НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1674
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1674
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Ако ви посее един добър човек, ще имате трети резултат.
И да се повтори, ще се повтори по съвсем друг път. Казвате: в следния живот. Но в следния живот зависи кой ще ви посее. Ако ви посее един гениален човек, ако ви посее един добър човек, резултатът ще бъде един. Ако ви посее един талантлив човек на нивата, ще имате друг резултат.
Ако ви посее един добър човек, ще имате трети резултат.
към беседата >>
Запример всеки един от вас носи по една глава.
Запример всеки един от вас носи по една глава.
Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани.
към беседата >>
Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза.
Запример всеки един от вас носи по една глава.
Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза.
При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани. От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
При това имате една глава, която не знаете как да обработите.
Запример всеки един от вас носи по една глава. Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза.
При това имате една глава, която не знаете как да обработите.
То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани. От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите.
Запример всеки един от вас носи по една глава. Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите.
То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите.
Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани. От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс.
Запример всеки един от вас носи по една глава. Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите.
Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс.
Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани. От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани.
Запример всеки един от вас носи по една глава. Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс.
Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани.
От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
От туй произтича всичкото ви нещастие.
Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани.
От туй произтича всичкото ви нещастие.
към беседата >>
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек.
Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен.
към беседата >>
Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек.
Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън.
Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен. Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек. Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън.
Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън.
Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен. Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек. Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън.
Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън.
Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен. Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек. Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън.
Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън.
Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен. Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен.
Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек. Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън.
Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен.
Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен.
Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.
към беседата >>
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил.
към беседата >>
Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем.
към беседата >>
Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си.
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре?
Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си.
Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава.
към беседата >>
Имаме един прост пример, който Христос е дал.
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си.
Имаме един прост пример, който Христос е дал.
Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава. След като отиде в странство, какъв университет свърши?
към беседата >>
Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа.
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал.
Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа.
Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава. След като отиде в странство, какъв университет свърши? Свърши университета по свинарство.
към беседата >>
Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил.
Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа.
Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил.
Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава. След като отиде в странство, какъв университет свърши? Свърши университета по свинарство. Завърна се с диплом на свинар, знае как се хранят, как да се колят, какво да ядат.
към беседата >>
Дали така е мислил, не знаем.
Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил.
Дали така е мислил, не знаем.
Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава. След като отиде в странство, какъв университет свърши? Свърши университета по свинарство. Завърна се с диплом на свинар, знае как се хранят, как да се колят, какво да ядат. В Писанието се казва, че от рожковите, които свините яли, не му давали да яде.
към беседата >>
Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава.
Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем.
Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава.
След като отиде в странство, какъв университет свърши? Свърши университета по свинарство. Завърна се с диплом на свинар, знае как се хранят, как да се колят, какво да ядат. В Писанието се казва, че от рожковите, които свините яли, не му давали да яде. Значи тези хора, при които бил свинар, не му давали рожкови, понеже ценели свинете повече от самия него.
към беседата >>
След като отиде в странство, какъв университет свърши?
Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава.
След като отиде в странство, какъв университет свърши?
Свърши университета по свинарство. Завърна се с диплом на свинар, знае как се хранят, как да се колят, какво да ядат. В Писанието се казва, че от рожковите, които свините яли, не му давали да яде. Значи тези хора, при които бил свинар, не му давали рожкови, понеже ценели свинете повече от самия него. Казват: „Свинете ще заколим, ще ядем, нещо ще получим от тях.
към беседата >>
2.
Здравословно гледище
,
УС
, София, 12.5.1940г.,
Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш.
Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш.
Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш.
Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място.
към беседата >>
Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе.
Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш.
Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе.
Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място.
към беседата >>
Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе.
Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе.
Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе.
Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън.
към беседата >>
Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено.
Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе.
Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено.
Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън?
към беседата >>
Някой път ние говорим за ума.
Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено.
Някой път ние говорим за ума.
Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
към беседата >>
Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място.
Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума.
Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място.
Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи.
към беседата >>
Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място.
Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място.
Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място.
Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка.
към беседата >>
Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън.
Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място.
Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън.
Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Сега питам: Как се държи една мисъл отвън?
Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън.
Сега питам: Как се държи една мисъл отвън?
Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти.
към беседата >>
Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
Някой път ние говорим за ума. Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън?
Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето.
към беседата >>
Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи.
Но понякой път ние цапаме ума си с мисли, които не са на място. Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре.
Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи.
Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш.
към беседата >>
Дето стъпиш ще чувствуваш болка.
Понякой път цапаме сърцето си с чувства, които не са място. Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи.
Дето стъпиш ще чувствуваш болка.
Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката.
към беседата >>
Питаш: „Какво трябва да се прави?
Може отвън да са, но има мисли, които трябва да ги държим отвън. Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка.
Питаш: „Какво трябва да се прави?
“ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите.
към беседата >>
“ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти.
Сега питам: Как се държи една мисъл отвън? Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави?
“ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти.
Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си.
към беседата >>
Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето.
Туй, което ти влияе, с което не можеш да се справиш, то е отвътре. Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти.
Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето.
Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира.
към беседата >>
Той влязъл в крака ти, без да го караш.
Да кажем, ако влезе един трън доста голям в крака ти, този трън ще те ограничи. Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето.
Той влязъл в крака ти, без да го караш.
Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай.
към беседата >>
Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката.
Дето стъпиш ще чувствуваш болка. Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш.
Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката.
Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха.
към беседата >>
Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите.
Питаш: „Какво трябва да се прави? “ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката.
Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите.
Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите.
към беседата >>
Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си.
“ Трънът отвътре, който влязъл в крака ти, трябва да излезе навън от крака ти. Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите.
Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си.
Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън.
към беседата >>
Понеже не може да го изтегли, умира.
Ако ти мислиш, този горкия трън, къде да го пратя, ти го изхвърли навън да си търси чайрето. Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си.
Понеже не може да го изтегли, умира.
Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето.
към беседата >>
Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай.
Той влязъл в крака ти, без да го караш. Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира.
Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай.
Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих.
към беседата >>
Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха.
Понеже тръните са много горделиви, честолюбиви, като го бутнеш, забие се в крака, в ръката. Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай.
Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха.
Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто.
към беседата >>
Разкопан така трем, турени кошерите.
Казва: „Господине, ти като минаваш, тук трябва да бъдеш внимателен, в мене има достойнство.“ Той е като пчелите. Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха.
Разкопан така трем, турени кошерите.
Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил?
към беседата >>
Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън.
Като минеш покрай кошера, ще излезе, ще забие жилото си. Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите.
Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън.
Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите.
към беседата >>
Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето.
Понеже не може да го изтегли, умира. Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън.
Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето.
После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал.
към беседата >>
После вън се скрих.
Казва: „Ще знаеш още веднъж, като минаваш покрай кошера, да спазваш всичките правила, които пчелите имат.“ Разправяше ми един ученик един случай. Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето.
После вън се скрих.
Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал. Извадих мед, но очите ми се затвориха.
към беседата >>
Връщам се вкъщи, лицето подуто.
Казва: „Ние имахме кошери, исках да си открадна мед, от тези старите кошери, бяха. Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих.
Връщам се вкъщи, лицето подуто.
Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал. Извадих мед, но очите ми се затвориха. Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил?
Разкопан така трем, турени кошерите. Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто.
Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил?
– Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал. Извадих мед, но очите ми се затвориха. Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
– Ходих да гледам пчелите.
Гледам бели пити и си мисля: Ще взема с ножицата, ще клъцна питата, ще я набуча с един шиш и ще я извадя навън. Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил?
– Ходих да гледам пчелите.
– Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал. Извадих мед, но очите ми се затвориха. Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
– Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал.
Отидох, но докато я извадих, три, четири ме ожилиха по лицето. После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите.
– Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал.
Извадих мед, но очите ми се затвориха. Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
Извадих мед, но очите ми се затвориха.
После вън се скрих. Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал.
Извадих мед, но очите ми се затвориха.
Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
Връщам се вкъщи, лицето подуто. Баща ми ме гледа и пита: Къде си ходил? – Ходих да гледам пчелите. – Не си ходил да ги гледаш, но си ги бутал. Извадих мед, но очите ми се затвориха.
Оттам насетне не ходих вече да изваждам мед от пчелите и намерих, че скъпо струва.“
към беседата >>
Хубаво, ние виждаме една погрешка.
Хубаво, ние виждаме една погрешка.
Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си.
към беседата >>
Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме.
Хубаво, ние виждаме една погрешка.
Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме.
А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре.
към беседата >>
А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот.
Хубаво, ние виждаме една погрешка. Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме.
А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот.
Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм.
към беседата >>
Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е.
Хубаво, ние виждаме една погрешка. Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот.
Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е.
главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си.
към беседата >>
главата си да пазим.
Хубаво, ние виждаме една погрешка. Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е.
главата си да пазим.
Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек.
към беседата >>
Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си.
Хубаво, ние виждаме една погрешка. Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим.
Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си.
Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи.
към беседата >>
Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре.
Често в живота си за постигането на някой наш идеал, колко тревоги, колко страдания не претърпяваме. А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си.
Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре.
Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни.
към беседата >>
Но има и друго сърце, което е във вашия организъм.
А на нас ни трябват три неща, за да се създаде в нас порядъчен живот. Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре.
Но има и друго сърце, което е във вашия организъм.
И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има.
към беседата >>
И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си.
Едно знание, да пазим в изправно положение ума си, т.е. главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм.
И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си.
Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение.
към беседата >>
Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек.
главата си да пазим. Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си.
Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек.
За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив.
към беседата >>
За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи.
Да държим в изправно положение и сърцето си с чувствата си. Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек.
За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи.
Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение.
към беседата >>
Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни.
Образ на това сърце е сърцето, което пипате вътре. Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи.
Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни.
Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света.
към беседата >>
Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има.
Но има и друго сърце, което е във вашия организъм. И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни.
Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има.
От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде?
към беседата >>
От поведението ти съди, какво е твоето разположение.
И трето положение, да държите в изправно положение и тялото си. Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има.
От поведението ти съди, какво е твоето разположение.
Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек?
към беседата >>
Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив.
Защото, ако не знаете как да се движите, с движението си може да предизвикате един човек. За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение.
Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив.
За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата.
към беседата >>
За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение.
За пример, един човек вас с движенията си може да ви разгневи. Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив.
За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение.
То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам.
към беседата >>
То са хора от света.
Съвременните хора в дипломацията са станали толкова внимателни, наблюдателни. Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение.
То са хора от света.
Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен.
към беседата >>
Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде?
Като дойде един дипломат, най-първо ще погледнеш, как те погледне, каква светлина има. От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света.
Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде?
Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е.
към беседата >>
Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек?
От поведението ти съди, какво е твоето разположение. Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде?
Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек?
Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността.
към беседата >>
Религиозността е вътре в главата.
Когато ще те изпраща навън, трябва да бъдеш крайно учтив. За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек?
Религиозността е вътре в главата.
Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога.
към беседата >>
Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам.
За най-малката неучтивост, веднага ще има лошо мнение. То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата.
Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам.
Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода.
към беседата >>
Човек не става сега религиозен.
То са хора от света. Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам.
Човек не става сега религиозен.
Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение.
към беседата >>
Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е.
Религиозните хора казват: „Ние трябва да бъдем чистосърдечни, да се проявим такива, каквито сме.“ Че ако се проявиш такъв, какъвто си, какво ще бъде? Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен.
Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е.
Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен.
към беседата >>
Той само носи религиозността.
Да допуснем ти кажеш тъй: „Той не е религиозен човек.“ Че отде знаеш, че той не е религиозен човек? Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е.
Той само носи религиозността.
Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си.
към беседата >>
Под думата религия се разбира любов към Бога.
Религиозността е вътре в главата. Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността.
Под думата религия се разбира любов към Бога.
Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени.
към беседата >>
Тази любов и тя си има своя мода.
Тя не е нещо, което се купува оттук, оттам. Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога.
Тази любов и тя си има своя мода.
Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде.
към беседата >>
Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение.
Човек не става сега религиозен. Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода.
Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение.
Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи.
към беседата >>
Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен.
Казва: „Той стана религиозен.“ Ако сега може да стане религиозен, изгубена работа е. Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение.
Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен.
Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат.
към беседата >>
Той носи учението, носи всичките възможности със себе си.
Той само носи религиозността. Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен.
Той носи учението, носи всичките възможности със себе си.
Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра.
към беседата >>
Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени.
Под думата религия се разбира любов към Бога. Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си.
Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени.
Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8.
към беседата >>
Повече от тия възможности учен не може да бъде.
Тази любов и тя си има своя мода. Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени.
Повече от тия възможности учен не може да бъде.
Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4.
към беседата >>
Има много учени хора, които са невежи.
Любовта и тя ще се появи или във външна, или във вътрешна форма, или ще се развие в отношение. Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде.
Има много учени хора, които са невежи.
Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането.
към беседата >>
Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат.
Казвате за някого: „Той не е учен човек.“ Човек не се ражда учен. Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи.
Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат.
Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат.
към беседата >>
Четирите страни са по два сантиметра.
Той носи учението, носи всичките възможности със себе си. Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат.
Четирите страни са по два сантиметра.
Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените.
към беседата >>
Може да сметнете така, 2 по 4 е 8.
Казва: „Той е много учен човек.“ Всичките хора се раждат с възможности, а учеността се определя от възможностите, които му са дадени. Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра.
Може да сметнете така, 2 по 4 е 8.
Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4.
към беседата >>
Или може да сметнете: 2 по 2 е 4.
Повече от тия възможности учен не може да бъде. Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8.
Или може да сметнете: 2 по 2 е 4.
Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение.
към беседата >>
Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането.
Има много учени хора, които са невежи. Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4.
Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането.
Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката.
към беседата >>
Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат.
Мнозина от вас казвате, да кажем, имате един квадрат. Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането.
Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат.
Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни.
към беседата >>
Ти не знаеш промените.
Четирите страни са по два сантиметра. Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат.
Ти не знаеш промените.
Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина.
към беседата >>
Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4.
Може да сметнете така, 2 по 4 е 8. Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените.
Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4.
Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката.
към беседата >>
Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение.
Или може да сметнете: 2 по 2 е 4. Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4.
Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение.
Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката.
към беседата >>
Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката.
Ако кажеш, че 2 по 2 е 4 или 2 по 4 е 8 – има разлика в смятането. Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение.
Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката.
Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни.
към беседата >>
Те и двете линии са успоредни.
Ако кажеш: 2 по 4 е 8, то е крайният резултат. Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката.
Те и двете линии са успоредни.
Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения.
към беседата >>
Третата линия представя сина.
Ти не знаеш промените. Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни.
Третата линия представя сина.
Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя.
към беседата >>
Тя пресича бащата и майката.
Казваш: 2 по 4 и 2 по 4 е 8, ти се заинтересуваш, как се е образувало 4. Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина.
Тя пресича бащата и майката.
И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни.
към беседата >>
И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката.
Следователно, двете линии на квадрата, какво представляват в органическо отношение. Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката.
И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката.
Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя.
към беседата >>
Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни.
Едната линия на квадрата представя бащата, другата линия представя майката. Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката.
Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни.
Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно.
към беседата >>
Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения.
Те и двете линии са успоредни. Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни.
Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения.
Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа.
към беседата >>
Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя.
Третата линия представя сина. Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения.
Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя.
Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа. Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Както и да се кривят, те са успоредни.
Тя пресича бащата и майката. И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя.
Както и да се кривят, те са успоредни.
Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа. Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Туй вътрешно отношение да се не изменя.
И четвъртата линия, която представя дъщерята е успоредна линия на третата и тя пресича бащата и майката. Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни.
Туй вътрешно отношение да се не изменя.
Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа. Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно.
Бащата и майката са успоредни и братът и сестрата са успоредни. Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя.
Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно.
Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа. Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа.
Следователно, квадратът в духовния свят, представя отношения. Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно.
Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа.
Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
Най-първо когато две линии са успоредни, показва отношение между две същества, разстоянието между тях не се изменя. Както и да се кривят, те са успоредни. Туй вътрешно отношение да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, стесни се това разстояние, непременно ще дойде катастрофа.
Онова, което се движи по тия две линии отгоре, ще се срещне, ще направи катастрофа някъде, или някой малък инцидент.
към беседата >>
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите.
Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти.
към беседата >>
Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите.
Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре.
Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод.
към беседата >>
Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите. Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре.
Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва.
И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят.
към беседата >>
И децата се разболяват.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите. Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва.
И децата се разболяват.
Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо.
към беседата >>
Има майки, които от любов осакатят децата си.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите. Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват.
Има майки, които от любов осакатят децата си.
Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре.
към беседата >>
Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти.
Та казвам: В напредъка на човешкия живот някъде знаете как да постъпите. Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си.
Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти.
Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират.
към беседата >>
Единият даде един метод, другият, втори метод.
Има някои, които обичате, с тях постъпвате добре. Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти.
Единият даде един метод, другият, втори метод.
След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира.
към беседата >>
След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят.
Много майки има, които от любов към децата си ги хранят повече отколкото трябва. И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод.
След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят.
Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си.
към беседата >>
Майката трябва да знае едно нещо.
И децата се разболяват. Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят.
Майката трябва да знае едно нещо.
Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си.
към беседата >>
Майка, която обича детето си, то не може да умре.
Има майки, които от любов осакатят децата си. Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо.
Майка, която обича детето си, то не може да умре.
Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си. И обратното е вярно.
към беседата >>
Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират.
Разболее се детето и те от любов викат един лекар, втори, трети, четвърти. Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре.
Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират.
Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си. И обратното е вярно.
към беседата >>
Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира.
Единият даде един метод, другият, втори метод. След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират.
Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира.
Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си. И обратното е вярно.
към беседата >>
Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си.
След като са викали 12 лекари, правили са консулт, погледнеш, изпратят детето в оня свят. Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира.
Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си.
Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си. И обратното е вярно.
към беседата >>
Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си.
Майката трябва да знае едно нещо. Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си.
Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си.
И обратното е вярно.
към беседата >>
И обратното е вярно.
Майка, която обича детето си, то не може да умре. Майка на която любовта е слаба, децата ѝ умират. Когато любовта на бащата е слаба към сина, той умира. Всичките синове, които умират, умират от слабата любов на бащите си. Всичките дъщери, които умират, умират от слабата любов на майките си.
И обратното е вярно.
към беседата >>
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов.
Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание.
към беседата >>
Преди години бях в Търново у една сестра.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов.
Преди години бях в Търново у една сестра.
Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован.
към беседата >>
Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов. Преди години бях в Търново у една сестра.
Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом.
Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде?
към беседата >>
Когато отидох в дома, братът беше здрав.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов. Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом.
Когато отидох в дома, братът беше здрав.
Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита?
към беседата >>
Аз като влязох в къщата, разболя се.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов. Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав.
Аз като влязох в къщата, разболя се.
Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му.
към беседата >>
Аз зная, че се разболя за изпитание.
Казвам: Ако хората умират, умират по единствената причина на слабата си любов. Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се.
Аз зная, че се разболя за изпитание.
Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли.
към беседата >>
Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован.
Преди години бях в Търново у една сестра. Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание.
Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован.
Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли.
към беседата >>
Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде?
Бях тръгнал на път и се спирам в техния дом. Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован.
Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде?
“ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени.
към беседата >>
“ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита?
Когато отидох в дома, братът беше здрав. Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде?
“ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита?
“ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се.
към беседата >>
“ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му.
Аз като влязох в къщата, разболя се. Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита?
“ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му.
Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре.
към беседата >>
Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли.
Аз зная, че се разболя за изпитание. Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му.
Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли.
Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща.
към беседата >>
Много хубаво се моли.
Аз си седя спокоен, не се интересувам, че се е разболял, тъй привидно седя, незаинтересован. Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли.
Много хубаво се моли.
Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света.
към беседата >>
Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени.
Иде сестрата и казва: „Учителю, наш Иван заминава.“ Рекох – „Накъде? “ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли.
Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени.
Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие.
към беседата >>
Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се.
“ – „Заминава си, пък имам малки деца, да го попази Господ поне да се отгледат децата, че тогава да си замине.“ – „Че рекох, как си заминава тъй без да пита? “ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени.
Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се.
Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие.
към беседата >>
Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре.
“ Казва: „Учителю, работата е сериозна, ти не вземаш предвид.“ Ставам, отивам в стаята, той едва диша, не се чува гласа му. Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се.
Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре.
Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид.
към беседата >>
Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща.
Турям ухото си, то доста остро, наблюдавам и го слушам тихо, той се моли. Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре.
Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща.
Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно.
към беседата >>
Бог е любов в света.
Много хубаво се моли. Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща.
Бог е любов в света.
Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал.
към беседата >>
Ако ние умираме, умираме от безлюбие.
Послушах няколко минути, той изчете молитвата, очите затворени. Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света.
Ако ние умираме, умираме от безлюбие.
Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител.
към беседата >>
Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие.
Рекох на сестрата: „Сестра, не бой се. Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие.
Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие.
Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример.
към беседата >>
Туй трябва да се има предвид.
Тъй както е той, той е сигурен, той ще се върне, няма да умре. Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие.
Туй трябва да се има предвид.
Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот.
към беседата >>
Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно.
Утре, рекох ще бъде здрав.“ Казвам: Дотогава, докато любовта в нашето сърце действува, здравето всякога се повръща. Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид.
Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно.
В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее.
към беседата >>
В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал.
Бог е любов в света. Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно.
В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал.
Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос?
към беседата >>
Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител.
Ако ние умираме, умираме от безлюбие. Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал.
Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител.
Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне.
към беседата >>
Имаме друг един пример.
Ако ние страдаме в света, страдаме от безлюбие. Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител.
Имаме друг един пример.
Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света?
към беседата >>
Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот.
Туй трябва да се има предвид. Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример.
Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот.
Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света? Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има.
към беседата >>
Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее.
Ако човек страда по закона на любовта, ще опиташ страданието и има нещо приятно. В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот.
Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее.
Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света? Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има. Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Защо умря Христос?
В ума ти ще има известна приятност, ще се радваш, че си пострадал. Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее.
Защо умря Христос?
Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света? Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има. Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне.
Апостолите разправят в Писанието, че евреите, като ги набили зарад учението, били ги както евреите знаят да бият, хубаво и се върнали всичките апостоли радостни, че се удостоили да носят страданието, както своя Учител. Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос?
Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне.
Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света? Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има. Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света?
Имаме друг един пример. Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне.
Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света?
Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има. Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има.
Христос понесе най-големите страдания в света, но и Той се върна при учениците си, върна се весел и възкръснал влезе в новия живот. Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света?
Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има.
Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
Казва им: „Туй е, което ви помага.“ Той им даде един пример, че онзи, който обича Бога и да умре, ще оживее. Защо умря Христос? Да покаже, че този, който носи Божията любов, като умре ще възкръсне. Сега някои от вас питате: Виждане ще има ли в света? Щом се обичаме, виждане ще има и възкресение ще има.
Щом няма любов, работите другояче се изпълняват.
към беседата >>
Казвам сега: Имайте любов в себе си.
Казвам сега: Имайте любов в себе си.
Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм.
към беседата >>
Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е.
Казвам сега: Имайте любов в себе си.
Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е.
не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа.
към беседата >>
не допущайте да се цапа ума ви.
Казвам сега: Имайте любов в себе си. Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е.
не допущайте да се цапа ума ви.
Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото.
към беседата >>
Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал.
Казвам сега: Имайте любов в себе си. Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви.
Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал.
Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота.
към беседата >>
Не давайте вашето сърце да се цапа.
Казвам сега: Имайте любов в себе си. Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал.
Не давайте вашето сърце да се цапа.
Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата.
към беседата >>
Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм.
Казвам сега: Имайте любов в себе си. Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа.
Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм.
Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум.
към беседата >>
Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа.
Обичайте вашият ум, който Бог ви е дал, т.е. не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм.
Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа.
Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека.
към беседата >>
Защото постъпките цапат тялото.
не допущайте да се цапа ума ви. Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа.
Защото постъпките цапат тялото.
А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание.
към беседата >>
А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота.
Обичайте вашето сърце, което Бог ви е дал. Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото.
А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота.
Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро.
към беседата >>
Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата.
Не давайте вашето сърце да се цапа. Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота.
Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата.
Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои.
към беседата >>
Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум.
Обичайте и тялото си, понеже е казано: Вие сте храм. Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата.
Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум.
Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат.
към беседата >>
Една мисъл се натрапва в човека.
Не допущайте тялото ви отвътре да се цапа. Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум.
Една мисъл се натрапва в човека.
Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува.
към беседата >>
Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание.
Защото постъпките цапат тялото. А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека.
Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание.
Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро.
към беседата >>
Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро.
А от цапане на тялото се явяват всички кризи в живота. Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание.
Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро.
Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро.
към беседата >>
Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои.
Желанията стават причина за всичките страдания, които имаме в душата. Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро.
Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои.
Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо.
към беседата >>
Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат.
Всичките пертурбации, които стават се дължат на неестествените мисли, които по някой път проникват в нашия ум. Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои.
Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат.
Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо. Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува.
Една мисъл се натрапва в човека. Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат.
Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува.
Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо. Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро.
Казвам: В това отношение трябва да имате едно издържливо знание. Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува.
Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро.
Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо. Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро.
Гледам един човек рисува една планинска местност, едно езеро. Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро.
Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро.
Отблизо не се вижда нищо. Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Отблизо не се вижда нищо.
Всеки ден се приближавам, виждам, той цапа бои. Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро.
Отблизо не се вижда нищо.
Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
Отблизо като гледам, никакво езеро не се вижда, вижда се нацапано платно, бои се виждат. Ако някой гледа картината само отблизо, ще каже, че художникът не може да рисува. Ако се гледа картината от едно разстояние, вижда се вода, езеро. Казвам: Как се е домогнал до това знание, без да знае така да постави боите, че отдалече като гледаш, да се види езеро. Отблизо не се вижда нищо.
Картината е много хубава отдалече, но не и отблизо.
към беседата >>
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава.
Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо.
към беседата >>
Отдалече, като се гледате, отлични хора сте.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава.
Отдалече, като се гледате, отлични хора сте.
Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е.
към беседата >>
Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава. Отдалече, като се гледате, отлични хора сте.
Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои.
Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна.
към беседата >>
Казвам: Не се приближавайте много един до друг.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава. Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои.
Казвам: Не се приближавайте много един до друг.
Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана.
към беседата >>
Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава. Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг.
Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо.
Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат.
към беседата >>
Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо.
Та сега и вие, като се срещнете отдалече, картината е много хубава, но отблизо не е така хубава. Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо.
Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо.
Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде.
към беседата >>
Илюзия е.
Отдалече, като се гледате, отлични хора сте. Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо.
Илюзия е.
На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде.
към беседата >>
На картината ще гледате само външната страна.
Учени хора сте, но щом дойде човек до вас, вижда, че е цапан с бои. Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е.
На картината ще гледате само външната страна.
Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината.
към беседата >>
Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана.
Казвам: Не се приближавайте много един до друг. Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна.
Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана.
Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива.
към беседата >>
Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат.
Защото хубавата картина изисква да не се гледа отблизо. Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана.
Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат.
Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива. Знание трябва.
към беседата >>
Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде.
Вие мислите, че като се приближите при една картина, ще намерите нещо. Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат.
Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде.
Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива. Знание трябва. Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде.
Илюзия е. На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде.
Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде.
Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива. Знание трябва. Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
Отдалече трябва да се гледа картината.
На картината ще гледате само външната страна. Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде.
Отдалече трябва да се гледа картината.
И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива. Знание трябва. Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива.
Няма какво да разглеждате картината, как е нарисувана. Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината.
И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива.
Знание трябва. Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
Знание трябва.
Понякой път ние се учудваме на художниците, на онова разбиране, което имат. Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива.
Знание трябва.
Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
Те като турят боите някъде, знаят отдалече, какъв ефект ще даде. Казвам: Геометрици са, на 4–5 метра или на 10–20 метра знаят какъв ефект ще даде. Отдалече трябва да се гледа картината. И вие, когато постъпвате, трябва да имате същата перспектива. Знание трябва.
Няма по-хубаво нещо от свещеното знание.
към беседата >>
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта.
Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае.
към беседата >>
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра.
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра.
И в музиката закон има. Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав. А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят. Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
към беседата >>
Още нищо не се е казало.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта.
Още нищо не се е казало.
В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира.
към беседата >>
И в музиката закон има.
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра.
И в музиката закон има.
Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав. А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят. Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
към беседата >>
В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта. Още нищо не се е казало.
В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени.
Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята.
към беседата >>
Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав.
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра. И в музиката закон има.
Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав.
А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят. Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
към беседата >>
Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта. Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени.
Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят.
Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова.
към беседата >>
А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят.
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра. И в музиката закон има. Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав.
А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят.
Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
към беседата >>
Сега трябва да се разправя на малките деца.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта. Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят.
Сега трябва да се разправя на малките деца.
Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае.
към беседата >>
Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
Един музикант казва: „Я ми дай Ла.“ Изведнъж, ти ще се отдалечиш, няма да пееш До на ухото отблизо, ще се отдалечиш от него на пет метра. И в музиката закон има. Колкото си по-далеч, гласът е по-хубав. А пък ако искаш гласът ти да е хубав отблизо, наблизо когато са хората, много тихо трябва да пеят.
Ако пееш силно ще произведеш съвсем друг ефект.
към беседата >>
Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае.
Някой път се учудвате, какво има да се каже още за любовта. Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца.
Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае.
Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш.
към беседата >>
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става.
Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето.
към беседата >>
Дадеш му една книга, нищо не разбира.
Още нищо не се е казало. В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае.
Дадеш му една книга, нищо не разбира.
Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени.
към беседата >>
Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става.
Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска.
Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил.
към беседата >>
Казваш му да смята, не знае да смята.
В бъдеще, когато се каже същинската дума за любовта, хората ще бъдат съвършени. Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира.
Казваш му да смята, не знае да смята.
Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат?
към беседата >>
Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска.
Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си.
Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай.
към беседата >>
Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова.
Ще бъдат съвършени, ще знаят, как да живеят. Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята.
Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова.
Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен.
към беседата >>
Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си.
Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно.
Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си.
към беседата >>
Но за знание, нищо не знае.
Сега трябва да се разправя на малките деца. Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова.
Но за знание, нищо не знае.
Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят.
към беседата >>
Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно.
Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата.
Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата.
към беседата >>
Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш.
Детето е родено от разумен баща и от разумна майка, от ред разумни поколения, но детето е невежа, не знае. Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае.
Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш.
Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така?
към беседата >>
Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето.
На мен често са ми казвали: „Учителю, направих, тъй както ти каза.“ Ама както аз казвам тази работа не става. Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата.
Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето.
Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила.
към беседата >>
Някой пита, защо хората не се раждат научени.
Дадеш му една книга, нищо не разбира. Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш.
Някой пита, защо хората не се раждат научени.
Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш.
към беседата >>
Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил.
Трябва да направим работата, както Бог е поставил, както Бог иска. Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето.
Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил.
И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон.
към беседата >>
Че ако се раждат научени, какво ще учат?
Казваш му да смята, не знае да смята. Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени.
Че ако се раждат научени, какво ще учат?
Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч.
към беседата >>
И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай.
Първото нещо – онова, което аз ви казвам, вие ще го сравните с нещо вътре в себе си. Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил.
И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай.
Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен.
Само едно изкуство има, знае да яде, знае и да заповядва това, онова. Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат?
Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен.
В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото.
към беседата >>
Та казвам: По любов ще вложим сърцето си.
Туй, което аз ви казвам и онова, което ще го сравните вътре в себе си и после, трето едно положение, свидетелството на двама или на трима души е вярно. Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай.
Та казвам: По любов ще вложим сърцето си.
По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят.
Но за знание, нищо не знае. Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен.
В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят.
Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш.
към беседата >>
По ум, както умът е замислил нещата.
Туй, което е във вас и онова, което иде отвън и онова, което вие разсъждавате в даден случай, тия три неща показват, как трябва да бъде направена работата. Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си.
По ум, както умът е замислил нещата.
И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
Казва: „Защо е така?
Ако го накараш на някаква работа, трябва да го учиш. Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят.
Казва: „Защо е така?
“ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец.
към беседата >>
И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила.
Една работа трябва да бъде направена по любов, по отношение на сърцето. Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата.
И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила.
Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон. Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
“ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш.
Някой пита, защо хората не се раждат научени. Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така?
“ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш.
Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец.
към беседата >>
Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон.
Една работа трябва да бъде замислена, тъй както умът я скроил. И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила.
Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон.
Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч.
Че ако се раждат научени, какво ще учат? Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш.
Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч.
След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак?
към беседата >>
Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
И една работа трябва да бъде направена така, както човешката воля може да я направи в даден случай. Та казвам: По любов ще вложим сърцето си. По ум, както умът е замислил нещата. И по воля, волята вземам като най-възвишеното, което волята е решила. Тия три фази, като се съберат на едно място, то е вече в съгласие с онзи Божествен закон.
Казвам: Всякога, когато усещате едно раздвояване за една постъпка, Божият закон там не работи.
към беседата >>
След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото.
Само ненаученият човек може да стане учен, а ученият може да стане ненаучен. В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч.
След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото.
Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията.
към беседата >>
Аз ви говоря сега от здравословно гледище.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище.
Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля.
към беседата >>
Ще те отучат, че да не се съблазняваш.
В света има два процеса: едни хора ги учат да станат учени, други ги отучват от онова, което знаят. Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото.
Ще те отучат, че да не се съблазняваш.
Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума.
към беседата >>
Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище.
Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания.
После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение.
към беседата >>
Казва, че е вегетарианец.
Казва: „Защо е така? “ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш.
Казва, че е вегетарианец.
Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги.
към беседата >>
После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище. Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания.
После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете.
Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират.
към беседата >>
Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец.
“ Да кажем, няколко поколения си ял месо, научил си се да ядеш. Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец.
Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец.
Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български.
към беседата >>
Човек трябва да мисли.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище. Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете.
Човек трябва да мисли.
Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа.
към беседата >>
Помака защо го наричат помак?
Правиш го майсторски, на какво ли не, на кюфтета, на попска яхния, тюрлю гювеч. След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец.
Помака защо го наричат помак?
Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво.
към беседата >>
Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище. Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли.
Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот.
После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем.
към беседата >>
Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията.
След като станеш вегетарианец, трябва да се отучиш от месото. Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак?
Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията.
Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото.
към беседата >>
После трябва да има силна воля.
Аз ви говоря сега от здравословно гледище. Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот.
После трябва да има силна воля.
Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо.
към беседата >>
Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума.
Ще те отучат, че да не се съблазняваш. Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията.
Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума.
Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото. В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение.
Човек, за да бъде всякога здрав на земята, непременно ще дойде на земята на големи изпитания. После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля.
Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение.
Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение.
към беседата >>
Отиват из гората, търсят дървета, избират ги.
Казва, че е вегетарианец. Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума.
Отиват из гората, търсят дървета, избират ги.
Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото. В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Защото без сила нещата не могат да се реализират.
После областта, през която вие пътувате, трябва да имате желание да не се спънете. Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение.
Защото без сила нещата не могат да се реализират.
Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне.
към беседата >>
Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български.
Но той само привидно е вегетарианец, той е помак вегетарианец. Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги.
Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български.
Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото. В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа.
Човек трябва да мисли. Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират.
Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа.
Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж.
към беседата >>
Вече не може да употребяват това дърво.
Помака защо го наричат помак? Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български.
Вече не може да употребяват това дърво.
Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото. В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем.
Като мисли ще образува светлина, която е необходима за вътрешния живот. После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа.
Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем.
Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа.
към беседата >>
Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото.
Веднъж помаците поискали да си направят джамия, ходили в гората да си избират дървета за джамията. Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво.
Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото.
В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо.
После трябва да има силна воля. Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем.
Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо.
Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата.
към беседата >>
В приказката е турено, че българският език не е свещен.
Но когато работят, трябвало да не кажат нито една българска дума. Отиват из гората, търсят дървета, избират ги. Казва един помак: „Хубаво е това дърво, право, но на върха е малко кривичко.“ Всичко казал на турски, но като дошъл до думата кривичко, казал я на български. Вече не може да употребяват това дърво. Сега и верующите, като ходят да си избират, ще употребят една дума от старото.
В приказката е турено, че българският език не е свещен.
към беседата >>
Няма да има никакво изключение.
Подразбира сила, която трябва да тури неговите мисли, неговите чувства в движение. Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо.
Няма да има никакво изключение.
Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш.
към беседата >>
При мен някой път идват, че ми разправят нещо, казвам: Това е помашка работа.
При мен някой път идват, че ми разправят нещо, казвам: Това е помашка работа.
Някой ми разправя, че една работа не е станала както трябва. Де е злото, че влязла една дума българска?
към беседата >>
Всичко може да се постигне.
Защото без сила нещата не могат да се реализират. Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение.
Всичко може да се постигне.
Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи.
към беседата >>
Някой ми разправя, че една работа не е станала както трябва.
При мен някой път идват, че ми разправят нещо, казвам: Това е помашка работа.
Някой ми разправя, че една работа не е станала както трябва.
Де е злото, че влязла една дума българска?
към беседата >>
Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж.
Писанието казва: „Да възлюбиш Бога Господа своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа.“ По четири неща трябва да възлюбиш Господа. Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне.
Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж.
Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни.
към беседата >>
Де е злото, че влязла една дума българска?
При мен някой път идват, че ми разправят нещо, казвам: Това е помашка работа. Някой ми разправя, че една работа не е станала както трябва.
Де е злото, че влязла една дума българска?
към беседата >>
Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа.
Четири неща има, за да бъде постижимо онова, което ние желаем. Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж.
Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа.
Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни.
към беседата >>
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим.
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим.
Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен.
към беседата >>
Туй семе ще го оставиш на законите на природата.
Щом човек обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа, всичко онова, което желае е постижимо. Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа.
Туй семе ще го оставиш на законите на природата.
И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане.
към беседата >>
Няма какво да се примиряват противоречията.
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим.
Няма какво да се примиряват противоречията.
Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане?
към беседата >>
И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш.
Няма да има никакво изключение. Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата.
И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш.
Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят.
към беседата >>
Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си.
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим. Няма какво да се примиряват противоречията.
Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си.
Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото.
към беседата >>
Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи.
Всичко може да се постигне. Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш.
Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи.
Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят.
към беседата >>
Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим.
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим. Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си.
Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим.
Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото. Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни.
Няма да искаш нещата да се постигнат изведнъж. Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи.
Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни.
Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно.
към беседата >>
Че казва: „Как тъй!
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим. Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим.
Че казва: „Как тъй!
“ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото. Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни.
Ти ще посееш едно семе с всичката си любов, която сърцето ти има към Бога, с всичкия си ум, с всичката си сила, и с всичката си душа. Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни.
Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни.
Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща.
към беседата >>
“ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен.
Та казвам: Ние в живота имаме едни противоречия, които не може да ги примирим. Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй!
“ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен.
Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото. Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане.
Туй семе ще го оставиш на законите на природата. И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни.
Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане.
Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче.
към беседата >>
Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане?
Няма какво да се примиряват противоречията. Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен.
Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане?
Такива страхотни неща са ставали в миналото. Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Какво има да спорят.
И то ще ти [даде, б.р.] онзи плод, който ти очакваш. Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане.
Какво има да спорят.
Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг.
към беседата >>
Такива страхотни неща са ставали в миналото.
Бог ни е дал очи и още не знаем, как да употребим очите си. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане?
Такива страхотни неща са ставали в миналото.
Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Англичаните са богати, може да отстъпят.
Казвам: Всяко нещо, което правим по същия закон трябва да работи. Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят.
Англичаните са богати, може да отстъпят.
Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане.
към беседата >>
Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как в даден момент да насочим погледа си и къде да го насочим. Че казва: „Как тъй! “ Представете си, че вие сте един инженер, който карате един трен. Ако вашите очи са слаби и трябва да минете през някой мост, или отдалеч, ако вие не виждате, че линията може да е развалена, или че мостът е развален, какво може да стане? Такива страхотни неща са ставали в миналото.
Колко тренове са влизали в пропастта от недовиждане.
към беседата >>
Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно.
Нещата, които са направени без любов, те не са дълготрайни. Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят.
Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно.
Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени!
към беседата >>
Казвам: Вземете в съвременния живот.
Казвам: Вземете в съвременния живот.
Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора.
към беседата >>
Братя са те, родени от един баща.
Виждаме сега в сегашната култура на християнството неща, които не са направени с любов, не могат да бъдат трайни. Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно.
Братя са те, родени от един баща.
Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това?
към беседата >>
Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски.
Казвам: Вземете в съвременния живот.
Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски.
Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна.
към беседата >>
Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче.
Ако днес всичките християнски народи отправят ума си към Бога, войната ще престане. Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща.
Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче.
Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става.
към беседата >>
Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени.
Казвам: Вземете в съвременния живот. Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски.
Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени.
Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили?
към беседата >>
Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг.
Какво има да спорят. Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче.
Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг.
Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя.
към беседата >>
Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират.
Казвам: Вземете в съвременния живот. Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени.
Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират.
Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора?
към беседата >>
Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане.
Англичаните са богати, може да отстъпят. Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг.
Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане.
Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии.
към беседата >>
Дълбоко разбират тайните на живота.
Казвам: Вземете в съвременния живот. Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират.
Дълбоко разбират тайните на живота.
Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора? Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Колко бодливи телове има турени!
Германците, техните братя, които имат по-малко, може да се спогодят разумно. Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане.
Колко бодливи телове има турени!
Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си.
към беседата >>
Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора.
Казвам: Вземете в съвременния живот. Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота.
Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора.
Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора? Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Какво показва това?
Братя са те, родени от един баща. Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени!
Какво показва това?
Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето.
към беседата >>
Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна.
Вие казвате, че живеете в един век просветен, християнски. Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора.
Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна.
Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора? Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става.
Но когато братът иска да живее само за себе си, няма предвид баща си и майка си, въпросът е другояче. Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това?
Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става.
Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат.
към беседата >>
Кои са надвили?
Всичките хора са настръхнали и те са хора просветени. Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна.
Кои са надвили?
Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора? Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Че всичките спорове са за земя.
Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук на Изгрева решите да живеете по братски, животът ще бъде друг. Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става.
Че всичките спорове са за земя.
Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо.
към беседата >>
Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора?
Християнските народи са учени хора, университети имат, разбират. Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили?
Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора?
Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Германия спори за своите колонии.
Казвате: „Бият се.“ Но има и много работи и тук за уреждане. Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя.
Германия спори за своите колонии.
Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква?
към беседата >>
Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
Дълбоко разбират тайните на живота. Сега тия хора имат една задача и не могат да я уредят, бият се тези хора. Вие четете вестниците и вас ви е приятно, дали англичаните побеждават, или германците и вземате страна. Кои са надвили? Каква е разликата между германците и англичаните, и французите като хора?
Всяка победа се записва с изчезването на хиляди хора от едната и от другата страна и осакатяването на хиляди хора, които са инвалиди.
към беседата >>
Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си.
Колко бодливи телове има турени! Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии.
Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си.
Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил.
към беседата >>
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война.
Гледам го, искам да му помогна да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят.
към беседата >>
Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето.
Какво показва това? Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си.
Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето.
Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал.
към беседата >>
Гледам го, искам да му помогна да се съвземе.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война.
Гледам го, искам да му помогна да се съвземе.
Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните.
към беседата >>
Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат.
Някой взел една педя от мястото на другия, цял въпрос става. Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето.
Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат.
На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал.
към беседата >>
Казвам: Това дърво страда от много знание.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война. Гледам го, искам да му помогна да се съвземе.
Казвам: Това дърво страда от много знание.
Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък.
към беседата >>
На всички хора взели нещо.
Че всичките спорове са за земя. Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат.
На всички хора взели нещо.
Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ.
към беседата >>
Онези, които са го гледали, много са знаели.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война. Гледам го, искам да му помогна да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание.
Онези, които са го гледали, много са знаели.
Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна.
към беседата >>
Какво се изисква?
Германия спори за своите колонии. Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо.
Какво се изисква?
Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал.
към беседата >>
Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война. Гледам го, искам да му помогна да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели.
Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко.
Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна?
към беседата >>
Не отнимай на човека туй, което Бог е направил.
Русия е недоволна, че във време на войната, всички взеха и на нея взеха Бесарабия, взеха от Финландия, от Полша своето си. Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква?
Не отнимай на човека туй, което Бог е направил.
На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал. Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят.
Наскоро, тук минавам покрай едно лимоново дърво, което е минало през една война. Гледам го, искам да му помогна да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко.
Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят.
Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък.
към беседата >>
На българина да се даде туй, което Бог му е дал.
Казва: „Не става така.“ Спорят все за онова, което е взето. Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил.
На българина да се даде туй, което Бог му е дал.
На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал. Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните.
Гледам го, искам да му помогна да се съвземе. Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят.
Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните.
Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури?
към беседата >>
На русина да се даде туй, което Бог му е дал.
Българите и те са недоволни, защото им взели нещо, да им го върнат. На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал.
На русина да се даде туй, което Бог му е дал.
На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал. Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък.
Казвам: Това дърво страда от много знание. Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните.
Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък.
Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш.
към беседата >>
На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ.
На всички хора взели нещо. Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал.
На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ.
На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал. Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна.
Онези, които са го гледали, много са знаели. Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък.
Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна.
Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко.
към беседата >>
На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал.
Какво се изисква? Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ.
На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал.
Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
Защо изсъхна?
Първите, които са съжалявали, искали да го наторят, че пръстта нямала хранителни сокове, донесли толкова силен тор, че наместо да го охранят, те го осакатиха малко. Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна.
Защо изсъхна?
От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата.
към беседата >>
Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
Не отнимай на човека туй, което Бог е направил. На българина да се даде туй, което Бог му е дал. На русина да се даде туй, което Бог му е дал. На англичанина, на французина, на всички народи и на всеки един човек, законът е все един и същ. На всеки един от вас да се даде това, което Бог му е дал.
Туй трябва да бъде една вътрешна мярка.
към беседата >>
От синия камък.
Второто положение гледам, като садят лимони, много знаят. Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна?
От синия камък.
Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона.
към беседата >>
Вчера седим тук и един брат говори.
Вчера седим тук и един брат говори.
Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа.
към беседата >>
Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури?
Изучавам, колко хората знаят по лимоните, как си гледат лимоните. Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък.
Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури?
Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона.
към беседата >>
Казвам: Не се месете в политиката.
Вчера седим тук и един брат говори.
Казвам: Не се месете в политиката.
Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го.
към беседата >>
Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш.
Имаме един лимон, казват, че трябва да му се тури син камък. Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури?
Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш.
Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се.
към беседата >>
Опасна работа е да се говори за политика.
Вчера седим тук и един брат говори. Казвам: Не се месете в политиката.
Опасна работа е да се говори за политика.
Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го. Държат го пленник.
към беседата >>
Изисква се много малко.
Казвам: „Да му турим.“ Туриха му син камък, че той изсъхна. Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш.
Изисква се много малко.
Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната.
към беседата >>
Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия.
Вчера седим тук и един брат говори. Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика.
Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия.
Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го. Държат го пленник.
към беседата >>
Един грам ти ще туриш във водата.
Защо изсъхна? От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко.
Един грам ти ще туриш във водата.
Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон?
към беседата >>
Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия.
Вчера седим тук и един брат говори. Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия.
Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия.
Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го. Държат го пленник.
към беседата >>
Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона.
От синия камък. Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата.
Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона.
Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим.
към беседата >>
Братът ме гледа.
Вчера седим тук и един брат говори. Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия.
Братът ме гледа.
Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го. Държат го пленник.
към беседата >>
Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона.
Казват: „Да му се тури син камък.“ Ама колко син камък да му се тури? Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона.
Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона.
Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова.
към беседата >>
Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го.
Казвам: Не се месете в политиката. Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа.
Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го.
Държат го пленник.
към беседата >>
Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се.
Казва: „Една шепа.“ С една шепа ти ще го отровиш. Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона.
Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се.
Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко.
към беседата >>
Държат го пленник.
Опасна работа е да се говори за политика. Хитлер отиде и нападна Белгия и Холандия. Казвам: Отиде да освободи Вилхелма, нали е в Холандия. Братът ме гледа. Хитлер отива да освободи брата си, толкоз години не го е виждал, освобождава го.
Държат го пленник.
към беседата >>
Пък чужда стомната.
Изисква се много малко. Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се.
Пък чужда стомната.
Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна.
към беседата >>
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога.
Да турим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни. Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно.
към беседата >>
Казвам: „Защо е пострадал този лимон?
Един грам ти ще туриш във водата. Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната.
Казвам: „Защо е пострадал този лимон?
“ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна.
към беседата >>
Да турим в ума си светлина.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога.
Да турим в ума си светлина.
Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни. Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно. Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
“ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим.
Та казвам на една сестра да ми донесе една стомна вода, да полеем лимона. Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон?
“ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим.
Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни.
към беседата >>
Защото светът се нуждае от просветени хора.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога. Да турим в ума си светлина.
Защото светът се нуждае от просветени хора.
Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни. Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно. Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова.
Не я оставям тя да полее, но аз ще полея лимона. Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим.
Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова.
Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва.
към беседата >>
Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога. Да турим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора.
Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“.
Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни. Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно. Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко.
Дигам стомната, пада върху бъчвата, пукна се стомната, счупи се. Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова.
Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко.
Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна.
към беседата >>
Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога. Да турим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“.
Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни.
Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно. Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна.
Пък чужда стомната. Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко.
Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна.
Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция.
към беседата >>
Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно.
Важното е за нас в този живот да се учим да слугуваме на Бога. Да турим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни.
Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно.
Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна.
Казвам: „Защо е пострадал този лимон? “ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна.
Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна.
Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна.
към беседата >>
Ние сме радостни и весели.
Да турим в ума си светлина. Защото светът се нуждае от просветени хора. Сега, както и да говорим, апостол Павел казва: „Ако любов нямам, нищо не се ползуваме“. Ако ние в нас не съзнаваме Божието присъствие, да го виждаме да присъствува в ума ни, когато мислим да Го виждаме, че Бог присъствува в ума ни, да чувствуваме, че Бог присъствува и в сърцето ни, да виждаме, че и Бог присъствува във волята ни. Когато вършим нещо и в постъпките си, навсякъде, във всяко наше действие, Бог да взема участие, тогава нашият живот се развива правилно.
Ние сме радостни и весели.
към беседата >>
Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни.
“ – „От невнимание, от незнание.“ Казвам на сестрата: „Ти ми донесе една стомна, аз я счупих, чужда стомната.“ Ще кажем: „Пукна се стомната.“ Пукнала се, но ще трябва да я купим. Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна.
Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни.
Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля.
към беседата >>
Казвам: Това е новото – да присъствува Бог в ума ни.
Казвам: Това е новото – да присъствува Бог в ума ни.
Да присъствува Бог в сърцето ни. Да присъствува Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде. Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.
към беседата >>
Но хубавата стомна се счупва.
Пращам я да купи една стомна, макар, че тяхната е вехта, ще им купим нова. Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни.
Но хубавата стомна се счупва.
Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения.
към беседата >>
Да присъствува Бог в сърцето ни.
Казвам: Това е новото – да присъствува Бог в ума ни.
Да присъствува Бог в сърцето ни.
Да присъствува Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде. Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.
към беседата >>
Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна.
Едно поливане ще ни костува 20 лева най-малко. Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва.
Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна.
Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки.
към беседата >>
Да присъствува Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде.
Казвам: Това е новото – да присъствува Бог в ума ни. Да присъствува Бог в сърцето ни.
Да присъствува Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде.
Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.
към беседата >>
Държах ѝ една малка лекция.
Тя отиде и гледам, донесе една хубава стомна. Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна.
Държах ѝ една малка лекция.
Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем.
към беседата >>
Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.
Казвам: Това е новото – да присъствува Бог в ума ни. Да присъствува Бог в сърцето ни. Да присъствува Бог в тялото ни, в душата ни, навсякъде.
Както е казал Христос: „Както Отец пребъдва в мене, така и аз в Него, така и вие да пребъдете в мене, за да бъдем всички едно, Бог в нас и ние в Него“.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна.
Казвам: „Ще вземеш, ще я напълниш с вода и ще я занесеш на сестрата отдето си я взела.“ Още веднъж да ми не носиш чужда стомна. Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция.
Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна.
Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш.
към беседата >>
Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля.
Тя взема новата стомна, взема и своята, и отива, и двете да ги напълни. Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна.
Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля.
Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш.
към беседата >>
Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения.
Но хубавата стомна се счупва. Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля.
Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения.
Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе.
към беседата >>
Често ние правим такива погрешки.
Аз ѝ казах да напълни новата стомна и да я занесе на сестрата, не и казах да носи и своята стомна. Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения.
Често ние правим такива погрешки.
Искаме да помогнем. Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе.
към беседата >>
Искаме да помогнем.
Държах ѝ една малка лекция. Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки.
Искаме да помогнем.
Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш. Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено.
към беседата >>
Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш.
Казвам ѝ: „Ще идеш да купиш още една стомна.“ Отиде, намери една хубава стомна. Ще вземеш стомната и ще внимаваш, като писано яйце ще я занесеш, да се отървем от тази беля. Казвам: В живота ние правим такива погрешки, от които аз изваждам ред заключения. Често ние правим такива погрешки. Искаме да помогнем.
Не можеш да помогнеш на един човек, когото ти не обичаш.
Не можеш да помогнеш и на себе си, ако не се обичаш. Не можеш да помогнеш на себе си, ако не обичаш Бога, Който е в тебе. Ти имаш признателност, ти гледаш лицето си в огледалото, но ти още не си видял онова, което Господ е създал в тебе. Да се зароди в мисълта ти една благодарност за хубавото, което е поставено. Някой път ние говорим за ума.
към беседата >>
3.
Старият и новият човек
,
НБ
, София, 12.5.1940г.,
Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже.
Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко.
Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже.
Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце.
към беседата >>
Ние мислим, че миналият живот не съществува.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето. Няма място, което да не е завзето с живот.
Ние мислим, че миналият живот не съществува.
То е заблуждение. Мислим, че бъдещ живот не съществува. И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля.
Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже.
Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля.
Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля.
към беседата >>
То е заблуждение.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето. Няма място, което да не е завзето с живот. Ние мислим, че миналият живот не съществува.
То е заблуждение.
Мислим, че бъдещ живот не съществува. И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас.
Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля.
Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас.
Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек?
към беседата >>
Мислим, че бъдещ живот не съществува.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето. Няма място, което да не е завзето с живот. Ние мислим, че миналият живот не съществува. То е заблуждение.
Мислим, че бъдещ живот не съществува.
И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
Казваме: що е човек?
Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас.
Казваме: що е човек?
Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло.
към беседата >>
И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето. Няма място, което да не е завзето с живот. Ние мислим, че миналият живот не съществува. То е заблуждение. Мислим, че бъдещ живот не съществува.
И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум.
Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек?
Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум.
Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек?
към беседата >>
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас.
Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето.
към беседата >>
Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце.
Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум.
Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце.
Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро.
към беседата >>
Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас.
Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас.
Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа.
към беседата >>
Човек е това, което носи свобода за човешката воля.
Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце.
Човек е това, което носи свобода за човешката воля.
Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек?
към беседата >>
Ние трябва да бъдем готови.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас.
Ние трябва да бъдем готови.
Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история.
към беседата >>
Що е човек?
Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля.
Що е човек?
Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови.
Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето.
Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек.
към беседата >>
Човек е онзи, който не прави никакво зло.
Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек?
Човек е онзи, който не прави никакво зло.
Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето.
Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа.
Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно.
към беседата >>
Що е човек?
Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло.
Що е човек?
Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
Носът е настоящето, а челото е бъдещето.
От моето гледище, за мене, миналият живот служи да поправим своите погрешки, а бъдещият живот служи да използуваме възможностите, които Бог вложил в нас. Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа.
Носът е настоящето, а челото е бъдещето.
А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото.
към беседата >>
Човек е това, което прави всякога добро.
Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек?
Човек е това, което прави всякога добро.
Що е човек? Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
А миналото е под носа.
Бъдещият живот служи за благословенията, които идват за нас. Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето.
А миналото е под носа.
Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си.
към беседата >>
Що е човек?
Човек е това, което носи свобода за човешката воля. Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро.
Що е човек?
Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
Цяла история.
Ние трябва да бъдем готови. Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа.
Цяла история.
Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си. Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
Човек е това, което постоянно люби.
Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек?
Човек е това, което постоянно люби.
към беседата >>
Цяла история носи човек.
Бог е, Който едновременно пребъдва в миналото, Бог е, Който пребъдва в настоящето, Бог е, Който пребъдва в бъдещето. Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история.
Цяла история носи човек.
Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си. Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога.
Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките.
към беседата >>
Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно.
Бъдещето е главата, челото, настоящето е носът, а миналото е всичкото това под носа. Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек.
Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно.
Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си. Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога.
Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право.
Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него.
към беседата >>
Аз нося миналото.
Носът е настоящето, а челото е бъдещето. А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно.
Аз нося миналото.
Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си. Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
Никой не може да люби всички.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога. Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право.
Никой не може да люби всички.
А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.
към беседата >>
Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си.
А миналото е под носа. Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото.
Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си.
Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
А само един Бог люби всички.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога. Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички.
А само един Бог люби всички.
Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички.
към беседата >>
Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
Цяла история. Цяла история носи човек. Миналото – нали живеят тия същества, тия животни, ядат и пият с мене заедно. Аз нося миналото. Хубавите неща, които сега ковем, те са носът, уханието, което приемаме с носа си.
Челото е Божественият свят, отвлеченият свят.
към беседата >>
Човек е същество, което люби само Едного.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога. Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички.
Човек е същество, което люби само Едного.
Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички.
към беседата >>
Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося.
Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося.
Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото. Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл. Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.
към беседата >>
Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките.
Сега от вас не се изисква да любите целият свят, защото то е работа само на Бога. Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного.
Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките.
Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате.
към беседата >>
Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото.
Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося.
Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото.
Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл. Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.
към беседата >>
Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него.
Единственото същество, което люби всички същества, то е Бог, следователно туй е Негово право. Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките.
Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него.
Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички.
към беседата >>
Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл.
Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося. Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото.
Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл.
Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.
към беседата >>
Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.
Никой не може да люби всички. А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него.
Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.
Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие.
към беседата >>
Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.
Едновременно настоящето, бъдещето и миналото, аз ги нося. Тогава ще кажеш: Благословен Господ, Който живее в бъдещето; благословен Господ, Който живее в настоящето; благословен Господ, Който живее в миналото. Благословен Господ, Който ме е научил да ям, Който ми дава благословения да ям; благословен Господ, Който ми дал свобода да дишам въздуха; благословен Господ, Който ми дал свобода да възприемам Божествената мисъл.
Чрез челото си приемам Божествената мисъл; чрез носа си приемам диханието; материалът за живота влиза през устата.
към беседата >>
Искате да знаете можете ли да любите всички.
А само един Бог люби всички. Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички.
Искате да знаете можете ли да любите всички.
Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички.
към беседата >>
Сега, тия работи са нещо педагогически.
Сега, тия работи са нещо педагогически.
Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава.
към беседата >>
Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички.
Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички.
Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички.
Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички?
към беседата >>
Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа?
Сега, тия работи са нещо педагогически.
Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа?
В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си.
към беседата >>
Само ако обичате само Едного, може да ги обичате.
Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички.
Само ако обичате само Едного, може да ги обичате.
Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички.
към беседата >>
В едно семейство гледам, едно дете се заинатило.
Сега, тия работи са нещо педагогически. Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа?
В едно семейство гледам, едно дете се заинатило.
Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа.
към беседата >>
Но Бог е, Който живее във всички.
Та, от всеки един от вас се изисква да люби Бога, Който живее в него. Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате.
Но Бог е, Който живее във всички.
Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам.
към беседата >>
Майка му го бие, то упорито като българин.
Сега, тия работи са нещо педагогически. Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило.
Майка му го бие, то упорито като българин.
Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си.
към беседата >>
Да няма противоречие.
Люби ли Бога, той чрез Бога ще люби всички. Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички.
Да няма противоречие.
Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички.
към беседата >>
Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?
Сега, тия работи са нещо педагогически. Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин.
Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?
“ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов.
към беседата >>
Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички.
Искате да знаете можете ли да любите всички. Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие.
Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички.
И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного.
към беседата >>
“ Рекох: „Така душа не се възпитава.
Сега, тия работи са нещо педагогически. Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?
“ Рекох: „Така душа не се възпитава.
Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска.
към беседата >>
И тогава, казвам, как можем да обичаме всички?
Като обичате Бога, Бог ще ви научи, чрез Бога ще обичате всички. Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички.
И тогава, казвам, как можем да обичаме всички?
Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного. Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си.
Като казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава.
Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си.
То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички.
Само ако обичате само Едного, може да ги обичате. Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички?
Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички.
И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного. Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
То гледа.
В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си.
То гледа.
След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам.
Но Бог е, Който живее във всички. Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички.
И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам.
Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного. Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си.
Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа.
След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си.
Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
Аз обичам Едного, Който обича всички.
Да няма противоречие. Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам.
Аз обичам Едного, Който обича всички.
Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного. Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
Този човек ме побутна и аз съм готов.
Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем? “ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си.
Този човек ме побутна и аз съм готов.
Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного.
Не взимайте атрибутите, качествата на Бога да обичате всички. И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички.
Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного.
Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска.
“ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов.
Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска.
Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
И тогава, казвам, как можем да обичаме всички? Щом аз обичам Едногото, в мене е Един, Който обича всички, следователно аз съзнавам, че в мене живее Един, Който обича всички. И аз съзнавам, че в себе си имам Един, Когото обичам. Аз обичам Едного, Който обича всички. Бог обича всички, защото има един, който обича само Едного.
Ти, който обичаш Бога, изискваш да има един човек, който да го обичаш и на когото да разчиташ.
към беседата >>
Аз го побутнах по главата.
Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Този човек ме побутна и аз съм готов. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска.
Аз го побутнах по главата.
към беседата >>
Сега вие туряте едно противоречие.
Сега вие туряте едно противоречие.
Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат.
към беседата >>
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата.
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата.
За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение.
към беседата >>
Някой пита как може да люби.
Сега вие туряте едно противоречие.
Някой пита как може да люби.
Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат.
към беседата >>
За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете.
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата.
За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете.
То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е.
към беседата >>
Тази работа е лесна.
Сега вие туряте едно противоречие. Някой пита как може да люби.
Тази работа е лесна.
Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат.
към беседата >>
То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията?
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете.
То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията?
Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го.
към беседата >>
Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш.
Сега вие туряте едно противоречие. Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна.
Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш.
Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече.
към беседата >>
Чудна работа!
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията?
Чудна работа!
“ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе.
към беседата >>
Не се изисква голяма философия.
Сега вие туряте едно противоречие. Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш.
Не се изисква голяма философия.
Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие.
към беседата >>
“ Да ви кажа в какво седи магията.
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа!
“ Да ви кажа в какво седи магията.
Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе.
към беседата >>
Пчелите знаят да ядат.
Сега вие туряте едно противоречие. Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия.
Пчелите знаят да ядат.
Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива.
към беседата >>
Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение.
Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията.
Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение.
Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи.
към беседата >>
Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат.
Някой пита как може да люби. Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат.
Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат.
То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота.
към беседата >>
Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е.
За бъдеще, едно упорито дете, учителят ще дойде и ще го побутне по главата и детето ще каже: „Готово съм да направя това, което искате от мене“, но ти ще предадеш светлина на това дете. То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение.
Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е.
Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши.
към беседата >>
То е философия, но те знаят да ядат.
Тази работа е лесна. Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат.
То е философия, но те знаят да ядат.
Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре.
към беседата >>
Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го.
То казва: „Разбирам.“ – „Че каква е магията? Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е.
Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го.
То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши. Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече.
Вие питате някой как да яде – тъй както знаеш. Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат.
Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече.
Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало.
към беседата >>
То не иска да влезе.
Чудна работа! “ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го.
То не иска да влезе.
Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши. Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
Няма какво да учим човека как да пие.
Не се изисква голяма философия. Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече.
Няма какво да учим човека как да пие.
Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино.
към беседата >>
Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе.
“ Да ви кажа в какво седи магията. Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе.
Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе.
Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши. Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
Нека пие, само да не препива.
Пчелите знаят да ядат. Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие.
Нека пие, само да не препива.
По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат.
към беседата >>
Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи.
Не че ще изясня въпроса, но да дам едно изяснение. Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе.
Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи.
Има за ядене и пиене, ябълки, круши. Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота.
Мухите знаят да ядат, всичките животни знаят да ядат, а сега умните хора ще ги учим как да ядат. То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива.
По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота.
На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат.
към беседата >>
Има за ядене и пиене, ябълки, круши.
Вечерно време, в такъв един салон, вие сте турили грънци, вази, тъмно е. Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи.
Има за ядене и пиене, ябълки, круши.
Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре.
То е философия, но те знаят да ядат. Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота.
На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре.
Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише.
към беседата >>
Туй дете е вече готово да направи.
Казвате: „Гледай да не счупиш.“ Туй дете минава, направи пакост, и най-после се бои да влиза, казва: „не влизам“, бият го. То не иска да влезе. Давам му една лампа, като освети, да види тия хубавите работи – то има разположение да влезе. Като осветля стаята, като погледне, светлината като влезе в ума, детето е готово да направи. Има за ядене и пиене, ябълки, круши.
Туй дете е вече готово да направи.
към беседата >>
Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало.
Ще им кажем само: „Като ядете, не преядайте.“ Нищо повече. Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре.
Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало.
Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата.
към беседата >>
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума.
В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие.
към беседата >>
Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино.
Няма какво да учим човека как да пие. Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало.
Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино.
Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише.
към беседата >>
В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума.
В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си.
Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби.
към беседата >>
Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат.
Нека пие, само да не препива. По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино.
Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат.
Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише. Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от света.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума. В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си.
Няма по-хубаво нещо от света.
Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света.
към беседата >>
Та питал бащата защо кряскат.
По някой път мнозина запитват защо има противоречия в живота. На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат.
Та питал бащата защо кряскат.
Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише. Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума. В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света.
Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат.
Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил.
към беседата >>
Крясъкът излязъл из това шише.
На един баща дали две шишета с една течност, вино имало вътре. Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат.
Крясъкът излязъл из това шише.
Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише. Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
Казва: „Не любете света“, да се не увлечем.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума. В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат.
Казва: „Не любете света“, да се не увлечем.
Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил. Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата.
Едното шише било сладко, а другото – опивателно, вече ферментирало. Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише.
Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата.
Щом един човек кряска, той е пил от второто шише. Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие.
Та казвам: Нас ни трябва светлина в ума. В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем.
Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие.
Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил. Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Щом един човек кряска, той е пил от второто шише.
Като дошъл вкъщи, от първото шише отворил и знаел какво е, дал на двете деца да пият от първото, от сладкото вино, а на другите си деца дал да пият от другото шише, от опивателното вино. Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата.
Щом един човек кряска, той е пил от второто шише.
Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби.
В този свят сме ние и държим в мисълта си и казваме: „Лош е светът.“ Извадете тази мисъл из ума си. Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие.
Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби.
В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил. Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
Онези, които пили от сладкото вино, се радват, а онези другите започнали да кряскат. Та питал бащата защо кряскат. Крясъкът излязъл из това шише. Второто шише, като отвориха, то внесе крясък в децата. Щом един човек кряска, той е пил от второто шише.
Щом човек се радва, той е пил от първото шише.
към беседата >>
В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света.
Няма по-хубаво нещо от света. Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби.
В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света.
После да обичаме онова, което Той е направил. Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога.
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога.
Но в какво седи новото в света? Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали. И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили. Но същественото не определят.
към беседата >>
После да обичаме онова, което Той е направил.
Тук, в Евангелието, има две мисли, които си противоречат. Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света.
После да обичаме онова, което Той е направил.
Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Но в какво седи новото в света?
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога.
Но в какво седи новото в света?
Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали. И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили. Но същественото не определят.
към беседата >>
Заради Неговата любов да обичаме света.
Казва: „Не любете света“, да се не увлечем. Казва, че „Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Има едно различие. Онзи свят, в който живеем, той е светът, който Бог люби. В този свят ние трябва да любим Онзи, Който направи света. После да обичаме онова, което Той е направил.
Заради Неговата любов да обичаме света.
към беседата >>
Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали.
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога. Но в какво седи новото в света?
Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали.
И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили. Но същественото не определят.
към беседата >>
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума.
Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае.
към беседата >>
И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили.
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога. Но в какво седи новото в света? Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали.
И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили.
Но същественото не определят.
към беседата >>
Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума.
Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее.
Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка.
към беседата >>
Но същественото не определят.
Сега, като имате предвид, искате всички да бъдете от децата на Бога. Но в какво седи новото в света? Аз съм разглеждал толкоз философи, от памтивека какво са писали. И за свободата са говорили, и за любовта, за много работи са говорили.
Но същественото не определят.
към беседата >>
Това са храни, съществени храни.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее.
Това са храни, съществени храни.
Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни.
към беседата >>
В какво седи същественото?
В какво седи същественото?
Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи.
към беседата >>
Тази храна е събрана.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни.
Тази храна е събрана.
Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума.
към беседата >>
Човек трябва да се учи.
В какво седи същественото?
Човек трябва да се учи.
Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал.
към беседата >>
Компресирана светлина.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана.
Компресирана светлина.
Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло.
към беседата >>
Соломон казва, че нямало нищо ново под небето.
В какво седи същественото? Човек трябва да се учи.
Соломон казва, че нямало нищо ново под небето.
Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал. Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Умът, който събира, който възприема, той знае.
Та казвам ви: Любовта трябва да влезе в нас като една подбудителна причина, понеже ние се нуждаем от светлина, а светлината е храна за ума. Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина.
Умът, който събира, който възприема, той знае.
Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа.
към беседата >>
Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи.
В какво седи същественото? Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето.
Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи.
Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал. Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Знанието е потребно като храна, не като залъгалка.
Без светлина умът линее, без топлина сърцето линее, без сила тялото линее. Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае.
Знанието е потребно като храна, не като залъгалка.
Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде.
към беседата >>
Защо нямаше нови работи до времето на Соломона?
В какво седи същественото? Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи.
Защо нямаше нови работи до времето на Соломона?
Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал. Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни.
Това са храни, съществени храни. Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка.
Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни.
Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде. Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи.
В какво седи същественото? Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона?
Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи.
Обаче Соломон днес е прогледал. Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума.
Тази храна е събрана. Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни.
Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума.
Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде. Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Обаче Соломон днес е прогледал.
Човек трябва да се учи. Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи.
Обаче Соломон днес е прогледал.
Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло.
Компресирана светлина. Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума.
Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло.
Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде. Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
Соломон казва, че нямало нищо ново под небето. Действително, до Соломона нямаше нищо ново, то е вярно, но от Соломона насам има нови работи. Защо нямаше нови работи до времето на Соломона? Защото имаше триста жени в ума си и деветстотин наложници в сърцето си, че не можеше да види новото, а виждаше само старите работи. Обаче Соломон днес е прогледал.
Тогава имаше триста жени и не можеше да гледа.
към беседата >>
Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа.
Умът, който събира, който възприема, той знае. Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло.
Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа.
Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде. Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално.
Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото.
към беседата >>
Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде.
Знанието е потребно като храна, не като залъгалка. Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа.
Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде.
Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално.
Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път.
Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте.
към беседата >>
Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
Има едно знание, което не е съществено, но има едно знание, което храни. Та казвам: Има едно знание, което носи светлина, като храна в ума. Ние говорим за една топлина, която е храна за човешкото сърце и говорим за една сила, която е храна за човешкото тяло. Щом тялото е силно, човек е способен за каквато и да е работа. Щом сърцето се храни с топлина, туй сърце е готово за всяка работа, която му се даде.
Щом умът се храни добре и той е способен да свърши каквато и да е работа.
към беседата >>
Няма защо да се спираме върху тия отклонения.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално. Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път.
Няма защо да се спираме върху тия отклонения.
Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора.
към беседата >>
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата.
Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш.
към беседата >>
Разглеждам този въпрос, той е динамичен.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално. Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения.
Разглеждам този въпрос, той е динамичен.
Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки.
към беседата >>
Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата.
Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата.
Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек.
към беседата >>
Има много взривни вещества.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално. Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен.
Има много взривни вещества.
Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си.
към беседата >>
Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата. Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата.
Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни.
На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна.
към беседата >>
Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото.
Сега ние разглеждаме въпроса нашироко, принципално. Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества.
Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото.
Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече.
към беседата >>
На тази душа ще изпращаме храна.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата. Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни.
На тази душа ще изпращаме храна.
Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила.
към беседата >>
Злото не барайте.
Многоженството е един недъг на човечеството, един голям недъг, който се дължи на едно отклонение на човешката душа от правилния път. Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото.
Злото не барайте.
Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото.
към беседата >>
Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата. Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна.
Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш.
Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Изискват се много учени хора.
Няма защо да се спираме върху тия отклонения. Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте.
Изискват се много учени хора.
Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи.
към беседата >>
Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш.
Та казвам: Необходимо е добре да се храни умът, добре да се храни сърцето и добре да се храни душата. Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш.
Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш.
То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки.
Разглеждам този въпрос, той е динамичен. Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора.
Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки.
Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея.
към беседата >>
То е новият човек.
Под думата „душа“ ние разбираме, чрез устата храним душата. Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш.
То е новият човек.
С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си.
Има много взривни вещества. Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки.
Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си.
Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото.
към беседата >>
С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна.
Има една душа, която трябва да я храним, тази душа трябва да се храни. На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек.
С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна.
Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече.
Някои се спират да разглеждат какво нещо е злото. Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си.
Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече.
Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго.
към беседата >>
Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила.
На тази душа ще изпращаме храна. Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна.
Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила.
Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Не противи се на злото.
Злото не барайте. Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече.
Не противи се на злото.
Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света.
към беседата >>
Туй е благословението, което Господ ни е дал.
Като възприемеш една хапка, с любов да я изпратиш. Тази душа, като приеме тази храна, да чувствува любовта, да чувствува, че с любов я храниш. То е новият човек. С любов да храниш, с всяка хапка, с всяка мисъл и с всяка постъпка, защото ако възприемем една хапка хляб, но тази хапка трябва да има топлина, в тази хапка трябва да има светлина, и ако тази хапка, която принесем на душата, не съдържа светлина и сила в себе си, тя не е здравословна. Следователно храната, която даваме на душата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила.
Туй е благословението, което Господ ни е дал.
към беседата >>
Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи.
Изискват се много учени хора. Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото.
Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи.
Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света. При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
Само едно изречение: Сила, доброта, красота, разумност трябва на човека.
Само едно изречение: Сила, доброта, красота, разумност трябва на човека.
към беседата >>
Стойте настрана от нея.
Когато се приближиш при злото, трябва да вземеш всичките предпазителни мерки. Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи.
Стойте настрана от нея.
Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света. При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото.
Няма някой, който се е занимавал със злото, да не е бил ухапан и мнозина са платили с живота си. Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея.
Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото.
Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света. При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
Злото е нещо друго.
Христа когато Го запитаха за злото, казва: „Не противи се злому“, нищо повече. Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото.
Злото е нещо друго.
Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света. При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света.
Не противи се на злото. Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго.
Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света.
При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
При сегашните условия всеки може да ни помогне.
Злото е една мощна, творческа сила в природата, турена да работи. Стойте настрана от нея. Считате, че може да се справите със злото, пък не разбирате постъпките на злото. Злото е нещо друго. Ние сме длъжни като хора да се занимаем с туй, което е проявление в света.
При сегашните условия всеки може да ни помогне.
към беседата >>
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини.
Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал.
към беседата >>
Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини.
Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка.
Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин.
към беседата >>
Един ден гледа един човек, плава във водата.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини. Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка.
Един ден гледа един човек, плава във водата.
Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде.
към беседата >>
Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини. Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата.
Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал.
Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци.
към беседата >>
Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини. Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал.
Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата.
Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде.
към беседата >>
Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал.
В този път, по който вървим, ние, съвременните хора, мязаме на онзи рибарин – дошли сме в туй положение, – който правил много добрини. Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата.
Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал.
„Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това.
към беседата >>
„Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин.
Направил девет добрини и за деветте добрини все роптаели и той решил вече добро никому няма да прави отсега нататъка. Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал.
„Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин.
Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това. Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде.
Един ден гледа един човек, плава във водата. Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин.
Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде.
Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това. Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци.
Казва: „Решил съм да не правя добро, на девет души направих и ти може да бъдеш един от тях, преди да те зная.“ Този му казва: „Направи още един опит, ако и той излезе като другите, оттам насетне не прави добро.“ Той бил царят на една държава, дето се разрушил корабът му, държал се само за една дъска и плавал. Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде.
Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци.
Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това. Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде.
Рибаринът казва: „Хайде да те послушам“, извадил го из водата. Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци.
Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде.
Сега, някой път може да опитате това. Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Сега, някой път може да опитате това.
Като излязъл на брега, царят му казал: „Аз съм от онези, които никога не забравят какво нещо е милостта“ и си заминал. „Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде.
Сега, някой път може да опитате това.
Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
„Ще видим“ – казва, рибарят, но оттам насетне всичко тръгнало напред на този рибарин. Един ден намерил, че лодката му е поправена, лопатите са поправени хубаво, вкъщи много работи от невидимо все идат, започнало да тече навсякъде. Един ден намерил, че колибата му е поправена, поставени са хубави прозорци. Един ден намерил каляска и коне, всичко туй от невидимо все иде. Сега, някой път може да опитате това.
Христос казва: Няма нито един от вас, който да е направил услуга някому и да не е приел стократно за това.
към беседата >>
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света.
Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки.
към беседата >>
Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света.
Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си.
Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света.
към беседата >>
Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света. Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си.
Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум.
Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си.
към беседата >>
Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света. Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум.
Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш.
В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си.
към беседата >>
В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света. Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш.
В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв.
В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си.
към беседата >>
В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки.
Та казвам на всинца ви: Трябва да направите десетото добро в света. Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв.
В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки.
Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си.
към беседата >>
Ние сега говорим за човеколюбие в света.
Ние сме хора, които правим големи пакости на себе си. Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки.
Ние сега говорим за човеколюбие в света.
Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си.
към беседата >>
Никой човек няма право да осакати очите си.
Ти се възмущаваш, в себе си дигаш шум. Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света.
Никой човек няма право да осакати очите си.
Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си. Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Никой човек няма право да осакати ушите си.
Не знаеш, че с този шум ти най-първо правиш една голяма пакост на себе си, без да знаеш. В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си.
Никой човек няма право да осакати ушите си.
Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си. Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Никой човек няма право да осакати носа си.
В една голяма тревога, в която често изпадаме – статистика има, – ние някой път ставаме причина по пет милиона клетки да станат жертва на един гняв. В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си.
Никой човек няма право да осакати носа си.
Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си. Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си.
В една война пет милиона хора може да отидат жертва и ако ти пет–шест пъти се разсърдиш, значи по пет милиона ако измрат, пет по пет, това са двадесет и пет милиона клетки. Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си.
Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си.
Никой няма право да осакати сърцето си. Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Никой няма право да осакати сърцето си.
Ние сега говорим за човеколюбие в света. Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си.
Никой няма право да осакати сърцето си.
Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Никой няма право да осакати ума си.
Никой човек няма право да осакати очите си. Никой човек няма право да осакати ушите си. Никой човек няма право да осакати носа си. Никой човек няма право да осакати устата си, езика си, ръцете си, краката си. Никой няма право да осакати сърцето си.
Никой няма право да осакати ума си.
към беседата >>
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение.
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение.
Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката.
към беседата >>
Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността?
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение.
Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността?
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти.
към беседата >>
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод.
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение. Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността?
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод.
Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти. Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Този плод трябва да го проверим.
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение. Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод.
Този плод трябва да го проверим.
Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти. Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Той ще остави своите отпечатъци.
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение. Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим.
Той ще остави своите отпечатъци.
Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти. Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката.
Ние, сегашните хора, преподаваме един морал, който няма приложение. Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци.
Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката.
Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти. Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти.
Аз казвам: няма приложение, няма резултат, защото ако една вяра в нас не може да има един резултат, един плод, ако една надежда в нас не може да принесе плод, ако любовта не може да принесе плод, в какво седи реалността? Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката.
Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти.
Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка в реалния свят трябва да даде плод. Този плод трябва да го проверим. Той ще остави своите отпечатъци. Ако плодът е в умствения свят, той ще остави своя отпечатък в главата; ако е в духовния свят, той ще остави отпечатък на лицето; ако е на физическото поле, оставя отпечатък на ръката. Следователно, за да познаеш една реалност, дали си живял добре, чертите на доброто са оставени на главата, на лицето ти, на ръката ти.
Ако белезите ги има, тогава ти си постъпил добре.
към беседата >>
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас.
Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе.
към беседата >>
Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас.
Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло.
Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш.
към беседата >>
Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло.
Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието.
Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри.
към беседата >>
Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието.
Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас.
Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията.
към беседата >>
Има двама свидетели.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас.
Има двама свидетели.
Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме.
към беседата >>
Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе.
Та казвам сега: Знанието седи в това да изучим възможностите, които Бог е вложил в нас. Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели.
Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе.
Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст.
към беседата >>
Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш.
Знанието зависи от възможностите, които са вложени в нашия ум, зависи от възможностите, които са вложени в нашето сърце и в нашето тяло. Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе.
Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш.
– „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове.
към беседата >>
– „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри.
Тия възможности като ги развиваме, от тях зависи знанието. Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш.
– „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри.
Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят.
към беседата >>
Ние се извиняваме с условията.
Не е онова знание, за което аз говоря, за низшето, което ми казва: [...] Защото онова, което пророците са казали и каквото Христос е говорил и каквото сега са казали, то трябва да бъде в съгласие с онова, което е вложено в нас. Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри.
Ние се извиняваме с условията.
Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде.
към беседата >>
Условията ние ги създаваме.
Има двама свидетели. Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията.
Условията ние ги създаваме.
Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват.
към беседата >>
Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст.
Следователно ти, когато говориш истината, трябва да знаеш, че Бог те наблюдава и тия, разумните същества, те наблюдават как ще оцениш ония възможности, които са вложени вътре в тебе. Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме.
Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст.
По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби.
към беседата >>
По-рано ги правеха тия прустове.
Щом кръшнеш малко нещо, Той казва: „Не е право, не си направил право.“ Ти веднага започнеш да се извиняваш. – „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст.
По-рано ги правеха тия прустове.
Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Сега не ги правят.
– „Не е право.“ – „Условията са такива.“ – „Не е право.“ Че условията са такива, условията са много добри. Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове.
Сега не ги правят.
Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде.
Ние се извиняваме с условията. Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят.
Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде.
Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват.
Условията ние ги създаваме. Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде.
Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват.
Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби. Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби.
Аз често съм наблюдавал, българите като направят къща, направят ѝ един пруст. По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват.
Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби.
Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
По-рано ги правеха тия прустове. Сега не ги правят. Направят един пруст, една малка верандичка валчеста, че младата снаха нечистата вода я изхвърля отпреде. Две–три години изхвърлят нечистата вода отпреде и после, след две–три години започват да боледуват. Казват: „Не зная какви уроки ни хванаха, уж къщата нова, пък започнахме да боледуваме.“ Че как няма да боледуват – тия нечистотии, които се изхвърлят, там започнат да се развъждат известни микроби.
Днес вие хвърлите една лоша мисъл във вашия двор, утре хвърлите друга и казвате: „Не зная откъде съм наследил това.“ Отникъде не е наследено, но не хвърляй помия пред лицето на къщата.
към беседата >>
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко.
Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен.
към беседата >>
Старият човек е, който мисли криво.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко.
Старият човек е, който мисли криво.
Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта.
към беседата >>
Той е наречен стар човек.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво.
Той е наречен стар човек.
Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е.
към беседата >>
Има във вас един мърморко, голям мърморко е.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек.
Има във вас един мърморко, голям мърморко е.
Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло.
към беседата >>
Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е.
Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко.
Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана.
към беседата >>
Той винаги е недоволен.
Та, казва се: „Колко е по-добър човек.“ Този човек е наречен нов човек, вътре във вас, за когото трябва да жертвувате всичко. Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко.
Той винаги е недоволен.
Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер.
към беседата >>
Недоволството е неговата черта.
Старият човек е, който мисли криво. Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен.
Недоволството е неговата черта.
Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш.
към беседата >>
Критик първокласен е.
Той е наречен стар човек. Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта.
Критик първокласен е.
Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как.
към беседата >>
Добро не може да види, навсякъде вижда само зло.
Има във вас един мърморко, голям мърморко е. Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е.
Добро не може да види, навсякъде вижда само зло.
Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как. Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Каквото и да направиш, той все ще намери махана.
Във всичките го има, няма човек, [в] когото този мърморко да не е вътре, някъде повече, някъде по-малко. Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло.
Каквото и да направиш, той все ще намери махана.
Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как. Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер.
Той винаги е недоволен. Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана.
Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер.
Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как. Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш.
Недоволството е неговата черта. Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер.
Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш.
Пък не ти казва как. Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Пък не ти казва как.
Критик първокласен е. Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш.
Пък не ти казва как.
Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Казва: „Така не се дава.“
Добро не може да види, навсякъде вижда само зло. Каквото и да направиш, той все ще намери махана. Ако си религиозен, ще каже: „Какъв си лицемер. Тъй не се моли.“ Ако даваш пари, ще те обвини, че не си знаел как да даваш. Пък не ти казва как.
Казва: „Така не се дава.“
към беседата >>
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново.
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново.
Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки? “ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм.
към беседата >>
Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки?
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново.
Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки?
“ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце?
към беседата >>
“ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце?
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново. Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки?
“ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце?
“ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа.
към беседата >>
“ Той поставя въпроса „малко, от сърце“.
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново. Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки? “ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце?
“ Той поставя въпроса „малко, от сърце“.
Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал.
към беседата >>
Като че не е възможно много от сърце да се дава.
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново. Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки? “ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“.
Като че не е възможно много от сърце да се дава.
Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава?
към беседата >>
Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм.
Имаше един господин доста богат, той беше адвокат, живееше във Велико Търново. Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки? “ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава.
Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм.
Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава? “ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце?
Аз го питам един ден: „Защо даваш малко, по пет стотинки, по десет стотинки? “ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм.
Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце?
“ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава? “ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
“ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа.
“ Той казва: „Малко, но от сърце.“ Питам го: „Ами не може ли да даваш много от сърце? “ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце?
“ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа.
Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава? “ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал.
“ Той поставя въпроса „малко, от сърце“. Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа.
Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал.
То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава? “ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава?
Като че не е възможно много от сърце да се дава. Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал.
То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава?
“ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
“ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
Казвам: „Хубаво, ако е така, съгласен съм. Но – казвам – не може ли да се даде много от сърце? “ Той се поусмихна и казва: „Не съм дошъл още дотам.“ Казва: „Имам две съображения – беше доста духовит, умен човек – пет пари като дам, да дойде и втори път да иска, да му чуя гласа. Ако му дам много, няма да дойде, ще ми е жал. То – казва – баш не е така.“ Аз казвам: „Адвокатът така се извинява.“ Казвам: „Ако ти си на неговото място, дойдеш на неговото място, как ще искаш тогава?
“ Казва: „Ще искам тогава много да ми даде.“
към беседата >>
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как.
Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда.
към беседата >>
Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как.
Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път.
Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае.
към беседата >>
Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как. Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път.
Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава.
Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек.
към беседата >>
Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как. Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава.
Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш.
Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш.
към беседата >>
Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как. Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш.
Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек.
Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си.
към беседата >>
Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда.
Та казвам: Ние, съвременните хора, искаме да направим добро на себе си, но не знаем как. Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек.
Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда.
За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява.
към беседата >>
За нищо не му разправяй, да не знае.
Този, старият човек, който живее в нас, постоянно ни отклонява от правия път. Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда.
За нищо не му разправяй, да не знае.
Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява. Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек.
Ако е въпрос за любов, казва: „Оставете тази любов, не съществува такава. Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае.
Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек.
Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява. Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш.
Тя е една фикция.“ Старият човек казва: „Яж и пий, това ще ти остане.“ Старият човек като дойде, казва: „Трябва да постъпваш добре, силен трябва да бъдеш, да го подчиниш. Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек.
Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш.
По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява. Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си.
Всички хора тъпчи, остави стария човек да си подигне главата, да те познаят, че си силен.“ Това е философията на стария човек. Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш.
По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си.
До едно време, от страх се подчинява. Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
До едно време, от страх се подчинява.
Казва: „Не му разправяй за Бога, те са говеда. За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си.
До едно време, от страх се подчинява.
Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
За нищо не му разправяй, да не знае. Няма защо да му разправяш.“ Това е старият човек. Това са старите заблуждения, които съществуват навсякъде, и в дома ще [ги] видиш. По някой път синът започне да мисли да стане като бащата си. До едно време, от страх се подчинява.
Като стане силен, казва: „И аз може да постъпвам като тебе.“
към беседата >>
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил.
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил.
Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото. Пита го: „Защо го биеш? “ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша. И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти? “ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото.
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил.
Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото.
Пита го: „Защо го биеш? “ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша. И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти? “ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
Пита го: „Защо го биеш?
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил. Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото.
Пита го: „Защо го биеш?
“ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша. И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти? “ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
“ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша.
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил. Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото. Пита го: „Защо го биеш?
“ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша.
И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти? “ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти?
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил. Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото. Пита го: „Защо го биеш? “ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша.
И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти?
“ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
“ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
Аз наричам благороден син, не само баща му да го бие, когато е бил на пет години, но да мяза на онзи син, има една приказка, в която в турско време, някъде в Херцеговина било, имаха война, в миналите векове, при един от турските паши идва един старец на шестдесет и пет години, оплаква се, че баща му го е бил. Казва: „Наби ме баща ми.“ Отива и вижда: баща му на осемдесет и пет годни, работи, кара колелото. Пита го: „Защо го биеш? “ Казва: „Мързелив е, не работи, каквото му кажа, не слуша. И аз – казва – имам баща, но слушам баща си, а той не ме слуша.“ – „Де е баща ти?
“ Отива, а той – на сто двадесет и пет години, и той здравеняк.
към беседата >>
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката.
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката.
Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие? Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата. Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля. Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
към беседата >>
Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие?
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката.
Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие?
Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата. Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля. Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
към беседата >>
Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата.
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката. Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие?
Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата.
Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля. Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
към беседата >>
Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля.
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката. Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие? Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата.
Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля.
Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
към беседата >>
Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
Аз наричам онзи благороден син, който на шестдесет и пет години подложил гърба на баща си да го бие, да признае погрешката. Той като е на шестдесет и пет години, не струва ли да се бие? Всякога сравненията не изказват една истина, но обясняват правилно нещата. Един тъпан, ако не се бие, скоро се разваля.
Колкото се бие повече тъпанът, той е здрав, по него не полепва никакъв прах.
към беседата >>
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания.
[Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората.
към беседата >>
[Без тях] щеше да бъде по-лошо.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания.
[Без тях] щеше да бъде по-лошо.
Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия.
към беседата >>
Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания. [Без тях] щеше да бъде по-лошо.
Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега.
Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново.
към беседата >>
Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания. [Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега.
Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота.
Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново. В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания. [Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота.
Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват.
В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново. В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората.
Та казвам: [Добре е] човек като минава през разните съвременни изпитания. [Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват.
В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората.
Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново. В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия.
[Без тях] щеше да бъде по-лошо. Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората.
Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия.
Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново. В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново.
Ако хората нямаха изпитания, сега действително терзанията са големи, но без тия изпитания, животът щеше да бъде по-тежък отколкото е сега. Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия.
Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново.
В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
В историята ще се отбележи една нова линия.
Сега, разбира се, някой казва, ние всички се възмущаваме от несгодите на живота. Ние виждаме, запример, добрите страни в живота, които съществуват. В сегашната култура стават известни раздори, бият се хората. Както и да обясняват всичките тия противоречия, тия народи вършат волята Божия. Всичко туй за в бъдеще ще внесе нещо ново.
В историята ще се отбележи една нова линия.
към беседата >>
Сега четете там, че Каин убил брата си.
Сега четете там, че Каин убил брата си.
Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление?
към беседата >>
Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане?
Сега четете там, че Каин убил брата си.
Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане?
Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там.
към беседата >>
Каква щеше да бъде историята на хората?
Сега четете там, че Каин убил брата си. Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане?
Каква щеше да бъде историята на хората?
Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба.
към беседата >>
Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото.
Сега четете там, че Каин убил брата си. Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората?
Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото.
Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е.
към беседата >>
Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление?
Сега четете там, че Каин убил брата си. Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото.
Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление?
Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл.
към беседата >>
Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление?
Сега четете там, че Каин убил брата си. Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление?
Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление?
Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората.
към беседата >>
Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там.
Ако Каин не беше убил брата си, какво щеше да стане? Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление?
Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там.
Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек.
към беседата >>
Нека се пръсне тази бомба.
Каква щеше да бъде историята на хората? Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там.
Нека се пръсне тази бомба.
Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую.
към беседата >>
Ние може да мислим каквото и да е.
Като казвам това, не че ние одобряваме убийството, съвсем другаде стои злото. Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба.
Ние може да мислим каквото и да е.
Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую?
към беседата >>
Престъплението не седи в нашата мисъл.
Мислите ли, че ако счупите някакво гърне, има някакво престъпление? Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е.
Престъплението не седи в нашата мисъл.
Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога?
към беседата >>
Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората.
Мислите ли, че ако се пръсне една бомба, има някакво престъпление? Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл.
Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората.
Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог?
към беседата >>
Запример, ти може да спънеш вярващия човек.
Престъплението седи в това, че ако вие пукнете тази бомба, може да убие няколко души и престъплението е там. Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората.
Запример, ти може да спънеш вярващия човек.
Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам.
към беседата >>
Сегашните хора учат кое е правото верую.
Нека се пръсне тази бомба. Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек.
Сегашните хора учат кое е правото верую.
Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката.
към беседата >>
Кой е онзи, който ще ми каже правото верую?
Ние може да мислим каквото и да е. Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую.
Кой е онзи, който ще ми каже правото верую?
Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат.
към беседата >>
Казва: „Ти вярваш ли в Бога?
Престъплението не седи в нашата мисъл. Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую?
Казва: „Ти вярваш ли в Бога?
“ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ.
към беседата >>
“ В кой Бог?
Престъплението седи в онова поражение, с което ние спъваме хората. Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога?
“ В кой Бог?
От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината?
към беседата >>
От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам.
Запример, ти може да спънеш вярващия човек. Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог?
От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам.
Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината? “ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък.
към беседата >>
Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката.
Сегашните хора учат кое е правото верую. Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам.
Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката.
Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината? “ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък. Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
Двама стражари го карат.
Кой е онзи, който ще ми каже правото верую? Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката.
Двама стражари го карат.
Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината? “ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък. Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
Туй е един древен разказ.
Казва: „Ти вярваш ли в Бога? “ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат.
Туй е един древен разказ.
Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината? “ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък. Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината?
“ В кой Бог? От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ.
Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината?
“ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък. Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
“ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък.
От моето гледище, ето в кой Господ аз вярвам. Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината?
“ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък.
Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
Срещна един господин, карат го с железни вериги на краката. Двама стражари го карат. Туй е един древен разказ. Един от царете, като го вижда, приближава се и казва: „Каква му е вината? “ – „Ял и пил, направил престъпления, много големи борчове, че е осъден да изплаща борчовете.“ Той отива и казва: „Аз ще платя заради него, пуснете го.“ А пък на него казва: „Не прави борчове отсега нататък.
Каквото си ял и пил, аз плащам, но ти не прави повече борчове.“
към беседата >>
И целият процес на човешкото развитие е там.
И целият процес на човешкото развитие е там.
Една майка ражда едно дете. В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка.
към беседата >>
Една майка ражда едно дете.
И целият процес на човешкото развитие е там.
Една майка ражда едно дете.
В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща.
към беседата >>
В какво седи?
И целият процес на човешкото развитие е там. Една майка ражда едно дете.
В какво седи?
Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си.
към беседата >>
Тази майка ражда.
И целият процес на човешкото развитие е там. Една майка ражда едно дете. В какво седи?
Тази майка ражда.
Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си.
към беседата >>
Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него.
И целият процес на човешкото развитие е там. Една майка ражда едно дете. В какво седи? Тази майка ражда.
Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него.
Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си. Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка.
И целият процес на човешкото развитие е там. Една майка ражда едно дете. В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него.
Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка.
Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си. Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща.
Една майка ражда едно дете. В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка.
Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща.
Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си. Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си.
В какво седи? Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща.
Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си.
Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си. Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си.
Тази майка ражда. Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си.
Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си.
Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
Тя е онзи цар, който трябва да освободи детето от ония връзки, наследени от ред поколения лошо наследство, тя трябва да плати заради него. Ако майката не може да изправи погрешките на миналото у него, тя не е майка. Ако бащата не може да изправи погрешките у детето, той не е баща. Баща е онзи, който може да изправи погрешките на сина си. Майка е онази, която може да изправи погрешките на дъщеря си.
Защото в човека има възможност да се изправят тези погрешки.
към беседата >>
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи.
В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно. То е само един момент. Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил. Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
В нас са вложени най-хубавите неща.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи.
В нас са вложени най-хубавите неща.
Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно. То е само един момент. Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил. Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи. В нас са вложени най-хубавите неща.
Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно.
То е само един момент. Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил. Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
То е само един момент.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно.
То е само един момент.
Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил. Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно. То е само един момент.
Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил.
Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
Прегрешенията, които ние правим, те не са вложени от Бога, те са посторонни работи. В нас са вложени най-хубавите неща. Ако разчитаме на Божественото, всякога живота си може да го поправим, няма нещо невъзможно. То е само един момент. Седя аз в дадения случай, някой човек ме е обидил.
Представете си, че направя една голяма пакост, веднага една мисъл се изисква за мене, една секунда като изменя своята мисъл, всичко туй може да го загладя.
към беседата >>
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия?
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия?
Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде.
към беседата >>
Нищо няма да добия!
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия?
Нищо няма да добия!
Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята.
към беседата >>
Той, казва, ми взе къщата.
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия? Нищо няма да добия!
Той, казва, ми взе къщата.
Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра.
към беседата >>
Че как ще ти вземе къщата?
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия? Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата.
Че как ще ти вземе къщата?
Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно.
към беседата >>
Това е фикция в твоя ум.
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия? Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата?
Това е фикция в твоя ум.
Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете.
към беседата >>
Спънал те някъде.
Питам: ако аз нося омраза, злото, какво ще добия? Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум.
Спънал те някъде.
Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята.
към беседата >>
Тази къща той не може да занесе извън Земята.
Нищо няма да добия! Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде.
Тази къща той не може да занесе извън Земята.
Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята.
към беседата >>
Той, казва, ме обра.
Той, казва, ми взе къщата. Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята.
Той, казва, ме обра.
Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“.
към беседата >>
Туй обиране е само временно.
Че как ще ти вземе къщата? Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра.
Туй обиране е само временно.
Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете.
Това е фикция в твоя ум. Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно.
Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете.
Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
Всичко тук ще оставите на Земята.
Спънал те някъде. Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете.
Всичко тук ще оставите на Земята.
От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята.
Тази къща той не може да занесе извън Земята. Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята.
От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята.
Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“. Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“.
Той, казва, ме обра. Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята.
Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“.
Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
Туй обиране е само временно. Утре, когато той си замине като странник от Земята, за другата земя си замине, защото хората пътуват от Земята в някоя друга планета, и каквото сте спечелили тук, на Земята, нищо няма да вземете. Всичко тук ще оставите на Земята. От Земята през митницата като минете, ще ти дадат [документ] дали сте били добър гражданин на Земята. Тъй ще пишат: „Един от добрите граждани на Земята“.
Като идете в другия свят, ще носите само туй: „Един от добрите граждани на Земята.“ „Добре дошъл.“ Ако пишат „Един от посредствените граждани“, те ще вземат всичките мерки за вас.
към беседата >>
Сега учените хора искат да им се докаже.
Сега учените хора искат да им се докаже.
Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот.
към беседата >>
Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не.
Сега учените хора искат да им се докаже.
Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не.
Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас.
към беседата >>
Смешна работа.
Сега учените хора искат да им се докаже. Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не.
Смешна работа.
Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще.
към беседата >>
Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не?
Сега учените хора искат да им се докаже. Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа.
Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не?
Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще. Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот.
Сега учените хора искат да им се докаже. Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не?
Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот.
Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще. Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Какво нещо е човек?
Какво нещо е човек?
Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко.
към беседата >>
Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот.
Сега учените хора искат да им се докаже. Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот.
Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот.
Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще. Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Разни определения на философите може да четете.
Какво нещо е човек?
Разни определения на философите може да четете.
Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже.
към беседата >>
Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас.
Някой път са чудни хора, интересуват се има ли бъдещ живот или не. Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот.
Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас.
То е тяхно бъдеще. Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Всяко едно определение може да е вярно за своето време.
Какво нещо е човек? Разни определения на философите може да четете.
Всяко едно определение може да е вярно за своето време.
Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля.
към беседата >>
То е тяхно бъдеще.
Смешна работа. Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас.
То е тяхно бъдеще.
Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Човек е същество, за което е създаден целият материален свят.
Какво нещо е човек? Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време.
Човек е същество, за което е създаден целият материален свят.
Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас.
към беседата >>
Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
Как е дошла тази идея: има ли бъдещ живот или не? Има минал живот, има настоящ живот, има и бъдещ живот. Три живота съществуват: минал живот, настоящият живот и бъдещият живот. Нашето минало е бъдеще на същества, които идват подир нас. То е тяхно бъдеще.
Минало на същества, които седят по-горе от нас, то е нашето настояще, а туй, което още не сме го преживели, то е бъдещето.
към беседата >>
Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека.
Какво нещо е човек? Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят.
Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека.
Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек?
към беседата >>
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето.
Няма място, което да не е завзето с живот. Ние мислим, че миналият живот не съществува. То е заблуждение. Мислим, че бъдещ живот не съществува. И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко.
Какво нещо е човек? Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека.
Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко.
Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум.
към беседата >>
Няма място, което да не е завзето с живот.
Та казвам: Всичкия живот, за който говорим ние, едновременно във всичките области, и в миналото има същества, които живеят, и в настоящето, и в бъдещето.
Няма място, което да не е завзето с живот.
Ние мислим, че миналият живот не съществува. То е заблуждение. Мислим, че бъдещ живот не съществува. И там живеят напреднали същества, и в настоящия живот ние вземаме участие.
към беседата >>
4.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
Защо ги изпъдил Господ из рая?
Защо ги изпъдил Господ из рая?
Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди.
към беседата >>
“ – Това е Истината и Свободата.
“ Желая всички да бъдете не спящи деца, но деца, които питат майката на Любовта, майката на Мъдростта и майката на Истината: „Какво е това? “ – Това е Любовта. „Това какво е? “ – Това е Мъдростта. „Това какво е?
“ – Това е Истината и Свободата.
към беседата >>
Понеже те внесоха филоксерата в рая.
Защо ги изпъдил Господ из рая?
Понеже те внесоха филоксерата в рая.
Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази.
към беседата >>
Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест.
Защо ги изпъдил Господ из рая? Понеже те внесоха филоксерата в рая.
Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест.
С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си.
към беседата >>
С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа.
Защо ги изпъдил Господ из рая? Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест.
С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа.
Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза.
към беседата >>
Затова ги изпъди.
Защо ги изпъдил Господ из рая? Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа.
Затова ги изпъди.
И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза.
към беседата >>
И благодарете, че ги изпъди.
Защо ги изпъдил Господ из рая? Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди.
И благодарете, че ги изпъди.
Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка.
към беседата >>
Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази.
Понеже те внесоха филоксерата в рая. Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди.
Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази.
Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя.
към беседата >>
Защото тия микроби ги изнесоха със себе си.
Ако ги беше оставил Господ, щяха да заразят всичките растения на рая с тази новата болест. С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази.
Защото тия микроби ги изнесоха със себе си.
И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат.
към беседата >>
И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза.
С тях заедно изпъди и болестта, за да избави рая от една проказа. Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си.
И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза.
Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат. Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Грехът е една зараза.
Затова ги изпъди. И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза.
Грехът е една зараза.
Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат. Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Нали така пренесоха филоксерата от Америка.
И благодарете, че ги изпъди. Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза.
Нали така пренесоха филоксерата от Америка.
Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат. Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя.
Изпъди ги навън и благодарение на това раят се опази. Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка.
Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя.
Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат. Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат.
Защото тия микроби ги изнесоха със себе си. И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя.
Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат.
Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
И Адам, и Ева изнесоха микробите навън, избави се раят от една зараза. Грехът е една зараза. Нали така пренесоха филоксерата от Америка. Най-първо мислеха, че ще унищожи всички наши лозя. Оказа се едно средство: всички тия лози, които за 12 години изсъхнаха, приспособиха се и започнаха да растат.
Онези, които не изкорениха лозята си, след 12 години тези лозя започнаха да дават [отпор] на филоксерата, приспособиха се.
към беседата >>
Лозата представя човека.
Лозата представя човека.
Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола.
към беседата >>
Човек е мощен, грехът не може да го унищожи.
Лозата представя човека.
Човек е мощен, грехът не може да го унищожи.
8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал.
към беседата >>
8000 години му взема, докато се съвземе.
Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи.
8000 години му взема, докато се съвземе.
Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
Ние започнахме да се борим с греха.
Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе.
Ние започнахме да се борим с греха.
Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола.
Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха.
Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола.
8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
8000 години вие сте се борили с дявола.
Лозата представя човека. Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола.
8000 години вие сте се борили с дявола.
Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
Борите се и той ви е гътнал.
Човек е мощен, грехът не може да го унищожи. 8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола.
Борите се и той ви е гътнал.
Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
8000 години му взема, докато се съвземе. Ние започнахме да се борим с греха. Най-първо грехът ни измъчва, сега се научихме да даваме отпор на дявола. 8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал.
Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те.
към беседата >>
Има един пример за един американски студент.
Има един пример за един американски студент.
Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре.
към беседата >>
Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират.
Има един пример за един американски студент.
Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират.
Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
към беседата >>
Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече.
Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират.
Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече.
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
към беседата >>
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му.
Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече.
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му.
Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята.
към беседата >>
Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин.
Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му.
Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин.
След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз!
към беседата >>
След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре.
Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин.
След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре.
След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха.
към беседата >>
След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират. Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре.
След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
Той като се боксирал, като му дал един удар, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече. Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята.
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята.
Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
Сега да ти покажа и аз!
Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята.
Сега да ти покажа и аз!
“ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
“ Хваща го за крака, дига го във въздуха.
След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз!
“ Хваща го за крака, дига го във въздуха.
Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
Онзи му казва: „Почитам те сега.“
След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха.
Онзи му казва: „Почитам те сега.“
към беседата >>
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила?
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила?
Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?
към беседата >>
Запример аз гледам хората колко са страхливи.
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила?
Запример аз гледам хората колко са страхливи.
Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм.
към беседата >>
Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи.
Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва.
към беседата >>
Иде тя, казвам: „Какво има?
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Иде тя, казвам: „Какво има?
“ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта?
към беседата >>
“ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза.
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има?
“ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза.
Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето.
към беседата >>
Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза.
Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?
“ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се.
към беседата >>
“ – „Млада съм.
Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?
“ – „Млада съм.
– казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно.
към беседата >>
– казва.
Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм.
– казва.
– Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо.
към беседата >>
– Че кои са причините за болестта?
Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва.
– Че кои са причините за болестта?
“ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение.
към беседата >>
“ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето.
“ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта?
“ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето.
Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата.
към беседата >>
Те като са се търкали, охлузили се.
Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят? “ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето.
Те като са се търкали, охлузили се.
Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха.
към беседата >>
Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно.
“ – „Млада съм. – казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се.
Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно.
Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни.
към беседата >>
Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо.
– казва. – Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно.
Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо.
– „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката.
към беседата >>
– „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение.
– Че кои са причините за болестта? “ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо.
– „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение.
Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава.
към беседата >>
Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата.
“ Аз ѝ казвам: „Твоята охтика не е наследствена, ами твоята болест е излязла от едно търкане на ума и сърцето. Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение.
Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата.
Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш.
към беседата >>
Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха.
Те като са се търкали, охлузили се. Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата.
Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха.
Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш.
към беседата >>
Казвам: „Тези сестри, и те са болни.
Сега няма умът ти и сърцето ти да се търкат, но ще вървят паралелно. Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха.
Казвам: „Тези сестри, и те са болни.
Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух.
към беседата >>
Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката.
Десет години ти си се безпокояла и следствие на това се образувала тази болест.“ Казва: „Условията бяха такива.“ С мъжа си имала нещо. – „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни.
Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката.
Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си.
към беседата >>
Нашата клиника е такава.
– „Мъжът, той е един професор, който ти дава урок, учи те на търпение. Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката.
Нашата клиника е такава.
Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята.
към беседата >>
Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш.
Както те гледам, ти си малко мързелива, обичаш удобствата. Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава.
Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш.
Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята.
към беседата >>
Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш.
Както виждаш, тук е клиника.“ Две сестри копаеха. Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш.
Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш.
Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката.
към беседата >>
Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух.
Казвам: „Тези сестри, и те са болни. Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш.
Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух.
Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа.
към беседата >>
Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си.
Който дойде тук, няма да лежи на креват, но тук, в клиниката. Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух.
Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си.
Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш.
към беседата >>
Те чакаха да ги приема в стаята.
Нашата клиника е такава. Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си.
Те чакаха да ги приема в стаята.
Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш.
към беседата >>
Казвам: „Не приемам в стаята.
Ти ако няма къде да работиш, ела по половин час тук да работиш. Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята.
Казвам: „Не приемам в стаята.
Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш. Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката.
Ние не позволяваме да се лежи на гръб.“ Казвам ѝ: „Не бой се, твоята болест е за добро, няма да умреш. Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята.
Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката.
Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш. Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Целият свят е една клиника, място за работа.
Започни да дишаш, да излизаш сутрин да се разхождаш, да дишаш въздух. Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката.
Целият свят е една клиника, място за работа.
Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш. Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш.
Обикни мъжа си, обикни всичките хора и болестта ще мине.“ Ръкуваме се, заминава си. Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа.
Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш.
Искаш да се радваш. Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Искаш да се радваш.
Те чакаха да ги приема в стаята. Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш.
Искаш да се радваш.
Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето.
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето.
Или да преведа: Ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството. Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили, ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.
към беседата >>
Но след скръбта иде радостта.
Казвам: „Не приемам в стаята. Тук – в клиниката.“ Сега, който болен дойде – в клиниката. Целият свят е една клиника, място за работа. Като дойдеш, Господ ще те лекува, ще те тури на работа, на страдание, в клиниката да работиш. Искаш да се радваш.
Но след скръбта иде радостта.
към беседата >>
Или да преведа: Ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството.
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето.
Или да преведа: Ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството.
Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили, ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.
към беседата >>
Тогава има две победи в света.
Тогава има две победи в света.
Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме.
към беседата >>
Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили, ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.
Един човек, който 10 години е ходил в една гостилница да се храни и не е научил едно ядене как да сготви, тогава той не разбира какво нещо е яденето. Или да преведа: Ако вие 10 години сте се хранили с плодове и не сте посяли нито едно дърво, тогава вие не сте от добрите последователи на вегетарианството, на плодоядството.
Като посеете едно дърво, вие вече сте сготвили, ще се научите как да готвите ябълки, круши, сливи.
към беседата >>
Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата.
Тогава има две победи в света.
Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата.
Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде.
към беседата >>
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи.
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи.
Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде? “ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане?
към беседата >>
Ако победи лъжата, ти имаш робството.
Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата.
Ако победи лъжата, ти имаш робството.
Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва.
към беседата >>
Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде?
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи.
Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде?
“ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане.
към беседата >>
Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта.
Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството.
Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта.
Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието.
към беседата >>
“ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят.
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде?
“ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят.
Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен?
към беседата >>
Ако животът победи, ти оживяваш.
Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта.
Ако животът победи, ти оживяваш.
Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта.
към беседата >>
Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде?
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде? “ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят.
Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде?
“ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад.
към беседата >>
Ако любовта победи, живот имаме.
Тогава има две победи в света. Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш.
Ако любовта победи, живот имаме.
Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа.
към беседата >>
“ Какъв ще бъде?
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде? “ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде?
“ Какъв ще бъде?
Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи.
към беседата >>
Ако безлюбието победи, смъртта иде.
Ако победи истината, ти ще придобиеш свободата. Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме.
Ако безлюбието победи, смъртта иде.
Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим!
към беседата >>
Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане?
Сега в живота всичките хора не знаят как да правят преводи. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде? “ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде?
Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане?
Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи. Че какво става с виждането?
към беседата >>
Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва.
Ако победи лъжата, ти имаш робството. Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде.
Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва.
Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш?
към беседата >>
Муха ще си остане.
Казвате: „Като идем в оня свят, какво ли ще бъде? “ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане?
Муха ще си остане.
Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи. Че какво става с виждането?
към беседата >>
Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието.
Ако смъртта победи, ти придобиваш смъртта. Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва.
Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието.
Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна.
към беседата >>
Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен?
“ Аз като гледам хората, в този свят не са се научили как да живеят, че в оня свят ще живеят. Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане.
Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен?
Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи. Че какво става с виждането?
към беседата >>
Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта.
Ако животът победи, ти оживяваш. Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието.
Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта.
Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна.
към беседата >>
Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад.
Казват: „Като идем в оня свят, какъв ще бъде? “ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен?
Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад.
Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи. Че какво става с виждането?
към беседата >>
Тъй щото има два вида победа.
Ако любовта победи, живот имаме. Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта.
Тъй щото има два вида победа.
Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите.
към беседата >>
Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи.
“ Какъв ще бъде? Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад.
Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи.
Че какво става с виждането?
към беседата >>
Някой казва: „Да победим!
Ако безлюбието победи, смъртта иде. Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа.
Някой казва: „Да победим!
“ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота.
към беседата >>
Че какво става с виждането?
Когато едно муха влезе в човешкия свят, какво ще стане? Муха ще си остане. Ако ти влезеш в един университет, какво ще стане с тебе, ако не си подготвен? Нито първо отделение си свършил, нито прогимназия, нито гимназия, влезеш вътре в университета, ти нямаш основа отде да започнеш, ще те върнат назад. Мнозина от вас казват да идем в оня свят да видим този, да видим онзи.
Че какво става с виждането?
към беседата >>
“ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш?
Казвам сега: Ние воюваме и смъртта воюва. Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим!
“ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш?
Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота.
към беседата >>
Да кажем, вие искате да видите единицата.
Да кажем, вие искате да видите единицата.
Имате право. 0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил.
към беседата >>
Щом страдаш, ти си на кривата страна.
Казвате: „Трябва да воюваме.“ Ако ти воюваш за безлюбието, ти ще имаш за резултат страданието. Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш?
Щом страдаш, ти си на кривата страна.
Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте.
към беседата >>
Имате право.
Да кажем, вие искате да видите единицата.
Имате право.
0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена.
към беседата >>
Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна.
Ако воюваш за любовта, ти в резултат ще имаш радостта. Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна.
Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна.
Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате.
към беседата >>
0 1 2 3 и т.н.
Да кажем, вие искате да видите единицата. Имате право.
0 1 2 3 и т.н.
След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи.
към беседата >>
Сега трябва да определите.
Тъй щото има два вида победа. Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна.
Сега трябва да определите.
Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
След като сте видели нулата, какво разбирате от нея?
Да кажем, вие искате да видите единицата. Имате право. 0 1 2 3 и т.н.
След като сте видели нулата, какво разбирате от нея?
Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти.
към беседата >>
Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота.
Някой казва: „Да победим! “ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите.
Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота.
Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
Какво нещо е нулата?
Да кажем, вие искате да видите единицата. Имате право. 0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея?
Какво нещо е нулата?
Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10.
към беседата >>
Всички се оплаквате от несгодите на живота.
“ Да победиш, дойде скръбта в света, да страдаш? Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота.
Всички се оплаквате от несгодите на живота.
На кривата страна сте. Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
Никой от вас не е мислил.
Да кажем, вие искате да видите единицата. Имате право. 0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата?
Никой от вас не е мислил.
Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1.
към беседата >>
На кривата страна сте.
Щом страдаш, ти си на кривата страна. Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота.
На кривата страна сте.
Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена.
Имате право. 0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил.
Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена.
Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица.
към беседата >>
Всички трябва да воювате.
Ако победиш и дойде радостта, ти си на правата страна. Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте.
Всички трябва да воювате.
Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи.
0 1 2 3 и т.н. След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена.
Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи.
Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3.
към беседата >>
Дигнете тогава знамето на любовта.
Сега трябва да определите. Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате.
Дигнете тогава знамето на любовта.
към беседата >>
Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти.
След като сте видели нулата, какво разбирате от нея? Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи.
Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти.
След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2.
към беседата >>
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го удариш 4–5 пъти, ще се обезсили.
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го удариш 4–5 пъти, ще се обезсили.
Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта.
към беседата >>
След като я увеличи, става числото 10.
Какво нещо е нулата? Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти.
След като я увеличи, става числото 10.
Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата?
към беседата >>
Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта.
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го удариш 4–5 пъти, ще се обезсили.
Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта.
към беседата >>
Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1.
Никой от вас не е мислил. Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10.
Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1.
Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява.
към беседата >>
Да ви приведа един пример.
Да ви приведа един пример.
Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили.
към беседата >>
Единицата остава единица.
Казвате, че нулата сама по себе си няма никаква цена. Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1.
Единицата остава единица.
Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате.
към беседата >>
Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани.
Да ви приведа един пример.
Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани.
Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал.
към беседата >>
Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3.
Но туй, което няма никаква цена, оценява другите работи. Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица.
Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3.
Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците.
Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани.
Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците.
В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат.
към беседата >>
Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2.
Тази нула, която сама по себе си няма съдържание, като се тури подир една единица, има сила да увеличи единицата 10 пъти. След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3.
Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2.
Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат.
Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците.
В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат.
Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се.
към беседата >>
Тогава каква е възможността за единицата?
След като я увеличи, става числото 10. Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2.
Тогава каква е възможността за единицата?
Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
Той избяга.
Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат.
Той избяга.
И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото.
към беседата >>
Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява.
Ако съкратите това число, имате пак единица, 10 – 1. Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата?
Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява.
Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате. Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
И за 10 години все така правили.
Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга.
И за 10 години все така правили.
Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват.
към беседата >>
Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате.
Единицата остава единица. Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява.
Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате.
Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
Никой проповедник не оставал.
Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили.
Никой проповедник не оставал.
Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам.
към беседата >>
Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
Сега ако тази единица я увеличите с две, имате 12 – 12 – 3. Единицата, ако я увеличите с още една единица, имате 2. Тогава каква е възможността за единицата? Нулата показва възможността, докато единицата може да се разширява. Вие може безкрайно да се увеличавате и безкрайно да се намалявате.
Туй означава нулата: възможностите да се увеличаваш и да се намаляваш.
към беседата >>
Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат.
Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал.
Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат.
Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието.
към беседата >>
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък.
Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата.
към беседата >>
Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се.
В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат. Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат.
Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се.
Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата.
към беседата >>
Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък.
Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък.
Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава.
към беседата >>
Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото.
Той избяга. И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се.
Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото.
Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов.
към беседата >>
Но вие трябва да направите един превод.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък.
Но вие трябва да направите един превод.
Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете.
към беседата >>
Там имало 12 души, които биели и сега го причакват.
И за 10 години все така правили. Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото.
Там имало 12 души, които биели и сега го причакват.
Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов. Че как мислите вие?
към беседата >>
Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод.
Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече.
Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите.
към беседата >>
Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам.
Никой проповедник не оставал. Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват.
Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам.
Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов. Че как мислите вие?
към беседата >>
Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече.
Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко.
В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш?
към беседата >>
Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието.
Иде един – набият го, иде друг, и него набият и всички бягат. Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам.
Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието.
Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов. Че как мислите вие?
към беседата >>
В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата.
Вие казвате да се смалявате, имате идеята за намаляването, да станеш малък. Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко.
В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата.
Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин.
към беседата >>
Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата.
Никой не иска да иде в това село, изпоплашили се. Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието.
Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата.
Че, това е любов. Че как мислите вие?
към беседата >>
Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава.
Съвсем не е такава идеята за намаляването, да станеш малък. Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата.
Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава.
Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин. Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
Че, това е любов.
Най-после иде един бабаджанко проповедник, казва: „Аз съм доброволец за това село.“ Качва се на коня си и отива в селото. Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата.
Че, това е любов.
Че как мислите вие?
към беседата >>
Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете.
Но вие трябва да направите един превод. Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава.
Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете.
Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин. Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
Че как мислите вие?
Там имало 12 души, които биели и сега го причакват. Той, като слиза от коня, казва: „Вие ли сте, които биете.“ Захваща той, боксира се най-първо с главатаря и всичките един по един ги събаря и всичките 12 души ги навързал сам. Тогава вярващите, като видели това, се насърчили, видели, че той е смел човек, герой и дванадесетте души ги занесли в събранието. Качва се той на амвона и главатарят се обръща и става член на църквата. Че, това е любов.
Че как мислите вие?
към беседата >>
Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите.
Щом ставаш малък, ти може да проникваш повече. Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете.
Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите.
Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин. Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка.
Ние имаме едно особено схващане за любовта. Любовта примирява всичките противоречия. След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Как ще се смалиш?
Като се увеличаваш, твоето проникване става по-малко. В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите.
Как ще се смалиш?
Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин. Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
Ние имаме едно особено схващане за любовта.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка.
Ние имаме едно особено схващане за любовта.
Любовта примирява всичките противоречия. След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин.
В обем се увеличаваш, но не можеш да проникваш в нещата. Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш?
Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин.
Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
Любовта примирява всичките противоречия.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме едно особено схващане за любовта.
Любовта примирява всичките противоречия.
След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
Щом се смаляваш в обем, се намаляваш със сила, но твоето проникновение вътре се увеличава. Вие сега някой път искате да прониквате в хората, да прониквате, да ги разберете. Вие не може да проникнете в хората, ако не се смалите. Как ще се смалиш? Вие разсъждавате съвсем по един материалистичен начин.
Нито един от вас не [се] е заел да се смали.
към беседата >>
След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме едно особено схващане за любовта. Любовта примирява всичките противоречия.
След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири.
Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях. Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия.
Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия.
към беседата >>
Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме едно особено схващане за любовта. Любовта примирява всичките противоречия. След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири.
Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях.
Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Някой умен българин го е казал това.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия.
Някой умен българин го е казал това.
Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи.
към беседата >>
Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
Трябва да има човек една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. Ние имаме едно особено схващане за любовта. Любовта примирява всичките противоречия. След като мине през всичките противоречия в живота, може да ги примири. Ние сме минали първия опит на любовта – да примирим нещата в самите тях.
Това е целта, с която Бог ни е изпратил на Земята – да разбираме всичките тия мъчнотии.
към беседата >>
Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин го е казал това.
Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия.
Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал.
към беседата >>
Казвам сега: Кой ви е научил на това?
Казвам сега: Кой ви е научил на това?
Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества.
към беседата >>
Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия.
Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството.
Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал.
към беседата >>
Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат.
Казвам сега: Кой ви е научил на това?
Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат.
Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес.
към беседата >>
Богатството е потенциал, а сиромашията какво е?
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството.
Богатството е потенциал, а сиромашията какво е?
Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора.
към беседата >>
Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат.
Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат.
Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат.
Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират.
към беседата >>
Сиромашията е кинетична енергия.
Наскоро един ми казва, че сиромашия без богатство е дяволия. Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е?
Сиромашията е кинетична енергия.
Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва.
към беседата >>
Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата.
Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат.
Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата.
Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват.
към беседата >>
Защото сиромахът работи.
Някой умен българин го е казал това. Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия.
Защото сиромахът работи.
Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
Ти не можеш да събереш мъртви неща.
Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата.
Ти не можеш да събереш мъртви неща.
В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране.
към беседата >>
Богатството е материал.
Казвам: И богатство без сиромашия е дяволия. Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи.
Богатството е материал.
Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
В света може да се събират само разумни същества.
Казвам сега: Кой ви е научил на това? Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща.
В света може да се събират само разумни същества.
Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането?
към беседата >>
Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал.
Сега да преведем какво нещо е богатството, научно да обясним какво е богатството. Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал.
Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал.
Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
Събирането е един разумен процес.
Когато един учител пише, и учениците трябва да се научат да пишат. Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества.
Събирането е един разумен процес.
Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има.
към беседата >>
Следователно сиромасите обработват богатите хора.
Богатството е потенциал, а сиромашията какво е? Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал.
Следователно сиромасите обработват богатите хора.
Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва. А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират.
Когато един учител смята, и учениците трябва да се научат да смятат. Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес.
Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират.
Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване.
към беседата >>
Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва.
Сиромашията е кинетична енергия. Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора.
Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва.
А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват.
Ти, за да събереш две числа, трябва да разбираш числата. Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират.
Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват.
То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си.
към беседата >>
А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
Защото сиромахът работи. Богатството е материал. Сиромах е онзи, който обработва онзи потенциал. Следователно сиромасите обработват богатите хора. Ти не може да станеш богат, ако няма кой да те обработва.
А пък в дадения случай имате две сили: богатият е минус, сиромахът е плюс.
към беседата >>
То е събиране.
Ти не можеш да събереш мъртви неща. В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват.
То е събиране.
Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално.
към беседата >>
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание.
Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал.
към беседата >>
Тогава, какво нещо е пък изваждането?
В света може да се събират само разумни същества. Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране.
Тогава, какво нещо е пък изваждането?
След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш.
към беседата >>
Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание.
Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек.
Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост.
към беседата >>
След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има.
Събирането е един разумен процес. Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането?
След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има.
Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш. И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Там е вашата погрешка.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек.
Там е вашата погрешка.
Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде.
към беседата >>
Изваждането е процес на даване.
Събиране може да има само между две разумни същества, които се разбират. Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има.
Изваждането е процес на даване.
Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш. И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка.
Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия.
Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш.
към беседата >>
Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си.
Разбират се в умствено отношение, разбират се в сърдечно отношение, разбират се и в органическо отношение и един друг се допълват. То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване.
Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си.
То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш. И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия.
Вие се заблуждавате.
Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати.
към беседата >>
То е музикално.
То е събиране. Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си.
То е музикално.
Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш. И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Щом сте богат, вие сте потенциал.
Вие казвате сега, че сте сиромаси, но имате едно отрицание. Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате.
Щом сте богат, вие сте потенциал.
Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие.
към беседата >>
Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш.
Тогава, какво нещо е пък изваждането? След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално.
Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш.
И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост.
Вие сте сиромах човек, но се туряте на мястото на богатия човек. Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал.
Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост.
Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие?
към беседата >>
И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
След като двамата се съберат на едно място, всеки от себе си ще извади каквото има. Изваждането е процес на даване. Ние разбираме: да дадеш нещо от себе си. То е музикално. Ти изваждаш от богатството от себе си и на онзи, когото ти обичаш, даваш.
И той дава, и ти даваш, и двамата започвате да изваждате от себе си и давате на другите.
към беседата >>
Кинетичната сила трябва да дойде.
Там е вашата погрешка. Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост.
Кинетичната сила трябва да дойде.
Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени.
към беседата >>
Процесът на живота започва с изваждането.
Процесът на живота започва с изваждането.
Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът.
към беседата >>
Сиромашията ще те застави да работиш.
Вие мислите, че като сте богат човек, съдържате в себе си онази кинетична енергия. Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде.
Сиромашията ще те застави да работиш.
И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях?
към беседата >>
Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете.
Процесът на живота започва с изваждането.
Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете.
Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват.
към беседата >>
И всички вие искате да станете богати.
Вие се заблуждавате. Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш.
И всички вие искате да станете богати.
Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях?
към беседата >>
Сега да ви представя един пример.
Процесът на живота започва с изваждането. Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете.
Сега да ви представя един пример.
Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине.
към беседата >>
Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие.
Щом сте богат, вие сте потенциал. Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати.
Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие.
Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо?
към беседата >>
Имате един хамбар.
Процесът на живота започва с изваждането. Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример.
Имате един хамбар.
Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото.
към беседата >>
Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие?
Същевременно този потенциал, за да има приход от себе си, сиромашията е една необходимост. Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие.
Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие?
Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава.
към беседата >>
Житото, това е богат човек, скрит в хамбара.
Процесът на живота започва с изваждането. Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар.
Житото, това е богат човек, скрит в хамбара.
Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте.
към беседата >>
Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени.
Кинетичната сила трябва да дойде. Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие?
Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени.
Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той.
към беседата >>
Земята е сиромахът.
Процесът на живота започва с изваждането. Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара.
Земята е сиромахът.
Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата.
към беседата >>
Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях?
Сиромашията ще те застави да работиш. И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени.
Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях?
Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем.
към беседата >>
Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват.
Туй богатство, което е скрито във вас, трябва туй богатство да го дадете. Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът.
Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват.
Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте.
към беседата >>
Те са на място на почивка, защо плачете заради тях?
И всички вие искате да станете богати. Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях?
Те са на място на почивка, защо плачете заради тях?
Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване заем.
към беседата >>
Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине.
Сега да ви представя един пример. Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват.
Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине.
Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте.
към беседата >>
Мислите ли, че сте изгубили нещо?
Хубаво, ако всички станете богати, ще се яви във вас онова спокойствие. Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях?
Мислите ли, че сте изгубили нещо?
Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване заем.
към беседата >>
Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото.
Имате един хамбар. Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине.
Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото.
Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Вие не разбирате идеята тогава.
Вие искате спокойствие, но знаете ли какво нещо е спокойствие? Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо?
Вие не разбирате идеята тогава.
Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване заем.
към беседата >>
Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте.
Житото, това е богат човек, скрит в хамбара. Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото.
Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте.
Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той.
Ако искате успокояване, мъртвите са успокоени. Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава.
Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той.
Като умирате, вие давате заем. Умирането е даване заем.
към беседата >>
Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата.
Земята е сиромахът. Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте.
Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата.
Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Като умирате, вие давате заем.
Ако спокойствието е щастието в света, ако почивката е щастието, тогава мъртвите си почиват, защо плачете за тях? Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той.
Като умирате, вие давате заем.
Умирането е даване заем.
към беседата >>
Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте.
Идва господарят, който изпраща своите слуги, дава им едно кило жито, отиват, на гладната земя го посяват. Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата.
Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте.
Аз се отплащам за доброто, което ми направихте. Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Умирането е даване заем.
Те са на място на почивка, защо плачете заради тях? Мислите ли, че сте изгубили нещо? Вие не разбирате идеята тогава. Богатият, който влезе в земята, той е дал капитала си на земята да го обработва, че от богатството после ще се храни той. Като умирате, вие давате заем.
Умирането е даване заем.
към беседата >>
Аз се отплащам за доброто, което ми направихте.
Казва: „От имането на моя господар ви давам“ и го посява, после го зарине. Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте.
Аз се отплащам за доброто, което ми направихте.
Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия.
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия.
Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря?
към беседата >>
Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
Вие, които не разбирате процеса, не знаете защо се посява житото. Земята е сиромахът, като вземе житото, тя се наяде, туй жито започва да расте. Идната година може в 30 или в 60 размер да го върне или 100 на сто плод дава нивата. Казва: „Понеже ми услужихте, заповядайте и аз давам, след като си услужих от онова, което ми дадохте. Аз се отплащам за доброто, което ми направихте.
Вие ще оженете житото, ще го турите пак в хамбара.“
към беседата >>
Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него.
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия.
Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него.
Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря.
към беседата >>
Този процес, той става и във вас вътре.
Този процес, той става и във вас вътре.
Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди.
към беседата >>
Следователно втори път дава принос на смъртта.
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него.
Следователно втори път дава принос на смъртта.
Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?
към беседата >>
Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става.
Този процес, той става и във вас вътре.
Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става.
Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив.
към беседата >>
Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си?
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта.
Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си?
“ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти.
към беседата >>
Този процес става навсякъде.
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става.
Този процес става навсякъде.
Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе.
към беседата >>
“ Вземе своя капитал.
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си?
“ Вземе своя капитал.
Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод.
към беседата >>
Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света.
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде.
Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света.
Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи.
към беседата >>
Казва: „Защо умря?
Смъртта е богатство, а животът е сиромашия. Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал.
Казва: „Защо умря?
“ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето.
към беседата >>
Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата.
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света.
Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата.
Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има.
към беседата >>
“ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря.
Смъртта е дала капитала си на живота и животът обработва този капитал, но смъртта изкарва от него. Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря?
“ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря.
Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо.
към беседата >>
Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди.
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата.
Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди.
Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш.
към беседата >>
Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?
Следователно втори път дава принос на смъртта. Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря.
Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?
“ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо. И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Щом бълхата те гложди, ти си мързелив.
Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди.
Щом бълхата те гложди, ти си мързелив.
Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени?
към беседата >>
“ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти.
Туй, което си съградил, смъртта дойде, казва: „Как си? “ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш?
“ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти.
Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо. И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе.
Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив.
Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе.
Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки.
към беседата >>
Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод.
“ Вземе своя капитал. Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти.
Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод.
Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо. И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Постоянно те учи.
Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе.
Постоянно те учи.
Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи.
към беседата >>
Смъртта дойде, вземе своето.
Казва: „Защо умря? “ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод.
Смъртта дойде, вземе своето.
Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо. И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има.
Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи.
Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има.
Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо.
“ Търговски отношения има между живота и смъртта, търговски сделки – на човешки език говоря. Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето.
Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо.
И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш.
Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има.
Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш.
Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
Смъртта казва: „Какво ще ми дадеш? “ Казва: „Ето тук едно дете, жена – вземи я.“ Свърши се въпросът на жена ти. Но материалът, с който е съградена жена ти, той е един плод. Смъртта дойде, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава – в земята остава нещо.
И втория път от тази материя ще [се] съгради нещо друго.
към беседата >>
Въшките защо са създадени?
Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш.
Въшките защо са създадени?
Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна.
Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта.
към беседата >>
Главата е създадена за мислене, не за въшки.
Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени?
Главата е създадена за мислене, не за въшки.
Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
Да стане плът и кръв вътре в човека.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна.
Да стане плът и кръв вътре в човека.
Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта.
към беседата >>
Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи.
Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки.
Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи.
Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
Вие по някой път говорите за думата „любов“.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека.
Вие по някой път говорите за думата „любов“.
Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си.
към беседата >>
Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи.
Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места.
към беседата >>
Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“.
Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта.
Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие.
към беседата >>
Аз ви правя превод.
Аз ви правя превод.
В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева.
към беседата >>
Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта.
Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта.
Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта?
към беседата >>
В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките.
Аз ви правя превод.
В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките.
Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Че, то още не е любовта.
Трябва да мислите, за да стане мисълта ясна. Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта.
Че, то още не е любовта.
Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му.
към беседата >>
Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите.
Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките.
Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите.
Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Ти може да си кръстен с третата буква на любовта.
Да стане плът и кръв вътре в човека. Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта.
Ти може да си кръстен с третата буква на любовта.
Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата.
към беседата >>
Не трябва да се възмущаваш от това.
Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите.
Не трябва да се възмущаваш от това.
Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си.
Вие по някой път говорите за думата „любов“. Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта.
Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си.
Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого?
към беседата >>
Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука.
Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това.
Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука.
Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева. Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Тази любов трябва да се тури в действие.
Но ти може да си кръстен само с първата буква на любовта. Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си.
Тази любов трябва да се тури в действие.
Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш.
към беседата >>
Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева.
Аз ви правя превод. В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука.
Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева.
Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Кое е първото действие на любовта?
Ти може да си кръстен само с втората буква на любовта. Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие.
Кое е първото действие на любовта?
Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога?
към беседата >>
Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
В нас има известни мисли, които са паразити, които имат свойствата на въшките. Има известни паразитни чувства, които имат свойства на бълхите. Не трябва да се възмущаваш от това. Щом дойде една паразитна мисъл, ти ще вземеш вече една поука. Но ти, като хванеш въшката, няма като българинът да я чукаш, но ще кажеш: „Крайно ти благодаря за услугата.“ Занеси я в гората, нека пасе трева.
Като хванеш бълхата, и нея занеси в гората, кажи: „Много ти благодаря за услугата.“
към беседата >>
Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му.
Че, то още не е любовта. Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта?
Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му.
То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо.
към беседата >>
Сега вие седите и мислите по стария начин.
Сега вие седите и мислите по стария начин.
Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят? “ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията.
към беседата >>
То е отплатата.
Ти може да си кръстен с третата буква на любовта. Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му.
То е отплатата.
Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш.
към беседата >>
Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят?
Сега вие седите и мислите по стария начин.
Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят?
“ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят.
към беседата >>
Казваш: „Защо трябва да любя някого?
Като се кръстиш с всичките букви, едва имаш името на любовта написано на себе си. Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата.
Казваш: „Защо трябва да любя някого?
“ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо.
към беседата >>
“ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души.
Сега вие седите и мислите по стария начин. Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят?
“ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души.
Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година.
към беседата >>
“ Трябва да му се отплатиш.
Тази любов трябва да се тури в действие. Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого?
“ Трябва да му се отплатиш.
Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там.
към беседата >>
Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш.
Сега вие седите и мислите по стария начин. Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят? “ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души.
Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш.
Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябва да любим Бога?
Кое е първото действие на любовта? Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш.
Казвате: „Защо трябва да любим Бога?
“ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок?
към беседата >>
Ще те питат какво нещо е добродетелта.
Сега вие седите и мислите по стария начин. Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят? “ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш.
Ще те питат какво нещо е добродетелта.
Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни].
към беседата >>
“ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо.
Първото действие на любовта – едно дете трябва да се отплати за услугата, която направила майка му. То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога?
“ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо.
Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива?
към беседата >>
Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията.
Сега вие седите и мислите по стария начин. Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят? “ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта.
Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията.
Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни]. Това са символи.
към беседата >>
Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш.
То е отплатата. Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо.
Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш.
Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо?
към беседата >>
Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят.
Казвате: „Като умрем, кой ще ни погребе, кой ще ни посреща в оня свят? “ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията.
Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят.
Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни]. Това са символи.
към беседата >>
Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо.
Казваш: „Защо трябва да любя някого? “ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш.
Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо.
Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил.
към беседата >>
Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година.
“ Щом си от способните ученици, цяла комисия те чака, има 12 души. Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят.
Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година.
Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни]. Това са символи.
към беседата >>
Въпросът не е там.
“ Трябва да му се отплатиш. Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо.
Въпросът не е там.
Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва.
към беседата >>
Една година на небето, то са хиляди години на Земята.
Казват: „Еди-кой си иде от Земята за изпит, да влезе скоро на дъската.“ Смел ще бъдеш. Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година.
Една година на небето, то са хиляди години на Земята.
Или един ден в небето, то са хиляди [дни]. Това са символи.
към беседата >>
Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок?
Казвате: „Защо трябва да любим Бога? “ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там.
Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок?
Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно.
към беседата >>
Или един ден в небето, то са хиляди [дни].
Ще те питат какво нещо е добродетелта. Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята.
Или един ден в небето, то са хиляди [дни].
Това са символи.
към беседата >>
Той, след като изпита ученика, какво придобива?
“ Ще Му се отплатиш, ще дадеш нещо. Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок?
Той, след като изпита ученика, какво придобива?
След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно. Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
Това са символи.
Веднага ще ти дадат един лош и един добър човек, които се карат и ще ти кажат: „Примири ги сега.“ Трябва да разбираш, веднага да ги примириш, и двамата са пред комисията. Щом ги примириш, веднага ти пишат 6 – гражданин си на оня свят. Щом не можеш да ги примириш, пишат 6 минус и обратно те пратят на Земята да учиш, да повториш изпита за една година. Една година на небето, то са хиляди години на Земята. Или един ден в небето, то са хиляди [дни].
Това са символи.
към беседата >>
След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо?
Той е дал толкоз заради тебе, направил те, ти най-после Го отричаш. Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива?
След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо?
Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно. Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно.
Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият, той се страхува да го не оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш.
към беседата >>
Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил.
Казваш: „Няма Бог.“ Той не се нуждае от нищо. Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо?
Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил.
Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно. Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
Като страдате, в страданието да усещате една малка радост.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно.
Като страдате, в страданието да усещате една малка радост.
И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият, той се страхува да го не оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш. Радвай се на богатството.
към беседата >>
Това го радва.
Въпросът не е там. Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил.
Това го радва.
Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно. Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост.
И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост.
Богатият, той се страхува да го не оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш. Радвай се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радваш.
към беседата >>
Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно.
Какво се нуждае един професор, който е преподавал една лекция, предал един урок? Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва.
Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно.
Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
Богатият, той се страхува да го не оберат.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост.
Богатият, той се страхува да го не оберат.
Сиромахът се страхува от сиромашията. И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш. Радвай се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радваш. Вие не вземайте богатия в онзи смисъл, дето казва стихът: „Богатият няма да влезе в Царството Божие“.
към беседата >>
Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
Той, след като изпита ученика, какво придобива? След като ти му кажеш това, което той е казал, печели ли той нещо? Печели. Той ще разбере дали онова, което той ти преподал, дали си го научил. Това го радва. Учителят се радва, че ти си приел това знание, което за тебе ще бъде полезно.
Той косвено разбира, че това, което е полезно за тебе, ще бъде полезно и за него.
към беседата >>
Сиромахът се страхува от сиромашията.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият, той се страхува да го не оберат.
Сиромахът се страхува от сиромашията.
И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш. Радвай се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радваш. Вие не вземайте богатия в онзи смисъл, дето казва стихът: „Богатият няма да влезе в Царството Божие“. Всички богати, които не внасят капитала си в сиромасите, няма да наследят Царството Божие.
към беседата >>
Запример той те учи на добродетел, да бъдеш добър.
Запример той те учи на добродетел, да бъдеш добър.
Ако станеш добър, ти ще постъпиш добре и с учителя си. Ако не разбираш доброто, този урок не го знаеш, като постъпиш зле, ще постъпиш зле и с него. Някой пита: „Защо трябва ние да се обичаме? “ Ако не се обичаме, не може животът да влезе, ние ще бъдем винаги под робството на смъртта. Животът е, който временно ще ни освободи от робството на смъртта.
към беседата >>
И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш.
Искам да ви покажа, че целият живот почива на нещо разумно. Като страдате, в страданието да усещате една малка радост. И в сиромашията да усещате една малка радост, и в богатството да усещате една малка радост. Богатият, той се страхува да го не оберат. Сиромахът се страхува от сиромашията.
И в сиромашията има нещо, на което може да се радваш.
Радвай се на богатството. И в богатството има нещо, на което може да се радваш. Вие не вземайте богатия в онзи смисъл, дето казва стихът: „Богатият няма да влезе в Царството Божие“. Всички богати, които не внасят капитала си в сиромасите, няма да наследят Царството Божие. Но богатите, които внасят капитала си в сиромасите, ще наследят Царството Божие.
към беседата >>
Ако станеш добър, ти ще постъпиш добре и с учителя си.
Запример той те учи на добродетел, да бъдеш добър.
Ако станеш добър, ти ще постъпиш добре и с учителя си.
Ако не разбираш доброто, този урок не го знаеш, като постъпиш зле, ще постъпиш зле и с него. Някой пита: „Защо трябва ние да се обичаме? “ Ако не се обичаме, не може животът да влезе, ние ще бъдем винаги под робството на смъртта. Животът е, който временно ще ни освободи от робството на смъртта. Ако ти любиш, ти ще се освободиш от смъртта.
към беседата >>
НАГОРЕ