НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1505
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1505
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрият живот
,
ООК
, София, 22.6.1938г.,
Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен.
Ако дойдете в семитите, те започват от обратната посока, отдясно наляво: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Тези хора имат две различни точки. Ако вие отдясно наляво отивате, вие сте човек, който отгоре слизате. Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу.
Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен.
Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“.
към беседата >>
Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става.
Това са ексцентричностти. Всичките ние в света имаме тия ексцентричностти. Всеки един човек в сравнение с другите хора има някаква ексцентричност. Някои чувства са по-силно развити, някои са по-слабо развити. Някои способности са по-развити, някои по-слаби.
Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става.
Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката.
към беседата >>
Вие седите и не работите.
Тези хора имат две различни точки. Ако вие отдясно наляво отивате, вие сте човек, който отгоре слизате. Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен.
Вие седите и не работите.
Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите.
към беседата >>
Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства.
Всичките ние в света имаме тия ексцентричностти. Всеки един човек в сравнение с другите хора има някаква ексцентричност. Някои чувства са по-силно развити, някои са по-слабо развити. Някои способности са по-развити, някои по-слаби. Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става.
Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства.
Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта.
към беседата >>
Казвате: „Баща ми е богат.
Ако вие отдясно наляво отивате, вие сте човек, който отгоре слизате. Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен. Вие седите и не работите.
Казвате: „Баща ми е богат.
Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито.
Всеки един човек в сравнение с другите хора има някаква ексцентричност. Някои чувства са по-силно развити, някои са по-слабо развити. Някои способности са по-развити, някои по-слаби. Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става. Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства.
Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито.
То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство.
към беседата >>
Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях.
Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен. Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат.
Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях.
А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво.
към беседата >>
То се мери по широчината.
Някои чувства са по-силно развити, някои са по-слабо развити. Някои способности са по-развити, някои по-слаби. Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става. Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито.
То се мери по широчината.
Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни.
към беседата >>
А ако сте от първите, вие разчитате на себе си.
Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен. Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях.
А ако сте от първите, вие разчитате на себе си.
Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците?
към беседата >>
Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери.
Някои способности са по-развити, някои по-слаби. Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става. Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината.
Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери.
Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата.
към беседата >>
Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“.
Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен. Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си.
Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“.
Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света?
към беседата >>
Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката.
Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става. Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери.
Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката.
Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен.
към беседата >>
Ще започнете да работите.
Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“.
Ще започнете да работите.
Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу.
към беседата >>
Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта.
Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката.
Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта.
Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността.
към беседата >>
Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво.
Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите.
Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво.
Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво.
към беседата >>
Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство.
Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта.
Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство.
Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога.
към беседата >>
Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво.
Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво.
Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво.
Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно.
към беседата >>
Някои от вас искате да бъдете набожни.
То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство.
Някои от вас искате да бъдете набожни.
Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение.
към беседата >>
Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците?
А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво.
Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците?
Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса.
към беседата >>
Набожността е горе на главата.
Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни.
Набожността е горе на главата.
Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко.
към беседата >>
Семитите какво създадоха в света?
Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците?
Семитите какво създадоха в света?
А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания.
към беседата >>
Ако главата горе е издадена, този човек е набожен.
Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата.
Ако главата горе е издадена, този човек е набожен.
Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени.
към беседата >>
А китайците пишат отгоре надолу.
Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света?
А китайците пишат отгоре надолу.
Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците.
към беседата >>
Три качества има набожността.
Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен.
Три качества има набожността.
Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни.
към беседата >>
Семитите отдясно наляво.
Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу.
Семитите отдясно наляво.
Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки.
към беседата >>
Набожният има Любов към Бога.
Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността.
Набожният има Любов към Бога.
Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен.
към беседата >>
Бялата раса пише отляво надясно.
Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво.
Бялата раса пише отляво надясно.
Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“.
към беседата >>
Той има уважение, благоговение.
Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога.
Той има уважение, благоговение.
Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“.
към беседата >>
Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса.
Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно.
Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса.
Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа.
към беседата >>
Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко.
Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение.
Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко.
Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства.
към беседата >>
Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания.
Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса.
Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания.
А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек?
към беседата >>
Той счита даже и камъчетата свещени.
Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко.
Той счита даже и камъчетата свещени.
Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората.
към беседата >>
А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците.
А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания.
А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците.
Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа.
към беседата >>
Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни.
Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени.
Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни.
Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш.
към беседата >>
Понякой път и те правят погрешки.
Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците.
Понякой път и те правят погрешки.
Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“.
към беседата >>
Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен.
Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни.
Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен.
Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота.
към беседата >>
Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“.
Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки.
Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“.
Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре.
към беседата >>
Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“.
Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен.
Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“.
Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“.
към беседата >>
Засили се и хоп, в трапа.
Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“.
Засили се и хоп, в трапа.
Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
към беседата >>
Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства.
Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“.
Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства.
Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората.
към беседата >>
Сега къде е погрешката на стария човек?
Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа.
Сега къде е погрешката на стария човек?
Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“.
към беседата >>
Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората.
Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства.
Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората.
В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си.
към беседата >>
Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа.
А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек?
Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа.
Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.
към беседата >>
В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш.
Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората.
В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш.
Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят.
към беседата >>
Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“.
Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа.
Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“.
Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са.
към беседата >>
Гледам един човек се е отчаял от живота.
Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш.
Гледам един човек се е отчаял от живота.
Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят.
към беседата >>
Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре.
Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“.
Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре.
Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Казва: „Няма за кого да живея“.
Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота.
Казва: „Няма за кого да живея“.
Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал.
към беседата >>
Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре.
Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло.
към беседата >>
Отчаял се, отвращение има от хората.
Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“.
Отчаял се, отвращение има от хората.
Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят.
към беседата >>
Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“.
Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност.
Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“.
Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете.
към беседата >>
Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си.
Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората.
Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си.
Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях.
към беседата >>
Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.
Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“.
Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.
Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност.
към беседата >>
Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят.
В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си.
Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят.
Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“.
към беседата >>
Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са.
Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър.
Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са.
Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни.
към беседата >>
Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят.
Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят.
Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят.
Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят.
към беседата >>
Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него.
Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са.
Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него.
Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив.
към беседата >>
Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал.
Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят.
Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал.
Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична.
към беседата >>
Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло.
Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него.
Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло.
Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му.
към беседата >>
Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят.
Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал.
Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят.
Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“.
към беседата >>
Широчината на носа определя широчината на раменете.
Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло.
Широчината на носа определя широчината на раменете.
Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате.
към беседата >>
Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях.
Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят.
Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях.
Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва.
към беседата >>
Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност.
Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете.
Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност.
Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте.
към беседата >>
Ти имаш и една жена“.
Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях.
Ти имаш и една жена“.
Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва. Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни.
Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност.
Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни.
Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“.
към беседата >>
Кажи му: „Твоите работи ще се оправят.
Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“.
Кажи му: „Твоите работи ще се оправят.
Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва. Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Вие искате от един човек да бъде работлив.
Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни.
Вие искате от един човек да бъде работлив.
Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи.
към беседата >>
Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична.
Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят.
Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична.
Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва. Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Погледнете носа му.
Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив.
Погледнете носа му.
Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ.
към беседата >>
Кажи му: „Много добра жена имаш“.
Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична.
Кажи му: „Много добра жена имаш“.
Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва. Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате.
Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му.
Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате.
Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим.
към беседата >>
Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва.
Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“.
Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва.
Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Вие ще се проявите такъв, какъвто сте.
Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате.
Вие ще се проявите такъв, какъвто сте.
Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета.
към беседата >>
Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва.
Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“.
Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте.
Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“.
Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно.
към беседата >>
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“.
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“.
Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде? Или ако турите „А“, или ако турите „И“? Къде ще дойде гласа? Или ако турите „Е, а“. Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи.
Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“.
Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи.
Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето.
към беседата >>
Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде?
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“.
Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде?
Или ако турите „А“, или ако турите „И“? Къде ще дойде гласа? Или ако турите „Е, а“. Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
Вземете една спармацетова свещ.
Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи.
Вземете една спармацетова свещ.
Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес.
към беседата >>
Или ако турите „А“, или ако турите „И“?
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“. Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде?
Или ако турите „А“, или ако турите „И“?
Къде ще дойде гласа? Или ако турите „Е, а“. Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим.
Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ.
Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим.
Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение.
към беседата >>
Къде ще дойде гласа?
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“. Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде? Или ако турите „А“, или ако турите „И“?
Къде ще дойде гласа?
Или ако турите „Е, а“. Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
Вие знаете, едно време имаше такива газеничета.
Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим.
Вие знаете, едно време имаше такива газеничета.
Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета.
към беседата >>
Или ако турите „Е, а“.
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“. Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде? Или ако турите „А“, или ако турите „И“? Къде ще дойде гласа?
Или ако турите „Е, а“.
Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно.
Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета.
Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно.
И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви.
към беседата >>
Къде ще дойде гласът?
Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“. Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде? Или ако турите „А“, или ако турите „И“? Къде ще дойде гласа? Или ако турите „Е, а“.
Къде ще дойде гласът?
към беседата >>
И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето.
Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно.
И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето.
Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно.
към беседата >>
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога.
Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог.
към беседата >>
Сега има голям прогрес.
Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето.
Сега има голям прогрес.
Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са?
към беседата >>
Тъй щото аз трябва да обичам.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога.
Тъй щото аз трябва да обичам.
Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди.
към беседата >>
Електрическата свещ има съвсем друго горение.
Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес.
Електрическата свещ има съвсем друго горение.
На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви.
към беседата >>
Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога. Тъй щото аз трябва да обичам.
Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас.
Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога.
към беседата >>
На някои от вас религиозните чувства са газеничета.
Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение.
На някои от вас религиозните чувства са газеничета.
В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“.
към беседата >>
Никой друг не може да събуди туй чувство.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога. Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас.
Никой друг не може да събуди туй чувство.
Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ.
към беседата >>
В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви.
Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета.
В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви.
Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме.
към беседата >>
Другите може да събудят други чувства.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога. Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство.
Другите може да събудят други чувства.
Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава.
към беседата >>
Туй показва, че горението във вас не е правилно.
И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви.
Туй показва, че горението във вас не е правилно.
Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора.
към беседата >>
Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог.
Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога. Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства.
Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог.
Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия.
към беседата >>
Та казвам: Възможностите сега във вас какви са?
Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно.
Та казвам: Възможностите сега във вас какви са?
Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син.
към беседата >>
Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди.
Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог.
Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди.
Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш.
към беседата >>
Вие се надявате както казал баща ви.
Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са?
Вие се надявате както казал баща ви.
Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво.
към беседата >>
Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога.
Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди.
Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога.
Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек.
към беседата >>
Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“.
На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви.
Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“.
Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове.
към беседата >>
Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ.
Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога.
Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ.
Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство.
към беседата >>
Ние се самоизлъгваме.
В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“.
Ние се самоизлъгваме.
Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате.
към беседата >>
Казваме, че човек трябва да разсъждава.
Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ.
Казваме, че човек трябва да разсъждава.
Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди.
към беседата >>
Бащите са умни хора.
Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме.
Бащите са умни хора.
Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете.
към беседата >>
Ти, ако си намерил истинската философия.
Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава.
Ти, ако си намерил истинската философия.
Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство.
към беседата >>
Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син.
Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора.
Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син.
Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете. Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“.
към беседата >>
Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш.
Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия.
Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш.
У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство. Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант.
към беседата >>
Мислете хубаво.
Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син.
Мислете хубаво.
Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете. Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“. Аз го виждам това във вашето подсъзнание.
към беседата >>
У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек.
Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш.
У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек.
Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство. Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант. Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник.
към беседата >>
Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове.
Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво.
Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове.
Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете. Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“. Аз го виждам това във вашето подсъзнание. Дали в туй, което аз вярвам, или не.
към беседата >>
Само един музикант може да събуди туй чувство.
Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек.
Само един музикант може да събуди туй чувство.
Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство. Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант. Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник. Каквото вие искате в света да станете, непременно трябва да имате един модел.
към беседата >>
Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате.
Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове.
Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате.
Туй, за което копнеете, няма да го постигнете. Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“. Аз го виждам това във вашето подсъзнание. Дали в туй, което аз вярвам, или не. Аз често проверявам дали добре пея.
към беседата >>
Който не е музикант, не може да го събуди.
Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство.
Който не е музикант, не може да го събуди.
Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство. Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант. Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник. Каквото вие искате в света да станете, непременно трябва да имате един модел. Тия модели съществуват.
към беседата >>
Туй, за което копнеете, няма да го постигнете.
Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате.
Туй, за което копнеете, няма да го постигнете.
Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“. Аз го виждам това във вашето подсъзнание. Дали в туй, което аз вярвам, или не. Аз често проверявам дали добре пея. Не ходя да питам никого.
към беседата >>
Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство.
Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди.
Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство.
Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант. Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник. Каквото вие искате в света да станете, непременно трябва да имате един модел. Тия модели съществуват. Значи, съществуват ред същества, с които ние трябва да се запознаем, които ще предизвикат във нас тия, благородните чувства, тия благородните способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем.
към беседата >>
Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“.
Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете.
Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“.
Аз го виждам това във вашето подсъзнание. Дали в туй, което аз вярвам, или не. Аз често проверявам дали добре пея. Не ходя да питам никого. Карат се двама души, аз отивам да си тананикам.
към беседата >>
Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант.
Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство.
Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант.
Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник. Каквото вие искате в света да станете, непременно трябва да имате един модел. Тия модели съществуват. Значи, съществуват ред същества, с които ние трябва да се запознаем, които ще предизвикат във нас тия, благородните чувства, тия благородните способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем. Вие казвате, че понякой път вие мислите.
към беседата >>
2.
Какво трябва на младите
,
МОК
, София, 24.6.1938г.,
На един шофьор, колко се плаща?
“. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш.
На един шофьор, колко се плаща?
На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите.
към беседата >>
Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът.
Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три.
Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът.
Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две.
към беседата >>
На един файтонджия, колко се плаща?
Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща?
На един файтонджия, колко се плаща?
Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят.
към беседата >>
Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го.
Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът.
Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го.
Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа.
към беседата >>
Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход.
Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща?
Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход.
Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша.
към беседата >>
Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа?
Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го.
Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа?
Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят?
към беседата >>
Често аз съм привеждал примера.
Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход.
Често аз съм привеждал примера.
Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“.
към беседата >>
Едно и две имат ли разрешение?
Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа?
Едно и две имат ли разрешение?
– Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три.
към беседата >>
Един садил череши.
На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера.
Един садил череши.
След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо?
към беседата >>
– Имат.
Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение?
– Имат.
Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате?
към беседата >>
След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите.
На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши.
След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите.
Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал.
към беседата >>
Три е разрешението на едно и две.
Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат.
Три е разрешението на едно и две.
Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат.
към беседата >>
Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят.
На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите.
Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят.
Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша?
към беседата >>
Някои считат едно и две за щастливи числа.
Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две.
Някои считат едно и две за щастливи числа.
Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни?
към беседата >>
Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша.
Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят.
Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша.
Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат.
към беседата >>
Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят?
Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа.
Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят?
Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака.
към беседата >>
Казва: „Садих череши много хубави“.
Често аз съм привеждал примера. Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша.
Казва: „Садих череши много хубави“.
Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата.
към беседата >>
Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три.
Едно и две имат ли разрешение? – Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят?
Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три.
Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи.
към беседата >>
Пита царят, как се яде това нещо?
Един садил череши. След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“.
Пита царят, как се яде това нещо?
Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате.
към беседата >>
Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате?
– Имат. Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три.
Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате?
Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи. Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Той му показал.
След като /народили/ череши, обрал най-хубавите в една паница, напълнил я с първокласни череши, турил ги на главата си и отишъл да ги занесе на царя, да ги опита, какво нещо са черешите. Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо?
Той му показал.
Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път.
към беседата >>
Няма да имате същия резултат.
Три е разрешението на едно и две. Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате?
Няма да имате същия резултат.
Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи. Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Питам: Какво научил царя, като изял онази череша?
Той вървял по пътя и си вземал по една череша, вкусвал ги дали ще ги хареса царят. Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал.
Питам: Какво научил царя, като изял онази череша?
Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път?
към беседата >>
Казвате: „Как да се обясни?
Някои считат едно и две за щастливи числа. Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат.
Казвате: „Как да се обясни?
“ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи. Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат.
Най после, като отишъл при царя, видял, че има само една череша. Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша?
Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат.
Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши.
към беседата >>
“ Вие сте сам човек, един имате два крака.
Числата 1 и 2 като се съберат, какво правят? Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни?
“ Вие сте сам човек, един имате два крака.
Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи. Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Той ви показва, глътне черешата.
Казва: „Садих череши много хубави“. Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат.
Той ви показва, глътне черешата.
Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път.
към беседата >>
Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи.
Ще съберете силата на едното и силата на двете, ще ги съберете и ще имате резултатът три. Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака.
Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи.
Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Туй е знанието, което сега имате.
Пита царят, как се яде това нещо? Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата.
Туй е знанието, което сега имате.
Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път.
към беседата >>
Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
Следователно, ако едното остане самостоятелно, и ако двете остане самостоятелно, какво ще имате? Няма да имате същия резултат. Казвате: „Как да се обясни? “ Вие сте сам човек, един имате два крака. Тогава искате да идете в планината да съберете човека един с две ще ходи.
Отиването ви до горе, екскурзията, то ще бъде три.
към беседата >>
Младите са на кривия път.
Той му показал. Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате.
Младите са на кривия път.
Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път.
към беседата >>
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия.
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия.
Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат.
към беседата >>
Кой е на кривия път?
Питам: Какво научил царя, като изял онази череша? Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път.
Кой е на кривия път?
Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави?
към беседата >>
Как ще се освободиш от този страх?
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия.
Как ще се освободиш от този страх?
Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са.
към беседата >>
Че не знаят да ядат череши.
Аз ви наричам вас всинца млади царе, на които идат да носят череши и вие не знаете как се ядат. Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път?
Че не знаят да ядат череши.
Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво.
към беседата >>
Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива.
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия. Как ще се освободиш от този страх?
Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива.
Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата.
към беседата >>
Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път.
Той ви показва, глътне черешата. Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши.
Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път.
И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши.
към беседата >>
Като върви да я пипнеш.
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия. Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива.
Като върви да я пипнеш.
Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии.
към беседата >>
И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път.
Туй е знанието, което сега имате. Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път.
И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път.
И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил.
към беседата >>
Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите.
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия. Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш.
Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите.
Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват.
към беседата >>
И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път.
Младите са на кривия път. Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път.
И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път.
Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил. Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат.
Та казвам, ако вие не се упражнявате в една работа във вярата вие ще се упражнявате, за да се освободите от страха от змия. Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите.
Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат.
Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева.
към беседата >>
Сега казвате: „Какво да се прави?
Кой е на кривия път? Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път.
Сега казвате: „Какво да се прави?
“ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил. Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Като им свирят, музикални са.
Как ще се освободиш от този страх? Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат.
Като им свирят, музикални са.
Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева.
към беседата >>
“ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво.
Че не знаят да ядат череши. Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави?
“ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво.
Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил. Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Хвани я, тури я в торбата.
Най-първо ще пипнеш една змия, която е замръзнала, или една змия, която е умряла, докато дойдеш най-после да пипнеш една змия, която е жива. Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са.
Хвани я, тури я в торбата.
Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева.
към беседата >>
Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши.
Всеки един човек, който не знае как да живее, той е на кривия път. И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво.
Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши.
Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил. Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии.
Като върви да я пипнеш. Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата.
Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии.
Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил.
И млади, и стари, всеки един човек, който не знае как да мисли, е на кривия път. И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши.
Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил.
Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Има змии, които хиляди лева струват.
Индусите ловят змиите, имат една музика за змиите. Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии.
Има змии, които хиляди лева струват.
Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
И млад, и стар, какъвто и да е, който не знае как да работи и използува ония блага, които Бог му дал, е на кривия път. Сега казвате: „Какво да се прави? “ – Трябва да знаете да ядете череши. Хубаво. Сега едно време, този цар не е знаял да яде череши. Вие сега никога няма да правите тази погрешка, която този цар направил.
Но има неща, които вие не ги знаете как ще ги направите.
към беседата >>
Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева.
Като я засвирят, тия змии оттук, оттам идват, излизат. Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват.
Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева.
Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
Представете си, че туй представя „до“.
Представете си, че туй представя „до“.
И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам.
към беседата >>
Посвири малко, хване една змия от 1000 лева.
Като им свирят, музикални са. Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева.
Посвири малко, хване една змия от 1000 лева.
Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева. Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
И това е „до“, но в трета октава.
Представете си, че туй представя „до“.
И това е „до“, но в трета октава.
Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“.
към беседата >>
Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева.
Хвани я, тури я в торбата. Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева.
Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева.
Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава.
Представете си, че туй представя „до“. И това е „до“, но в трета октава.
Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава.
Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас.
към беседата >>
Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
Тия змии, от които вие се плашите, този който свири, хваща ги 10–20 змии. Има змии, които хиляди лева струват. Десет екземпляра, по 1000 лева, 10 000 лева. Посвири малко, хване една змия от 1000 лева. Безстрашният ще хване змията, ще вземе хиляда лева.
Страхливият не може да я хване, хиляда лева остават.
към беседата >>
Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава.
Представете си, че туй представя „до“. И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава.
Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава.
Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете.
към беседата >>
Та на младите им трябва безстрашие.
Та на младите им трябва безстрашие.
Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони.
към беседата >>
Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава.
Представете си, че туй представя „до“. И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава.
Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава.
Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали.
към беседата >>
Вие преждевременно сте станали страхливи.
Та на младите им трябва безстрашие.
Вие преждевременно сте станали страхливи.
Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“.
към беседата >>
Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам.
Представете си, че туй представя „до“. И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава.
Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам.
Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата.
към беседата >>
Мене ми разправяше един анекдот.
Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи.
Мене ми разправяше един анекдот.
Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил.
към беседата >>
Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“.
И това е „до“, но в трета октава. Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам.
Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“.
Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша.
към беседата >>
Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил.
Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот.
Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил.
Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил. Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Ето едно щастие за вас.
Първото „до“ е в първата октава, второто е в третата октава. Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“.
Ето едно щастие за вас.
Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо?
към беседата >>
Че какво ще се случи?
Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил.
Че какво ще се случи?
На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил. Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Но вие не може да го вземете.
Едното е в началото, другото е в началото на четвъртата октава. Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас.
Но вие не може да го вземете.
Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“.
към беседата >>
На сън ме гони.
Та на младите им трябва безстрашие. Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи?
На сън ме гони.
Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил. Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Имате възможност, но не сте упражнявали.
Аз сега ви давам една премия от 100 хиляди лева, който може да ми вземе това „до“ от четвъртата октава. Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете.
Имате възможност, но не сте упражнявали.
Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение.
към беседата >>
Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“.
Вие преждевременно сте станали страхливи. Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони.
Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“.
Понеже на сън видял, че го гонил. Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Ето дойде черешата.
Ето 100 хиляди лева, сега ще ви ги дам. Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали.
Ето дойде черешата.
Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча.
към беседата >>
Понеже на сън видял, че го гонил.
Мене ми разправяше един анекдот. Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“.
Понеже на сън видял, че го гонил.
Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша.
Не се шегувам, ако някой може да вземе това „до“. Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата.
Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша.
Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си.
към беседата >>
Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
Казва: „Гони ме на сън един бивол, че като станах бях се изпотил. Че какво ще се случи? На сън ме гони. Сега като гледам бивола, ме е страх, да не би действително биволът да ме гони“. Понеже на сън видял, че го гонил.
Някой път видял един впрегнат, казва, страх ме е да не излезе из хомота да ме подгони.
към беседата >>
Казвате как се яде това нещо?
Ето едно щастие за вас. Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша.
Казвате как се яде това нещо?
Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър.
към беседата >>
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време.
Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност.
към беседата >>
Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“.
Но вие не може да го вземете. Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо?
Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“.
Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър. Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Всички казвате: „Ще ме скъсат“.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време.
Всички казвате: „Ще ме скъсат“.
Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква.
към беседата >>
Уверен съм, няма нито едно изключение.
Имате възможност, но не сте упражнявали. Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“.
Уверен съм, няма нито едно изключение.
Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър. Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Няма никакво скъсване.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време. Всички казвате: „Ще ме скъсат“.
Няма никакво скъсване.
Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение.
към беседата >>
Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча.
Ето дойде черешата. Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение.
Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча.
Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър. Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време. Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване.
Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват.
Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването?
към беседата >>
Че всеки един от вас можеше да развие гласа си.
Вие ще ми кажете, че аз ви давам една череша. Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча.
Че всеки един от вас можеше да развие гласа си.
Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър. Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Всеки, който не оценява нещо го скъсват.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време. Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват.
Всеки, който не оценява нещо го скъсват.
Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение?
към беседата >>
Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър.
Казвате как се яде това нещо? Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си.
Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър.
Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност.
Вас младите ви е страх от тия биволи, които сте сънували вечерно време. Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват.
Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност.
Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце.
към беседата >>
Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър.
Сега след две години онзи като го удари, го повали на земята.
към беседата >>
Работа се изисква.
Всички казвате: „Ще ме скъсат“. Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност.
Работа се изисква.
Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен?
към беседата >>
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си.
Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар.
към беседата >>
Някои ще кажете: То е само за насърчение.
Няма никакво скъсване. Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква.
Някои ще кажете: То е само за насърчение.
Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Той е победен.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си.
Той е победен.
Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава.
към беседата >>
Какво нещо е насърчаването?
Всеки, който не знае ще го скъсат, всеки, който не работи върху себе си, го скъсват. Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение.
Какво нещо е насърчаването?
Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен.
Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили.
Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става.
към беседата >>
Каква е разликата между насърчение и обезсърчение?
Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването?
Каква е разликата между насърчение и обезсърчение?
Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили.
Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал.
Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името?
към беседата >>
Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце.
Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение?
Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце.
Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал.
Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание.
Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис.
към беседата >>
Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен?
Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце.
Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен?
Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Шмелинг най-първо му удари един удар.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание.
Шмелинг най-първо му удари един удар.
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила.
към беседата >>
Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен?
Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава.
Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар.
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава.
Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението.
към беседата >>
Пръв боксьор става.
Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава.
Пръв боксьор става.
Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят.
към беседата >>
Питам ви как му е името?
Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става.
Питам ви как му е името?
– Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила?
към беседата >>
– Този боксьор е Джон Мис.
Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името?
– Този боксьор е Джон Мис.
Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор.
към беседата >>
Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила.
Шмелинг най-първо му удари един удар. Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис.
Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила.
Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали.
към беседата >>
Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението.
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила.
Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението.
Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола.
към беседата >>
Четири реда сълзи капят.
Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението.
Четири реда сълзи капят.
Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори.
към беседата >>
Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила?
Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят.
Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила?
Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Дяволът в света е един голям боксьор.
– Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила?
Дяволът в света е един голям боксьор.
Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали.
Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор.
Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали.
Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола.
Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали.
Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола.
Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Като не знаеш да удряш на място, не се бори.
Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола.
Като не знаеш да удряш на място, не се бори.
Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Той ще те бие по всичките правила.
Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор. Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те удари, той ще те повали. Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори.
Той ще те бие по всичките правила.
към беседата >>
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“.
Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате.
към беседата >>
Какви ли не работи.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“.
Какви ли не работи.
То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята.
към беседата >>
То са все голи думи.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи.
То са все голи думи.
като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието?
към беседата >>
като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи. То са все голи думи.
като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш.
Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав.
към беседата >>
Кикири, микири няма.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш.
Кикири, микири няма.
В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор.
към беседата >>
В живота мислите, че ще гледате.
Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма.
В живота мислите, че ще гледате.
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят.
към беседата >>
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята.
Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате.
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята.
Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“.
към беседата >>
Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието?
То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята.
Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието?
Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад.
към беседата >>
Той получил един удар, такъв хубав.
като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието?
Той получил един удар, такъв хубав.
Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са?
към беседата >>
Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор.
Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав.
Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор.
Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба.
към беседата >>
Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят.
В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор.
Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят.
Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле.
към беседата >>
Казва: „Ходих на бойното поле“.
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят.
Казва: „Ходих на бойното поле“.
Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали.
към беседата >>
Намирам раната отзад.
Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“.
Намирам раната отзад.
Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда.
към беседата >>
Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са?
Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад.
Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са?
Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата.
към беседата >>
Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба.
Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са?
Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба.
Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината.
към беседата >>
Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле.
Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба.
Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле.
Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията.
към беседата >>
Ходили сте на бойното поле, но сте бягали.
Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле.
Ходили сте на бойното поле, но сте бягали.
За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате.
към беседата >>
За мене не важи, че един човек страда.
Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали.
За мене не важи, че един човек страда.
Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота.
към беседата >>
Че страда, то е в реда на нещата.
Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са? Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда.
Че страда, то е в реда на нещата.
Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате.
към беседата >>
Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината.
Знаете, че ще ви ранят, но по-добре да ви ранят в гърдите отколкото в гърба. Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата.
Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината.
Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате.
към беседата >>
Неизбежни са страданията.
Ранят ви в гърба, казвате, че сте ходили на бойното поле. Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината.
Неизбежни са страданията.
Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате.
към беседата >>
Цял живот ще страдате.
Ходили сте на бойното поле, но сте бягали. За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията.
Цял живот ще страдате.
Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими.
към беседата >>
Такова е устройството на живота.
За мене не важи, че един човек страда. Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате.
Такова е устройството на живота.
И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез.
към беседата >>
И богати да бъдете, ще страдате.
Че страда, то е в реда на нещата. Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота.
И богати да бъдете, ще страдате.
И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите.
към беседата >>
И бедни да бъдете, ще страдате.
Ако някой ви каже, че в света няма да страдате, той не ви говори истината. Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате.
И бедни да бъдете, ще страдате.
През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия.
към беседата >>
През целият си живот ще страдате.
Неизбежни са страданията. Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате.
През целият си живот ще страдате.
В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии.
към беседата >>
В живота ви страданията са необходими.
Цял живот ще страдате. Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате.
В живота ви страданията са необходими.
Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории.
към беседата >>
Всяко страдание е залез.
Такова е устройството на живота. И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими.
Всяко страдание е залез.
Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен.
към беседата >>
Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите.
И богати да бъдете, ще страдате. И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез.
Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите.
Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите?
към беседата >>
Ще се справите с тази мъчнотия.
И бедни да бъдете, ще страдате. През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите.
Ще се справите с тази мъчнотия.
Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате.
към беседата >>
Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии.
През целият си живот ще страдате. В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия.
Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии.
Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път.
към беседата >>
Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории.
В живота ви страданията са необходими. Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии.
Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории.
Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии.
към беседата >>
Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен.
Всяко страдание е залез. Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории.
Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен.
Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия?
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Ако разбирате страданията, ако разбирате закона на страданията, ще бъде като един залез, ще намерите какво да работите. Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен.
Какво трябва да правите?
Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща.
към беседата >>
Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате.
Ще се справите с тази мъчнотия. Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите?
Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате.
Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това.
към беседата >>
Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път.
Ако не разбирате страданието, тогава ще се образуват мъчнотии. Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате.
Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път.
Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб.
към беседата >>
Има разни мъчнотии.
Та казвам: Мъчнотиите са от разни категории. Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път.
Има разни мъчнотии.
Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави?
към беседата >>
Как ще се справите с една мъчнотия?
Запример, вие имате мъчнотия, че сте гладен. Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии.
Как ще се справите с една мъчнотия?
Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави? Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Искате да идете на планината, нямате обуща.
Какво трябва да правите? Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия?
Искате да идете на планината, нямате обуща.
Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави? Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Но не само това.
Друга мъчнотия, наял си се, но имате мъчнотия, че пари нямате. Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща.
Но не само това.
Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави? Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб.
Екскурзиант сте, имате мъчнотия, обуща нямате за път. Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това.
Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб.
Мястото е високо, какво трябва да се прави? Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Мястото е високо, какво трябва да се прави?
Има разни мъчнотии. Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб.
Мястото е високо, какво трябва да се прави?
Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Или да допуснем, че нямате вяра.
Как ще се справите с една мъчнотия? Искате да идете на планината, нямате обуща. Но не само това. Да допуснем, че вие искате да идете на планината, но имате мъчнотия, че сте слаб. Мястото е високо, какво трябва да се прави?
Или да допуснем, че нямате вяра.
към беседата >>
Вие сега представете си, че имате още едно „до“.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“.
Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената.
към беседата >>
Вземем последното „до“.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“.
Вземем последното „до“.
Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената.
към беседата >>
Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат?
Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“.
Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат?
Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това.
към беседата >>
Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат?
Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение.
То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената.
към беседата >>
То е един удар.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение.
То е един удар.
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още.
към беседата >>
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар.
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената.
Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения.
към беседата >>
Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената.
Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената.
Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената.
Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“.
към беседата >>
Туй е теория, никой не е правил това.
Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената.
Туй е теория, никой не е правил това.
Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар.
към беседата >>
Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената.
Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това.
Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената.
Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа.
към беседата >>
Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още.
То е един удар. Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената.
Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още.
Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/.
към беседата >>
Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения.
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още.
Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения.
Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана.
към беседата >>
Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“.
Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения.
Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“.
Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?
към беседата >>
Един удар.
Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“.
Един удар.
Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
към беседата >>
Няма да я бъде тази работа.
Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар.
Няма да я бъде тази работа.
/Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото.
към беседата >>
/Учителят удря дъската/.
Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа.
/Учителят удря дъската/.
Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората.
към беседата >>
Ако вие така удряте, какво ще стана.
Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/.
Ако вие така удряте, какво ще стана.
Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска.
към беседата >>
Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?
Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“. Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана.
Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?
След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде.
към беседата >>
След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?
След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“.
към беседата >>
Понякой път вие седите и правите същото.
Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
Понякой път вие седите и правите същото.
Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“.
към беседата >>
Понякой път гледам, смешни са хората.
/Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото.
Понякой път гледам, смешни са хората.
Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа?
към беседата >>
Той сам се блъска.
Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората.
Той сам се блъска.
Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш.
към беседата >>
Казва: „Тази работа няма да я бъде.
Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска.
Казва: „Тази работа няма да я бъде.
Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея.
към беседата >>
Тази работа няма да я бъде“.
След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите. Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде.
Тази работа няма да я бъде“.
След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“.
към беседата >>
След като се блъска казва: „Боли ме главата“.
Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“.
След като се блъска казва: „Боли ме главата“.
Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант.
към беседата >>
Защо казваш, че няма да я бъде тази работа?
Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“.
Защо казваш, че няма да я бъде тази работа?
Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта.
към беседата >>
Казва някой, че може да пееш.
Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа?
Казва някой, че може да пееш.
Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби?
към беседата >>
Казваш: „Не мога да пея.
Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш.
Казваш: „Не мога да пея.
Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят.
към беседата >>
Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“.
Тази работа няма да я бъде“. След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея.
Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“.
Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби.
към беседата >>
Аз бих желал да купя вашият изгубен талант.
След като се блъска казва: „Боли ме главата“. Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“.
Аз бих желал да купя вашият изгубен талант.
Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
към беседата >>
Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта.
Защо казваш, че няма да я бъде тази работа? Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант.
Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта.
Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери.
към беседата >>
Може ли една дарба да се изгуби?
Казва някой, че може да пееш. Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта.
Може ли една дарба да се изгуби?
Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно.
към беседата >>
Дарбите не може да се изгубят.
Казваш: „Не мога да пея. Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби?
Дарбите не може да се изгубят.
Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение.
към беседата >>
Може да се осакати, не да се изгуби.
Аз не мога да пея, изгубил съм таланта“. Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят.
Може да се осакати, не да се изгуби.
Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение. Не може да спре човекът.
към беседата >>
Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби.
Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение. Не може да спре човекът.
към беседата >>
Има такива примери.
Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
Има такива примери.
В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение. Не може да спре човекът.
към беседата >>
В този център ударят някого, той започва да пее непреривно.
Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери.
В този център ударят някого, той започва да пее непреривно.
Ужасно положение. Не може да спре човекът.
към беседата >>
Ужасно положение.
Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно.
Ужасно положение.
Не може да спре човекът.
към беседата >>
Не може да спре човекът.
Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение.
Не може да спре човекът.
към беседата >>
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник.
Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал.
към беседата >>
Той не се събуждал, обичал да си поспива.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник.
Той не се събуждал, обичал да си поспива.
Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате.
към беседата >>
Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива.
Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече.
Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса.
към беседата >>
Като стане и се облече, тогава престава.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече.
Като стане и се облече, тогава престава.
Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин.
към беседата >>
Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава.
Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре.
Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек.
към беседата >>
Той отивал пак да спи и пак закъснявал.
Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре.
Той отивал пак да спи и пак закъснявал.
Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма.
към беседата >>
Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате.
Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал.
Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате.
Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне.
към беседата >>
Дойдете тук, разрешавате въпроса.
Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече. Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате.
Дойдете тук, разрешавате въпроса.
Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам.
към беседата >>
Разрешавате въпроса по един естествен начин.
Като стане и се облече, тогава престава. Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса.
Разрешавате въпроса по един естествен начин.
Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора.
към беседата >>
Минава покрай мене един човек.
Този американец обичал да си поспива и след като взел будилника, като не знаел как да го спре, блъскал го в земята да спре. Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин.
Минава покрай мене един човек.
Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света?
към беседата >>
Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма.
Той отивал пак да спи и пак закъснявал. Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек.
Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма.
Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение.
към беседата >>
Иде някой, не иска да ми помогне.
Някой път вашият будилник ви безпокои, вие като не знаете как да го спрете, блъскате го в земята и пак заспивате. Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма.
Иде някой, не иска да ми помогне.
Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш.
към беседата >>
Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам.
Дойдете тук, разрешавате въпроса. Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне.
Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам.
Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък.
към беседата >>
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията.
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията.
Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие?
към беседата >>
Минават и заминават тия хора.
Разрешавате въпроса по един естествен начин. Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам.
Минават и заминават тия хора.
Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли?
към беседата >>
Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго.
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията.
Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго.
Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието?
към беседата >>
Казвам: Защо е така в света?
Минава покрай мене един човек. Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора.
Казвам: Защо е така в света?
Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи.
към беседата >>
Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго.
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията. Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго.
Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго.
Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята.
към беседата >>
Но има едно разрешение.
Аз се мъча да нося един камък от стотина килограма. Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света?
Но има едно разрешение.
Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят?
към беседата >>
Но противоречието произтича от самата земя.
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията. Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго.
Но противоречието произтича от самата земя.
Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен?
към беседата >>
Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш.
Иде някой, не иска да ми помогне. Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение.
Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш.
Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят? Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ.
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията. Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя.
Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ.
Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас.
към беседата >>
Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък.
Казвам: Помогни ми, половината от камъка ще ти дам. Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш.
Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък.
Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят? Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
Как ще примирите това противоречие?
Често хората не могат да си обяснят от какво произтичат противоречията. Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ.
Как ще примирите това противоречие?
В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате.
към беседата >>
Някой от вас ще се отрече ли?
Минават и заминават тия хора. Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък.
Някой от вас ще се отрече ли?
Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят? Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
В какво седи противоречието?
Вземете слънцето както сега е поставено, произвежда две неща, които са противоречие едно на друго. Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие?
В какво седи противоречието?
Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането?
към беседата >>
Всеки ще задигне камъка, ще го носи.
Казвам: Защо е така в света? Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли?
Всеки ще задигне камъка, ще го носи.
100 килограма злато колко правят? Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята.
Изгревът на слънцето произвежда едно явление, залезът произвежда друго. Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието?
Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята.
Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха.
към беседата >>
100 килограма злато колко правят?
Но има едно разрешение. Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи.
100 килограма злато колко правят?
Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
Но как ще го обясните на един човек, който не е учен?
Но противоречието произтича от самата земя. Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята.
Но как ще го обясните на един човек, който не е учен?
Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес.
към беседата >>
Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
Ако аз нося два камъка от по сто кила, но ако бяха от по сто килограма злато, тогава мине някой, кажа: Ще ти дам половината, ако ми услужиш. Мислите ли, че той няма да дойде да носи този камък. Някой от вас ще се отрече ли? Всеки ще задигне камъка, ще го носи. 100 килограма злато колко правят?
Един килограм има двеста наполеона, десет килограма две хиляди наполеона, един наполеон по 600 лева, всичко един милион и двеста хиляди.
към беседата >>
Или вземете чувството глад у вас.
Защото когато слънцето изгрява, образува се ден, пък когато залязва, образува се нощ. Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен?
Или вземете чувството глад у вас.
Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен.
към беседата >>
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар.
Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе.
към беседата >>
Вие сте гладен, после се насищате.
Как ще примирите това противоречие? В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас.
Вие сте гладен, после се насищате.
Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада?
към беседата >>
Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар.
Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин.
Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне.
към беседата >>
Каква е разликата между глада и насищането?
В какво седи противоречието? Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате.
Каква е разликата между глада и насищането?
При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса?
към беседата >>
Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар. Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин.
Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон.
После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си.
към беседата >>
При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха.
Сега учените хора ще го обяснят с въртенето на земята. Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането?
При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха.
След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде.
към беседата >>
После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар. Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон.
После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти.
Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат.
към беседата >>
След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес.
Но как ще го обясните на един човек, който не е учен? Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха.
След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес.
Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние?
към беседата >>
Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар. Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти.
Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее.
Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах.
към беседата >>
Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен.
Или вземете чувството глад у вас. Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес.
Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен.
Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие.
към беседата >>
Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе.
За да успеете в живота, никога не предполагайте, че сте стар. Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее.
Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе.
Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш.
към беседата >>
Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада?
Вие сте гладен, после се насищате. Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен.
Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада?
С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията.
към беседата >>
Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне.
Ти и музикант да си, никога не може да изпееш един тон в музиката, основното „до“, никога не може да го изпееш по един и същи начин. Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе.
Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне.
Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света.
към беседата >>
С едно ядене разрешавате ли въпроса?
Каква е разликата между глада и насищането? При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада?
С едно ядене разрешавате ли въпроса?
Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията?
към беседата >>
Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си.
Може да го пееш по хиляди и хиляди пъти, във всяко пеене, ще има едно различие в изпяването на този тон. После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне.
Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си.
Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша.
към беседата >>
Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде.
При глада вие чувствувате, че ви липсва нещо в стомаха. След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса?
Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде.
Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад.
към беседата >>
Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат.
После всякога, когато изпееш основния тон, ще стане нещо чудно в живота ти. Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си.
Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат.
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай!
към беседата >>
Какво щеше да ви бъде вашето състояние?
След като турите половин килограм храна вътре във вашия стомах, започва един процес. Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде.
Какво щеше да ви бъде вашето състояние?
Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост.
към беседата >>
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах.
Някой път като изпееш „до“, слънцето може да изгрее. Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат.
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах.
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата?
към беседата >>
Забележете другото противоречие.
Вие казвате, че сте вече сит, не сте гладен. Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние?
Забележете другото противоречие.
Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света?
към беседата >>
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш.
Друг път като пееш „до“, слънцето може да залезе. Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах.
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш.
Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай!
към беседата >>
Туй, което ви плаши е сиромашията.
Питам: Разрешили ли сте вие въпроса на глада? С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие.
Туй, което ви плаши е сиромашията.
Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери.
към беседата >>
Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света.
Може да изпееш основния тон и вярата ти да се подигне. Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш.
Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света.
Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш.
към беседата >>
Що е сиромашията?
С едно ядене разрешавате ли въпроса? Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията.
Що е сиромашията?
Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук.
към беседата >>
Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша.
Може да изпееш основния тон и да изгубиш вярата си. Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света.
Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша.
Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае.
към беседата >>
Сиромашията е глад.
Сега би се разрешил въпроса, че след като се наядете веднъж, не щеше да ви се яде. Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията?
Сиромашията е глад.
Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние?
към беседата >>
Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай!
Някой път като изпееш „до“, ще бъдеш богат. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша.
Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай!
“ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“.
към беседата >>
Богатството това е ситост.
Какво щеше да ви бъде вашето състояние? Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад.
Богатството това е ситост.
Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете.
към беседата >>
“ Какво нещо е черешата?
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш сиромах. Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай!
“ Какво нещо е черешата?
– Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“.
към беседата >>
Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света?
Забележете другото противоречие. Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост.
Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света?
Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет.
към беседата >>
– Заповядай!
Някой път като изпееш „до“ ще бъдеш учен, някой път красив ще станеш. Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата?
– Заповядай!
Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза?
към беседата >>
Представете си, че вие всинца сте богати все милионери.
Туй, което ви плаши е сиромашията. Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света?
Представете си, че вие всинца сте богати все милионери.
Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия.
към беседата >>
Няма какво да му разправяш.
Като изпееш основния тон много чудеса ще станат в света. Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай!
Няма какво да му разправяш.
Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза.
към беседата >>
Няма най-първо да бъдете тук.
Що е сиромашията? Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери.
Няма най-първо да бъдете тук.
Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200.
към беседата >>
Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае.
Сега вие казвате, в окултната наука доказателства стават, туй което казваш, трябва да го направиш, като тази череша. Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш.
Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае.
Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит.
към беседата >>
Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние?
Сиромашията е глад. Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук.
Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние?
Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише.
към беседата >>
Казваш: „Опитай черешата“.
Изваждаш друга от джоба и казваш: „Заповядай! “ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае.
Казваш: „Опитай черешата“.
Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит. Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете.
Богатството това е ситост. Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние?
Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете.
Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата?
към беседата >>
Казваш: „Един лев“.
“ Какво нещо е черешата? – Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“.
Казваш: „Един лев“.
Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит. Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Да допуснем, че едва пишете от едно до десет.
Ако всичките хора са богати, какво ще стане в света? Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете.
Да допуснем, че едва пишете от едно до десет.
Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата?
към беседата >>
Какво нещо е риза?
– Заповядай! Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“.
Какво нещо е риза?
Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит. Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Това са вашите понятия.
Представете си, че вие всинца сте богати все милионери. Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет.
Това са вашите понятия.
Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро.
към беседата >>
Веднага изваждаш от джоба си една риза.
Няма какво да му разправяш. Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза?
Веднага изваждаш от джоба си една риза.
Облечи я, ще направиш опит. Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200.
Няма най-първо да бъдете тук. Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия.
Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200.
Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време.
към беседата >>
Облечи я, ще направиш опит.
Онзи комуто ще дадеш черешата, той трябва да знае. Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза.
Облечи я, ще направиш опит.
Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише.
Къде ще бъдете, какво ще бъде вашето състояние? Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200.
Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише.
Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат.
към беседата >>
Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
Казваш: „Опитай черешата“. Казваш: „Един лев“. Какво нещо е риза? Веднага изваждаш от джоба си една риза. Облечи я, ще направиш опит.
Всички неща, онзи на когото говориш ще дадеш да се опитат.
към беседата >>
Каква ще бъде разликата между двамата?
Да допуснем другото, че вие минавате за невежа, че нищо не знаете, едва може да пишете. Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише.
Каква ще бъде разликата между двамата?
Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат.
към беседата >>
Следователно, как ще опиташ ти вярата?
Следователно, как ще опиташ ти вярата?
Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите.
към беседата >>
Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата?
Да допуснем, че едва пишете от едно до десет. Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата?
Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата?
Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие.
към беседата >>
Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата.
Следователно, как ще опиташ ти вярата?
Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата.
Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно.
към беседата >>
Много по-скоро.
Това са вашите понятия. Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата?
Много по-скоро.
Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй?
към беседата >>
Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи.
Следователно, как ще опиташ ти вярата? Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата.
Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи.
От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен?
към беседата >>
Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време.
Представете си, че някой от вас вече знаете да пишете до няколко милиона, от 100 до 200. Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро.
Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време.
Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си?
към беседата >>
От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне?
Следователно, как ще опиташ ти вярата? Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи.
От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне?
Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска.
към беседата >>
Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат.
Единият, който знае да пише до десет и другият, който знае, до няколко милиона да пише. Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време.
Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат.
Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба?
към беседата >>
Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето.
Следователно, как ще опиташ ти вярата? Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне?
Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето.
Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате.
към беседата >>
Онези, които малко знаят, повече работа вършат.
Каква ще бъде разликата между двамата? Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат.
Онези, които малко знаят, повече работа вършат.
Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба? Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите.
Следователно, как ще опиташ ти вярата? Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето.
Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите.
Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате.
към беседата >>
Ражда се едно противоречие.
Онзи, който знае да брои до десет, кога ще свърши работата? Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат.
Ражда се едно противоречие.
Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба? Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно.
Че вие, ако идете при един ваш приятел и не иска да ви услужи, причината е, че вие не вземате основния тон на вярата. Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите.
Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно.
Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон.
към беседата >>
Как тъй?
Много по-скоро. Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие.
Как тъй?
Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба? Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен?
Ако вие вярвахте с всичката пълнота на вярата, той всякога онова, което искахте от него ще направи. От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно.
Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен?
“ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш.
към беседата >>
Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си?
Онзи, който знае много да брои, нему ще му трябва много време. Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй?
Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си?
Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба? Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
“ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска.
От сегашното гледище, като идете при един първокласен професор по музика, мислите ли, че ако не вземете верен основния тон „до“ ще ви пусне? Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен?
“ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска.
Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен.
към беседата >>
Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба?
Всички хора, които много знаят, много малко работа вършат. Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си?
Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба?
Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате.
Ще вземете тона „до“, като вземете верен тон, веднага ще забележите едно разположение в лицето. Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска.
Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате.
И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш.
към беседата >>
Това са неразбрани идеи.
Онези, които малко знаят, повече работа вършат. Ражда се едно противоречие. Как тъй? Онзи с малкото знание по-малък товар има, по-свободно може да ходи, или онзи, който голям товар има на гърба си? Ако вие турите едно кило на гърба, еднакво ли ще ходите или ако ви турят сто килограма на гърба?
Това са неразбрани идеи.
към беседата >>
И сега ще го имате.
Щом не го вземете верно, ще забележите едно свиване на веждите. Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате.
И сега ще го имате.
Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат.
към беседата >>
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“.
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“.
Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“.
към беседата >>
Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон.
Щом вие не вземате верно основния тон на живота, природата казва веднага, че не е верно. Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате.
Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон.
Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват.
към беседата >>
Вярата и тя е една идея отвлечена.
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“.
Вярата и тя е една идея отвлечена.
Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може.
към беседата >>
Сиромах ако си, богат ще станеш.
Сега вие казвате: „Не може ли светът да бъде другояче поставен? “ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон.
Сиромах ако си, богат ще станеш.
Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия?
към беседата >>
Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи.
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“. Вярата и тя е една идея отвлечена.
Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи.
Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо?
към беседата >>
Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен.
“ Аз ви казвам: Ако може да изпеете „до“ изведнъж, всеки ще придобие това, което иска. Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш.
Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен.
Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти.
към беседата >>
Ти си въобразяваш да имаш пари.
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“. Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи.
Ти си въобразяваш да имаш пари.
Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите?
към беседата >>
Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш.
Ако изпеете верно основния тон, ще добиете това, което чакате. И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен.
Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш.
Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти. Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Какво нещо е да имаш пари?
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“. Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари.
Какво нещо е да имаш пари?
Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите?
към беседата >>
Всички мъчнотии няма да се разрешат.
И сега ще го имате. Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш.
Всички мъчнотии няма да се разрешат.
В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти. Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Казва: „Без парици не може“.
Казвате: „Идеята за Бога, тя е неразбрана идея“. Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари?
Казва: „Без парици не може“.
Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“.
към беседата >>
В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват.
Ако си болен, ще оздравееш, щом вземеш верно основния тон. Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат.
В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват.
Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти. Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може.
Вярата и тя е една идея отвлечена. Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“.
Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може.
Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно?
към беседата >>
Каква е малката мъчнотия?
Сиромах ако си, богат ще станеш. Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват.
Каква е малката мъчнотия?
Влиза един цигански трън в крака ти. Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Вие сега сте дошли да се учите. Защо?
Надеждата, богатството, всички тия неща са отвлечени работи. Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може.
Вие сега сте дошли да се учите. Защо?
Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията?
към беседата >>
Влиза един цигански трън в крака ти.
Ако си невежа и вземеш верно основния тон, ще станеш учен. Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия?
Влиза един цигански трън в крака ти.
Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Защо се учите?
Ти си въобразяваш да имаш пари. Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо?
Защо се учите?
Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте?
към беседата >>
Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
Каквато и мъчнотия да имаш, ще може да си помогнеш. Всички мъчнотии няма да се разрешат. В дадения случай основният тон разрешава малките мъчнотии, които ви спъват. Каква е малката мъчнотия? Влиза един цигански трън в крака ти.
Малък е той, не е кол, но след като стъпиш трябва да се спреш, да събуеш чорапа, ще извадиш този трън, като стъпиш да не те безпокои.
към беседата >>
Задавали ли сте си въпроса, защо учите?
Какво нещо е да имаш пари? Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите?
Задавали ли сте си въпроса, защо учите?
Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията?
към беседата >>
Аз съм за идеята, не оставайте в ума си, в душата, в сърцето си, нещо да ви безпокои.
Аз съм за идеята, не оставайте в ума си, в душата, в сърцето си, нещо да ви безпокои.
Нали сте имали една малка опитност, че влезе една малка прашинка в очите, какво безпокойство произвежда.
към беседата >>
Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“.
Казва: „Без парици не може“. Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите?
Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“.
Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията?
към беседата >>
Нали сте имали една малка опитност, че влезе една малка прашинка в очите, какво безпокойство произвежда.
Аз съм за идеята, не оставайте в ума си, в душата, в сърцето си, нещо да ви безпокои.
Нали сте имали една малка опитност, че влезе една малка прашинка в очите, какво безпокойство произвежда.
към беседата >>
Защо му е мъчно?
Хубаво, съгласен съм с вас, без парици не може. Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“.
Защо му е мъчно?
Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията?
към беседата >>
Аз съм привеждал този пример.
Аз съм привеждал този пример.
Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен.
към беседата >>
Де седи мъчнотията?
Вие сега сте дошли да се учите. Защо? Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно?
Де седи мъчнотията?
Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема.
към беседата >>
Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко.
Аз съм привеждал този пример.
Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко.
Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде.
към беседата >>
Мъчнотията виждали ли сте?
Защо се учите? Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията?
Мъчнотията виждали ли сте?
Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава.
към беседата >>
Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи.
Аз съм привеждал този пример. Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко.
Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи.
В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто.
към беседата >>
Какво нещо е мъчнотията?
Задавали ли сте си въпроса, защо учите? Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте?
Какво нещо е мъчнотията?
Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото.
към беседата >>
В неговата къща живеем, не ни поздравлява.
Аз съм привеждал този пример. Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи.
В неговата къща живеем, не ни поздравлява.
Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач.
към беседата >>
Каква форма има мъчнотията?
Често, запример, дойде някой, че се оплаква, казва: „Мен ми е много мъчно“. Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията?
Каква форма има мъчнотията?
Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст.
към беседата >>
Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото.
Аз съм привеждал този пример. Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява.
Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото.
Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче.
към беседата >>
Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията?
Защо му е мъчно? Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията?
Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията?
Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“.
към беседата >>
Иде синът разтревожен.
Аз съм привеждал този пример. Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото.
Иде синът разтревожен.
Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм.
към беседата >>
Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема.
Де седи мъчнотията? Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията?
Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема.
Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно.
към беседата >>
Казвам: Нека дойде.
Преди повече от 15 години бяхме на курорт някъде из Баташко. Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен.
Казвам: Нека дойде.
Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо.
към беседата >>
Някой като му е мъчно, боли го глава.
Мъчнотията виждали ли сте? Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема.
Някой като му е мъчно, боли го глава.
Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда.
към беседата >>
Идва, гледам окото подуто.
Имаше един българин, такъв особен, не искаше никаква услуга да ни направи. В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде.
Идва, гледам окото подуто.
Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън.
към беседата >>
Някой като му е мъчно, боли го рамото.
Какво нещо е мъчнотията? Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава.
Някой като му е мъчно, боли го рамото.
Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка?
към беседата >>
Подигам горния клепач.
В неговата къща живеем, не ни поздравлява. Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто.
Подигам горния клепач.
Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво.
към беседата >>
Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст.
Каква форма има мъчнотията? Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото.
Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст.
Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото?
към беседата >>
Виждам малко парче.
Един ден като работил едно малко парче влиза в окото, подува му се окото. Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач.
Виждам малко парче.
Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото.
към беседата >>
Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“.
Може ли да ми опишете, каква форма има мъчнотията? Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст.
Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“.
Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка.
към беседата >>
Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм.
Иде синът разтревожен. Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче.
Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм.
Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи.
към беседата >>
Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно.
Някой, като му е мъчно, усеща тежест на корема. Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“.
Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно.
Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи.
към беседата >>
Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо.
Казвам: Нека дойде. Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм.
Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо.
Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“.
към беседата >>
Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда.
Някой като му е мъчно, боли го глава. Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно.
Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда.
Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи.
към беседата >>
Гледам туй малкото парче излезе навън.
Идва, гледам окото подуто. Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо.
Гледам туй малкото парче излезе навън.
Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми.
към беседата >>
Как ще предадете на един човек, че имате болка?
Някой като му е мъчно, боли го рамото. Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда.
Как ще предадете на един човек, че имате болка?
На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда.
към беседата >>
Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво.
Подигам горния клепач. Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън.
Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво.
На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят.
към беседата >>
На какво се дължи, запример, болката в рамото?
Някой като му е мъчно, боли го коляното, боли го малкият пръст. Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка?
На какво се дължи, запример, болката в рамото?
Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде.
към беседата >>
На другия ден, както казах, оздравя му окото.
Виждам малко парче. Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво.
На другия ден, както казах, оздравя му окото.
Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка.
към беседата >>
Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка.
Някой казва: „Мъчно ми е, че нямам хубава дреха“. Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото?
Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка.
Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват.
към беседата >>
Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи.
Казвам: Опасна е тази работа, разбирам тия работи, много голям майстор съм. Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото.
Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи.
На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде.
към беседата >>
Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи.
Някой път може да има хубава дреха и пак да му е мъчно. Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка.
Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи.
Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея.
към беседата >>
На тяхно разположение сме“.
Обръщам и долният клепач, казвам му: Стой сега тихо. Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи.
На тяхно разположение сме“.
Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени.
към беседата >>
Той трябва да работи.
Туриш хубавата дреха, имаш болка в гръбначния стълб, болката не се вижда. Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи.
Той трябва да работи.
Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива.
към беседата >>
Спаси, казва, окото ми.
Гледам туй малкото парче излезе навън. Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“.
Спаси, казва, окото ми.
Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови.
към беседата >>
Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда.
Как ще предадете на един човек, че имате болка? На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи.
Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда.
Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива. Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят.
Намазах го с зехтин, казвам: Утре окото ти ще бъде здраво. На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми.
Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят.
Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо.
към беседата >>
Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде.
На какво се дължи, запример, болката в рамото? Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда.
Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде.
Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива. Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
Не съжалявам, че влезе малката прашинка.
На другия ден, както казах, оздравя му окото. Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят.
Не съжалявам, че влезе малката прашинка.
На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат.
към беседата >>
Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват.
Значи на рамото влязла някаква чужда материя, която не е свойствена на твоята ръка. Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде.
Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват.
То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива. Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
На място дойде.
Той вече е разположен, казва: „Тия хора са много добри, каквото искат да им се услужи. На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка.
На място дойде.
Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш.
към беседата >>
То е верно за някаква идея.
Вследствие на това дошла някаква странница, отишла на гости някъде по ставите, иска дълго време да седи на гости, няколко седмици, не иска да се мърда, не иска да работи. Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват.
То е верно за някаква идея.
Тя като дойде не си отива. Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
Извадете прашинката и ще бъдете разположени.
На тяхно разположение сме“. Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде.
Извадете прашинката и ще бъдете разположени.
Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите!
към беседата >>
Тя като дойде не си отива.
Той трябва да работи. Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея.
Тя като дойде не си отива.
Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови.
Спаси, казва, окото ми. Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени.
Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови.
Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори!
към беседата >>
Започва да причинява известно главоболие.
Той трябва да работи заради нея, той не може да си движи ръката, да я мърда. Тогава, ще дадеш едно заявление, ще викаш лекар, ще започнат да го мажат, да убеждават този, който дошъл вътре, да си иде. Та всичките болки в крака, това са вашите любими гости, които са дошли и не си отиват. То е верно за някаква идея. Тя като дойде не си отива.
Започва да причинява известно главоболие.
към беседата >>
Щом не я извадиш, ще стане по-лошо.
Аз извадих малката прашинка, но ако я бях оставил, щеше да му причини голяма пакост, щеше да дойде тук, можеха лекарите и окото да му извадят. Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови.
Щом не я извадиш, ще стане по-лошо.
Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието.
към беседата >>
Сега на младите трябват много неща, които не са реални.
Сега на младите трябват много неща, които не са реални.
Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах.
към беседата >>
Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат.
Не съжалявам, че влезе малката прашинка. На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо.
Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат.
Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието.
към беседата >>
Какво му трябва на младия?
Сега на младите трябват много неща, които не са реални.
Какво му трябва на младия?
На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек.
към беседата >>
Правия, основен тон трябва да го вземеш.
На място дойде. Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат.
Правия, основен тон трябва да го вземеш.
Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане?
към беседата >>
На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък.
Сега на младите трябват много неща, които не са реални. Какво му трябва на младия?
На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък.
На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад.
към беседата >>
Професорът казва: „Не е верен, идете да учите!
Извадете прашинката и ще бъдете разположени. Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш.
Професорът казва: „Не е верен, идете да учите!
Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо.
към беседата >>
На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането.
Сега на младите трябват много неща, които не са реални. Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък.
На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането.
После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек.
към беседата >>
Повтори, повтори!
Ако една мъчнотия знаеш да я извадиш от душата си и Господ ще те благослови. Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите!
Повтори, повтори!
“ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо. Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
После младият трябва да има отличен стомах.
Сега на младите трябват много неща, които не са реални. Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането.
После младият трябва да има отличен стомах.
Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар.
към беседата >>
“ Някои казват, че повторението е майка на знанието.
Щом не я извадиш, ще стане по-лошо. Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори!
“ Някои казват, че повторението е майка на знанието.
Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо. Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
Като яде, да има един отличен, здрав стомах.
Сега на младите трябват много неща, които не са реални. Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах.
Като яде, да има един отличен, здрав стомах.
Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш.
към беседата >>
Не зная дали повторението е майка на знанието.
Всичките мъчнотии в живота на младите, това са задачи, които правилно трябва да се разрешат. Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието.
Не зная дали повторението е майка на знанието.
Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо. Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
Това е младият човек.
Какво му трябва на младия? На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах.
Това е младият човек.
Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи.
към беседата >>
Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане?
Правия, основен тон трябва да го вземеш. Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието.
Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане?
Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо. Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад.
На младия му трябва една оформена глава, отличен мозък. На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек.
Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад.
Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора.
към беседата >>
Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо.
Професорът казва: „Не е верен, идете да учите! Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане?
Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо.
Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек.
На младият му трябват много добре оформени дробове, че като диша да не хърка вечерно време, да не се чува хъркането. После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад.
Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек.
Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха?
към беседата >>
Майката на знанието в света е доброто.
Повтори, повтори! “ Някои казват, че повторението е майка на знанието. Не зная дали повторението е майка на знанието. Ако повтаряш, знанието майка ли ще стане? Знание е, ако изправяш погрешката, а не да повтаряш нещо.
Майката на знанието в света е доброто.
към беседата >>
Млад е само онзи, който няма никакъв товар.
После младият трябва да има отличен стомах. Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек.
Млад е само онзи, който няма никакъв товар.
Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци.
към беседата >>
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас.
Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо.
към беседата >>
Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш.
Като яде, да има един отличен, здрав стомах. Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар.
Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш.
Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“.
към беседата >>
Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас.
Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас.
Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина.
към беседата >>
Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи.
Това е младият човек. Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш.
Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи.
Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва.
към беседата >>
Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас. Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас.
Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие.
Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите.
към беседата >>
Синца вие имате желание да станете стари хора.
Човек, който няма добре оформена глава, човек, като няма добри дробове, който няма здрав стомах, той не е млад. Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи.
Синца вие имате желание да станете стари хора.
Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин.
към беседата >>
Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас. Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие.
Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание.
Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали?
към беседата >>
Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха?
Всеки човек, който няма нужда, подразбира млад човек. Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора.
Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха?
“. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш.
към беседата >>
Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас. Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание.
Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде.
Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три.
към беседата >>
“. Имаш къща имаш дънъци.
Млад е само онзи, който няма никакъв товар. Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха?
“. Имаш къща имаш дънъци.
Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща?
към беседата >>
Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо.
Казвам на вас младите: Вие младите турете една основна идея във вас. Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде.
Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо.
Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът.
към беседата >>
Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“.
Щом имаш товар ти не си млад, ти си започнал да остаряваш. Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци.
Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“.
Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща?
към беседата >>
Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина.
Считайте всяка мъчнотия във вашия живот едно благо за вас. Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо.
Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина.
Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го.
към беседата >>
Автомобил му трябва.
Стар човек е онзи, който е обиколен с какви ли не идеи. Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“.
Автомобил му трябва.
Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин. На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход.
към беседата >>
Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите.
Че онези мъчни задачи, с които късат студентите, мислите, че са едно нещастие. Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина.
Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите.
Запример, вие сте учили аритметика, нали? Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа?
към беседата >>
Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин.
Синца вие имате желание да станете стари хора. Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва.
Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин.
На шофьора трябва да му плащаш. На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера.
към беседата >>
Запример, вие сте учили аритметика, нали?
Като дойде математикът и реши мъчните задачи, в него прониква ново съзнание. Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите.
Запример, вие сте учили аритметика, нали?
Имате единица, имате две, имате три. Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение?
към беседата >>
На шофьора трябва да му плащаш.
Запример, турите идеята, казвате: „Къща трябва да имаш, живее ли се във въздуха? “. Имаш къща имаш дънъци. Казваш: „Не се живее така, трябва да имаме удобства“. Автомобил му трябва. Щом имаш автомобил, шофьор му трябва, бензин.
На шофьора трябва да му плащаш.
На един шофьор, колко се плаща? На един файтонджия, колко се плаща? Ще дойдем до файтонджията, до шофьора, после пилот може да е или капитан на някой параход. Често аз съм привеждал примера. Един садил череши.
към беседата >>
Имате единица, имате две, имате три.
Някои въпроси, които са мътни, мъчни, щом ги решиш, тези въпроси, веднага нова светлина иде. Всичките мъчнотии в живота са задачи, които носят известно благо. Всяка мъчнотия, която вие имате, ако вие я разрешите, ще придобиете светлина. Има мъчнотии, които сами трябва да ги решите. Запример, вие сте учили аритметика, нали?
Имате единица, имате две, имате три.
Представете си, че едно е житено зърно, почвата е две, три е резултатът. Сега, ако не може да пишете 3, имате житено зърно, посяли сте го. Ако туй житено зърно не изникне, питам, какъв ще бъде плода на вашата работа? Едно и две имат ли разрешение? – Имат.
към беседата >>
3.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
– Що е иглата?
Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата.
– Що е иглата?
– Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре?
към беседата >>
– Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека.
– Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата?
– Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека.
Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе.
към беседата >>
Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна.
– „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека.
Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна.
– Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе.
към беседата >>
– Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо?
– „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна.
– Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо?
– Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях.
към беседата >>
– Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните.
Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо?
– Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните.
Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите.
към беседата >>
Мислиш ли, че ще те приемат добре?
– Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните.
Мислиш ли, че ще те приемат добре?
Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата.
към беседата >>
Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе.
– Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре?
Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе.
И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата. Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе.
Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе.
И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе.
Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата. Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях.
– Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе.
Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях.
Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата. Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите.
– Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните. Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях.
Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите.
Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата. Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата.
Мислиш ли, че ще те приемат добре? Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите.
Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата.
Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
Още като влезеш между тях, те ще проявят недоволство от тебе. И обратно: ако влезеш окъсан, бос между богати, пак ще бъдат недоволни от тебе. Следователно, ако отидеш при бедните, ще се облечеш скромно, като беден; ако отидеш при богатите, ще се облечеш като тях. Няма да се облечеш по-лошо от бедните, нито по-добре от богатите. Когато ви канят в дворец, ще се облечете най-много като царя и царицата.
Ако се облечете по-добре от тях, ще се изложите.
към беседата >>
В един дворец поканили гости.
В един дворец поканили гости.
Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора.
към беседата >>
Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките.
В един дворец поканили гости.
Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките.
Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора. Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
Не бъди пръв по облекло, последен по положение.
В един дворец поканили гости. Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките.
Не бъди пръв по облекло, последен по положение.
Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора. Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло.
В един дворец поканили гости. Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение.
Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло.
– Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора. Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
– Защо?
В един дворец поканили гости. Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло.
– Защо?
– Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора. Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
– Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора.
В един дворец поканили гости. Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо?
– Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора.
Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
Царската дъщеря била облечена по-скромно от гостенките. Не бъди пръв по облекло, последен по положение. Правилно е да бъдеш пръв по положение, последен по облекло. – Защо? – Научните книги са за учените, а простите книги – за простите хора.
Дрехата трябва да отговаря на положението на човека.
към беседата >>
– „Какво е предназначението на човека?
– „Какво е предназначението на човека?
Какво е моето предназначение? “ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи.
към беседата >>
Какво е моето предназначение?
– „Какво е предназначението на човека?
Какво е моето предназначение?
“ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си.
към беседата >>
“ Питам: Какво е предназначението на очите ми?
– „Какво е предназначението на човека? Какво е моето предназначение?
“ Питам: Какво е предназначението на очите ми?
Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята?
към беседата >>
Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие.
– „Какво е предназначението на човека? Какво е моето предназначение? “ Питам: Какво е предназначението на очите ми?
Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие.
Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов.
към беседата >>
Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив.
– „Какво е предназначението на човека? Какво е моето предназначение? “ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие.
Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив.
Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите.
към беседата >>
Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи.
– „Какво е предназначението на човека? Какво е моето предназначение? “ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив.
Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи.
Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък?
към беседата >>
Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си.
Какво е моето предназначение? “ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи.
Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си.
– „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа.
към беседата >>
– „Защо съм дошъл на земята?
“ Питам: Какво е предназначението на очите ми? Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си.
– „Защо съм дошъл на земята?
“ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога.
към беседата >>
“ – Да бъдеш проводник на Божията Любов.
Като са дошли да ми служат, те не търсят щастие. Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята?
“ – Да бъдеш проводник на Божията Любов.
Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен.
към беседата >>
Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите.
Задачата ми е да гледат външния свят, чрез тях да се уча да чета и пиша, да придобивам знания и каквото постигна, пръв аз да бъда щастлив. Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов.
Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите.
– „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят.
към беседата >>
– „Какво ще стане по-нататък?
Щом аз съм щастлив, и те ще бъдат щастливи. Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите.
– „Какво ще стане по-нататък?
“ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката?
към беседата >>
“ – Това не е твоя работа.
Ако очите ми не изпълнят своето предназначение, те не са на мястото си. – „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък?
“ – Това не е твоя работа.
Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто.
към беседата >>
Това е работа на Бога.
– „Защо съм дошъл на земята? “ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа.
Това е работа на Бога.
Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение.
към беседата >>
Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен.
“ – Да бъдеш проводник на Божията Любов. Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога.
Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен.
Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото.
към беседата >>
Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят.
Чрез душата си ти ще приемеш Любовта и ще я предаваш на окръжаващите. – „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен.
Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят.
– „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката.
към беседата >>
– „Защо ми са дадени ръцете и краката?
– „Какво ще стане по-нататък? “ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят.
– „Защо ми са дадени ръцете и краката?
“ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака.
към беседата >>
“ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто.
“ – Това не е твоя работа. Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката?
“ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто.
Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията.
към беседата >>
Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение.
Това е работа на Бога. Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто.
Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение.
Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията. Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото.
Ти си длъжен да бъдеш проводник на Божията Любов и ако не изпълниш предназначението си, ще те държат отговорен. Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение.
Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото.
Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията. Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
Търпението е в зависимост от краката.
Щом си проводник, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина ще влязат чрез тебе в целия свят. – „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото.
Търпението е в зависимост от краката.
Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията. Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака.
– „Защо ми са дадени ръцете и краката? “ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката.
Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака.
Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията. Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията.
“ – Чрез ръцете ще бъдеш проводник на справедливостта, а чрез краката – на доброто. Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака.
Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията.
Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
Това се дължи на доброто в него.
Краката и ръцете трябва да бъдат добре организирани, да изпълняват своето предназначение. Доброто носи товара на живота, както краката – това на тялото. Търпението е в зависимост от краката. Онова, което носи радостите и скърбите, щастието и нещастието, са човешките крака. Добрият човек еднакво понася и радостите, и страданията.
Това се дължи на доброто в него.
към беседата >>
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота?
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота?
“ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност.
към беседата >>
“ – Те са дело на самия човек.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота?
“ – Те са дело на самия човек.
Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост.
към беседата >>
Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота? “ – Те са дело на самия човек.
Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди.
Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна.
към беседата >>
Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота? “ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди.
Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри.
Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно.
към беседата >>
Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота? “ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри.
Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене.
Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички.
към беседата >>
Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност.
„Защо Бог допусна страданията и противоречията в живота? “ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене.
Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност.
Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода.
към беседата >>
Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост.
“ – Те са дело на самия човек. Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност.
Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост.
Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото.
към беседата >>
Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна.
Някой ми носи чиния с пресни ягоди, около 15–20 ягоди. Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост.
Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна.
Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото. То е в единицата.
към беседата >>
Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно.
Гледам, при мене стоят 10–15 братя и сестри. Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна.
Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно.
И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото. То е в единицата. За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички.
Взимам чинията и си мисля: Ето, този брат създаде едно противоречие за себе си и за мене. Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно.
И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички.
За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото. То е в единицата. За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
За себе си задръжте само една ягода.
Ако задържа ягодите за себе си, ще си причиня страдание или неприятност. Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички.
За себе си задръжте само една ягода.
Това изисква Божественото. То е в единицата. За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
Това изисква Божественото.
Ако дам на всички по една ягода, ще си причиня радост. Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода.
Това изисква Божественото.
То е в единицата. За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
То е в единицата.
Предпочитам последното: давам на всички по една ягода и връщам чинията празна. Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото.
То е в единицата.
За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
За Божествените блага няма хамбар.
Всички остават доволни, че са опитали ягодите; и аз съм доволен, че съм постъпил правилно. И вие, като имате една чиния с ягоди, раздавайте, за да се радват всички. За себе си задръжте само една ягода. Това изисква Божественото. То е в единицата.
За Божествените блага няма хамбар.
към беседата >>
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“?
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“?
– Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят.
към беседата >>
– Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“?
– Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено.
Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората.
към беседата >>
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби.
Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда.
към беседата >>
Там всяко благо ражда изобилно.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“? – Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено.
Там всяко благо ражда изобилно.
Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат.
към беседата >>
Представете си един човек, израснал над нормалната височина.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби.
Представете си един човек, израснал над нормалната височина.
Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда. Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
Даваш на някого една круша.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“? – Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно.
Даваш на някого една круша.
Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят.
към беседата >>
Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби. Представете си един човек, израснал над нормалната височина.
Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра.
Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда. Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“? – Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша.
Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред.
И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш.
към беседата >>
Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев?
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби. Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра.
Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев?
Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда. Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят.
„Събирайте съкровища за другия свят.“ Какво се разбира под „съкровище“? – Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред.
И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят.
– „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни.
към беседата >>
Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби. Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев?
Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина.
За да влезе вътре, той трябва да се навежда. Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
– „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората.
– Каквото даваш на земята, това ще получиш и в другия свят, но стократно увеличено. Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят.
– „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората.
Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни. Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
За да влезе вътре, той трябва да се навежда.
В живота си човек може да бъде изненадан от две неща: от приятни и от неприятни работи, от радости и от скърби. Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина.
За да влезе вътре, той трябва да се навежда.
Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат.
Там всяко благо ражда изобилно. Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората.
Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат.
Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни. Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
Ето една неприятна изненада.
Представете си един човек, израснал над нормалната височина. Пишат във вестниците за един млад египтянин, който бил висок близо три метра. Какво ще прави той, ако дойде на Изгрев? Повечето наши къщи са високи около два, до два метра и половина. За да влезе вътре, той трябва да се навежда.
Ето една неприятна изненада.
към беседата >>
Ако ги мразиш, и те ще те мразят.
Даваш на някого една круша. Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат.
Ако ги мразиш, и те ще те мразят.
Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни. Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
Един българин се върнал от чужбина в родното си село.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село.
Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло.
към беседата >>
Тогава ще погрознееш.
Като отидеш в другия свят, ще намериш не самата круша, но нейното дърво, което ще ражда най-малко 12 години наред. И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят.
Тогава ще погрознееш.
Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни. Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
Той ходил на печалба, където спечелил много пари.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село.
Той ходил на печалба, където спечелил много пари.
Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето!
към беседата >>
Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни.
И най-малкото добро, направено на земята, веднага се посажда в другия свят. – „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш.
Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни.
Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село. Той ходил на печалба, където спечелил много пари.
Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома.
Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче.
към беседата >>
Обаче това не може да стане в един ден.
– „Искам да бъда красив.“ – Това зависи от тебе и от хората. Ще бъдеш красив, ако обичаш хората и ако хората те обичат. Ако ги мразиш, и те ще те мразят. Тогава ще погрознееш. Който иска да стане красив, нека приложи Любовта и ще опита дали думите ми са верни.
Обаче това не може да стане в един ден.
към беседата >>
Като приближил, чул, че и двете плачат.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село. Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома.
Като приближил, чул, че и двете плачат.
Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“.
към беседата >>
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести.
Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре.
към беседата >>
Какво ли се е случило?
Един българин се върнал от чужбина в родното си село. Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат.
Какво ли се е случило?
На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата.
към беседата >>
Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести.
Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад.
Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен.
към беседата >>
На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло.
Един българин се върнал от чужбина в родното си село. Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило?
На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло.
Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи.
към беседата >>
Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад.
Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят.
Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро.
към беседата >>
Отиде детето!
Той ходил на печалба, където спечелил много пари. Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло.
Отиде детето!
“ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът.
към беседата >>
Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят.
Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши.
Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане.
към беседата >>
“ – казала майката и продължила да плаче.
Отдалеч още той зърнал жена си и дъщеря си, вече станала мома. Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето!
“ – казала майката и продължила да плаче.
Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре!
към беседата >>
Ако иска да продължи поста, нека продължава.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши.
Ако иска да продължи поста, нека продължава.
– „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие.
към беседата >>
Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“.
Като приближил, чул, че и двете плачат. Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче.
Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“.
И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш.
към беседата >>
– „Може да умре.“ – И без пост може да умре.
Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава.
– „Може да умре.“ – И без пост може да умре.
Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане.
към беседата >>
И той тръгнал по селата.
Какво ли се е случило? На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“.
И той тръгнал по селата.
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село.
към беседата >>
Човек трябва да бъде свободен.
Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре.
Човек трябва да бъде свободен.
Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря?
към беседата >>
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи.
На въпроса, защо плачат, жена му казала: „Снощи дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата.
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи.
Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество.
към беседата >>
Искаш да направиш едно добро.
Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен.
Искаш да направиш едно добро.
Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш.
към беседата >>
Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът.
Отиде детето! “ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи.
Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът.
– „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат.
към беседата >>
Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане.
Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро.
Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане.
От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша.
към беседата >>
– „Стой, не се хвърляй отгоре!
“ – казала майката и продължила да плаче. Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът.
– „Стой, не се хвърляй отгоре!
Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става?
към беседата >>
От това добро зависи твоето бъдещо щастие.
Ако иска да продължи поста, нека продължава. – „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане.
От това добро зависи твоето бъдещо щастие.
Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша.
към беседата >>
Покривът е висок, може да се убиеш.
Бащата се учудил на тяхното невежество и казал: „Няма да се прибера у дома, докато не намеря по-невежи хора от вас“. И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре!
Покривът е висок, може да се убиеш.
Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари.
към беседата >>
Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане.
– „Може да умре.“ – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие.
Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане.
– „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село.
И той тръгнал по селата. Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш.
Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село.
Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра.
към беседата >>
– „На кого ще говоря?
Човек трябва да бъде свободен. Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане.
– „На кого ще говоря?
Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Там видял по-голямо невежество.
Още в първото село се натъкнал на нещо особено: на един покрив стоял селянин, който се готвел да се хвърли оттам, за да обуе новите си бирбучуклии гащи. Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село.
Там видял по-голямо невежество.
Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят?
към беседата >>
Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш.
Искаш да направиш едно добро. Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря?
Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш.
И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Спрели се хора пред една врата и плачат.
Долу двама души държали гащите, да ги обуе селянинът. – „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество.
Спрели се хора пред една врата и плачат.
Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат.
към беседата >>
И сам да си, все някой те слуша.
Колкото и да е малко, направи го без никакво отлагане. От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш.
И сам да си, все някой те слуша.
От видимия или невидимия свят някой те слуша. Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Какво става?
– „Стой, не се хвърляй отгоре! Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат.
Какво става?
Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката.
към беседата >>
От видимия или невидимия свят някой те слуша.
От това добро зависи твоето бъдещо щастие. Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша.
От видимия или невидимия свят някой те слуша.
Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Всички били сватбари.
Покривът е висок, може да се убиеш. Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става?
Всички били сватбари.
Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после?
към беседата >>
Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
Каквото си намислил – да пееш, да свириш, да четеш, да работиш, да говориш, направи го без отлагане. – „На кого ще говоря? Няма кой да ме слуша.“ – Представи си, че си в салон пред публика и ти говориш. И сам да си, все някой те слуша. От видимия или невидимия свят някой те слуша.
Каквото направиш мислено, някога ще се реализира.
към беседата >>
Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра.
Аз ще те науча как се обуват гащи.“ – „Моля ти се, научи ни, ние ще те възнаградим.“ След това отишъл в друго село. Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари.
Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра.
Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“.
към беседата >>
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат.
Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание.
към беседата >>
Какво да правят?
Там видял по-голямо невежество. Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра.
Какво да правят?
Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата.
към беседата >>
Работете върху самообладанието.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат.
Работете върху самообладанието.
Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат.
Спрели се хора пред една врата и плачат. Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят?
Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат.
Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата. – „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
Беден си, нямаш пет пари.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху самообладанието.
Беден си, нямаш пет пари.
Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката.
Какво става? Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат.
Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката.
Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата. – „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
Дойде някой и ти донесе една торба със злато.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари.
Дойде някой и ти донесе една торба със злато.
Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после?
Всички били сватбари. Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката.
Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после?
Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата. – „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато.
Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш.
Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание. Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“.
Като дошли до дома на момъка, видели, че момата не може да мине през вратата на къщата, защото била висока над два метра. Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после?
Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“.
– „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата. – „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание.
Сега аз говоря на онези от вас, които искат да прилагат. Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш.
Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание.
Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
– „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата.
Какво да правят? Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“.
– „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата.
– „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
Работете върху самообладанието. Беден си, нямаш пет пари. Дойде някой и ти донесе една торба със злато. Едва се зарадваш на златото и веднага ти казват, че трябва да го върнеш. Ако и в този случай се зарадваш, ти имаш самообладание.
Както се радваш на торбата със злато, така се радвай и когато ти я вземат.
към беседата >>
– „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
Да махнат вратата, не може; да наведат главата на булката, не могат. Всички плачат – трябвало да отрежат главата на булката. Лесно ще я отрежат, но как ще я закрепят после? Той извикал: „Аз ще ви науча как се навежда глава, без да се реже, но ако ми дадете нанизите на булката“. – „Ще ти дадем, каквото искаш, само да ни помогнеш.“ Той скочил на врата на булката и тя веднага си навела главата.
– „Теглете я сега навътре.“ – Вие се смеете, но в този разказ има голяма духовитост.
към беседата >>
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем.
Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“.
към беседата >>
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите.
Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш.
към беседата >>
Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем.
Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок.
Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“.
към беседата >>
Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите.
Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие.
Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание?
към беседата >>
Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок.
Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо.
Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях.
към беседата >>
Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите. Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие.
Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи.
Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият.
към беседата >>
Богаташът го последвал и какво видял?
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо.
Богаташът го последвал и какво видял?
Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват.
към беседата >>
Той себе си не разбира, иска хората да го разберат!
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите. Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи.
Той себе си не разбира, иска хората да го разберат!
Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея.
към беседата >>
Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял?
Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер.
Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ.
към беседата >>
Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите. Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат!
Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата.
Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда.
към беседата >>
Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“.
При един пловдивски богаташ дошъл един човек да иска пари назаем. Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер.
Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“.
Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят.
към беседата >>
Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш.
Днес учени и прости, вярващи и безверници често изпадат в положението на невежите. Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата.
Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш.
Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение.
към беседата >>
Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“.
Богаташът му дал 30 турски лири, с условие, да ги върне в известен срок. Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“.
Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“.
С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е.
към беседата >>
Кой е причина за твоето страдание?
Нещастие сполети някого и той тръгне от една къща в друга, да се оплаква, че го сполетяло нещастие. Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш.
Кой е причина за твоето страдание?
– Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени.
към беседата >>
С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях.
Длъжникът взел парите и отишъл на пазара да си купи нещо. Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“.
С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях.
Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си.
към беседата >>
– Ти самият.
Колкото да се оплаква, никой не може да му помогне, той сам ще си го носи. Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание?
– Ти самият.
Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето?
към беседата >>
Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват.
Богаташът го последвал и какво видял? Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях.
Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват.
Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички.
към беседата >>
Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея.
Той себе си не разбира, иска хората да го разберат! Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият.
Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея.
Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме.
към беседата >>
Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ.
Длъжникът се спрял пред един магазин и поискал да му претеглят половин килограм черен хайвер. Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват.
Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ.
Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда.
Носиш тесни обувки, с тесни върхове, по модата. Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея.
Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда.
Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето?
към беседата >>
Същият закон се отнася и до духовния свят.
Богатият се изправил до него и казал: „Моля ти се, дай да проверя парите, направил съм грешка в изчислението“. Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ.
Същият закон се отнася и до духовния свят.
Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
Ще кажете, че това не е научно обяснение.
Като ти излязат мазоли, чудиш се защо страдаш. Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда.
Ще кажете, че това не е научно обяснение.
И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили.
към беседата >>
Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е.
Като взел парите, прибрал ги в джоба си и казал: „Приятелю, който взима пари назаем за черен хайвер, той няма намерение да ги връща“. С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят.
Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е.
да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
И научните въпроси не са точно обяснени.
Кой е причина за твоето страдание? – Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение.
И научните въпроси не са точно обяснени.
Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили.
към беседата >>
да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си.
С други думи казано: Който не използва правилно благата на живота, разумният свят го лишава от тях. Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е.
да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си.
Това изисква Бог от всички. Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
Какво е разстоянието от земята до слънцето?
– Ти самият. Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени.
Какво е разстоянието от земята до слънцето?
Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това?
към беседата >>
Това изисква Бог от всички.
Щом взимаш пари назаем, трябва да купиш хляб за жената и децата, да не гладуват. Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си.
Това изисква Бог от всички.
Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
Двама студенти седят при мене и се разговаряме.
Ако младата мома има мазоли на краката си, вината е в нея. Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето?
Двама студенти седят при мене и се разговаряме.
Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма.
към беседата >>
Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
Като купуваш черен хайвер, ти не си нуждаещ. Същият закон се отнася и до духовния свят. Щом имаш пари, купи един хляб и го занеси у дома, да зарадваш жена си и децата си, т.е. да зарадваш духа, душата, ума и сърцето си. Това изисква Бог от всички.
Този е пътят за придобиване на вътрешен и външен мир.
към беседата >>
Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето?
Тя иска да носи модерни обувки, да се харесва на момците, а после страда. Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме.
Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето?
“ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш.
към беседата >>
“ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили.
Ще кажете, че това не е научно обяснение. И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето?
“ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили.
Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш. Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Разликата между двете изчисления е един милион мили.
И научните въпроси не са точно обяснени. Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили.
Разликата между двете изчисления е един милион мили.
Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш. Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Точност ли е това?
Какво е разстоянието от земята до слънцето? Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили.
Точност ли е това?
Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш. Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Даже един километър разлика е пак голяма.
Двама студенти седят при мене и се разговаряме. Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това?
Даже един километър разлика е пак голяма.
Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш. Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш.
Питам ги: „Какво е разстоянието от земята до слънцето? “ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма.
Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш.
Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Какво ще правиш, увиснал в пространството?
“ Единият казва, че е около 92 милиона мили, а другият казва, че според последното изчисление е 93 милиона мили. Разликата между двете изчисления е един милион мили. Точност ли е това? Даже един километър разлика е пак голяма. Представи си, че тръгнеш за слънцето и според последните изчисления се намериш на едно разстояние от един милион мили и там спреш.
Какво ще правиш, увиснал в пространството?
към беседата >>
Ще ви приведа още един пример.
Ще ви приведа още един пример.
Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде.
към беседата >>
Един млад учител от Свищов имал нужда от пари.
Ще ви приведа още един пример.
Един млад учител от Свищов имал нужда от пари.
Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари.
към беседата >>
Дълго мислил откъде да намери тези пари.
Ще ви приведа още един пример. Един млад учител от Свищов имал нужда от пари.
Дълго мислил откъде да намери тези пари.
Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре.
към беседата >>
Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари.
Ще ви приведа още един пример. Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари.
Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари.
Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него.
към беседата >>
Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“.
Ще ви приведа още един пример. Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари.
Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“.
В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил.
към беседата >>
В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде.
Ще ви приведа още един пример. Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“.
В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде.
Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види?
към беседата >>
Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари.
Един млад учител от Свищов имал нужда от пари. Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде.
Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари.
Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа.
към беседата >>
Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре.
Дълго мислил откъде да намери тези пари. Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари.
Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре.
Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре.
към беседата >>
Изведнъж усетил, че вода се излива върху него.
Една вечер сънувал, че някой му донесъл една торба с пари. Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре.
Изведнъж усетил, че вода се излива върху него.
Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила.
към беседата >>
Стреснал се и се събудил.
Зарадвал се той и си казал: „Да беше по-рано, но и сега мога да си оправя сметките“. В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него.
Стреснал се и се събудил.
Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални.
към беседата >>
Какво да види?
В това време видял, една крава се задава към него и иска да го убоде. Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил.
Какво да види?
Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални. Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа.
Той започнал да се брани: ритал с краката, махал с едната ръка, а в другата държал здраво торбата с пари. Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види?
Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа.
Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални. Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре.
Най-после, той успял да ритне кравата и тя паднала на земята, с краката нагоре. Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа.
Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре.
На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални. Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила.
Изведнъж усетил, че вода се излива върху него. Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре.
На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила.
Не всички неща в живота са реални. Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
Не всички неща в живота са реални.
Стреснал се и се събудил. Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила.
Не всички неща в живота са реални.
Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
Какво да види? Торбата с парите, която здраво държал в ръката си, бил единият край на чаршафа. Кравата била масата до него, която в борбата се обърнала с краката нагоре. На масата имало кана с вода, която се разляла върху него и го събудила. Не всички неща в живота са реални.
Разрешените въпроси на сън не са разрешени в реалния живот.
към беседата >>
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено.
Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен.
към беседата >>
Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено.
Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи.
Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Определено е всекиму какви задачи да се дадат.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи.
Определено е всекиму какви задачи да се дадат.
Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат.
Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори.
Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Според отговора и бележката.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори.
Според отговора и бележката.
Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен. Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен.
В заключение казвам: Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката.
Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен.
Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Ако не реши нито една задача, той пропада.
Земята е велико училище, където всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. Когато ученикът държи матура, дават му се три въпроса или три задачи, на които той трябва да отговори. Според отговора и бележката. Ако ученикът реши правилно и трите задачи, пишат му отличен.
Ако не реши нито една задача, той пропада.
към беседата >>
Често религиозните казват, че имат вяра.
Често религиозните казват, че имат вяра.
– И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне.
към беседата >>
– И светските хора имат вяра.
Често религиозните казват, че имат вяра.
– И светските хора имат вяра.
Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат.
към беседата >>
Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс.
Често религиозните казват, че имат вяра. – И светските хора имат вяра.
Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс.
Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне.
към беседата >>
Стои една жена изправена пред една черна дъска.
Често религиозните казват, че имат вяра. – И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс.
Стои една жена изправена пред една черна дъска.
Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си.
към беседата >>
Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни.
Често религиозните казват, че имат вяра. – И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска.
Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни.
Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо.
към беседата >>
Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне.
Често религиозните казват, че имат вяра. – И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни.
Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне.
Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство.
към беседата >>
Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат.
– И светските хора имат вяра. Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне.
Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат.
Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това.
към беседата >>
Жената стояла спокойно, без да мигне.
Разправяше ми един приятел какво видял на един сеанс. Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат.
Жената стояла спокойно, без да мигне.
Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност.
към беседата >>
Тя вярва в него, но вярва и в себе си.
Стои една жена изправена пред една черна дъска. Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне.
Тя вярва в него, но вярва и в себе си.
Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място.
към беседата >>
Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо.
Един мъж, на десет метра разстояние от нея, хвърля остри ножове от двете страни. Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си.
Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо.
Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си.
към беседата >>
Ще кажете, че това е акробатство.
Хвърлил един нож до ухото, който минал точно до ухото, забил се в дъската, без да я докосне. Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо.
Ще кажете, че това е акробатство.
– Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума.
към беседата >>
– Изкуство е това.
Така той хвърлил 12 ножа около нея; ножовете се забивали в дъската, без да я засегнат. Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство.
– Изкуство е това.
Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината.
към беседата >>
Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност.
Жената стояла спокойно, без да мигне. Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това.
Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност.
Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място.
Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност.
Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място.
И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си.
Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място.
И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си.
Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
Попадне ли не на място, тя е лоша дума.
Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си.
Попадне ли не на място, тя е лоша дума.
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината.
– Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума.
Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината.
Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
Никога не говори неверни неща!
Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност. Голяма точност в удара се изисква, за да попадне ножът на място. И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината.
Никога не говори неверни неща!
към беседата >>
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си.
Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд.
към беседата >>
Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си.
Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор.
Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден?
към беседата >>
Който нищо не носел, пак го наказвали.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си. Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор.
Който нищо не носел, пак го наказвали.
Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много.
към беседата >>
Значи трябвало всеки да носи по една монета.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си. Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали.
Значи трябвало всеки да носи по една монета.
Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш.
към беседата >>
Ще кажете, че този закон не бил на място.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си. Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета.
Ще кажете, че този закон не бил на място.
Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е.
към беседата >>
Според мене едната монета подразбира един обяд.
В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си. Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място.
Според мене едната монета подразбира един обяд.
Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата.
към беседата >>
Може ли да обядваш два пъти на ден?
Нарушителят на закона се наказвал с пет години затвор. Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд.
Може ли да обядваш два пъти на ден?
Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде.
към беседата >>
Представи си, че си един от онези герои, които ядат много.
Който нищо не носел, пак го наказвали. Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден?
Представи си, че си един от онези герои, които ядат много.
Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките.
към беседата >>
Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш.
Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много.
Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш.
Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките.
към беседата >>
Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е.
Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш.
Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е.
в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки.
към беседата >>
в болницата.
Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е.
в болницата.
Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите?
към беседата >>
Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде.
Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата.
Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде.
Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате?
към беседата >>
Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките.
Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде.
Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките.
Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия.
към беседата >>
Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките.
Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките.
Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките.
Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека.
към беседата >>
Като отворили стомаха му, извадили много костилки.
Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките.
Като отворили стомаха му, извадили много костилки.
Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна.
към беседата >>
Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите?
в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки.
Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите?
Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо.
към беседата >>
Защо страдате?
Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите?
Защо страдате?
– От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания.
към беседата >>
– От лакомия.
Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате?
– От лакомия.
Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си.
към беседата >>
Това е слабата страна на човека.
Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия.
Това е слабата страна на човека.
И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда.
към беседата >>
И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна.
Като отворили стомаха му, извадили много костилки. Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека.
И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна.
И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои.
към беседата >>
И в любовта между хората има нещо слабо.
Ако отворите вашите стомаси, колко костилки ще намерите? Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна.
И в любовта между хората има нещо слабо.
Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания.
Защо страдате? – От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо.
Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания.
Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
Някоя майка има слабост към едно от децата си.
– От лакомия. Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания.
Някоя майка има слабост към едно от децата си.
На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда.
Това е слабата страна на човека. И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си.
На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда.
Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои. На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои.
И в доброто има слаба страна, и в лошото има слаба страна. И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда.
Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои.
На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
И в любовта между хората има нещо слабо. Слабата страна на човешката любов е причина за всички страдания. Някоя майка има слабост към едно от децата си. На него дава повече храна, към него има особени грижи, поради което един ден то ще страда. Днес му дава повече масло, утре повече ябълки, докато стомахът му се разстрои.
На детето, което по-малко обича, дава по-малко храна, но то става по-здраво.
към беседата >>
Един българин отишъл на гости в дома на един грък.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък.
Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите.
към беседата >>
Той го задържал на обяд.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък.
Той го задържал на обяд.
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки.
към беседата >>
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай!
Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд.
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай!
“ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука.
към беседата >>
“ С това искал да каже да реже тънки филии.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай!
“ С това искал да каже да реже тънки филии.
Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост.
към беседата >>
Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии.
Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“.
Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня.
към беседата >>
Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите.
Един българин отишъл на гости в дома на един грък. Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“.
Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите.
Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар.
към беседата >>
Гъркинята ги реже тънки.
Той го задържал на обяд. Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите.
Гъркинята ги реже тънки.
Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях.
към беседата >>
Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука.
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „Тънкофай, тънкофай! “ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки.
Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука.
Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността?
към беседата >>
Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост.
“ С това искал да каже да реже тънки филии. Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука.
Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост.
Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов.
към беседата >>
Малката искра може да запали цяла плевня.
Българинът се обадил: „Аз ще ги направя диплофай“. Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост.
Малката искра може да запали цяла плевня.
Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата?
към беседата >>
Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар.
Той е научен да нагъва хляба, дебело реже филиите. Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня.
Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар.
Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов.
към беседата >>
Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях.
Гъркинята ги реже тънки. Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар.
Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях.
На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата.
към беседата >>
На какво се дължи ревността?
Малките работи трябва да се използват; в тях се крие известна поука. Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях.
На какво се дължи ревността?
На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността?
към беседата >>
На голямата любов.
Не се ли използват, всяка скръб, радост или нещастие могат да причинят голяма пакост. Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността?
На голямата любов.
На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто.
към беседата >>
На какво се дължи омразата?
Малката искра може да запали цяла плевня. Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов.
На какво се дължи омразата?
– На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър.
към беседата >>
– На малката любов.
Най-малкият повод, най-малката причина може да произведе пожар. Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата?
– На малката любов.
Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека.
към беседата >>
Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата.
Ако имате към едного по-голяма любов, а към другиго – по-малка, вие произвеждате раздор, недоразумение между тях. На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов.
Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата.
Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж?
към беседата >>
Как ще се справи човек с ревността?
На какво се дължи ревността? На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата.
Как ще се справи човек с ревността?
– Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение.
към беседата >>
– Чрез доброто.
На голямата любов. На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността?
– Чрез доброто.
Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници.
към беседата >>
Ревнивият трябва да бъде добър.
На какво се дължи омразата? – На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто.
Ревнивият трябва да бъде добър.
Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот.
към беседата >>
Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека.
– На малката любов. Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър.
Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека.
Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят.
към беседата >>
Какво прави с жена си ревнивият мъж?
Значи голямата любов ражда ревността, а малката – омразата. Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека.
Какво прави с жена си ревнивият мъж?
– Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни.
към беседата >>
– Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение.
Как ще се справи човек с ревността? – Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж?
– Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение.
Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
към беседата >>
Хората лесно си удрят плесници.
– Чрез доброто. Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение.
Хората лесно си удрят плесници.
Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели.
към беседата >>
Това става във физическия и в психическия живот.
Ревнивият трябва да бъде добър. Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници.
Това става във физическия и в психическия живот.
Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности.
към беседата >>
Някой не може да търпи, когато другите се молят.
Без доброто ти можеш от ревност да убиеш човека. Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот.
Някой не може да търпи, когато другите се молят.
Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен.
към беседата >>
Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни.
Какво прави с жена си ревнивият мъж? – Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят.
Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни.
Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
– Той може да убие и нея, и онзи, в когото има подозрение. Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни.
Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели.
Хората лесно си удрят плесници. Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели.
Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности.
Това става във физическия и в психическия живот. Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели.
Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности.
В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен. Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен.
Някой не може да търпи, когато другите се молят. Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности.
В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен.
Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
Затова християните обичат да се молят тайно; така те минават за скромни. Турците пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел. Случи ли се да няма свидетел, турчинът забива бастуна си в земята, слага му шапката и палтото си, те да му бъдат свидетели. Но в молитвата и на християнина, и на турчина има крайности. В това отношение християнинът е страхлив, а турчинът – тщеславен.
Християнинът се страхува от мнението на хората, не иска да го критикуват, а турчинът обича сам да се критикува.
към беседата >>
Питате: „Какво ще правим в духовния свят?
Питате: „Какво ще правим в духовния свят?
“ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят.
към беседата >>
“ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си.
Питате: „Какво ще правим в духовния свят?
“ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си.
Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано.
към беседата >>
Млади и стари, всеки ще носи своята картина.
Питате: „Какво ще правим в духовния свят? “ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си.
Млади и стари, всеки ще носи своята картина.
Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада.
към беседата >>
Който е живял добре, ще има по-хубава картина.
Питате: „Какво ще правим в духовния свят? “ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина.
Който е живял добре, ще има по-хубава картина.
– „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи.
към беседата >>
– „Нали ще оставим тялото си на земята?
Питате: „Какво ще правим в духовния свят? “ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина.
– „Нали ще оставим тялото си на земята?
“ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не.
към беседата >>
“ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят.
Питате: „Какво ще правим в духовния свят? “ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята?
“ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят.
Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини.
към беседата >>
Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано.
“ – Като отидете в духовния свят, ще изложите картините си, които сте изработили през живота си. Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят.
Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано.
Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува.
към беседата >>
Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада.
Млади и стари, всеки ще носи своята картина. Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано.
Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада.
Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“.
към беседата >>
Ще кажете, че това са празни работи.
Който е живял добре, ще има по-хубава картина. – „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада.
Ще кажете, че това са празни работи.
Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа.
към беседата >>
Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не.
– „Нали ще оставим тялото си на земята? “ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи.
Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не.
Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица.
към беседата >>
Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини.
“ – Тук ще оставите само опаковката си, физическата черупка; съдържанието си ще занесете в другия свят. Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не.
Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини.
Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят.
към беседата >>
Той се видял в чудо, не знаел да рисува.
Съдържанието, върху което сте работили, е добре опаковано. Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини.
Той се видял в чудо, не знаел да рисува.
Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия.
към беседата >>
Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“.
Въз основа на картината ви ще се реши какво ви се пада. Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува.
Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“.
– „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници.
към беседата >>
– „Подай заявление до Господа.
Ще кажете, че това са празни работи. Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“.
– „Подай заявление до Господа.
– Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят.
към беседата >>
– Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица.
Питайте онзи, който е отишъл в другия свят, да ви каже празни ли са тези работи, или не. Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа.
– Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица.
Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“.
към беседата >>
Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят.
Някой си отишъл в другия свят, но тъй като картината му нямала съдържание, върнали го при лошите условия на живота, там да я изправи, да постави нужните сенки и светлини. Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица.
Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят.
Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“. В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия.
Той се видял в чудо, не знаел да рисува. Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят.
Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия.
Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“. В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници.
Той казал: „Моля ви се, пратете ме на земята, където рисуват картини, тук не мога да направя нищо“. – „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия.
Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници.
Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“. В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
Ангелът потеглил и тях за другия свят.
– „Подай заявление до Господа. – Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници.
Ангелът потеглил и тях за другия свят.
Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“. В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“.
– Вижте дали е направил поне едно добро.“ Прегледали книгата на живота и видели, че някога той дал един морков на една бедна вдовица. Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят.
Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“.
В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
Значи могло да му се помогне да влезе в другия свят. Казали му да се хване за моркова, за да го изтеглят от лошите условия. Хванал се той за моркова, но на него се хванали още много непризнати художници. Ангелът потеглил и тях за другия свят. Като видял това, той извикал: „Морковът е мой“.
В този момент морковът се счупил и всички заедно с него паднали отново в ада.
към беседата >>
Често ме питат защо се молим.
Често ме питат защо се молим.
Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш.
към беседата >>
Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова.
Често ме питат защо се молим.
Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова.
Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада.
към беседата >>
Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия.
Често ме питат защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова.
Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия.
– „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата?
към беседата >>
– „Не може ли по друг начин?
Често ме питат защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия.
– „Не може ли по друг начин?
“ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.
към беседата >>
“ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков.
Често ме питат защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин?
“ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков.
Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“.
към беседата >>
Без морков от ада не можеш да излезеш.
Често ме питат защо се молим. Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков.
Без морков от ада не можеш да излезеш.
От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания.
към беседата >>
От рая може без морков, но не и от ада.
Ние правим общи молитви, за да не развалим доброто, което сме направили, да не счупим моркова. Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш.
От рая може без морков, но не и от ада.
– Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи.
към беседата >>
– Що е молитвата?
Нашият морков трябва да бъде здрав, за да се хванат много хора за него и да излязат заедно с нас от лошите условия. – „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада.
– Що е молитвата?
– Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
– Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.
– „Не може ли по друг начин? “ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата?
– Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.
Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“.
“ – По много начини може, но за да излезеш от ада, нужен ти е поне един морков. Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота.
Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“.
На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
На земята човек е поставен пред големи изпитания.
Без морков от ада не можеш да излезеш. От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“.
На земята човек е поставен пред големи изпитания.
Някога и най-силният не може да издържи. Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
Някога и най-силният не може да издържи.
От рая може без морков, но не и от ада. – Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания.
Някога и най-силният не може да издържи.
Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
– Що е молитвата? – Силно оръжие, с което можеш да излезеш от лошите условия на живота. Христос казва: „Бъдете будни и всякога се молете, за да не изпаднете в изкушение“. На земята човек е поставен пред големи изпитания. Някога и най-силният не може да издържи.
Гледаш го здрав, прав, като планина, но случи му се нещо и в няколко дни заминава за другия свят.
към беседата >>
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко.
Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене.
към беседата >>
Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко.
Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара.
Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото?
към беседата >>
Остане ли други да му помагат, той има още много да учи.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко. Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара.
Остане ли други да му помагат, той има още много да учи.
Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш.
към беседата >>
Гледам, един брат дава нещо на друг.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко. Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи.
Гледам, един брат дава нещо на друг.
Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец.
към беседата >>
Какво му дава, не се вижда, толкова е малко.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко. Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг.
Какво му дава, не се вижда, толкова е малко.
Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата.
към беседата >>
Братът го слага на ухото си и влиза при мене.
Мнозина вярващи и учени мислят, че са дошли до положението да разбират всичко. Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко.
Братът го слага на ухото си и влиза при мене.
– Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата?
към беседата >>
– Какво си сложил на ухото?
Според мене само онзи разбира всичко, който може сам да си вдига и сваля товара. Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене.
– Какво си сложил на ухото?
– „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека.
към беседата >>
– „Една игла.“ – Ще я загубиш.
Остане ли други да му помагат, той има още много да учи. Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото?
– „Една игла.“ – Ще я загубиш.
– „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец. Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна.
към беседата >>
– „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец.
Гледам, един брат дава нещо на друг. Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш.
– „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец.
Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата. – Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо?
към беседата >>
Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата.
Какво му дава, не се вижда, толкова е малко. Братът го слага на ухото си и влиза при мене. – Какво си сложил на ухото? – „Една игла.“ – Ще я загубиш. – „Няма да я загубя, защото е с конец.“ – Добре си направил, че ѝ вдяна конец.
Някои сестри зашиват чаршафа на юргана ми, но често забравят иглата.
– Що е иглата? – Малкото добро или зло, което можеш да направиш на човека. Значи и доброто, и злото са едно и също нещо, проявено в две посоки: доброто – в положителна посока, а злото – в отрицателна. – Възможно ли е доброто и злото да са едно и също нещо? – Богат си, облечен си добре и така влизаш между бедните.
към беседата >>
4.
И прослави Бога
,
НБ
, София, 26.6.1938г.,
Аз да ви го представя.
Да кажем сега: Вземете закона на любовта. Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта?
Аз да ви го представя.
Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта.
към беседата >>
“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото.
Та всякога, когато ние направим едно (добро) дело в света, в небето има един хор и всички запяват: „Слава на Господа, че един човек в света е направил едно добро дело.“ Тогава за всяка една песен, като се върнете вечерта, по радиото има едно пеене. Значи, носи се нещо хубаво. Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са?
“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото.
Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо.
към беседата >>
Той ще мяза на суха биволска пастърма.
Да кажем сега: Вземете закона на любовта. Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя.
Той ще мяза на суха биволска пастърма.
Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта.
към беседата >>
Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални.
Значи, носи се нещо хубаво. Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са? “ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото.
Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални.
Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го!
към беседата >>
Няма какво да го опитваме.
Да кажем сега: Вземете закона на любовта. Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма.
Няма какво да го опитваме.
Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта.
към беседата >>
Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение.
Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са? “ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални.
Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение.
Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя.
към беседата >>
Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма.
Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме.
Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма.
Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта.
към беседата >>
Ще кажете, дали съм правил опити?
Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са? “ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение.
Ще кажете, дали съм правил опити?
Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят.
към беседата >>
Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта.
Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма.
Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта.
Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта.
към беседата >>
Какви ли опити не съм правил.
Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са? “ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити?
Какви ли опити не съм правил.
Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва.
към беседата >>
Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта.
Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта.
Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта.
Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога.
към беседата >>
Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо.
“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил.
Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо.
Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя.
към беседата >>
Тия, красивите уши ги е създала любовта.
Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта.
Тия, красивите уши ги е създала любовта.
Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога.
към беседата >>
Как ще му кажете: „Изправи го!
Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо.
Как ще му кажете: „Изправи го!
“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал.
към беседата >>
Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта.
Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта.
Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта.
Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си.
към беседата >>
“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя.
Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го!
“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя.
Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята.
към беседата >>
Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта.
Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта.
Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта.
Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога.
към беседата >>
Аз съм карал цветята да цъфтят.
Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя.
Аз съм карал цветята да цъфтят.
Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това?
към беседата >>
Всичко, което виждате, е създадено от любовта.
Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта.
Всичко, което виждате, е създадено от любовта.
Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез!
към беседата >>
Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва.
Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят.
Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва.
Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.
към беседата >>
Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога.
Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта.
Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога.
Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо?
към беседата >>
Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя.
Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва.
Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя.
И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора. Милиони други са на заден план.
към беседата >>
Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога.
Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога.
Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога.
На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив.
към беседата >>
И съм ги посаждал.
Как ще му кажете: „Изправи го! “ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя.
И съм ги посаждал.
Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора. Милиони други са на заден план.
към беседата >>
На първо място да освещаваме Неговото име в себе си.
Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога.
На първо място да освещаваме Неговото име в себе си.
Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни.
към беседата >>
Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята.
“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал.
Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята.
Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора. Милиони други са на заден план.
към беседата >>
Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога.
Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си.
Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога.
Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна?
към беседата >>
Какво ще кажете на това?
Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята.
Какво ще кажете на това?
Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора. Милиони други са на заден план.
към беседата >>
Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез!
Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога.
Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез!
Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие.
към беседата >>
Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.
Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това?
Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.
Милиони други са на заден план.
към беседата >>
Защо?
Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез!
Защо?
– За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие.
към беседата >>
Милиони други са на заден план.
Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.
Милиони други са на заден план.
към беседата >>
– За да бъдеш щастлив.
Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо?
– За да бъдеш щастлив.
Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие.
към беседата >>
Ни най-малко не искам да напуснете реалността.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността.
Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека.
към беседата >>
Вие сте нещастни.
На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив.
Вие сте нещастни.
Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие.
към беседата >>
Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността.
Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона.
Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие.
към беседата >>
Защо една майка става нещастна?
Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни.
Защо една майка става нещастна?
Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие.
към беседата >>
Трябва да се дигнат 100 тона.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността. Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона.
Трябва да се дигнат 100 тона.
Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани.
към беседата >>
Всяко благо носи за човека нещастие.
Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна?
Всяко благо носи за човека нещастие.
Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие.
към беседата >>
Машината не вдига тези неща.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността. Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона.
Машината не вдига тези неща.
Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Очите носят нещастие.
Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие.
Очите носят нещастие.
Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа.
към беседата >>
Машината няма туй съзнание.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността. Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща.
Машината няма туй съзнание.
Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Ушите носят нещастие.
– За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие.
Ушите носят нещастие.
Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували.
към беседата >>
Има един велик закон в света, при който материята става лека.
Ни най-малко не искам да напуснете реалността. Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание.
Има един велик закон в света, при който материята става лека.
Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Носът носи нещастие.
Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие.
Носът носи нещастие.
Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта.
към беседата >>
Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие.
Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека.
Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие.
Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие.
Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие.
Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие.
Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието.
към беседата >>
Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани.
Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие.
Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани.
Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие.
Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие.
Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие.
Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма.
към беседата >>
Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани.
Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
към беседата >>
Туй мога да ви го докажа.
Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие.
Туй мога да ви го докажа.
Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква.
към беседата >>
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта.
Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния.
към беседата >>
Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували.
Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа.
Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували.
Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре.
към беседата >>
Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта.
Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно.
Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама.
към беседата >>
Всички блага призтичат от любовта.
Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували.
Всички блага призтичат от любовта.
Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е.
към беседата >>
Това е любовта.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно.
Това е любовта.
В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама.
към беседата >>
Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието.
Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта.
Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието.
Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята.
към беседата >>
В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта.
В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване.
Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота.
към беседата >>
Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма.
Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието.
Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма.
Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал.
към беседата >>
Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване.
Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами.
Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш.
към беседата >>
Тя го обиква.
Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма.
Тя го обиква.
Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята.
към беседата >>
Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния.
Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами.
Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния.
Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии.
към беседата >>
Един ден детето умре.
Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква.
Един ден детето умре.
Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата?
към беседата >>
Ти слизаш от една мажорна гама.
Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния.
Ти слизаш от една мажорна гама.
И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето.
към беседата >>
Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е.
Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре.
Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е.
Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки.
към беседата >>
И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама.
Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама.
И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама.
Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални.
към беседата >>
Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята.
Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е.
Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята.
Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките?
към беседата >>
Трябва да ѝ дадеш мекота.
В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама.
Трябва да ѝ дадеш мекота.
Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу.
към беседата >>
Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал.
Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята.
Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал.
Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца.
към беседата >>
Трябва да слезеш.
Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота.
Трябва да слезеш.
Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами.
към беседата >>
Казват: „Татко, ходихме на земята.
Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал.
Казват: „Татко, ходихме на земята.
Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим.
към беседата >>
Всички тези гами са криви линии.
Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш.
Всички тези гами са криви линии.
Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите.
към беседата >>
Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата?
Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята.
Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата?
За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна.
към беседата >>
Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето.
Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии.
Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето.
То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика?
към беседата >>
За да ги оценят техните майки.
Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата?
За да ги оценят техните майки.
Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни.
към беседата >>
То са две течения музикални.
И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето.
То са две течения музикални.
Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете.
към беседата >>
Защо умират майките?
Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки.
Защо умират майките?
За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца.
към беседата >>
Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу.
Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални.
Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу.
Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная.
към беседата >>
За да ги оценят техните деца.
Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките?
За да ги оценят техните деца.
Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем.
към беседата >>
Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами.
Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу.
Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами.
Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете.
към беседата >>
Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим.
Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца.
Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим.
Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите.
Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами.
Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите.
Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят?
към беседата >>
Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна.
Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим.
Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна.
Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия.
към беседата >>
Как ще пеете тази музика?
Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите.
Как ще пеете тази музика?
Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят.
към беседата >>
Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни.
За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна.
Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни.
Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете.
То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика?
Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете.
Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях?
към беседата >>
Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца.
Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни.
Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца.
След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология.
към беседата >>
Аз като пях на цветята, аз не зная.
Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете.
Аз като пях на цветята, аз не зная.
И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар.
към беседата >>
След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем.
За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца.
След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем.
Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове?
към беседата >>
И вие не знаете.
Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная.
И вие не знаете.
Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря.
към беседата >>
Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи.
Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем.
Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи.
Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия.
към беседата >>
Мислите ли, че това беше в този свят?
Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете.
Мислите ли, че това беше в този свят?
Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща.
към беседата >>
Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия.
Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи.
Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия.
Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека?
към беседата >>
Аз като правех тези опити, не бях в този свят.
Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят?
Аз като правех тези опити, не бях в този свят.
Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам.
към беседата >>
Искала да се срещне с мене.
Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия.
Искала да се срещне с мене.
Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека.
към беседата >>
Къде бях?
Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят.
Къде бях?
Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали.
към беседата >>
Предава психология.
Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене.
Предава психология.
Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек.
към беседата >>
Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар.
Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях?
Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар.
Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни.
към беседата >>
Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове?
След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология.
Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове?
Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността?
към беседата >>
Казвам: Сега не искам да ви говоря.
И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар.
Казвам: Сега не искам да ви говоря.
Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити.
към беседата >>
Това са общи понятия.
Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове?
Това са общи понятия.
Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе.
към беседата >>
Това са духовни неща.
Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря.
Това са духовни неща.
Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност.
към беседата >>
Казвам: Къде се намира логиката на човека?
Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия.
Казвам: Къде се намира логиката на човека?
Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности.
към беседата >>
Това са неща, които аз ви казвам.
Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща.
Това са неща, които аз ви казвам.
Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат.
към беседата >>
Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека.
Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека?
Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека.
Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит.
към беседата >>
Мнозина са ми казвали.
Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам.
Мнозина са ми казвали.
Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи.
към беседата >>
Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек.
Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека.
Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек.
Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината.
към беседата >>
Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни.
Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали.
Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни.
Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта.
към беседата >>
Къде е хуманността?
Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек.
Къде е хуманността?
На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина.
към беседата >>
Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити.
Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни.
Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити.
Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.
към беседата >>
На челото горе.
Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността?
На челото горе.
Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина.
към беседата >>
Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност.
Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити.
Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност.
В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо.
към беседата >>
Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности.
Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе.
Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности.
И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове.
към беседата >>
В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат.
Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност.
В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат.
Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа.
към беседата >>
И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит.
Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности.
И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит.
Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има.
към беседата >>
Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи.
Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат.
Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи.
Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам.
към беседата >>
Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината.
Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит.
Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината.
Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални.
към беседата >>
Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта.
Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи.
Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта.
И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо?
към беседата >>
Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина.
Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината.
Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина.
Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност.
към беседата >>
И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.
Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта.
И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.
Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното.
към беседата >>
Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина.
На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина.
Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина.
Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин.
към беседата >>
Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо.
Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.
Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо.
Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит.
към беседата >>
Това са центрове.
Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина.
Това са центрове.
Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката.
към беседата >>
Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа.
В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо.
Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа.
Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива.
към беседата >>
Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има.
И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове.
Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има.
Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете.
към беседата >>
Сега, това няма защо да ви казвам.
Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа.
Сега, това няма защо да ви казвам.
Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена.
към беседата >>
Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални.
Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има.
Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални.
Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам.
Знаете ли защо?
Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка.
към беседата >>
Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност.
Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални.
Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност.
Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт.
към беседата >>
Туй е подобно на следното.
И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо?
Туй е подобно на следното.
Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш.
към беседата >>
Ще се спра върху един специфичен начин.
Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност.
Ще се спра върху един специфичен начин.
Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът.
към беседата >>
Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит.
Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното.
Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит.
Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум.
към беседата >>
Често засягам музиката.
Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин.
Често засягам музиката.
Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят.
към беседата >>
Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива.
Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит.
Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива.
Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива.
към беседата >>
Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете.
Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката.
Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете.
Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон.
към беседата >>
Той я вижда съвършена.
Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива.
Той я вижда съвършена.
Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна.
към беседата >>
Туй, малкото знание, което имате.
Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете.
Туй, малкото знание, което имате.
Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа.
към беседата >>
Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка.
Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена.
Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка.
Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта.
към беседата >>
Сега ще приведа друг един факт.
Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате.
Сега ще приведа друг един факт.
Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана.
към беседата >>
Гледай да я пазиш.
Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка.
Гледай да я пазиш.
Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят.
към беседата >>
Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът.
Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт.
Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът.
Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон.
към беседата >>
Ти вече внасяш отрова в неговия ум.
Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш.
Ти вече внасяш отрова в неговия ум.
На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно.
към беседата >>
Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят.
Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът.
Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят.
Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса.
към беседата >>
На този момък не му казвай, че тя е много красива.
Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум.
На този момък не му казвай, че тя е много красива.
Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта.
към беседата >>
Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон.
Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят.
Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон.
Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца.
към беседата >>
Кажи му, че е много добра, много скромна.
Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива.
Кажи му, че е много добра, много скромна.
Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта.
към беседата >>
Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа.
Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон.
Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа.
Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат.
към беседата >>
Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта.
Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна.
Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта.
Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата.
към беседата >>
Този тон на баса е отражение на сопрана.
Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа.
Този тон на баса е отражение на сопрана.
Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод.
към беседата >>
Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят.
Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта.
Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят.
Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума.
към беседата >>
Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон.
Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана.
Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон.
Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия.
към беседата >>
Туй не е вярно.
Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят.
Туй не е вярно.
Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го.
към беседата >>
Сопранът има отражение в долните тонове на баса.
Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон.
Сопранът има отражение в долните тонове на баса.
В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия.
към беседата >>
Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта.
На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно.
Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта.
А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва.
към беседата >>
В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца.
Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса.
В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца.
За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени.
към беседата >>
А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта.
Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта.
А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта.
Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва.
към беседата >>
За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат.
Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца.
За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат.
Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат.
към беседата >>
Колко хора са станали жертва на красотата.
Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта.
Колко хора са станали жертва на красотата.
Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед.
към беседата >>
Алтът и тенорът завързват и дават плод.
Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат.
Алтът и тенорът завързват и дават плод.
Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии.
към беседата >>
Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума.
Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата.
Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума.
Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед. Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение?
към беседата >>
Като пееш четирите гласа, те са в мелодия.
Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод.
Като пееш четирите гласа, те са в мелодия.
В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии. Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра.
към беседата >>
Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го.
Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума.
Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го.
И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед. Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение? Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така?
към беседата >>
В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия.
Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия.
В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия.
Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии. Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра. Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение.
към беседата >>
И момата става жертва.
Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го.
И момата става жертва.
Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед. Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение? Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така? Те от 8 хиляди години са съблазнени, аз не ги научих да грешат.
към беседата >>
Те са преплетени.
В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия.
Те са преплетени.
Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии. Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра. Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение. Ако си намериш пасаж, веднага въпросът става ясен.
към беседата >>
Същото нещо, и той става жертва.
А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва.
Същото нещо, и той става жертва.
Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед. Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение? Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така? Те от 8 хиляди години са съблазнени, аз не ги научих да грешат. Казват: „Ти ги тури в кривия път.“ – Че те никога не са били в правия път.
към беседата >>
Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат.
За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени.
Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат.
Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии. Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра. Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение. Ако си намериш пасаж, веднага въпросът става ясен. Защото аз говоря сега за музиката в речта.
към беседата >>
Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед.
Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва.
Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед.
Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение? Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така? Те от 8 хиляди години са съблазнени, аз не ги научих да грешат. Казват: „Ти ги тури в кривия път.“ – Че те никога не са били в правия път. Чудно нещо.
към беседата >>
Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии.
Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат.
Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии.
Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра. Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение. Ако си намериш пасаж, веднага въпросът става ясен. Защото аз говоря сега за музиката в речта. Ти, за да произнесеш думата „любов“, колко ноти има там?
към беседата >>
Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение?
Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед.
Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение?
Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така? Те от 8 хиляди години са съблазнени, аз не ги научих да грешат. Казват: „Ти ги тури в кривия път.“ – Че те никога не са били в правия път. Чудно нещо. Всички хора са в кривия път.
към беседата >>
Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра.
Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии.
Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра.
Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение. Ако си намериш пасаж, веднага въпросът става ясен. Защото аз говоря сега за музиката в речта. Ти, за да произнесеш думата „любов“, колко ноти има там? Всяка една буква е една нота.
към беседата >>
НАГОРЕ