НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
313
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
313
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
(втори вариант)
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
към втори вариант >>
Това е негова идея, която той сам трябва да реализира.
(втори вариант)
Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал.
Това е негова идея, която той сам трябва да реализира.
Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
Него намирайте във всичко.
(втори вариант)
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
Него намирайте във всичко.
И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
към втори вариант >>
Оставете го сам да изработи своята идея.
(втори вариант)
Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира.
Оставете го сам да изработи своята идея.
А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
(втори вариант)
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко.
И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
към втори вариант >>
А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе.
(втори вариант)
Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея.
А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе.
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си.
(втори вариант)
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си.
Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему! Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!
към втори вариант >>
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
(втори вариант)
А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе.
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему!
(втори вариант)
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си.
Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему!
Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!
към втори вариант >>
Сега ще ви дам друг пример за същата идея.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея.
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
към втори вариант >>
Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!
(втори вариант)
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че започне да спира своята деятелност в Добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята като дар от Бога и я посветете Нему!
Тъй продължавайте мощния път на волята: като проява на Божията Благост – и през най-голямото зло!
към втори вариант >>
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея.
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо.
Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири.
към втори вариант >>
Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо.
Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова.
Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва.
към втори вариант >>
Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече!
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова.
Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече!
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея.
към втори вариант >>
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече!
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
(втори вариант)
Сега ще ви дам друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири.
(втори вариант)
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.То значи, че ви е обещал нещо. Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири.
Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва.
(втори вариант)
Той ви праща дрехи, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича.“ – Не, забравете, че той ви обича – нека тази мисъл е само негова. Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири.
Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва.
Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея. Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея.
(втори вариант)
Ако той ви обича, сам ще се повдига от тази обич – нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва.
Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея.
Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
(втори вариант)
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и да му се радвам, че той свири. Той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене, тъй както и той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в ума ми някоя нова идея.
Аз може да нямам техника в свиренето, но мога да имам музикално схващане и като слушам, мога да се ползвам.
към втори вариант >>
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити.
(втори вариант)
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити.
Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
към втори вариант >>
Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
(втори вариант)
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити.
Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
към втори вариант >>
Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие.
(втори вариант)
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие.
Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
към втори вариант >>
Ще се опитате да спрете тази мисъл.
(втори вариант)
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие.
Ще се опитате да спрете тази мисъл.
Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
към втори вариант >>
Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
(втори вариант)
И тъй, при вашите стари възгледи за живота ще имате и нови схващания, с които ще правите опити. Първият опит, който трябва да направите тази година, е да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре с десет години във вашето развитие. Ще се опитате да спрете тази мисъл.
Спри я, а не да страдаш и да плачеш отпосле.
към втори вариант >>
Въпрос: Какви са тези мисли?
(втори вариант)
Въпрос: Какви са тези мисли?
към втори вариант >>
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват.
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват.
Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж.
към втори вариант >>
Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват.
Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
към втори вариант >>
То е нещо много деликатно, нещо мощно.
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
То е нещо много деликатно, нещо мощно.
То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
към втори вариант >>
То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно.
То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения.
към втори вариант >>
Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате.
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате.
Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре!
към втори вариант >>
Не мислете, че това може да стане изведнъж.
(втори вариант)
Друг път ще ви поговоря конкретно върху тези мисли, които ви спъват. Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате.
Не мислете, че това може да стане изведнъж.
Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
към втори вариант >>
Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
(втори вариант)
Разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж.
Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не.
към втори вариант >>
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
(втори вариант)
То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения.
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни!
към втори вариант >>
Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения.
(втори вариант)
То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения.
Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения.
Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине.
към втори вариант >>
Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре!
(втори вариант)
Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения.
Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
към втори вариант >>
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
(втори вариант)
Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли?
към втори вариант >>
Един тон е ясен, друг не.
(втори вариант)
Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг не.
Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни!
(втори вариант)
Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не.
Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни!
Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине.
(втори вариант)
Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни!
Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине.
Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
(втори вариант)
Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине.
Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли?
(втори вариант)
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли?
Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
(втори вариант)
Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли?
Заречете ли се да не се гневите, на другия ден ще се разгневите четири пъти до обед; във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към втори вариант >>
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си.
Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта?
към втори вариант >>
Сваля го, но не може – закачил се някъде.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си.
Сваля го, но не може – закачил се някъде.
Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля!
към втори вариант >>
Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде.
Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит.
Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта.
към втори вариант >>
Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит.
Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото.
При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне.
към втори вариант >>
При това този човек не е някой простак – учен човек е.
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото.
При това този човек не е някой простак – учен човек е.
Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост.
към втори вариант >>
Защо хвърля транспаранта?
(втори вариант)
Аз наблюдавах веднъж един господин, който искаше да свири в стаята си, да се упражнява, но започна да сваля транспаранта на прозореца си. Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е.
Защо хвърля транспаранта?
Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън.
към втори вариант >>
Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля!
(втори вариант)
Сваля го, но не може – закачил се някъде. Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта?
Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля!
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
към втори вариант >>
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта.
(втори вариант)
Разгневява се, дръпва транспаранта и го хвърля на земята, прозорецът остава открит. Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля!
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта.
Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите.
към втори вариант >>
Този гняв обаче може да се избегне.
(втори вариант)
Той се навежда, вдига транспаранта и отново го туря на мястото. При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта.
Този гняв обаче може да се избегне.
Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта.
към втори вариант >>
Причината за този гняв произтича от чувството скритост.
(втори вариант)
При това този човек не е някой простак – учен човек е. Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне.
Причината за този гняв произтича от чувството скритост.
Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство.
към втори вариант >>
Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън.
(втори вариант)
Защо хвърля транспаранта? Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост.
Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън.
Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
(втори вариант)
Той се разгневява на транспаранта – как така да не се подчини на неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън.
Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите.
(втори вариант)
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали ти ще се гневиш, или не.“ И най-после този господин вижда, че няма причини да се гневи, и отново закачва транспаранта. Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта.
(втори вариант)
Този гняв обаче може да се избегне. Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта.
Само по този начин те могат да се развият до съвършенство. Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
Само по този начин те могат да се развият до съвършенство.
(втори вариант)
Причината за този гняв произтича от чувството скритост. Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта.
Само по този начин те могат да се развият до съвършенство.
Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
(втори вариант)
Той иска, като свири, да бъде скрит в стаята си, да не го виждат хората отвън. Ако той нямаше в себе си туй чувство на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване. Скритостта съществува и в Природата– това е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен: да крие някои чувства в себе си, защото те зреят в скритостта. Само по този начин те могат да се развият до съвършенство.
Въобще у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към втори вариант >>
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат?
към втори вариант >>
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога.
Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не?
към втори вариант >>
Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога.
Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
към втори вариант >>
Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.
В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители.
към втори вариант >>
В някои случаи обаче те не могат да ни помагат.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници.
В някои случаи обаче те не могат да ни помагат.
Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас.
към втори вариант >>
Например колко души в живота ви могат да ви помогнат?
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат.
Например колко души в живота ви могат да ви помогнат?
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре.
към втори вариант >>
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не?
(втори вариант)
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат?
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не?
Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша!
към втори вариант >>
Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
(втори вариант)
Тъй както Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не?
Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители.
(втори вариант)
Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители.
Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас.
(втори вариант)
В някои случаи обаче те не могат да ни помагат. Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители.
Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас.
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре.
(втори вариант)
Например колко души в живота ви могат да ви помогнат? Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас.
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре.
Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
Търси малката игла на Витоша!
(втори вариант)
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре.
Търси малката игла на Витоша!
Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
(втори вариант)
Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша!
Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш.
към втори вариант >>
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс.
В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания.
към втори вариант >>
В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс.
В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
към втори вариант >>
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята.
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му.
Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му.
Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите.
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите.
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят.
Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания.
(втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят.
Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания.
Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
(втори вариант)
В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания.
Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
(втори вариант)
То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него.
В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма.
към втори вариант >>
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си!
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си!
Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината.
към втори вариант >>
Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй!
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си!
Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй!
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
към втори вариант >>
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може.
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй!
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може.
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път.
към втори вариант >>
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно.
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може.
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва.
към втори вариант >>
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината.
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината.
Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4.
към втори вариант >>
Малцина са тия хора, които могат да казват Истината.
(втори вариант)
Първият важен закон при вашето саморазвитие е следният: няма да отричате никой човек извън себе си! Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината.
Малцина са тия хора, които могат да казват Истината.
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
(втори вариант)
Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината.
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път.
(втори вариант)
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път.
Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва.
(втори вариант)
Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път.
Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва.
Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
Вторият е свети Августин4.
(втори вариант)
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва.
Вторият е свети Августин4.
Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
Има и други някои, но тия двамата са главните.
(втори вариант)
Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4.
Има и други някои, но тия двамата са главните.
към втори вариант >>
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
към втори вариант >>
Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън.
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога?
към втори вариант >>
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън.
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа.
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
към втори вариант >>
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа.
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си.
Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не?
към втори вариант >>
Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си.
Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
към втори вариант >>
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
(втори вариант)
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
към втори вариант >>
Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога?
(втори вариант)
Като дойде тази Чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога?
Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи.
към втори вариант >>
Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
(втори вариант)
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога?
Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света.
към втори вариант >>
Защо не?
(втори вариант)
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче той се изповяда пред себе си. Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас?
Защо не?
Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив.
към втори вариант >>
Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
(втори вариант)
Сега, като говорим за изповед, не подразбирам изповед пред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не?
Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
(втори вариант)
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи.
(втори вариант)
Кажете ми тогава защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи.
Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Туй е възможно и то е красивото в света.
(втори вариант)
Ако Бог е отворил очите ви, ако е имал доверие да ви покаже Небето, да ви даде всички възможности за вашето развитие, да остави на ваше разположение всичко, което е създал, всички блага на настоящето и бъдещето, и да положи за вас всичката Си грижа, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него тъй, както Той е спрямо вас? Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи.
Туй е възможно и то е красивото в света.
Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив.
(втори вариант)
Защо не? Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света.
Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив.
Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
(втори вариант)
Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойде до това положение, той се чувства мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив.
Реши ли се веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава мир и той расте пред себе си, като казва: „Сега вече всичко е възможно за мене.“ Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето Ă.
към втори вариант >>
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш?
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш?
Защо ме фиксираш? “ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
към втори вариант >>
Защо ме фиксираш?
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш?
Защо ме фиксираш?
“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
към втори вариант >>
“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас.
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш?
“ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас.
Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
към втори вариант >>
Вие трябва да се пазите от такива хора.
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш? “ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас.
Вие трябва да се пазите от такива хора.
Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
към втори вариант >>
Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
(втори вариант)
Ако вие отидете в Германия, в Англия или в Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого от тях, то ако този човек е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш? Защо ме фиксираш? “ Ако е англичанин, ще се дуелира с вас. Вие трябва да се пазите от такива хора.
Съвременните хора са много големи материалисти, страх ги е да не проникнеш в тяхната душа, в техните дребнавости, но всичките им дребнавости не струват нито лула тютюн.
към втори вариант >>
Вземете сега закона на обичта.
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта.
Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма.
към втори вариант >>
Обичта има положителен и отрицателен полюс.
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта.
Обичта има положителен и отрицателен полюс.
Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта.
към втори вариант >>
Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича?
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс.
Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича?
– Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
към втори вариант >>
– Човек трябва да обича, за да се прояви.
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича?
– Човек трябва да обича, за да се прояви.
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет.
към втори вариант >>
Животът не може да се прояви без Обич.
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви.
Животът не може да се прояви без Обич.
Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш.
към втори вариант >>
Живот без Обич няма.
(втори вариант)
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич.
Живот без Обич няма.
Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен.
към втори вариант >>
Първият път на Живота е Обичта.
(втори вариант)
Обичта има положителен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма.
Първият път на Живота е Обичта.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого.
към втори вариант >>
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
(втори вариант)
Заражда се въпросът: защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си.
към втори вариант >>
Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет.
(втори вариант)
– Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет.
Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте.
към втори вариант >>
Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш.
(втори вариант)
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет.
Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш.
При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън.
към втори вариант >>
При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен.
(втори вариант)
Живот без Обич няма. Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш.
При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен.
Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного.
към втори вариант >>
Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого.
(втори вариант)
Първият път на Живота е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен.
Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого.
Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си.
към втори вариант >>
Най-първо човек обича себе си.
(втори вариант)
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого.
Най-първо човек обича себе си.
Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията.
към втори вариант >>
Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте.
(втори вариант)
Следователно първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си.
Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте.
След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
След време той вече си позволява да обича и другиго отвън.
(втори вариант)
Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш я и я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте.
След време той вече си позволява да обича и другиго отвън.
Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
Значи той може да обича още едного.
(втори вариант)
При отрицателния полюс на живота пак има обич; отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви, макар и в минималната си степен. Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън.
Значи той може да обича още едного.
Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си.
(втори вариант)
Значи за да се прояви Животът, трябва да обичате някого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного.
Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си.
Туй допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
Туй допускане е прокарано навсякъде във философията.
(втори вариант)
Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си.
Туй допускане е прокарано навсякъде във философията.
Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
Тогава човек се раздвоява.
(втори вариант)
Той не започва с обич към другите, но обича себе си, тялото си: той само яде и пие, за да може да расте. След време той вече си позволява да обича и другиго отвън. Значи той може да обича още едного. Като се развие, като забогатее, тогава може да обича още едного вън от себе си. Туй допускане е прокарано навсякъде във философията.
Тогава човек се раздвоява.
към втори вариант >>
2.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Следователно вие ще се коригирате.
И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
Следователно вие ще се коригирате.
Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра.
към беседата >>
И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено.
А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре.
И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено.
И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение.
към беседата >>
Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.
Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате.
Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.
На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена.
към беседата >>
И спрямо вас самите е същото.
Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено.
И спрямо вас самите е същото.
Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина.
към беседата >>
На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си.
Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.
На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си.
Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска.
към беседата >>
Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи.
Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото.
Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи.
Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
Ясно ще гледате.
За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си.
Ясно ще гледате.
Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка.
към беседата >>
Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят.
Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи.
Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят.
Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
Сега някои неща ще ви бъдат много ясни.
Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате.
Сега някои неща ще ви бъдат много ясни.
Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята.
към беседата >>
Тъй законът работи по най-правилен начин.
Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят.
Тъй законът работи по най-правилен начин.
Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра.
Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни.
Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра.
Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение.
И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин.
Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение.
Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена.
Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра.
Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена.
Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина.
И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение.
Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина.
Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска.
На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена.
Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска.
И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина.
Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.
към беседата >>
И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка.
Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска.
И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка.
Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето.
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето.
Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас. А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
към беседата >>
Това са трите свята.
Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка.
Това са трите свята.
В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас.
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето.
Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас.
А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
към беседата >>
В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината.
Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята.
В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината.
Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето. Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас.
А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.
към беседата >>
Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината.
Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.
към беседата >>
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи.
Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин.
към беседата >>
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1).
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1).
В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
Позлатени са само отгоре.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи.
Позлатени са само отгоре.
Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля.
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1).
В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля.
Тялото върви с истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то?
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре.
Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то?
Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
Тялото върви с истината.
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля.
Тялото върви с истината.
За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
Това е само един тънък пласт отгоре.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то?
Това е само един тънък пласт отгоре.
Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство.
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с истината.
За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство.
Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре.
Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината.
И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия.
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство.
Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия.
Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин.
Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината.
И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин.
Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
Това е мистично разграничаване.
Може да напишете три триъгълника (фиг. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия.
Това е мистично разграничаване.
към беседата >>
Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин.
Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.
към беседата >>
Три се отнася въобще до главата.
Три се отнася въобще до главата.
Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека. А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
към беседата >>
Изисква се голяма точност, чистота, редовност!
Изисква се голяма точност, чистота, редовност!
Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.
към беседата >>
Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека.
Три се отнася въобще до главата.
Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека.
А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
към беседата >>
Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.
Изисква се голяма точност, чистота, редовност!
Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.
към беседата >>
А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му.
Три се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека.
А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му.
Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
към беседата >>
Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
Три се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека. А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му.
Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
към беседата >>
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека.
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека.
Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо. Тялото само няма никакъв израз.
към беседата >>
Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2).
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека.
Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2).
Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо. Тялото само няма никакъв израз.
към беседата >>
Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл.
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2).
Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл.
Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо. Тялото само няма никакъв израз.
към беседата >>
Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо.
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл.
Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо.
Тялото само няма никакъв израз.
към беседата >>
Тялото само няма никакъв израз.
Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо.
Тялото само няма никакъв израз.
към беседата >>
Тялото без глава е нещо страшно.
Тялото без глава е нещо страшно.
Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4).
към беседата >>
Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3).
Тялото без глава е нещо страшно.
Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3).
Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето.
към беседата >>
Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото.
Тялото без глава е нещо страшно. Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3).
Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото.
Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите.
към беседата >>
Направят кръг и после удължават радиусите.
Тялото без глава е нещо страшно. Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото.
Направят кръг и после удължават радиусите.
Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг.
към беседата >>
Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж.
Тялото без глава е нещо страшно. Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите.
Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж.
Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата.
към беседата >>
Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4).
Тялото без глава е нещо страшно. Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж.
Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4).
Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус.
към беседата >>
Вземете семето.
Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4).
Вземете семето.
То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява.
към беседата >>
То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите.
Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето.
То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите.
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът.
към беседата >>
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг.
Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите.
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг.
5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон.
към беседата >>
5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата.
Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг.
5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата.
Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6).
към беседата >>
Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус.
Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата.
Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус.
Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
Щом се посее семето, радиусът се удвоява.
Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус.
Щом се посее семето, радиусът се удвоява.
Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
Такъв е законът.
То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява.
Такъв е законът.
В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон.
А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът.
В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон.
Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6).
5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон.
Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6).
Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6).
Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.
към беседата >>
Вземете лъчезарните звезди (фиг. 7).
Вземете лъчезарните звезди (фиг. 7).
И те имат два кръга, един на възможностите, а вторият - на проявленията.
към беседата >>
И те имат два кръга, един на възможностите, а вторият - на проявленията.
Вземете лъчезарните звезди (фиг. 7).
И те имат два кръга, един на възможностите, а вторият - на проявленията.
към беседата >>
Човек още не се е проявил правилно.
Човек още не се е проявил правилно.
Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума.
към беседата >>
Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята.
Човек още не се е проявил правилно.
Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята.
Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно.
към беседата >>
Защото върху човека действуват същества от три свята.
Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята.
Защото върху човека действуват същества от три свята.
Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен.
към беседата >>
Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре.
Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята.
Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре.
Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето.
към беседата >>
Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно.
Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре.
Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно.
Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване.
към беседата >>
Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума.
Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно.
Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума.
За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване?
към беседата >>
За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно.
Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума.
За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно.
А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден.
към беседата >>
А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен.
Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно.
А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен.
Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става.
към беседата >>
Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето.
Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен.
Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето.
Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа.
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване.
Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето.
Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване.
Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли.
към беседата >>
Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване?
Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване.
Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване?
За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него.
към беседата >>
За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден.
За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване?
За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден.
Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става.
А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден.
Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става.
Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа.
Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става.
Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа.
Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли.
Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа.
Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли.
И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него.
Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли.
И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него.
Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него.
Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.
към беседата >>
Някой казва: „Кога трябва да се моля?
Някой казва: „Кога трябва да се моля?
“ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога.
към беседата >>
“ Определено е кога да се молиш.
Някой казва: „Кога трябва да се моля?
“ Определено е кога да се молиш.
Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока.
към беседата >>
Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш.
Някой казва: „Кога трябва да се моля? “ Определено е кога да се молиш.
Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш.
Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!
към беседата >>
Заболи те кракът.
Някой казва: „Кога трябва да се моля? “ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш.
Заболи те кракът.
Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!
към беседата >>
Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си.
Някой казва: „Кога трябва да се моля? “ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът.
Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си.
Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!
към беседата >>
Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога.
Някой казва: „Кога трябва да се моля? “ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си.
Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога.
Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози.
към беседата >>
Идеята за Бога е по-дълбока.
“ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога.
Идеята за Бога е по-дълбока.
Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания.
към беседата >>
Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!
Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока.
Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!
“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога.
към беседата >>
“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!
Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!
“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!
“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот.
към беседата >>
“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!
Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!
“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!
“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата.
към беседата >>
“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози.
Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!
“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози.
По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът.
към беседата >>
По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания.
Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози.
По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания.
Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето.
към беседата >>
Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога.
Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо! “ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания.
Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога.
Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето.
към беседата >>
Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот.
“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко! “ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога.
Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот.
В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре.
към беседата >>
В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата.
“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко! “ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот.
В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата.
А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко.
към беседата >>
А като вика брат си, то е духът.
“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата.
А като вика брат си, то е духът.
Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане.
към беседата >>
Бащата и майката играят роля на ума и сърцето.
По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът.
Бащата и майката играят роля на ума и сърцето.
Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени.
към беседата >>
Майката е много близка на детето.
Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето.
Майката е много близка на детето.
Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно.
към беседата >>
Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре.
Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето.
Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре.
Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно.
към беседата >>
Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко.
В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре.
Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко.
Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.
към беседата >>
Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане.
А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко.
Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане.
Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности.
към беседата >>
Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени.
Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане.
Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени.
Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата.
към беседата >>
Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно.
Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени.
Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно.
Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности.
към беседата >>
Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно.
Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно.
Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно.
Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.
Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно.
Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.
А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности.
Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася.
А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности.
Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата.
Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности.
Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата.
Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности.
Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата.
Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности.
А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности.
А майката и бащата са светът на Божествените прояви.
към беседата >>
Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична.
Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична.
Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина.
към беседата >>
Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството.
Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична.
Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството.
Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина.
към беседата >>
Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста.
Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството.
Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста.
А чистотата всякога носи топлина.
към беседата >>
А чистотата всякога носи топлина.
Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста.
А чистотата всякога носи топлина.
към беседата >>
Само чистият човек носи топлина.
Само чистият човек носи топлина.
към беседата >>
Тела, които горят, могат ли да бъдат топли?
Тела, които горят, могат ли да бъдат топли?
Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат.
към беседата >>
Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат.
Тела, които горят, могат ли да бъдат топли?
Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат.
към беседата >>
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот.
Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина.
към беседата >>
Тя е нещо постоянно.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот.
Тя е нещо постоянно.
А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина.
към беседата >>
А благородство и разширение дава братът.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно.
А благородство и разширение дава братът.
Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина.
към беседата >>
Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът.
Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи.
Силата на бащата седи в неговата светлина.
към беседата >>
Силата на бащата седи в неговата светлина.
Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи.
Силата на бащата седи в неговата светлина.
към беседата >>
Силното издава светлина, а нежното дава топлина.
Силното издава светлина, а нежното дава топлина.
Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва.
към беседата >>
Те са мощни прояви.
Силното издава светлина, а нежното дава топлина.
Те са мощни прояви.
Топлото привлича, а светлото упътва.
към беседата >>
Топлото привлича, а светлото упътва.
Силното издава светлина, а нежното дава топлина. Те са мощни прояви.
Топлото привлича, а светлото упътва.
към беседата >>
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата.
Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата.
Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята.
Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение.
към беседата >>
Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята.
Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката.
Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот.
към беседата >>
Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката.
Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш.
Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
към беседата >>
Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш.
Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си.
Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е.
към беседата >>
Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви.
Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си.
Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви.
Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята.
към беседата >>
Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение.
Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви.
Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение.
Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности.
към беседата >>
Братът, това е проявеният живот.
Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение.
Братът, това е проявеният живот.
Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот.
Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е.
Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него.
А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е.
проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
проявлението на майката е дъщерята.
Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е.
проявлението на майката е дъщерята.
Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
Братът и сестрата - това са възможности.
Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята.
Братът и сестрата - това са възможности.
На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности.
На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.
към беседата >>
После, защо пръстите са различно големи?
После, защо пръстите са различно големи?
Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени.
към беседата >>
Защо малкият пръст е по-къс и т. н.?
После, защо пръстите са различно големи?
Защо малкият пръст е по-къс и т. н.?
Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват.
към беседата >>
Има си закони.
После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.?
Има си закони.
Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват.
към беседата >>
Кокошката има три пръста отпред и един отзад.
После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони.
Кокошката има три пръста отпред и един отзад.
А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи.
към беседата >>
А някои животни имат раздвоено копито.
После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад.
А някои животни имат раздвоено копито.
В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума.
към беседата >>
В ръката на човека стават известни промени.
После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито.
В ръката на човека стават известни промени.
Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.
към беседата >>
Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват.
Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени.
Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват.
А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи.
към беседата >>
А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват.
Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват.
А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват.
Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи.
към беседата >>
Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи.
Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват.
Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи.
За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи.
към беседата >>
За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума.
А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи.
За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума.
Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.
В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума.
Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.
Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи.
Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.
Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи.
египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи.
А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи.
египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи.
А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи.
Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи.
А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи.
Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи.
Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.
към беседата >>
Ще ви приведа едно сравнение.
Ще ви приведа едно сравнение.
Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи!
към беседата >>
Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер.
Ще ви приведа едно сравнение.
Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер.
Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор.
към беседата >>
Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого.
Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер.
Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого.
Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете.
към беседата >>
Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как?
Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого.
Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как?
Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи.
към беседата >>
Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как?
Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
Ще кажете: „Заповядайте в къщи!
Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи.
Ще кажете: „Заповядайте в къщи!
“ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
“ И започвате с него приятелски разговор.
Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи!
“ И започвате с него приятелски разговор.
И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете.
Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор.
И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете.
Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи.
Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете.
Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи.
Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи.
Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат.
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат.
Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
към беседата >>
Може ли едновременно да обичаш и да те обичат?
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат.
Може ли едновременно да обичаш и да те обичат?
Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
към беседата >>
Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън.
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат?
Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън.
Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
към беседата >>
Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре.
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън.
Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре.
Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
към беседата >>
Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре.
Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.
към беседата >>
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече.
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече.
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена.
към беседата >>
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм.
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече.
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм.
Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация?
към беседата >>
Ако е тъй, и двете положения са лоши.
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм.
Ако е тъй, и двете положения са лоши.
Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат.
към беседата >>
Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви.
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши.
Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви.
Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви.
Знаете ли защо?
Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта.
към беседата >>
Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена.
Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо?
Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена.
Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза.
към беседата >>
Можете ли с тези кюнци да направите инсталация?
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена.
Можете ли с тези кюнци да направите инсталация?
Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява.
към беседата >>
Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат.
Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация?
Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат.
Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта.
към беседата >>
Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза.
Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат.
Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза.
Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта.
към беседата >>
Тъй е и с любовта.
Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза.
Тъй е и с любовта.
Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява.
към беседата >>
Сега всички ще търсите иглата в планината.
Сега всички ще търсите иглата в планината.
Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.
към беседата >>
Тя трябва да влиза и да излиза.
Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта.
Тя трябва да влиза и да излиза.
А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение.
към беседата >>
Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери.
Сега всички ще търсите иглата в планината.
Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери.
Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.
към беседата >>
А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява.
Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза.
А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява.
И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е.
към беседата >>
Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са.
Сега всички ще търсите иглата в планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери.
Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са.
Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.
към беседата >>
И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта.
Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява.
И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта.
А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.
Сега всички ще търсите иглата в планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са.
Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.
към беседата >>
А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта.
Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта.
А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта.
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен.
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен.
Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.
към беседата >>
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява.
Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта.
Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява.
Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението.
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен.
Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението.
Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.
към беседата >>
Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение.
Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява.
Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение.
Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия.
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението.
Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия.
А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.
към беседата >>
Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е.
А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение.
Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е.
да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.
Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия.
А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.
към беседата >>
да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е.
да има нещо да изтича, а не да се връща назад.
към беседата >>
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче.
Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето.
към беседата >>
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода.
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода.
По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли?
към беседата >>
Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче.
Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше.
Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.
към беседата >>
По същина говоря.
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода.
По същина говоря.
А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил.
към беседата >>
Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше.
Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж.
И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.
към беседата >>
А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ.
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря.
А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ.
Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява.
към беседата >>
И живата природа, и тя взема нещо.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж.
И живата природа, и тя взема нещо.
И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.
към беседата >>
Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна?
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ.
Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна?
Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ.
към беседата >>
И тъй изправността е там.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо.
И тъй изправността е там.
Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.
към беседата >>
Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е.
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна?
Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е.
като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя.
към беседата >>
Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето.
Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там.
Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето.
Това е морал.
към беседата >>
като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли?
Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е.
като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли?
Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер.
към беседата >>
Това е морал.
Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето.
Това е морал.
към беседата >>
Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил.
По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли?
Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил.
Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда?
към беседата >>
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието.
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието.
Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
към беседата >>
Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява.
А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил.
Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява.
Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада.
към беседата >>
Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание.
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието.
Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание.
Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
към беседата >>
Така Бог при всички условия остава един и същ.
Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява.
Така Бог при всички условия остава един и същ.
Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада.
към беседата >>
Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи.
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание.
Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи.
Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
към беседата >>
Всички неправди в живота той изправя.
Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ.
Всички неправди в живота той изправя.
При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло.
към беседата >>
Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи.
Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.
към беседата >>
При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер.
като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя.
При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер.
Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда.
към беседата >>
Трябва да ви приведа и този пример.
Трябва да ви приведа и този пример.
Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий!
към беседата >>
Човек кога се обижда?
Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер.
Човек кога се обижда?
Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска.
към беседата >>
Един млад момък бил ням.
Трябва да ви приведа и този пример.
Един млад момък бил ням.
За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням.
към беседата >>
Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада.
Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда?
Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада.
И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие.
към беседата >>
За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин.
Трябва да ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням.
За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин.
Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят.
към беседата >>
И човек все знае какво му се пада.
Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада.
И човек все знае какво му се пада.
Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво.
към беседата >>
Този селянин го праща за дърва.
Трябва да ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин.
Този селянин го праща за дърва.
Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят.
към беседата >>
Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло.
Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада.
Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло.
Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам!
към беседата >>
Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал.
Трябва да ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва.
Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал.
Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда.
При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло.
Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда.
То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам! “
към беседата >>
Казал: „Не ме бий!
Трябва да ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал.
Казал: „Не ме бий!
“ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска.
Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда.
То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска.
Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам! “
към беседата >>
“ Тогава забравил, че е ням.
Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий!
“ Тогава забравил, че е ням.
Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
Но като мине известно време, майката започва да го бие.
Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска.
Но като мине известно време, майката започва да го бие.
Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам! “
към беседата >>
Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят.
За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням.
Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят.
Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво.
И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие.
Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво.
И то каже: „Мамо, слушам! “
към беседата >>
Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят.
Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят.
Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят.
Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
И то каже: „Мамо, слушам!
Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво.
И то каже: „Мамо, слушам!
“
към беседата >>
Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий! “ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят.
Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.
към беседата >>
“
Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам!
“
към беседата >>
Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите.
Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите.
Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене! “
към беседата >>
Всичките тези символи, като се преведат правилно, дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира, става ясно и хората виждат, че идеите са другояче поставени, а не както те ги разбират.
Всичките тези символи, като се преведат правилно, дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира, става ясно и хората виждат, че идеите са другояче поставени, а не както те ги разбират.
към беседата >>
Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому?
Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите.
Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому?
Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене! “
към беседата >>
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал.
към беседата >>
Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене!
Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите. Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому?
Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене!
“
към беседата >>
Ти трябва да я познаеш!
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма.
Ти трябва да я познаеш!
Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш.
към беседата >>
“
Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите. Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене!
“
към беседата >>
Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш!
Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде.
Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи.
към беседата >>
Малките постъпки все са хубави.
Малките постъпки все са хубави.
Тъй е, красивото в живота не седи във великите работи.
към беседата >>
Съзнание има в него.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде.
Съзнание има в него.
Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре.
към беседата >>
Тъй е, красивото в живота не седи във великите работи.
Малките постъпки все са хубави.
Тъй е, красивото в живота не седи във великите работи.
към беседата >>
Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него.
Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него.
Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час.
към беседата >>
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си.
Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него.
Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал.
За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела.
към беседата >>
Кръст отпред не се носи.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си.
Кръст отпред не се носи.
Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш.
Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал.
За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш.
Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма.
към беседата >>
Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи.
Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му.
А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи.
Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш.
Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи.
Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма.
към беседата >>
А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му.
А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст.
После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
Ако душата е човешка, може да се опознаете добре.
Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи.
Ако душата е човешка, може да се опознаете добре.
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си.
към беседата >>
После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст.
После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е.
ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час.
Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре.
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час.
Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
към беседата >>
ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е.
ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.
към беседата >>
Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела.
Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час.
Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела.
Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
към беседата >>
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа?
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа?
В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
към беседата >>
Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма.
За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела.
Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма.
Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
към беседата >>
В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина?
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа?
В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина?
Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви.
към беседата >>
Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма.
Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма.
Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма.
А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
към беседата >>
Някой път вие може да не схващате известни дефекти.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина?
Някой път вие може да не схващате известни дефекти.
Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот.
към беседата >>
А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си.
Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма.
А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си.
Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят.
към беседата >>
Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти.
Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така.
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение.
към беседата >>
Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си.
Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината.
към беседата >>
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така.
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
към беседата >>
За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?
към беседата >>
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
към беседата >>
И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази.
И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? “ - Знае, разбира се.
към беседата >>
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви.
В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите.
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви.
Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата.
към беседата >>
Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе.
Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? “ - Знае, разбира се.
към беседата >>
Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот.
Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви.
Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот.
Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят.
А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие.
За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят.
То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? “ - Знае, разбира се.
към беседата >>
Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение.
Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот.
Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение.
Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
То е поверие, но съвпада с истината.
Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят.
То е поверие, но съвпада с истината.
Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? “ - Знае, разбира се.
към беседата >>
Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение.
Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
(Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?
За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината.
Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?
“ - Знае, разбира се.
към беседата >>
(Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива.
(Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
“ - Знае, разбира се.
И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?
“ - Знае, разбира се.
към беседата >>
Второто се нарича пресищане в природата.
Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
Второто се нарича пресищане в природата.
Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
Изучавайте Божествения свят.
Изучавайте Божествения свят.
Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.
към беседата >>
Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата.
Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.
към беседата >>
Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.
Изучавайте Божествения свят.
Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.
към беседата >>
Сега един друг въпрос.
Сега един друг въпрос.
Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг.
към беседата >>
Да ви дам сега друго сравнение.
Да ви дам сега друго сравнение.
Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели.
към беседата >>
Човек може ли да има двама приятели едновременно?
Сега един друг въпрос.
Човек може ли да има двама приятели едновременно?
(Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Сравненията са потребни.
Да ви дам сега друго сравнение.
Сравненията са потребни.
Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели.
към беседата >>
(Паша: Не.) - Защо?
Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно?
(Паша: Не.) - Защо?
Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Имате една цигулка.
Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни.
Имате една цигулка.
Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ.
към беседата >>
Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека.
Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо?
Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека.
Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна?
Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка.
Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна?
Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали?
към беседата >>
Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг.
Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека.
Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг.
Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея.
Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна?
Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея.
Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение.
към беседата >>
Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг.
Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг.
Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг.
Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Тя ще ви говори, ще ви развесели.
Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея.
Тя ще ви говори, ще ви развесели.
Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен.
към беседата >>
Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг.
Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към беседата >>
Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели.
Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели.
Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели.
Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора.
към беседата >>
Обичта се проявява в три посоки.
Обичта се проявява в три посоки.
Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
към беседата >>
Изяснете сега този символ.
Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели.
Изяснете сега този символ.
Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен.
към беседата >>
Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода.
Обичта се проявява в три посоки.
Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода.
Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта.
към беседата >>
Какво изяснение бихте му дали?
Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ.
Какво изяснение бихте му дали?
- Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите?
към беседата >>
Това са три акта на любовта.
Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода.
Това са три акта на любовта.
Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка.
към беседата >>
- Ще ви дам едно обяснение.
Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали?
- Ще ви дам едно обяснение.
Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията.
към беседата >>
Да обясня.
Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта.
Да обясня.
Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява.
към беседата >>
Имате приятел, който е затворен.
Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение.
Имате приятел, който е затворен.
Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се.
към беседата >>
Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота.
Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня.
Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота.
След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин.
към беседата >>
Седи месец, два, три и повече в затвора.
Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен.
Седи месец, два, три и повече в затвора.
Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля.
към беседата >>
След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота.
След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода.
към беседата >>
Условия отвън има, но той е затворен.
Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора.
Условия отвън има, но той е затворен.
Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството.
към беседата >>
Такава е постъпката на любовта.
Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода.
Такава е постъпката на любовта.
Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи.
към беседата >>
Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите?
Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен.
Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите?
- Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел.
към беседата >>
Това е една истинска любовна постъпка.
Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта.
Това е една истинска любовна постъпка.
Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно.
към беседата >>
- Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията.
- Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите?
- Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията.
Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода.
към беседата >>
Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява.
Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка.
Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява.
Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични.
към беседата >>
Няма да я оставите вън от кутията, разбира се.
Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията.
Няма да я оставите вън от кутията, разбира се.
Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново.
към беседата >>
Защото някои хора постъпват само по един начин.
Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява.
Защото някои хора постъпват само по един начин.
Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална.
към беседата >>
Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля.
Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се.
Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля.
Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото.
към беседата >>
Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода.
След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин.
Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода.
За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души.
към беседата >>
Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството.
Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля.
Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството.
Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко.
към беседата >>
За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи.
Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода.
За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи.
Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна.
към беседата >>
Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел.
Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството.
Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел.
Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат.
към беседата >>
Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно.
Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи.
Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно.
Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй.
към беседата >>
Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода.
- Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел.
Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода.
Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат.
към беседата >>
Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични.
Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно.
Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични.
Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили.
към беседата >>
Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново.
Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода.
Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново.
И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си.
към беседата >>
Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална.
Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични.
Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална.
Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
И за вас самите е същото.
Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново.
И за вас самите е същото.
Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават.
към беседата >>
Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души.
Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална.
Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души.
Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко.
Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото.
Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко.
Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава.
към беседата >>
Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна.
За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души.
Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна.
Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
Щом внасяте, ще ви внесат.
Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко.
Щом внасяте, ще ви внесат.
Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава. Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
Сега е тъй.
Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна.
Сега е тъй.
Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
Щом не внасяте, и на вас няма да внесат.
Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат.
Щом не внасяте, и на вас няма да внесат.
Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава. Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили.
Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй.
Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили.
Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си.
Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат.
Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си.
Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава. Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили.
Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.
към беседата >>
Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават.
И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си.
Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават.
Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава. Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
В природата е така.
В природата е така.
Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене.
към беседата >>
Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава.
Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават.
Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава.
Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
Бог ви е дал живот, светлина и свобода.
В природата е така.
Бог ви е дал живот, светлина и свобода.
В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов.
към беседата >>
Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава.
Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.
към беседата >>
В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас.
В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода.
В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас.
По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му.
към беседата >>
А моралната лъжа произтича от това.
А моралната лъжа произтича от това.
Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал.
към беседата >>
По това го познаваме ние.
В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас.
По това го познаваме ние.
Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа.
А моралната лъжа произтича от това.
Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа.
Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората.
към беседата >>
Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам.
В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние.
Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам.
Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш.
А моралната лъжа произтича от това. Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа.
Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш.
Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно.
към беседата >>
Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене.
В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам.
Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене.
В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
Аз ти платя, като мисля, че си я посял.
А моралната лъжа произтича от това. Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш.
Аз ти платя, като мисля, че си я посял.
Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си.
към беседата >>
В туй седи Божията Любов.
Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене.
В туй седи Божията Любов.
Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
Обаче през идващата година не израстне жито.
А моралната лъжа произтича от това. Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял.
Обаче през идващата година не израстне жито.
Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде.
към беседата >>
Аз констатирам в дадения случай Любовта Му.
В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов.
Аз констатирам в дадения случай Любовта Му.
Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал.
А моралната лъжа произтича от това. Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито.
Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал.
И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат.
към беседата >>
Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му.
Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.
към беседата >>
И така се зараждат лошите отношения между хората.
Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал.
И така се зараждат лошите отношения между хората.
Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни.
към беседата >>
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно.
Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра.
към беседата >>
Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно.
Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората.
Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно.
Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон.
към беседата >>
Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно.
Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани.
С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра.
към беседата >>
Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си.
Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно.
Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си.
А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре.
към беседата >>
С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани.
С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате.
И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
към беседата >>
А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде.
Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си.
А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде.
Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено.
към беседата >>
И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате.
И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате.
Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате.
към беседата >>
Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат.
Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде.
Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат.
Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото.
към беседата >>
Така нито вие, нито другите ще се мамите.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате.
Така нито вие, нито другите ще се мамите.
Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите.
към беседата >>
Обмените трябва да бъдат правилни.
И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат.
Обмените трябва да бъдат правилни.
Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи.
към беседата >>
Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра.
Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите.
Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра.
За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си.
към беседата >>
Това е морален закон.
Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни.
Това е морален закон.
Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят.
към беседата >>
За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра.
Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра.
За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра.
Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате.
към беседата >>
Обмяна има между действията на енергията отвътре.
Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон.
Обмяна има между действията на енергията отвътре.
И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин.
към беседата >>
Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра.
Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни.
към беседата >>
3.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Без добро вие не може да добиете никакво знание.
Ако някои неща са ви неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наследство. То няма да ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено. Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота.
Без добро вие не може да добиете никакво знание.
Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания?
към беседата >>
Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети.
Други пък употребяват някои възбудителни средства като опиум и други, но всички те са изкуствени методи и временни само. Когато човек има много да дава, става ясновидец. Ще ви приведа пример за един американец – как станал ясновидец. Той бил голям богаташ. Отива един ден на лов за риби.
Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети.
Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не. Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде?
към беседата >>
Познанието на Доброто започва със знанието.
Ако някои неща са ви неясни, вие очаквате знанието да ви дойде по наследство. То няма да ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено. Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание.
Познанието на Доброто започва със знанието.
Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
към беседата >>
Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не.
Когато човек има много да дава, става ясновидец. Ще ви приведа пример за един американец – как станал ясновидец. Той бил голям богаташ. Отива един ден на лов за риби. Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети.
Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не.
Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си.
към беседата >>
Познанието подразбира владеене.
То няма да ви дойде по наследство, но вие ще придобиете това знание от Бога или пряко, или косвено. Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на Доброто започва със знанието.
Познанието подразбира владеене.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
към беседата >>
Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън.
Ще ви приведа пример за един американец – как станал ясновидец. Той бил голям богаташ. Отива един ден на лов за риби. Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети. Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не.
Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън.
Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън.
към беседата >>
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието.
Затуй именно през всички векове ученикът трябва да бъде добър. Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието.
Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
към беседата >>
Те решили да свършат с него.
Той бил голям богаташ. Отива един ден на лов за риби. Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети. Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не. Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън.
Те решили да свършат с него.
Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
към беседата >>
Само добрият човек може да има знания.
Доброто е първата връзка в живота. Без добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието.
Само добрият човек може да има знания.
Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
към беседата >>
Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял.
Отива един ден на лов за риби. Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети. Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не. Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него.
Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял.
Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор.
към беседата >>
Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания?
Без добро вие не може да добиете никакво знание. Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания.
Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания?
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка?
към беседата >>
Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде?
Дохожда на едно място, дето имало контрабандисти, които пренасяли разни предмети. Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не. Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял.
Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде?
“ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
към беседата >>
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания?
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
към беседата >>
“ Духът му обаче пазел тялото си.
Като видели този богаташ, казали си: „Този човек трябва да е някой човек на правителството, ние ще му дадем да разбере как се лови риба.“ Хващат го, завързват го, турят го в една пещера и започват да се съвещават – да го убият или не. Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде?
“ Духът му обаче пазел тялото си.
Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля!
към беседата >>
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка.
към беседата >>
Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън.
Обаче, като чул това, той от страх почувствал, че излязъл от тялото си навън. Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си.
Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън.
Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си.
към беседата >>
Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая.
Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие.
към беседата >>
Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
Те решили да свършат с него. Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън.
Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
към беседата >>
Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
към беседата >>
Скоро извикват един доктор.
Приближава се един от тях към него, за да го убие, но вижда, че той е умрял. Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града.
Скоро извикват един доктор.
Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
към беседата >>
Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка?
Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка?
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си.
към беседата >>
Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
Запитват се помежду си: „Като е умрял вече, да го оставим ли, или да го хвърлим някъде? “ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор.
Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
към беседата >>
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка?
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
към беседата >>
Друга беля!
“ Духът му обаче пазел тялото си. Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му.
Друга беля!
Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън.
към беседата >>
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка.
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка.
В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете.
към беседата >>
Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Един от контрабандистите решава да го хвърли и влиза в пещерата, но като влиза в пещерата, духът на умрелия му се явява, той се уплашва и избягва навън. Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля!
Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея.
към беседата >>
В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие.
Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка.
В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие.
Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
Казва на другарите си: „Оставете се, този човек оживя.“ Американецът сам разправя цялата си история – как се мъчил да внуши да не хвърлят тялото му, казвал им: „Идете в хотела, дето живея, там ще ви платят за мен.“ Като им говорил дълго време, най-после главатарят казва: „Може този човек да е някой богаташ, хайде да занесем тялото му в града и да кажем, че сме го намерили, та да ни дадат нещо.“ Занасят го в града. Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си.
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
“ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят!
към беседата >>
Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие.
Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
“ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
Скоро извикват един доктор. Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно!
“ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони!
към беседата >>
Туй трябва да поставите като принцип в живота си.
Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
Туй трябва да поставите като принцип в живота си.
Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
Пристига докторът, иска да му впръсне някакво вещество, за да не се разложи тялото му. Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел.
Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н.
към беседата >>
Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си.
Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете. Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
Всички до един избягали навън.
Друга беля! Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се.
Всички до един избягали навън.
Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете.
към беседата >>
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете.
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете.
Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
Той станал и разправил своята одисея.
Ако докторът направи това, не ще може да се върне в тялото си. Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън.
Той станал и разправил своята одисея.
Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете.
към беседата >>
Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада. Вие възразявате: „Ние сами ще се качим, сами ще отидем в рая.“ – Да, може да се качите в къщата на някой банкер, но богати няма да станете.
Тия положения във вас трябва да бъдат строго определени.
към беседата >>
Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят!
Духът му отива при един свой приятел и му казва: „Ще кажеш на доктора, че нищо не плащам за балсамиране на тялото си.“ Приятелят го разбрал и казал на лекаря: „Нищо не плащам за балсамиране, оставете тялото свободно! “ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея.
Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят!
“ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете. Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране!
към беседата >>
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената.
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената.
Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
към беседата >>
“ Човек трябва да разбира Божествените закони!
“ Отива приятелят му да вземе тялото му от контрабандистите, около 12 души, които продават тялото му и го внасят в стаята на хотела, дето живеел. Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят!
“ Човек трябва да разбира Божествените закони!
Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете. Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране! “
към беседата >>
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки.
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки.
Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила.
към беседата >>
Ония, които са на сцената, не са истинските философи.
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената.
Ония, които са на сцената, не са истинските философи.
Зад тях седят истинските философи. В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
към беседата >>
Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н.
Какво било учудването на всички, когато, едва-що го внесли в стаята, той станал, съживил се. Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони!
Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н.
Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете. Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране! “
към беседата >>
Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат.
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки.
Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат.
Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива.
към беседата >>
Зад тях седят истинските философи.
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи.
Зад тях седят истинските философи.
В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
към беседата >>
Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете.
Всички до един избягали навън. Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н.
Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете.
Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете. Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране! “
към беседата >>
Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо.
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат.
Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо.
Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек.
към беседата >>
В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
Всички философи, които са писали това знание, са ученици на ония философи, които стоят зад сцената. Ония, които са на сцената, не са истинските философи. Зад тях седят истинските философи.
В бъдеще вие ще видите каква грамадна разлика има между това, което те знаят, и това, което се показва на сцената.
към беседата >>
Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете.
Той станал и разправил своята одисея. Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете.
Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете.
Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране! “
към беседата >>
Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин?
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо.
Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин?
Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение.
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение.
Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки.
към беседата >>
Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране!
Казал: „Тежко е човек да живее в другия свят! “ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете.
Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране!
“
към беседата >>
Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки?
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин?
Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки?
Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
Вие се съмнявате в моята искреност.
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение.
Вие се съмнявате в моята искреност.
Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо?
към беседата >>
“
“ Човек трябва да разбира Божествените закони! Ако човек не върви по Божествения път, той е свързан с ред опасности: разбойници ще го хванат, после лекарят ще го балсамира, тялото му ще продават, и т.н. Като минете през всички тия перипетии, тъй ще се обезверите, че при Бога не ще може да идете. Тъй ще ви балсамират, че в собственото си тяло не ще може да влезете. Ще кажете: „Не плащам нищо за балсамиране!
“
към беседата >>
Да вземем богатството като една сила.
Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки?
Да вземем богатството като една сила.
Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си.
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност.
Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си.
Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто.
към беседата >>
И тъй, няма да отлагате!
И тъй, няма да отлагате!
При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода. Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро.
към беседата >>
Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива.
Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила.
Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива.
Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви.
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си.
Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви.
В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате.
към беседата >>
При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода.
И тъй, няма да отлагате!
При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода.
Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро. Аз ще ви кажа един начин.
към беседата >>
Така трябва да постъпва и всеки богат човек.
Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива.
Така трябва да постъпва и всеки богат човек.
Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли?
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви.
В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли?
Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело.
към беседата >>
Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода.
И тъй, няма да отлагате! При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода.
Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода.
Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро. Аз ще ви кажа един начин. Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек.
Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.
към беседата >>
Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки.
Представете си сега една такава постъпка: вървим по пътя, аз ви говоря някои работи, но във вашия ум остава едно съмнение. Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли?
Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки.
Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам?
към беседата >>
Тази реформа е потребна за вас.
И тъй, няма да отлагате! При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода. Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода.
Тази реформа е потребна за вас.
Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро. Аз ще ви кажа един начин. Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
Ще ви дам друго сравнение.
Ще ви дам друго сравнение.
Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо?
към беседата >>
Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо?
Вие се съмнявате в моята искреност. Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки.
Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо?
– Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите.
към беседата >>
Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро.
И тъй, няма да отлагате! При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода. Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас.
Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро.
Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро. Аз ще ви кажа един начин. Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Ще ви дам друго сравнение.
Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта.
към беседата >>
– Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто.
Допуснете обаче, че вие пътувате сами през един зимен ден и вън има сняг до колене, но сте измръзнали толкова много, че не можете да продължите пътя си. Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо?
– Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто.
Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя.
към беседата >>
Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро.
И тъй, няма да отлагате! При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода. Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро.
Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро.
Аз ще ви кажа един начин. Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито?
Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита.
Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито?
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта?
към беседата >>
Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате.
Аз ви намирам на пътя, занасям ви вкъщи, услужвам ви и след една седмица ви изпращам у дома ви. В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто.
Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате.
Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена.
към беседата >>
Аз ще ви кажа един начин.
При малките мъчнотии няма да отстъпвате, ще бъдете смели и решителни да направите най-малкото добро – и това добро трябва да носи за вас и за вашите ближни живот, светлина и свобода. Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро.
Аз ще ви кажа един начин.
Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито?
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието?
към беседата >>
Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело.
В първия случай вие се съмнявате в моето разположение към вас, в готовността ми да ви услужвам, но в този случай ще се съмнявате ли? Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате.
Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело.
Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
Следователно във всичките си постъпки трябва да почувствате в себе си свобода. Тази реформа е потребна за вас. Някои казват: „От толкова години насам следвам този път и нищо не придобих.“ И още толкоз години да ходите, нищо няма да придобиете, ако не направите най-малкото добро. Вие се помъчете да го направите и ако не можете, елате при мене – аз ще ви кажа как да направите това най-малко добро. Аз ще ви кажа един начин.
Но на мене ще ми бъде по-приятно, ако вие сами разрешите тази малка задача, понеже тя ще ви повдигне пред самите вас.
към беседата >>
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца.
Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е.
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
към беседата >>
Какво добро подразбирам?
Следователно красотата в живота седи в нашите добри дела и постъпки. Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело.
Какво добро подразбирам?
– Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
Когато умре един човек, какво става с него?
Когато умре един човек, какво става с него?
– Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
към беседата >>
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо?
Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо?
Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
– Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите.
Ние още не сме изявили своето добро в света. Защо? – Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам?
– Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите.
Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
– Всички негови длъжници започват да делят тялото му.
Когато умре един човек, какво става с него?
– Всички негови длъжници започват да делят тялото му.
Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод.
към беседата >>
Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта.
Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо?
Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта.
Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
Веднъж направено добро никога не се забравя.
– Изискват се специални условия, за да се прояви Доброто. Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите.
Веднъж направено добро никога не се забравя.
То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели.
Когато умре един човек, какво става с него? – Всички негови длъжници започват да делят тялото му.
Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели.
Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили.
към беседата >>
Ние питаме: в какво седи добродетелта?
Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта.
Ние питаме: в какво седи добродетелта?
В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена.
Всякога няма условия за доброто, затова трябва да чакате. Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя.
То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена.
Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
Хората се делят на категории.
Когато умре един човек, какво става с него? – Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели.
Хората се делят на категории.
Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас.
към беседата >>
В какво седи знанието?
Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта?
В какво седи знанието?
Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
Много хора трябва да чакат с години, докато им се даде случай да направят едно добро дело. Какво добро подразбирам? – Да направите такова едно добро, че без да искате, да ангажирате човека, на когото го правите. Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена.
Този дух именно трябва да проникне във всинца ви: да бъдете герои, смели в правене на доброто.
към беседата >>
Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път.
Когато умре един човек, какво става с него? – Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории.
Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път.
Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота.
към беседата >>
Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието?
Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят.
Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си. Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене.
към беседата >>
Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Когато умре един човек, какво става с него? – Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път.
Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
към беседата >>
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара ли, или в стоте грама жито, турени в стомаха и разумно използвани?
Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.
към беседата >>
Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят.
Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си.
Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене. Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход.
към беседата >>
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод.
– Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод.
Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта.
към беседата >>
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър?
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър?
Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването.
към беседата >>
Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят. Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си.
Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява.
Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене. Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход. Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили.
Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод.
Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили.
Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта.
към беседата >>
Човек не се ражда добър, не се ражда и лош.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър?
Човек не се ражда добър, не се ражда и лош.
В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото.
към беседата >>
Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят. Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си. Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява.
Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло.
В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене. Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход. Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас.
Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили.
Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас.
Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава.
към беседата >>
В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош.
В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош.
Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?
към беседата >>
В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят. Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си. Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло.
В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина.
В тях не трябва да става горене. Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход. Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Това е приятното в живота.
Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път. Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас.
Това е приятното в живота.
Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни.
към беседата >>
Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош.
Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо.
Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме!
към беседата >>
В тях не трябва да става горене.
Сега аз ви описвам какви трябва да бъдат действията на Любовта в сравнение с тия на съвременния свят. Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си. Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина.
В тях не трябва да става горене.
Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход. Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
Горе, на Божественото дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво. Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота.
Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот.
към беседата >>
Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо.
Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате.
Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел.
към беседата >>
Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход.
Съвременната философия, съвременните автори, които пишат в своите романи за любовта – всичко това е отживяло времето си. Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене.
Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход.
Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта.
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта.
Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари.
към беседата >>
Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването.
Някои казват: „Да бъдем добри.“ Какво значи да бъде човек добър? Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате.
Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването.
Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек.
към беседата >>
Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
Този език, на който те пишат, дръжте като предговор на Любовта, но тя по такъв начин не се проявява. Бъдещите герои няма да падат на Земята, тяхното сърце няма да гори, но ще бъде топло. В сърцата ви трябва да има топлина, а не горещина. В тях не трябва да става горене. Някой казва: „Сърцето ми гори.“ – Туй горене не е от Божествен произход.
Божествената Любов съдържа в себе си нежна, хубава топлинка, която носи живот.
към беседата >>
Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта.
Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта.
Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта.
Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
към беседата >>
Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото.
Човек не се ражда добър, не се ражда и лош. В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването.
Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото.
Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя?
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво.
Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!
към беседата >>
Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава.
Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта.
Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава.
От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
към беседата >>
Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?
В даден случай той има възможности да бъде добър, има възможности да бъде и лош. Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото.
Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?
Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло.
към беседата >>
Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво.
Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата.
Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате.
към беседата >>
От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни.
Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава.
От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни.
Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро.
към беседата >>
Някои казват: „Да се качваме!
Значи в единия и в другия случай той може да употреби силата си или за добро, или за лошо. Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е?
Някои казват: „Да се качваме!
“ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва.
към беседата >>
Това е актьорство.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата.
Това е актьорство.
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше?
към беседата >>
Думите на всинца ви да внасят живот.
Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт. Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни.
Думите на всинца ви да внасят живот.
Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте.
към беседата >>
“ Качването не е всякога добродетел.
Красотата на живота седи в това именно, че в него има две възможности: да се качвате и да слизате. Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме!
“ Качването не е всякога добродетел.
Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл.
към беседата >>
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство.
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание.
Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе.
към беседата >>
Така трябва да бъде и между млади, и между стари.
Аз бих желал да имате благоуханието на цветята, аромата на плодовете и езика на Любовта. Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот.
Така трябва да бъде и между млади, и между стари.
Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава.
към беседата >>
Слизам в някой кладенец да извадя някой човек.
Не е лошото в слизането, не е доброто и в качването. Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел.
Слизам в някой кладенец да извадя някой човек.
Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой.
към беседата >>
Вижте колко са смешни съвременните християни!
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание.
Вижте колко са смешни съвременните християни!
Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста.
към беседата >>
Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
Езикът на всинца ви не трябва да бъде език на разрушение, но език на Любовта. Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари.
Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми.
към беседата >>
Зло ли правя?
Ще ви докажа защо аз излизам от гледището на този свят, от видимото, а не от невидимото. Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек.
Зло ли правя?
Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил?
към беседата >>
Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни!
Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!
“ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст!
към беседата >>
Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло.
Ако аз се качвам в къщата на някой богат човек с цел да обера касата му, как мислите, моето качване добродетел ли е? Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя?
Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло.
Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате?
към беседата >>
“ – Нищо не побеждавате.
Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме!
“ – Нищо не побеждавате.
Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш.
към беседата >>
Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро.
От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро.
Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва.
Някои казват: „Да се качваме! “ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло.
Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва.
Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли?
към беседата >>
Ами Христос такъв кръст ли носеше?
Това е актьорство. Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате.
Ами Христос такъв кръст ли носеше?
Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш.
към беседата >>
Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте.
Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро.
Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте.
Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Въпросът е защо е слязъл.
“ Качването не е всякога добродетел. Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва.
Въпросът е защо е слязъл.
Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка.
към беседата >>
Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе.
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше?
Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе.
Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те.
към беседата >>
Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава.
Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте.
Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава.
И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Качил се е някой.
Слизам в някой кладенец да извадя някой човек. Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл.
Качил се е някой.
Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка. Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари.
към беседата >>
Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста.
Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе.
Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста.
Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст!
към беседата >>
И те са писали драми.
Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго. Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава.
И те са писали драми.
Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Питам: защо се е качил?
Зло ли правя? Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой.
Питам: защо се е качил?
Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка. Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари. Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
Не е лесно да се носи този кръст!
Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста.
Не е лесно да се носи този кръст!
Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти.
към беседата >>
Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
Тогава не може да имате Божественото благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате. Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми.
Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате?
Тъй щото и качването, и слизането могат да бъдат за добро, а могат да бъдат и за зло. Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил?
Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате?
Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка. Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари. Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш.
“ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст!
Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш.
Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях.
към беседата >>
После, има някои от вас, които не знаят да се молят.
После, има някои от вас, които не знаят да се молят.
И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас?
към беседата >>
Да оберете касата ли?
Казват за някого: „Той е слязъл.“ Туй още нищо не доказва. Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате?
Да оберете касата ли?
Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка. Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари. Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш.
Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш.
Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш.
Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите.
към беседата >>
И между младите, и между старите има такива.
После, има някои от вас, които не знаят да се молят.
И между младите, и между старите има такива.
Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото.
към беседата >>
Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка.
Въпросът е защо е слязъл. Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли?
Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка.
Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари. Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
Смешни са те.
Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе. Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш.
Смешни са те.
Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите. Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Да не могат да се молят!?
После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива.
Да не могат да се молят!?
Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно.
към беседата >>
Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари.
Качил се е някой. Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка.
Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари.
Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст!
Той го носи досред пътя и от там насетне не можа да го носи, падна на земята заедно с кръста. Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те.
Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст!
“ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите. Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае.
После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!?
Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае.
Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува.
към беседата >>
Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
Питам: защо се е качил? Някои от вас се държат за буквата, казват: „Учителя казва да се качваме.“ – За какво да се качвате? Да оберете касата ли? Ето защо знанието не трябва да се натрупва, да става излишен баласт в мозъка. Знанието трябва да се обработи, да се асимилира, потребното да се използва, а непотребното да турите във вашите хамбари.
Вие трябва да функционирате само с онова знание, което може да се приложи в живота.
към беседата >>
“ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти.
Не е лесно да се носи този кръст! Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст!
“ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти.
Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите. Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Молитвата е духовното дишане на душата.
После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае.
Молитвата е духовното дишане на душата.
Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма.
към беседата >>
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло?
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло?
Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората?
към беседата >>
Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях.
Като туриш този кръст на гърба си, десет пъти ще се изпотиш, докато го изнесеш. Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти.
Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях.
Не, голям е кръстът, който трябва да носите. Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас?
После, има някои от вас, които не знаят да се молят. И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата.
Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас?
Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо.
към беседата >>
Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си.
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло?
Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си.
Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо?
към беседата >>
Не, голям е кръстът, който трябва да носите.
Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях.
Не, голям е кръстът, който трябва да носите.
Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото.
И между младите, и между старите има такива. Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас?
Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото.
Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял.
към беседата >>
Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит?
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло? Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си.
Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит?
Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото.
към беседата >>
Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
Смешни са те. Казват: „Турих кръста, но тежък е този дървен кръст! “ Чакай да видим силата ти де е: дали кръстът е по-як, или ти. Аз мисля, че дяволът лъже хората, като им туря тия малки кръстчета и ги кара да вярват в тях. Не, голям е кръстът, който трябва да носите.
Който ще носи кръст, голям кръст трябва да носи!
към беседата >>
Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно.
Да не могат да се молят!? Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото.
Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно.
Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане!
към беседата >>
Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора?
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло? Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит?
Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора?
Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати.
към беседата >>
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното.
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното.
Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се.
към беседата >>
Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува.
Ами че молитвата е първият акт, който всеки трябва да знае. Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно.
Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува.
Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе.
към беседата >>
Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър.
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло? Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора?
Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър.
Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек.
към беседата >>
Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни.
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното.
Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни.
Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума.
към беседата >>
Те имат астма.
Молитвата е духовното дишане на душата. Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува.
Те имат астма.
Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света.
към беседата >>
Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората?
И тъй, когато някои от вас се произнасят например, че еди-кой си бил добър, а еди-кой си – лош, аз питам: как го измерихте, де ви е аршинът, де ви е мярката за добро и за зло? Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър.
Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората?
Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е?
към беседата >>
Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават.
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното. Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни.
Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават.
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това?
към беседата >>
Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо.
Ако вие не знаете да дишате, какво ще излезе от вас? Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма.
Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо.
Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи.
към беседата >>
Защо?
Никой няма право да мери другите хора, докато не е премерил себе си. Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората?
Защо?
Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание.
към беседата >>
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии!
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното. Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават.
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии!
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
към беседата >>
Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял.
Говоренето на физическото поле – това са хрипове на гърлото. Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо.
Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял.
Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите.
към беседата >>
Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото.
Имам ли право да стана учител, докато не съм държал изпит? Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо?
Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото.
Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е?
към беседата >>
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче.
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното. Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии!
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче.
Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
към беседата >>
Това е правилно дишане!
Когато хората имат достатъчно въздух, дишат правилно, равномерно. Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял.
Това е правилно дишане!
Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро!
към беседата >>
Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати.
Докато не съм учил, мога ли да уча другите хора? Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото.
Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати.
Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря.
към беседата >>
Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се.
В Индия, когато прекарват някой човек през посвещение, подлагат го на изпитания, едно от които е следното. Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче.
Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се.
Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем.
към беседата >>
Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе.
Има някои хора, на които, като дишат, гласът им се чува. Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане!
Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе.
В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?
към беседата >>
Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек.
Вие набързо-набързо се произнасяте кой човек е лош и кой – добър. Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати.
Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек.
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот.
към беседата >>
Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума.
Те имат големи, каменни кръстове, на които заковават на гръб този, когото ще посвещават, и тъй прекарва цели три дни. Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се.
Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума.
Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
към беседата >>
В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света.
Те имат астма. Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе.
В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света.
Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос.
към беседата >>
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е?
Само Бог има право, привилегия да се произнася за хората? Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек.
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е?
Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
към беседата >>
Какво означава това?
Ако може да изтрае, ще се посвети, ако ли не, ще остане за друг път да го посвещават. Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума.
Какво означава това?
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам.
към беседата >>
Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи.
Искам в Школата всинца да се молите, но без хрипове, а с онова свободно плавно дишане: тъй да дишат, че като си туря ухото, да не се чува нищо. Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света.
Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи.
Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове.
към беседата >>
Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание.
Защо? Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е?
Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание.
Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи.
към беседата >>
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това?
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени!
към беседата >>
Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите.
Въздухът да излиза гладко, тихо, като че този човек е умрял. Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи.
Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите.
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете.
към беседата >>
Тази постъпка на лекаря лоша ли е?
Защото само доброто е в сила да се произнася кое е доброто и кое лошото. Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание.
Тази постъпка на лекаря лоша ли е?
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро.
към беседата >>
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди.
към беседата >>
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро!
Това е правилно дишане! Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите.
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро!
Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите.
към беседата >>
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря.
Добро и лошо, това са известни външни прояви на нещата, ти не знаеш техните крайни резултати. Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е?
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря.
Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
към беседата >>
И ние не трябва да се лъжем.
Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
И ние не трябва да се лъжем.
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя.
към беседата >>
Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?
Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро!
Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?
“ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни.
към беседата >>
Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот.
Ти не знаеш защо някой човек се проявява като лош човек. Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря.
Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот.
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър.
към беседата >>
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем.
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
“ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос.
В такъв човек има знание, сила, мъдрост, той се занимава с най-великото в света. Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница?
“ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос.
Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници.
към беседата >>
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
Онзи лекар, който туря болния на масата и го реже с ножа си, добър ли е? Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот.
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“.
към беседата >>
Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам.
Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш!
Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам.
Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове.
Като се молите, няма да казвате, че сте грешник – това са елементарни работи. Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос.
Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове.
Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно.
към беседата >>
Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи.
Болният отслабва, кръв тече от организма му, болки и страдания изпитва, но лекарят не обръща внимание. Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка.
Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи.
Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто.
към беседата >>
Кажи в себе си: „Бог не може да се измени!
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам? “ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам.
Кажи в себе си: „Бог не може да се измени!
Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете.
Има други, по-велики работи, за които трябва да се молите. Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове.
Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете.
Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може.
към беседата >>
Това още не е добро.
Тази постъпка на лекаря лоша ли е? Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи.
Това още не е добро.
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди.
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени!
Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди.
Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите.
Аз бих се молил тъй: „Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме научи как да направя най-малкото добро! Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете.
Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите.
Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява.
към беседата >>
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро.
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя.
И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди.
Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя.
Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни.
Да ме научи как да проявя най-малкия акт на Любовта, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.“ Оттам ще започна аз, а вие отивате при Господа и казвате: „Господи, не знаеш ли, че аз съм най-голямата грешница? “ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите.
Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни.
Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява. От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов?
към беседата >>
След това той може да бъде добър.
Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
След това той може да бъде добър.
Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя.
Следователно ние сме двама в света – Бог и аз всичко можем да направим.“ Човек не може да се повреди, защото е малък, а малкото прониква всичко.
към беседата >>
Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници.
“ Господ казва: „Тук не става въпрос за грехове.“ За учениците това не е въпрос. Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни.
Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници.
Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява. От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов? – Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“.
В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър.
Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“.
Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел?
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел?
Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.
към беседата >>
Няма да минете лесно.
Аз мисля, че вие не сте грешници, но отсега нататък може да правите грехове. Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници.
Няма да минете лесно.
Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява. От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов? – Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Аз зная как схващате вие идеята за Доброто.
Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“.
Аз зная как схващате вие идеята за Доброто.
Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола?
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел?
Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола?
Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване.
към беседата >>
Вие искате да минете по лесния път, но не може.
Ние ви приемаме в училището като праведни хора и ви казваме: ще се учите, ще го посещавате редовно, няма да лъжете. Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно.
Вие искате да минете по лесния път, но не може.
Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява. От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов? – Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
Това още не е добро. Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия. След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто.
Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
Всеки е дявол сам на себе си.
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел? Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола?
Всеки е дявол сам на себе си.
Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими.
към беседата >>
Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява.
Не изпълнявате ли това, отсега нататък може да съгрешите. Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може.
Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява.
От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов? – Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Отговор: Утилитарното схващане е: доброто, това е полезното или най-голямото благо по възможност за най-голяма част хора.
Отговор: Утилитарното схващане е: доброто, това е полезното или най-голямото благо по възможност за най-голяма част хора.
към беседата >>
Хората са и дяволи, и ангели.
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел? Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си.
Хората са и дяволи, и ангели.
Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери.
към беседата >>
От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов?
Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява.
От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов?
– Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Туй е външната страна на доброто.
Туй е външната страна на доброто.
Благото не трябва да включва в себе си нищо материално. Например, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот, да научи колкото се може повече хора. Тия постъпки ние наричаме добри или Добро.
към беседата >>
Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава.
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел? Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели.
Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава.
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери?
към беседата >>
– Любов, която включва в себе си всичко.
Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява. От вас се изисква учение, доброта, любов, и то каква любов?
– Любов, която включва в себе си всичко.
към беседата >>
Благото не трябва да включва в себе си нищо материално.
Туй е външната страна на доброто.
Благото не трябва да включва в себе си нищо материално.
Например, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот, да научи колкото се може повече хора. Тия постъпки ние наричаме добри или Добро.
към беседата >>
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи.“ Ами дявола кой го е обзел? Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава.
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.
Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така.
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
към беседата >>
Например, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот, да научи колкото се може повече хора.
Туй е външната страна на доброто. Благото не трябва да включва в себе си нищо материално.
Например, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот, да научи колкото се може повече хора.
Тия постъпки ние наричаме добри или Добро.
към беседата >>
Смирението е закон на смаляване.
Тебе дяволът те кара да съгрешаваш, ами кой кара дявола? Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим.
Смирението е закон на смаляване.
Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш.
към беседата >>
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така.
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна.
Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане.
към беседата >>
Тия постъпки ние наричаме добри или Добро.
Туй е външната страна на доброто. Благото не трябва да включва в себе си нищо материално. Например, който раздава пари, да раздава на колкото се може повече хора; който освобождава хората, да освободи колкото се може повече хора; който учи, който напътва хората към добър живот, да научи колкото се може повече хора.
Тия постъпки ние наричаме добри или Добро.
към беседата >>
Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими.
Всеки е дявол сам на себе си. Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване.
Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими.
Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием.
към беседата >>
Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така. Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна.
Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга.
Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н.
към беседата >>
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества.
Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро.
към беседата >>
Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери.
Хората са и дяволи, и ангели. Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими.
Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери.
Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели.
към беседата >>
Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така. Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга.
Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде.
Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества.
Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода.
Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас.
към беседата >>
Де ще те намери?
Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък, на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери.
Де ще те намери?
Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.
към беседата >>
Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така. Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде.
Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо.
Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Няма ли тия три качества, не е добро.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества. Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода.
Няма ли тия три качества, не е добро.
Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук.
към беседата >>
Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери?
Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.
към беседата >>
Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така. Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо.
Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества. Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро.
Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината.
Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава.
към беседата >>
Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш.
Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда.
Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш.
Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.
към беседата >>
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане.
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане.
Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества. Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината.
Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята.
Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро.
към беседата >>
Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием.
Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш.
Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием.
Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон.
към беседата >>
Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н.
Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане.
Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н.
Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Както виждате, не е лесна работа да направиш добро.
В Окултната школа доброто или любовната постъпка ние определяме с три качества. Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята.
Както виждате, не е лесна работа да направиш добро.
Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен.
към беседата >>
Божествената сила седи в малките добродетели.
Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием.
Божествената сила седи в малките добродетели.
Това е закон.
към беседата >>
Питам: такова прераждане струва ли?
Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно. От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н.
Питам: такова прераждане струва ли?
към беседата >>
Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас.
Всяка добра постъпка, всяко добро, за да е Добро, трябва да носи живот, светлина и свобода. Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро.
Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас.
Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро.
към беседата >>
Това е закон.
Де ще те намери? Ти си зад сцената, всичко виждаш, а тебе никой не вижда. Само когато си невидим, тогава можеш да действаш, както искаш. Ние се стремим към силата, нея трябва да придобием. Божествената сила седи в малките добродетели.
Това е закон.
към беседата >>
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят.
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят.
Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад. След вас идват други, които не са взели тази стъпка. На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре!
към беседата >>
Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук.
Няма ли тия три качества, не е добро. Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас.
Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук.
Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.
към беседата >>
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света.
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света.
Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят?
към беседата >>
Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше.
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят.
Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше.
Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад. След вас идват други, които не са взели тази стъпка. На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре! – нищо повече.
към беседата >>
Доброто трябва да те придружава.
Животът иде чрез Любовта, светлината иде чрез Мъдростта и свободата иде чрез Истината. Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук.
Доброто трябва да те придружава.
Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така?
към беседата >>
Кой човешки грандиозен план не е пропаднал?
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света.
Кой човешки грандиозен план не е пропаднал?
Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не.
към беседата >>
Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си.
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят. Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше.
Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си.
Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад. След вас идват други, които не са взели тази стъпка. На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре! – нищо повече.
към беседата >>
Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро.
Значи онзи, който иска да направи добро, трябва да е във връзка, в съчетание с трите велики Божествени свята. Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава.
Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро.
Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си.
към беседата >>
Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството.
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал?
Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството.
Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо.
към беседата >>
Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад.
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят. Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си.
Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад.
След вас идват други, които не са взели тази стъпка. На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре! – нищо повече.
към беседата >>
Моето добро трябва да върви с мен.
Както виждате, не е лесна работа да направиш добро. Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро.
Моето добро трябва да върви с мен.
Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
към беседата >>
Можа ли тази пирамида да спаси Египет?
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството.
Можа ли тази пирамида да спаси Египет?
– Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?
към беседата >>
След вас идват други, които не са взели тази стъпка.
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят. Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад.
След вас идват други, които не са взели тази стъпка.
На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре! – нищо повече.
към беседата >>
Ако не може да дойде с мене, не е добро.
Ние можем да правим добрини, колкото искаме, но за да бъде една наша постъпка истински добра, трябва да бъде жива, да ходи след нас. Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен.
Ако не може да дойде с мене, не е добро.
За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят.
към беседата >>
– Не можа.
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет?
– Не можа.
Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите?
към беседата >>
На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре!
Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят. Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад. След вас идват други, които не са взели тази стъпка.
На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре!
– нищо повече.
към беседата >>
За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.
Ти можеш да направиш на Земята хиляди добрини, но ако те не са живи, ще си останат тук. Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро.
За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.
Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично.
към беседата >>
Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят?
Сега, ако вие не усвоите този закон, каквито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа.
Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят?
– Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как?
към беседата >>
– нищо повече.
Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си. Някои вече сте минали в по-горно състояние и сега ще продължавате, няма да се връщате назад. След вас идват други, които не са взели тази стъпка. На тези, които се колебаят, аз казвам: влезте вътре!
– нищо повече.
към беседата >>
Защо така?
Доброто трябва да те придружава. Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто.
Защо така?
Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички.
към беседата >>
– Не.
Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят?
– Не.
Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите!
към беседата >>
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка.
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка.
Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете! Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат.
към беседата >>
Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си.
Ако доброто не може да дойде с тебе, не е Добро. Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така?
Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си.
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина.
към беседата >>
Спасението на човечеството седи в друго нещо.
Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не.
Спасението на човечеството седи в друго нещо.
Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите! “ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете!
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка.
Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете!
Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът.
към беседата >>
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
Моето добро трябва да върви с мен. Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си.
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро!
към беседата >>
Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?
Можа ли тази пирамида да спаси Египет? – Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо.
Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?
“ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите! “ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши!
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка. Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете!
Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши!
Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ?
към беседата >>
Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят.
Ако не може да дойде с мене, не е добро. За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.
Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят.
Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб.
към беседата >>
“ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите?
– Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден?
“ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите?
За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите! “ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Важното е да те пуснат.
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка. Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете! Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши!
Важното е да те пуснат.
Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън.
към беседата >>
Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично.
За да дойде с мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мене, тъй и за този, на когото правя доброто. Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят.
Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично.
Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички.
към беседата >>
За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как?
Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? – Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите?
За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как?
– Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите! “ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата.
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка. Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете! Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат.
Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата.
Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън.
към беседата >>
Факт е обаче, че от това добро се ползват всички.
Защо така? Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично.
Факт е обаче, че от това добро се ползват всички.
Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие.
към беседата >>
– Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите!
– Не. Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как?
– Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите!
“ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат.
Сега теософите казват: „Като се влезе през тази врата, иде кармата“, а тя била тежка. Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете! Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата.
Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат.
Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете!
към беседата >>
Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина.
Защото аз, като внасям живот, светлина и свободата в другите, внасям това и в себе си. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички.
Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина.
Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
“ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
Спасението на човечеството седи в друго нещо. Някой от вас ще каже: „Аз за такива страдания ли съм роден? “ – Не, аз ви питам: кой от вас е роден за страдания като Христовите? За какви страдания сте родени аз мога да ви докажа. Как? – Ще ви заръчаме големи кръстове като на Христа, ще ги турим на гърба ви и ще кажем: „Хайде сега към Голгота, да видим можете ли да го носите!
“ Ако го носите до половината път и не можете по-нататък да го носите, а се нуждаете от помощ, вие все пак сте герой.
към беседата >>
Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът.
Щом сте пуснати веднъж в рая, влезте, не се плашете! Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат.
Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът.
Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва.
към беседата >>
Няма по велик акт от този, да направиш едно добро!
Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина.
Няма по велик акт от този, да направиш едно добро!
То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
Та всинца вие трябва да се родите отново.
Та всинца вие трябва да се родите отново.
Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово.
към беседата >>
Разбирате ли какво значи посред нощ?
Ако ангелите, които пазят тази Божествена врата, съизволяват да те пуснат, влез, не се плаши! Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът.
Разбирате ли какво значи посред нощ?
Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл.
към беседата >>
То значи да заставиш Бога да действа чрез теб.
Като направиш едно добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят. Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро!
То значи да заставиш Бога да действа чрез теб.
Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания.
Та всинца вие трябва да се родите отново.
Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания.
Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате.
към беседата >>
Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън.
Важното е да те пуснат. Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ?
Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън.
Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън.
към беседата >>
Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички.
Дали останалите хора ще разберат това нещо, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб.
Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички.
И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие. И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате.
Та всинца вие трябва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания.
Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате.
Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите.
към беседата >>
Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън.
Ако влезете, казвам: не заспивайте, защото ще дойде младоженецът, ще намери, че масло нямате да запалите светилниците, и ще се затвори вратата. Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън.
Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън.
Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън. Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот.
към беседата >>
И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие.
Факт е обаче, че от това добро се ползват всички. Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички.
И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие.
И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
Вие не можете сами да решите една задача.
Та всинца вие трябва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате.
Вие не можете сами да решите една задача.
Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите.
към беседата >>
Будни ще бъдете!
Вие ще хлопате, но няма да ви пуснат. Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън.
Будни ще бъдете!
Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън. Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот. Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
Затуй аз казвам: да направиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез нас в Неговата доброта, в Неговата Любов, в Неговата Мъдрост и в Неговата Истина. Няма по велик акт от този, да направиш едно добро! То значи да заставиш Бога да действа чрез теб. Щом Бог подейства, Той не прави доброто по лицеприятие, но Той прави добро за всички. И когато се направи това добро, всички възвишени същества вземат участие.
И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взема участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взема участие, е Божествена.
към беседата >>
Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите.
Та всинца вие трябва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача.
Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите.
Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва.
Бъдете будни, защото посред нощ ще дойде младоженецът. Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете!
Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва.
Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън. Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот. Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
Друг един от недъзите на учениците е отлагането.
Друг един от недъзите на учениците е отлагането.
Например дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: „Сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.“ Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай. И тъй, доброто няма да ти отнеме много време, но в дадения случай това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка.
към беседата >>
Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово.
Та всинца вие трябва да се родите отново. Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите.
Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово.
Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл.
Разбирате ли какво значи посред нощ? Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва.
Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл.
Вие обаче няма да останете вън. Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот. Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
Например дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: „Сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.“ Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай.
Друг един от недъзите на учениците е отлагането.
Например дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: „Сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.“ Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай.
И тъй, доброто няма да ти отнеме много време, но в дадения случай това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка.
към беседата >>
Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате.
Докато дойдете до новораждането, ще минете ред изпитания, страдания. Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово.
Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате.
Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
Вие обаче няма да останете вън.
Онзи, който е буден, ще влезе; онзи, който не е, ще остане отвън. Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл.
Вие обаче няма да останете вън.
Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот. Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
И тъй, доброто няма да ти отнеме много време, но в дадения случай това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка.
Друг един от недъзите на учениците е отлагането. Например дойде някой случай да направиш добро, обаче казваш си: „Сега имам по-важна работа, като я свърша, тогава ще направя доброто.“ Няма по-велико дело в света от това, да направиш доброто в дадения случай.
И тъй, доброто няма да ти отнеме много време, но в дадения случай това добро изисква, щото умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти, духът ти да бъдат напълно ангажирани за момента, в който трябва да извършиш тази постъпка.
към беседата >>
Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите.
Аз съм ви говорил толкова пъти за страданията, но вие не можете да ги издържате. Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате.
Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите.
Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот.
Аз не желая да бъдете от онези, които ще останат навън. Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън.
Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот.
Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса.
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса.
Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят. Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие.
към беседата >>
Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите.
Вие не можете сами да решите една задача. Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите.
Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите.
Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
Будни ще бъдете! Толкова време сте били будни, но ако заспите един час, ще останете назад, а това не струва. Тъй разгледан, животът има вече друг смисъл. Вие обаче няма да останете вън. Вие ще усетите в себе си онази Божествена сила, онази младост, онази Божествена Любов, Божествена Мъдрост, Божествена Истина, онова Божествено благо, и ще разберете в какво седи дълбочината и широчината на този Божествен живот.
Тогава вие ще минете от състояние на смърт, на ограниченост, в състояние на безсмъртие, на Божествена свобода.
към беседата >>
Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят.
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса.
Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят.
Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка.
към беседата >>
Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
Даде ви учителят една задача и вие току отивате да питате този, онзи как да я решите. Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите.
Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
към беседата >>
И тъй, ще започнете с този малък акт: да направите най-малкото добро.
И тъй, ще започнете с този малък акт: да направите най-малкото добро.
Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки, а не само веднъж. Когато се дават условия, постоянно трябва да се използват и никога да не се изгубват.
към беседата >>
Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина.
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят.
Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина.
Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години.
към беседата >>
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение?
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение?
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви.
към беседата >>
Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва.
И тъй, ще започнете с този малък акт: да направите най-малкото добро.
Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва.
Постоянно трябва да правите такива връзки, а не само веднъж. Когато се дават условия, постоянно трябва да се използват и никога да не се изгубват.
към беседата >>
Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро.
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят. Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина.
Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро.
Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота.
към беседата >>
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение?
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо.
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе.
към беседата >>
Постоянно трябва да правите такива връзки, а не само веднъж.
И тъй, ще започнете с този малък акт: да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва.
Постоянно трябва да правите такива връзки, а не само веднъж.
Когато се дават условия, постоянно трябва да се използват и никога да не се изгубват.
към беседата >>
Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята?
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят. Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро.
Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята?
¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи.
към беседата >>
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение? Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо.
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо.
То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път.
към беседата >>
Когато се дават условия, постоянно трябва да се използват и никога да не се изгубват.
И тъй, ще започнете с този малък акт: да направите най-малкото добро. Тази година ще започнете с една връзка, защото всяко добро, което сте направили, е връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки, а не само веднъж.
Когато се дават условия, постоянно трябва да се използват и никога да не се изгубват.
към беседата >>
¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие.
Ще ви представя едно малко изяснение върху въпроса. Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят. Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята?
¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие.
Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи.
към беседата >>
То се дължи на известен психологически закон.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение? Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо.
То се дължи на известен психологически закон.
Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята.
към беседата >>
Тъй щото животът ни на Земята не е играчка.
Представете си, че вие идвате за последен път на Земята и в това последно прераждане трябва да направите едно добро, с което да заминете за другия свят. Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие.
Тъй щото животът ни на Земята не е играчка.
Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра!
към беседата >>
Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение? Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон.
Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия.
Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни.
към беседата >>
Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години.
Представете си, че вие пред мен трябва да направите това най-малко добро и да кажете най-малката истина. Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка.
Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години.
Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща.
към беседата >>
Всеки има енергия, иска да се прояви.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение? Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия.
Всеки има енергия, иска да се прояви.
За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате.
към беседата >>
Вие не можете да си играете с живота.
Вие обаче не кажете истината, а кажете някоя лъжа и не направите това най-малко добро. Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години.
Вие не можете да си играете с живота.
Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия.
към беседата >>
За всеки от вас има място, през което може да излезе.
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви.
За всеки от вас има място, през което може да излезе.
И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте.
към беседата >>
Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи.
Знаете ли какви ще бъдат последствията, като дойдете следния път на Земята? ¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота.
Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи.
Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите?
към беседата >>
И всеки трябва да излезе от своя път.
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе.
И всеки трябва да излезе от своя път.
Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра?
към беседата >>
Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи.
¬¬¬¬¬¬¬ – В¬ие ще дойдете като идиот в този живот и ще спънете вашето развитие. Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи.
Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи.
Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място.
към беседата >>
Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята.
То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път.
Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята.
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто.
към беседата >>
Как тъй, гладен няма да умра!
Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи.
Как тъй, гладен няма да умра!
“ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата?
към беседата >>
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни.
Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята.
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни.
Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101.
към беседата >>
“ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща.
Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положението ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра!
“ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща.
Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия?
към беседата >>
Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате.
Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни.
Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате.
Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5.
към беседата >>
Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия.
Вие не можете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща.
Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия.
Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи?
към беседата >>
Започвате да се разговаряте.
За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате.
Започвате да се разговаряте.
Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5. Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие.
към беседата >>
Какво ще правите?
Вие не можете да кажете: „Аз сега си имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела.“ Не, най-първо ти ще уредиш отношенията си към Бога, към по-висшите същества, че после ще уреждаш земните си работи. Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия.
Какво ще правите?
– Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате?
към беседата >>
Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра?
И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте.
Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра?
“ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5. Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие. Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
– Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място.
Вие ще ми кажете: „Това не е философия, да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите?
– Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място.
Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!
към беседата >>
“ Той има едно, вие имате сто.
Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята. Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра?
“ Той има едно, вие имате сто.
Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5. Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие. Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
Питам: защо не останете да си градите къщата?
Как тъй, гладен няма да умра! “ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място.
Питам: защо не останете да си градите къщата?
Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви?
към беседата >>
Събирате ги, стават 101.
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето учение и да видите доколко сте силни. Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто.
Събирате ги, стават 101.
Разделяте това число на 2 и получавате 50,5. Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие. Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
Нали имате друга философия?
“ Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата?
Нали имате друга философия?
Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение.
към беседата >>
Разделяте това число на 2 и получавате 50,5.
Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101.
Разделяте това число на 2 и получавате 50,5.
Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие. Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи?
Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия?
Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи?
Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята?
към беседата >>
Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие.
Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5.
Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие.
Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
Защо бягате?
Какво ще правите? – Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи?
Защо бягате?
Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може.
към беседата >>
Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101. Разделяте това число на 2 и получавате 50,5. Този човек ще види, че твоята вяра превъзхожда неговото неверие.
Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието.
към беседата >>
Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!
– Вземате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате?
Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!
“ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили.
към беседата >>
Ето как бих му доказал аз това нещо.
Ето как бих му доказал аз това нещо.
Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!?
към беседата >>
“ – Кажете ми, де е сериозността ви?
Питам: защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!
“ – Кажете ми, де е сериозността ви?
Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие?
към беседата >>
Вървим двамата.
Ето как бих му доказал аз това нещо.
Вървим двамата.
Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти.
към беседата >>
Това не е правилно разсъждение.
Нали имате друга философия? Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви?
Това не е правилно разсъждение.
Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо?
към беседата >>
Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него.
Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата.
Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него.
Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
към беседата >>
Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята?
Нали казвате, че трябва най-първо да уредите земните си работи? Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение.
Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята?
– Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно.
към беседата >>
Другият не носи нищо със себе си.
Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него.
Другият не носи нищо със себе си.
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм?
към беседата >>
– Може.
Защо бягате? Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята?
– Може.
Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си.
към беседата >>
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение?
Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си.
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение?
“ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
към беседата >>
Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили.
Значи при вида на видимия неприятел напущате работата си на Земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора! “ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може.
Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили.
Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята?
към беседата >>
“ – „И моето учение!?
Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение?
“ – „И моето учение!?
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
към беседата >>
Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие?
“ – Кажете ми, де е сериозността ви? Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили.
Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие?
Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята? Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти.
Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!?
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти.
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
към беседата >>
Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо?
Това не е правилно разсъждение. Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие?
Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо?
– Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята? Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти.
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно!
към беседата >>
– Ще накара хората да мислят правилно.
Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прекратите вашата работа тук, на Земята? – Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо?
– Ще накара хората да мислят правилно.
Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята? Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
Казва ми: „Аз празно шише ли съм?
Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
Казва ми: „Аз празно шише ли съм?
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме.
към беседата >>
Сега хората мислят само за къщите си.
– Може. Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно.
Сега хората мислят само за къщите си.
Защо ви пратиха на Земята? Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм?
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно.
към беседата >>
Защо ви пратиха на Земята?
Както градите къщата си, едно земетресение за пет минути ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си.
Защо ви пратиха на Земята?
Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
“ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна.
към беседата >>
Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
Невидимият свят може да направи всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще го смъкне до основи. Защо? – Ще накара хората да мислят правилно. Сега хората мислят само за къщите си. Защо ви пратиха на Земята?
Разбирам да отидете вечерно време за 1-2 часа на театър, но целия ден да прекарваме в театъра, не разбирам.
към беседата >>
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
към беседата >>
Сега аз не искам да идете в другата крайност.
Сега аз не искам да идете в другата крайност.
Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос.
към беседата >>
Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно!
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно!
Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой.
към беседата >>
Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота.
Сега аз не искам да идете в другата крайност.
Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота.
Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Ние двамата с тебе си приличаме.
Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно!
Ние двамата с тебе си приличаме.
Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
към беседата >>
Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно.
Сега аз не искам да идете в другата крайност. Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота.
Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно.
Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно.
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме.
Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно.
Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко!
към беседата >>
Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат.
Сега аз не искам да идете в другата крайност. Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно.
Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат.
Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна.
“ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно.
Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна.
Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича.
към беседата >>
Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света?
Сега аз не искам да идете в другата крайност. Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат.
Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света?
Много е трудно да се отговори на този въпрос. Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна.
Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене.
към беседата >>
Много е трудно да се отговори на този въпрос.
Сега аз не искам да идете в другата крайност. Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света?
Много е трудно да се отговори на този въпрос.
Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой.
Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой.
Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми.
към беседата >>
Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
Казвам ви: да знаете, че и да градите къщи, и да ядете, и да пеете, и да учите – всички тия неща са средства, упражнения, не са вашата главна задача в живота. Градиш къща – нека ти бъде едно упражнение в живота, но извън тази къща мисли, че за тебе като душа има нещо по-важно. Някои хора морализират другите, казват им, че трябва да живеем по Бога, но щом им дойде един малък изпит, не могат да го издържат. Можете ли да ми кажете кой е най-малкият изпит в света? Много е трудно да се отговори на този въпрос.
Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният, а най-големият изпит е най-лесният.
към беседата >>
Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой.
Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
Да се върна към главната си мисъл.
Да се върна към главната си мисъл.
Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
към беседата >>
Празното шише трябва да се напълни с мляко!
Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето.
Празното шише трябва да се напълни с мляко!
Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
Аз искам всички вие да се стреснете, т.е.
Да се върна към главната си мисъл.
Аз искам всички вие да се стреснете, т.е.
да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина.
към беседата >>
Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича.
Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко!
Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича.
Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера.
Да се върна към главната си мисъл. Аз искам всички вие да се стреснете, т.е.
да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера.
Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери.
към беседата >>
Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене.
Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича.
Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене.
Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
Каква атмосфера?
Да се върна към главната си мисъл. Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера.
Каква атмосфера?
– Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви.
към беседата >>
Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми.
Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене.
Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми.
Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
– Любовна, хармонична атмосфера.
Да се върна към главната си мисъл. Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера?
– Любовна, хармонична атмосфера.
Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян.
към беседата >>
Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми.
Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички.
към беседата >>
Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
Да се върна към главната си мисъл. Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера.
Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян?
към беседата >>
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си.
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си.
Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание!
към беседата >>
Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина.
Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина.
Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало.
към беседата >>
Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете.
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си.
Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете.
Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко!
към беседата >>
Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери.
да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина.
Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери.
Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел.
към беседата >>
Нека започнат някои от вас да правят тия опити.
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си. Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете.
Нека започнат някои от вас да правят тия опити.
Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи.
към беседата >>
Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви.
Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери.
Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви.
Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице.
към беседата >>
Някои от вас правят такива опити и нека продължават.
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си. Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнат някои от вас да правят тия опити.
Някои от вас правят такива опити и нека продължават.
Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек?
към беседата >>
Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян.
– Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви.
Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян.
Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това?
към беседата >>
Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не.
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си. Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават.
Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не.
Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят?
към беседата >>
Питам: защо е сега засмян?
Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян.
Питам: защо е сега засмян?
– Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач.
към беседата >>
Не се колебайте, работете без колебание!
Сега всички вие трябва да превъзмогнете себе си. Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не.
Не се колебайте, работете без колебание!
Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше?
към беседата >>
– Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало.
Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян?
– Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало.
Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път.
към беседата >>
Вършете повече, говорете по-малко!
Казвал съм ви много пъти, че във вашата душа са вложени всички възможности и затова можете да постигнете всичко благородно и възвишено, което желаете. Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание!
Вършете повече, говорете по-малко!
По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор.
към беседата >>
Другият сега е кисел.
Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало.
Другият сега е кисел.
Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
към беседата >>
По-малко трябва да се говори, повече да се работи.
Нека започнат някои от вас да правят тия опити. Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко!
По-малко трябва да се говори, повече да се работи.
Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
към беседата >>
Като се умори, и той дава товара на друго лице.
Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел.
Като се умори, и той дава товара на друго лице.
Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера.
към беседата >>
Например какво може да се говори с един беден човек?
Някои от вас правят такива опити и нека продължават. Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи.
Например какво може да се говори с един беден човек?
На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате.
към беседата >>
Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това?
Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице.
Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това?
С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково?
към беседата >>
На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят?
Някои сте се спрели – колебаете се да продължавате ли, или не. Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек?
На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят?
Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно.
към беседата >>
С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач.
Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това?
С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач.
Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония.
към беседата >>
Брашното хубаво ли беше?
Не се колебайте, работете без колебание! Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят?
Брашното хубаво ли беше?
“ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
към беседата >>
Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път.
– Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач.
Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път.
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина.
към беседата >>
“ Ето например един разговор.
Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше?
“ Ето например един разговор.
Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща.
към беседата >>
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път.
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
към беседата >>
Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор.
Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
към беседата >>
Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера.
Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам.
Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера.
Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли.
към беседата >>
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате.
Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш?
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате.
Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение.
към беседата >>
Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково?
Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера.
Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково?
“ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате.
към беседата >>
Ще напишете на дъската думата брашно.
На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате.
Ще напишете на дъската думата брашно.
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
към беседата >>
“ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония.
С плач работа не става – мъчнотиите не се премахват с плач. Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково?
“ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония.
След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място.
към беседата >>
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно.
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
“ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение.
към беседата >>
След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина.
Някой казва, че се е забатачил, понеже е тръгнал на път. С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония.
След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина.
Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята?
към беседата >>
“ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща.
“ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш?
“ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща.
Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш.
към беседата >>
Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
С тази си философия вие приличате на един наш приятел от Варна, който преди 20 дена отишъл на Мусала, обаче му се поискало да остане малко сам. Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина.
Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим.
към беседата >>
Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща.
Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
към беседата >>
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли.
Остава сам, качва се горе на Мусала и от там слиза на Маричините езера. Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда.
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли.
Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим. Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
Това е старото учение.
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
Това е старото учение.
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате.
Потегля оттам, среща един дървар и за по-сигурно го пита: „Де е пътят за Ситняково? “ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли.
Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате.
Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим. Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение.
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място.
“ Казва му: „Ще държиш все лявата страна.“ Обаче той разбрал, че надясно трябва да върви, затова хваща дясната страна и тук да стигне Ситняково, там да стигне Ситняково – отишъл чак в Македония. След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате.
Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място.
Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим. Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
Така трябва да бъде според Новото учение.
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
Така трябва да бъде според Новото учение.
Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята?
След като вървял 24 часа, посред нощ вижда някъде далеч светлина. Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място.
Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята?
“ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим. Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
Ще извършиш и после ще говориш.
“ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение.
Ще извършиш и после ще говориш.
А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
“ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим.
Казал си: „Ситняково ще е това“, обаче то излязло Якоруда. Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята?
“ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим.
Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш.
А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим.
Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
към беседата >>
Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение.
Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро. Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта.
към беседата >>
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление.
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление.
Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка!
към беседата >>
Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение.
Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро.
Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление.
към беседата >>
Ако е така, аз сам ще ги изпратя.
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление.
Ако е така, аз сам ще ги изпратя.
Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание.
към беседата >>
Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро.
Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение.
Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
към беседата >>
Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща.
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя.
Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща.
Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го!
към беседата >>
Неразположенията в нас са външни, физически.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро. Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение.
Неразположенията в нас са външни, физически.
Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе?
към беседата >>
Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат.
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща.
Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат.
Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си!
към беседата >>
Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро. Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически.
Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят.
Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате!
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат.
Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате!
Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят.
към беседата >>
Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта.
В Писанието се казва: „В доброто не трябва да има отлагане.“ Да не мислите, че може да направите добро, само когато имате най-доброто разположение. Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро. Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят.
Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта.
Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Вложете го в Божествената банка!
Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате!
Вложете го в Божествената банка!
Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят. Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо?
към беседата >>
Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление.
Не чакайте да имате най-доброто разположение, за да направите някое добро. Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта.
Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление.
Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Вие имате достатъчно знание.
Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка!
Вие имате достатъчно знание.
Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят. Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина.
към беседата >>
Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление.
Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Вложете го!
Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание.
Вложете го!
Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят. Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина. Един ден всички ние като придобием Божественото в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов.
към беседата >>
Тогава каква разлика има между туй куче и тебе?
Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Тогава каква разлика има между туй куче и тебе?
Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Не се интересувайте само за себе си!
Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат. Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го!
Не се интересувайте само за себе си!
Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят. Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина. Един ден всички ние като придобием Божественото в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов. Вие живеете, за да изнесете пред света тази Божествена светлина и топлина.
към беседата >>
Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление. Ти удариш с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе?
Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно.
към беседата >>
Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят.
Аз искам и вие да станете богати, затова казвам: вложете капитала, който имате! Вложете го в Божествената банка! Вие имате достатъчно знание. Вложете го! Не се интересувайте само за себе си!
Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят.
Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина. Един ден всички ние като придобием Божественото в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов. Вие живеете, за да изнесете пред света тази Божествена светлина и топлина. И тогава Бог ще се прояви хармонично във всички души.
към беседата >>
ледователно да помним лошите неща – това е животинско качество, а да помним добрите неща и да забравяме лошите – това е ангелско качество.
ледователно да помним лошите неща – това е животинско качество, а да помним добрите неща и да забравяме лошите – това е ангелско качество.
към беседата >>
НАГОРЕ