НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1412
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1412
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ценности и възможности
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1937г.,
Възглавницата е мекият език.
(втори вариант)
Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това?
Възглавницата е мекият език.
Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така.
към втори вариант >>
Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави.
Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл.
Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата.
към втори вариант >>
Сутринта не може да му говориш така.
(втори вариант)
Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
Сутринта не може да му говориш така.
Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
към втори вариант >>
Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави.
Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл.
Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е.
към втори вариант >>
Ще говориш меко, приятно.
(втори вариант)
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език.
Ще говориш меко, приятно.
То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава.
към втори вариант >>
Тогаз тя е глупава, но чакай още.
(втори вариант)
Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл.
Тогаз тя е глупава, но чакай още.
Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света.
към втори вариант >>
Меки възглавници трябват тогава.
(втори вариант)
Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така.
Меки възглавници трябват тогава.
Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него.
към втори вариант >>
Тогаз тя е глупава.
(втори вариант)
Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл.
Тогаз тя е глупава.
Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата.
към втори вариант >>
То е възглавницата.
(втори вариант)
Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно.
То е възглавницата.
А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека.
към втори вариант >>
Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
(втори вариант)
А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още.
Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа.
към втори вариант >>
Тогаз не засягай човека.
(втори вариант)
То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава.
Тогаз не засягай човека.
А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
към втори вариант >>
Но чакай още.
(втори вариант)
А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава.
Но чакай още.
Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света.
към втори вариант >>
А пък като дойде обяд, може и без възглавница.
(втори вариант)
Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата.
А пък като дойде обяд, може и без възглавница.
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може.
към втори вариант >>
Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е.
(втори вариант)
Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е.
Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа.
към втори вариант >>
А като дойде на обед, може.
(втори вариант)
А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека.
А като дойде на обед, може.
Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
към втори вариант >>
Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
(втори вариант)
Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още.
Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа.
към втори вариант >>
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
(втори вариант)
Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница.
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед?
към втори вариант >>
Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е.
(втори вариант)
Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е.
Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е.
Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа.
към втори вариант >>
Кога е обед?
(втори вариант)
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може.
Кога е обед?
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин.
към втори вариант >>
Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е.
(втори вариант)
Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение.
Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е.
Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа.
към втори вариант >>
Сутринта не може да му говориш така.
(втори вариант)
Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са.
Сутринта не може да му говориш така.
Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
към втори вариант >>
Тази завършена работа е едно облекло на душата.
(втори вариант)
Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е.
Тази завършена работа е едно облекло на душата.
Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа.
към втори вариант >>
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
(втори вариант)
Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед?
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита.
към втори вариант >>
Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е.
(втори вариант)
Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е.
Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е.
Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа.
към втори вариант >>
Меки възглавници трябва тогава.
(втори вариант)
Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така.
Меки възглавници трябва тогава.
Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него.
към втори вариант >>
Имате зло в света.
(втори вариант)
Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата.
Имате зло в света.
Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа.
към втори вариант >>
Когато те обичат, ти си на обед при него.
(втори вариант)
Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
Когато те обичат, ти си на обед при него.
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Тази, завършената работа, е едно облекло на душата.
(втори вариант)
Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е.
Тази, завършената работа, е едно облекло на душата.
Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа.
към втори вариант >>
Тогаз не засягай човека.
(втори вариант)
То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава.
Тогаз не засягай човека.
А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
към втори вариант >>
Злото е една незавършена работа.
(втори вариант)
Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света.
Злото е една незавършена работа.
Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
(втори вариант)
Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него.
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Имате зло в света.
(втори вариант)
Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата.
Имате зло в света.
Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа.
към втори вариант >>
А като дойде на обед, може.
(втори вариант)
А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека.
А като дойде на обед, може.
Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
към втори вариант >>
Доброто е една завършена работа.
(втори вариант)
Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа.
Доброто е една завършена работа.
Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
(втори вариант)
А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Злото е една незавършена работа.
(втори вариант)
Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света.
Злото е една незавършена работа.
Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа.
към втори вариант >>
Кога е обед?
(втори вариант)
Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може.
Кога е обед?
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин.
към втори вариант >>
Любовта е завършена работа.
(втори вариант)
Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа.
Любовта е завършена работа.
Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Когато се запознавате е сутрин.
(втори вариант)
Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
Когато се запознавате е сутрин.
Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Доброто е една завършена работа.
(втори вариант)
Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа.
Доброто е една завършена работа.
Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие.
към втори вариант >>
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
(втори вариант)
Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед?
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита.
към втори вариант >>
Омразата е незавършена работа.
(втори вариант)
Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа.
Омразата е незавършена работа.
Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита.
(втори вариант)
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин.
Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита.
Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Любовта е завършена работа.
(втори вариант)
Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа.
Любовта е завършена работа.
Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така.
към втори вариант >>
Когато те обичат, ти си на обед при него.
(втори вариант)
Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш.
Когато те обичат, ти си на обед при него.
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Истината е завършена работа.
(втори вариант)
Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа.
Истината е завършена работа.
Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Това са възможности в живота.
(втори вариант)
Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита.
Това са възможности в живота.
към втори вариант >>
Омразата е незавършена работа.
(втори вариант)
Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа.
Омразата е незавършена работа.
Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава.
към втори вариант >>
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
(втори вариант)
Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него.
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
към втори вариант >>
Лъжата е незавръшена работа.
(втори вариант)
Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа.
Лъжата е незавръшена работа.
към втори вариант >>
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората.
към втори вариант >>
Истината е завършена работа.
(втори вариант)
Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа.
Истината е завършена работа.
Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
към втори вариант >>
Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
(втори вариант)
А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин.
Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път.
към втори вариант >>
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие.
Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
към втори вариант >>
То е най-хубавия път.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
То е най-хубавия път.
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
към втори вариант >>
Лъжата е незавършена работа.
(втори вариант)
Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа.
Лъжата е незавършена работа.
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си?
към втори вариант >>
Когато се запознавате, е сутрин.
(втори вариант)
Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез.
Когато се запознавате, е сутрин.
Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
към втори вариант >>
Не, че всъщност е така.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие.
Не, че всъщност е така.
Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка.
към втори вариант >>
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път.
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат.
към втори вариант >>
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие.
(втори вариант)
Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа.
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие.
Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
към втори вариант >>
Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита.
(втори вариант)
Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин.
Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита.
Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път.
към втори вариант >>
Не, че с това всъщност се разрешава.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така.
Не, че с това всъщност се разрешава.
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже.
към втори вариант >>
И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път.
Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има.
към втори вариант >>
Не че всъщност е така.
(втори вариант)
Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие.
Не че всъщност е така.
Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка.
към втори вариант >>
Това са възможности в живота.
(втори вариант)
Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита.
Това са възможности в живота.
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
към втори вариант >>
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава.
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път.
Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш?
към втори вариант >>
Не че с това всъщност се разрешава.
(втори вариант)
Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така.
Не че с това всъщност се разрешава.
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже?
към втори вариант >>
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
(втори вариант)
Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората.
към втори вариант >>
Докога един слуга може да лъже господаря си.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
Докога един слуга може да лъже господаря си.
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
Ето защо трябва да обичаш хората.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
Ето защо трябва да обичаш хората.
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
към втори вариант >>
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
(втори вариант)
Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава.
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
То е най-хубавият път.
(втори вариант)
Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре.
То е най-хубавият път.
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
към втори вариант >>
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си.
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
(втори вариант)
То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората.
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
към втори вариант >>
Докога един слуга може да лъже господаря си?
(втори вариант)
Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши?
Докога един слуга може да лъже господаря си?
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре.
към втори вариант >>
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
(втори вариант)
Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път.
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат.
към втори вариант >>
Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка.
(втори вариант)
Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка.
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат.
(втори вариант)
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат.
Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
към втори вариант >>
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
(втори вариант)
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си?
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение.
към втори вариант >>
И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път.
(втори вариант)
Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш.
И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път.
Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има.
към втори вариант >>
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже.
(втори вариант)
Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка.
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже.
Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
Обмяна ще има.
(втори вариант)
И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат.
Обмяна ще има.
Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта.
към втори вариант >>
Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка.
(втори вариант)
Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал.
Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка.
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги.
към втори вариант >>
Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
(втори вариант)
Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път.
Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш?
към втори вариант >>
Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
(втори вариант)
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже.
Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
към втори вариант >>
Защо трябва да обичаш?
(втори вариант)
Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има.
Защо трябва да обичаш?
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни.
към втори вариант >>
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже?
(втори вариант)
Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка.
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже?
Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
към втори вариант >>
Ето защо трябва да обичаш хората.
(втори вариант)
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе.
Ето защо трябва да обичаш хората.
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
към втори вариант >>
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре.
Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение.
към втори вариант >>
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
(втори вариант)
Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш?
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
към втори вариант >>
Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
(втори вариант)
Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже?
Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете.
към втори вариант >>
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
(втори вариант)
То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората.
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
към втори вариант >>
Добре, вие сте сега в едно учреждение.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре.
Добре, вие сте сега в едно учреждение.
Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
към втори вариант >>
И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
(втори вариант)
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре.
(втори вариант)
Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре.
Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
към втори вариант >>
И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат.
(втори вариант)
И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе.
И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат.
Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
към втори вариант >>
Всички сте все слуги.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение.
Всички сте все слуги.
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е.
към втори вариант >>
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
(втори вариант)
И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
към втори вариант >>
Вие сте сега в едно учреждение.
(втори вариант)
Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре.
Вие сте сега в едно учреждение.
Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е.
към втори вариант >>
Обмяна ще има.
(втори вариант)
И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат.
Обмяна ще има.
Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта.
към втори вариант >>
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги.
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко?
към втори вариант >>
Това е сега езика на Любовта.
(втори вариант)
Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
Това е сега езика на Любовта.
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
към втори вариант >>
Всички сте все слуги.
(втори вариант)
Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение.
Всички сте все слуги.
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко?
към втори вариант >>
Защо трябва да обичаш?
(втори вариант)
Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има.
Защо трябва да обичаш?
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми.
към втори вариант >>
И тогаз ще се познаете.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
И тогаз ще се познаете.
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
към втори вариант >>
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни.
(втори вариант)
Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта.
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни.
И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
към втори вариант >>
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
(втори вариант)
И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги.
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
към втори вариант >>
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
(втори вариант)
Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш?
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни.
към втори вариант >>
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение.
(втори вариант)
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете.
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение.
И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят.
към втори вариант >>
И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
(втори вариант)
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни.
И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее.
към втори вариант >>
И тогаз ще се познаете.
(втори вариант)
Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет.
И тогаз ще се познаете.
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят.
към втори вариант >>
И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
(втори вариант)
Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш.
И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“.
към втори вариант >>
И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
(втори вариант)
Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение.
И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
към втори вариант >>
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”.
(втори вариант)
И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”.
Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете.
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
към втори вариант >>
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
(втори вариант)
И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш.
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
към втори вариант >>
Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е.
(втори вариант)
Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е.
Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал.
към втори вариант >>
Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
(втори вариант)
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”.
Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е.
(втори вариант)
Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа.
Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е.
Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал.
към втори вариант >>
Това е сега езикът на Любовта.
(втори вариант)
Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш.
Това е сега езикът на Любовта.
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
към втори вариант >>
Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко?
(втори вариант)
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е.
Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко?
Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
към втори вариант >>
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
(втори вариант)
Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Кога готвачката като сготви яденето е сладко?
(втори вариант)
Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е.
Кога готвачката като сготви яденето е сладко?
Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
към втори вариант >>
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми.
(втори вариант)
Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта.
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми.
В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
към втори вариант >>
Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
(втори вариант)
И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко?
Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
към втори вариант >>
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
(втори вариант)
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
(втори вариант)
Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко?
Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
към втори вариант >>
В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни.
(втори вариант)
Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми.
В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни.
И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
към втори вариант >>
Нямали сестрите какво да сготвят.
(втори вариант)
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
Нямали сестрите какво да сготвят.
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин?
към втори вариант >>
Светлината е била друга и прочее.
(втори вариант)
И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
Светлината е била друга и прочее.
А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Нямали сестрите какво да сготвят.
(втори вариант)
И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял.
Нямали сестрите какво да сготвят.
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин?
към втори вариант >>
И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“.
(втори вариант)
И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни.
И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“.
Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее.
към втори вариант >>
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
(втори вариант)
И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят.
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода.
към втори вариант >>
А пък сега условията са съвсем други.
(втори вариант)
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее.
А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
(втори вариант)
Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят.
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода.
към втори вариант >>
Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
(втори вариант)
Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“.
Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Десет килограма боб имало, но не стигал.
(втори вариант)
Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
Десет килограма боб имало, но не стигал.
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
към втори вариант >>
Най-първо мислите върху възможностите.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите.
Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец.
към втори вариант >>
Десет килограма боб имало, но не стигал.
(втори вариант)
Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл.
Десет килограма боб имало, но не стигал.
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
към втори вариант >>
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
(втори вариант)
Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я.
Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
(втори вариант)
Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал.
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките.
към втори вариант >>
Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите.
Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва.
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото.
към втори вариант >>
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
(втори вариант)
Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал.
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките.
към втори вариант >>
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
(втори вариант)
Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата.
Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
(втори вариант)
Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят.
към втори вариант >>
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва.
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника.
към втори вариант >>
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
(втори вариант)
Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря.
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят.
към втори вариант >>
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
(втори вариант)
В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат.
Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
Рекох: “Какъв е българският начин?
(втори вариант)
Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
Рекох: “Какъв е българският начин?
” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене.
към втори вариант >>
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
към втори вариант >>
Казвам: Какъв е българския начин?
(втори вариант)
Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин.
Казвам: Какъв е българския начин?
Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене.
към втори вариант >>
Светлината е била друга и прочее.
(втори вариант)
И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други.
Светлината е била друга и прочее.
А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
” - Българският начин е ябълки, захар и вода.
(втори вариант)
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин?
” - Българският начин е ябълки, захар и вода.
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене.
към втори вариант >>
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва.
Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
към втори вариант >>
Българският начин е ябълки, захар и вода.
(втори вариант)
Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин?
Българският начин е ябълки, захар и вода.
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене.
към втори вариант >>
А пък сега условията са съвсем други.
(втори вариант)
Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее.
А пък сега условията са съвсем други.
към втори вариант >>
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
(втори вариант)
Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода.
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички.
към втори вариант >>
Това са три правила за един певец.
(втори вариант)
Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва.
Това са три правила за един певец.
И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
към втори вариант >>
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
(втори вариант)
Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода.
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички.
към втори вариант >>
Най-първо мислете върху възможностите.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите.
Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец.
към втори вариант >>
Туря се тесто в ябълките.
(втори вариант)
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
Туря се тесто в ябълките.
И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз.
към втори вариант >>
И за цигуларя е същото.
(втори вариант)
Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец.
И за цигуларя е същото.
Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла.
към втори вариант >>
Туря се тесто в ябълките.
(втори вариант)
И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца.
Туря се тесто в ябълките.
И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз.
към втори вариант >>
Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите.
Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва.
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото.
към втори вариант >>
И питат, как да го сготвят.
(втори вариант)
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките.
И питат, как да го сготвят.
Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
към втори вариант >>
Също и за художника.
(втори вариант)
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото.
Също и за художника.
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години.
към втори вариант >>
И питат как да го сготвят.
(втори вариант)
Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките.
И питат как да го сготвят.
Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
към втори вариант >>
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва.
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника.
към втори вариант >>
Рекох, то не е въпрос само заради мене.
(втори вариант)
Рекох: “Какъв е българският начин? ” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят.
Рекох, то не е въпрос само заради мене.
Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
към втори вариант >>
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
(втори вариант)
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника.
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла.
към втори вариант >>
Казвам: То не е въпрос само заради мене.
(втори вариант)
Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят.
Казвам: То не е въпрос само заради мене.
Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.
към втори вариант >>
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва.
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
към втори вариант >>
Аз мога да давам мнението си заради мене.
(втори вариант)
” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене.
Аз мога да давам мнението си заради мене.
Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите?
към втори вариант >>
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
(втори вариант)
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади?
към втори вариант >>
Аз мога да давам мнението си заради мене.
(втори вариант)
Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене.
Аз мога да давам мнението си заради мене.
Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
към втори вариант >>
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре.
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва.
Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
към втори вариант >>
Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички.
(втори вариант)
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене.
Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички.
Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли?
към втори вариант >>
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
(втори вариант)
Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички.
(втори вариант)
А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене.
Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички.
Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите?
към втори вариант >>
Това са три правила за един певец.
(втори вариант)
Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва.
Това са три правила за един певец.
И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
към втори вариант >>
Понеже няма да ям само аз.
(втори вариант)
Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички.
Понеже няма да ям само аз.
И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
към втори вариант >>
Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла.
(втори вариант)
И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла.
Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
Понеже няма да ям само аз.
(втори вариант)
Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички.
Понеже няма да ям само аз.
И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли?
към втори вариант >>
И за цигуларя е същото.
(втори вариант)
Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец.
И за цигуларя е същото.
Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла.
към втори вариант >>
И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
(втори вариант)
И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз.
И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото.
към втори вариант >>
Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години.
(втори вариант)
Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла.
Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години.
Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
(втори вариант)
И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз.
И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
към втори вариант >>
Също и за художника.
(втори вариант)
Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото.
Също и за художника.
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години.
към втори вариант >>
А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
(втори вариант)
Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла.
(втори вариант)
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години.
Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла.
Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.
(втори вариант)
Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го.
А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.
Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото.
към втори вариант >>
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
(втори вариант)
Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника.
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла.
към втори вариант >>
Яйцата и захарта как ще ги примирите?
(втори вариант)
Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
Яйцата и захарта как ще ги примирите?
Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
Тя кога ще се подмлади?
(втори вариант)
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла.
Тя кога ще се подмлади?
Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
(втори вариант)
Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.
Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
(втори вариант)
И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата.
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади?
към втори вариант >>
Яйца и захар отиват ли?
(втори вариант)
Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите?
Яйца и захар отиват ли?
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
(втори вариант)
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади?
Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
към втори вариант >>
Яйцата и захарта как ще ги примирите?
(втори вариант)
Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си?
Яйцата и захарта как ще ги примирите?
Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни.
към втори вариант >>
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
(втори вариант)
Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре.
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади.
към втори вариант >>
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
(втори вариант)
Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли?
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да се подмлади.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади.
Някой ще каже: “Как да мисля право? ” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си!
към втори вариант >>
Яйца и захар отиват ли?
(втори вариант)
Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите?
Яйца и захар отиват ли?
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
към втори вариант >>
Срещам една сестра, която е запъхтяла.
(втори вариант)
И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай.
Срещам една сестра, която е запъхтяла.
Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади.
към втори вариант >>
Дават ѝ захар, но чрез житото.
(втори вариант)
И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
Дават ѝ захар, но чрез житото.
Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
Някой ще каже: “Как да мисля право?
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади.
Някой ще каже: “Как да мисля право?
” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека.
към втори вариант >>
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
(втори вариант)
И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли?
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство.
към втори вариант >>
Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години.
(втори вариант)
Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла.
Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години.
Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право?
към втори вариант >>
Житото съдържа захар.
(втори вариант)
А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото.
Житото съдържа захар.
към втори вариант >>
” Стани като малкото дете, нищо повече.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право?
” Стани като малкото дете, нищо повече.
Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
към втори вариант >>
Дават ѝ захар, но чрез житото.
(втори вариант)
А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар?
Дават ѝ захар, но чрез житото.
Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
към втори вариант >>
Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла.
(втори вариант)
За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години.
Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла.
Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече.
към втори вариант >>
Та рекох, ние правим несъответни храни.
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни.
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш.
към втори вариант >>
Но как да станеш?
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право? ” Стани като малкото дете, нищо повече.
Но как да станеш?
Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това.
към втори вариант >>
Житото съдържа захар.
(втори вариант)
Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото.
Житото съдържа захар.
Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
към втори вариант >>
Тя кога ще се подмлади?
(втори вариант)
И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла.
Тя кога ще се подмлади?
– Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш?
към втори вариант >>
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни.
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик.
към втори вариант >>
Големият философ да стане като малкото дете.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право? ” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш?
Големият философ да стане като малкото дете.
Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост.
към втори вариант >>
Та казвам: Ние правим несъответни храни.
(втори вариант)
Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
Та казвам: Ние правим несъответни храни.
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш?
към втори вариант >>
– Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади.
(втори вариант)
После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади?
– Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади.
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете.
към втори вариант >>
Яйцата спадат към друго царство.
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
Яйцата спадат към друго царство.
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го.
към втори вариант >>
Внеси мекота в живота си!
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право? ” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете.
Внеси мекота в живота си!
То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци.
към втори вариант >>
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
(втори вариант)
Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни.
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик.
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да се подмлади.
(втори вариант)
Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади.
Всеки един от вас може да се подмлади.
Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си!
към втори вариант >>
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство.
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е.
към втори вариант >>
То е подмладяване на човека.
(втори вариант)
Някой ще каже: “Как да мисля право? ” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си!
То е подмладяване на човека.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите.
към втори вариант >>
Яйцата спадат към друго царство.
(втори вариант)
Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство.
Яйцата спадат към друго царство.
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Как да мисля право?
(втори вариант)
Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади.
Някой ще каже: „Как да мисля право?
“ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване.
към втори вариант >>
Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови.
към втори вариант >>
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
(втори вариант)
” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати.
към втори вариант >>
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
(втори вариант)
Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство.
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е.
към втори вариант >>
“ Стани като малкото дете, нищо повече.
(втори вариант)
Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право?
“ Стани като малкото дете, нищо повече.
Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
към втори вариант >>
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш.
(втори вариант)
Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш.
Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници.
към втори вариант >>
И едно от правилата е това.
(втори вариант)
Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
И едно от правилата е това.
Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
към втори вариант >>
Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
(втори вариант)
Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай?
Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови.
към втори вариант >>
Но как да станеш?
(втори вариант)
Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече.
Но как да станеш?
Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост.
към втори вариант >>
Кокошката е голям критик.
(втори вариант)
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш.
Кокошката е голям критик.
Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик.
към втори вариант >>
Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост.
(втори вариант)
Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това.
Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост.
Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде.
към втори вариант >>
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш?
(втори вариант)
Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина.
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш?
Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови.
към втори вариант >>
Големият философ да стане като малкото дете.
(втори вариант)
– Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш?
Големият философ да стане като малкото дете.
Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци.
към втори вариант >>
Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го.
(втори вариант)
Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик.
Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го.
Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
към втори вариант >>
Старият е седнал и заспал с свити юмруци.
(втори вариант)
Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост.
Старият е седнал и заспал с свити юмруци.
Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде!
към втори вариант >>
Кокошката е голям критик.
(втори вариант)
Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш?
Кокошката е голям критик.
Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници.
към втори вариант >>
Внеси мекота в живота си!
(втори вариант)
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете.
Внеси мекота в живота си!
То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите.
към втори вариант >>
Критик е.
(втори вариант)
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го.
Критик е.
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер.
към втори вариант >>
Значи стегнати са мускулите.
(втори вариант)
То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци.
Значи стегнати са мускулите.
А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така.
към втори вариант >>
Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го.
(втори вариант)
Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик.
Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го.
Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик.
към втори вариант >>
То е подмладяване.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Как да мисля право? “ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си!
То е подмладяване.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати.
към втори вариант >>
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови.
(втори вариант)
Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е.
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови.
И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже.
към втори вариант >>
А у малките деца, мускулите са отпуснати.
(втори вариант)
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите.
А у малките деца, мускулите са отпуснати.
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено.
към втори вариант >>
Критик е.
(втори вариант)
Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го.
Критик е.
Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин.
към втори вариант >>
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
(втори вариант)
“ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване.
Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади.
Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
към втори вариант >>
И кокошките са големи одумници.
(втори вариант)
Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови.
И кокошките са големи одумници.
Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо.
към втори вариант >>
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
(втори вариант)
И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати.
Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо.
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ.
към втори вариант >>
2.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов.
Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира.
Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов.
Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов.
към беседата >>
Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост.
Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов.
Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост.
Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост.
към беседата >>
Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина.
– Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост.
Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина.
Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина.
към беседата >>
Любовта, мъдростта и истината, т. е.
– Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина.
Любовта, мъдростта и истината, т. е.
устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека.
За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е.
устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека.
Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
Това, което човек яде, е любов.
Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека.
Това, което човек яде, е любов.
Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
Това, което чува, е мъдрост.
Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов.
Това, което чува, е мъдрост.
Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
Това, което вижда, е истина.
Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост.
Това, което вижда, е истина.
Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина.
Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.
към беседата >>
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място.
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място.
Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината?
към беседата >>
Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място.
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място.
Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място.
Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място.
към беседата >>
Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място.
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място.
Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място.
– Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта!
към беседата >>
– Глупав човек съм.
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място.
– Глупав човек съм.
– Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място.
към беседата >>
– Ушите ти не са на място.
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм.
– Ушите ти не са на място.
– Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта!
към беседата >>
– Какво нещо е истината?
Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място.
– Какво нещо е истината?
– Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място.
към беседата >>
– Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място.
Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината?
– Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място.
– Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината!
към беседата >>
– Кажи ми нещо за любовта!
Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място.
– Кажи ми нещо за любовта!
– Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място.
към беседата >>
– Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място.
– Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта!
– Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място.
– Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място.
към беседата >>
– Кажи ми нещо за мъдростта!
– Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място.
– Кажи ми нещо за мъдростта!
– Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
– Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място.
– Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта!
– Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място.
– Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
– Кажи ми нещо за истината!
– Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място.
– Кажи ми нещо за истината!
– Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
– Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място.
– Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината!
– Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място.
Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място.
– Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място.
Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място.
Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
– Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място.
Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.
към беседата >>
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им.
Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното.
към беседата >>
Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им.
Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов.
Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро.
към беседата >>
Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов.
Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост.
Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа.
към беседата >>
Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост.
Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина.
Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра?
към беседата >>
Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина.
Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи.
Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии.
към беседата >>
Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното.
Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи.
Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното.
Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея?
към беседата >>
Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро.
Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното.
Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро.
Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти.
към беседата >>
Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа.
Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро.
Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа.
Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била.
към беседата >>
Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра?
Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа.
Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра?
Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея?
към беседата >>
Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии.
Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра?
Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии.
Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета?
към беседата >>
Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея?
Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии.
Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея?
Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение.
към беседата >>
Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти.
Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея?
Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти.
Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа.
към беседата >>
Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била.
Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти.
Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била.
Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти.
към беседата >>
Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея?
Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била.
Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея?
– Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали.
към беседата >>
– Защо се е оцапала тази монета?
Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея?
– Защо се е оцапала тази монета?
– Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат.
към беседата >>
– Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение.
Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета?
– Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение.
Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа.
Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение.
Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа.
Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти.
Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа.
Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти.
Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали.
Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти.
Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали.
Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат.
– Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали.
Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат.
Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
– Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат.
Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.
към беседата >>
Приложение се изисква от съвременните хора.
Приложение се изисква от съвременните хора.
Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
към беседата >>
Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош.
Приложение се изисква от съвременните хора.
Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош.
Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
към беседата >>
Не се занимавайте с доброто и със злото в човека.
Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош.
Не се занимавайте с доброто и със злото в човека.
Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
към беседата >>
Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека.
Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.
към беседата >>
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина.
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина.
Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща.
към беседата >>
Какво ще придобие от тази сладчина?
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина.
Какво ще придобие от тази сладчина?
– Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят.
към беседата >>
– Нищо няма да придобие.
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина?
– Нищо няма да придобие.
Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва.
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие.
Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва.
Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му.
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва.
Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му.
Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Човек не може да се храни само със сладки неща.
Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му.
Човек не може да се храни само със сладки неща.
Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Те забавляват човека, но не могат да го нахранят.
Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща.
Те забавляват човека, но не могат да го нахранят.
Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
– Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят.
Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.
към беседата >>
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл.
Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят.
към беседата >>
Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл.
Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си.
Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали.
към беседата >>
Това показва, че очите ви не са на място.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си.
Това показва, че очите ви не са на място.
Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал.
към беседата >>
Защо Господ изпраща страдания на хората?
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място.
Защо Господ изпраща страдания на хората?
– Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него.
към беседата >>
– Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората?
– Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали.
Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва.
към беседата >>
Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят.
Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали.
Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят.
Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно.
към беседата >>
Животът е златна монета, която хората са оцапали.
Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят.
Животът е златна монета, която хората са оцапали.
От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал.
Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали.
От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал.
Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
Като го изчистят, те сами ще се ползват от него.
Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал.
Като го изчистят, те сами ще се ползват от него.
Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва.
– Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него.
Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва.
Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно.
Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва.
Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно.
Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно.
Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.
към беседата >>
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях.
Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен.
към беседата >>
Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях.
Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание.
Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек.
към беседата >>
Изучавайте животните и най-после човека.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание.
Изучавайте животните и най-после човека.
Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии.
към беседата >>
Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека.
Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека.
Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане.
към беседата >>
Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека.
Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели.
Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета.
към беседата >>
Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен.
Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели.
Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен.
Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа.
към беседата >>
Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек.
Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен.
Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек.
Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии.
Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек.
Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии.
Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане.
Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии.
Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане.
Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета.
Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане.
Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета.
Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа.
Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета.
Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа.
Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа.
Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.
към беседата >>
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си.
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си.
В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума.
към беседата >>
В това отношение бъдете като децата.
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си.
В това отношение бъдете като децата.
Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта.
към беседата >>
Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване.
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата.
Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване.
Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква.
към беседата >>
Майка му казва: гъш!
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване.
Майка му казва: гъш!
– предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й.
към беседата >>
– предпазва го да не се изгори.
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш!
– предпазва го да не се изгори.
Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка.
към беседата >>
Детето, обаче, не разбира значението на тази дума.
Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори.
Детето, обаче, не разбира значението на тази дума.
То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"?
към беседата >>
То иска да хване пламъка на свещта.
В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума.
То иска да хване пламъка на свещта.
Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил.
към беседата >>
Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква.
Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта.
Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква.
Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко.
към беседата >>
Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й.
Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква.
Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й.
Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби.
към беседата >>
Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка.
– предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й.
Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка.
Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат.
към беседата >>
Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"?
Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка.
Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"?
Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не се е парил.
То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"?
Няма човек в света, който да не се е парил.
За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му.
към беседата >>
За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко.
Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил.
За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко.
Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка.
към беседата >>
Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби.
Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко.
Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби.
Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода.
към беседата >>
Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат.
Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби.
Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат.
Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън.
към беседата >>
Той не обича целувките.
Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат.
Той не обича целувките.
Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му.
Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките.
Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му.
Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка.
За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му.
Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка.
Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода.
Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка.
Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода.
Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
Топлина е нужна за човека, а не огън.
Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода.
Топлина е нужна за човека, а не огън.
Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън.
Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.
към беседата >>
„Мъдростта съгради дома си.
„Мъдростта съгради дома си.
Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири.
към беседата >>
Издяла седемте свои стълбове".
„Мъдростта съгради дома си.
Издяла седемте свои стълбове".
Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
Какво означават тия седем стълба?
„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове".
Какво означават тия седем стълба?
От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
От какво са издялани?
„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба?
От какво са издялани?
Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно.
„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани?
Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно.
За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири.
„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно.
За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири.
Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири.
Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.
към беседата >>
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си.
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си.
– Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa.
към беседата >>
– Защо?
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си.
– Защо?
– Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин.
към беседата >>
– Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si.
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо?
– Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si.
В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото.
към беседата >>
В това се заключава неговото нещастие.
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si.
В това се заключава неговото нещастие.
Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения.
към беседата >>
Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят.
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие.
Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят.
От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели.
към беседата >>
От всички тонове той обича най-много fa.
Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят.
От всички тонове той обича най-много fa.
Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир.
към беседата >>
Това показва, че е българин.
– Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa.
Това показва, че е българин.
Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика.
към беседата >>
Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото.
– Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин.
Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото.
Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина.
към беседата >>
Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения.
В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото.
Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения.
Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота.
към беседата >>
Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели.
Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения.
Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели.
Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир.
От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели.
Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика.
Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина.
Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота.
Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина.
Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота.
Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Той е придобил истинската свобода.
Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота.
Той е придобил истинската свобода.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига.
Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си.
към беседата >>
Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига.
Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо.
Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш.
към беседата >>
Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо.
Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали.
Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш.
към беседата >>
Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали.
Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си.
Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие.
към беседата >>
Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си.
Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност.
Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма.
към беседата >>
Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си.
Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност.
Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си.
Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа!
към беседата >>
Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш.
Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си.
Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш.
Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе.
към беседата >>
Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш.
Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш.
Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш.
На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване.
към беседата >>
На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие.
Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш.
На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие.
Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват.
към беседата >>
Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма.
Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие.
Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма.
Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т.
към беседата >>
Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа!
Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма.
Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа!
Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека.
към беседата >>
Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе.
Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа!
Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе.
Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли!
към беседата >>
Това е залъгване.
Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе.
Това е залъгване.
Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш!
към беседата >>
Само децата се залъгват.
На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване.
Само децата се залъгват.
Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов.
към беседата >>
Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т.
Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват.
Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т.
н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки.
към беседата >>
н Тия неща развалят човека.
Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т.
н Тия неща развалят човека.
Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли!
Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека.
Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли!
После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш!
Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли!
После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш!
Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов.
Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш!
Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов.
Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки.
Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов.
Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки.
Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки.
Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.
към беседата >>
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете.
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете.
Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани!
към беседата >>
Щом се събудиш, кажи си: Стани!
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете.
Щом се събудиш, кажи си: Стани!
– Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече.
към беседата >>
– Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън.
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани!
– Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън.
– Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник.
към беседата >>
– Не, събудиш ли се, стани!
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън.
– Не, събудиш ли се, стани!
Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани!
към беседата >>
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове".
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове".
Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
към беседата >>
Стани, облечи се и излез вън!
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани!
Стани, облечи се и излез вън!
Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума.
към беседата >>
Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове".
Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
към беседата >>
Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани!
Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън!
Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани!
– нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш!
към беседата >>
„Мъдростта съгради дома си".
„Мъдростта съгради дома си".
Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание.
към беседата >>
– нищо повече.
Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани!
– нищо повече.
В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя".
към беседата >>
Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот.
„Мъдростта съгради дома си".
Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот.
Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба.
към беседата >>
В това отношение ученикът трябва да бъде като войник.
– Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече.
В това отношение ученикът трябва да бъде като войник.
Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни.
към беседата >>
Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека.
„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот.
Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека.
Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани!
– Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник.
Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани!
– това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
Това е едно от обясненията на дадения стих.
„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека.
Това е едно от обясненията на дадения стих.
Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
– това е положителна дума.
Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани!
– това е положителна дума.
Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни.
„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих.
Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни.
Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш!
Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума.
Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш!
Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание.
„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни.
Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание.
Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя".
– нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш!
Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя".
Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба.
Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание.
Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба.
На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
Йон чу тази заповед, но не я изпълни.
В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя".
Йон чу тази заповед, но не я изпълни.
Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба.
На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.
към беседата >>
Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни.
Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.
към беседата >>
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори.
Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си, е: Стани!
Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си, е: Стани!
към беседата >>
Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори.
Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата.
Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
Стани, и в истината крепък бъди!
Стани, и в истината крепък бъди!
към беседата >>
Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата.
Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово.
В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
Стани, и в любовта топъл бъди!
Стани, и в любовта топъл бъди!
към беседата >>
В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово.
В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата.
На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
Стани, и в мъдростта светъл бъди!
Стани, и в мъдростта светъл бъди!
към беседата >>
На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата.
На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света.
Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света.
Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.
към беседата >>
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове".
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове".
Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава.
към беседата >>
Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове".
Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола.
На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям.
към беседата >>
На края на колата турил опашка.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола.
На края на колата турил опашка.
Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него.
към беседата >>
Всичко това представя неговите седем стълба.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка.
Всичко това представя неговите седем стълба.
Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания.
към беседата >>
Опашката на колата служи за равновесие.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба.
Опашката на колата служи за равновесие.
Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие.
Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава.
Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям.
Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава.
Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям.
Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него.
На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям.
Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него.
Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания.
Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него.
Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания.
Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания.
Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.
към беседата >>
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги.
Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
към беседата >>
Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги.
Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете.
Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища.
към беседата >>
Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете.
Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават.
В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си.
към беседата >>
В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават.
В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото.
Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака.
към беседата >>
Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото.
Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха.
По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си.
към беседата >>
По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха.
По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха.
към беседата >>
Пращай децата си в нашите училища.
Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет.
Пращай децата си в нашите училища.
Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле.
към беседата >>
Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си.
Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища.
Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си.
Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Ето, едно време и орелът имаше дълги крака.
В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си.
Ето, едно време и орелът имаше дълги крака.
Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си.
Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака.
Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си.
Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха.
По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си.
Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха.
Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Вместо тях му израснаха криле.
Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха.
Вместо тях му израснаха криле.
Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле.
Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.
към беседата >>
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата?
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата?
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх.
към беседата >>
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата?
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата?
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата?
Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака.
към беседата >>
Скъсиха ли се краката им?
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата?
Скъсиха ли се краката им?
Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
Заекът и до днес носи своя голям товар.
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им?
Заекът и до днес носи своя голям товар.
И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
И до днес продължава да упражнява своите дълги крака.
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар.
И до днес продължава да упражнява своите дълги крака.
Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
Товарът на заека е неговият голям страх.
Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака.
Товарът на заека е неговият голям страх.
Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака.
Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх.
Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака.
Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака.
Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.
към беседата >>
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека?
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека?
Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот.
към беседата >>
Какво представят краката изобщо?
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека?
Какво представят краката изобщо?
– Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи!
към беседата >>
– Те представят добродетелите, т. е.
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо?
– Те представят добродетелите, т. е.
капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи!
към беседата >>
капиталът, който трябва да се пусне в обръщение.
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е.
капиталът, който трябва да се пусне в обръщение.
Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си.
към беседата >>
Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели.
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение.
Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели.
Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си.
към беседата >>
Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот.
Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели.
Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот.
Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието.
към беседата >>
Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи!
Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот.
Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи!
Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи!
– Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи!
Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи!
Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си.
капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи!
Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си.
Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си.
Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си.
Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си.
Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието.
Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си.
Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието.
Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието.
Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.
към беседата >>
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин.
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин.
– Възможно ли е това?
– Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши.
към беседата >>
– Възможно е.
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това?
– Възможно е.
Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически.
към беседата >>
Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите.
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите.
Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде.
към беседата >>
Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри?
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите.
Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри?
Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял.
към беседата >>
Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял.
За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри?
Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял.
Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим?
към беседата >>
Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши.
– Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял.
Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши.
Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци.
към беседата >>
Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически.
– Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши.
Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически.
Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък?
към беседата >>
Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде.
Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически.
Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде.
Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома?
към беседата >>
Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял.
Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде.
Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял.
– Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират.
към беседата >>
– Как и къде ще го намерим?
Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял.
– Как и къде ще го намерим?
Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него.
към беседата >>
Вземете пример от младите моми и момци.
Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим?
Вземете пример от младите моми и момци.
Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае.
към беседата >>
Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък?
Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци.
Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък?
Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок.
към беседата >>
Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома?
Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък?
Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома?
Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела.
към беседата >>
Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират.
Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома?
Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират.
По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва.
към беседата >>
По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него.
– Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират.
По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него.
Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Младата мома е подобна на цвете, което благоухае.
Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него.
Младата мома е подобна на цвете, което благоухае.
Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок.
Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае.
Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок.
Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Опасна е тази пчела.
Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок.
Опасна е тази пчела.
Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва.
Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела.
Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва.
Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва.
Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.
към беседата >>
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият.
Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората.
към беседата >>
Младият се характеризира със сила, а старият – със знание.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият.
Младият се характеризира със сила, а старият – със знание.
Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си.
към беседата >>
Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание.
Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта.
И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си.
към беседата >>
И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта.
И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта.
– Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо.
към беседата >>
– Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта.
– Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята.
Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа.
към беседата >>
Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората.
Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята.
Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората.
Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре.
към беседата >>
Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си.
Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората.
Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си.
Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото.
към беседата >>
Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си.
Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си.
Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си.
Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара.
към беседата >>
Ще отида при хората, да науча нещо.
И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си.
Ще отида при хората, да науча нещо.
Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара.
към беседата >>
Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа.
– Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо.
Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа.
Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба.
към беседата >>
Закарал го на нивата, да я разоре.
Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа.
Закарал го на нивата, да я разоре.
После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
После го впрегнал в кола да пренесе житото.
Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре.
После го впрегнал в кола да пренесе житото.
Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара.
Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото.
Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара.
Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара.
Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара.
Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара.
Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба.
Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара.
Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба.
Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба.
Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.
към беседата >>
Животът на хората може да се уподоби на оране.
Животът на хората може да се уподоби на оране.
Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува.
към беседата >>
Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма.
Животът на хората може да се уподоби на оране.
Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма.
Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят.
към беседата >>
Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива.
Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма.
Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива.
Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има.
към беседата >>
Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари.
Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива.
Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари.
Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея!
към беседата >>
Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек.
Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари.
Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек.
Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот?
към беседата >>
Живот без любов не може да съществува.
Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек.
Живот без любов не може да съществува.
Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира.
към беседата >>
Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят.
Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува.
Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят.
Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов.
към беседата >>
Свобода без истина не може да има.
Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят.
Свобода без истина не може да има.
– Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост.
към беседата >>
– Аз трябва да живея!
Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има.
– Аз трябва да живея!
– Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина.
към беседата >>
– Как ще живееш, ако нямаш живот?
Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея!
– Как ще живееш, ако нямаш живот?
За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е.
към беседата >>
За да живееш, все трябва някой да те кредитира.
Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот?
За да живееш, все трябва някой да те кредитира.
Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека.
към беседата >>
Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини.
(втори вариант)
Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева.
Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини.
Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я.
към втори вариант >>
Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли?
(втори вариант)
Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини.
Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли?
Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света.
към втори вариант >>
Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите.
(втори вариант)
Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли?
Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите.
Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа.
към втори вариант >>
Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си.
(втори вариант)
Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите.
Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си.
Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете.
към втори вариант >>
Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии.
(втори вариант)
Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си.
Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии.
Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат.
към втори вариант >>
Турете я в вода, омийте я.
(втори вариант)
Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии.
Турете я в вода, омийте я.
Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани.
към втори вариант >>
Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света.
(втори вариант)
Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я.
Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света.
Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа.
(втори вариант)
Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света.
Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа.
Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат.
към втори вариант >>
Туй трябва да го знаете.
(втори вариант)
Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа.
Туй трябва да го знаете.
Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат.
към втори вариант >>
Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат.
(втори вариант)
Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете.
Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат.
Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Някой път може да не са оцапани.
(втори вариант)
Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат.
Някой път може да не са оцапани.
Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Зависи от мястото.
(втори вариант)
Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани.
Зависи от мястото.
Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Има извори, които не се цапат.
(втори вариант)
Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото.
Има извори, които не се цапат.
Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Има извори, дето се цапат.
(втори вариант)
Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат.
Има извори, дето се цапат.
Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
(втори вариант)
Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат.
Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
към втори вариант >>
Та рекох, приложение трябва.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва.
Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе.
към втори вариант >>
Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва.
Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора.
Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето?
към втори вариант >>
Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора.
Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората.
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи?
към втори вариант >>
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората.
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина.
Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък.
към втори вариант >>
Вие ще направите една погрешка.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина.
Вие ще направите една погрешка.
Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека.
към втори вариант >>
Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка.
Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе.
Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа.
към втори вариант >>
Питам: от туй близане какво ще добие детето?
(втори вариант)
Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе.
Питам: от туй близане какво ще добие детето?
Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога.
към втори вариант >>
Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи?
(втори вариант)
Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето?
Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи?
- Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?
към втори вариант >>
- Ще научи, че е сладък.
(втори вариант)
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи?
- Ще научи, че е сладък.
Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал?
към втори вариант >>
Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека.
(втори вариант)
Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък.
Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека.
Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош?
към втори вариант >>
Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа.
(втори вариант)
Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека.
Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа.
Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?
към втори вариант >>
Вземете образ от Бога.
(втори вариант)
Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа.
Вземете образ от Бога.
Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре.
към втори вариант >>
Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?
(втори вариант)
Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога.
Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?
” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени.
към втори вариант >>
” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал?
(втори вариант)
- Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?
” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал?
Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Защо светът е така лош?
(втори вариант)
Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал?
Вие казвате: “Защо светът е така лош?
” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?
към втори вариант >>
” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?
(втори вариант)
Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош?
” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?
” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания.
към втори вариант >>
” Вие не мислите добре.
(втори вариант)
Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?
” Вие не мислите добре.
Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите.
към втори вариант >>
Значи вашите очи не са на място турени.
(втори вариант)
Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът? ” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре.
Значи вашите очи не са на място турени.
Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!
към втори вариант >>
Вие вече изкривявате очите си.
(втори вариант)
” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени.
Вие вече изкривявате очите си.
Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе.
към втори вариант >>
Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?
(втори вариант)
Вие казвате: “Защо светът е така лош? ” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си.
Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?
” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас.
към втори вариант >>
” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания.
(втори вариант)
” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал? ” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?
” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания.
Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите.
(втори вариант)
” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания.
Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите.
Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!
(втори вариант)
Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите.
Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!
” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе.
(втори вариант)
Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!
” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе.
Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас.
(втори вариант)
Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания? ” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе.
Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас.
В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
(втори вариант)
” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното! ” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас.
В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
към втори вариант >>
Тогава изучавайте нещата по следния начин.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин.
Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава.
към втори вариант >>
Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин.
Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни.
Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни.
към втори вариант >>
Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни.
Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те.
Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите.
към втори вариант >>
Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те.
Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека.
Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни.
към втори вариант >>
Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека.
Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни.
Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека.
към втори вариант >>
Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава.
(втори вариант)
Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни.
Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава.
Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени.
към втори вариант >>
Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава.
Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни.
Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято.
към втори вариант >>
Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите.
(втори вариант)
Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни.
Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите.
Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни.
към втори вариант >>
Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни.
(втори вариант)
Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите.
Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни.
По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета.
към втори вариант >>
По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека.
(втори вариант)
Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни.
По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека.
Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека.
към втори вариант >>
Някои хора са много развлечени.
(втори вариант)
Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека.
Някои хора са много развлечени.
Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято.
(втори вариант)
Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени.
Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято.
Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни.
(втори вариант)
Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято.
Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни.
Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета.
(втори вариант)
Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни.
Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета.
Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека.
(втори вариант)
По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета.
Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека.
Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
(втори вариант)
Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека.
Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
към втори вариант >>
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били.
Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ.
към втори вариант >>
Едно време бяхте глупави, сега излязохте.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били.
Едно време бяхте глупави, сега излязохте.
Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш!
към втори вариант >>
Не мислете за вашата минала глупост.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте.
Не мислете за вашата минала глупост.
Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва?
към втори вариант >>
Вземете един урок от децата.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост.
Вземете един урок от децата.
Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”.
към втори вариант >>
Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата.
Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави.
Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва?
към втори вариант >>
Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ.
(втори вариант)
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави.
Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ.
Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език.
към втори вариант >>
Майка му казва на български: “гъш!
(втори вариант)
Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ.
Майка му казва на български: “гъш!
” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира.
към втори вариант >>
” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва?
(втори вариант)
Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш!
” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва?
- Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката.
към втори вариант >>
- Не може да се преведе “гъш”.
(втори вариант)
Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва?
- Не може да се преведе “гъш”.
На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”.
към втори вариант >>
На немски как се казва?
(втори вариант)
Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”.
На немски как се казва?
Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил?
към втори вариант >>
Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език.
(втори вариант)
Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва?
Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език.
Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма.
към втори вариант >>
Детето не знае български език и “гъш” не разбира.
(втори вариант)
Майка му казва на български: “гъш! ” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език.
Детето не знае български език и “гъш” не разбира.
Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо?
към втори вариант >>
Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката.
(втори вариант)
” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира.
Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката.
Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание.
към втори вариант >>
Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”.
(втори вариант)
- Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката.
Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”.
Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира.
към втори вариант >>
Има ли някой от вас, който да не се е парил?
(втори вариант)
На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”.
Има ли някой от вас, който да не се е парил?
- Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби.
към втори вариант >>
- Няма.
(втори вариант)
Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил?
- Няма.
Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат.
към втори вариант >>
Опарването иде защо?
(втори вариант)
Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма.
Опарването иде защо?
Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват.
към втори вариант >>
Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание.
(втори вариант)
Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо?
Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание.
Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата.
към втори вариант >>
Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира.
(втори вариант)
Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание.
Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира.
Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси.
към втори вариант >>
Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби.
(втори вариант)
Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира.
Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби.
Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш.
към втори вариант >>
Пламъкът не позволява да го бутат.
(втори вариант)
- Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби.
Пламъкът не позволява да го бутат.
Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек.
към втори вариант >>
Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват.
(втори вариант)
Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат.
Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват.
Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си.
към втори вариант >>
Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата.
(втори вариант)
Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват.
Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата.
Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси.
(втори вариант)
Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата.
Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси.
Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш.
(втори вариант)
Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси.
Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш.
Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек.
(втори вариант)
Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш.
Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек.
Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си.
(втори вариант)
Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек.
Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си.
Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си.
(втори вариант)
Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си.
Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си.
Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
(втори вариант)
Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си.
Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
към втори вариант >>
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата.
Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта.
към втори вариант >>
Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата.
Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове.
Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието.
към втори вариант >>
Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове.
Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа.
Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината.
към втори вариант >>
Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа.
Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете.
Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите?
към втори вариант >>
Посвирете ми първото парче на живота.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете.
Посвирете ми първото парче на живота.
Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя.
към втори вариант >>
Първото класическо парче на живота на Любовта.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота.
Първото класическо парче на живота на Любовта.
Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта.
към втори вариант >>
Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието.
(втори вариант)
Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта.
Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието.
Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Посвирете ми първото парче на Истината.
(втори вариант)
Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието.
Посвирете ми първото парче на Истината.
Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Как ще ми го посвирите?
(втори вариант)
Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината.
Как ще ми го посвирите?
Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Аз бих желал да го чуя.
(втори вариант)
Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите?
Аз бих желал да го чуя.
Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта.
(втори вариант)
Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя.
Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта.
Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Как ще ми посвирите?
(втори вариант)
Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта.
Как ще ми посвирите?
към втори вариант >>
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота.
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота.
Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш? ” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”.
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота.
Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”.
Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш? ” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика.
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”.
Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика.
Рекох му: “Кой тон обичаш? ” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено.
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека.
към втори вариант >>
Рекох му: “Кой тон обичаш?
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика.
Рекох му: “Кой тон обичаш?
” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено.
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението.
Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
към втори вариант >>
” Казва: “Фа-то ми допада.
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш?
” Казва: “Фа-то ми допада.
Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението.
Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш.
Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула.
към втори вариант >>
Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
(втори вариант)
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш? ” Казва: “Фа-то ми допада.
Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
към втори вариант >>
Човек се ражда, това е началото.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш.
Човек се ражда, това е началото.
Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло.
към втори вариант >>
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения.
Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е.
към втори вариант >>
Съграждането е раждането на човека.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото.
Съграждането е раждането на човека.
Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа.
към втори вариант >>
Защото имаме една музика, която е отражение.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения.
Защото имаме една музика, която е отражение.
Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика.
към втори вариант >>
Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека.
Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека.
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши.
към втори вариант >>
Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение.
Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват.
Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост.
към втори вариант >>
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
(втори вариант)
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека.
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Тия тонове вие ги имате всякога.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват.
Тия тонове вие ги имате всякога.
Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон.
към втори вариант >>
То е една формула.
(втори вариант)
Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
То е една формула.
Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога.
Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си.
Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят.
към втори вариант >>
Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло.
(втори вариант)
Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула.
Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло.
Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Който и тон да е.
(втори вариант)
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си.
Който и тон да е.
Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз.
към втори вариант >>
Човек има седемте стълпа.
(втори вариант)
Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло.
Човек има седемте стълпа.
Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Сега говоря от гледището на съвременната музика.
(втори вариант)
Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е.
Сега говоря от гледището на съвременната музика.
Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път.
към втори вариант >>
Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши.
(втори вариант)
Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа.
Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши.
Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост.
(втори вариант)
Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика.
Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост.
Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
(втори вариант)
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши.
Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Запример любовта си има един основен тон.
(втори вариант)
Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост.
Запример любовта си има един основен тон.
Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Сега не се спирайте върху устата, как е направена.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена.
Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти.
към втори вариант >>
Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят.
(втори вариант)
Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон.
Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят.
Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена.
Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата.
Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание.
към втори вариант >>
Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз.
(втори вариант)
Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят.
Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз.
Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Уста е туй, което разумно говори.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата.
Уста е туй, което разумно говори.
Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света.
към втори вариант >>
Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път.
(втори вариант)
Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз.
Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път.
Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори.
Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата.
Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши.
към втори вариант >>
Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
(втори вариант)
Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път.
Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Той е важен, а не вратата.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата.
Той е важен, а не вратата.
Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
Аз съм правил опити.
(втори вариант)
Аз съм правил опити.
Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли.
към втори вариант >>
Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти.
(втори вариант)
Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата.
Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти.
Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
Дойде един човек при мене, който е болен.
(втори вариант)
Аз съм правил опити.
Дойде един човек при мене, който е болен.
Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре.
към втори вариант >>
Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание.
(втори вариант)
Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти.
Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание.
Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр?
(втори вариант)
Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен.
Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр?
” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор.
към втори вариант >>
Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света.
(втори вариант)
Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание.
Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света.
Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня?
(втори вариант)
Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр?
” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня?
” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе.
към втори вариант >>
Не разбирайте, че това са уши.
(втори вариант)
Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света.
Не разбирайте, че това са уши.
Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
” Рекох: “И това няма да ти дам.
(втори вариант)
Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня?
” Рекох: “И това няма да ти дам.
Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се!
към втори вариант >>
Това са ония хубавите възприятия.
(втори вариант)
Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши.
Това са ония хубавите възприятия.
към втори вариант >>
Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли.
(втори вариант)
Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам.
Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли.
Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола.
към втори вариант >>
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета.
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета.
Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса.
към втори вариант >>
Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре.
(втори вариант)
Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли.
Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре.
Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи.
към втори вариант >>
Впрегнал два вола и турил на колата опашка.
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета.
Впрегнал два вола и турил на колата опашка.
То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям.
към втори вариант >>
Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор.
(втори вариант)
Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр? ” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре.
Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор.
Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав!
към втори вариант >>
То са неговите седем стълпа.
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка.
То са неговите седем стълпа.
Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен.
към втори вариант >>
Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе.
(втори вариант)
” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня? ” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор.
Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе.
Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа.
Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?
” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен?
към втори вариант >>
Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се!
(втори вариант)
” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе.
Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се!
(Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна.
към втори вариант >>
” Опашката подразбира разширение.
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?
” Опашката подразбира разширение.
Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът.
към втори вариант >>
(Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола.
(втори вариант)
Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се!
(Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола.
“Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор.
към втори вариант >>
Тази опашка става по-дълга и покъса.
(втори вариант)
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение.
Тази опашка става по-дълга и покъса.
Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка.
към втори вариант >>
“Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи.
(втори вариант)
Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола.
“Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи.
- “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш.
към втори вариант >>
Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям.
(втори вариант)
Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса.
Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям.
Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар.
към втори вариант >>
- “Иди си, Бог те е направил здрав!
(втори вариант)
Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи.
- “Иди си, Бог те е направил здрав!
” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен.
(втори вариант)
То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям.
Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен.
С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар.
към втори вариант >>
” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш.
(втори вариант)
Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав!
” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш.
Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
С какво е натоварен?
(втори вариант)
Ще кажете: “Защо му е на българина опашка? ” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен.
С какво е натоварен?
С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи.
към втори вариант >>
Като ти казах натъртено, ти се върна.
(втори вариант)
Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш.
Като ти казах натъртено, ти се върна.
Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът.
(втори вариант)
” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен?
С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът.
Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен.
към втори вариант >>
Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор.
(втори вариант)
(Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна.
Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор.
Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
Има един, който носи повече от заяка.
(втори вариант)
Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът.
Има един, който носи повече от заяка.
Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци.
към втори вариант >>
Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш.
(втори вариант)
“Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор.
Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш.
“Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
Жабата носи още по-голям товар.
(втори вариант)
Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка.
Жабата носи още по-голям товар.
Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът.
към втори вариант >>
“Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
(втори вариант)
- “Иди си, Бог те е направил здрав! ” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш.
“Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
към втори вариант >>
Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар.
(втори вариант)
Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар.
Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар.
Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
към втори вариант >>
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте.
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте.
Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното?
към втори вариант >>
Такива мисли и желания има - непостижими работи.
(втори вариант)
С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар.
Такива мисли и желания има - непостижими работи.
Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие.
към втори вариант >>
Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби.
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте.
Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби.
Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!
към втори вариант >>
Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен.
(втори вариант)
С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи.
Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен.
Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката.
към втори вариант >>
Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене!
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби.
Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене!
” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече!
към втори вариант >>
Те са търговци.
(втори вариант)
Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен.
Те са търговци.
Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката.
към втори вариант >>
” Ни най-малко не е грубо.
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене!
” Ни най-малко не е грубо.
“Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй.
към втори вариант >>
Голям търговец е заякът.
(втори вариант)
Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци.
Голям търговец е заякът.
Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака?
към втори вариант >>
“Иди да работиш!
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо.
“Иди да работиш!
” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво?
към втори вариант >>
Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
(втори вариант)
Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът.
Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното?
(втори вариант)
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш!
” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното?
“Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете.
към втори вариант >>
Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие.
(втори вариант)
Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате.
Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие.
Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача.
към втори вариант >>
“Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!
(втори вариант)
Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното?
“Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!
” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите.
към втори вариант >>
Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката.
(втори вариант)
Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие.
Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката.
Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече!
(втори вариант)
Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене! ” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!
” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече!
На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си.
към втори вариант >>
Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката.
(втори вариант)
Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката.
Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката.
Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй.
(втори вариант)
” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече!
На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй.
Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!
към втори вариант >>
Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака?
(втори вариант)
Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката.
Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака?
Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво?
(втори вариант)
“Иди да работиш! ” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй.
Кое е по-хубаво?
Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода!
към втори вариант >>
Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи.
(втори вариант)
Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака?
Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи.
При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
Не се галете.
(втори вариант)
” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво?
Не се галете.
Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!
към втори вариант >>
При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача.
(втори вариант)
Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи.
При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача.
Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
Вие много обичате да се галите.
(втори вариант)
“Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода! ” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете.
Вие много обичате да се галите.
Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!
към втори вариант >>
Всякога упражнява страха.
(втори вариант)
Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача.
Всякога упражнява страха.
към втори вариант >>
Не галете себе си.
(втори вариант)
” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите.
Не галете себе си.
“Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!
към втори вариант >>
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк.
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк.
Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака.
към втори вариант >>
“Иди донеси вода!
(втори вариант)
На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си.
“Иди донеси вода!
” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!
към втори вариант >>
Следователно не са ли дълги краката ви.
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк.
Следователно не са ли дълги краката ви.
Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят.
към втори вариант >>
” Кажи и стани, иди донеси вода!
(втори вариант)
Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!
” Кажи и стани, иди донеси вода!
Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!
към втори вариант >>
Но какво представляват краката на човека или краката на заяка?
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви.
Но какво представляват краката на човека или краката на заяка?
Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
Ти си кажи на ума: “Стани!
(втори вариант)
Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода!
Ти си кажи на ума: “Стани!
” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия.
към втори вариант >>
Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира.
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка?
Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира.
Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!
(втори вариант)
Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!
” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!
” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си.
към втори вариант >>
Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите.
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира.
Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите.
Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!
(втори вариант)
Не галете себе си. “Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!
” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!
” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай!
към втори вариант >>
Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака.
(втори вариант)
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите.
Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака.
Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!
(втори вариант)
“Иди донеси вода! ” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!
” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!
” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!
към втори вариант >>
Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят.
(втори вариант)
Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака.
Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят.
Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!
(втори вариант)
” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!
” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!
” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода.
към втори вариант >>
Така ръцете имат смисъл.
(втори вариант)
Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят.
Така ръцете имат смисъл.
към втори вариант >>
” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия.
(втори вариант)
Ти си кажи на ума: “Стани! ” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!
” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия.
Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!
към втори вариант >>
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели.
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели.
И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде.
към втори вариант >>
Не на другите така да говориш, но на себе си.
(втори вариант)
” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата! ” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия.
Не на другите така да говориш, но на себе си.
На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро! ” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
И сега все трябва една школа.
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели.
И сега все трябва една школа.
И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н.
към втори вариант >>
На себе си кажи твърдо: “Не преядай!
(втори вариант)
” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли! ” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си.
На себе си кажи твърдо: “Не преядай!
Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро! ” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере?
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа.
И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере?
- “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието.
към втори вариант >>
Обуй си обущата!
(втори вариант)
” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай! ” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай!
Обуй си обущата!
” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро! ” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
- “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие?
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере?
- “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие?
” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как?
към втори вариант >>
” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода.
(втори вариант)
” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети! ” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!
” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода.
“Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро! ” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде.
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие?
” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде.
Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение?
към втори вариант >>
“Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!
(втори вариант)
” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода.
“Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!
” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
Магически ще дойде.
(втори вариант)
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде.
Магически ще дойде.
Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял.
към втори вариант >>
” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
(втори вариант)
Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата! ” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!
” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
към втори вариант >>
Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н.
(втори вариант)
И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде.
Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н.
От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши.
към втори вариант >>
Утре, като станете, приложете това.
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това.
Щом се събудиш, кажи: “Стани! ” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя?
към втори вариант >>
От себе си ще израстне, ще дойде щастието.
(втори вариант)
И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н.
От себе си ще израстне, ще дойде щастието.
Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял.
към втори вариант >>
Щом се събудиш, кажи: “Стани!
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това.
Щом се събудиш, кажи: “Стани!
” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Как?
(втори вариант)
- “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие? ” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието.
Ще кажете: “Как?
” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически.
към втори вариант >>
” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани.
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани!
” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани.
Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит.
към втори вариант >>
” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение?
(втори вариант)
” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как?
” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение?
Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му.
към втори вариант >>
Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече.
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани! ” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани.
Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече.
Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете.
към втори вариант >>
Та всеки в себе си от вас има такъв роаял.
(втори вариант)
Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение?
Та всеки в себе си от вас има такъв роаял.
Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?
към втори вариант >>
Стани, облечи се.
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани! ” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече.
Стани, облечи се.
“Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия.
към втори вариант >>
Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши.
(втори вариант)
Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва[1]+, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял.
Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши.
Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал.
към втори вариант >>
“Какво ще правя?
(втори вариант)
Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани! ” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се.
“Какво ще правя?
” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание.
към втори вариант >>
Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял.
(втори вариант)
От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши.
Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял.
Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим?
към втори вариант >>
” Излез навън.
(втори вариант)
Щом се събудиш, кажи: “Стани! ” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя?
” Излез навън.
Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани!
към втори вариант >>
Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически.
(втори вариант)
Ще кажете: “Как? ” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял.
Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически.
Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците?
към втори вариант >>
Като станете сутринта, направете първия опит.
(втори вариант)
” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън.
Като станете сутринта, направете първия опит.
Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта.
към втори вариант >>
Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му.
(втори вариант)
” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически.
Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му.
Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас.
към втори вариант >>
Тъй заповед ще си дадете.
(втори вариант)
Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит.
Тъй заповед ще си дадете.
Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник.
към втори вариант >>
Казва: “Защо се случи това?
(втори вариант)
Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му.
Казва: “Защо се случи това?
” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми.
към втори вариант >>
Стани без никаква философия.
(втори вариант)
Стани, облечи се. “Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете.
Стани без никаква философия.
Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл.
към втори вариант >>
” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал.
(втори вариант)
Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?
” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал.
Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята.
към втори вариант >>
Като станеш, ни най-малко колебание.
(втори вариант)
“Какво ще правя? ” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия.
Като станеш, ни най-малко колебание.
Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани!
към втори вариант >>
Казвате вие: “От де да го намерим?
(втори вариант)
Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал.
Казвате вие: “От де да го намерим?
” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън.
към втори вариант >>
Да или не, стани!
(втори вариант)
” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание.
Да или не, стани!
Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш.
към втори вариант >>
” Аз ви рекох, младите моми де намират момците?
(втори вариант)
Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим?
” Аз ви рекох, младите моми де намират момците?
Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря.
към втори вариант >>
Веднага изпълни заповедта.
(втори вариант)
Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани!
Веднага изпълни заповедта.
Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас.
(втори вариант)
Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците?
Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас.
Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се.
към втори вариант >>
Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник.
(втори вариант)
Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта.
Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник.
Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Вие не сте ли наблюдавали младите моми.
(втори вариант)
Казва: “Защо се случи това? ” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас.
Вие не сте ли наблюдавали младите моми.
Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи.
към втори вариант >>
Една положителна мисъл, една Божествена мисъл.
(втори вариант)
Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник.
Една положителна мисъл, една Божествена мисъл.
Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Вие сте ги наблюдавали като цветята.
(втори вариант)
” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми.
Вие сте ги наблюдавали като цветята.
Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми.
към втори вариант >>
Господ казва така: Стани!
(втори вариант)
Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл.
Господ казва така: Стани!
Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Тия, младите моми са цвета отвън.
(втори вариант)
Казвате вие: “От де да го намерим? ” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята.
Тия, младите моми са цвета отвън.
Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили.
към втори вариант >>
Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш.
(втори вариант)
Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани!
Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш.
Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Аз за цветята говоря.
(втори вариант)
” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън.
Аз за цветята говоря.
Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми.
към втори вариант >>
Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
(втори вариант)
Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш.
Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
към втори вариант >>
Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се.
(втори вариант)
Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря.
Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се.
И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи.
към втори вариант >>
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят.
(втори вариант)
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят.
Изведнаж като дойдеш, да ядеш. Нахрани се, наяж се умерено, не преядай! Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре! ” Та сега да оставим другите работи.
към втори вариант >>
И цветята са щастливи.
(втори вариант)
Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се.
И цветята са щастливи.
Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне.
към втори вариант >>
Изведнаж като дойдеш, да ядеш.
(втори вариант)
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят.
Изведнаж като дойдеш, да ядеш.
Нахрани се, наяж се умерено, не преядай! Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре! ” Та сега да оставим другите работи.
към втори вариант >>
Не сте ли виждали тия младите моми.
(втори вариант)
Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи.
Не сте ли виждали тия младите моми.
Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво.
към втори вариант >>
Нахрани се, наяж се умерено, не преядай!
(втори вариант)
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят. Изведнаж като дойдеш, да ядеш.
Нахрани се, наяж се умерено, не преядай!
Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре! ” Та сега да оставим другите работи.
към втори вариант >>
Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили.
(втори вариант)
Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми.
Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили.
Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.
към втори вариант >>
Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре!
(втори вариант)
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят. Изведнаж като дойдеш, да ядеш. Нахрани се, наяж се умерено, не преядай!
Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре!
” Та сега да оставим другите работи.
към втори вариант >>
Вие всинца обичате младите моми.
(втори вариант)
Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили.
Вие всинца обичате младите моми.
Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.
към втори вариант >>
” Та сега да оставим другите работи.
(втори вариант)
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят. Изведнаж като дойдеш, да ядеш. Нахрани се, наяж се умерено, не преядай! Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре!
” Та сега да оставим другите работи.
към втори вариант >>
Пък момците са хапливи.
(втори вариант)
Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми.
Пък момците са хапливи.
Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.
към втори вариант >>
Ще си дадете първата заповед: Стани!
(втори вариант)
Ще си дадете първата заповед: Стани!
То е новата философия на живота.
към втори вариант >>
Като закачиш младия момък, той току те жилне.
(втори вариант)
И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи.
Като закачиш младия момък, той току те жилне.
Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.
към втори вариант >>
То е новата философия на живота.
(втори вариант)
Ще си дадете първата заповед: Стани!
То е новата философия на живота.
към втори вариант >>
Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво.
(втори вариант)
Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне.
Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво.
Това са иносказания.
към втори вариант >>
Стани и в Истината крепък бъди!
(втори вариант)
Стани и в Истината крепък бъди!
към втори вариант >>
Това са иносказания.
(втори вариант)
Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво.
Това са иносказания.
към втори вариант >>
Стани и в Любовта топъл бъди!
(втори вариант)
Стани и в Любовта топъл бъди!
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад.
Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат.
към втори вариант >>
Стани и в Мъдростта светъл бъди!
(втори вариант)
Стани и в Мъдростта светъл бъди!
към втори вариант >>
Станали сте стар, без да сте поумнели.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад.
Станали сте стар, без да сте поумнели.
Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи.
към втори вариант >>
Защото старият без поумняването, той не е стар.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели.
Защото старият без поумняването, той не е стар.
Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил?
към втори вариант >>
Старият без знанието е една вехта дреха.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар.
Старият без знанието е една вехта дреха.
Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата.
към втори вариант >>
Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха.
Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е.
Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го.
към втори вариант >>
Дето минеш, с рогата те мушкат.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е.
Дето минеш, с рогата те мушкат.
Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия.
към втори вариант >>
Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи.
(втори вариант)
Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат.
Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи.
Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът.
към втори вариант >>
Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил?
(втори вариант)
Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи.
Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил?
Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона.
към втори вариант >>
Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата.
(втори вариант)
Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил?
Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата.
Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи.
към втори вариант >>
Впрегнал го в колата, учи го.
(втори вариант)
Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата.
Впрегнал го в колата, учи го.
То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия.
към втори вариант >>
То са практически пособия.
(втори вариант)
Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го.
То са практически пособия.
Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне.
към втори вариант >>
Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът.
(втори вариант)
Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия.
Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът.
Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Остенът, това е закона.
(втори вариант)
Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът.
Остенът, това е закона.
Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Впрегнал го е вътре, волът учи.
(втори вариант)
Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона.
Впрегнал го е вътре, волът учи.
Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Те са все практически пособия.
(втори вариант)
Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи.
Те са все практически пособия.
Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Като изоре, човекът го отпрегне.
(втори вариант)
То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия.
Като изоре, човекът го отпрегне.
Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
(втори вариант)
Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне.
Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
към втори вариант >>
Сега вие казвате, че живеете.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете.
И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота.
към втори вариант >>
И животът е едно оране.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете.
И животът е едно оране.
Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност.
към втори вариант >>
Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране.
Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва.
След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека?
към втори вариант >>
След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва.
След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат.
Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има.
към втори вариант >>
Сега аз ви навождам на тия мисли.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат.
Сега аз ви навождам на тия мисли.
Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има.
към втори вариант >>
Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота.
(втори вариант)
Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли.
Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота.
Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има.
към втори вариант >>
Искате самостоятелност.
(втори вариант)
И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота.
Искате самостоятелност.
Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов?
към втори вариант >>
Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека?
(втори вариант)
Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност.
Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека?
Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот?
към втори вариант >>
Без Любов живот не може да има.
(втори вариант)
След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека?
Без Любов живот не може да има.
Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой.
към втори вариант >>
Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има.
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има.
Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има.
Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота.
към втори вариант >>
Без Истина свобода не може да има.
(втори вариант)
Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има.
Без Истина свобода не може да има.
Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината.
към втори вариант >>
Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов?
(втори вариант)
Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има.
Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов?
От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши.
към втори вариант >>
От де ще вземеш живот?
(втори вариант)
Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов?
От де ще вземеш живот?
Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е.
към втори вариант >>
Все трябва да те кредитира някой.
(втори вариант)
Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот?
Все трябва да те кредитира някой.
Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина.
към втори вариант >>
Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота.
(втори вариант)
Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой.
Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота.
Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината.
(втори вариант)
Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота.
Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината.
Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши.
(втори вариант)
Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината.
Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши.
Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Онова, което ти ядеш, Любов е.
(втори вариант)
От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши.
Онова, което ти ядеш, Любов е.
Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина.
(втори вариант)
Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е.
Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина.
Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
(втори вариант)
Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина.
Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
към втори вариант >>
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място.
Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място.
към втори вариант >>
Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място.
Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място.
Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината?
към втори вариант >>
Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място.
Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място.
Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място.
към втори вариант >>
Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място.
Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам.
Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи.
към втори вариант >>
Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам.
Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място.
Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място.
към втори вариант >>
Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място.
(втори вариант)
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място.
Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място.
Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място.
към втори вариант >>
Казва: “Какво нещо е истината?
(втори вариант)
Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място.
Казва: “Какво нещо е истината?
”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
”- Рекох, ушите му не са на място.
(втори вариант)
Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината?
”- Рекох, ушите му не са на място.
И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
И си мълчи.
(втори вариант)
Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място.
И си мълчи.
Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място.
(втори вариант)
Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи.
Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място.
Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място.
(втори вариант)
Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място.
Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място.
Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
(втори вариант)
Казва: “Какво нещо е истината? ”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място.
Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
към втори вариант >>
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място.
Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост.
към втори вариант >>
Затова започвам да ви говоря.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място.
Затова започвам да ви говоря.
Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е.
към втори вариант >>
Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря.
Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста.
Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света.
към втори вариант >>
Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста.
Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов.
То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното.
към втори вариант >>
То са предметно учение.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов.
То са предметно учение.
Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното.
към втори вариант >>
Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост.
(втори вариант)
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение.
Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост.
Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро.
към втори вариант >>
Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е.
(втори вариант)
Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост.
Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е.
Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света.
(втори вариант)
Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е.
Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света.
Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Лошото в света е неразбраното.
(втори вариант)
Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света.
Лошото в света е неразбраното.
Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Доброто в света е разбраното.
(втори вариант)
То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното.
Доброто в света е разбраното.
Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро.
(втори вариант)
Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното.
Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро.
Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Тъй ще разбирате.
(втори вариант)
Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро.
Тъй ще разбирате.
към втори вариант >>
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро.
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро.
Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева.
към втори вариант >>
Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро.
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро.
Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро.
Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини.
към втори вариант >>
Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва?
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро.
Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва?
Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли?
към втори вариант >>
Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл?
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва?
Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл?
Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите.
към втори вариант >>
Много лесна работа е.
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл?
Много лесна работа е.
Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си.
към втори вариант >>
Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева.
(втори вариант)
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е.
Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева.
Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии.
към втори вариант >>
3.
Основните тонове
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават.
Ако недоволството на Невидимия свят е отправено към някой сиромах, ще заповядат да му хвърлят старата кесия и да му дадат нова, пълна със злато. Като видят, че сиромахът е радостен, ще му кажат: Хайде, иди сега да работиш и да не грешиш! На друг и пък Невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения.
Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават.
Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!
към беседата >>
Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него.
Като видят, че сиромахът е радостен, ще му кажат: Хайде, иди сега да работиш и да не грешиш! На друг и пък Невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават.
Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него.
После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!
към беседата >>
После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек.
На друг и пък Невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него.
После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек.
Иди сега и бъди благословен!
към беседата >>
Иди сега и бъди благословен!
Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек.
Иди сега и бъди благословен!
към беседата >>
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това.
Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват.
към беседата >>
Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил?
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това.
Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил?
За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора?
към беседата >>
За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил?
За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример.
Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас.
към беседата >>
Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример.
Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава.
Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ.
към беседата >>
Той започва да им разказва за живота на здравите хора.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава.
Той започва да им разказва за живота на здравите хора.
Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно?
към беседата >>
Те го гледат учудено и не му вярват.
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора.
Те го гледат учудено и не му вярват.
Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни?
към беседата >>
Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора?
Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват.
Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора?
– Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас?
към беседата >>
– Не, те не ходят с патерици, като вас.
За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора?
– Не, те не ходят с патерици, като вас.
Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят.
към беседата >>
Те ходят свободно, без никаква чужда помощ.
Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас.
Те ходят свободно, без никаква чужда помощ.
– Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат?
към беседата >>
– Ами ръцете си движат ли свободно?
Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ.
– Ами ръцете си движат ли свободно?
– Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага.
към беседата >>
– Да, свободно ги движат – Кой ги храни?
Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно?
– Да, свободно ги движат – Кой ги храни?
Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат.
към беседата >>
Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас?
Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни?
Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас?
– Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света.
към беседата >>
– Не, те сами се хранят.
– Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас?
– Не, те сами се хранят.
– Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират.
към беседата >>
– Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат?
Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят.
– Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат?
– Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
– Никой не им помага.
– Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат?
– Никой не им помага.
Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
Те сами се обличат и събличат.
– Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага.
Те сами се обличат и събличат.
Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света.
Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат.
Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света.
Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират.
– Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света.
Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират.
Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
– Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират.
Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
към беседата >>
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот.
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот.
Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове?
към беседата >>
Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот.
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот.
Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот.
Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея.
към беседата >>
Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява.
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот.
Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява.
Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен.
към беседата >>
Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така.
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява.
Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така.
Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича.
към беседата >>
Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат?
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така.
Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат?
– Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил.
към беседата >>
– Защо човек обича крушата, която има плодове?
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат?
– Защо човек обича крушата, която има плодове?
– Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил.
към беседата >>
– Защото има какво да вземе от нея.
Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове?
– Защото има какво да вземе от нея.
Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен.
Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея.
Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен.
Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича.
Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен.
Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича.
Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил.
Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича.
Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил.
Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Щом те обичат, това показва, че нещо си родил.
– Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил.
Щом те обичат, това показва, че нещо си родил.
Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
– Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил.
Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
към беседата >>
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания.
Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири.
към беседата >>
Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания.
Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен.
Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика.
към беседата >>
Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен.
Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога.
Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога.
Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога.
Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога.
Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото.
За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото.
За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири.
Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
Музиката е необходима за ученика.
Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири.
Музиката е необходима за ученика.
Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика.
Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.
към беседата >>
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение.
Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н.
към беседата >>
Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение.
Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение.
Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет.
към беседата >>
Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение.
Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта.
Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества.
към беседата >>
Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта.
Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот.
Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен.
към беседата >>
Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот.
Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат.
Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат.
Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н.
Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет.
Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н.
Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет.
Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества.
Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет.
Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества.
Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен.
Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества.
Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен.
Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота.
Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен.
Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота.
Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота.
Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили.
За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават.
към беседата >>
За да стане това, нужно им е само една запетая.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили.
За да стане това, нужно им е само една запетая.
Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката.
към беседата >>
Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може".
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая.
Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може".
Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая.
към беседата >>
Човек може да постигне всичко.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може".
Човек може да постигне всичко.
Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.
към беседата >>
Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко.
Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език.
Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.
към беседата >>
Тя е буква, с която нещата се създават.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език.
Тя е буква, с която нещата се създават.
Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.
към беседата >>
Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката.
За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават.
Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката.
После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.
към беседата >>
После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая.
Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката.
После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая.
Значи, той започва да създава.
към беседата >>
Значи, той започва да създава.
Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая.
Значи, той започва да създава.
към беседата >>
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят.
Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re.
към беседата >>
Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят.
Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате.
И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la.
към беседата >>
И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате.
И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка.
Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi.
към беседата >>
Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка.
Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата.
Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод.
към беседата >>
Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата.
Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol.
Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо?
към беседата >>
Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol.
Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re.
Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа.
към беседата >>
Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la.
Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re.
Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la.
И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol.
към беседата >>
И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi.
И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la.
И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi.
Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод.
Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi.
Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод.
– Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
– Защо?
Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод.
– Защо?
– Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
– Защото всеки зрял плод е плод на духа.
Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо?
– Защото всеки зрял плод е плод на духа.
Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol.
Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа.
Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol.
Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
Тонът ие е тон на сърцето.
И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol.
Тонът ие е тон на сърцето.
към беседата >>
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява.
Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи.
към беседата >>
Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява.
Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re.
Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил.
към беседата >>
Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re.
Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен.
Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме.
към беседата >>
Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен.
Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение.
Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената.
към беседата >>
Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение.
Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава.
Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе?
към беседата >>
Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи.
И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава.
Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи.
За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие?
към беседата >>
За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил.
Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи.
За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил.
Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка.
към беседата >>
Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме.
Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил.
Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме.
Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа.
към беседата >>
Душата е обширна, голяма като вселената.
Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме.
Душата е обширна, голяма като вселената.
Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде.
към беседата >>
Кой може да я вземе?
Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената.
Кой може да я вземе?
Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Къде може да се скрие?
Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе?
Къде може да се скрие?
Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка.
За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие?
Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка.
Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа.
Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка.
Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа.
Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде.
Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа.
Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде.
Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде.
Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми.
към беседата >>
Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите.
Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое.
към беседата >>
Нищо друго не се иска от вас, освен да учите.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите.
Нищо друго не се иска от вас, освен да учите.
Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това?
към беседата >>
Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите.
Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер.
Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи.
към беседата >>
Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер.
Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое.
Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи.
към беседата >>
Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми.
Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое.
Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми.
Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас.
към беседата >>
Един ден моето богатство ще бъде твое.
Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми.
Един ден моето богатство ще бъде твое.
Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде.
към беседата >>
Каква мъчнотия има в това?
Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое.
Каква мъчнотия има в това?
Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите.
към беседата >>
Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи.
Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това?
Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи.
Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите.
към беседата >>
Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи.
Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи.
Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи.
Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
Същото може да се каже и за вас.
Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи.
Същото може да се каже и за вас.
Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде.
Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас.
Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде.
Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
Не учите ли, нищо не можете да получите.
Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде.
Не учите ли, нищо не можете да получите.
И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
И вие, като чада Божии, трябва да учите.
Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите.
И вие, като чада Божии, трябва да учите.
Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите.
Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.
към беседата >>
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега?
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега?
Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха.
към беседата >>
Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега?
Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия.
Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу.
към беседата >>
Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия.
Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия.
Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст?
към беседата >>
Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия.
Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия.
Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога.
към беседата >>
Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия.
Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия.
Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята.
към беседата >>
Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия.
Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха.
Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi.
към беседата >>
Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу.
Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха.
Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу.
Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството.
към беседата >>
Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст?
Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу.
Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст?
Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума.
към беседата >>
Но Христос понесе всичко от любов към Бога.
Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст?
Но Христос понесе всичко от любов към Бога.
Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите.
към беседата >>
Той знаеше, защо е дошъл на земята.
Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога.
Той знаеше, защо е дошъл на земята.
Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение.
към беседата >>
Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi.
Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята.
Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi.
Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив.
към беседата >>
Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството.
Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi.
Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството.
С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот.
към беседата >>
С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството.
С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания.
към беседата >>
Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите.
Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума.
Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите.
Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава.
към беседата >>
Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение.
Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите.
Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение.
Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите.
към беседата >>
Смиреният човек е деятелен, трудолюбив.
Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение.
Смиреният човек е деятелен, трудолюбив.
Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните.
към беседата >>
Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот.
Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив.
Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот.
За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете.
към беседата >>
За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания.
С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот.
За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания.
Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете.
към беседата >>
Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава.
Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания.
Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава.
„Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите.
към беседата >>
„Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите.
Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава.
„Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите.
Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят.
към беседата >>
Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните.
Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите.
Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните.
Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили.
към беседата >>
Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете.
Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните.
Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете.
За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята.
към беседата >>
За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете.
За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете.
За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете.
Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да влезе в положението на всички страдащи хора на земята и да им се притече на помощ.
към беседата >>
Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите.
Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете.
Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите.
Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да влезе в положението на всички страдащи хора на земята и да им се притече на помощ. Когато детето е научило само буквата „а", това не значи, че е научило цялата азбука.
към беседата >>
НАГОРЕ