НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1262
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1262
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
" Това преди около 3000 години каза Мойсей.
Ние сега обясняваме, че майка му била такава, че баща му бил такъв. Не, има нещо, което ни липсва. Липсва ни същественото! Липсва ни Божията Любов. Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила!
" Това преди около 3000 години каза Мойсей.
Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще!
към беседата >>
На какво е начало, Алфа на какво?
Трябва им една гласна буква. Какво имате тук (чертеж 5)? ("А.") Какво означава А? Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А. "А" значи начало.
На какво е начало, Алфа на какво?
Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той?
към беседата >>
Примерите не се дават за едно определено лице, те се дават само за изяснение.
Муди привел един пример, който много наподобявал на нещо от живота на този богаташ. След проповедта онзи отива и казва на жена си: "Не те е срам! Да ходиш да разправяш на проповедника какво съм правил вкъщи! Тия работи да ги изнесеш на показ пред всички хора! " А пък Муди ни най-малко не е имал него предвид, той е говорел общо.
Примерите не се дават за едно определено лице, те се дават само за изяснение.
към беседата >>
Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва?
Ще кажеш: "Ти си много добър човек" – то е целувка. "Ти си отличен, като тебе няма друг" – то е "поцелуемся." "Ти си учен човек" – то е "поцелуемся." Като ми каже някой, че съм учен човек, на мен ми е приятно, но ако аз вярвам само на този брат, който казва, че съм учен и се обосновавам на това, то аз ще остана невежа. Аз съм учен, хубаво, но трябва да стана по-учен. Всеки ден трябва да внася нещо в мен. Светът прогресира – и ние прогресираме.
Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва?
" Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил.
към беседата >>
Израилският народ не го разбра.
Не, има нещо, което ни липсва. Липсва ни същественото! Липсва ни Божията Любов. Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! " Това преди около 3000 години каза Мойсей.
Израилският народ не го разбра.
И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес!
към беседата >>
Алфа на азбуката.
Какво имате тук (чертеж 5)? ("А.") Какво означава А? Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А. "А" значи начало. На какво е начало, Алфа на какво?
Алфа на азбуката.
Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно.
към беседата >>
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза.
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза.
Как е на гръцки? Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко. Скъперникът скъсява своя живот! Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
към беседата >>
" Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"?
"Ти си отличен, като тебе няма друг" – то е "поцелуемся." "Ти си учен човек" – то е "поцелуемся." Като ми каже някой, че съм учен човек, на мен ми е приятно, но ако аз вярвам само на този брат, който казва, че съм учен и се обосновавам на това, то аз ще остана невежа. Аз съм учен, хубаво, но трябва да стана по-учен. Всеки ден трябва да внася нещо в мен. Светът прогресира – и ние прогресираме. Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва?
" Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"?
"Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си.
към беседата >>
И сега не са го разбрали.
Липсва ни същественото! Липсва ни Божията Любов. Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! " Това преди около 3000 години каза Мойсей. Израилският народ не го разбра.
И сега не са го разбрали.
И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден!
към беседата >>
Тези букви са вече форми, йероглифи.
("А.") Какво означава А? Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А. "А" значи начало. На какво е начало, Алфа на какво? Алфа на азбуката.
Тези букви са вече форми, йероглифи.
Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.
към беседата >>
Как е на гръцки?
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза.
Как е на гръцки?
Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко. Скъперникът скъсява своя живот! Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
към беседата >>
"Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята.
Аз съм учен, хубаво, но трябва да стана по-учен. Всеки ден трябва да внася нещо в мен. Светът прогресира – и ние прогресираме. Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва? " Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"?
"Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята.
Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш.
към беседата >>
И християните вече 2000 години не са го разбрали.
Липсва ни Божията Любов. Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! " Това преди около 3000 години каза Мойсей. Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали.
И християните вече 2000 години не са го разбрали.
Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте!
към беседата >>
Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи.
Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А. "А" значи начало. На какво е начало, Алфа на какво? Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи.
Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи.
Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз".
към беседата >>
Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко.
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза. Как е на гръцки?
Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко.
Скъперникът скъсява своя живот! Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
към беседата >>
Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Всеки ден трябва да внася нещо в мен. Светът прогресира – и ние прогресираме. Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва? " Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята.
Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание.
към беседата >>
Кога ще се разбере?
Това разбираме, когато се казва: "Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! " Това преди около 3000 години каза Мойсей. Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали.
Кога ще се разбере?
Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега!
към беседата >>
Ти казваш: "Аз".
"А" значи начало. На какво е начало, Алфа на какво? Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи.
Ти казваш: "Аз".
Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие?
към беседата >>
Скъперникът скъсява своя живот!
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза. Как е на гръцки? Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко.
Скъперникът скъсява своя живот!
Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
към беседата >>
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков!
Светът прогресира – и ние прогресираме. Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва? " Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков!
Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода.
към беседата >>
Ти казваш: "В бъдеще!
" Това преди около 3000 години каза Мойсей. Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере?
Ти казваш: "В бъдеще!
" Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега! "
към беседата >>
Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той?
На какво е начало, Алфа на какво? Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз".
Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той?
Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а?
към беседата >>
Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
Казват за някой човек, че е скържав, пинтия, скъперник, скрънза. Как е на гръцки? Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска да му дават повече, а да дава по-малко. Скъперникът скъсява своя живот!
Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
към беседата >>
Амин." Казвам му: Добре си я научил.
Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли да ми дадеш някоя друга молитва? " Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков!
Амин." Казвам му: Добре си я научил.
Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда.
към беседата >>
" Днес!
Израилският народ не го разбра. И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще!
" Днес!
Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега! "
към беседата >>
Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно.
Алфа на азбуката. Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той?
Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно.
"Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта.
към беседата >>
Но да се върнем сега, каква беше темата?
Но да се върнем сега, каква беше темата?
За точката. Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център.
към беседата >>
Но слушай, аз имам болка в крака си.
" Казвам му: Научил ли си се да четеш "Отче наш"? "Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил.
Но слушай, аз имам болка в крака си.
Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса.
към беседата >>
Днешният ден!
И сега не са го разбрали. И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес!
Днешният ден!
Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега! "
към беседата >>
"Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.
Тези букви са вече форми, йероглифи. Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно.
"Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.
В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни.
към беседата >>
За точката.
Но да се върнем сега, каква беше темата?
За точката.
Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна.
към беседата >>
Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш.
"Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си.
Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш.
Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса.
към беседата >>
Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте!
И християните вече 2000 години не са го разбрали. Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден!
Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте!
Ти казваш: "Къде съм бил до сега! "
към беседата >>
В човека има едно същество, което се нарича "Аз".
Като ги съединявате, те обозначават някакви идеи. Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.
В човека има едно същество, което се нарича "Аз".
Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете.
към беседата >>
Ние казваме, че това е център.
Но да се върнем сега, каква беше темата? За точката.
Ние казваме, че това е център.
В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл.
към беседата >>
Осъден съм на смъртно наказание.
Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш.
Осъден съм на смъртно наказание.
Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят.
към беседата >>
Ти казваш: "Къде съм бил до сега!
Кога ще се разбере? Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте!
Ти казваш: "Къде съм бил до сега!
"
към беседата >>
Това същество "Аз" виждали ли сте го вие?
Ти казваш: "Аз". Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз".
Това същество "Аз" виждали ли сте го вие?
Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много.
към беседата >>
В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват.
Но да се върнем сега, каква беше темата? За точката. Ние казваме, че това е център.
В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват.
Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят.
към беседата >>
Водят ме на ешафода.
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков! Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание.
Водят ме на ешафода.
Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат.
към беседата >>
"
Ти казваш: "В бъдеще! " Днес! Днешният ден! Днес ако чуете гласа Му, който ви призовава, не отлагайте! Ти казваш: "Къде съм бил до сега!
"
към беседата >>
Виждали ли сте Аз-а?
Ако кажеш на един вол "Аз", какво ще разбере той? Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие?
Виждали ли сте Аз-а?
Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят.
към беседата >>
Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия.
Но да се върнем сега, каква беше темата? За точката. Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват.
Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия.
Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства.
към беседата >>
Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда.
Амин." Казвам му: Добре си я научил. Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода.
Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда.
Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"!
към беседата >>
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов.
Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си.
към беседата >>
Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта.
Но човек, под думата "Аз", разбира нещо: че той е нещо; в самия човек има нещо, което е отделно. "Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а?
Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта.
Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят.
към беседата >>
Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център.
Но да се върнем сега, каква беше темата? За точката. Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия.
Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център.
Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център.
към беседата >>
Въжето ще се скъса.
Но слушай, аз имам болка в крака си. Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда.
Въжето ще се скъса.
Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят!
към беседата >>
Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов.
Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там.
Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал.
към беседата >>
Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни.
"Аз" е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар. В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта.
Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни.
Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят.
към беседата >>
Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна.
За точката. Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център.
Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна.
Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център?
към беседата >>
Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса.
Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш да четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш да я четеш. Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса.
Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса.
Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият.
към беседата >>
Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов. Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там.
Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си.
А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си.
към беседата >>
Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете.
В човека има едно същество, което се нарича "Аз". Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни.
Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете.
Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука.
към беседата >>
Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл.
Ние казваме, че това е център. В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна.
Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл.
Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз.
към беседата >>
Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят.
Осъден съм на смъртно наказание. Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса.
Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят.
И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият.
към беседата >>
А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов. Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си.
А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си.
Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си. Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Не мислете, че големите философи знаят много.
Това същество "Аз" виждали ли сте го вие? Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете.
Не мислете, че големите философи знаят много.
Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът?
към беседата >>
Еднообразието е, когато нещата се преповтарят.
В дадено положение вие можете да бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват. Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл.
Еднообразието е, когато нещата се преповтарят.
Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи.
към беседата >>
И вериги да ми турят, пак ще се скъсат.
Водят ме на ешафода. Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят.
И вериги да ми турят, пак ще се скъсат.
Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият. А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов. Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си.
Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил.
Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си. Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Те много малко знаят.
Виждали ли сте Аз-а? Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много.
Те много малко знаят.
Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея.
към беседата >>
Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства.
Трябва да разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия. Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят.
Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства.
Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън.
към беседата >>
Това е "Отче наш"!
Ако аз знам да чета "Отче наш", като я прочета, няма да има никаква присъда. Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат.
Това е "Отче наш"!
Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият. А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си.
Вие ще кажете, че ние вече имаме Божията любов. Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил.
Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си.
Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си. Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Не мислете, че учените хора знаят.
Ти казваш: "Аз – Иван, Стоян, Драган." Въпросът е само за мисълта. Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят.
Не мислете, че учените хора знаят.
Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите.
към беседата >>
Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център.
Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център. Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства.
Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център.
Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви.
към беседата >>
Да не могат да те обесят!
Въжето ще се скъса. Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"!
Да не могат да те обесят!
И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият. А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал.
Който има вече Божията Любов, той не трябва да се спира там. Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си.
Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал.
И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си. Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Е, знаят, много работи знаят.
Няма да обяснявам сега, нещата като почнат да се обясняват, те стават смътни. Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят.
Е, знаят, много работи знаят.
Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът.
към беседата >>
Кой е този център?
Ако вие нямате център, към който да се приближавате, мислите ви не могат да се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна. Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център.
Кой е този център?
Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо.
към беседата >>
И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият.
Могат да ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса. Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят!
И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият.
И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият. А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си.
Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните си. А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал.
И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си.
Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука.
Нещата трябва само да си ги представите, като децата трябва да ги вземете. Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят.
Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука.
Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате?
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз.
Еднообразието не е мисъл или е безсъдържателна мисъл. Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център?
Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз.
Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент.
към беседата >>
И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият.
Няма да намерят такова дебело въже, да ме обесят. И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият.
И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият.
А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
А щом научиш любовта към ближните си, ще идеш при себе си. Ти си научил Божията Любов, но не отиваш при ближните си - тогава не си я научил. Ако си научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание да отидеш при ближните си. Ако ближният ти не дойде с тебе, не си го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти си го разбрал. И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате себе си.
Оставям сега мисълта: Да възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото – да видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
към беседата >>
Но какво нещо е лукът?
Не мислете, че големите философи знаят много. Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука.
Но какво нещо е лукът?
То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.?
към беседата >>
Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи.
Еднообразието е, когато нещата се преповтарят. Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз.
Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи.
Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови.
към беседата >>
А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
И вериги да ми турят, пак ще се скъсат. Това е "Отче наш"! Да не могат да те обесят! И 10 пъти да гръмнат в теб, да не те убият. И 100 пушки да гръмнат, да не могат да те убият.
А пък ако не знаеш да четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
към беседата >>
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате.
Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши.
към беседата >>
То е една отвлечена идея.
Те много малко знаят. Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът?
То е една отвлечена идея.
Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.? ("По вкуса.")
към беседата >>
Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън.
Едно хармонизиране трябва да има между мисли и чувства. Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи.
Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън.
За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване.
към беседата >>
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"?
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"?
" Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима.
към беседата >>
Даже и тук като седите, ще се скарате за място.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате.
Даже и тук като седите, ще се скарате за място.
Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой.
към беседата >>
Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите.
Не мислете, че учените хора знаят. Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея.
Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите.
След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.? ("По вкуса.")
към беседата >>
За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви.
Мислите и чувствата трябва да се събират в някакъв център. Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън.
За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви.
Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую.
към беседата >>
" Това е уподобление, четенето на "Отче наш".
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"?
" Това е уподобление, четенето на "Отче наш".
Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън.
към беседата >>
Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате. Даже и тук като седите, ще се скарате за място.
Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава.
Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой. От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът.
Е, знаят, много работи знаят. Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите.
След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът.
А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.? ("По вкуса.")
към беседата >>
Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо.
Кой е този център? Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви.
Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо.
То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую. Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта.
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"? " Това е уподобление, четенето на "Отче наш".
Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта.
Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал.
към беседата >>
Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате. Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава.
Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас.
Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой. От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате?
Давате на едно дете една глава лук; детето иска да знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука. Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът.
А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате?
Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.? ("По вкуса.")
към беседата >>
То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент.
Мислите, чувствата и постъпките трябва да се съберат във вашата душа или във вашето Аз. Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо.
То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент.
Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую. Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
Те знаели да четат "Отче наш".
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"? " Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта.
Те знаели да четат "Отче наш".
Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута.
към беседата >>
Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате. Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас.
Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов.
Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой. От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.?
Но какво нещо е лукът? То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате?
Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.?
("По вкуса.")
към беседата >>
Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови.
Мислите, чувствата и постъпките стават за вашата душа като храна, с която тя ще работи. Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент.
Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови.
Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую. Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях.
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"? " Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш".
Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях.
Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите.
към беседата >>
Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши.
Аз ви говоря за Любовта, но някои от вас още като излезете вън, ще се скарате. Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов.
Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши.
Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой. От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
("По вкуса.")
То е една отвлечена идея. Вие идеята в дадения случай не можете да я обелите. След като сготвите яденето, вече знаете какво нещо е лукът. А как познавате, че нещо е лук, как го разпознавате? Как разпознавате картофите от лука или лука от зелето, морковите, целината и пр.?
("По вкуса.")
към беседата >>
Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване.
Всичко това, което преживяваме, трябва да влезе вътре в нас и да се преработи в душата, и този преработен материал трябва да се проектира навън. За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови.
Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване.
Той вътрешно трябва да расте в своето верую. Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима.
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така да чете "Отче наш"? " Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях.
Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима.
И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева.
към беседата >>
Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой.
Даже и тук като седите, ще се скарате за място. Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши.
Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой.
От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области.
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области.
Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма.
към беседата >>
Той вътрешно трябва да расте в своето верую.
За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за да може да се прояви. Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване.
Той вътрешно трябва да расте в своето верую.
Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
И ги извадил вън.
" Това е уподобление, четенето на "Отче наш". Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима.
И ги извадил вън.
Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева.
към беседата >>
От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
Един човек, който има Божията Любов, за него светът е толкова широк, че никой не е твърде близо до него, нищо не го смущава. Докато вие се смущавате вътрешно, Божията Любов я няма във вас. Когато тя дойде, всеки човек, който седне до вас, ще ви е приятен, защото той ще се запали; щом не се запалва, нямате Божията любов. Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне да гори и ще се изплаши. Тогава ще го потупате и ще му кажете: "От този огън не се бой.
От него не изгаря човек." Той ще гори – ще се прояви и в него Божията Любов.
към беседата >>
Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него.
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области.
Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него.
В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма?
към беседата >>
Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
Не казвам, че веруюто, което сега имате, е лошо. То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент. Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва да я сменяте, за да се обнови. Човек също постоянно има нужда, в известни периоди, да се обновява в своето вярване. Той вътрешно трябва да расте в своето верую.
Няма да ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
към беседата >>
Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал.
Имаме примера на ония тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, които били турени в пещта. Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън.
Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал.
Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите.
към беседата >>
Млади и стари, обичайте Господа!
Млади и стари, обичайте Господа!
Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние.
към беседата >>
В какво седи силата му?
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области. Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него.
В какво седи силата му?
Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой.
към беседата >>
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога?
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога?
" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си.
към беседата >>
Щом четеш "Отче наш", никой не те бута.
Те знаели да четат "Отче наш". Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал.
Щом четеш "Отче наш", никой не те бута.
А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"!
към беседата >>
Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля.
Млади и стари, обичайте Господа!
Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля.
Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите.
към беседата >>
Вие вдигате 30 килограма, а той – 120.
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области. Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му?
Вие вдигате 30 килограма, а той – 120.
Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е.
към беседата >>
" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си?
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога?
" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си?
Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си.
към беседата >>
А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите.
Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях. Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута.
А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите.
Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити.
към беседата >>
Да се разшири душата ви и да уякне духът ви!
Млади и стари, обичайте Господа! Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля.
Да се разшири душата ви и да уякне духът ви!
Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите. Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
Прав е.
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области. Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120.
Прав е.
Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси.
към беседата >>
Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме.
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога? " По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си?
Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме.
Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна.
към беседата >>
Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева.
Като дошъл вавилонският цар и погледнал в пещта, видял ги четирима. И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите.
Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева.
Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание.
към беседата >>
Божията Любов да изпълни цялото човешко естество!
Млади и стари, обичайте Господа! Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви!
Божията Любов да изпълни цялото човешко естество!
И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите. Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма.
Има една тенденция в света учените да представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области. Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е.
Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма.
В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече.
към беседата >>
Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот.
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога? " По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме.
Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот.
Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш.
към беседата >>
Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева.
И ги извадил вън. Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева.
Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева.
Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит.
към беседата >>
И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее.
Млади и стари, обичайте Господа! Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество!
И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее.
Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите. Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма?
Или ще дойде един силен човек и ще иска да покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него. В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма.
В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма?
До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти.
към беседата >>
Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него.
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога? " По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот.
Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него.
А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния.
към беседата >>
Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите.
Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал. Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева.
Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите.
Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието.
към беседата >>
Това е едно вътрешно състояние.
Млади и стари, обичайте Господа! Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее.
Това е едно вътрешно състояние.
Дето мине, той носи вече надежда за другите. Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой.
В какво седи силата му? Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма?
До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой.
Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това?
към беседата >>
А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си.
Вие питате: "Какво нещо е любовта към Бога? " По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него.
А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си.
А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул.
към беседата >>
Това е "Отче наш"!
Щом четеш "Отче наш", никой не те бута. А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите.
Това е "Отче наш"!
Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето.
към беседата >>
Дето мине, той носи вече надежда за другите.
Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде, да се обнови вашият ум, да се обнови вашето сърце, да се подмлади вашето сърце, да се обнови и вашата воля. Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние.
Дето мине, той носи вече надежда за другите.
Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
Възможно е.
Вие вдигате 30 килограма, а той – 120. Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой.
Възможно е.
Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец.
към беседата >>
А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си.
" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си? Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си.
А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си.
Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас.
към беседата >>
Това са опити.
А ти сега имаш да плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и си взема парите. Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"!
Това са опити.
Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива.
към беседата >>
Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
Да се разшири душата ви и да уякне духът ви! Божията Любов да изпълни цялото човешко естество! И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той да не може да преодолее. Това е едно вътрешно състояние. Дето мине, той носи вече надежда за другите.
Това е Свещеният огън, на който всеки може да се грее.
към беседата >>
Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси.
Прав е. Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е.
Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси.
Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката.
към беседата >>
Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна.
Любовта към Бога е там, отдето ние възприемаме. Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си.
Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна.
Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога.
към беседата >>
Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание.
Ако знаеш истински да четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма да си иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева. Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити.
Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание.
Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми!
към беседата >>
Сега, какво разбрахте?
Сега, какво разбрахте?
("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува.
към беседата >>
Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече.
Вие го наричате силен, но дойде друг, който може да вдигне 1000 килограма. В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси.
Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече.
А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.
към беседата >>
Любовта към себе си е печалбата, която имаш.
Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот. Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна.
Любовта към себе си е печалбата, която имаш.
Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си.
към беседата >>
Мъчно се провежда този опит.
Но намерих в друг тефтер, че имам да ти давам 1500 лева. Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание.
Мъчно се провежда този опит.
Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм.
към беседата >>
("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете.
Сега, какво разбрахте?
("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете.
Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100.
към беседата >>
А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти.
В сегашния век има ли човек, който може да вдига 1000 килограма? До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече.
А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти.
Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде?
към беседата >>
Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния.
Щом обичаме Бога, ние ще възприемем нещо от Него. А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш.
Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния.
Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си.
към беседата >>
Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието.
Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите. Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит.
Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието.
Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя!
към беседата >>
Сега аз не искам моето семе да падне напразно.
Сега, какво разбрахте? ("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете.
Сега аз не искам моето семе да падне напразно.
Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190.
към беседата >>
Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това?
До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал да вдига някой. Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти.
Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това?
Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи.
към беседата >>
Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул.
А щом обичаш ближния си, ще му дадеш нещо от себе си. А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния.
Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул.
Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна.
към беседата >>
Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето.
Това е "Отче наш"! Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието.
Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето.
Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"!
към беседата >>
Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните.
Сега, какво разбрахте? ("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно.
Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните.
Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10.
към беседата >>
Ще кажете, че той е ясновидец.
Възможно е. Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това?
Ще кажете, че той е ясновидец.
Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа.
към беседата >>
Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас.
А в любовта към себе си ти ще направиш отчет какво си спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата си. Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул.
Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас.
Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте.
към беседата >>
Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива.
Това са опити. Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето.
Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива.
Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите.
към беседата >>
Четвъртото семе падна на добрата почва.
Сега, какво разбрахте? ("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните.
Четвъртото семе падна на добрата почва.
То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ.
към беседата >>
Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката.
Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси. Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец.
Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката.
На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности.
към беседата >>
Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога.
Ако си обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна. Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас.
Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога.
Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си!
към беседата >>
Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми!
Ако ние със знанието, което имаме, не можем да произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание. Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива.
Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми!
Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж.
към беседата >>
То ме интересува.
Сега, какво разбрахте? ("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва.
То ме интересува.
Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията.
към беседата >>
На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.
Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече. А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката.
На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.
Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи.
към беседата >>
Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си.
Любовта към себе си е печалбата, която имаш. Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога.
Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си.
И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад!
към беседата >>
Нещастен съм.
Мъчно се провежда този опит. Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми!
Нещастен съм.
Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено.
към беседата >>
Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100.
("Отче наш" трябва да знаем.") "Отче наш" после ще го четете. Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува.
Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100.
Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога.
към беседата >>
Един прост човек ще каже: "Отде накъде?
А пък някой ще проникне и в някои подробности на живота ти. Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.
Един прост човек ще каже: "Отде накъде?
" Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява.
към беседата >>
И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си.
Ако имаш печалба, значи правилно си взел при любовта към Бога и правилно си дал при любовта към ближния. Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си.
И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си.
И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години.
към беседата >>
Не зная какво да правя!
Заболи те главата – като четеш "Отче наш", минава ти главоболието. Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм.
Не зная какво да правя!
" Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога!
към беседата >>
Съберете ги – заедно дават 190.
Сега аз не искам моето семе да падне напразно. Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100.
Съберете ги – заедно дават 190.
1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога.
към беседата >>
" Той си има известни числа, известни елементи.
Питам: Ако един човек може да опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще си обясните това? Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде?
" Той си има известни числа, известни елементи.
Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това.
към беседата >>
И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна.
Аз давам едно просто обяснение; искам някой път да представя известни форми, за да дам известен стимул. Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си.
И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна.
Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят.
към беседата >>
" Чети "Отче наш"!
Имаш сърцебиене – четеш "Отче наш" и изчезне сърцебиенето. Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя!
" Чети "Отче наш"!
Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея.
към беседата >>
1 + 9=10.
Ето какво стана с три от моите семена: едно падна на пътя и дяволът го озоба; друго падна на камъни и изсъхна; третото го заглушиха тръните. Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190.
1 + 9=10.
Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10.
към беседата >>
Но то е сложна работа.
Ще кажете, че той е ясновидец. Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи.
Но то е сложна работа.
По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце?
към беседата >>
Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте.
Аз мога да ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас. Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна.
Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте.
Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш.
към беседата >>
Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите.
Имаш някоя голяма тъга в сърцето си – четеш "Отче наш" - тъгата си отива. Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"!
Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите.
Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му.
към беседата >>
Единицата е Господ.
Четвъртото семе падна на добрата почва. То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10.
Единицата е Господ.
Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10. Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности.
Никакво ясновидство няма тук, просто има известни черти, известни линии в човешкото лице, които показват каква е майката. На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа.
По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности.
Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце?
към беседата >>
Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си!
Мога да ви посоча някое съчинение, за да четете какво нещо е любовта към Бога. Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте.
Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си!
Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна.
към беседата >>
Думите са кофраж.
Защо ще ходиш да плачеш и да казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми! Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите.
Думите са кофраж.
Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме.
към беседата >>
Нулата са условията.
То ме интересува. Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ.
Нулата са условията.
Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10. Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи.
На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може да изчисли разстоянието от Земята до Слънцето. Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности.
Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи.
Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение.
към беседата >>
Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад!
Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което си взел от Бога, трябва да го дадеш на ближния си. И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си!
Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад!
Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание!
към беседата >>
Има друго съществено.
Нещастен съм. Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж.
Има друго съществено.
Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не!
към беседата >>
Значи плодът ви даде името на Бога.
Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100. Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията.
Значи плодът ви даде името на Бога.
Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10. Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява.
Един прост човек ще каже: "Отде накъде? " Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи.
Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява.
Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо.
към беседата >>
Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години.
И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за себе си. И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад!
Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години.
Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това.
към беседата >>
Същественото е любовта към Бога!
Не зная какво да правя! " Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено.
Същественото е любовта към Бога!
Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си.
към беседата >>
Единицата е името на Бога.
Съберете ги – заедно дават 190. 1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога.
Единицата е името на Бога.
Цифрите на 190, събрани, дават 10. Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това.
" Той си има известни числа, известни елементи. Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява.
Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това.
Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга.
към беседата >>
Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят.
И ако любовта не мине от Бога в тебе и от тебе в ближния, не е станала правилна обмяна. Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години.
Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят.
Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават.
към беседата >>
Това е една съществена идея.
" Чети "Отче наш"! Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога!
Това е една съществена идея.
Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си.
към беседата >>
Цифрите на 190, събрани, дават 10.
1 + 9=10. Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога.
Цифрите на 190, събрани, дават 10.
Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце?
Но то е сложна работа. По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това.
Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце?
Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят.
към беседата >>
Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш.
Човек, който върви по този начин, с тази правилна обмяна, той расте. Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят.
Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш.
Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш.
към беседата >>
Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му.
Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави." Да оставим думите. Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея.
Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му.
Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си.
към беседата >>
Значи намирате се в Божествения свят.
Единицата е Господ. Нулата са условията. Значи плодът ви даде името на Бога. Единицата е името на Бога. Цифрите на 190, събрани, дават 10.
Значи намирате се в Божествения свят.
към беседата >>
Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце?
По лицето на детето можеш да познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности. Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце?
Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце?
На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна.
към беседата >>
Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна.
Това е единственият път, в който човек може да бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния си и обича себе си! Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш.
Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна.
Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си.
към беседата >>
Но трябва да ги разбираме.
Думите са кофраж. Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му.
Но трябва да ги разбираме.
Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение.
към беседата >>
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука.
Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят.
към беседата >>
На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение.
Като наблюдава човек дълго време, може да познава тия работи. Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце?
На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение.
Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски.
към беседата >>
Това е знание!
Ако се научиш на това, ти можеш да станеш млад! Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна.
Това е знание!
И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също.
към беседата >>
Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не!
Има друго съществено. Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме.
Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не!
Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето.
към беседата >>
Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука.
Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите.
Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват.
към беседата >>
Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо.
Но и след като ги знае, неговото знание е още много малко, то отразява една малка страна на живота, който се проявява. Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение.
Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо.
Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях.
към беседата >>
И не само това.
Ако приложите закона, вашето лице може да се подмлади с 10-15 години. Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание!
И не само това.
Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също!
към беседата >>
Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си.
Същественото е любовта към Бога! Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не!
Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си.
От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни.
към беседата >>
Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука. Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите.
Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега.
Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят.
към беседата >>
Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга.
Да кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това. Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо.
Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга.
Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо.
към беседата >>
Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават.
Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят. Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това.
Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават.
Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това.
към беседата >>
От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си.
Това е една съществена идея. Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си.
От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си.
Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти.
към беседата >>
Тогава ще се разговаряте с кислорода.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука. Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега.
Тогава ще се разговаряте с кислорода.
Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят.
Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце? Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга.
Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят.
Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско.
към беседата >>
Навсякъде можеш да я приложиш.
Като почнеш да обичаш по този начин, ако си стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш. Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават.
Навсякъде можеш да я приложиш.
Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават.
към беседата >>
Някой път ние не обичаме себе си.
Любов към ближния и любов към себе си – три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му. Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си.
Някой път ние не обичаме себе си.
Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука. Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода.
Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление.
Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Но това е само външната страна.
Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце? На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят.
Но това е само външната страна.
Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина.
към беседата >>
Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си.
Най-първо, косата ти, която е побеляла, ако не цялата, то поне половината ще стане черна. Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш.
Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си.
Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи.
към беседата >>
Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение.
Но трябва да ги разбираме. Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си.
Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение.
Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш.
към беседата >>
Те се обичат, но никога не се женят.
Сега, не че не ви трябва наука, не казвайте, че не ви трябва наука. Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление.
Те се обичат, но никога не се женят.
Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски.
На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение. Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна.
Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски.
Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст.
към беседата >>
Един мъж – също.
Това е знание! И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си.
Един мъж – също.
Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си.
към беседата >>
Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето.
Някой казва, че човек не трябва да обръща внимание на себе си. Не! Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение.
Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето.
Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш. Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
Те се съединяват и се разединяват.
Но като дойде Божествената Любов, ще имате истинска наука, ще разбирате тогава и Земята, и Слънцето, и Небето, устройството на Земята и на елементите. Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят.
Те се съединяват и се разединяват.
Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Това не зависи от тях.
Ще кажете, че между крадците и математиците има прилика, нещо общо. Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски.
Това не зависи от тях.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст?
към беседата >>
Един учен – също!
И не само това. Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също.
Един учен – също!
Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде.
към беседата >>
Някой се моли, моли и се дразни.
Казва се, че човек трябва да се отрече от себе си. От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето.
Някой се моли, моли и се дразни.
Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш. Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят.
Не че изведнъж ще разберете, но ще имате постепенно една светлина, едно такова схващане, каквото не сте имали досега. Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват.
Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят.
И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо.
Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как да бръкне, чрез тая постоянна мисъл да бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга. Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как.
към беседата >>
Всички трябва да имате това.
Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може да разреши ония палещи въпроси, които ни смущават. Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също!
Всички трябва да имате това.
Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи.
към беседата >>
Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти.
От всичко онова криво, животинско в себе си трябва да се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва да расте: човек трябва да обича и себе си. Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни.
Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти.
Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш. Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
Тогава ще се разговаряте с кислорода. Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят.
И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород.
към беседата >>
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско.
Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта си – и ръцете им са станали по-дълги, без да знаят. Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско.
Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Тогава въпросите лесно се разрешават.
Навсякъде можеш да я приложиш. Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това.
Тогава въпросите лесно се разрешават.
Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си?
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
Някой път ние не обичаме себе си. Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти.
Какво трябва да правиш?
Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш. Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
Сега, да не ви обърквам.
Сега, да не ви обърквам.
Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът?
към беседата >>
Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина.
Но това е само външната страна. Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско.
Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина.
Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи.
Една жена, за да се избави от всички нещастия, трябва да има любов към Бога, към ближния си и към себе си. Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават.
Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи.
Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив.
към беседата >>
Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш.
Не трябва да се разглезваме, но човек, който обича себе си правилно, той има голямо търпение. Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш?
Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш.
Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
Кое в човека ще уподобите на кислорода?
Сега, да не ви обърквам.
Кое в човека ще уподобите на кислорода?
Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват?
към беседата >>
Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст.
Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски. Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина.
Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст.
Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си.
Един мъж – също. Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи.
Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си.
Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва!
към беседата >>
Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
Той е милосърден, кротък, въздържан, умен, разбира нещата, всякога избягва дразненето. Някой се моли, моли и се дразни. Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има да взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти. Какво трябва да правиш? Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях да ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш.
Едно отрадно впечатление да му направи твоето отношение.
към беседата >>
Неговият ум е кислородът, светлина носи.
Сега, да не ви обърквам. Кое в човека ще уподобите на кислорода?
Неговият ум е кислородът, светлина носи.
Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода.
към беседата >>
Може ли човек да стане по-висок на ръст?
Това не зависи от тях. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст.
Може ли човек да стане по-висок на ръст?
Може, но трябва да се знае как. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде.
Един учен – също! Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си.
Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде.
И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!
към беседата >>
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите.
Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго.
към беседата >>
Водородът – това е неговото сърце.
Сега, да не ви обърквам. Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи.
Водородът – това е неговото сърце.
Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът.
към беседата >>
Може, но трябва да се знае как.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете да бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо. Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст?
Може, но трябва да се знае как.
Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
И към себе си някой път не сме справедливи.
Всички трябва да имате това. Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде.
И към себе си някой път не сме справедливи.
Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече! "
към беседата >>
Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите.
Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането.
Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога!
към беседата >>
Кое е азотът в човека?
Сега, да не ви обърквам. Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце.
Кое е азотът в човека?
А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой нисък човек, то нейното дете ще стане ниско. Следователно, майка ти е турила границата на твоята височина. Каквото е положила майка ти в мисълта си, такъв ще станеш на ръст. Може ли човек да стане по-висок на ръст? Може, но трябва да се знае как.
Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си?
Тогава въпросите лесно се разрешават. Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи.
Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си?
Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече! "
към беседата >>
Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите. Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането.
Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия.
Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе.
към беседата >>
А въглеродът?
Сега, да не ви обърквам. Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека?
А въглеродът?
Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му.
към беседата >>
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме.
Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна!
към беседата >>
Не е справедлив.
Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи. Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си?
Не е справедлив.
Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече! "
към беседата >>
Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите. Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия.
Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят.
Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може!
към беседата >>
Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват?
Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът?
Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват?
Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода.
към беседата >>
Преди години донесоха тук един лимон.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме.
Преди години донесоха тук един лимон.
Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон.
към беседата >>
Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва!
Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към себе си. Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив.
Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва!
Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече! "
към беседата >>
Така да се преродите!
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите. Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят.
Така да се преродите!
Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може! Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Сегашната вода.
Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват?
Сегашната вода.
Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията.
към беседата >>
Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме. Преди години донесоха тук един лимон.
Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории.
Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон.
към беседата >>
Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!
Погрешката ти може да бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва да бъде, или любовта ти към себе си не е такава, каквато трябва да бъде. И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва!
Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!
"
към беседата >>
Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго.
Вие разчитате на бъдещето, чакате да се преродите. Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите!
Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго.
Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може! Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът.
Водородът – това е неговото сърце. Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода.
Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът.
Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат.
към беседата >>
Аз ги слушам.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме. Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории.
Аз ги слушам.
Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее.
към беседата >>
"
И към себе си някой път не сме справедливи. Как мислите, един пияница справедлив ли е към себе си? Не е справедлив. Той се е увлякъл само в едно чувство, влюбил се е в чашата и казва: "Наздраве, наздраве", но никакво здраве не идва! Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!
"
към беседата >>
Писанието казва: "Родени от Бога!
Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането. Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго.
Писанието казва: "Родени от Бога!
" Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може! Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък.
Кое е азотът в човека? А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът.
Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък.
Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен.
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме. Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам.
Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен.
Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее. Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино.
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино.
Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли!
към беседата >>
" Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе.
Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица и един баща, който да бъде светия. Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога!
" Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе.
И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може! Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му.
А въглеродът? Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък.
Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му.
Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език.
към беседата >>
Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна!
Ние на Изгрева сме много учени хора, толкова учени, че някой път от много ученост пострадваме. Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен.
Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна!
Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее. Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
Аз някой път съм ви виждал в кръчмите.
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино.
Аз някой път съм ви виждал в кръчмите.
Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил!
към беседата >>
И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може!
Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко да знаят. Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе.
И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може!
Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода.
Ако кислородът е умът, а водородът е сърцето, като се съединят, какво образуват? Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му.
Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода.
Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията.
към беседата >>
Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон.
Преди години донесоха тук един лимон. Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна!
Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон.
И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее. Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот.
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино. Аз някой път съм ви виждал в кръчмите.
Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот.
Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене!
към беседата >>
Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
Така да се преродите! Но ако се родите от един обикновен баща, то е друго. Писанието казва: "Родени от Бога! " Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може да ги предаде на тебе. И не само в бъдеще трябва да чакате да се преродите, но още сега може!
Писанието казва: "Още днес може да се преродите." Сега остава въпросът: как?
към беседата >>
Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията.
Сегашната вода. Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода.
Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията.
Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област.
към беседата >>
И хората изпратиха друг лимон.
Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва да му турим малко син камък, пепел и пр. Теории. Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон.
И хората изпратиха друг лимон.
Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее. Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
Знаете ли какво е лигавщина?
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино. Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот.
Знаете ли какво е лигавщина?
Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот.
към беседата >>
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато.
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато.
Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа.
към беседата >>
Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат.
Значи умът и сърцето като почнат да действат, тогава се проявява животът. Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията.
Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат.
Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин.
към беседата >>
Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее.
Аз ги слушам. Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон.
Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее.
Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим!
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино. Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина?
Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим!
" Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот. Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
Един господин ме извика да ми покаже машината.
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато.
Един господин ме извика да ми покаже машината.
Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм!
към беседата >>
Щом не го слушат, не е учен.
Това са алегории, в химията не можеш да кажеш, че кислородът е момък. Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат.
Щом не го слушат, не е учен.
Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата.
към беседата >>
Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме да правим опити с този лимон, да го направим да стане културен. Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна! Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе да ни пратят друг лимон. И хората изпратиха друг лимон. Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той да линее.
Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
към беседата >>
" Не обичал да се моли!
Казвам: Пиянство има не само в пиенето на вино. Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим!
" Не обичал да се моли!
Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот. Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато.
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато. Един господин ме извика да ми покаже машината.
Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато.
Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм?
към беседата >>
Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език.
Трябва да разберете свойствата на този момък, трябва да знаете езика му. Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен.
Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език.
Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага.
към беседата >>
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат.
Ще им платим. Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода!
към беседата >>
Че той никога не се е молил!
Аз някой път съм ви виждал в кръчмите. Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли!
Че той никога не се е молил!
"Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот. Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
Колко струва един грам?
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато. Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато.
Колко струва един грам?
("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма!
към беседата >>
Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията.
Химията знае този език и може да накара кислорода да се съедини с водорода. Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език.
Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията.
Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота.
към беседата >>
Ще им платим.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат.
Ще им платим.
Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг.
към беседата >>
"Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене!
Има кръчми на шепотничеството, има кръчми на доносничеството, на "речено-казано", има кръчми на кривите схващания, има кръчми на лигавия живот. Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил!
"Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене!
Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот. Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден!
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато. Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам?
("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден!
Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа?
към беседата >>
Един алхимик също разбира езика на своята област.
Но ако вие не разбирате езика на елементите, те не ви слушат; в такъв случай вие не сте учен човек, не сте човек, който е изучавал химията. Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията.
Един алхимик също разбира езика на своята област.
Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога.
към беседата >>
Един-два месеца чакаме.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат. Ще им платим.
Един-два месеца чакаме.
Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам.
към беседата >>
Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот.
Знаете ли какво е лигавщина? Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене!
Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот.
Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
Иначе не бих обърнал внимание на тази работа.
Един изобретател тук изобретил машина за събиране на злато. Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден!
Иначе не бих обърнал внимание на тази работа.
Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам.
към беседата >>
Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин.
Всеки човек трябва да знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език, да го слушат. Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област.
Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин.
В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си.
към беседата >>
Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат. Ще им платим. Един-два месеца чакаме.
Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили.
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте.
към беседата >>
Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
Казвате: "Да се повеселим малко, дотегна ни да се молим! " Не обичал да се моли! Че той никога не се е молил! "Дотегна ми да помагам." Всичко това е бръщолевене! Казваш: "Дотегна ми да пея." Музиката носи живот.
Щом ти е дотегнало да пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
към беседата >>
Един килограм!
Един господин ме извика да ми покаже машината. Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа.
Един килограм!
Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам. Това не е машина!
към беседата >>
В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата.
Щом не го слушат, не е учен. Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин.
В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата.
Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек.
към беседата >>
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат. Ще им платим. Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили.
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените.
Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата.
към беседата >>
Искам сега да се спра върху положителното.
Искам сега да се спра върху положителното.
Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий!
към беседата >>
Колко струва един килограм?
Много проста работа, едва може да събере един и половина грама злато. Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм!
Колко струва един килограм?
( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам. Това не е машина!
към беседата >>
Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага.
Един математик е учен човек – слушат го числата, той разбира техния език. Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата.
Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага.
Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал.
към беседата >>
Съвсем малко вода!
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони, да видим какво ще кажат. Ще им платим. Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените.
Съвсем малко вода!
" "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си.
към беседата >>
Този навик у вас е по атавизъм.
Искам сега да се спра върху положителното.
Този навик у вас е по атавизъм.
И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо.
към беседата >>
( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма!
Колко струва един грам? ("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм?
( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма!
Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам. Това не е машина!
към беседата >>
Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота.
Един геометрик е учен човек, той разбира езика на линиите – геометрията. Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага.
Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота.
Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него.
към беседата >>
" "Така е писано", казва друг.
Ще им платим. Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода!
" "Така е писано", казва друг.
Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга.
към беседата >>
И аз съм имал най-големи неприятности.
Искам сега да се спра върху положителното. Този навик у вас е по атавизъм.
И аз съм имал най-големи неприятности.
Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода!
към беседата >>
Такава машина нали върши работа?
("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина да събира най-малко един килограм на ден! Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма!
Такава машина нали върши работа?
С един грам не се занимавам. Това не е машина!
към беседата >>
Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога.
Един алхимик също разбира езика на своята област. Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота.
Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога.
Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе.
към беседата >>
Аз наблюдавам.
Един-два месеца чакаме. Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг.
Аз наблюдавам.
Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона.
към беседата >>
Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е!
Искам сега да се спра върху положителното. Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности.
Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е!
" Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра?
към беседата >>
С един грам не се занимавам.
Иначе не бих обърнал внимание на тази работа. Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа?
С един грам не се занимавам.
Това не е машина!
към беседата >>
Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си.
Един психолог не може да изучава човешката душа само по сегашния начин. В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога.
Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си.
И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света!
към беседата >>
Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте.
Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили. Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам.
Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте.
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта.
към беседата >>
" Налее ми една чаша: "Наздраве!
Искам сега да се спра върху положителното. Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е!
" Налее ми една чаша: "Наздраве!
За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде!
към беседата >>
Това не е машина!
Един килограм! Колко струва един килограм? ( "90 000 лева.") На ден по един килограм, 365 деня по един килограм на ден – 365 килограма! Такава машина нали върши работа? С един грам не се занимавам.
Това не е машина!
към беседата >>
И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек.
В новата си форма психологията по съвсем друг начин изучава душата. Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си.
И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек.
Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня?
към беседата >>
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата.
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените. Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте.
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата.
Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие.
към беседата >>
За хатър пий!
Искам сега да се спра върху положителното. Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве!
За хатър пий!
Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта?
към беседата >>
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо.
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо.
Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа.
към беседата >>
Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал.
Това са специални области, в които Провидението отвън ни помага. Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек.
Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал.
Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа!
към беседата >>
Мълча си.
Съвсем малко вода! " "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата.
Мълча си.
Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива.
към беседата >>
Чакай да ти разправя нещо.
Този навик у вас е по атавизъм. И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий!
Чакай да ти разправя нещо.
Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи?
към беседата >>
Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден.
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо.
Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден.
Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира.
към беседата >>
Да намериш една добра черта в него.
Всички тия учени хора ни носят факти, за да се ползваме ние, децата на Земята, от живота. Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал.
Да намериш една добра черта в него.
Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата?
към беседата >>
Дъските вече ще се отделят една от друга.
" "Така е писано", казва друг. Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си.
Дъските вече ще се отделят една от друга.
След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва.
към беседата >>
Онази сестра не знае правилната обхода!
И аз съм имал най-големи неприятности. Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо.
Онази сестра не знае правилната обхода!
" Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо?
към беседата >>
Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден.
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо. Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден.
Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден.
Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм.
към беседата >>
Да няма лош човек за тебе.
Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога. Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него.
Да няма лош човек за тебе.
Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа!
към беседата >>
След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона.
Аз наблюдавам. Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга.
След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона.
Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво!
към беседата >>
" Казвам: Как да се носи тая сестра?
Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е! " Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода!
" Казвам: Как да се носи тая сестра?
"Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш!
към беседата >>
Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден.
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо. Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден.
Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден.
Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно.
към беседата >>
Да няма лошо същество за тебе в света!
Ние трябва да приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите си, в чувствата си. И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе.
Да няма лошо същество за тебе в света!
Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото?
към беседата >>
Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта.
Все казват: "Пазете лимона, много вода да не му туряте. Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона.
Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта.
Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта.
към беседата >>
"Спретната трябва да бъде!
" Налее ми една чаша: "Наздраве! За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра?
"Спретната трябва да бъде!
" Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш.
към беседата >>
Това са три килограма злато на ден!
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо. Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден.
Това са три килограма злато на ден!
Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час.
към беседата >>
Какво лошо има в огъня?
И като ходиш, всеки ден да си благодарен, че си човек. Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света!
Какво лошо има в огъня?
Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие.
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват да се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата. Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта.
Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие.
Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън.
към беседата >>
" Какъв е образът на спретнатостта?
За хатър пий! Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде!
" Какъв е образът на спретнатостта?
Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате.
към беседата >>
Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа.
Аз ви проповядвам едно учение – не да събирате по един грам; хубаво е да събирате по един грам, то е пак нещо. Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден!
Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа.
Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго.
към беседата >>
Ще го впрегнеш на работа!
Като срещнеш и най-лошия човек, да благодариш на Бога, че си го срещнал. Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня?
Ще го впрегнеш на работа!
Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа.
към беседата >>
Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива.
Мълча си. Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие.
Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива.
Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха.
към беседата >>
Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи?
Чакай да ти разправя нещо. Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта?
Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи?
Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино?
към беседата >>
Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира.
Но аз ви проповядвам друго учение: Да любиш Бога – това е един килограм злато на ден. Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа.
Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира.
На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм!
към беседата >>
Какво лошо има във водата?
Да намериш една добра черта в него. Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа!
Какво лошо има във водата?
Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват.
към беседата >>
Баня му трябва.
Дъските вече ще се отделят една от друга. След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива.
Баня му трябва.
Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода.
към беседата >>
Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо?
Онази сестра не знае правилната обхода! " Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи?
Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо?
За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате.
към беседата >>
На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм.
Да любиш ближния си – то е един килограм злато на ден. Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира.
На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм.
А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите?
към беседата >>
Ще я впрегнеш на работа!
Да няма лош човек за тебе. Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата?
Ще я впрегнеш на работа!
Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват. И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво!
След като идваха учените хора да си дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном да изкараме навън лимона. Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва.
Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво!
" Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода.
към беседата >>
За да се изчистиш!
" Казвам: Как да се носи тая сестра? "Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо?
За да се изчистиш!
Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете?
към беседата >>
А другото ти време е свободно.
Да любиш себе си – то е един килограм злато на ден. Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм.
А другото ти време е свободно.
Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам.
към беседата >>
Какво лошо има в желязото?
Да няма лошо същество за тебе в света! Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа!
Какво лошо има в желязото?
Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват. И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
" Измихме листата му, сменихме пръстта.
Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта. Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво!
" Измихме листата му, сменихме пръстта.
Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога.
към беседата >>
Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш.
"Спретната трябва да бъде! " Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш!
Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш.
Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика.
към беседата >>
Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час.
Това са три килограма злато на ден! Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно.
Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час.
Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому!
към беседата >>
Ще го впрегнеш на работа.
Какво лошо има в огъня? Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото?
Ще го впрегнеш на работа.
И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват. И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън.
Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше да се разкърти и пробие. Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта.
Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън.
И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога. Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Трябва да умеете да различавате.
" Какъв е образът на спретнатостта? Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш.
Трябва да умеете да различавате.
Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална!
към беседата >>
Повече от един час е от лукаваго.
Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа. Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час.
Повече от един час е от лукаваго.
Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час!
към беседата >>
И златото ще впрегнеш на работа.
Ще го впрегнеш на работа! Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа.
И златото ще впрегнеш на работа.
Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват. И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
И след 7-8 часа свитите листа се освежиха.
Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва да поомеква, да попива. Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън.
И след 7-8 часа свитите листа се освежиха.
Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога. Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино?
Когато влизаш в банята, с дрехите ли се къпеш или без дрехи? Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате.
Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино?
Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие!
към беседата >>
Казвам: Един час - един килограм!
Много трудна." Но ако нямаш тая машина, един килограм злато мъчно се събира. На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго.
Казвам: Един час - един килограм!
Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон.
към беседата >>
Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват.
Какво лошо има във водата? Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа.
Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват.
И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода.
Баня му трябва. Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха.
Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода.
На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога. Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате.
Ще се съблечеш гол – нищо повече. Защо? За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино?
Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате.
Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия!
към беседата >>
Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите?
На моята машина, за която казвам, трябва да работиш един час, и за един час – един килограм. А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм!
Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите?
Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа.
към беседата >>
И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
Ще я впрегнеш на работа! Какво лошо има в желязото? Ще го впрегнеш на работа. И златото ще впрегнеш на работа. Умният човек всички тия неща ги впряга на работа, да му слугуват.
И ако вие себе си не можете да впрегнете на работа, то вашата сила не може да се развива.
към беседата >>
На всичко е нужна вода.
Лимонът казва: "Поокъпете ме хубаво! " Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода.
На всичко е нужна вода.
Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога. Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Откъде ще започнете?
За да се изчистиш! Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате.
Откъде ще започнете?
Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Ще я употребявате както и аз я употребявам.
А другото ти време е свободно. Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите?
Ще я употребявате както и аз я употребявам.
Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона?
към беседата >>
Тези са трите неща:
Тези са трите неща:
към беседата >>
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
Коя беше основната мисъл на миналата лекция?
към беседата >>
Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога.
" Измихме листата му, сменихме пръстта. Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода.
Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога.
Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Аз искам да видя вашата педагогика.
Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх да не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш. Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете?
Аз искам да видя вашата педагогика.
Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост.
към беседата >>
Два часа не позволявам никому!
Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината си не работя повече от един час. Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам.
Два часа не позволявам никому!
По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един?
към беседата >>
Любов към Бога – да възприемем любовта!
Любов към Бога – да възприемем любовта!
към беседата >>
("За радостта и скръбта.
("За радостта и скръбта.
Скръбта е къс предговор на радостта. Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване. През очите на всички ни гледа Бог. Да бъдем като добрия син на Бога.")
към беседата >>
Едно растение от вода не умира.
Казвам: Трябва да накараме тия дъски да набъбнат, да се съберат, че водата да не излиза навън. И след 7-8 часа свитите листа се освежиха. Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха да не му се сипва вода. На всичко е нужна вода. Трябва да туриш вода, но трябва да знаеш кога.
Едно растение от вода не умира.
към беседата >>
Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална!
Трябва да умеете да различавате. Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика.
Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална!
Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата.
към беседата >>
По един час!
Повече от един час е от лукаваго. Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому!
По един час!
Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко!
към беседата >>
Любов към ближния – да предадем Божията любов!
Любов към ближния – да предадем Божията любов!
към беседата >>
Скръбта е къс предговор на радостта.
("За радостта и скръбта.
Скръбта е къс предговор на радостта.
Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване. През очите на всички ни гледа Бог. Да бъдем като добрия син на Бога.")
към беседата >>
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота.
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота.
В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата. И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва. Това са странични работи, само за изяснение.
към беседата >>
Това, което вършиш, е безобразие!
Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш да й говориш, че тя не трябва да пие от забраненото вино? Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална!
Това, което вършиш, е безобразие!
Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай!
към беседата >>
Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон.
Казвам: Един час - един килограм! Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час!
Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон.
Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва!
към беседата >>
Любов към себе си – да реализираме в себе си печалбата, която можем да имаме.
Любов към себе си – да реализираме в себе си печалбата, която можем да имаме.
към беседата >>
Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване.
("За радостта и скръбта. Скръбта е къс предговор на радостта.
Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване.
През очите на всички ни гледа Бог. Да бъдем като добрия син на Бога.")
към беседата >>
В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата.
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота.
В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата.
И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва. Това са странични работи, само за изяснение.
към беседата >>
Това не е никаква религия!
Представете си, че имате една сестра, която искате да посъветвате. Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие!
Това не е никаква религия!
Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе?
към беседата >>
Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа.
Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите? Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон.
Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа.
И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди!
към беседата >>
Това е сега задачата!
Това е сега задачата!
към беседата >>
През очите на всички ни гледа Бог.
("За радостта и скръбта. Скръбта е къс предговор на радостта. Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване.
През очите на всички ни гледа Бог.
Да бъдем като добрия син на Бога.")
към беседата >>
И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва.
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота. В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата.
И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва.
Това са странични работи, само за изяснение.
към беседата >>
Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва.
Откъде ще започнете? Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия!
Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва.
Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева!
към беседата >>
И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона?
Ще я употребявате както и аз я употребявам. Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа.
И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона?
Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село.
към беседата >>
Да бъдем като добрия син на Бога.")
("За радостта и скръбта. Скръбта е къс предговор на радостта. Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване. През очите на всички ни гледа Бог.
Да бъдем като добрия син на Бога.")
към беседата >>
Това са странични работи, само за изяснение.
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота. В този лимон е имало сухота, образувала се е динамична енергия, електричество и са се свили листата. И сега му трябва магнетична сила или, така да се каже, топлина му трябва.
Това са странични работи, само за изяснение.
към беседата >>
Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост.
Аз искам да видя вашата педагогика. Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва.
Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост.
И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева!
към беседата >>
Да ви изпратя още един?
Два часа не позволявам никому! По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона?
Да ви изпратя още един?
" Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък.
към беседата >>
Песента "В начало бе Словото".
Песента "В начало бе Словото".
към беседата >>
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне.
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне.
Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората.
към беседата >>
И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата.
Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много си нахална! Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост.
И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата.
Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде!
към беседата >>
" Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко!
По един час! Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един?
" Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко!
Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село!
към беседата >>
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения.
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения.
Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение. Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи. Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
към беседата >>
Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат.
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне.
Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат.
Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си.
към беседата >>
Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай!
Това, което вършиш, е безобразие! Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата.
Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай!
Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз.
към беседата >>
Не ти трябва!
Но не зная дали няма да направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон. Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко!
Не ти трябва!
Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село! " Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение.
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения.
Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение.
Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи. Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
към беседата >>
Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена!
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне. Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат.
Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена!
Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора?
към беседата >>
Какво взе брат ти от тебе?
Това не е никаква религия! Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай!
Какво взе брат ти от тебе?
" "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря?
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди!
Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как да го турят на работа. И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва!
Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди!
Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село! " Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи.
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения. Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение.
Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи.
Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
към беседата >>
Разбира се, че ще стане суха!
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне. Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена!
Разбира се, че ще стане суха!
Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите.
към беседата >>
" "Хиляда лева!
Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти си много набожна, повече, отколкото трябва. Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе?
" "Хиляда лева!
" "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш!
към беседата >>
Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село.
И когато след три години селото много обедняло, пашата срещнал един селянин и го попитал: "Доволни ли сте от слона? Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди!
Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село.
И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село! " Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения. Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение. Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи.
Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека.
към беседата >>
Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората.
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне. Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха!
Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората.
Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш.
към беседата >>
" "Дайте му 2000 лева!
Само че си се влюбила в един Господ, който е много прост. И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева!
" "Дайте му 2000 лева!
Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат?
към беседата >>
И те искат един подарък.
Да ви изпратя още един? " Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село.
И те искат един подарък.
Та втория слон пратете на другото село! " Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Всинца вие имате по едно верую.
Всинца вие имате по едно верую.
Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се.
към беседата >>
Това разположение е за тебе, не за хората.
При голямата светлина, която има, човек може да изсъхне. Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората.
Това разположение е за тебе, не за хората.
Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка.
към беседата >>
Каквото са му взели, двойно да му се даде!
И аз едно време бях се влюбил в него, но ми побеля главата. Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева!
Каквото са му взели, двойно да му се даде!
" Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума?
към беседата >>
Та втория слон пратете на другото село!
" Всяко учение, което не може да се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко! Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък.
Та втория слон пратете на другото село!
" Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Все вярвате в нещо.
Всинца вие имате по едно верую.
Все вярвате в нещо.
Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго.
към беседата >>
Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си.
Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали да съхнат. Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората.
Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си.
Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр.
към беседата >>
" Така разбирам аз.
Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш да му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай! Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде!
" Така разбирам аз.
"Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо.
към беседата >>
" Но да дойдем сега до сериозните работи.
Не ти трябва! Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях да кажа на пашата: "Паша ефенди! Ние сме много доволни от слона, но при нас има друго едно село. И те искат един подарък. Та втория слон пратете на другото село!
" Но да дойдем сега до сериозните работи.
към беседата >>
Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания.
Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо.
Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания.
Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така.
към беседата >>
Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора?
Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска да бъде разположена! Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си.
Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора?
" Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован.
към беседата >>
"Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря?
Какво взе брат ти от тебе? " "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз.
"Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря?
Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо. Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
По какво се отличава Божията Любов?
По какво се отличава Божията Любов?
Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност.
към беседата >>
Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето.
Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания.
Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето.
Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
" Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите.
Разбира се, че ще стане суха! Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора?
" Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите.
Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя.
към беседата >>
Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш!
" "Хиляда лева! " "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря?
Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш!
Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо. Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си.
По какво се отличава Божията Любов?
Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си.
Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода.
към беседата >>
Във всяко едно положение имаш особено вярване.
Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето.
Във всяко едно положение имаш особено вярване.
Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш.
Ако искаш да се пооправиш, да имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората. Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите.
Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш.
Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата.
към беседата >>
Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат?
" "Дайте му 2000 лева! Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш!
Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат?
Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо. Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш.
По какво се отличава Божията Любов? Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си.
Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш.
Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня.
към беседата >>
Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се.
Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване.
Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се.
Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
Щом го разгласяваш, това е търговска сделка.
Това разположение е за тебе, не за хората. Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш.
Щом го разгласяваш, това е търговска сделка.
Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума?
Каквото са му взели, двойно да му се даде! " Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат?
Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума?
Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо. Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
Да ви обясня какво нещо е любов към Бога.
По какво се отличава Божията Любов? Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш.
Да ви обясня какво нещо е любов към Бога.
Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи.
към беседата >>
Господарят има едно верую, а слугата – друго.
Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се.
Господарят има едно верую, а слугата – друго.
Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр.
Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на себе си. Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка.
Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр.
Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
към беседата >>
Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо.
" Така разбирам аз. "Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума?
Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо.
Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
Ето какво означава да обичаш Бога.
По какво се отличава Божията Любов? Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога.
Ето какво означава да обичаш Бога.
Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов.
към беседата >>
Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така.
Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго.
Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така.
Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
Човек, който разгласява, е заинтересован.
Казваш: "Защо трябва да обичам тия хора? " Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр.
Човек, който разгласява, е заинтересован.
В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата.
към беседата >>
Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
"Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря? Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време си бил сиромах, но след като 100 пъти си отишъл при Господа да Му разправяш за обидите, ти забогатяваш! Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат? Какво лошо има в това, че някой ти казал обидна дума? Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва да отвори сърцето си, за да възприеме нещо.
Ако ти отиваш при Бога и не си готов да възприемаш, твоята любов не е права.
към беседата >>
Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност.
По какво се отличава Божията Любов? Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога.
Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност.
Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие.
към беседата >>
Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така.
Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
към беседата >>
В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя.
" Като ги обичаш, най-първо ти ще се ползваш, а после другите. Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован.
В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя.
Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там.
към беседата >>
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася.
Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр.
към беседата >>
Има една хубава, бистра, чиста вода.
Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията си. Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност.
Има една хубава, бистра, чиста вода.
Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен.
към беседата >>
Всички сте учили в отделенията какво нещо е точка.
Всички сте учили в отделенията какво нещо е точка.
към беседата >>
Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата.
Ще обичаш хората, без те да знаят, че ги обичаш. Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя.
Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата.
После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега.
към беседата >>
Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася.
Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее.
По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене.
към беседата >>
Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня.
Като решиш да отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма да криеш нищо в себе си, няма да съжаляваш за нищо, което имаш. Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода.
Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня.
И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!
към беседата >>
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена.
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена.
Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство. На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея? "
към беседата >>
После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва.
Щом го разгласяваш, това е търговска сделка. Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата.
После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва.
Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата!
към беседата >>
По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася. Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее.
По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки.
Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие.
към беседата >>
И ще се облека с нови дрехи.
Да ви обясня какво нещо е любов към Бога. Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня.
И ще се облека с нови дрехи.
Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си.
към беседата >>
Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство.
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена.
Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство.
На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея? "
към беседата >>
Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
Няма да даваш обявление, няма да разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр. Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва.
Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз.
към беседата >>
Това са неправилни тонове в живота.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася. Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки.
Това са неправилни тонове в живота.
Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите.
към беседата >>
Това е новата любов.
Ето какво означава да обичаш Бога. Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи.
Това е новата любов.
Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал.
към беседата >>
На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея?
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена. Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство.
На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея?
"
към беседата >>
И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата.
Човек, който разгласява, е заинтересован. В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата.
Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат.
към беседата >>
Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася. Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота.
Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене.
Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също!
към беседата >>
Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие.
Представете си, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност. Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов.
Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие.
И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил.
към беседата >>
"
Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена. Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство. На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има да се мисли върху нея?
"
към беседата >>
Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там.
В природата няма такива обявления, макар че и там си има от тия "бакалници", прост термин да употребя. Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата.
Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там.
Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка.
към беседата >>
Един ще пее, втори, трети и пр.
Сега, няма какво да ви разправям, това нищо не допринася. Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене.
Един ще пее, втори, трети и пр.
Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
И колкото повече се къпе, той става безсмъртен.
Има една хубава, бистра, чиста вода. Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие.
И колкото повече се къпе, той става безсмъртен.
Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи.
към беседата >>
Второто положение: Имате една права линия.
Второто положение: Имате една права линия.
Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина. (Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С. Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
към беседата >>
Но това не е нужно сега.
Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата. После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там.
Но това не е нужно сега.
Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка.
към беседата >>
Аз често проверявам моето пеене.
Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога да имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е да ви изпея една песен правилно, да ви дам един образец как се пее. По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр.
Аз често проверявам моето пеене.
Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите!
към беседата >>
Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!
Отивам, събличам дрехите си, изкъпвам се, очиствам се и си казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях да имам тази баня. И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен.
Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!
" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?
към беседата >>
Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина.
Второто положение: Имате една права линия.
Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина.
(Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С. Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
към беседата >>
Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата!
После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва. Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега.
Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата!
" Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро.
към беседата >>
Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие.
По възможност ние не трябва да се спираме върху човешките погрешки. Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене.
Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие.
В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко.
към беседата >>
" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си.
И ще се облека с нови дрехи. Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!
" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си.
Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си.
към беседата >>
(Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С.
Второто положение: Имате една права линия. Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина.
(Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С.
Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
към беседата >>
" Ето какво разбирам аз.
Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата. И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата!
" Ето какво разбирам аз.
Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота.
към беседата >>
В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите.
Това са неправилни тонове в живота. Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие.
В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите.
Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил.
към беседата >>
Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал.
Това е новата любов. Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си.
Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал.
Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш.
към беседата >>
Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
Второто положение: Имате една права линия. Правата линия се отличава с това, че няма никаква дебелина, тя има само дължина. (Виж линията АВ.) И ето, третото положение: имате ъгъл С.
Ученият човек знае какво нещо е точката, какво е правата линия, какво е ъгълът.
към беседата >>
Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат.
И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата. Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз.
Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат.
И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат.
към беседата >>
Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също!
Нека всеки от вас, който иска, да даде образец за пеене. Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите.
Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също!
Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс.
към беседата >>
Няма да споменаваш греховете, които си направил.
Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в себе си нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие. И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал.
Няма да споменаваш греховете, които си направил.
И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него.
към беседата >>
Това е прост ъгъл (ъгъл С), но той показва движение.
Това е прост ъгъл (ъгъл С), но той показва движение.
Двете страни на ъгъла показват неговото движение.
към беседата >>
И природата си има мярка.
Някоя идея на милосърдието е окачена там, някоя идея на справедливостта е окачена там. Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат.
И природата си има мярка.
Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление.
към беседата >>
Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки.
Един ще пее, втори, трети и пр. Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също!
Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки.
Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта?
към беседата >>
И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи.
И колкото повече се къпе, той става безсмъртен. Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил.
И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи.
А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш.
към беседата >>
Двете страни на ъгъла показват неговото движение.
Това е прост ъгъл (ъгъл С), но той показва движение.
Двете страни на ъгъла показват неговото движение.
към беседата >>
Тя ти говори според тази мярка.
Но това не е нужно сега. Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка.
Тя ти говори според тази мярка.
Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му.
към беседата >>
Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите!
Аз често проверявам моето пеене. Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки.
Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите!
Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил.
към беседата >>
А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?
Като отидеш при Бога, ти трябва да се съблечеш, трябва да се радваш, да не съжаляваш, да не казваш: "Как ще отида аз при Бога?! " Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи.
А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?
" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си.
към беседата >>
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса?
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса?
Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса.
към беседата >>
Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро.
Ще кажете: "Бива, бива, но идеята за справедливостта – окачена в бакалницата! " Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка.
Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро.
Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност.
към беседата >>
Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко.
Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва да има разнообразие. В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите!
Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко.
Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш?
към беседата >>
" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си.
" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както си. Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?
" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си.
И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си.
към беседата >>
Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F).
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса?
Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F).
Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите.
към беседата >>
Справедливостта е вътрешната страна на живота.
" Ето какво разбирам аз. Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро.
Справедливостта е вътрешната страна на живота.
Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност.
към беседата >>
Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил.
В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва да премахне мъчнотиите. Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко.
Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил.
Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш.
към беседата >>
И ще почнеш да работиш.
Ще имаш желание да се окъпеш и ще благодариш на Бога, че си имал условия да се окъпеш; и ще благодариш, че си се окъпал. Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си.
И ще почнеш да работиш.
После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме.
към беседата >>
Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата?
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса? Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F).
Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата?
Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни.
към беседата >>
Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат.
Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат. И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота.
Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат.
Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази.
към беседата >>
Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс.
Едно правилно чувство всякога трябва да премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също! Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил.
Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс.
Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка.
към беседата >>
После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него.
Няма да споменаваш греховете, които си направил. И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш.
После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него.
Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си.
към беседата >>
Те не са еднакво дълги.
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса? Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата?
Те не са еднакво дълги.
Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта.
към беседата >>
Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление.
И природата си има мярка. Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат.
Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление.
Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо.
към беседата >>
Каква погрешка има, че си паднал в калта?
Мъчнотиите са извън човешките мисли, чувства и постъпки. Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс.
Каква погрешка има, че си паднал в калта?
Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално.
към беседата >>
Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш.
И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма да ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва да постъпи. А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него.
Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш.
И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене.
към беседата >>
Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги.
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса? Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги.
Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги.
В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа.
към беседата >>
Няма израз животът му.
Тя ти говори според тази мярка. Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление.
Няма израз животът му.
Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта.
към беседата >>
Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил.
Една правилна постъпка е, която премахва мъчнотиите! Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта?
Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил.
Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално. Това е практическата страна.
към беседата >>
И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си.
А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете? " И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш.
И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си.
И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост.
към беседата >>
В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса.
Кога една линия е по-дълга и кога по-къса? Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги.
В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса.
Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта.
към беседата >>
Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност.
Справедливият човек трябва да мери справедливо, да дава щедро. Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му.
Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност.
Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си.
към беседата >>
Като излезеш, какво трябва да направиш?
Една мъчнотия може да произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може да носи своя произход от другиго: да не съм аз замесен ни най-малко. Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил.
Като излезеш, какво трябва да направиш?
Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално. Това е практическата страна.
към беседата >>
И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си.
" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта си, че ти е дал благословението си. И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си.
И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си.
Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът!
към беседата >>
Същият закон е и за идеите.
Ще начертая няколко линии (виж по-горе линиите А, B, С, D, Е, F). Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса.
Същият закон е и за идеите.
Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея!
към беседата >>
Милосърдието дава пластичност.
Справедливостта е вътрешната страна на живота. Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност.
Милосърдието дава пластичност.
Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен.
към беседата >>
Трябва да се измиеш.
Казваш: "Може аз да съм сгрешил." Може би най-малко да не си сгрешил. Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш?
Трябва да се измиеш.
Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално. Това е практическата страна.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме.
И ще почнеш да работиш. После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си.
Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме.
Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега.
към беседата >>
Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни.
Каква е разликата между първата линия, втората, третата и т.н., до шестата? Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите.
Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни.
Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек?
към беседата >>
Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази.
Има неща, които не могат да се обяснят, но могат да се приложат. Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност.
Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази.
Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ.
към беседата >>
Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка.
Но вървиш и потънеш до пояс в калта – някой направил трап, направил в него кал за къща и ти вечерно време се спънеш и затънеш до пояс. Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш.
Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка.
И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално. Това е практическата страна.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си.
После ще намериш ближния си, ще проявиш любов към него. Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме.
Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си.
Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата?
към беседата >>
Например идеята за любовта.
Те не са еднакво дълги. Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни.
Например идеята за любовта.
Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е!
към беседата >>
Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо.
Справедливостта е един елемент на живота, това е вътрешното сцепление; човек, който не е справедлив, неговият живот няма сцепление. Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази.
Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо.
Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си.
към беседата >>
И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално.
Каква погрешка има, че си паднал в калта? Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка.
И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално.
Това е практическата страна.
към беседата >>
Ще благодарим на Бога за хубавото ядене.
Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може да върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш. И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си.
Ще благодарим на Бога за хубавото ядене.
И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте.
към беседата >>
Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа.
Вие ще кажете, че А е най-къса, а В и другите са все по-дълги. В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта.
Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа.
Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно.
към беседата >>
Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта.
Няма израз животът му. Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо.
Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта.
Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш.
към беседата >>
Това е практическата страна.
Не е по твоя погрешка, но си в калта, която онзи е направил. Като излезеш, какво трябва да направиш? Трябва да се измиеш. Следователно, вечерно време трябва да имаш лампичка. И да не бързаш много, но да посветваш и да видиш, че мястото е кално.
Това е практическата страна.
към беседата >>
И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост.
И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към себе си. И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене.
И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост.
Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината?
към беседата >>
Много сложна работа е любовта.
В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса. Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа.
Много сложна работа е любовта.
Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството.
към беседата >>
Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си.
Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота си – няма пластичност. Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта.
Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си.
Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа.
към беседата >>
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света.
Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено.
към беседата >>
Това е животът!
И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към себе си. Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост.
Това е животът!
Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината? " Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава?
към беседата >>
Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея!
Същият закон е и за идеите. Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта.
Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея!
Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент.
към беседата >>
Справедливият човек може да бъде честен.
Милосърдието дава пластичност. Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си.
Справедливият човек може да бъде честен.
На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив.
към беседата >>
Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света.
Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър.
Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си.
към беседата >>
Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега.
Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме. Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът!
Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега.
Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината? " Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава? Ще му отвориш очите.
към беседата >>
Какво значи да любиш един човек?
Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни. Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея!
Какво значи да любиш един човек?
Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също.
към беседата >>
На него можеш да разчиташ.
Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може да се изрази. Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен.
На него можеш да разчиташ.
Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил!
към беседата >>
Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света. Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър.
Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие.
Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си?
към беседата >>
Ще кажете: "Къде е водата?
Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния си. Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега.
Ще кажете: "Къде е водата?
" Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината? " Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава? Ще му отвориш очите.
към беседата >>
Казват: "Много лесна работа е!
Например идеята за любовта. Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек?
Казват: "Много лесна работа е!
" Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка.
към беседата >>
Дето и да го туриш, той ще свърши работата си.
Милосърдието може да стане и по-малко, и по-голямо. Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ.
Дето и да го туриш, той ще свърши работата си.
Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности.
към беседата >>
Ние казваме: "Да се обичаме!
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света. Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие.
Ние казваме: "Да се обичаме!
Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр.
към беседата >>
" Не се смущавайте.
Ще благодарим на Бога за хубавото ядене. И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата?
" Не се смущавайте.
Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината? " Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава? Ще му отвориш очите.
към беседата >>
" Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно.
Вие мислите, че идеята за любовта е много проста работа. Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е!
" Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно.
Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват.
към беседата >>
Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш.
Това е сега хигиената, тя е свързана със справедливостта. Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си.
Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш.
Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите.
към беседата >>
Христос така е пострадал, така е учил!
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света. Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме!
Христос така е пострадал, така е учил!
" Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш?
към беседата >>
Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината?
И ще почувстваме в себе си една вътрешна радост. Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте.
Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината?
" Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава? Ще му отвориш очите.
към беседата >>
Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството.
Много сложна работа е любовта. Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно.
Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството.
Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат.
към беседата >>
Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа.
Ако си справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото си. Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш.
Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа.
Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите.
към беседата >>
" Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може да има в света. Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил!
" Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено.
Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството.
към беседата >>
" Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава?
Това е животът! Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината?
" Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава?
Ще му отвориш очите.
към беседата >>
Правата линия АВ също е един елемент.
Най-сложната работа представлява любовта, няма по-сложна от нея! Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството.
Правата линия АВ също е един елемент.
Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат.
към беседата >>
Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив.
Справедливият човек може да бъде честен. На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа.
Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив.
Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите. Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
Той е казал да се отречем от себе си.
Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може да бъде по-добър. Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено.
Той е казал да се отречем от себе си.
Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава?
към беседата >>
Ще му отвориш очите.
Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва да бъде приложено сега. Ще кажете: "Къде е водата? " Не се смущавайте. Ако слепия го водиш при слънцето, той ще каже: "Къде е светлината? " Където и да го заведеш, и при слънцето да го заведеш, за него е безразлично. Тогава?
Ще му отвориш очите.
към беседата >>
Точката – също.
Какво значи да любиш един човек? Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент.
Точката – също.
И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат.
към беседата >>
Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил!
На него можеш да разчиташ. Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив.
Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил!
Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите. Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
Как да се отречеш от себе си?
Каквото и да правим, този живот ще остане на този стадий на развитие. Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си.
Как да се отречеш от себе си?
Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода.
към беседата >>
Водата е много близо до вас.
Водата е много близо до вас.
Вие не я виждате. Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
към беседата >>
И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка.
Казват: "Много лесна работа е! " Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също.
И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка.
Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно.
към беседата >>
Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности.
Дето и да го туриш, той ще свърши работата си. Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил!
Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности.
И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите. Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр.
Ние казваме: "Да се обичаме! Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си?
Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр.
Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш?
към беседата >>
Вие не я виждате.
Водата е много близо до вас.
Вие не я виждате.
Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
към беседата >>
Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват.
" Много лесна работа е да начертаеш тия линии, но да ги обясниш е мъчно. Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка.
Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват.
Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую.
към беседата >>
И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите.
Човек, който не е справедлив, никъде не можеш да го туриш. Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности.
И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите.
Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите. Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш?
Христос така е пострадал, така е учил! " Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр.
Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш?
Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце.
към беседата >>
Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
Водата е много близо до вас. Вие не я виждате.
Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
към беседата >>
Вие мислите понякога, че някои хора се обичат.
Този ъгъл е вече един елемент на едно тяло, което се движи в пространството. Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват.
Вие мислите понякога, че някои хора се обичат.
То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не.
към беседата >>
Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите.
Човек, който е милосърден, също можеш да го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може да извърши никаква работа. Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите.
Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите.
Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството.
" Така е учил Христос, но това, което е учил, не е приложено. Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш?
Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството.
В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш.
към беседата >>
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов.
Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа.
към беседата >>
То е привидно, че се обичат.
Правата линия АВ също е един елемент. Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат.
То е привидно, че се обичат.
Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре.
към беседата >>
Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
Умният човек също така, дето и да го туриш, може да свърши работа; който не е умен, дето и да го туриш, не може да свърши работа, той не е така прозорлив. Може да каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил! Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности. И целият свят е една система, за да се събудят в нас възможностите. Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете да я свършите.
Но има възможности: у вас може да се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може да се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
към беседата >>
В какво ще вярваш тогава?
Той е казал да се отречем от себе си. Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството.
В какво ще вярваш тогава?
Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат.
към беседата >>
Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов.
Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват.
Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа. Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат.
Точката – също. И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат.
Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат.
Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую?
към беседата >>
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл.
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл.
Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието.
към беседата >>
Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода.
Как да се отречеш от себе си? Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава?
Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода.
От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели.
към беседата >>
Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов. Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват.
Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си.
Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа. Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно.
И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка. Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат.
Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно.
Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре.
към беседата >>
Вярата е свързана с всички постижения.
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл.
Вярата е свързана с всички постижения.
Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си.
към беседата >>
От коя жена ще се отречеш?
Вие искате да напуснете жена си, баща си, майка си, братята си и пр. Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода.
От коя жена ще се отречеш?
От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно.
към беседата >>
Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов. Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си.
Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите.
От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа. Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
Вие понякога казвате, че имате верую.
Това е илюзия на вашето зрение, а вие мислите, че тези линии наистина се съединяват. Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно.
Вие понякога казвате, че имате верую.
Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш?
към беседата >>
Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата!
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл. Вярата е свързана с всички постижения.
Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата!
Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем.
към беседата >>
От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце.
Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва да вярваш? Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш?
От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце.
Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар.
към беседата >>
От тях зависи вашето положение.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов. Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите.
От тях зависи вашето положение.
И Писанието казва какви са плодовете на Духа. Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
Но е въпрос още дали то е свободно верую или не.
Вие мислите понякога, че някои хора се обичат. То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую.
Но е въпрос още дали то е свободно верую или не.
И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли?
към беседата >>
Защото вярата подразбира знание.
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл. Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата!
Защото вярата подразбира знание.
Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене.
към беседата >>
Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш.
Да допуснем, че се отречеш от жена си, от децата, от слугите, от богатството. В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце.
Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш.
Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна.
към беседата >>
И Писанието казва какви са плодовете на Духа.
Сега, да остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов. Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение.
И Писанието казва какви са плодовете на Духа.
Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре.
То е привидно, че се обичат. Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не.
И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре.
Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш!
към беседата >>
Вяра без знание не може.
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл. Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание.
Вяра без знание не може.
Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание!
към беседата >>
Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат.
В какво ще вярваш тогава? Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш.
Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат.
Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна. Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват. Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си. Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към себе си узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите. От тях зависи вашето положение. И Писанието казва какви са плодовете на Духа.
Лесно се казва, но като дойдем до опита, другояче стават работите.
към беседата >>
Но свободно ли е неговото верую?
Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот да работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат. Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре.
Но свободно ли е неговото верую?
Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре.
към беседата >>
Вярата всякога върви по пътя на знанието.
Аз вземам вярата в много конкретен смисъл. Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може.
Вярата всякога върви по пътя на знанието.
Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае.
към беседата >>
Като дойде някой брат, стават весели.
Ще се отречеш от виното; по-напред си се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода. От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат.
Като дойде някой брат, стават весели.
С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна. Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Ще се спрете сега на научните методи.
Ще се спрете сега на научните методи.
Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима.
към беседата >>
Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре.
Но впрегнати са заедно и цял ден работят, пъшкат – единият отляво, а другият отдясно. Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую?
Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре.
Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре.
към беседата >>
Тя носи знанието със себе си.
Вярата е свързана с всички постижения. Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието.
Тя носи знанието със себе си.
Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее.
към беседата >>
С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно.
От коя жена ще се отречеш? От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели.
С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно.
С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна. Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи.
Ще се спрете сега на научните методи.
Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи.
Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва.
към беседата >>
Ако питаш вола: "В какво вярваш?
Вие понякога казвате, че имате верую. Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре.
Ако питаш вола: "В какво вярваш?
", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре?
към беседата >>
Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем.
Човек, който има вяра, а не суеверие, може да постигне нещата! Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си.
Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем.
Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът!
към беседата >>
С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар.
От онази, с която не можеш да живееш: ще й дадеш пътя да си върви и ще намериш жената, с която можеш да живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце. Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно.
С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар.
Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна. Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие.
Ще се спрете сега на научните методи. Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи.
Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие.
Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява.
към беседата >>
", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли?
Но е въпрос още дали то е свободно верую или не. И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш?
", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли?
Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре? Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене.
Защото вярата подразбира знание. Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем.
Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене.
Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога!
към беседата >>
Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна.
Ще се откажеш от лошия мъж – от твоя лош ум, ще хванеш добрия ум и с него ще живееш. Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар.
Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна.
Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото.
Ще се спрете сега на научните методи. Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие.
Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото.
Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете.
към беседата >>
Ще повярваш!
И този вол, и той има едно верую – че трябва да оре. Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли?
Ще повярваш!
Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре? Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
Но това, което за мене е вяра, за него е знание!
Вяра без знание не може. Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене.
Но това, което за мене е вяра, за него е знание!
Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво.
към беседата >>
Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
Много сестри са напуснали мъжете си и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат. Като дойде някой брат, стават весели. С мъжа си не може да живее, а с брата й е приятно. С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар. Една жена, за да живее с един господар, трябва да бъде много умна.
Един мъж, за да живее с една господарка, трябва да бъде много умен.
към беседата >>
Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност.
Ще се спрете сега на научните методи. Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото.
Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност.
А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат.
към беседата >>
Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре.
Но свободно ли е неговото верую? Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш!
Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре.
Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре? Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае.
Вярата всякога върви по пътя на знанието. Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание!
Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае.
Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога?
към беседата >>
Представете си следното.
Представете си следното.
Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея!
към беседата >>
А тази опитност е необходима.
Ще се спрете сега на научните методи. Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност.
А тази опитност е необходима.
Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете?
към беседата >>
Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре.
Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре. Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре.
Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре.
Какво постига волът, като оре? Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее.
Тя носи знанието със себе си. Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае.
Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее.
Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра.
към беседата >>
Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея!
Представете си следното.
Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея!
Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна.
към беседата >>
Вие ще кажете: "Това не струва.
Най-първо човек трябва да има едно ново схващане за любовта, за да дойде до новите научни методи. Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима.
Вие ще кажете: "Това не струва.
Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов.
към беседата >>
Какво постига волът, като оре?
Ако питаш вола: "В какво вярваш? ", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре.
Какво постига волът, като оре?
Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
Той взема три-четири октави – пее човекът!
Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в себе си и нещата, които знаем. Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее.
Той взема три-четири октави – пее човекът!
А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт.
към беседата >>
Ще умра." Какво трябва да каже сестрата?
Представете си следното. Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея!
Ще умра." Какво трябва да каже сестрата?
Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот.
към беседата >>
Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява.
Не че този метод, по който сега вървим, е лош, но той е предисловие. Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва.
Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява.
Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов.
към беседата >>
Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
", той казва: "Аз не вярвам в орането." Не вярваш ли? Ще повярваш! Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва да оре; и след това казва, че трябва да се оре. Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва да оре. Какво постига волът, като оре?
Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
към беседата >>
А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога!
Аз вярвам в неща, които зная, но аз вярвам също в един учен човек, който е по-учен от мене. Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът!
А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога!
Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
към беседата >>
Това са общи работи, те навсякъде стават.
Представете си следното. Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата?
Това са общи работи, те навсякъде стават.
Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни.
към беседата >>
Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете.
Това, което знаем, ако не го знаем, не можем да възприемем и новото. Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява.
Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете.
И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си!
към беседата >>
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени.
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени.
Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат!
към беседата >>
Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво.
Но това, което за мене е вяра, за него е знание! Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога!
Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво.
Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече.
към беседата >>
Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея.
Представете си следното. Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават.
Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея.
Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни.
към беседата >>
И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат.
Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма да имаме тази опитност. А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете.
И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат.
Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния.
към беседата >>
Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето.
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени.
Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето.
То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца.
към беседата >>
Какво се ползвам, като вярвам в Бога?
Аз вярвам в някои работи, но не ги зная, а другият ги знае. Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво.
Какво се ползвам, като вярвам в Бога?
Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли?
към беседата >>
Може да живее без нея!
Представете си следното. Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея.
Може да живее без нея!
Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме.
към беседата >>
Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете?
А тази опитност е необходима. Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат.
Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете?
Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си.
към беседата >>
То има една малка опитност.
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени. Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето.
То има една малка опитност.
Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни!
към беседата >>
Ето какво разбирам аз под думата вяра.
Например, аз вярвам, че мога да бъда певец, музикант, а другият свири и пее. Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога?
Ето какво разбирам аз под думата вяра.
Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога.
към беседата >>
Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна.
Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога да живея! Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея!
Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна.
Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни.
към беседата >>
Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов.
Вие ще кажете: "Това не струва. Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете?
Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов.
Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята".
към беседата >>
Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко?
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени. Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност.
Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко?
" "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца.
към беседата >>
Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт.
Той взема три-четири октави – пее човекът! А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра.
Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт.
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него.
към беседата >>
Аз другояче обяснявам обикновения живот.
Ще умра." Какво трябва да каже сестрата? Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна.
Аз другояче обяснявам обикновения живот.
Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето.
към беседата >>
Да се молиш на Бога, това не е още любов.
Сегашният живот ни спъва." Не, сегашният живот ни улеснява. Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов.
Да се молиш на Бога, това не е още любов.
Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
" "За две орехчета!
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени. Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко?
" "За две орехчета!
" "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът.
към беседата >>
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт.
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика.
към беседата >>
Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни.
Това са общи работи, те навсякъде стават. Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот.
Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни.
Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина.
към беседата >>
Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си!
Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва да влезете. И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов.
Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си!
Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
" "Хайде, две да бъдат!
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени. Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета!
" "Хайде, две да бъдат!
" Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството.
към беседата >>
Това го зная вече.
Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
Това го зная вече.
Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее.
към беседата >>
Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни.
Той е наместил в себе си мисълта, че не може да живее без нея. Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни.
Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни.
Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана.
към беседата >>
Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния.
И за това, новото, няма да говорите дотогава, докато нямате резултат. Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си!
Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния.
Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
" Аз ви давам обяснение като за малките деца.
Едно дете не иска да отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето. То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат!
" Аз ви давам обяснение като за малките деца.
Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето?
към беседата >>
Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли?
Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече.
Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли?
Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева.
към беседата >>
Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме.
Може да живее без нея! Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни.
Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме.
Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим!
към беседата >>
Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си.
Ако ви пита някой какво нещо е Божията любов, любовта към ближния, вие какво ще му кажете? Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния.
Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си.
То е "вечерята". Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
Вие казвате: "Ние сме възрастни!
То има една малка опитност. Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца.
Вие казвате: "Ние сме възрастни!
" Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте.
към беседата >>
Вие казвате, че вярвате в Бога.
Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли?
Вие казвате, че вярвате в Бога.
Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е!
към беседата >>
Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни.
Аз искам да ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна. Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме.
Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни.
Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници.
към беседата >>
То е "вечерята".
Да дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов. Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си.
То е "вечерята".
Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
" Вие сте по-възрастни деца.
Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко? " "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни!
" Вие сте по-възрастни деца.
Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него.
към беседата >>
Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него.
Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога.
Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него.
Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова.
към беседата >>
Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето.
Аз другояче обяснявам обикновения живот. Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни.
Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето.
Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили.
към беседата >>
Няма да правиш вече разлика.
Да се молиш на Бога, това не е още любов. Ще отвориш сърцето си, ще отвориш ума си, ще отвориш душата си! Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не да кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния си: "Остави аз да сторя за тебе всичко, каквото искам да сторя." Това е любов към ближния. Най-после ближният ти и ти трябва да направите нещо в себе си. То е "вечерята".
Няма да правиш вече разлика.
към беседата >>
Другояче трябва да се разглежда въпросът.
" "За две орехчета! " "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца.
Другояче трябва да се разглежда въпросът.
Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете!
към беседата >>
Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика.
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него.
Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика.
Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея!
към беседата >>
Въпросът се разрешава по два начина.
Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни. Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето.
Въпросът се разрешава по два начина.
Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това?
към беседата >>
Какво беше първото положение?
Какво беше първото положение?
Като кажеш на Бога, да има резултат! Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш! (Учителят написва на дъската буквата Л. След това написва и Ю и става ЛЮ.)
към беседата >>
Всинца сте минали през фазата на детинството.
" "Хайде, две да бъдат! " Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът.
Всинца сте минали през фазата на детинството.
Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа!
към беседата >>
Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее.
Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика.
Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее.
Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева!
към беседата >>
Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана.
Отношенията към Бога, към ближните и към себе си не са правилни. Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина.
Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана.
Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина.
към беседата >>
Като кажеш на Бога, да има резултат!
Какво беше първото положение?
Като кажеш на Бога, да има резултат!
Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш! (Учителят написва на дъската буквата Л. След това написва и Ю и става ЛЮ.)
към беседата >>
Кое е хубавото у детето?
" Аз ви давам обяснение като за малките деца. Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството.
Кое е хубавото у детето?
У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира.
към беседата >>
Но ще взема 20 000 лева.
Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее.
Но ще взема 20 000 лева.
"Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре.
към беседата >>
Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим!
Че трябва да обичаме всички хора, трябва да ги обичаме, но специфично трябва да обичаме. Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана.
Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим!
" Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите?
към беседата >>
Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш!
Какво беше първото положение? Като кажеш на Бога, да има резултат!
Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш!
(Учителят написва на дъската буквата Л. След това написва и Ю и става ЛЮ.)
към беседата >>
У него има една пластичност, то може да расте.
Вие казвате: "Ние сме възрастни! " Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето?
У него има една пластичност, то може да расте.
Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите.
към беседата >>
"Много е!
Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева.
"Много е!
" Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни?
към беседата >>
" Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници.
Допуснете, че вие сте двама в един ресторант, но има само една паница ядене, а и двамата сте гладни. Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим!
" Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници.
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги.
към беседата >>
(Учителят написва на дъската буквата Л.
Какво беше първото положение? Като кажеш на Бога, да има резултат! Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш!
(Учителят написва на дъската буквата Л.
След това написва и Ю и става ЛЮ.)
към беседата >>
Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него.
" Вие сте по-възрастни деца. Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте.
Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него.
Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек?
към беседата >>
" Аз вземам толкова.
Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е!
" Аз вземам толкова.
За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати!
към беседата >>
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили.
Вие седите на масата и всеки иска да изяде яденето. Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници.
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили.
Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите.
към беседата >>
След това написва и Ю и става ЛЮ.)
Какво беше първото положение? Като кажеш на Бога, да има резултат! Сега да обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш да казваш! (Учителят написва на дъската буквата Л.
След това написва и Ю и става ЛЮ.)
към беседата >>
Старият казва: "Дете!
Другояче трябва да се разглежда въпросът. Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него.
Старият казва: "Дете!
То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта.
към беседата >>
За по-малко не пея!
Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова.
За по-малко не пея!
Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете?
към беседата >>
Как ще преведете това?
Въпросът се разрешава по два начина. Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили.
Как ще преведете това?
Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите!
към беседата >>
Какво става сега?
Какво става сега?
Това не е още пълната любов! (После Учителя прибавя буквата Б и става ЛЮБ.)
към беседата >>
То е глупава работа!
Всинца сте минали през фазата на детинството. Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете!
То е глупава работа!
" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това.
към беседата >>
Или никаква цена, или 20 000 лева!
Някой път, като изпея нещо на един болен човек, той ще оздравее. Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея!
Или никаква цена, или 20 000 лева!
Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора.
към беседата >>
Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина.
Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва да седи настрана. Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това?
Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина.
Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш.
към беседата >>
Това не е още пълната любов!
Какво става сега?
Това не е още пълната любов!
(После Учителя прибавя буквата Б и става ЛЮБ.)
към беседата >>
" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира.
Кое е хубавото у детето? У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа!
" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира.
Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето.
към беседата >>
Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре.
Но ще взема 20 000 лева. "Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева!
Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре.
Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!
към беседата >>
Но със сестрата какво ще правите?
Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма да има, казвате: "Да го разделим! " Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина.
Но със сестрата какво ще правите?
Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете.
към беседата >>
(После Учителя прибавя буквата Б и става ЛЮБ.)
Какво става сега? Това не е още пълната любов!
(После Учителя прибавя буквата Б и става ЛЮБ.)
към беседата >>
Това е едно неестествено положение – за младите и старите.
У него има една пластичност, то може да расте. Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира.
Това е едно неестествено положение – за младите и старите.
Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете.
към беседата >>
Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни?
"Много е! " Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре.
Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни?
Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами!
към беседата >>
Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги.
" Идва гостилничарят и разделя яденето в две паници. По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите?
Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги.
За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето.
към беседата >>
Сега да напишем цялата тая дума: ЛЮБОВЬ
Сега да напишем цялата тая дума: ЛЮБОВЬ
към беседата >>
Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек?
Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него. Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите.
Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек?
Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят?
към беседата >>
Щяхте да бъдете богати!
" Аз вземам толкова. За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни?
Щяхте да бъдете богати!
Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли?
към беседата >>
За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите.
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили. Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги.
За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите.
Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях.
към беседата >>
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов.
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов.
Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов. Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало. Колко слога има в думата? ("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
към беседата >>
Човек остарява, когато изгуби любовта.
Старият казва: "Дете! То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек?
Човек остарява, когато изгуби любовта.
Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят.
към беседата >>
Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете?
За по-малко не пея! Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати!
Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете?
Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш!
към беседата >>
Аз каквото кажа, вие ще го правите!
Как ще преведете това? Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите.
Аз каквото кажа, вие ще го правите!
" Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят.
към беседата >>
Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов.
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов.
Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов.
Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало. Колко слога има в думата? ("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
към беседата >>
Старостта е един признак на това.
То е глупава работа! " Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта.
Старостта е един признак на това.
Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така!
към беседата >>
Умни са богатите хора.
Или никаква цена, или 20 000 лева! Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете?
Умни са богатите хора.
Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото.
към беседата >>
" Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш.
Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога да живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога да живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина. Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите!
" Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш.
Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят.
към беседата >>
Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало.
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов. Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов.
Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало.
Колко слога има в думата? ("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
към беседата >>
Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето.
" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно да се смалява и най-после умира. Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това.
Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето.
Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него?
към беседата >>
Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!
Лекарите, като ви лекуват, вземат 40 000 лева, а за пеенето се взема по-малко, тъй че и за мен е добре, и за вас е добре. Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора.
Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!
" Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек.
към беседата >>
Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете.
Но със сестрата какво ще правите? Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш.
Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете.
Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука.
към беседата >>
Колко слога има в думата?
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов. Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов. Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало.
Колко слога има в думата?
("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
към беседата >>
Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете.
Това е едно неестествено положение – за младите и старите. Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето.
Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете.
Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е?
към беседата >>
" Да, но в музиката има две гами!
Питам: Ако вие знаехте да пеете така, щяхте ли да бъдете бедни? Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи!
" Да, но в музиката има две гами!
Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш.
към беседата >>
Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето.
Сестрата ще повика тия двама и ще им каже: "На мен са ми потребни двама слуги. За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете.
Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето.
Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата!
към беседата >>
("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
Когато аз напиша цялата дума, то е вече любов. Нещо, което си направил и от което имаш плод, това е любов. Ако напишеш само Л, то е съкратена любов, то е начало. Колко слога има в думата?
("Два слога.") Два слога има в българския език тая дума.
към беседата >>
Ти вярваш, но видял ли си онзи свят?
Сега ние често казваме: "Не си струва човек да остарее." Но кога остарява човек? Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете.
Ти вярваш, но видял ли си онзи свят?
Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка.
към беседата >>
Казвам му: Така ли?
Щяхте да бъдете богати! Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами!
Казвам му: Така ли?
Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш!
към беседата >>
Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях.
За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва да правите. Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето.
Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях.
Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък.
към беседата >>
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия.
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия.
Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите?
към беседата >>
Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят.
Човек остарява, когато изгуби любовта. Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят?
Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят.
Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка. Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш!
Като отидете при някой богат човек, колко бихте взели от него, ако той оздравее след като му пеете? Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли?
Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш!
Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява.
към беседата >>
Има мисли на настоящето, които ви безпокоят.
Аз каквото кажа, вие ще го правите! " Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях.
Има мисли на настоящето, които ви безпокоят.
Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания.
към беседата >>
Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта!
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия.
Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта!
Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите?
към беседата >>
Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така!
Старостта е един признак на това. Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят.
Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така!
" Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка. Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото.
Умни са богатите хора. Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш!
Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото.
Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се?
към беседата >>
Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят.
" Щом не можеш да живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш. Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят.
Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят.
То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му.
към беседата >>
Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате.
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия. Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта!
Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате.
Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи.
към беседата >>
" Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него?
Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва да не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето. Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така!
" Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него?
Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка. Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Идва един лекар, втори, трети – не става този човек.
Той ще каже: "Не че от твоето пеене стана тази работа, но така се случи! " Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото.
Идва един лекар, втори, трети – не става този човек.
Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен.
към беседата >>
То е цяла наука.
Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе да живея." Сега трябва да направите психологически превод на нещата, за да можете да си помогнете. Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят.
То е цяла наука.
Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш.
към беседата >>
Само говорите и оставяте другите да я прилагат.
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия. Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате.
Само говорите и оставяте другите да я прилагат.
За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката.
към беседата >>
Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е?
Искаш нещо да те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш да вярваш като едно дете. Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него?
Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е?
Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка. Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш.
" Да, но в музиката има две гами! Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек.
Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш.
Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това.
към беседата >>
Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата!
Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето. Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука.
Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата!
Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича.
към беседата >>
За себе си я приложете, от другите не я изисквайте!
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия. Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат.
За себе си я приложете, от другите не я изисквайте!
Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него.
към беседата >>
Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка.
Ти вярваш, но видял ли си онзи свят? Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е?
Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка.
Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Скоро да ги наброиш!
Казвам му: Така ли? Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш.
Скоро да ги наброиш!
Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам.
към беседата >>
Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък.
Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва да се справите с тях. Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата!
Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък.
Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството!
към беседата >>
Как ще я приложите?
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия. Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте!
Как ще я приложите?
Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен.
към беседата >>
Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
Описват ти го и си мислиш, какъв ли е онзи свят. Толкова години вярвате, но ако някой ви попита – не какво аз съм казал за онзи свят, а вие какво знаете – ще кажете: "Учителя казва така! " Моето схващане за онзи свят е за моя сметка, но вие какво знаете за него? Вие казвате: "Учителя така вярва." То е друг въпрос, това е моето вярване, но вашата вяра каква е? Между вашето верую и моето верую трябва да има вътрешна връзка.
Един учител учи нещо по външната наука; ученикът му ще научи същите принципи, които развива учителят и върху които е построена неговата наука.
към беседата >>
Брои и оздравява.
Аз имам една песен, сега ще я изпея и ти пак ще се разболееш! Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш!
Брои и оздравява.
Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса.
към беседата >>
Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания.
Има мисли на настоящето, които ви безпокоят. Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък.
Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания.
И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне!
към беседата >>
Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите?
Няма по-мъчно нещо от това, да приложиш любовта! Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите?
Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите?
Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов.
към беседата >>
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат?
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат?
Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата.
към беседата >>
Съмняваш ли се?
Като му изпея втората песен, пак ще го положа на леглото. Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява.
Съмняваш ли се?
Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия.
към беседата >>
И да разбираш характера му.
Има мисли на бъдещето, които ви безпокоят. То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания.
И да разбираш характера му.
Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи.
към беседата >>
Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи.
Затова вие, когато искате да приложите любовта, оставяте, не я прилагате. Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите?
Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи.
Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение!
към беседата >>
Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия.
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат?
Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия.
Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме?
към беседата >>
Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен.
Идва един лекар, втори, трети – не става този човек. Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се?
Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен.
Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе.
към беседата >>
Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш.
То е цяла наука. Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му.
Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш.
Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе.
към беседата >>
Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката.
Само говорите и оставяте другите да я прилагат. За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи.
Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката.
Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови.
към беседата >>
Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това?
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат? Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия.
Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това?
Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо.
към беседата >>
Не е игра това.
Казвам: Като платиш 20 000 лева, ще изпея първата песен и ще станеш, ще оздравееш. Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен.
Не е игра това.
Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал.
към беседата >>
Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича.
Ако приемем, че светът е направен от Бога, значи всяко нещо е на своето място и ако има някаква дисхармония, то тя се дължи на това, че ние сме разместили нещата! Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш.
Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича.
Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас.
към беседата >>
Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него.
За себе си я приложете, от другите не я изисквайте! Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката.
Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него.
Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго.
към беседата >>
Означава, че вие се приближавате към тях.
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат? Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това?
Означава, че вие се приближавате към тях.
Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него.
към беседата >>
Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам.
Скоро да ги наброиш! Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това.
Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам.
Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее.
към беседата >>
Това е приятелството!
Умните хора сега трябва да наместят нещата и да ги турят в техния първоначален порядък. Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича.
Това е приятелството!
Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените.
към беседата >>
Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен.
Как ще я приложите? Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него.
Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен.
А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното.
към беседата >>
Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате.
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат? Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях.
Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате.
Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо?
към беседата >>
Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса.
Брои и оздравява. Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам.
Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса.
Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах.
към беседата >>
Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне!
Ти и с най-лошия човек можеш да бъдеш приятел, но трябва да имаш познания. И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството!
Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне!
И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка.
към беседата >>
А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов.
Спрямо себе си можеш да я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите? Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен.
А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов.
Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна.
към беседата >>
Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата.
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат? Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате.
Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата.
Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея.
към беседата >>
Аз правя търговия.
Съмняваш ли се? Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса.
Аз правя търговия.
Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват.
към беседата >>
И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи.
И да разбираш характера му. Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне!
И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи.
Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните.
към беседата >>
Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение!
Ти можеш да хванеш един човек за ръката, за да проявиш любовта си, но можеш да я стиснеш много и да го заболи. Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов.
Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение!
Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?
към беседата >>
Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме?
Всеки учен човек, който и да е, по един и същи начин ще обяснява правата линия. Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата.
Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме?
То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога.
към беседата >>
Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе.
Ако се съмняваш, пак ще изпея другата песен. Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия.
Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе.
Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това!
към беседата >>
Може да говорят другите хора, но той не се влияе.
Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума си, ще образувате връзка помежду си и този човек може да те обикне и да се поправи, и ти можеш да му повлияеш. Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи.
Може да говорят другите хора, но той не се влияе.
Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните. Това е другата страна.
към беседата >>
Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови.
Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение!
Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови.
В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта.
към беседата >>
То почва да става по-голямо.
Когато правите линии се увеличават пред вашето зрение, какво означава това? Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме?
То почва да става по-голямо.
Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи.
към беседата >>
Но ще ми докажеш, че си осиромашал.
Не е игра това. Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе.
Но ще ми докажеш, че си осиромашал.
Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
Той намира една добра черта във вас.
Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе.
Той намира една добра черта във вас.
И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните. Това е другата страна.
към беседата >>
В новата любов той ще премине от едно състояние в друго.
Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови.
В новата любов той ще премине от едно състояние в друго.
И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати.
към беседата >>
Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него.
Означава, че вие се приближавате към тях. Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо.
Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него.
Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар.
към беседата >>
Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее.
Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво да правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам. Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал.
Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее.
Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
И след време вие ще се промените.
Това е приятелството! Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас.
И след време вие ще се промените.
А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните. Това е другата страна.
към беседата >>
И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното.
Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго.
И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното.
Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги.
към беседата >>
Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо?
Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате. Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него.
Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо?
По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко.
към беседата >>
Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах.
Сега си богат, ще вложиш тия пари в моята каса. Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее.
Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах.
Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка.
Според мен приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените.
А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка.
Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните. Това е другата страна.
към беседата >>
Тази идея сега е смътна.
А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното.
Тази идея сега е смътна.
Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит.
към беседата >>
По единствената причина, че той се е отдалечил от нея.
Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата. Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо?
По единствената причина, че той се е отдалечил от нея.
И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината.
към беседата >>
Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват.
Аз правя търговия. Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах.
Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват.
Занаят е това! Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните.
И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка.
Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните.
Това е другата страна.
към беседата >>
Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?
Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна.
Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?
" Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога!
към беседата >>
И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога.
Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем да се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме? То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея.
И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога.
Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота.
към беседата >>
Занаят е това!
Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе. Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват.
Занаят е това!
Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
Това е другата страна.
Може да говорят другите хора, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. И след време вие ще се промените. А някой път, дойде ви някой приятел и намери една лоша черта във вас – той ще ви причини болка. Вие може да сте добър, но тогава почвате да губите, губите и започвате да се дразните.
Това е другата страна.
към беседата >>
" Познаването е в любовта, като дойде любовта.
Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?
" Познаването е в любовта, като дойде любовта.
И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира.
към беседата >>
Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи.
То почва да става по-голямо. Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога.
Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи.
Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот.
към беседата >>
Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
Но ще ми докажеш, че си осиромашал. Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча да пее. Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах. Аз нямах пари, но знаех да пея две песни: една песен за да заболяват хората, а друга за да оздравяват. Занаят е това!
Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва да се разбира.
към беседата >>
Аз гледам сега, мнозина не мислят право.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право.
Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата.
към беседата >>
И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати.
В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта.
И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати.
Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате.
към беседата >>
Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар.
Ако пък Слънцето почне да става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него. Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи.
Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар.
Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот.
към беседата >>
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега?
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега?
" Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах.
към беседата >>
Някой казва: "Учителят си играе.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право.
Някой казва: "Учителят си играе.
Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека.
към беседата >>
Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги.
И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати.
Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги.
Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно.
към беседата >>
Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко.
Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар.
Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко.
Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта.
към беседата >>
" Аз съжалявам, ако не сте научили.
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега?
" Аз съжалявам, ако не сте научили.
20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден?
към беседата >>
Опити си прави." Аз съм правил опити!
Аз гледам сега, мнозина не мислят право. Някой казва: "Учителят си играе.
Опити си прави." Аз съм правил опити!
Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя?
към беседата >>
Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит.
Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги.
Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит.
Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас!
към беседата >>
Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината.
По единствената причина, че той се е отдалечил от нея. И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко.
Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината.
Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете.
към беседата >>
20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен!
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега? " Аз съжалявам, ако не сте научили.
20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен!
Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане.
към беседата >>
Това са първокласните будали в света!
Аз гледам сега, мнозина не мислят право. Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити!
Това са първокласните будали в света!
Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога.
към беседата >>
Най-първо – любовта ви към Бога!
Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит.
Най-първо – любовта ви към Бога!
Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа.
към беседата >>
Представете си сега, че сладчината е свързана с живота.
И децата нямат ясно понятие за Бога, но и старите хора нямат ясно понятие за Бога. Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината.
Представете си сега, че сладчината е свързана с живота.
Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Това не се отнася до вас, то се отнася до други.
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега? " Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен!
Това не се отнася до вас, то се отнася до други.
Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане. Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи.
към беседата >>
Аз не правя никакви опити.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право. Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света!
Аз не правя никакви опити.
Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога. Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина.
към беседата >>
Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира.
" Познаването е в любовта, като дойде любовта. И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога!
Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира.
Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа. И да го схванете!
към беседата >>
Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот.
Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота.
Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот.
Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Ето какъв е моят мащаб на разсъждение.
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега? " Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други.
Ето какъв е моят мащаб на разсъждение.
Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане. Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи. От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли.
към беседата >>
Аз изучавам нещата.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право. Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити.
Аз изучавам нещата.
Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога. Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина. Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност.
към беседата >>
Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате.
И Писанието казва: "Един ден ще се познаем така, както сме познати. Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира.
Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате.
Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа. И да го схванете!
към беседата >>
Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот.
Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот.
Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот.
Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах.
Ти казваш: "20 години съм вярвал и какво съм научил досега? " Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение.
Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах.
Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане. Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи. От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли. Ето какво аз разбирам под права мисъл.
към беседата >>
Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека.
Някой казва: "Учителят си играе. Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата.
Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека.
Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога. Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина. Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност. Аз трябва да намеря ценността, която Бог е вложил в предметите.
към беседата >>
Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно.
Сега гледаме мрачкаво." Вие си имате възгледи за вашата любов - дръжте си ги. Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате.
Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно.
Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа. И да го схванете!
към беседата >>
Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта.
Може да нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко. Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот.
Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта.
И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден?
" Аз съжалявам, ако не сте научили. 20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах.
Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден?
Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане. Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи. От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли. Ето какво аз разбирам под права мисъл. Според мене, за да познаем себе си, трябва да го знаем.
към беседата >>
Какъв опит ще правя?
Опити си прави." Аз съм правил опити! Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека.
Какъв опит ще правя?
Нещата са създадени от Бога. Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина. Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност. Аз трябва да намеря ценността, която Бог е вложил в предметите. Това е същественото!
към беседата >>
Но това трябва да дойде от самите вас!
Не искам да изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит. Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно.
Но това трябва да дойде от самите вас!
Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа. И да го схванете!
към беседата >>
И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете.
Знаете какво нещо е захар, няма какво да ви се обяснява какво е сладчината. Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта.
И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете.
А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане.
20 години да учиш пеене и да не можеш да изпееш една песен! Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден?
Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане.
Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи. От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли. Ето какво аз разбирам под права мисъл. Според мене, за да познаем себе си, трябва да го знаем.
към беседата >>
Нещата са създадени от Бога.
Това са първокласните будали в света! Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя?
Нещата са създадени от Бога.
Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина. Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност. Аз трябва да намеря ценността, която Бог е вложил в предметите. Това е същественото! Ако той не е ценен, то е човешката страна.
към беседата >>
Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа.
Най-първо – любовта ви към Бога! Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас!
Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа.
И да го схванете!
към беседата >>
А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот, там дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот. Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете.
А ако сладчината постепенно се увеличава, увеличава се животът.
към беседата >>
Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи.
Това не се отнася до вас, то се отнася до други. Ето какъв е моят мащаб на разсъждение. Представете си, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах. Но трябва ли да тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден? Тупа се прашен килим, не всеки килим е за тупане.
Някой килим, по който ходите с кални обувки, може да го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи.
От вас се изисква известна хигиена на вашите мисли. Ето какво аз разбирам под права мисъл. Според мене, за да познаем себе си, трябва да го знаем.
към беседата >>
Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина.
Аз не правя никакви опити. Аз изучавам нещата. Защото всеки един неразумен опит коства живота на човека. Какъв опит ще правя? Нещата са създадени от Бога.
Тия неща трябва да ги разбера в тяхната същина.
Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той си има една същина, той си има своята ценност и аз трябва да намеря тази ценност. Аз трябва да намеря ценността, която Бог е вложил в предметите. Това е същественото! Ако той не е ценен, то е човешката страна. Да обезценяваме Божественото значи да обезценяваме себе си, защото моят живот е така потребен за всички, както и животът на другите.
към беседата >>
И да го схванете!
Човек трябва да прави опити, ако иска да прогресира. Ако вие не правите никакви усилия, не можете да прогресирате. Не друг да ви поощрява, защото колкото и да ви поощрява друг, то е временно. Но това трябва да дойде от самите вас! Писанието казва: "Трябва да дойде Духът, или Божественото, и постоянно да ви поощрява." И вие да бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде, да бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа.
И да го схванете!
към беседата >>
2.
Реализираната мисъл
,
МОК
, София, 10.1.1936г.,
Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна.
Какво ще дадете? Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен.
Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна.
Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия?
към беседата >>
Казвам: Що е скръбта?
Ти започни да мислиш, то ще стане. Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта.
Казвам: Що е скръбта?
Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар.
към беседата >>
Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си.
Казваш: „Не ми влиза в положението“. Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение?
Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си.
Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област.
към беседата >>
Дайте едно уравнение.
Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл. То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение.
Дайте едно уравнение.
Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават.
към беседата >>
Той трябва да мисли и тогава да играе.
Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата. Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна.
Той трябва да мисли и тогава да играе.
Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият?
към беседата >>
Не мислиш.
Един човек, като стане ученик, какво става от него? Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта?
Не мислиш.
Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира.
към беседата >>
Започни да мислиш, както Бог мисли.
Влез ти в своето положение, понеже си започнал да мислиш. Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си.
Започни да мислиш, както Бог мисли.
Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли.
към беседата >>
Да кажем „А“ е равно на „С“.
То е положението, което трябва да държите. То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение.
Да кажем „А“ е равно на „С“.
Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука?
към беседата >>
Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе.
Младият човек трябва да играе, а старият трябва да мисли“. То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе.
Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе.
Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта?
към беседата >>
Що е радостта?
Ти като станеш, ще видиш. Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш.
Що е радостта?
Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“.
към беседата >>
Ама може ли тъй?
Първият, който трябва да влезе в твоето положение, то си ти сам. Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли.
Ама може ли тъй?
Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта?
към беседата >>
Какво приложение има като са равни тези величини?
То не иска да доказваш, то е опит. В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“.
Какво приложение има като са равни тези величини?
Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци.
към беседата >>
Следствие на това и на младия трябва мисъл.
То е крива философия. Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе.
Следствие на това и на младия трябва мисъл.
Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично.
към беседата >>
Мислиш. Боли те коремът.
Ти като започнеш да мислиш, то е реалността вече. Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта?
Мислиш. Боли те коремът.
Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш.
към беседата >>
Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли.
Вие искате другите хора да влязат във вашето положение. Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй?
Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли.
Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл.
към беседата >>
Колко букви има в българския език?
В тази наука доказателството не е доказателство. Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини?
Колко букви има в българския език?
– Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“.
към беседата >>
Той след като играе, започва да мисли защо играе.
Младият трябва да мисли като умен. Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл.
Той след като играе, започва да мисли защо играе.
И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя.
към беседата >>
Не мислиш.
Че аз мисля, че разбирам, то е радостта. Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът.
Не мислиш.
Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“.
към беседата >>
Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен?
Какво значи да влезеш в своето положение? Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли.
Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен?
“ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш.
към беседата >>
– Тридесет и две.
Има едно уравнение. Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език?
– Тридесет и две.
С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как?
към беседата >>
И какъв е отговорът на младия?
Ако той играе без да мисли, той е на кривата страна. Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе.
И какъв е отговорът на младия?
Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят?
към беседата >>
Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар.
Казвам: Що е скръбта? Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш.
Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар.
Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш.
към беседата >>
“ Оставете това, то е друга област.
Понеже Бог е Дух, влез в онова положение, да разбираш Бога в себе си. Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен?
“ Оставете това, то е друга област.
Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш.
към беседата >>
С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават.
Дайте едно уравнение. Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две.
С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават.
Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим?
към беседата >>
Какъв отговор ще даде младият?
Той трябва да мисли и тогава да играе. Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия?
Какъв отговор ще даде младият?
Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят.
към беседата >>
Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира.
Не мислиш. Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар.
Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира.
После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш?
към беседата >>
Ти можеш да мислиш, както Бог мисли.
Започни да мислиш, както Бог мисли. Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област.
Ти можеш да мислиш, както Бог мисли.
Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта.
към беседата >>
Колко има в латинската азбука?
Да кажем „А“ е равно на „С“. Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават.
Колко има в латинската азбука?
В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“.
към беседата >>
Кои са подбудителните причини за играта?
Аз бих турил така: Младият да играе и да мисли, а старият да мисли и да играе. Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият?
Кои са подбудителните причини за играта?
За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят.
към беседата >>
После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“.
Що е радостта? Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира.
После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“.
Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта.
към беседата >>
Кое е първото положение на мисълта?
Ама може ли тъй? Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли.
Кое е първото положение на мисълта?
Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си.
към беседата >>
В говоримата реч има известни знаци.
Какво приложение има като са равни тези величини? Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука?
В говоримата реч има известни знаци.
„А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад?
към беседата >>
За младия вие ще вземете [нещо] специфично.
Следствие на това и на младия трябва мисъл. Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта?
За младия вие ще вземете [нещо] специфично.
Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят.
към беседата >>
Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш.
Мислиш. Боли те коремът. Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“.
Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш.
Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш.
към беседата >>
Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл.
Можеш, можеш да мислиш, тъй както Бог мисли. Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта?
Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл.
То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта.
към беседата >>
„А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“.
Колко букви има в българския език? – Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци.
„А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“.
„А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата?
към беседата >>
Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя.
Той след като играе, започва да мисли защо играе. И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично.
Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя.
Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят?
към беседата >>
Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“.
Не мислиш. Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш.
Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“.
Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността?
към беседата >>
То е реалността – да мислиш.
Сега, вие имате друго: „може ли аз да бъда всесилен? “ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл.
То е реалността – да мислиш.
Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия.
към беседата >>
„А“ се отнася към 32 как?
– Тридесет и две. С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“.
„А“ се отнася към 32 как?
Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата.
към беседата >>
Сега, защо си играят?
И какъв е отговорът на младия? Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя.
Сега, защо си играят?
– За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата.
към беседата >>
Значи, не искаш да мислиш.
Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не си господар. Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“.
Значи, не искаш да мислиш.
Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш.
към беседата >>
Да любиш, значи да мислиш.
“ Оставете това, то е друга област. Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш.
Да любиш, значи да мислиш.
Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе.
към беседата >>
Какво отношение можем да турим?
С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават. Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как?
Какво отношение можем да турим?
[Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки.
към беседата >>
– За да се запознаят.
Какъв отговор ще даде младият? Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят?
– За да се запознаят.
Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва да мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира. После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш.
Какво ще правиш?
Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш.
към беседата >>
Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта.
Ти можеш да мислиш, както Бог мисли. Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш.
Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта.
Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов.
към беседата >>
[Както] 32 към „В“.
Колко има в латинската азбука? В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим?
[Както] 32 към „В“.
Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество.
към беседата >>
Ако не биха играли, не щяха да се запознаят.
Кои са подбудителните причини за играта? За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят.
Ако не биха играли, не щяха да се запознаят.
Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение.
към беседата >>
Животът седи в мисълта.
После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва да мислиш, както и ние“. Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш?
Животът седи в мисълта.
Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране.
към беседата >>
Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си.
Кое е първото положение на мисълта? Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта.
Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си.
Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие.
към беседата >>
Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад?
В говоримата реч има известни знаци. „А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“.
Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад?
Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък.
към беседата >>
Следователно, играят, за да се запознаят.
За младия вие ще вземете [нещо] специфично. Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят.
Следователно, играят, за да се запознаят.
След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността?
към беседата >>
Да живееш, значи да мислиш.
Стомахът е една голяма фирма, която ще кредитираш. Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта.
Да живееш, значи да мислиш.
Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането?
към беседата >>
Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта.
Когато проповядвам любовта, разбирам: Любовта, това е първата мисъл. То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си.
Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта.
Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите.
към беседата >>
Защо размениха местата?
„А“ има такова отношение: „А“ е равно на „В“. „А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад?
Защо размениха местата?
Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки.
към беседата >>
След като се запознаят, има ли нужда да играят?
Имате две деца, играят: две момчета и две момичета играят на пътя. Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят.
След като се запознаят, има ли нужда да играят?
Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви.
към беседата >>
Какво е реалността?
Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам да живея“. Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш.
Какво е реалността?
Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш.
към беседата >>
Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия.
То е реалността – да мислиш. Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта.
Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия.
Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите.
към беседата >>
Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата.
„А“ се отнася към 32 как? Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата?
Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата.
Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки.
към беседата >>
Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата.
Сега, защо си играят? – За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят?
Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата.
Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл.
към беседата >>
Да мислиш.
Значи, не искаш да мислиш. Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността?
Да мислиш.
Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят.
към беседата >>
Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе.
Да любиш, значи да мислиш. Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия.
Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе.
Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл.
към беседата >>
Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки.
Какво отношение можем да турим? [Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата.
Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки.
Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки.
към беседата >>
Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят.
– За да се запознаят. Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата.
Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят.
Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази.
към беседата >>
Казваш, ще умреш.
Какво ще правиш? Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш.
Казваш, ще умреш.
То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли.
към беседата >>
Любов, в която няма мисъл, то не е любов.
Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта. Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе.
Любов, в която няма мисъл, то не е любов.
То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого.
към беседата >>
Единият плод не е равен на сто плода по количество.
[Както] 32 към „В“. Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки.
Единият плод не е равен на сто плода по количество.
Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика.
към беседата >>
Туй е едно вътрешно побуждение.
Ако не биха играли, не щяха да се запознаят. Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят.
Туй е едно вътрешно побуждение.
В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца.
към беседата >>
То не е разбиране.
Животът седи в мисълта. Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш.
То не е разбиране.
Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“.
към беседата >>
То е невежество, то е безлюбие.
Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в себе си. Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов.
То е невежество, то е безлюбие.
Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш.
към беседата >>
Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък.
Защо „А“ е отпред, „В“ е отзад? Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество.
Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък.
Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото.
към беседата >>
В какво седи реалността?
Следователно, играят, за да се запознаят. След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение.
В какво седи реалността?
Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш.
към беседата >>
Какво нещо е умирането?
Да живееш, значи да мислиш. Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране.
Какво нещо е умирането?
Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш.
към беседата >>
Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите.
Правата Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, това е любовта. Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие.
Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите.
С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти.
към беседата >>
Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки.
Защо размениха местата? Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък.
Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки.
Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма.
към беседата >>
Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви.
След като се запознаят, има ли нужда да играят? Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността?
Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви.
Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега.
към беседата >>
Като умреш, ще започнеш да мислиш.
Какво е реалността? Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането?
Като умреш, ще започнеш да мислиш.
Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл.
към беседата >>
С любовта всичко може да направите.
Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия. Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите.
С любовта всичко може да направите.
Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице?
към беседата >>
Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки.
Сега, разбира се, имате ограничени отношения на числата. Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки.
Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки.
След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси.
към беседата >>
Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл.
Двете момичета си играят, проявяват се, изявяват си куклите; двете момчета развеждат си кончетата. Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви.
Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл.
Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“.
към беседата >>
Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят.
Да мислиш. Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш.
Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят.
Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността.
към беседата >>
Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл.
Това, което премахва противоречията, е това, което има мисъл в тебе. Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите.
Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл.
То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта.
към беседата >>
След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки.
Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки. Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки.
След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки.
То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо.
към беседата >>
Всяка мисъл трябва да се изрази.
Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за да се запознаят. Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл.
Всяка мисъл трябва да се изрази.
Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“?
към беседата >>
Като не си умирал, за онзи свят не си мисли.
Казваш, ще умреш. То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят.
Като не си умирал, за онзи свят не си мисли.
Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността. Възкресението е правата мисъл в света.
към беседата >>
То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого.
Любов, в която няма мисъл, то не е любов. То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл.
То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого.
Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта.
към беседата >>
То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика.
Единият плод не е равен на сто плода по количество. Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки.
То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика.
В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си.
към беседата >>
Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца.
Туй е едно вътрешно побуждение. В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази.
Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца.
Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл.
към беседата >>
Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“.
То не е разбиране. Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли.
Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“.
Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността. Възкресението е правата мисъл в света. Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Ти със себе си не можеш да се разговаряш.
То е невежество, то е безлюбие. Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого.
Ти със себе си не можеш да се разговаряш.
Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице.
към беседата >>
В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото.
Един плод след време може да произведе, да има по-голяма стойност, отколкото сто плода, да стане по-тежък. Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика.
В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото.
В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н.
към беседата >>
Всичко туй искаш.
В какво седи реалността? Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца.
Всичко туй искаш.
То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин.
към беседата >>
Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш.
Какво нещо е умирането? Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“.
Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш.
Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността. Възкресението е правата мисъл в света. Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Първото лице – това си ти.
Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може да направите. С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш.
Първото лице – това си ти.
Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице.
към беседата >>
В параматематиката частта може да бъде по-голяма.
Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може да даде повече ябълки. Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото.
В параматематиката частта може да бъде по-голяма.
Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има.
към беседата >>
То са искания сега.
Реалността седи в това, че реалното иска да се прояви. Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш.
То са искания сега.
Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го?
към беседата >>
Във възкресението е правата мисъл.
Като умреш, ще започнеш да мислиш. Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш.
Във възкресението е правата мисъл.
Аз разбирам реалността. Възкресението е правата мисъл в света. Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Кое е второто лице?
С любовта всичко може да направите. Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти.
Кое е второто лице?
Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят.
към беседата >>
Да ги оставим – това са парадокси.
Най-първо една ябълка не е по-голяма от сто ябълки. След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма.
Да ги оставим – това са парадокси.
Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“.
към беседата >>
Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“.
Онова, което тебе те заставлява да играеш, то е твоята мисъл. Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега.
Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“.
Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той?
към беседата >>
Аз разбирам реалността.
Като започнеш да умираш, ще започнеш да мислиш за онзи свят. Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл.
Аз разбирам реалността.
Възкресението е правата мисъл в света. Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Второто лице – това е любовта.
Тогава се поляризират: имате любов, имате и мисъл. То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице?
Второто лице – това е любовта.
Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо.
към беседата >>
Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо.
След време една ябълка може да стане по-голяма от сто ябълки. То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси.
Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо.
Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат.
към беседата >>
Какво разбирате под думите „родило се едно дете“?
Всяка мисъл трябва да се изрази. Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“.
Какво разбирате под думите „родило се едно дете“?
Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот.
към беседата >>
Възкресението е правата мисъл в света.
Като не си умирал, за онзи свят не си мисли. Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността.
Възкресението е правата мисъл в света.
Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Първото лице – това е мисълта.
То е: вече вашето съзнание се определя, вие сте двама вече, разговаряш се с някого. Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта.
Първото лице – това е мисълта.
Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира.
към беседата >>
Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си.
То вече влиза в друго разсъждение, в друга математика. В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо.
Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си.
„А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“.
към беседата >>
Родила се една мисъл.
Щом дойде да мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш да се самоубиеш, и да се жениш, и да се разженваш, и да раждаш деца. Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“?
Родила се една мисъл.
Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи.
към беседата >>
Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
Като започнеш да мислиш, казваш: „Има друг свят“. Като започнеш да мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш. Във възкресението е правата мисъл. Аз разбирам реалността. Възкресението е правата мисъл в света.
Възкресението на християнството, то няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Аз, човекът, който мисля, съм първото лице.
Ти със себе си не можеш да се разговаряш. Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта.
Аз, човекът, който мисля, съм първото лице.
Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира.
към беседата >>
„А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н.
В сегашната математика частта не може да бъде по-голяма от цялото. В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си.
„А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н.
Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро.
към беседата >>
Реалното се родило по един или друг начин.
Всичко туй искаш. То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл.
Реалното се родило по един или друг начин.
Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш.
към беседата >>
Във вас всичките неща са разхвърляни.
Във вас всичките неща са разхвърляни.
Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян. Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш.
към беседата >>
Ти, когото обичам, си второто лице.
Първото лице – това си ти. Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице.
Ти, когото обичам, си второто лице.
Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел.
към беседата >>
Еднакви отношения има.
В параматематиката частта може да бъде по-голяма. Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н.
Еднакви отношения има.
„Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“. – Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“.
към беседата >>
Ако аз направя едно дете, раждам ли го?
То са искания сега. Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин.
Ако аз направя едно дете, раждам ли го?
Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той? Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът.
към беседата >>
Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян.
Във вас всичките неща са разхвърляни.
Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян.
Всичките кости разхвърлени. А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш.
към беседата >>
Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят.
Кое е второто лице? Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице.
Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят.
Те са едно и също нещо. Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния.
към беседата >>
„Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“.
Да ги оставим – това са парадокси. Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има.
„Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“.
– Богат. Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“. – Добро.
към беседата >>
Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той?
Вие, които желаете специфични понятия, казвате: „Родило се едно дете“. Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го?
Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той?
Детето подразбира, че си му дал живот. Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие.
към беседата >>
Всичките кости разхвърлени.
Във вас всичките неща са разхвърляни. Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян.
Всичките кости разхвърлени.
А всичко туй е цялостно. Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш.
към беседата >>
Те са едно и също нещо.
Второто лице – това е любовта. Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят.
Те са едно и също нещо.
Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира. Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл?
към беседата >>
– Богат.
Парадокс се нарича всяко нещо, което няма приложение, нищо не се изяснява, няма никакво приложение практическо. Значи 32 букви в една система имат отношения помежду си. „А“ има отношение към 32 букви, „А“ има отношение към „Б“, „С“, „Д“ и т.н. Еднакви отношения има. „Б“ има отношение към „О“, „Г“, „А“, „Т“.
– Богат.
Туй отношение се нарича „богат“. Имаме добро. „Д“ има отношение към „О“, „Б“, „Р“, „О“. – Добро. Това отношение се кръщава с думата „добро“.
към беседата >>
Детето подразбира, че си му дал живот.
Какво разбирате под думите „родило се едно дете“? Родила се една мисъл. Реалното се родило по един или друг начин. Ако аз направя едно дете, раждам ли го? Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той?
Детето подразбира, че си му дал живот.
Ни най-малко това не са повърхностни идеи. Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш. Туй е животът. Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие. В страданието се проявява твоята мисъл.
към беседата >>
А всичко туй е цялостно.
Във вас всичките неща са разхвърляни. Радостта е разхвърляна, скръбта е разхвърляна, животът е разхвърлян. Всичките кости разхвърлени.
А всичко туй е цялостно.
Възкресението, то е правата мисъл. В съзнанието ще държиш, че не можеш да умреш. Не мисли, че ще умреш, ще изгниеш. Щом не мислиш, ще умреш и ще изгниеш. Щом започнеш да мислиш, ще възкръснеш.
към беседата >>
Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира.
Първото лице – това е мисълта. Аз, човекът, който мисля, съм първото лице. Ти, когото обичам, си второто лице. Аз съм, който мисля, ти си, когото обичам, те двамата всичко могат да направят. Те са едно и също нещо.
Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може да се реализира.
Когато говорим за Божията любов да я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене да се реализира. То е Божественото, което съм възприел. И когато моята мисъл трябва да се реализира, то е любовта към ближния. Що е Божията мисъл? – Любовта, която в мене се реализира.
към беседата >>
НАГОРЕ