
Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората.
към беседата >>
– Защото нямат нужната чистота.
Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо?
– Защото нямат нужната чистота.
Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
Това значи, да бъде човек чист.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува.
Това значи, да бъде човек чист.
Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага.
към беседата >>
Само чистият може да види Бога и да Му служи.
Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че трябва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелите. Да придобие човек чистотата на ангелите, това значи, да бъде готов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? – Защото нямат нужната чистота.
Само чистият може да види Бога и да Му служи.
към беседата >>
Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане.
Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитират, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист.
Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане.
Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си.
към беседата >>
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници.
към беседата >>
Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота.
И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане.
Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота.
Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете.
Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник.
към беседата >>
Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им.
Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота.
Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им.
Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
към беседата >>
Не можете да Го познаете, ако не Го видите.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете.
Не можете да Го познаете, ако не Го видите.
Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите.
към беседата >>
Влагата подразбира любов към хората.
Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им.
Влагата подразбира любов към хората.
Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите.
Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота.
Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля.
към беседата >>
Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага.
Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората.
Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага.
Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Живели ли сте няколко години наред в чистота?
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота.
Живели ли сте няколко години наред в чистота?
Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си.
Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага.
Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си.
Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота?
Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници.
Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм.
Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си.
Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм.
Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник.
Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници.
Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник.
Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм.
Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите.
Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник.
Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите.
Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Пазете се да не минавате границата на нещата.
Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Определено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мярката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури.
Пазете се да не минавате границата на нещата.
към беседата >>
Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля.
Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите.
Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля.
Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живеете между грешници. Ако хората около вас са грешници, и вие сте грешник. Човек не трябва да се оправдава с окръжаващите. Всеки за себе си трябва да реши да живее в чистота и да върши Божията воля.
Не казвайте като Давида: „В грях ме зачна майка ми."
към беседата >>
Коя е причината за съществуването на греха?
Коя е причината за съществуването на греха?
– Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората.
към беседата >>
– Вътрешната сиромашия в човека.
Коя е причината за съществуването на греха?
– Вътрешната сиромашия в човека.
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
към беседата >>
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши.
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека.
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши.
Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден.
към беседата >>
Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си.
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши.
Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си.
Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни.
към беседата >>
Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя.
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си.
Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя.
Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни.
към беседата >>
Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората.
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя.
Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората.
Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят.
към беседата >>
Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
– Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората.
Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал.
към беседата >>
Сто години представят един Божествен ден.
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
Сто години представят един Божествен ден.
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден.
към беседата >>
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни.
Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден.
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни.
Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително.
към беседата >>
Нещата са относителни.
Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни.
Нещата са относителни.
Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл.
към беседата >>
Ние живеем в относителен свят.
Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни.
Ние живеем в относителен свят.
Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите.
към беседата >>
Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал.
Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят.
Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал.
Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден.
Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал.
Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден.
Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
Затова казваме, че понятието за време е относително.
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден.
Затова казваме, че понятието за време е относително.
То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
То се определя от интензивността на нашата мисъл.
Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително.
То се определя от интензивността на нашата мисъл.
За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите.
Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл.
За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите.
Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите.
Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.
към беседата >>
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
към беседата >>
Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци.
Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда.
към беседата >>
Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци.
Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е.
да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
към беседата >>
да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е.
да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло.
Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане.
към беседата >>
Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло.
Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми.
Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането.
към беседата >>
Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми.
Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може.
към беседата >>
Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда.
Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между низшите същества, без да се подаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво?
Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда.
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
към беседата >>
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда.
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.
към беседата >>
Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане.
да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не.
Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане.
Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи.
към беседата >>
Не всяко време благоприятствува за присаждането.
Всеки може да опита силата на чистотата и да се увери в думите ми. Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане.
Не всяко време благоприятствува за присаждането.
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава.
към беседата >>
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може.
Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането.
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може.
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
към беседата >>
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може.
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания.
към беседата >>
Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.
Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка.
към беседата >>
Страданията биват два вида: възходящи и низходящи.
Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието.
Страданията биват два вида: възходящи и низходящи.
При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава.
Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи.
При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава.
За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава.
За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
Същият закон се отнася и за възходящите страдания.
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
Същият закон се отнася и за възходящите страдания.
Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка.
Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания.
Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка.
Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка.
Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.
към беседата >>
Един пътник минавал през една планинска местност.
Един пътник минавал през една планинска местност.
Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали.
към беседата >>
Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти.
Един пътник минавал през една планинска местност.
Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него.
към беседата >>
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва.
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
към беседата >>
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва.
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу.
Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
към беседата >>
Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу.
Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас.
Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой!
към беседата >>
Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас.
Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали.
Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него.
Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали.
Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него.
Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него.
Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой!
Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой!
Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее.
– В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат.
към беседата >>
Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой!
Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.
към беседата >>
– В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее.
– В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене.
Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли".
към беседата >>
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина.
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина.
Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването.
към беседата >>
Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене.
Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години.
При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място.
към беседата >>
Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина.
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина.
Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина.
И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването.
към беседата >>
При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години.
При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели.
Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни.
към беседата >>
И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре.
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина.
И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре.
Философията на живота се заключава в слизането и качването.
към беседата >>
Само така може да се очаква успех.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели.
Само така може да се очаква успех.
Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
Философията на живота се заключава в слизането и качването.
И тъй, истински герои са онези, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смелост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смелостта да слязат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре.
Философията на живота се заключава в слизането и качването.
към беседата >>
Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат.
Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пее. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех.
Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат.
Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат.
Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето.
към беседата >>
Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли".
– В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пеене. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат.
Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли".
Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
Това е материалистическо схващане за живота.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат.
Това е материалистическо схващане за живота.
Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде.
към беседата >>
Каквато и да е песента, тя е на място.
Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли".
Каквато и да е песента, тя е на място.
Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота.
Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва.
Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав.
към беседата >>
Няма лоши песни.
При започване и при свършване на една работа, хората всякога са се молели и пеели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място.
Няма лоши песни.
За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
Важно е да знае, как да слиза и как да се качва.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва.
Важно е да знае, как да слиза и как да се качва.
За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо?
към беседата >>
За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пее, зло не мисли". Каквато и да е песента, тя е на място. Няма лоши песни.
За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.
към беседата >>
За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва.
За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването.
Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им.
към беседата >>
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот.
Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
Същият закон има отношение и към яденето.
Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването.
Същият закон има отношение и към яденето.
Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота.
към беседата >>
Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе".
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот.
Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе".
Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде.
Това е материалистическо схващане за живота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето.
Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде.
Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни.
към беседата >>
Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе".
Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи.
Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав.
Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде.
Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав.
Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.
към беседата >>
Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи.
Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му.
Душата на човека се храни с пение и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо?
Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав.
Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо?
– Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде.
към беседата >>
Душата на човека се храни с пение и молитва.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му.
Душата на човека се храни с пение и молитва.
Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
– Недоволството убива вкуса им.
За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо?
– Недоволството убива вкуса им.
За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува.
към беседата >>
Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
Следователно, яденето, пеенето и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот. Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е пеенето и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пение и молитва.
Като работи умствено и сърдечно, човек пее, моли се и почива.
към беседата >>
За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота.
Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им.
За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота.
За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли.
към беседата >>
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата.
Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие.
към беседата >>
За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни.
Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота.
За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни.
Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата.
към беседата >>
Те мислят, че само простите хора се молят.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата.
Те мислят, че само простите хора се молят.
В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли.
към беседата >>
Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.
Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни.
Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.
Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят.
В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота.
Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее.
към беседата >>
Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде.
Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.
Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде.
Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота.
Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли.
Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува.
– Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде.
Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува.
Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли.
Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята.
В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли.
За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува.
Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли.
По същия начин постъпва и природата. Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие.
Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята.
В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие.
И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
По същия начин постъпва и природата.
За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли.
По същия начин постъпва и природата.
Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
И като яде, и като работи, човек трябва да се моли.
Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие.
И като яде, и като работи, човек трябва да се моли.
Ако работите му не вървят добре, нека пее. Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По същия начин постъпва и природата.
Тя изпраща на човека различни болести, чрез които организмът му се пречиства и обновява.
към беседата >>
Ако работите му не вървят добре, нека пее.
В същност, само онзи човек се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли.
Ако работите му не вървят добре, нека пее.
Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата.
Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте.
към беседата >>
Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вървят добре, нека пее.
Песента отваря пътя му към светлия и възвишен свят.
към беседата >>
Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата.
Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи.
Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот.
към беседата >>
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив.
към беседата >>
Следвайте методите на природата.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи.
Следвайте методите на природата.
Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее.
към беседата >>
Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил.
Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как.
към беседата >>
Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата.
Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях.
Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце?
към беседата >>
Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил.
Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце.
С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни.
към беседата >>
Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях.
Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н.
Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно.
към беседата >>
С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце.
С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот.
Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела.
към беседата >>
Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте.
Сегашните хора прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегват методите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н.
Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте.
Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот.
Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога.
Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието.
към беседата >>
Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот.
Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте.
Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот.
Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение.
към беседата >>
Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив.
„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога.
Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив.
Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата.
към беседата >>
Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее.
Следвайте методите на природата. Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот.
Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее.
Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как.
Това е едно от блаженствата, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив.
Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как.
И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена?
към беседата >>
Не става ли същото и с физическото слънце?
Изучавайте законите, на които се подчиняват растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее.
Не става ли същото и с физическото слънце?
Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни.
Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как.
И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни.
Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата.
към беседата >>
Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно.
Наблюдавайте изгряването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце?
Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно.
Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела.
С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни.
Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела.
Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата.
към беседата >>
Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт.
Ако сте неразположени, не се обезсърчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно.
Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт.
Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
Законът за чистотата е един от основните закони на Битието.
Казано е в Писанието, че само чистите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела.
Законът за чистотата е един от основните закони на Битието.
От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява.
към беседата >>
Те имат велико предназначение.
Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт.
Те имат велико предназначение.
Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата.
Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието.
От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата.
Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби.
към беседата >>
Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
Ще духне вятър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрее. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгрява, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облаците, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение.
Чрез тях човек се чисти от вътрешните наслоявания.
към беседата >>
Що е хигиена?
Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата.
Що е хигиена?
Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото.
към беседата >>
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност.
Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел.
към беседата >>
Закон на чистотата.
И в стремежа си да придобият щастието по неестествен път, те стават нещастни. Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена?
Закон на чистотата.
Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят.
към беседата >>
Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност.
Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек.
Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева.
към беседата >>
Всички заразителни болести се дължат на нечистотата.
Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата.
Всички заразителни болести се дължат на нечистотата.
Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”.
към беседата >>
Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек.
Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана.
Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си.
към беседата >>
Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява.
Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата.
Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява.
Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”.
към беседата >>
Веднага извикал лекар.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана.
Веднага извикал лекар.
Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав.
към беседата >>
Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби.
От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява.
Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби.
Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар.
Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи.
Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др.
към беседата >>
Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото.
Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби.
Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото.
Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел.
Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи.
Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел.
В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя.
към беседата >>
Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят.
Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото.
Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят.
Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
В една година изгубил десетки хиляди лева.
Той казваше, че откак започнал търговията, работите му вървели добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел.
В една година изгубил десетки хиляди лева.
Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
Това наричат учените „борба за живот”.
Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят.
Това наричат учените „борба за живот”.
Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си.
Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева.
Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си.
Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”.
Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умствения свят; те са причина на големите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”.
Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”.
Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав.
Веднага извикал лекар. Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си.
Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав.
Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени отиват дотам, че отдават и ръждясването на желязото на особен вид микроби. Те казват, че както микробите изяждат човека, така изяждат и желязото. Понеже са живи същества, и микробите искат да живеят. Това наричат учените „борба за живот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”.
Това е вярно само 50%, а не сто на сто.
към беседата >>
Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др.
Като го прегледал, лекарят му казал да почива две-три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав.
Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др.
Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
Животът не е само борба, но и работа.
Животът не е само борба, но и работа.
Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
към беседата >>
Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя.
Той полежал един-два месеца и, като се усетил по-добре, започнал работата си, но каквото предприемал, всичко губел. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др.
Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя.
Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие.
Животът не е само борба, но и работа.
Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие.
За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
към беседата >>
Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губел в търговията, толкова по-добре се чувствувал със здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трябвало да даде някъде тези пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя.
Загубите, които претърпял, представят цирей, който лекарят превързва, за да изтече през него нечистата материя.
към беседата >>
За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество.
Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие.
За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество.
Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
към беседата >>
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни?
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни?
– Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има.
към беседата >>
Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа.
Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество.
Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа.
Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
към беседата >>
– Които нямат циреи.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни?
– Които нямат циреи.
Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си.
към беседата >>
Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да покажат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа.
Когато човек не разбира живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.
към беседата >>
Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи.
Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува.
Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си.
към беседата >>
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи?
към беседата >>
Ще каже някой, че няма циреи.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува.
Ще каже някой, че няма циреи.
Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си.
към беседата >>
Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята.
За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме.
към беседата >>
Няма човек в света, който да е свободен от циреи.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи.
Няма човек в света, който да е свободен от циреи.
Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига.
към беседата >>
За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята.
За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира.
За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека.
към беседата >>
Ако не много, поне един ще има.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните." Кои са чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи.
Ако не много, поне един ще има.
Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце.
към беседата >>
За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира.
За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони.
Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи.
към беседата >>
Човек не трябва да крие слабостите си.
– Които нямат циреи. Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има.
Човек не трябва да крие слабостите си.
Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата.
към беседата >>
Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение.
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони.
Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение.
Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре.
към беседата >>
Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си.
Всеки човек трябва да се вгледа в себе си, да намери циреите си и да започне да ги лекува. Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си.
Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си.
Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ.
към беседата >>
Не става ли същото и със слънчевите лъчи?
Христос казва: "Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение.
Не става ли същото и със слънчевите лъчи?
За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести.
към беседата >>
Велико нещо е да признава човек погрешките си.
Ще каже някой, че няма циреи. Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си.
Велико нещо е да признава човек погрешките си.
Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си.
към беседата >>
За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме.
Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи?
За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме.
Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните.
към беседата >>
Така той се повдига.
Няма човек в света, който да е свободен от циреи. Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си.
Така той се повдига.
Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре.
към беседата >>
Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека.
За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме.
Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека.
Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце.
Ако не много, поне един ще има. Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига.
Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце.
Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор.
към беседата >>
Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи.
За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека.
Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи.
Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата.
Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце.
Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата.
Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене.
към беседата >>
Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре.
Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи.
Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре.
Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ.
Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата.
Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ.
Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести.
Не става ли същото и със слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре.
Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести.
Това се забелязва особено във време на войни и след войните. Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си.
Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ.
Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си.
Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
Това се забелязва особено във време на войни и след войните.
За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести.
Това се забелязва особено във време на войни и след войните.
Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре.
Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си.
Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре.
Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, изразен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено във време на войни и след войните.
Лошите мисли и чувства, които народите, обществата и отделните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.
към беседата >>
Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор.
Той се обръща към религията, която дава методи на човека за изправяне и повдигане на неговия ум и неговото сърце. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре.
Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор.
Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
към беседата >>
Без жертва няма растене.
Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор.
Без жертва няма растене.
Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
Какво разбираме под думата „сърце"?
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога".
Какво разбираме под думата „сърце"?
Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно.
към беседата >>
Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
Той е готов да се жертвува за благото на своите ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи големи жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той беше извор, от чиято вода черпехме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене.
Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.
към беседата >>
Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"?
Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят.
Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав.
към беседата >>
Как се изявява законът на жертвата между растенията?
Как се изявява законът на жертвата между растенията?
– В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека.
към беседата >>
Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят.
Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога.
Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела.
към беседата >>
– В стремежа им да се повдигнат нагоре.
Как се изявява законът на жертвата между растенията?
– В стремежа им да се повдигнат нагоре.
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината.
към беседата >>
Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога.
Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека.
Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре.
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
към беседата >>
Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека.
Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието.
Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие.
Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието.
Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно.
Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав.
Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно.
Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Те са: топлина, светлина и влага.
Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието.
Те са: топлина, светлина и влага.
Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав.
Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, във вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно.
Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав.
Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Същите елементи са необходими и за развитието на човека.
Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага.
Същите елементи са необходими и за развитието на човека.
Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела.
Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав.
Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела.
Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината.
– В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека.
Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината.
Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. Щом тези възможности минат чистата среда на сърцето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като някаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела.
Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.
към беседата >>
Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на повърхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината.
Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота".
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота".
Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес.
към беседата >>
Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи.
Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.
към беседата >>
Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота".
Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота.
За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя.
към беседата >>
"Блажени чистосърдечните".
"Блажени чистосърдечните".
Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
към беседата >>
За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота.
За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен.
Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране.
към беседата >>
Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате.
"Блажени чистосърдечните".
Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате.
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека.
към беседата >>
Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен.
Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист.
Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества.
към беседата >>
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й.
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате.
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й.
Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия.
към беседата >>
Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист.
Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя.
Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин.
към беседата >>
Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове.
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й.
Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове.
Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
към беседата >>
Това е неизбежен процес.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя.
Това е неизбежен процес.
Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите.
към беседата >>
Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение.
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове.
Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение.
Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива.
към беседата >>
Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя.
Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес.
Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя.
За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
"Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение.
Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването.
към беседата >>
За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране.
За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя.
За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране.
Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии.
към беседата >>
Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека.
Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена.
Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека.
Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там.
към беседата >>
Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества.
Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране.
Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества.
Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е.
към беседата >>
Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия.
След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека.
Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия.
Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят.
към беседата >>
Това пречистване се постига по физически начин.
Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества.
Това пречистване се постига по физически начин.
Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода.
към беседата >>
Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия.
Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота.
към беседата >>
Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите.
Това е неизбежен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин.
Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите.
Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи.
към беседата >>
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива.
Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце.
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива.
Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл.
към беседата >>
Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки.
Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите.
Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки.
Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи.
към беседата >>
Той разбира процесите на слизането и качването.
Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива.
Той разбира процесите на слизането и качването.
Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване".
към беседата >>
Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии.
За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки.
Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии.
Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.
към беседата >>
Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там.
Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването.
Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там.
Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите.
към беседата >>
Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е.
Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии.
Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е.
превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране.
към беседата >>
Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят.
Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там.
Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят.
Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените.
към беседата >>
превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода.
Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е.
превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода.
Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам.
към беседата >>
Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота.
Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят.
Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота.
При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света.
към беседата >>
Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи.
Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите. Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода.
Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи.
Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това.
към беседата >>
При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл.
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота.
При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл.
Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите.
към беседата >>
Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи.
Те са условия за пречистване на човешките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи.
Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи.
Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор.
към беседата >>
Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване".
Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл.
Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване".
Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.
Щом мине през тях, той излиза на повърхността на земята, като чист извор, без никакви мътилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи.
Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.
Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови.
към беседата >>
Човек се явява на земята и изчезва, както кометите.
Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване".
Човек се явява на земята и изчезва, както кометите.
Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране.
Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.
Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране.
Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга.
към беседата >>
Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените.
Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите.
Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените.
Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам.
превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране.
Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам.
– Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа.
към беседата >>
Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света.
Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените.
Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света.
Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
– Не съжалявай за това.
Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам.
– Не съжалявай за това.
Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда.
към беседата >>
Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите.
При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света.
Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите.
Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор.
Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това.
Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор.
Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят.
към беседата >>
Със своята опашка тя помете много хора.
Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народите.
Със своята опашка тя помете много хора.
към беседата >>
Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови.
Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор.
Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови.
Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
към беседата >>
„Блажени чистосърдечните".
„Блажени чистосърдечните".
В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа.
към беседата >>
Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга.
Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови.
Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга.
Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората.
към беседата >>
В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога.
„Блажени чистосърдечните".
В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога.
Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа.
Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга.
Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа.
Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е.
към беседата >>
Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава.
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога.
Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава.
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел?
към беседата >>
Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда.
– Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа.
Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда.
За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята.
към беседата >>
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа.
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава.
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа.
Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм.
към беседата >>
За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят.
Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда.
За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят.
След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение".
към беседата >>
Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира.
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа.
Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира.
Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда.
към беседата >>
След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят.
След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
към беседата >>
Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа.
„Блажени чистосърдечните". В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира.
Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа.
След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда?
към беседата >>
Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората.
Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си.
Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода.
към беседата >>
След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда.
В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа.
След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда.
Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е.
Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е.
напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел?
Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда.
Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел?
– Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята.
Той се е спрял пред някоя нечиста, мътна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е.
напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята.
Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
– Съгласен съм.
Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел?
– Съгласен съм.
Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение".
За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко дена, докато минат през песъчливите пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята.
Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение".
Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда.
Дълго време търсил подходящ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм.
Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда.
Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
След това те ще излязат отново на повърхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение".
Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда?
Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда.
Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда?
– Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода.
Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има любов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново.
И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода.
Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
– Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
След десетина години художникът намислил да нарисува образа на Юда и търсил лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещнал един 30 годишен човек, спрял го по пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужите за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал: Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христа, а днес - за Юда?
– Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.
към беседата >>
Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Аз казвам: Човек не умира, но като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща света и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгъстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода.
Някога това дете е било нейният възлюбен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.
към беседата >>
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда?
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда?
В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника.
към беседата >>
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това?
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това?
Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата.
към беседата >>
В кого се крие погрешката?
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда?
В кого се крие погрешката?
– В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда.
към беседата >>
Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда?
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това?
Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда?
– Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място.
към беседата >>
– В самия човек.
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката?
– В самия човек.
Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа.
към беседата >>
– Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда?
– Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота.
За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата.
към беседата >>
Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа.
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек.
Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа.
Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот.
към беседата >>
За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота.
За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно.
Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти.
към беседата >>
Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда.
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа.
Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда.
Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице.
към беседата >>
Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно.
Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека.
Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага.
към беседата >>
Вината е в младия човек, а не в художника.
Коя е причината, че едно и също лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда.
Вината е в младия човек, а не в художника.
Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата.
Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека.
Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата.
Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака?
към беседата >>
Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда.
В кого се крие погрешката? – В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника.
Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда.
Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място.
Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата.
Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място.
И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе?
към беседата >>
Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа.
– В самия човек. Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда.
Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа.
Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
И тя познава закона на чистотата.
– Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място.
И тя познава закона на чистотата.
Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях.
към беседата >>
Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот.
Докато е живял чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа.
Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот.
Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
Малкото дете, обаче, не може само да се чисти.
За невежите, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онези, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата.
Малкото дете, обаче, не може само да се чисти.
Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице.
Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот.
Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице.
Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага.
Наблюдавайте живота на птиците, на млекопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти.
Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага.
Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и лошият живот се отпечатват върху човешкото лице.
Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.
към беседата >>
Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака?
Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага.
Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака?
Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи.
Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му.
към беседата >>
Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе?
Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака?
Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе?
След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи.
Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
към беседата >>
След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях.
И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе?
След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях.
– Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице.
Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината.
към беседата >>
– Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го къпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях.
– Няма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.
към беседата >>
Портретът бил в естествена големина, от главата до краката.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице.
Портретът бил в естествена големина, от главата до краката.
Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.
към беседата >>
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата.
В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня?
към беседата >>
Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката.
Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е.
към беседата >>
В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата.
В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее.
В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня.
към беседата >>
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му.
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа.
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му.
Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.
към беседата >>
В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее.
В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата.
Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята.
към беседата >>
Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му.
Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
към беседата >>
Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата.
Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето.
Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете.
към беседата >>
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината.
Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена.
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината.
Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
към беседата >>
Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден.
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето.
Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден.
Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго.
към беседата >>
Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.
Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината.
Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.
Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня?
Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден.
Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня?
Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест.
към беседата >>
Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е.
Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.
Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е.
Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня.
В тесен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тялото и на къщата, в която човек живее. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня?
Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня.
В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си.
към беседата >>
Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.
Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор–обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е.
Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.
Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята.
В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня.
В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята.
Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота.
към беседата >>
Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно.
Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете.
Моите почитания към лекарите, които обръщат внимание на хигиената на тялото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята.
Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете.
Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества.
към беседата >>
Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието.
Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго.
Сегашните хора се къпят по няколко пъти в месеца; някои се къпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете.
Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго.
Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва.
към беседата >>
Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност. Смирение е нужно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно.
Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.
към беседата >>
Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест.
Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго.
Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест.
След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е.
към беседата >>
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени?
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени?
– Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат.
към беседата >>
След това търсят причината вън от себе си.
Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест.
След това търсят причината вън от себе си.
Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва.
към беседата >>
– Защото те виждат Разумността, която работи в свети.
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени?
– Защото те виждат Разумността, която работи в свети.
Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години.
към беседата >>
Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота.
В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си.
Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота.
Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата.
към беседата >>
Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество.
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети.
Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество.
Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
към беседата >>
Това могат да правят само възвишените същества.
Съществата от духовния свят знаят, как и кога да се ползуват от душовете. Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота.
Това могат да правят само възвишените същества.
Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява.
към беседата >>
Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите.
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество.
Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите.
Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота.
към беседата >>
Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва.
Те не минават рязко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества.
Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва.
Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие.
към беседата >>
Защо трябва да се бърза?
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите.
Защо трябва да се бърза?
Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят.
към беседата >>
Само онзи, който има криле, т.е.
Като не познават тези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту със студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва.
Само онзи, който има криле, т.е.
който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят?
към беседата >>
Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат.
„Блажени чистосърдечните." Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза?
Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат.
Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа.
към беседата >>
който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва.
След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е.
който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва.
Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание.
към беседата >>
Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години.
– Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат.
Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години.
Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят.
към беседата >>
Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата.
Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва.
Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата.
Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите.
към беседата >>
Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
Те я разглеждат като велик закон на целесъобразност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години.
Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените".
към беседата >>
Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява.
Това могат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата.
Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява.
Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство.
към беседата >>
Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота.
Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде?
Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота.
Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили.
към беседата >>
Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие.
Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява.
Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие.
Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот.
към беседата >>
Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят.
Защо трябва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота.
Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят.
– И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят?
Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие.
Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят?
Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик.
към беседата >>
– И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа.
Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят.
– И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа.
Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание.
който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят?
Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание.
Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл.
към беседата >>
Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят.
Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа.
Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят.
Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите.
Който няма криле, който не разполага със знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание.
Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите.
Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се.
към беседата >>
Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените".
Ако хамбарят на земеделеца е пълен с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят.
Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените".
Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Един млад американец получил от баща си голямо наследство.
Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите.
Един млад американец получил от баща си голямо наследство.
Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец.
към беседата >>
Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили.
Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените".
Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили.
Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот.
Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство.
Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец.
към беседата >>
Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се веселят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили.
Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях.
към беседата >>
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик.
Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете целия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик.
Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
към беседата >>
„Блажени чистосърдечните".
„Блажени чистосърдечните".
Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
към беседата >>
Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл.
Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик.
Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл.
Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът?
към беседата >>
Защо трябва да бъде човек чист?
„Блажени чистосърдечните".
Защо трябва да бъде човек чист?
– За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
към беседата >>
Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се.
Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да преживее недоволство от себе си и от окръжаващите. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл.
Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се.
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това.
към беседата >>
– За да се кали.
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист?
– За да се кали.
Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец.
Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се.
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец.
Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
към беседата >>
Чистотата предава устойчивост на характера.
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали.
Чистотата предава устойчивост на характера.
В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец.
Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец.
Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец.
През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него.
към беседата >>
В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите.
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера.
В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите.
В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец.
През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
– Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
към беседата >>
В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите.
В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
– Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът?
Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
– Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът?
– Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето.
Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
– Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това.
Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът?
– Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това.
Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
– За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бягат, но после бяга от нея.
Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.
към беседата >>
Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това.
Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
I песен.
I песен.
към беседата >>
След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него.
Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него.
Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
Петър и Янка
Петър и Янка
към беседата >>
Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него.
Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
„Боже ле, велики Господи,
„Боже ле, велики Господи,
към беседата >>
Той нямал смелостта на англичанина.
– Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие.
Той нямал смелостта на англичанина.
към беседата >>
горо ле, разстави ми се,
горо ле, разстави ми се,
към беседата >>
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите.
Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека.
към беседата >>
водо ле, достави ми се,
водо ле, достави ми се,
към беседата >>
Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите.
Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие.
Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
Петре ле, обади ми се!
Петре ле, обади ми се!
към беседата >>
Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие.
Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората.
Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
Нито се гора разстави,
Нито се гора разстави,
към беседата >>
Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората.
Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи.
Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
нито се вода достави,
нито се вода достави,
към беседата >>
Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи.
Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза.
Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
нито се Петър обади.
нито се Петър обади.
към беседата >>
Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека.
Когато се говори за самоубийство, ние имаме пред вид убиване на пороците, на слабостите. Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза.
Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека.
Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
II песен.
II песен.
към беседата >>
Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
Човек трябва да бъде смел, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четвърти – да развращава хората. Нека всеки бъде смел, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртъв труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека.
Какво ще придобиете от едно умряло куче, или от един умрял лъв?
към беседата >>
Балю и Вела
Балю и Вела
към беседата >>
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия.
За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш.
към беседата >>
Вели се дрямка додряма,
Вели се дрямка додряма,
към беседата >>
За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия.
За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне.
Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора.
към беседата >>
та па си Вела полегна
та па си Вела полегна
към беседата >>
Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне.
Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията.
Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара.
към беседата >>
на Балювите скутове,
на Балювите скутове,
към беседата >>
Отишъл при него и му разказал положението си.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията.
Отишъл при него и му разказал положението си.
Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата.
към беседата >>
и си сладко заспала.
и си сладко заспала.
към беседата >>
Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си.
Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе.
– Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното.
към беседата >>
Нали е Балю декрия,
Нали е Балю декрия,
към беседата >>
– Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш.
Да се върнем към примера с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе.
– Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш.
И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан.
към беседата >>
извади остри ножици,
извади остри ножици,
към беседата >>
И двамата подписали договора.
За да се излекува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лекар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш.
И двамата подписали договора.
Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря.
към беседата >>
та си скутове отряза.
та си скутове отряза.
към беседата >>
Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара.
Най-после той чул, че някакъв знаменит доктор лекувал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора.
Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара.
Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?
към беседата >>
Ограби злато и сребро,
Ограби злато и сребро,
към беседата >>
Последният дал исканата сума и влязъл в болницата.
Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара.
Последният дал исканата сума и влязъл в болницата.
Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото.
към беседата >>
па си от Вела побягна.
па си от Вела побягна.
към беседата >>
Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното.
Като го изслушал, лекарят казал: Обещавам да те излекувам, но с условие да не протестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата.
Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното.
Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие.
към беседата >>
II песен.
II песен.
към беседата >>
Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан.
– Готов съм на всичко, само искам да ме излекуваш. И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното.
Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан.
Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно.
към беседата >>
Стоян и Кирушка
Стоян и Кирушка
към беседата >>
Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря.
И двамата подписали договора. Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан.
Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря.
Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота.
към беседата >>
Видиш ли оназ рътлина?
Видиш ли оназ рътлина?
към беседата >>
Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?
Преди да пристъпи към лекуването, докторът поискал от болния 25,000 долара. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря.
Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?
По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията.
към беседата >>
Зад нея село голямо,
Зад нея село голямо,
към беседата >>
По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото.
Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?
По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото.
Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека.
към беседата >>
там имам либе, и друго –
там имам либе, и друго –
към беседата >>
Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие.
Още на другия ден болният бил опериран – отрязали му десния крак под коляното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отрязан. Той започнал да вика, да отправя различни хули против лекаря. Постоянно поглеждал към отрязания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак? По-рано яздих на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото.
Когато лекарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие.
Лекарят го утешавал, като му казвал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоил, примирил се с положението си и започнал да разсъждава философски върху живота. По този начин той се излекувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долара, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.
към беседата >>
с малко мъжко детенце.
с малко мъжко детенце.
към беседата >>
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много!
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много!
“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове.
към втори вариант >>
“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много!
“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни.
Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
към втори вариант >>
Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много! “ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни.
Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства.
Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно.
към втори вариант >>
Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много! “ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства.
Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година.
Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
Тази година ще ви се види много кратко врѣме.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много! “ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година.
Тази година ще ви се види много кратко врѣме.
Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове.
(втори вариант)
Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много! “ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме.
Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове.
Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
(втори вариант)
“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове.
Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно.
(втори вариант)
Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания.
Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно.
За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
(втори вариант)
Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно.
За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ.
Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.
(втори вариант)
Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ.
Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.
към втори вариант >>
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория.
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория.
Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове.
към втори вариант >>
Ще питате: „Какъ може да се провѣри?
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория.
Ще питате: „Какъ може да се провѣри?
“ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“.
към втори вариант >>
“ – Много лесно.
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри?
“ – Много лесно.
Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва.
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно.
Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва.
Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ.
към втори вариант >>
Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто.
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва.
Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто.
Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може.
към втори вариант >>
Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове.
(втори вариант)
Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто.
Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове.
Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
към втори вариант >>
Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“.
(втори вариант)
Ще питате: „Какъ може да се провѣри? “ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове.
Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“.
Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ.
(втори вариант)
“ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“.
Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ.
Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ.
(втори вариант)
Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ.
Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ.
При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може.
(втори вариант)
Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ.
При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може.
Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
(втори вариант)
Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може.
Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
(втори вариант)
Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.
към втори вариант >>
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ.
Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ.
към втори вариант >>
Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ.
Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние.
Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние.
Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см.
Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см.
Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното.
Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното.
Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването.
Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ.
(втори вариант)
Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването.
Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ.
Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
(втори вариант)
Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ.
Разбирате ли тази дълбока философия на живота?
към втори вариант >>
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса.
към втори вариант >>
Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане.
Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете.
Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете.
Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие.
Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна.
към втори вариант >>
Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие.
Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ.
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата.
към втори вариант >>
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ.
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни.
Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ.
към втори вариант >>
Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса.
(втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни.
Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса.
Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване.
към втори вариант >>
Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ.
(втори вариант)
Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса.
Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ.
Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна.
(втори вариант)
Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ.
Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна.
Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата.
(втори вариант)
Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна.
Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата.
Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ.
(втори вариант)
Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата.
Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ.
Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване.
(втори вариант)
Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ.
Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване.
Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
(втори вариант)
Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване.
Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.
към втори вариант >>
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи.
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи.
Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ.
към втори вариант >>
Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво.
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи.
Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво.
Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
към втори вариант >>
Така ви виждамъ и васъ често.
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво.
Така ви виждамъ и васъ често.
Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано.
към втори вариант >>
Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце.
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често.
Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце.
Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо.
към втори вариант >>
Защо е този вѣтъръ?
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце.
Защо е този вѣтъръ?
Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
към втори вариант >>
Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ.
(втори вариант)
Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ?
Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ.
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ.
към втори вариант >>
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
(втори вариант)
Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ.
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано.
(втори вариант)
Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло.
Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано.
Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо.
(втори вариант)
Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано.
Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо.
Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
(втори вариант)
Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо.
Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ.
(втори вариант)
Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него.
Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ.
Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
(втори вариант)
Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ.
Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.
към втори вариант >>
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи.
Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Сега потърсете всѣки своитѣ циреи.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи.
Сега потърсете всѣки своитѣ циреи.
Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи.
Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има.
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага.
Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага.
Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?
“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
(втори вариант)
Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?
“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си.
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си.
Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
Що е религия?
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си.
Що е религия?
Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия?
Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
Що е присаждане?
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
Що е присаждане?
То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане?
То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
(втори вариант)
Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“
към втори вариант >>
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“?
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“?
Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка.
към втори вариант >>
Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ.
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“?
Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ.
Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
към втори вариант >>
Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу.
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ.
Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу.
Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
към втори вариант >>
Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата.
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу.
Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата.
Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ.
към втори вариант >>
Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата.
Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Сѫщото е и за човѣка.
(втори вариант)
Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага.
Сѫщото е и за човѣка.
Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
(втори вариант)
Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка.
Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
(втори вариант)
Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ.
(втори вариант)
Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ.
Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
(втори вариант)
Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ.
Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.
към втори вариант >>
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль.
Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия.
към втори вариант >>
Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль.
Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?
“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването.
към втори вариант >>
“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?
“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това.
Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това.
Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“.
Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“.
Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ.
Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ.
Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия.
А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия.
А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването.
Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
(втори вариант)
“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването.
Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.
към втори вариант >>
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна.
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна.
Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?
към втори вариант >>
Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н.
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна.
Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н.
Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето.
към втори вариант >>
Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва.
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н.
Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва.
Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?
към втори вариант >>
Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси.
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва.
Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси.
Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето.
към втори вариант >>
Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата.
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси.
Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата.
Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?
към втори вариант >>
Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?
(втори вариант)
Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата.
Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?
“ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
“ – Рекохъ, отъ Слънцето.
(втори вариант)
Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?
“ – Рекохъ, отъ Слънцето.
Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?
(втори вариант)
Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето.
Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?
“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето.
(втори вариант)
Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?
“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето.
Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ? “ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?
(втори вариант)
Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето.
Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?
“ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
“ – Отъ Слънцето.
(втори вариант)
Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте? “ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ? “ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?
“ – Отъ Слънцето.
към втори вариант >>
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е.
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е.
по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
към втори вариант >>
по-право само за неговото състояние.
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е.
по-право само за неговото състояние.
Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
към втори вариант >>
Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ.
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние.
Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ.
Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?
към втори вариант >>
Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи?
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ.
Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи?
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение.
към втори вариант >>
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване.
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи?
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване.
Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета?
към втори вариант >>
Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
(втори вариант)
Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване.
Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши.
към втори вариант >>
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
(втори вариант)
по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
към втори вариант >>
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?
(втори вариант)
Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?
“ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
“ Тѣ иматъ прѣдназначение.
(втори вариант)
Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?
“ Тѣ иматъ прѣдназначение.
Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
Защо се яви Халеевата комета?
(втори вариант)
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение.
Защо се яви Халеевата комета?
Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки.
(втори вариант)
Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки.
Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние? “
към втори вариант >>
Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши.
(втори вариант)
Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета?
Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши.
Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?
(втори вариант)
Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки.
Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?
“
към втори вариант >>
Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
(втори вариант)
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши.
Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?
“
към втори вариант >>
Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.
към втори вариант >>
Въ основното учение на живота има три много важни елементи.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи.
Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата.
За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда.
към втори вариант >>
Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи.
Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още.
Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа.
към втори вариант >>
За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата.
За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ.
Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда.
към втори вариант >>
Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още.
Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то.
Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата.
към втори вариант >>
Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ.
Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ.
Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ.
към втори вариант >>
Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то.
(втори вариант)
Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то.
Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то.
За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа.
към втори вариант >>
НАГОРЕ