НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1679
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1679
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Неподвижна точка
,
МОК
, София, 7.6.1940г.,
Златото ти дава разположение.
Ако аз имам някаква болка, ще взема чисто сребро, ще го туря във водата, ще го държа двайсет и четири часа. Ще си вземам по няколко капки от тази вода и веднага неразположението, което имам, ще изчезне. Ако искам да имам някакво разположение, златото носи магнетическа сила, златото дава разположение. Среброто отнема неразположението, среброто се занимава с неразположението на човека. Ако имаш известно неразположение, ти го премахни.
Златото ти дава разположение.
Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа.
към беседата >>
Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш.
Ще си вземам по няколко капки от тази вода и веднага неразположението, което имам, ще изчезне. Ако искам да имам някакво разположение, златото носи магнетическа сила, златото дава разположение. Среброто отнема неразположението, среброто се занимава с неразположението на човека. Ако имаш известно неразположение, ти го премахни. Златото ти дава разположение.
Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш.
Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти.
към беседата >>
Как ще извадиш разположението от златото?
Ако искам да имам някакво разположение, златото носи магнетическа сила, златото дава разположение. Среброто отнема неразположението, среброто се занимава с неразположението на човека. Ако имаш известно неразположение, ти го премахни. Златото ти дава разположение. Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш.
Как ще извадиш разположението от златото?
Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние.
към беседата >>
Аз ви казах как да премахнете неразположението.
Среброто отнема неразположението, среброто се занимава с неразположението на човека. Ако имаш известно неразположение, ти го премахни. Златото ти дава разположение. Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото?
Аз ви казах как да премахнете неразположението.
За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения.
към беседата >>
За да добиете разположението, какво ще направите?
Ако имаш известно неразположение, ти го премахни. Златото ти дава разположение. Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението.
За да добиете разположението, какво ще направите?
Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета.
към беседата >>
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля.
Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става.
към беседата >>
Ще ви кажа.
Златото ти дава разположение. Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите?
Ще ви кажа.
Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи.
към беседата >>
Някой път може да го считате в реда на нещата.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля.
Някой път може да го считате в реда на нещата.
Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина.
към беседата >>
Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти.
Ако искаш едно разположение, златото може да ти го даде, но трябва да знаеш как да го вземеш. Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа.
Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти.
Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели.
към беседата >>
Едното положение.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля. Някой път може да го считате в реда на нещата.
Едното положение.
Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините?
към беседата >>
Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние.
Как ще извадиш разположението от златото? Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти.
Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние.
Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели. Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
Някой път вие сте разположен.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля. Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение.
Някой път вие сте разположен.
Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система.
към беседата >>
Вие тия неща ги наричате заблуждения.
Аз ви казах как да премахнете неразположението. За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние.
Вие тия неща ги наричате заблуждения.
Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели. Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля. Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение. Някой път вие сте разположен.
Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става.
Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините?
към беседата >>
Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета.
За да добиете разположението, какво ще направите? Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения.
Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета.
Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели. Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
Щом стане разположен, по-широко става.
Ако вървите по пътя и забележите, че постоянно някой човек криволи, не може да пази равновесие и ако сте малко по-интелигентен човек, ще искате да се осведомите защо този човек не може да пази равновесие, защо се клати, защо обикаля. Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става.
Щом стане разположен, по-широко става.
При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя.
към беседата >>
Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи.
Ще ви кажа. Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета.
Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи.
Направи някаква операция, спечели. Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина.
Някой път може да го считате в реда на нещата. Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става.
При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина.
Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание.
към беседата >>
Направи някаква операция, спечели.
Вземете една златна монета, изчистете я хубаво, прекарайте я над големия пръст няколко пъти. Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи.
Направи някаква операция, спечели.
Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините?
Едното положение. Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина.
Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините?
Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави.
към беседата >>
Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
Като прекарате златото по пръстите, ще забележите, че се сменя вашето състояние. Вие тия неща ги наричате заблуждения. Онези старите хора винаги носят в кесията си една златна монета. Извади я, погледне я, насърчи се, умът му започне да работи. Направи някаква операция, спечели.
Всеки човек, който печели, той е разбрал мисълта.
към беседата >>
Видимо причината е в мускулната система.
Някой път вие сте разположен. Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините?
Видимо причината е в мускулната система.
Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави. Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител.
Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара.
към беседата >>
Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините?
Когато човек е разположен, лицето му става кръгообразно, когато е неразположен, продълговато става. Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система.
Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините?
Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави. Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител.
Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини.
Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат.
към беседата >>
Някой човек се навежда надолу, някой се изправя.
Щом стане разположен, по-широко става. При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините?
Някой човек се навежда надолу, някой се изправя.
Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави. Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител. Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини.
Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини.
Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят.
към беседата >>
Вие не обръщате внимание.
При разположение човек добива широчина, при неразположение – дължина. Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя.
Вие не обръщате внимание.
С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави. Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител. Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини.
Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето.
Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха.
към беседата >>
С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави.
Питам: когато се продължи лицето ти, кои са причините и когато лицето ти става широко, кои са причините? Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание.
С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави.
Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Виждам, че много хубави дини ще станат.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител. Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето.
Виждам, че много хубави дини ще станат.
Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха. Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
Видимо причината е в мускулната система. Или някой път, когато вие сте разположени, вие се изправяте, когато сте неразположени, има една стегнатост в тялото, кои са причините? Някой човек се навежда надолу, някой се изправя. Вие не обръщате внимание. С години има ученици, които пишат наведени, стават гърбави.
Щом се изгуби перпендикулярът на гръбнака, какво става с човека?
към беседата >>
Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара.
Мен ми разправяше един българин, който отишъл в едно село за учител. Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат.
Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара.
Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха. Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Този перпендикуляр предполага една площ.
Този перпендикуляр предполага една площ.
Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази.
към беседата >>
Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат.
Казва: „Гледам едно място, в което може да станат много хубави дини. Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара.
Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат.
И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха. Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки.
Този перпендикуляр предполага една площ.
Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки.
Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика?
към беседата >>
И оттам насетне се научиха да сеят.
Я, казвам на съседа си, изорете тая нива и я посейте с дини. Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат.
И оттам насетне се научиха да сеят.
Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха. Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Постъпките са този свят, който виждате.
Този перпендикуляр предполага една площ. Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки.
Постъпките са този свят, който виждате.
Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика.
към беседата >>
Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха.
Казва: тук дини не стават, не искам да си губя времето. Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят.
Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха.
Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Сега съвременната наука изучава отделно нещата.
Този перпендикуляр предполага една площ. Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате.
Сега съвременната наука изучава отделно нещата.
Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата.
към беседата >>
Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
Виждам, че много хубави дини ще станат. Изорете я, аз ще платя, ще стана ортак с вас.“ Нивата била около два декара. Казва му: „Хайде, даскале, понеже казваш, че ти ще платиш, ще изорем, но няма да станат, много пъти съм сял.“ Посяха, казва, както аз им казах, и станаха едни дини хубави, че от Русе дойдоха да вземат. И оттам насетне се научиха да сеят. Те задържаха за себе си една малка част, а другото още на зелено продадоха.
Казваха: „Много знае нашият даскал.“ Даскалът е гледал нивата и другите са гледали нивата, но той схваща, че на даденото място ще станат хубави дини.
към беседата >>
Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази.
Този перпендикуляр предполага една площ. Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата.
Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази.
Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата. Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате.
Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават.
към беседата >>
Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази.
Този перпендикуляр предполага една площ. Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази.
Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази.
Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата. Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
Вие трябва да използвате дадените условия.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате.
Вие трябва да използвате дадените условия.
А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание.
към беседата >>
Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика?
Тази площ може да бъде физическа, може да бъде духовна, площ на чувствата или площ на човешките постъпки. Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази.
Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика?
Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата. Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
А дадените условия седят в човешкия ум.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате. Вие трябва да използвате дадените условия.
А дадените условия седят в човешкия ум.
Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия.
към беседата >>
Все има какво да се преподава по физика.
Постъпките са този свят, който виждате. Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика?
Все има какво да се преподава по физика.
Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата. Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате. Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум.
Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си.
Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа.
към беседата >>
Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата.
Сега съвременната наука изучава отделно нещата. Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика.
Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата.
Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
Не мислете, че някои неща са невъзможни.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате. Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си.
Не мислете, че някои неща са невъзможни.
Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого?
към беседата >>
Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
Цялата наука изучава известни фази от физическия живот: химията изучава други фази, астрономията изучава други фази. Ако вземете социалните науки, ако вземете богословието или психологията, всички те изучават разни фази. Някои от вас сте физици, какво преподавате по физика? Все има какво да се преподава по физика. Или да кажем преподавате по математика, главното отношение е отношение на числата.
Някои хора има, математиката не ги интересува, други – естествените науки не ги интересуват.
към беседата >>
Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават.
Та казвам, тази нива, това са условията, които имате. Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни.
Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават.
Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното.
към беседата >>
Първата наука, това е яденето.
Първата наука, това е яденето.
Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си.
към беседата >>
Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание.
Вие трябва да използвате дадените условия. А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават.
Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание.
Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката?
към беседата >>
Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува.
Първата наука, това е яденето.
Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува.
Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел.
към беседата >>
Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия.
А дадените условия седят в човешкия ум. Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание.
Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия.
Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека.
към беседата >>
Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене.
Първата наука, това е яденето. Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува.
Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене.
За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме.
към беседата >>
Кажете ми сега една строфа поетическа.
Винаги трябва да имате едно вътрешно разположение в ума си. Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия.
Кажете ми сега една строфа поетическа.
Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение.
към беседата >>
За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме.
Първата наука, това е яденето. Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене.
За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме.
Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим?
към беседата >>
Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого?
Не мислете, че някои неща са невъзможни. Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа.
Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого?
За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество.
към беседата >>
Колко много зависи от храната.
Първата наука, това е яденето. Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме.
Колко много зависи от храната.
Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често.
към беседата >>
За виното.
Нещата са невъзможни, понеже не знаем по кой начин нещата стават. Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого?
За виното.
Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите.
към беседата >>
Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си.
Първата наука, това е яденето. Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната.
Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си.
Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови.
към беседата >>
Къде е погрешката?
Туй, което направиш в ума си, в себе си, няма съдържание. Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното.
Къде е погрешката?
Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти.
към беседата >>
Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел.
Следователно всичко, което се отнася до яденето, нас ни интересува. Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си.
Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел.
Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния.
към беседата >>
Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека.
Да допуснем, че някои от вас сте писали поезия. Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката?
Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека.
След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти.
към беседата >>
Има опасност, тогава често ще ръждясваме.
Най-първо, буболечките, насекомите, се интересуват от плодовете, те имат някакво ухание, познават кои плодове са зрели, кои са сладки, кои са за ядене. За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел.
Има опасност, тогава често ще ръждясваме.
Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом.
към беседата >>
След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение.
Кажете ми сега една строфа поетическа. Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека.
След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение.
Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти. После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим?
За яденето сега се е образувала една наука – готварство, как да се сготвят разните елементи, които ние вземаме. Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме.
Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим?
Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа.
към беседата >>
Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество.
Пияницата казва: „По света се скитам и за тебе мисля.“ За кого? За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение.
Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество.
Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти. После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често.
Колко много зависи от храната. Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим?
Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често.
Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
към беседата >>
Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите.
За виното. Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество.
Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите.
Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти. После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
Ако не я чистиш, образуват се известни отрови.
Запример, ако ти вземаш една храна, в която няма достатъчно желязо, ще станеш много мек, отстъпваш навсякъде, страхлив си. Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често.
Ако не я чистиш, образуват се известни отрови.
По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
към беседата >>
Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти.
Къде е погрешката? Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите.
Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти.
Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти. После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния.
Ако пък вземаш храна с повече желязо, ставаш смел. Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови.
По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния.
Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор.
към беседата >>
Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти.
Виното вече изгубило онова първично състояние, онази сладчина, която дава разположение на човека. След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти.
Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти.
После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
Казвате: не съм разположен духом.
Има опасност, тогава често ще ръждясваме. Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния.
Казвате: не съм разположен духом.
Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор?
към беседата >>
После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
След като човек пие вино, той добива едно неестествено положение. Туй неразположение във виното иде от някакви малки микроорганизми, които са оставили нещо от своето естество. Когато пияницата търси виното, той го търси в тази новата форма, защото пиянството не съществува само в хората, пиянството съществува и в насекомите. Едно насекомо, като яде от тия плодове, които са ферментирали, то се опива и започва да се върти. Мухата, като се опие, качи се горе, върти се, слезе долу, пак се върти.
После седи на едно място, докато изтрезнее, и пак тръгне в пространството.
към беседата >>
Духа не го виждате, но говорите за духа.
Желязото е хубаво, но ръждата какво да правим? Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом.
Духа не го виждате, но говорите за духа.
Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина.
към беседата >>
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате.
Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него.
към беседата >>
Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Ако имаш мед, и тя е хубава, но трябва после да я калайдисваш, да я чистиш често. Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа.
Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело.
към беседата >>
Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате.
Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си.
Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе.
към беседата >>
Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Ако не я чистиш, образуват се известни отрови. По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото?
към беседата >>
Вие искате да угодите на тия учители.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате. Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си.
Вие искате да угодите на тия учители.
По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите.
към беседата >>
Може да кажете, че духът е функция или сбор.
По някой път вие седите, разглеждате вашите състояния. Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом.
Може да кажете, че духът е функция или сбор.
Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото.
към беседата >>
По кой начин може да им угодите?
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате. Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители.
По кой начин може да им угодите?
Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно.
към беседата >>
Какво разбирате под думата сбор?
Казвате: не съм разположен духом. Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор.
Какво разбирате под думата сбор?
Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание.
към беседата >>
Трябва да носите техния характер.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате. Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите?
Трябва да носите техния характер.
Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек.
към беседата >>
Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина.
Духа не го виждате, но говорите за духа. Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор?
Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина.
Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание. Що е колелото?
към беседата >>
Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него.
Всички трябва да имате една основа, от която да изхождате. Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер.
Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него.
Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека.
към беседата >>
Имате цяло едно колело.
Отричате духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина.
Имате цяло едно колело.
Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание. Що е колелото?
към беседата >>
Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе.
Представете си, че вие се намирате в едно училище, дето всички ваши учители, които са ви преподавали, са учени и благородни в постъпките си. Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него.
Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе.
В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг.
към беседата >>
Що е колелото?
Може да кажете: духа и душата, а казвате, че не сте разположени духом. Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело.
Що е колелото?
То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание. Що е колелото?
към беседата >>
В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите.
Вие искате да угодите на тия учители. По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе.
В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите.
Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал.
към беседата >>
То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото.
Може да кажете, че духът е функция или сбор. Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото?
То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото.
Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание. Що е колелото?
към беседата >>
Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно.
По кой начин може да им угодите? Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите.
Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно.
Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек.
към беседата >>
Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание.
Какво разбирате под думата сбор? Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото.
Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание.
Що е колелото?
към беседата >>
Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек.
Трябва да носите техния характер. Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно.
Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек.
Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега?
към беседата >>
Що е колелото?
Нали спиците на едно колело са събрани в един център, наречен главина. Имате цяло едно колело. Що е колелото? То е направено може би от двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет спици, зависи какво е колелото. Това съчетание на спицата е едно разумно съчетание.
Що е колелото?
към беседата >>
Може да турите в противоречие човека.
Всеки учител обича онези ученици, които мязат на него. Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек.
Може да турите в противоречие човека.
Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен.
към беседата >>
Разумно съчетание на известни механически елементи.
Разумно съчетание на известни механически елементи.
Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля.
към беседата >>
Тук наскоро написали една статия и турили името на друг.
Ти не може да обичаш един човек, който не мяза на тебе. В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека.
Тук наскоро написали една статия и турили името на друг.
Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате.
към беседата >>
Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото?
Разумно съчетание на известни механически елементи.
Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото?
Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото?
към беседата >>
Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал.
В природата законът е същият, природата обича всички ония хора, които зачитат законите. Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг.
Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал.
Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде.
към беседата >>
Силата, която съединява тия спици, къде се намира?
Разумно съчетание на известни механически елементи. Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото?
Силата, която съединява тия спици, къде се намира?
Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине.
към беседата >>
Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек.
Ти седиш и в себе си се заканваш, мислиш да направиш нещо, което е благородно. Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал.
Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек.
Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе.
към беседата >>
Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото.
Разумно съчетание на известни механически елементи. Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира?
Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото.
Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти.
към беседата >>
Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега?
Допуснете, че напишете една статия и не турите вашето име, но турите един псевдоним или турите името на някой друг човек. Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек.
Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега?
Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе. Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват.
Разумно съчетание на известни механически елементи. Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото.
Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват.
Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти.
към беседата >>
Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен.
Може да турите в противоречие човека. Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега?
Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен.
Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе. Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля.
Разумно съчетание на известни механически елементи. Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват.
Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля.
Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши.
към беседата >>
Вие му се заканвате.
Тук наскоро написали една статия и турили името на друг. Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен.
Вие му се заканвате.
Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе. Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Мислите ли, мирно ли е колелото?
Но туй съчетание вътре в самото колело ли е, или вън от колелото? Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля.
Мислите ли, мирно ли е колелото?
Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи.
към беседата >>
Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде.
Не турят името на онзи, който писал статията, но турят името на онзи, който бил противник на този, който писал. Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате.
Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде.
Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе. Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине.
Силата, която съединява тия спици, къде се намира? Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото?
Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине.
Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен.
към беседата >>
Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе.
Ти, без да знаеш, ще се свадиш с този човек. Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде.
Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе.
Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Казвате: човек трябва да се върти.
Като се развали една спица, веднага се туря друга на мястото. Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине.
Казвате: човек трябва да се върти.
Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен?
към беседата >>
Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
Той казва: „Не съм писал тази статия.“ Казваш: „Ти искаш да ме лъжеш.“ Знаете ли вие положително, че някой човек ви е обидил сега? Представете си, че един ваш противник иска да ви опита доколко вие сте сръчен. Вие му се заканвате. Представете си, че той тури една меча кожа, престори се на мечка, иде насреща ти, когато ти пътуваш някъде. Ти хукнеш да бягаш, той хукне подир тебе.
Ти после казваш: „Гони ме една мечка, но благодарение, че се освободих, качих се на едно дърво.“ Твоят противник ще каже: „Голям страхливец е.“ Казва: „Минаваш за герой, пък от мечка се боиш.“
към беседата >>
Човек може да се върти.
Тия спици отвън са съединени с една шина, която ги защищава отвън, понеже те отиват да воюват. Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти.
Човек може да се върти.
Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти.
към беседата >>
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание.
Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете.
към беседата >>
Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши.
Колелото, като върви, воюва, дето мине, всичко изхвърля. Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти.
Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши.
Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него?
към беседата >>
Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание.
Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски.
Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте?
към беседата >>
Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи.
Мислите ли, мирно ли е колелото? Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши.
Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи.
Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски.
Какво ще правиш?
Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете.
към беседата >>
Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен.
Не, то е най-опасното оръдие, пробива си път навсякъде, отдето мине. Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи.
Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен.
Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие.
към беседата >>
Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш?
Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата.
Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли.
към беседата >>
Как ще разберете неподвижен?
Казвате: човек трябва да се върти. Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен.
Как ще разберете неподвижен?
Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие. Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Вие на земята сте в Париж и не знаете езика.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата.
Вие на земята сте в Париж и не знаете езика.
Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение?
към беседата >>
Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти.
Човек може да се върти. Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен?
Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти.
Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие. Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Откъде сте дошли, не знаете.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика.
Откъде сте дошли, не знаете.
Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е.
към беседата >>
Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него?
Ако той би се въртял, той нищо няма да свърши. Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти.
Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него?
Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие. Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Коя е първата гара, от която вие дойдохте?
Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете.
Коя е първата гара, от която вие дойдохте?
Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат.
към беседата >>
Ще му изхвръкне умът.
Около него трябва да се въртят, но той трябва да седи. Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него?
Ще му изхвръкне умът.
Това аз наричам закон на равновесие. Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете.
Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте?
Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете.
Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат.
към беседата >>
Това аз наричам закон на равновесие.
Всички около него трябва да се движат, той да е господар, пък той сам да остане неподвижен. Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът.
Това аз наричам закон на равновесие.
Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли.
Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете.
Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли.
Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението.
към беседата >>
Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
Как ще разберете неподвижен? Да няма той желание да влезе в спиците, че като тях да се върти. Ако човек би взел да играе ролята на спиците, какво ще стане от него? Ще му изхвръкне умът. Това аз наричам закон на равновесие.
Той или сам трябва да е опорна точка, или да има една опорна точка, отдето да изхождаш.
към беседата >>
Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли.
Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви.
към беседата >>
Що е едно верую?
Що е едно верую?
Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне.
към беседата >>
Доста трудно е.
Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение?
Доста трудно е.
Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани.
към беседата >>
Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ.
Що е едно верую?
Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ.
Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго.
към беседата >>
Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат.
Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е.
Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат.
Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани. Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение.
Що е едно верую? Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ.
Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение.
Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става?
към беседата >>
Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат.
Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат.
Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат.
С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани. Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
Децата винаги започват да пъплят като животни.
Що е едно верую? Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение.
Децата винаги започват да пъплят като животни.
Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието.
към беседата >>
С това ни най-малко няма да подобриш положението.
Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат.
С това ни най-малко няма да подобриш положението.
Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани. Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение.
Що е едно верую? Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни.
Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение.
В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга.
към беседата >>
Станало изгубване на съзнанието ви.
Знаете ли на какво мяза вашето положение? Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението.
Станало изгубване на съзнанието ви.
Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани. Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
В това дете вече има желание да се издигне.
Що е едно верую? Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение.
В това дете вече има желание да се издигне.
Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда.
към беседата >>
Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани.
Доста трудно е. Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви.
Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани.
Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
Третото положение вече е съвсем друго.
Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне.
Третото положение вече е съвсем друго.
Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите.
към беседата >>
Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
Да не знаеш откъде си дошъл, то значи да те оберат. Бил си богат, значи да ти вземат всичките пари, да те оставят без пари, да ходиш между хората и да разправяш, че си бил богат. С това ни най-малко няма да подобриш положението. Станало изгубване на съзнанието ви. Не знаете откъде сте дошли, понеже сте обрани.
Човек, който не помни откъде е дошъл, той е обран, не знае откъде е дошъл.
към беседата >>
Ако човек не се издигне, какво става?
Най-първо, децата, като се родят, се намират в едно неестествено положение. Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго.
Ако човек не се издигне, какво става?
Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека.
към беседата >>
Пазете закона на равновесието на вашите мисли.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли.
Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение.
към беседата >>
Има издигане в съзнанието.
Децата винаги започват да пъплят като животни. Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става?
Има издигане в съзнанието.
Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит.
към беседата >>
Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли.
Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи.
Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли.
към беседата >>
Плоскостта е съвсем друга.
Туй дете, за да стане човек, за да мисли, то трябва да се изправи на краката си, да вземе съвсем друго положение, едно вертикално положение. В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието.
Плоскостта е съвсем друга.
Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се.
към беседата >>
Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи.
Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения.
Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли.
към беседата >>
Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда.
В това дете вече има желание да се издигне. Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга.
Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда.
В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили.
към беседата >>
Една неподвижна точка има отношение към всички точки.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения.
Една неподвижна точка има отношение към всички точки.
Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите.
към беседата >>
В неговото съзнание другояче са поставени работите.
Третото положение вече е съвсем друго. Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда.
В неговото съзнание другояче са поставени работите.
Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото.
към беседата >>
Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки.
Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център.
Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека.
Ако човек не се издигне, какво става? Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите.
Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека.
Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби.
към беседата >>
Този център сам по себе си може да е в движение.
Пазете закона на равновесието на вашите мисли. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център.
Този център сам по себе си може да е в движение.
Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Аз съм правил някой път опит.
Има издигане в съзнанието. Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека.
Аз съм правил някой път опит.
Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира.
към беседата >>
Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли.
Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение.
Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли.
В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се.
Плоскостта е съвсем друга. Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит.
Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се.
Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили.
към беседата >>
В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли.
Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли.
В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли.
И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили.
Едно животно не може да види нещата, тъй както човек ги вижда. В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се.
Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили.
Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави.
към беседата >>
И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите.
Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли.
И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите.
Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото.
В неговото съзнание другояче са поставени работите. Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили.
Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото.
Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се.
към беседата >>
Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията, еднакви отношения има, тя е център. Този център сам по себе си може да е в движение. Една мисъл е централна, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите.
Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.
към беседата >>
Ако мръднеш, ще те изгуби.
Запример вие нямате ясна представа как пчелата вижда човека. Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото.
Ако мръднеш, ще те изгуби.
Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли.
към беседата >>
Казваме, че има Бог в света.
Казваме, че има Бог в света.
Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави.
към беседата >>
Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира.
Аз съм правил някой път опит. Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби.
Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира.
Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли.
към беседата >>
Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни.
Казваме, че има Бог в света.
Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни.
Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение.
към беседата >>
Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили.
Пчелата, като излезе от кошера, като те види, проектира се. Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира.
Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили.
Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли.
към беседата >>
Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него.
Казваме, че има Бог в света. Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни.
Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него.
Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение. Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави.
Ако ти не се мръднеш, ако се е разгневила, ще те ужили. Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили.
Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави.
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата.
към беседата >>
Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи.
Казваме, че има Бог в света. Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него.
Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи.
Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение. Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се.
Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави.
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се.
Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите.
към беседата >>
Туй е турено в Писанието.
Казваме, че има Бог в света. Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи.
Туй е турено в Писанието.
Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение. Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли.
Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се.
Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли.
Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят.
към беседата >>
Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави.
Казваме, че има Бог в света. Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието.
Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави.
Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение. Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Като си удари носа, то седне, започне да мисли.
Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли.
Като си удари носа, то седне, започне да мисли.
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил.
към беседата >>
Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение.
Бог в света е онова разумното, което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави.
Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение.
Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли.
Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли.
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли.
Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
към беседата >>
Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
Следователно, докато ние имаме тия отношения, всичко може да получим от Него. Щом изменим отношението си към Него, тогава вече онова, което искаме, Той не може да го направи. Туй е турено в Писанието. Ако нещо, което искаме, не е според волята Му, не го прави. Нещата не може да се постигнат, нямаме отношение.
Или казано на съвременен психологически език: ако нещата са разумни, ако нещата са добри (разумни в ума, добри в сърцето), справедливи, това е волята; ако са справедливи, ако са добри и ако са разумни, всичко може; ако не са добри, ако не са разумни и ако не са справедливи, не може.
към беседата >>
Вие сега се смеете на децата.
Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли.
Вие сега се смеете на децата.
Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
към беседата >>
Казвам, три неща има.
Казвам, три неща има.
Човек трябва да бъде разумен. Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени. И добрите трябва да бъдат Божествени. И справедливите трябва да бъдат Божествени. Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Някой път и вие се ударите.
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата.
Някой път и вие се ударите.
Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли.
към беседата >>
Човек трябва да бъде разумен.
Казвам, три неща има.
Човек трябва да бъде разумен.
Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени. И добрите трябва да бъдат Божествени. И справедливите трябва да бъдат Божествени. Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят.
Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите.
Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят.
Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка.
към беседата >>
Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени.
Казвам, три неща има. Човек трябва да бъде разумен.
Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени.
И добрите трябва да бъдат Божествени. И справедливите трябва да бъдат Божествени. Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Неразположен си, понеже си се ударил.
Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят.
Неразположен си, понеже си се ударил.
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
към беседата >>
И добрите трябва да бъдат Божествени.
Казвам, три неща има. Човек трябва да бъде разумен. Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени.
И добрите трябва да бъдат Божествени.
И справедливите трябва да бъдат Божествени. Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил.
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя.
към беседата >>
И справедливите трябва да бъдат Божествени.
Казвам, три неща има. Човек трябва да бъде разумен. Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени. И добрите трябва да бъдат Божествени.
И справедливите трябва да бъдат Божествени.
Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
към беседата >>
Тогава всичко е постижимо.
Казвам, три неща има. Човек трябва да бъде разумен. Значи разумните отношения трябва да бъдат Божествени. И добрите трябва да бъдат Божествени. И справедливите трябва да бъдат Божествени.
Тогава всичко е постижимо.
към беседата >>
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли.
Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли.
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
към беседата >>
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка.
Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли.
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка.
Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира.
към беседата >>
Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка.
Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира.
към беседата >>
Някой човек те удари на лакътя.
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
Някой човек те удари на лакътя.
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно.
към беседата >>
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя.
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те.
към беседата >>
Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
към беседата >>
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира.
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира.
Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
към беседата >>
Ако си удари крака, кракът не може да функционира.
Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира.
Ако си удари крака, кракът не може да функционира.
Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
към беседата >>
Сега ударите действат възпитателно.
Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира.
Сега ударите действат възпитателно.
Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш.
към беседата >>
Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те.
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно.
Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те.
Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе.
към беседата >>
Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те.
Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш.
Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш.
Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе.
Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш.
Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе.
Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе.
Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш?
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш?
Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините.
към беседата >>
Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек?
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш?
Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек?
Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш?
към беседата >>
Обидата, това е едно психическо блъскане.
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек?
Обидата, това е едно психическо блъскане.
Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина?
към беседата >>
Ти вървиш по известна посока, блъснеш се.
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане.
Ти вървиш по известна посока, блъснеш се.
Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието.
към беседата >>
Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш.
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се.
Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш.
Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш.
към беседата >>
Като се блъснете, и двамата се извините.
Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш.
Като се блъснете, и двамата се извините.
Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината?
към беседата >>
Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш?
Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек? Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините.
Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш?
“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти?
към беседата >>
“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина?
Обидата, това е едно психическо блъскане. Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш?
“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина?
Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого.
към беседата >>
Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието.
Ти вървиш по известна посока, блъснеш се. Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина?
Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието.
Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете.
към беседата >>
Ти се блъснеш, и веднага се докачиш.
Срещнеш се с един човек, веднага се блъснеш. Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието.
Ти се блъснеш, и веднага се докачиш.
Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна?
към беседата >>
Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината?
Като се блъснете, и двамата се извините. Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш.
Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината?
Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират.
към беседата >>
Дали той се е блъснал, или ти?
Като се блъсне българинът, ще каже: „Защо се блъскаш? “ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината?
Дали той се е блъснал, или ти?
Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата.
към беседата >>
Ти си се замислил, блъснеш се в някого.
“ Като се блъснеш, какво ще кажеш на българина? Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти?
Ти си се замислил, блъснеш се в някого.
И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките.
към беседата >>
И двамата се блъснете.
Сега не е въпрос за българина, но то е въпрос на съзнанието. Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого.
И двамата се блъснете.
Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно.
към беседата >>
Ти казваш: „Защо ме блъсна?
Ти се блъснеш, и веднага се докачиш. Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете.
Ти казваш: „Защо ме блъсна?
“ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това?
към беседата >>
“ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират.
Казваш: „Как този човек да не внимава, да се блъска.“ Коя е причината? Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна?
“ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират.
Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците.
към беседата >>
Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата.
Дали той се е блъснал, или ти? Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират.
Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата.
След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие.
към беседата >>
След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките.
Ти си се замислил, блъснеш се в някого. И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата.
След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките.
Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език.
към беседата >>
Че туй е вярно.
И двамата се блъснете. Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките.
Че туй е вярно.
Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си.
към беседата >>
Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това?
Ти казваш: „Защо ме блъсна? “ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно.
Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това?
“ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците.
към беседата >>
“ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците.
“ Щом двамата се докачат, ако са англичани, те се боксират. Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това?
“ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците.
Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците.
към беседата >>
Това е голямо безобразие.
Понеже няма дървета и камъни наоколо, започват да се боксират, бият се по някой път по лицето, по корема, по врата. След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците.
Това е голямо безобразие.
Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива?
към беседата >>
Пък такъв език.
След туй се хванат за ръцете, ръкуват се, ще си поогладят шапките. Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие.
Пък такъв език.
Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива.
към беседата >>
Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си.
Че туй е вярно. Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език.
Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си.
И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива. Губене на време е.
към беседата >>
И той надраска нещо във вестниците.
Ти се върнеш вкъщи, казал някой нещо по твой адрес, казваш: „Трябваше ли да каже това? “ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си.
И той надраска нещо във вестниците.
Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива. Губене на време е.
към беседата >>
Започнат да се драскат по вестниците.
“ Разхождаш се и казваш: „Той да ме обижда, да пише във вестниците. Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците.
Започнат да се драскат по вестниците.
Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива. Губене на време е.
към беседата >>
Питам сега, какво се добива?
Това е голямо безобразие. Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците.
Питам сега, какво се добива?
Нищо не се добива. Губене на време е.
към беседата >>
Нищо не се добива.
Пък такъв език. Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива?
Нищо не се добива.
Губене на време е.
към беседата >>
Губене на време е.
Аз ще му кажа.“ Ходиш, разхождаш се, вдигаш ръката си. И той надраска нещо във вестниците. Започнат да се драскат по вестниците. Питам сега, какво се добива? Нищо не се добива.
Губене на време е.
към беседата >>
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно.
Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш.
към беседата >>
Има причини, дето човек може да се докачи.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно.
Има причини, дето човек може да се докачи.
Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш?
към беседата >>
Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно. Има причини, дето човек може да се докачи.
Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение.
Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума.
към беседата >>
Войната иде.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно. Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение.
Войната иде.
Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца.
към беседата >>
Искаш да воюваш.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно. Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде.
Искаш да воюваш.
Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
към беседата >>
Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш.
Та в закона на самовъзпитанието вие трябва да избягвате всички ония причини, в които може да изразходвате вашата енергия напразно. Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш.
Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш.
Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе. Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш?
Има причини, дето човек може да се докачи. Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш.
Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш?
Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе. Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума.
Но човек, за да не се докачи, трябва да е много умен, да издържа всичките ония пътища, в които може да дойде в стълкновение. Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш?
Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума.
Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе. Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Българинът има един характер като малките деца.
Войната иде. Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума.
Българинът има един характер като малките деца.
Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе. Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца.
Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца. Детето казва: „Я ме ударє.“ Като го удари два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата.
към беседата >>
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти?
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти?
Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно.
към беседата >>
Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш?
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти?
Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш?
Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството.
към беседата >>
Разбира се, има един начин.
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш?
Разбира се, има един начин.
Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга.
към беседата >>
Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления.
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин.
Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления.
Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи.
към беседата >>
Ще си отмъстиш по най-мекия начин.
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления.
Ще си отмъстиш по най-мекия начин.
Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти.
към беседата >>
Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно.
Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин.
Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно.
Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш?
към беседата >>
Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството.
Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно.
Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството.
Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името.
към беседата >>
Ти ще му направиш голяма услуга.
Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството.
Ти ще му направиш голяма услуга.
Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш?
към беседата >>
Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи.
Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления. Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга.
Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи.
Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името.
към беседата >>
Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти.
Ще си отмъстиш по най-мекия начин. Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи.
Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти.
Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш?
към беседата >>
Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш?
Ако се блъснеш в някой камък, ако дигнеш камъка, че го хвърлиш, него ще му бъде приятно. Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти.
Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш?
Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
към беседата >>
Там, дето се удариш, напиши си името.
Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш?
Там, дето се удариш, напиши си името.
Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата.
към беседата >>
Как ще го напишеш?
Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името.
Как ще го напишеш?
На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов.
към беседата >>
На големия камък напиши си името.
Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш?
На големия камък напиши си името.
Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името.
към беседата >>
Как ще го напишеш?
Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името.
Как ще го напишеш?
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано.
към беседата >>
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш?
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета.
към беседата >>
Аз съм виждал познанство по дърветата.
Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
Аз съм виждал познанство по дърветата.
Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото.
към беседата >>
Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов.
Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата.
Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов.
Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото.
към беседата >>
Кой къде се качил на дървото, седи, написал името.
На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов.
Кой къде се качил на дървото, седи, написал името.
Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте.
към беседата >>
Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано.
Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името.
Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано.
Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета.
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано.
Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета.
Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото.
Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета.
Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото.
Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото.
Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото.
Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото.
След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
След време, когато дървото порасне, и подписът расте.
Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото.
След време, когато дървото порасне, и подписът расте.
Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета. Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте.
Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте.
към беседата >>
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък.
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък.
Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни. Та вие, като седите, хващате ръцете една друга. Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
към беседата >>
Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни.
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък.
Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни.
Та вие, като седите, хващате ръцете една друга. Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
към беседата >>
Та вие, като седите, хващате ръцете една друга.
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък. Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни.
Та вие, като седите, хващате ръцете една друга.
Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
към беседата >>
Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък. Ако удариш палеца, предизвиква едно впечатление, ако удариш друг пръст – друго впечатление, ако удариш средния пръст, впечатленията са различни. Та вие, като седите, хващате ръцете една друга.
Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава.
към беседата >>
Направете един опит за една седмица.
Направете един опит за една седмица.
Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит.
към беседата >>
Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца.
Направете един опит за една седмица.
Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца.
Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си.
към беседата >>
Неразположен си, изтегли си средния пръст.
Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца.
Неразположен си, изтегли си средния пръст.
По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път.
към беседата >>
По ред потегли си и другите пръсти.
Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст.
По ред потегли си и другите пръсти.
Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства.
към беседата >>
Вземи и на другата ръка потегли пръстите си.
Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти.
Вземи и на другата ръка потегли пръстите си.
Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия.
към беседата >>
Направете опит.
Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си.
Направете опит.
Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията.
към беседата >>
Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си.
Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит.
Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си.
Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят.
към беседата >>
Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път.
Неразположен си, изтегли си средния пръст. По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си.
Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път.
Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля.
към беседата >>
Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства.
По ред потегли си и другите пръсти. Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път.
Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства.
Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека.
към беседата >>
Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия.
Вземи и на другата ръка потегли пръстите си. Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства.
Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия.
Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му.
към беседата >>
Всякога трябва да има обмяна на енергията.
Направете опит. Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия.
Всякога трябва да има обмяна на енергията.
Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля.
към беседата >>
Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят.
Ако при първото теглене се смени вашето състояние, вие сте си въздействали върху себе си. Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията.
Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят.
Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука.
към беседата >>
Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля.
Значи някъде се набрала излишна енергия вътре във вас, тази енергия не може да си проправи път. Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят.
Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля.
Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата.
към беседата >>
Палецът е свързан с волята на човека.
Тази енергия може да се е набрала във вашите лични чувства или може да се събрала във вашите слепи очи, областта, дето е центърът за яденето и пиенето и за събирането богатства. Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля.
Палецът е свързан с волята на човека.
В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние.
към беседата >>
В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му.
Казвам, тази енергия се е събрала, пък природата не обича да се събира на едно място много енергия. Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека.
В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му.
Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си.
към беседата >>
Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля.
Всякога трябва да има обмяна на енергията. Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му.
Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля.
По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш.
към беседата >>
По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука.
Щом оперирате с вашата ръка, вие сте в един разумен волев свят. Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля.
По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука.
Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не.
към беседата >>
Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата.
Ръката на човека е създадена по закона на човешката воля. Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука.
Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата.
По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия.
към беседата >>
По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние.
Палецът е свързан с волята на човека. В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата.
По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние.
Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра.
към беседата >>
Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си.
В старо време, когато някой път когато някого искат да го лишат от неговата воля, отсичали са палците му. Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние.
Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си.
С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум.
към беседата >>
С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш.
Като се лиши от палците си, човек изгубва своята воля. По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си.
С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш.
Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си.
към беседата >>
Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не.
По някой път някои от вас свиват ръката си на юмрук и палеца свиват в юмрука. Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш.
Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не.
Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда.
към беседата >>
Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия.
Щом свиеш така ръката, то е положението на една змия, която си крие главата. По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не.
Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия.
Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце.
към беседата >>
Казвате: ние трябва да имаме вяра.
По този начин човек иска да защищава волята си, но то е слабо състояние. Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия.
Казвате: ние трябва да имаме вяра.
Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства.
към беседата >>
Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум.
Винаги, когато искаш да упражниш волята си, да направиш волята си, да направиш нещо, тури палеца отгоре на юмрука си. С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра.
Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум.
Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш.
към беседата >>
Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си.
С това искаш да кажеш, че това, което си намислил, искаш да го направиш. Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум.
Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си.
После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява.
към беседата >>
После трябва да имаш надежда.
Обсъди дали туй, което искаш да го направиш, е разумно, или не. Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си.
После трябва да имаш надежда.
Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов.
към беседата >>
Надеждата е закон за човешкото сърце.
Казвам, по този начин трябва да работите, понеже във външния свят съществуват много противодействия. Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда.
Надеждата е закон за човешкото сърце.
Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека.
към беседата >>
Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства.
Казвате: ние трябва да имаме вяра. Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце.
Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства.
Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш.
към беседата >>
Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш.
Но вярата е един закон за равновесие на човешкия ум. Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства.
Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш.
В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем.
към беседата >>
В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява.
Ако нямаш вяра, няма да може да уравновесиш ума си. После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш.
В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява.
Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате?
към беседата >>
Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов.
После трябва да имаш надежда. Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява.
Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов.
Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате.
към беседата >>
Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека.
Надеждата е закон за човешкото сърце. Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов.
Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека.
От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате. От металите обичате повече златото.
към беседата >>
От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш.
Ако нямаш надежда, няма да можеш да подкрепиш своите чувства. Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека.
От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш.
Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате. От металите обичате повече златото. Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна.
към беседата >>
Обичаш един камък, да кажем.
Ако нямаш любов, няма да можеш да подкрепиш ума си, няма да можеш да мислиш. В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш.
Обичаш един камък, да кажем.
Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате. От металите обичате повече златото. Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна. Значи тя ще ви подтикне да мислите.
към беседата >>
Кои камъни обичате?
В света, щом хората останат без любов, всичко потъмнява. Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем.
Кои камъни обичате?
Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате. От металите обичате повече златото. Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна. Значи тя ще ви подтикне да мислите. Щом човек вече започне да мисли, той е вече на правия път.
към беседата >>
Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате.
Ти, за да имаш каквато и да е мисъл, какъвто и да е светъл лъч да проникне, трябва да имаш любов. Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате?
Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате.
От металите обичате повече златото. Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна. Значи тя ще ви подтикне да мислите. Щом човек вече започне да мисли, той е вече на правия път.
към беседата >>
От металите обичате повече златото.
Всичката светлина на човешкия ум произтича от външната и вътрешната любов на човека. От външния обективен свят имаш нещо, което обичаш. Обичаш един камък, да кажем. Кои камъни обичате? Скъпоценните. Да кажем, че намерите един голям диамант, този скъпоценен камък обичате.
От металите обичате повече златото.
Обичта може да бъде външна, може да бъде вътрешна. Значи тя ще ви подтикне да мислите. Щом човек вече започне да мисли, той е вече на правия път.
към беседата >>
2.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
Ще има скачане.
Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион.
Ще има скачане.
Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние.
към беседата >>
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено?
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено?
Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим.
към беседата >>
Параходът е станал твой.
Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане.
Параходът е станал твой.
Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш?
към беседата >>
Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега?
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено?
Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега?
Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим.
към беседата >>
Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят.
Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой.
Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят.
Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът.
към беседата >>
Кой народ не е бил развращаван?
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено? Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега?
Кой народ не е бил развращаван?
Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей.
към беседата >>
Той изведнъж се изненадал.
Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят.
Той изведнъж се изненадал.
Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение.
към беседата >>
Не че хората развращават, но лошият живот развращава.
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено? Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван?
Не че хората развращават, но лошият живот развращава.
Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът?
към беседата >>
Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност.
Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал.
Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност.
В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право.
към беседата >>
Добрият живот облагородява хората.
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено? Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава.
Добрият живот облагородява хората.
Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош.
към беседата >>
В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние.
Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност.
В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние.
Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно.
към беседата >>
Лошият живот не може да го съдим.
Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено? Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората.
Лошият живот не може да го съдим.
И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш.
към беседата >>
Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш?
Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние.
Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш?
“ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича.
към беседата >>
И добрия живот не може да го съдим.
Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим.
И добрия живот не може да го съдим.
Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата.
към беседата >>
“ Не вярва човекът.
Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш?
“ Не вярва човекът.
В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича. Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Като дойде, благоговей.
Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим.
Като дойде, благоговей.
Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят.
към беседата >>
В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение.
Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът.
В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение.
Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича. Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Не може да кажеш: „Защо е лош животът?
Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей.
Не може да кажеш: „Защо е лош животът?
“ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят. Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Туй е право.
Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение.
Туй е право.
Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича. Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
“ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош.
Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът?
“ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош.
Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят. Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно.
В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право.
Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно.
Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича. Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш.
Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош.
Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш.
Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят. Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича.
Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш? “ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно.
Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича.
Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата.
И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш.
Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата.
Един въпрос, за който учените адепти не говорят. Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
“ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича.
Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.
към беседата >>
Един въпрос, за който учените адепти не говорят.
Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата.
Един въпрос, за който учените адепти не говорят.
Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот.
Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи.
към беседата >>
Там като дойдат, те мълчат.
Не може да кажеш: „Защо е лош животът? “ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят.
Там като дойдат, те мълчат.
към беседата >>
Ако не те обича, в него царува лошият живот.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот.
Ако не те обича, в него царува лошият живот.
Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част.
към беседата >>
Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой?
Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой?
Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа. Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени. Всичко туй ще стане.
към беседата >>
Следователно и едното е вярно, и другото е вярно.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот. Ако не те обича, в него царува лошият живот.
Следователно и едното е вярно, и другото е вярно.
Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част. В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа.
Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой?
Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа.
Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени. Всичко туй ще стане.
към беседата >>
Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот. Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно.
Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича.
Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част. В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени.
Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой? Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа.
Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени.
Всичко туй ще стане.
към беседата >>
Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот. Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича.
Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване.
Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част. В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Всичко туй ще стане.
Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой? Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа. Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени.
Всичко туй ще стане.
към беседата >>
Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи.
Ако те обича този човек, в него царува добрият живот. Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване.
Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи.
Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част. В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Та казвам: Да имате ясна представа.
Та казвам: Да имате ясна представа.
Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото?
към беседата >>
Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част.
Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи.
Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част.
В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук.
Та казвам: Да имате ясна представа.
Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук.
Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало.
към беседата >>
В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част.
В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.
към беседата >>
Лошият живот е, нищо повече.
Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук.
Лошият живот е, нищо повече.
Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието.
към беседата >>
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света.
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света.
То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират.
към беседата >>
Щом попаднеш там, в какво е лошият живот?
Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече.
Щом попаднеш там, в какво е лошият живот?
Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно.
към беседата >>
То е вярно.
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света.
То е вярно.
Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират?
към беседата >>
Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало.
Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот?
Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало.
Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват.
към беседата >>
Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение.
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света. То е вярно.
Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение.
Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат.
към беседата >>
Пита някой: „Защо е злото?
Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало.
Пита някой: „Защо е злото?
“ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда.
към беседата >>
Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш?
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света. То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение.
Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш?
“ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат.
към беседата >>
“ Ако злото е непотребно, не би съществувало.
Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото?
“ Ако злото е непотребно, не би съществувало.
Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света.
към беседата >>
“ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва.
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света. То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш?
“ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва.
И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни.
към беседата >>
Щом съществува, то е потребно в битието.
Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало.
Щом съществува, то е потребно в битието.
Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни.
към беседата >>
И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират.
Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света. То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва.
И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират.
В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия.
към беседата >>
Философски е потребно.
Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието.
Философски е потребно.
Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото.
към беседата >>
В какво отношение се разбират?
То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират.
В какво отношение се разбират?
Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия.
към беседата >>
Ако няма нужда от хората, няма да съществуват.
Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно.
Ако няма нужда от хората, няма да съществуват.
Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
Доброто и злото се обичат.
Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират?
Доброто и злото се обичат.
Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме.
към беседата >>
Щом се явяват, има нужда.
Пита някой: „Защо е злото? “ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват.
Щом се явяват, има нужда.
Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
Две неща несъвместими се обичат.
Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш? “ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат.
Две неща несъвместими се обичат.
Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър.
към беседата >>
Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света.
“ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда.
Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света.
И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни.
“ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат.
Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни.
Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде.
към беседата >>
И двете неща са потребни.
Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света.
И двете неща са потребни.
Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия.
И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни.
Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия.
Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде.
към беседата >>
Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото.
Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни.
Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото.
Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия.
В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия.
Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия.
И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително.
към беседата >>
Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото.
Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.
към беседата >>
И до днес ние всинца го разделяме.
Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия.
И до днес ние всинца го разделяме.
Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си.
към беседата >>
Та, да ви приведа един пример.
Та, да ви приведа един пример.
В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво.
към беседата >>
Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър.
Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме.
Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър.
Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено.
към беседата >>
В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши.
Та, да ви приведа един пример.
В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши.
Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ.
към беседата >>
Дето няма да го бъде.
Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър.
Дето няма да го бъде.
Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо.
към беседата >>
Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него.
Та, да ви приведа един пример. В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши.
Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него.
Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие.
към беседата >>
Не е лошо – няма да бъде.
Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде.
Не е лошо – няма да бъде.
Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг.
към беседата >>
Не можел да разреши защо е така.
Та, да ви приведа един пример. В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него.
Не можел да разреши защо е така.
Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си.
към беседата >>
Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително.
Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде.
Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително.
Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете?
към беседата >>
Ходил инкогнито из държавата, преоблечен.
Та, да ви приведа един пример. В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така.
Ходил инкогнито из държавата, преоблечен.
Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен.
към беседата >>
Не го вземайте за себе си.
И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително.
Не го вземайте за себе си.
Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете? Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво.
Та, да ви приведа един пример. В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен.
Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво.
Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава.
към беседата >>
Аз говоря абстрактно, отвлечено.
Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си.
Аз говоря абстрактно, отвлечено.
Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете? Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ.
В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво.
Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ.
Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан?
към беседата >>
Как вие разбирате живота, то е едно нещо.
Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено.
Как вие разбирате живота, то е едно нещо.
Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете? Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие.
Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ.
Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие.
Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена?
към беседата >>
Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг.
Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо.
Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг.
Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете? Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си.
Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие.
Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си.
Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя.
към беседата >>
Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете?
Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг.
Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете?
Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Минава един учен.
Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си.
Минава един учен.
Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната.
към беседата >>
Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете?
Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“
към беседата >>
Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава.
Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен.
Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава.
Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало.
към беседата >>
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме?
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме?
Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа.
към беседата >>
Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан?
Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава.
Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан?
“ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало. Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат.
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме?
Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат.
Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе.
към беседата >>
“ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена?
Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан?
“ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена?
“ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало. Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Те се пекат на пирустия, пък те им свирят.
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме? Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат.
Те се пекат на пирустия, пък те им свирят.
Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път?
към беседата >>
“ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя.
Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена?
“ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя.
Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало. Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват.
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме? Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят.
Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват.
Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е.
към беседата >>
Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната.
Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя.
Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната.
И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало. Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос.
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме? Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват.
Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос.
Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят?
към беседата >>
И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало.
Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната.
И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало.
Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа.
Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме? Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос.
Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа.
Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край.
към беседата >>
Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан? “ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена? “ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало.
Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.
към беседата >>
Намерете някой да го преведе.
Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа.
Намерете някой да го преведе.
На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края.
към беседата >>
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи?
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи?
Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си. Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си. Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си. И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
към беседата >>
На български значи: „Какъв е изходният път?
Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе.
На български значи: „Какъв е изходният път?
“ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма.
към беседата >>
Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си.
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи?
Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си.
Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си. Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си. И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
към беседата >>
“ Не краят какъв е, но изходният път какъв е.
Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път?
“ Не краят какъв е, но изходният път какъв е.
Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало.
към беседата >>
Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си.
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи? Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си.
Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си.
Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си. И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
към беседата >>
Българите казват: „Какъв е краят?
Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е.
Българите казват: „Какъв е краят?
“ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо?
към беседата >>
Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си.
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи? Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си. Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си.
Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си.
И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
към беседата >>
“ Но в нещата няма край.
Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят?
“ Но в нещата няма край.
Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега?
към беседата >>
И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи? Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си. Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си. Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си.
И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.
към беседата >>
Българинът всякога търси края.
Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край.
Българинът всякога търси края.
В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е?
към беседата >>
В природата никакъв край няма.
На български значи: „Какъв е изходният път? “ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края.
В природата никакъв край няма.
Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата.
към беседата >>
Там, дето има един край, има едно начало.
“ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма.
Там, дето има един край, има едно начало.
Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват.
към беседата >>
Казва: „Какъв е краят на това нещо?
Българите казват: „Какъв е краят? “ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало.
Казва: „Какъв е краят на това нещо?
“ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот?
към беседата >>
“ Изходният път какъв е сега?
“ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо?
“ Изходният път какъв е сега?
Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот.
към беседата >>
Сега българинът казва: „Краят какъв е?
Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега?
Сега българинът казва: „Краят какъв е?
“ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре.
към беседата >>
“ Той разбира да се свършат нещата.
В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е?
“ Той разбира да се свършат нещата.
Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият.
към беседата >>
Но нещата никога не се свършват.
Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата.
Но нещата никога не се свършват.
Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият.
към беседата >>
Казва: „Какво има зад добрия живот?
Казва: „Какъв е краят на това нещо? “ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват.
Казва: „Какво има зад добрия живот?
“ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят?
към беседата >>
“ Лошият живот.
“ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот?
“ Лошият живот.
Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош.
към беседата >>
Много добре.
Сега българинът казва: „Краят какъв е? “ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот.
Много добре.
А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане?
към беседата >>
А зад лошия живот е добрият.
“ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре.
А зад лошия живот е добрият.
Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си?
към беседата >>
Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият.
Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият.
Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият.
Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“?
към беседата >>
Какъв е краят?
Казва: „Какво има зад добрия живот? “ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият.
Какъв е краят?
Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става?
към беседата >>
Краят е добър и лош.
“ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят?
Краят е добър и лош.
Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане.
към беседата >>
Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане?
Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош.
Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане?
Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар.
към беседата >>
Ти преставал ли си?
А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане?
Ти преставал ли си?
Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му.
към беседата >>
Какво значи „да престане“?
Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си?
Какво значи „да престане“?
Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му. От любов престава.
към беседата >>
Че, когато една мома пристане, какво става?
Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“?
Че, когато една мома пристане, какво става?
Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му. От любов престава.
към беседата >>
Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане.
Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става?
Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане.
Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му. От любов престава.
към беседата >>
Момата, и тя пристане, намери си друг господар.
Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане.
Момата, и тя пристане, намери си друг господар.
По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му. От любов престава.
към беседата >>
По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му.
Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар.
По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му.
От любов престава.
към беседата >>
От любов престава.
Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му.
От любов престава.
към беседата >>
Сега, това не се отнася до вас.
Сега, това не се отнася до вас.
Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва.
към беседата >>
Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото.
Сега, това не се отнася до вас.
Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото.
Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен.
към беседата >>
Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е.
Сега, това не се отнася до вас. Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото.
Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е.
Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
към беседата >>
Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората.
Сега, това не се отнася до вас. Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е.
Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората.
Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде.
към беседата >>
Адът не е такъв, както Данте го описва.
Сега, това не се отнася до вас. Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората.
Адът не е такъв, както Данте го описва.
Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва.
Сега, това не се отнася до вас. Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва.
Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва.
Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен.
Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва.
Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен.
„Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
„Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен.
„Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде.
Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде.
Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде.
Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде.
Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.
към беседата >>
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи.
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи.
Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това?
към беседата >>
Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча.
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи.
Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча.
Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна.
към беседата >>
Да вярваш значи като кажеш, да направиш това.
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча.
Да вярваш значи като кажеш, да направиш това.
Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това?
към беседата >>
Да вярваш в доброто, това го разбирам.
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това.
Да вярваш в доброто, това го разбирам.
Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае.
към беседата >>
Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам.
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам.
Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам.
Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство.
към беседата >>
Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това?
Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам.
Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това?
Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ.
към беседата >>
Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна.
Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това?
Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна.
Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже.
към беседата >>
Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това?
Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна.
Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това?
Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого.
към беседата >>
Той го знае.
Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това?
Той го знае.
В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка.
към беседата >>
В него това е едно изкуство.
Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае.
В него това е едно изкуство.
Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го.
към беседата >>
Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ.
Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство.
Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ.
Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже.
към беседата >>
Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже.
Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ.
Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже.
Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже. Какво е убил?
към беседата >>
Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого.
Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже.
Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого.
Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже. Какво е убил? Нищо не е убил.
към беседата >>
Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка.
Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого.
Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка.
Казва: убил го. Не, той лъже. Какво е убил? Нищо не е убил.
към беседата >>
Казва: убил го.
В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка.
Казва: убил го.
Не, той лъже. Какво е убил? Нищо не е убил.
към беседата >>
Не, той лъже.
Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го.
Не, той лъже.
Какво е убил? Нищо не е убил.
към беседата >>
Какво е убил?
Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже.
Какво е убил?
Нищо не е убил.
към беседата >>
Нищо не е убил.
Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже. Какво е убил?
Нищо не е убил.
към беседата >>
Злото в света седи като един усилвател, който усилва.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва.
За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам.
към беседата >>
За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва.
За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото.
И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са.
към беседата >>
И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото.
И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто.
Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така?
към беседата >>
Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто.
Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото.
Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е.
към беседата >>
Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото.
Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос.
Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим.
към беседата >>
Защо е така, аз не разсъждавам.
Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос.
Защо е така, аз не разсъждавам.
Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим.
към беседата >>
Аз разглеждам нещата както са.
За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам.
Аз разглеждам нещата както са.
Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам?
към беседата >>
Защо е така?
И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са.
Защо е така?
Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва.
към беседата >>
Така си е.
Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така?
Така си е.
Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката.
към беседата >>
Не че не трябва да мислим.
Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е.
Не че не трябва да мислим.
Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край.
към беседата >>
Може да мислим.
Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим.
Може да мислим.
Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина.
към беседата >>
Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам?
Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим.
Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам?
Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито.
към беседата >>
Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва.
Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам?
Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва.
Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито.
към беседата >>
Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката.
Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва.
Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката.
Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка.
към беседата >>
Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край.
Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката.
Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край.
Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън.
към беседата >>
Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина.
Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край.
Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина.
Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н.
към беседата >>
Целият този хамбар го напълнил със жито.
Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина.
Целият този хамбар го напълнил със жито.
Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н. Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
Хубаво го съградил, напълнил го със жито.
Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито.
Хубаво го съградил, напълнил го със жито.
Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н. Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка.
Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито.
Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка.
Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н. Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън.
Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка.
Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън.
После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н. Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н.
Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън.
После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н.
Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н.
Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“
към беседата >>
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде?
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде?
Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора.
към беседата >>
Все ще се бъде, разбира се.
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде?
Все ще се бъде, разбира се.
Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават.
към беседата >>
Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения.
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде? Все ще се бъде, разбира се.
Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения.
Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения.
към беседата >>
Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето.
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде? Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения.
Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето.
Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене?
към беседата >>
Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става.
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде? Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето.
Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става.
Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва.
към беседата >>
Може да се говори върху много неща, но всички са важни.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни.
Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите.
към беседата >>
Заблуждават се и светските хора.
Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде? Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става.
Заблуждават се и светските хора.
Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете.
към беседата >>
Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни.
Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите.
Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват.
към беседата >>
Учените хора се заблуждават.
Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора.
Учените хора се заблуждават.
Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете?
към беседата >>
Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни. Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите.
Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство.
Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват. Ще говоря за живота.
към беседата >>
Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения.
Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават.
Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения.
По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете? Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни. Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство.
Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите.
От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват. Ще говоря за живота.
към беседата >>
По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене?
Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения.
По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене?
“ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете? Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни. Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите.
От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите.
Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват. Ще говоря за живота.
към беседата >>
“ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва.
Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене?
“ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва.
Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете? Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите.
Може да се говори върху много неща, но всички са важни. Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите.
Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите.
Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват. Ще говоря за живота.
към беседата >>
Не смеете да му кажете.
Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва.
Не смеете да му кажете.
Сега, как ще му кажете? Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват.
Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите.
Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват.
Ще говоря за живота.
към беседата >>
Сега, как ще му кажете?
Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете.
Сега, как ще му кажете?
Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
Ще говоря за живота.
Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват.
Ще говоря за живота.
към беседата >>
Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене? “ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете?
Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“
към беседата >>
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи.
Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост.
към беседата >>
Да обидиш един човек, това не е истина.
Да обидиш един човек, това не е истина.
Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си.
към беседата >>
Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи.
Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите.
Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари.
към беседата >>
Да оскърбиш един човек, това не е истина.
Да обидиш един човек, това не е истина.
Да оскърбиш един човек, това не е истина.
То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене?
към беседата >>
Сега вземам момата, но това са отвлечени работи.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи. Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите.
Сега вземам момата, но това са отвлечени работи.
Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади.
към беседата >>
То е един факт.
Да обидиш един човек, това не е истина. Да оскърбиш един човек, това не е истина.
То е един факт.
Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си.
към беседата >>
Може би вие някога да сте минали през света на моминството.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи. Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи.
Може би вие някога да сте минали през света на моминството.
Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар.
към беседата >>
Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт.
Да обидиш един човек, това не е истина. Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт.
Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт.
Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си?
към беседата >>
Този свят е особен.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи. Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството.
Този свят е особен.
Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът?
към беседата >>
Да кажеш истината, значи да освободиш един човек.
Да обидиш един човек, това не е истина. Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт.
Да кажеш истината, значи да освободиш един човек.
Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти.
към беседата >>
Вие по някой път говорите за старост.
Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи. Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен.
Вие по някой път говорите за старост.
Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът? Пътник.
към беседата >>
Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си.
Да обидиш един човек, това не е истина. Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек.
Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си.
– „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото.
към беседата >>
Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари.
Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост.
Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари.
Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът? Пътник.
към беседата >>
– „Какво мислиш заради мене?
Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си.
– „Какво мислиш заради мене?
“ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти.
към беседата >>
Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади.
Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари.
Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади.
Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът? Пътник.
към беседата >>
“ – За тебе мисля каквото мисля за себе си.
То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене?
“ – За тебе мисля каквото мисля за себе си.
– „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно.
към беседата >>
Добрият човек нито е млад, нито е стар.
Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади.
Добрият човек нито е млад, нито е стар.
Какъв е човекът? Пътник.
към беседата >>
– „Какво мислиш за себе си?
Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си.
– „Какво мислиш за себе си?
“ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли.
към беседата >>
Какъв е човекът?
Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар.
Какъв е човекът?
Пътник.
към беседата >>
“ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти.
Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си?
“ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти.
По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля.
към беседата >>
Пътник.
Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът?
Пътник.
към беседата >>
По адвокатски ще отнеса делото.
Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти.
По адвокатски ще отнеса делото.
Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението.
към беседата >>
Казвам, че аз ще говоря върху живота.
Казвам, че аз ще говоря върху живота.
Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада.
към беседата >>
Ще кажа: Кажи ми ти.
– „Какво мислиш заради мене? “ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото.
Ще кажа: Кажи ми ти.
Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш.
към беседата >>
Животът има две страни.
Казвам, че аз ще говоря върху живота.
Животът има две страни.
Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада.
към беседата >>
Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно.
“ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти.
Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно.
Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш. И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света.
Казвам, че аз ще говоря върху живота. Животът има две страни.
Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света.
Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
Стига той да мисли за мене както за себе си мисли.
– „Какво мислиш за себе си? “ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно.
Стига той да мисли за мене както за себе си мисли.
И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш. И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Две страни има.
Казвам, че аз ще говоря върху живота. Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света.
Две страни има.
По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
И аз да мисля за него, както за себе си мисля.
“ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли.
И аз да мисля за него, както за себе си мисля.
То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш. И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма.
Казвам, че аз ще говоря върху живота. Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има.
По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма.
Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
То е положението.
По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля.
То е положението.
Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш. И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Животът създава рая и животът създава ада.
Казвам, че аз ще говоря върху живота. Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма.
Животът създава рая и животът създава ада.
Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш.
Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението.
Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш.
И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада.
Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада.
Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада.
Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш.
И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада.
Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.
към беседата >>
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“.
Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме.
към беседата >>
Сега туй няма какво да ви го доказвам.
Сега туй няма какво да ви го доказвам.
Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие.
към беседата >>
Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“.
Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия.
Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал.
към беседата >>
Няма нужда от доказателство.
Сега туй няма какво да ви го доказвам.
Няма нужда от доказателство.
Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате.
към беседата >>
Близо до създание мира, светът бял ден не е видял.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“. Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия.
Близо до създание мира, светът бял ден не е видял.
Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората.
към беседата >>
Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък?
Сега туй няма какво да ви го доказвам. Няма нужда от доказателство.
Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък?
Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам.
към беседата >>
Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“. Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял.
Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали.
Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият.
към беседата >>
Всеки от вас е авторитет.
Сега туй няма какво да ви го доказвам. Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък?
Всеки от вас е авторитет.
Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“. Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали.
Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха.
Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват.
към беседата >>
Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко.
Сега туй няма какво да ви го доказвам. Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет.
Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко.
Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране.
към беседата >>
Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме.
Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“. Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха.
Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме.
Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват. То е доста голяма култура.
към беседата >>
Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие.
Сега туй няма какво да ви го доказвам. Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко.
Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие.
Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър.
към беседата >>
Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал.
Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме.
Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал.
Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват. То е доста голяма култура.
към беседата >>
Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате.
Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие.
Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате.
За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър. Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората.
Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал.
Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората.
Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват. То е доста голяма култура.
към беседата >>
За живота, сега няма какво да ви го обяснявам.
Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате.
За живота, сега няма какво да ви го обяснявам.
Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър. Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият.
Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората.
Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият.
Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват. То е доста голяма култура.
към беседата >>
Някой иска да знае какво нещо е лошият живот.
Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам.
Някой иска да знае какво нещо е лошият живот.
Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър. Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват.
Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият.
Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват.
То е доста голяма култура.
към беседата >>
Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране.
Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот.
Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране.
Когато добре разбираш нещата, ти си добър. Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
То е доста голяма култура.
Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват.
То е доста голяма култура.
към беседата >>
Когато добре разбираш нещата, ти си добър.
Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране.
Когато добре разбираш нещата, ти си добър.
Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
Разправят сега за един германец.
Разправят сега за един германец.
Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр.
към беседата >>
Когато зле разбираш, ти си лош.
Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър.
Когато зле разбираш, ти си лош.
към беседата >>
Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие.
Разправят сега за един германец.
Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие.
Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр. Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща.
Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество.
към беседата >>
Казва му: „Няма защо да се бием.
Разправят сега за един германец. Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие.
Казва му: „Няма защо да се бием.
Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр. Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща.
Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност.
Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават.
към беседата >>
Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил.
Разправят сега за един германец. Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием.
Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил.
Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр. Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща. Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност.
Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината.
Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават.
към беседата >>
Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени?
Разправят сега за един германец. Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил.
Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени?
Има цяр. Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща. Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината.
Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават.
към беседата >>
Има цяр.
Разправят сега за един германец. Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени?
Има цяр.
Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща. Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават.
към беседата >>
Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр.
Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.
към беседата >>
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество.
Сега не е въпросът само да твърдим известни неща. Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество.
Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава.
към беседата >>
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол.
Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх.
към беседата >>
Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават.
Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество.
Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават.
Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание.
към беседата >>
Контрол може да прави само любовта.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол.
Контрол може да прави само любовта.
Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум.
към беседата >>
Добрите хора се познават и лошите хора се познават.
Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават.
Добрите хора се познават и лошите хора се познават.
Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен.
към беседата >>
Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол. Контрол може да прави само любовта.
Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот.
Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта.
към беседата >>
Силните хора се познават и слабите хора се познават.
Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават.
Силните хора се познават и слабите хора се познават.
Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен. Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол. Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот.
Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот.
Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта.
към беседата >>
Здравите хора се познават и болните хора се познават.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават.
Здравите хора се познават и болните хора се познават.
Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен. Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол. Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот.
Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени.
Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта.
към беседата >>
Няма нещо в света, което да не се познава.
Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават.
Няма нещо в света, което да не се познава.
Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен. Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх.
Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол. Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени.
Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх.
Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание.
към беседата >>
Но има два вида познание.
Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава.
Но има два вида познание.
Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен. Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Прониква страхът и влиза в човешкия ум.
Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх.
Прониква страхът и влиза в човешкия ум.
Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие.
към беседата >>
Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен.
Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание.
Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен.
Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта.
Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум.
Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта.
Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот.
към беседата >>
Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен.
Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта.
Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта.
Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта.
Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото.
към беседата >>
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия.
Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае.
към беседата >>
Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта.
Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта.
Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта.
Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия.
Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич.
Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа.
към беседата >>
Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание.
Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта.
Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание.
Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия. Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич.
Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза.
Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро.
към беседата >>
Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие.
Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание.
Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие.
В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
Сега някои от вас може да ме запитате как става това.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия. Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза.
Сега някои от вас може да ме запитате как става това.
Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща.
към беседата >>
В отдалечаването от Бога иде лошият живот.
Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие.
В отдалечаването от Бога иде лошият живот.
Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
Това е негова работа.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия. Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това.
Това е негова работа.
Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят.
към беседата >>
Там е светът на злото.
Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот.
Там е светът на злото.
Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
Това е едно изкуство, което само животът знае.
Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия. Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа.
Това е едно изкуство, което само животът знае.
И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе.
към беседата >>
Ние вече създаваме една почва.
Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото.
Ние вече създаваме една почва.
към беседата >>
И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа.
Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае.
И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа.
Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе.
към беседата >>
На съвременните хора трябва да им говорим.
На съвременните хора трябва да им говорим.
Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го.
към беседата >>
Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро.
Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа.
Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро.
Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Аз аргументирам, че има Господ.
На съвременните хора трябва да им говорим.
Аз аргументирам, че има Господ.
Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува?
към беседата >>
Те са относителни неща.
Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро.
Те са относителни неща.
Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата.
към беседата >>
Казвам: Ако има Господ, има Го.
На съвременните хора трябва да им говорим. Аз аргументирам, че има Господ.
Казвам: Ако има Господ, има Го.
Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим.
към беседата >>
Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят.
Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща.
Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят.
Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата. Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
Ако Го няма, няма Го.
На съвременните хора трябва да им говорим. Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го.
Ако Го няма, няма Го.
Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме.
към беседата >>
Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе.
Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят.
Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе.
Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата. Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува.
На съвременните хора трябва да им говорим. Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го.
Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува.
Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек.
към беседата >>
Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе.
И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе.
Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе.
Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата. Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го.
На съвременните хора трябва да им говорим. Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува.
Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го.
Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота.
към беседата >>
Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив.
Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе.
Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив.
Реално аз ви представям нещата. Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
Какво ще докажем това, което не съществува?
Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го.
Какво ще докажем това, което не съществува?
Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш.
към беседата >>
Реално аз ви представям нещата.
Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив.
Реално аз ви представям нещата.
Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
Което съществува, няма какво да твърдим.
Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува?
Което съществува, няма какво да твърдим.
И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш?
към беседата >>
Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата.
Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.
към беседата >>
И което съществува, няма какво да отричаме.
Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим.
И което съществува, няма какво да отричаме.
Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида?
към беседата >>
Аз говоря за същността на живота.
Аз говоря за същността на живота.
Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър.
към беседата >>
Това е разумният човек.
Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме.
Това е разумният човек.
Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм.
към беседата >>
Всеки един живот, като те обвързва, той е лош.
Аз говоря за същността на живота.
Всеки един живот, като те обвързва, той е лош.
Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош.
към беседата >>
Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота.
Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек.
Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота.
Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си?
към беседата >>
Всеки един живот, който те освобождава, е добър.
Аз говоря за същността на живота. Всеки един живот, като те обвързва, той е лош.
Всеки един живот, който те освобождава, е добър.
Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни?
към беседата >>
Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш.
Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота.
Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш.
Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение.
към беседата >>
Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър.
Аз говоря за същността на живота. Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър.
Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър.
Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни.
към беседата >>
Ти – казва – като умреш, къде ще идеш?
Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш.
Ти – казва – като умреш, къде ще идеш?
“ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта.
към беседата >>
Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош.
Аз говоря за същността на живота. Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър.
Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош.
Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни.
към беседата >>
“ Казвам: Къде ще ида?
И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш?
“ Казвам: Къде ще ида?
Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта.
към беседата >>
Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър.
Аз говоря за същността на живота. Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош.
Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър.
Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби.
към беседата >>
Там, дето съм.
Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида?
Там, дето съм.
Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная.
към беседата >>
Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош.
Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър.
Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош.
Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави.
към беседата >>
Рекох: Ти умирал ли си?
Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм.
Рекох: Ти умирал ли си?
Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам.
към беседата >>
Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни?
Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош.
Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни?
Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света.
към беседата >>
Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение.
Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си?
Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение.
Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта.
към беседата >>
Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни.
Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни?
Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни.
И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи.
към беседата >>
Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта.
Ти – казва – като умреш, къде ще идеш? “ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение.
Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта.
Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот.
към беседата >>
И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни.
Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни.
И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни.
И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова.
към беседата >>
Аз не зная какво нещо е смъртта.
“ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта.
Аз не зная какво нещо е смъртта.
Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта?
към беседата >>
И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби.
Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни.
И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби.
И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите.
към беседата >>
Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная.
Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта.
Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная.
Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот.
към беседата >>
И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави.
Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби.
И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави.
В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах.
към беседата >>
Не може да определим, опитност за живота имам.
Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная.
Не може да определим, опитност за живота имам.
Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството?
към беседата >>
В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света.
Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави.
В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света.
Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах. Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Сега ние се страхуваме от смъртта.
Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам.
Сега ние се страхуваме от смъртта.
Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи.
Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света.
Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи.
Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах. Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Смъртта в моите очи, това е лошият живот.
Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта.
Смъртта в моите очи, това е лошият живот.
Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам.
към беседата >>
Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова.
И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи.
Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова.
Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах. Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Що е смъртта?
Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот.
Що е смъртта?
Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста.
към беседата >>
Разни са теориите.
И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова.
Разни са теориите.
Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах. Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Това е лошият живот.
Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта?
Това е лошият живот.
Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът?
към беседата >>
Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах.
И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите.
Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах.
Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Що е блаженството?
Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот.
Що е блаженството?
Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието.
към беседата >>
Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах.
Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.
към беседата >>
Добрият живот.
Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството?
Добрият живот.
Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят?
към беседата >>
Сега аз не искам вие да вярвате в това.
Сега аз не искам вие да вярвате в това.
Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума.
към беседата >>
Така аз разбирам.
Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот.
Така аз разбирам.
Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот.
към беседата >>
Суеверието за мене не е фактор.
Сега аз не искам вие да вярвате в това.
Суеверието за мене не е фактор.
Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.
към беседата >>
Тази философия е много проста.
Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам.
Тази философия е много проста.
Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта.
към беседата >>
Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си.
Сега аз не искам вие да вярвате в това. Суеверието за мене не е фактор.
Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си.
Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето.
към беседата >>
Що е адът?
Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста.
Що е адът?
Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът?
към беседата >>
Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие.
Сега аз не искам вие да вярвате в това. Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си.
Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие.
Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях.
към беседата >>
Това е безлюбието.
Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът?
Това е безлюбието.
Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието.
към беседата >>
Вяра, която можеш да провериш, то е вяра.
Сега аз не искам вие да вярвате в това. Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие.
Вяра, която можеш да провериш, то е вяра.
То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят.
към беседата >>
Що е раят?
Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието.
Що е раят?
Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът?
към беседата >>
То е закон за ума.
Сега аз не искам вие да вярвате в това. Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра.
То е закон за ума.
Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Добрият живот.
Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят?
Добрият живот.
Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото.
към беседата >>
Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.
Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума.
Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.
Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Че раят, това е любовта.
Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот.
Че раят, това е любовта.
Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е раят?
към беседата >>
Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето.
Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.
Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето.
Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Що е адът?
Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта.
Що е адът?
Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е раят? Това е доброто.
към беседата >>
Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях.
Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето.
Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях.
Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Това е безлюбието.
Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът?
Това е безлюбието.
Що е адът? Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят?
към беседата >>
Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят.
Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях.
Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят.
Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Що е адът?
Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието.
Що е адът?
Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината.
към беседата >>
Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят.
Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.
към беседата >>
Това е злото.
Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът?
Това е злото.
Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът?
към беседата >>
Вие може да възразите, че това е много алегорично.
Вие може да възразите, че това е много алегорично.
Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт.
към беседата >>
Що е раят?
Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото.
Що е раят?
Това е доброто. Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът? Това е лъжата.
към беседата >>
Та кое в света не е алегорично?
Вие може да възразите, че това е много алегорично.
Та кое в света не е алегорично?
Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син.
към беседата >>
Това е доброто.
Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е раят?
Това е доброто.
Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът? Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Червеният цвят не е ли алегоричен?
Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично?
Червеният цвят не е ли алегоричен?
Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен.
към беседата >>
Що е раят?
Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е раят? Това е доброто.
Що е раят?
Това е истината. Що е пъкълът? Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Какво значи червено?
Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен?
Какво значи червено?
Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален.
към беседата >>
Това е истината.
Що е адът? Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят?
Това е истината.
Що е пъкълът? Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Всеки човек, който е енергичен, е червен.
Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено?
Всеки човек, който е енергичен, е червен.
Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов.
към беседата >>
Що е пъкълът?
Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината.
Що е пъкълът?
Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Всеки човек, който мисли, е жълт.
Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен.
Всеки човек, който мисли, е жълт.
Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз.
към беседата >>
Това е лъжата.
Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът?
Това е лъжата.
Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Всеки човек, който вярва, е син.
Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт.
Всеки човек, който вярва, е син.
Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо.
към беседата >>
Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
Това е доброто. Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът? Това е лъжата.
Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.
към беседата >>
Всеки човек, който расте, е зелен.
Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син.
Всеки човек, който расте, е зелен.
Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек.
към беседата >>
Сега хората казват, че без лъжа не може.
Сега хората казват, че без лъжа не може.
Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят.
към беседата >>
Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален.
Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен.
Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален.
Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска.
към беседата >>
Съгласен съм.
Сега хората казват, че без лъжа не може.
Съгласен съм.
В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи.
към беседата >>
Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов.
Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален.
Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов.
Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска.
към беседата >>
В лошия живот без лъжа не може.
Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм.
В лошия живот без лъжа не може.
Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви.
към беседата >>
Тъй го разбирам аз.
Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов.
Тъй го разбирам аз.
Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен.
към беседата >>
Едновременно човек половината е лош и половината е добър.
Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може.
Едновременно човек половината е лош и половината е добър.
Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа.
към беседата >>
Казвате: червено, синьо.
Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз.
Казвате: червено, синьо.
Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите.
към беседата >>
Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят.
Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър.
Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят.
Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци?
към беседата >>
Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек.
Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо.
Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек.
Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят.
към беседата >>
Аз казвам: добрият и лошият живот се борят.
Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят.
Аз казвам: добрият и лошият живот се борят.
Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал?
към беседата >>
Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска.
Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек.
Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска.
Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи.
Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят.
Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи.
Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш?
към беседата >>
Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска.
Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска.
Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска.
Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви.
В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи.
Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви.
Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си?
към беседата >>
Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен.
Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска.
Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен.
Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Плътта е един свят за проявление на духа.
Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви.
Плътта е един свят за проявление на духа.
Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш?
към беседата >>
Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите.
Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен.
Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите.
Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци?
Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа.
Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци?
Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате?
към беседата >>
Казвам: Ще намали малко този цвят.
Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите.
Казвам: Ще намали малко този цвят.
Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал?
Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци?
Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал?
Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате.
към беседата >>
Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят.
Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш?
Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал?
Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш?
Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш.
към беседата >>
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария.
Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място.
към беседата >>
Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си?
Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш?
Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си?
Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш.
към беседата >>
Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария.
Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход.
Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион.
към беседата >>
Ако сам останеш в света, с кого ще се караш?
Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си?
Ако сам останеш в света, с кого ще се караш?
Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш. Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария. Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход.
Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял.
Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане.
към беседата >>
Чудни сте вие, защо се карате?
Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш?
Чудни сте вие, защо се карате?
Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш. Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
Трябвало да го изведат от парахода.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария. Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял.
Трябвало да го изведат от парахода.
Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой.
към беседата >>
Радвайте се, че можете да се карате.
Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате?
Радвайте се, че можете да се карате.
Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш. Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
Той си помислил, как туй нещо да остане на него.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария. Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода.
Той си помислил, как туй нещо да остане на него.
Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят.
към беседата >>
Защото, дето може да се караш, там може да се радваш.
Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате.
Защото, дето може да се караш, там може да се радваш.
Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш. Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
Извели го от парахода, да му дойде умът на място.
Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария. Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него.
Извели го от парахода, да му дойде умът на място.
Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал.
към беседата >>
Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш.
Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш.
Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш.
Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион.
Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място.
Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион.
Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност.
към беседата >>
Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш.
Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.
към беседата >>
3.
Нови и стари неща
,
УС
, София, 9.6.1940г.,
Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде.
То е едно предметно учение за живота, за самоусъвършенствуването. По този начин, ние ще се подмладяваме. Сега ние остаряваме, че Господа ние го търсим там дето не е. Някъде в нас ще приемем нещо. Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем.
Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде.
Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става.
към беседата >>
Не го знаем къде е.
По този начин, ние ще се подмладяваме. Сега ние остаряваме, че Господа ние го търсим там дето не е. Някъде в нас ще приемем нещо. Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде.
Не го знаем къде е.
Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица.
към беседата >>
Чувствуваш светлина и ти е приятно.
Сега ние остаряваме, че Господа ние го търсим там дето не е. Някъде в нас ще приемем нещо. Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е.
Чувствуваш светлина и ти е приятно.
Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата.
към беседата >>
Ти, като че виждаш нещо.
Някъде в нас ще приемем нещо. Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно.
Ти, като че виждаш нещо.
Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е.
към беседата >>
Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка.
Има нещо в мозъка ни, има нещо в чувствата ни, има нещо в нас, една малка светлинка, която трябва да приемем. Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо.
Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка.
Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават.
към беседата >>
Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става.
Когато Бог е в нас, виждаме нещо светло в ума ни някъде. Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка.
Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става.
Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде.
към беседата >>
Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица.
Не го знаем къде е. Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става.
Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица.
Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили?
към беседата >>
Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата.
Чувствуваш светлина и ти е приятно. Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица.
Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата.
Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене?
към беседата >>
Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е.
Ти, като че виждаш нещо. Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата.
Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е.
В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела?
към беседата >>
В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават.
Когато чувствуваш добре, усещаш в сърцето си нещо приятно, пак имаш една малка светлинка. Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е.
В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават.
Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си.
към беседата >>
Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде.
Когато светлинката съществува горе в ума и долу в сърцето, всичко върви, всичко, каквото започваш, става. Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават.
Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде.
Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже?
към беседата >>
Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили?
Когато потъмнее, тази светлинка се изгуби, има блъсканица. Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде.
Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили?
Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже.
към беседата >>
Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене?
Както вечерно време, когато се изгубиш в някоя гора, ако не спреш, може на 20 места да си пукнеш главата. Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили?
Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене?
Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши.
към беседата >>
Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела?
Сега вие всичко очаквате да ви докажат, като умрете, да идете да видите Господа, къде е. В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене?
Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела?
“ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете.
към беседата >>
“ Тя му показала юмрука си.
В едно бедно семейство всякога идвала една госпожа, тъй малко грозничка, но тя била дегизирана, да не я познават. Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела?
“ Тя му показала юмрука си.
Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят.
към беседата >>
Какво искала да каже?
Отива, носи нещо за ядене, хляб, остави ги, погледне ги намръщено и си отиде. Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си.
Какво искала да каже?
Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде.
към беседата >>
Аз да ви кажа, какво искала да каже.
Казват: „Много хубави работи оставя, но е много намръщена, като че отнемай къде го прави, гневи се като оставя нещо.“ Едно от децата я запитало: „Защо толкова хубави работи правиш, пък си така намръщена, какво зло сме ти направили? Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже?
Аз да ви кажа, какво искала да каже.
Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят.
към беседата >>
Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши.
Може би ти е омръзнало да ни носиш ядене? Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже.
Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши.
Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение.
към беседата >>
Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете.
Защо ни се сърдиш, не може ли да бъдеш по-весела? “ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши.
Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете.
Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката.
към беседата >>
Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят.
“ Тя му показала юмрука си. Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете.
Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят.
Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето.
към беседата >>
Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде.
Какво искала да каже? Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят.
Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде.
Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи.
към беседата >>
Всички вестници знаят.
Аз да ви кажа, какво искала да каже. Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде.
Всички вестници знаят.
Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат.
към беседата >>
Там е всичкото заблуждение.
Ако стана по-весела, вие ще станете по-лоши. Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят.
Там е всичкото заблуждение.
То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите.
към беседата >>
То е естественото положение за кокошката.
Някой път казват: „Снеми си маската да те видим.“ Ако ме видите, ще ме знаете, аз искам да ме не знаете. Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение.
То е естественото положение за кокошката.
Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите.
към беседата >>
Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето.
Защо Христос казва: „Да не знае лявата ръка, какво прави дясната.“ Всичкото зло седи, че ние каквото направим, всички трябва да го знаят. Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката.
Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето.
Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна?
към беседата >>
Снесе яйцето, мълчи.
Снесем едно яйце, кудкудякаме навсякъде. Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето.
Снесе яйцето, мълчи.
Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна? Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат.
Всички вестници знаят. Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи.
Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат.
Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна? Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите.
Там е всичкото заблуждение. То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат.
Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите.
Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна? Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Работите, дотегна ви да работите.
То е естественото положение за кокошката. Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите.
Работите, дотегна ви да работите.
Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна? Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна?
Кокошките в своето естествено положение, никак не са кудкудякали, като снасяли яйцето. Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите.
Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна?
Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
Снесе яйцето, мълчи. Когато кокошките дойдоха и станаха ученици на хората, тогава се научиха да кудкудякат. Вие направите едно нещо и кажете: „Дотегна ми тази работа.“ Наточите десет пъти зелник на когото обичате, казвате: „Дотегна ми.“ Чукате млякото, казвате: „Дотегна ми.“ Обувките обувате – „дотегна ми.“ Спите – дотегне ви да спите. Работите, дотегна ви да работите. Питам, какво трябва да правите, като ви дотегна?
Дотягането винаги показва, че умът не е на място и сърцето не е на място и чувството не е на място.
към беседата >>
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си.
Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли.
към беседата >>
Ще идем при Бога, ще оправим ума си.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си.
Ще идем при Бога, ще оправим ума си.
Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух.
към беседата >>
Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим ума си.
Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си.
Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух. Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си.
Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си.
Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух. Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си.
Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа.
Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух. Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Да мисля, както Той мисли.
Следователно, всяка сутрин, като станем, имаме една работа, трябва да наместим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа.
Да мисля, както Той мисли.
Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух. Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух.
Ще идем при Бога, ще оправим ума си. Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли.
Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух.
Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
Ще идем при Бога, ще оправим сърцето си. Ще идем при Бога, ще оправим постъпките си. Всяка сутрин, като станеш, ти дали виждаш Господа или не, ти помисли заради Него и кажи: „Искам да бъда като Господа. Да мисля, както Той мисли. Искам моята душа да бъде тъй широка, както Неговият Дух.
Искам да постъпвам точно тъй, както Той постъпва.“
към беседата >>
Тази е най-лесната работа.
Тази е най-лесната работа.
Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда.
към беседата >>
Аз съм виждал малките деца, какво правят.
Тази е най-лесната работа.
Аз съм виждал малките деца, какво правят.
Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува.
към беседата >>
Вие казвате: „Туй, как да го направим?
Тази е най-лесната работа. Аз съм виждал малките деца, какво правят.
Вие казвате: „Туй, как да го направим?
“ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата.
към беседата >>
“ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата.
Тази е най-лесната работа. Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим?
“ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата.
Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата. Направете и вие същото.
към беседата >>
Започне да мисли.
Тази е най-лесната работа. Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата.
Започне да мисли.
Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата. Направете и вие същото.
към беседата >>
Тури си пръста в кацата и опита меда.
Тази е най-лесната работа. Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли.
Тури си пръста в кацата и опита меда.
То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата. Направете и вие същото.
към беседата >>
То чувствува.
Аз съм виждал малките деца, какво правят. Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда.
То чувствува.
После иде, че си измие пръста във водата. Направете и вие същото.
към беседата >>
После иде, че си измие пръста във водата.
Вие казвате: „Туй, как да го направим? “ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува.
После иде, че си измие пръста във водата.
Направете и вие същото.
към беседата >>
Направете и вие същото.
“ Аз съм виждал малките деца, като дойдат до една каца с мед, гледа кацата. Започне да мисли. Тури си пръста в кацата и опита меда. То чувствува. После иде, че си измие пръста във водата.
Направете и вие същото.
към беседата >>
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува.
Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво.
към беседата >>
Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува.
Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете.
Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав.
към беседата >>
Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува. Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете.
Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде.
От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав. (Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
От другите дни трябва да се приготви.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува. Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде.
От другите дни трябва да се приготви.
Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав. (Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува. Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви.
Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават.
Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав. (Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
Ева се смущаваше за нищо и никакво.
Тук става един спор, дето сегашните хора не ги интересува. Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават.
Ева се смущаваше за нищо и никакво.
И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав. (Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав.
Ще ги интересува, че минавал Исус през сеитбите и учениците започнали да късат класовете. Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво.
И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав.
(Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
(Учителят прочете останалата част от главата.)
Според буквата на Мойсеевия закон в събота нищо не трябва да се къса и да се яде. От другите дни трябва да се приготви. Казвам: Има ред други работи, които нас така ни смущават. Ева се смущаваше за нищо и никакво. И ние съвременните хора се смущаваме за такива работи, които са ни в клин, ни в ръкав.
(Учителят прочете останалата част от главата.)
към беседата >>
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота.
Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова.
към беседата >>
Учените хора дават едно тълкувание.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота.
Учените хора дават едно тълкувание.
Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава.
към беседата >>
Обикновените хора и те дават тълкуванията си.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота. Учените хора дават едно тълкувание.
Обикновените хора и те дават тълкуванията си.
Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава. Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Имаме нови и стари дрехи.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота. Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си.
Имаме нови и стари дрехи.
Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава. Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Някъде новите дрехи са ценни.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота. Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи.
Някъде новите дрехи са ценни.
Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава. Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова.
Често се говори за новите времена и за старите времена в живота. Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни.
Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова.
Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава. Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава.
Учените хора дават едно тълкувание. Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова.
Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава.
Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Всички говорят за новите времена.
Обикновените хора и те дават тълкуванията си. Имаме нови и стари дрехи. Някъде новите дрехи са ценни. Старата дреха на един светия е ценна, новата не е толкова. Старото дърво е по-ценно от младото, повече ражда, повече плод дава.
Всички говорят за новите времена.
към беседата >>
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота.
Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си.
към беседата >>
Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота.
Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни.
Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност.
към беседата >>
Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота. Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни.
Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава.
Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме.
към беседата >>
Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота. Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава.
Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате.
Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос.
към беседата >>
Правите една погрешка.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота. Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате.
Правите една погрешка.
Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна.
към беседата >>
Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си.
Нови неща са ония, които правилно разрешават мъчнотиите, които срещаме в живота. Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка.
Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си.
Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш.
към беседата >>
Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност.
Под думите стари работи, разбираме неща, които вече са излишни. Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си.
Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност.
Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание.
към беседата >>
Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме.
Старостта е разрешила въпросите, а младостта ги разрешава. Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност.
Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме.
Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе?
към беседата >>
Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос.
Тъй щото, някои, вие искате да бъдете млади, да живеете с разрешени въпроси, без да разрешавате. Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме.
Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос.
То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш.
към беседата >>
То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна.
Правите една погрешка. Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос.
То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна.
Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува?
към беседата >>
Седиш и се обезсърчаваш.
Като остареете, тогава искате да разрешавате, не живеете в разрешеното, но започвате да мислите за младините си. Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна.
Седиш и се обезсърчаваш.
Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува? При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
Но то не дава никакво тълкувание.
Връщаш се назад и казваш: „Едно време, като бях млад, като бях дете.“ Или някой разправя за своята религиозна опитност. Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш.
Но то не дава никакво тълкувание.
Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува? При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
Че пълната кесия, какво ще ти допринесе?
Казва: „Едно време имахме много любов, колко усърдни бяхме. Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание.
Че пълната кесия, какво ще ти допринесе?
Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува? При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш.
Сега не са толкоз усърдни.“ Много повърхностно се разсъждава по този въпрос. То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе?
Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш.
Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува? При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува?
То значи едно време кесията беше пълна със злато, пък сега е празна. Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш.
Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува?
При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
Седиш и се обезсърчаваш. Но то не дава никакво тълкувание. Че пълната кесия, какво ще ти допринесе? Ако ти останеш със своята собствена кесия, като имаш пълна кесия казваш: „Човек всичко може да направи.“ Така е, но само в този порядък, в който живееш. Но представи си, че си в една гора, с твоята пълна кесия, какво ще те ползува?
При хората дето има хлебари, зарзаватчии, дрехари, всичко можеш да направиш, но в гората между дърветата, какво те ползуват твоите пари?
към беседата >>
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света.
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света.
Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече.
към беседата >>
Какво подразбираме?
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света.
Какво подразбираме?
Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си.
към беседата >>
Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна.
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света. Какво подразбираме?
Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна.
Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната.
към беседата >>
Оставил малко работа и за тебе.
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света. Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна.
Оставил малко работа и за тебе.
Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи.
към беседата >>
Вие мислите, че много кесии не са напълнени.
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света. Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе.
Вие мислите, че много кесии не са напълнени.
Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил.
към беседата >>
Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече.
Или ние понякой път, като се намерим в някоя мъчнотия, започвате да мислите, защо Господ така е направил света. Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени.
Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече.
Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни.
към беседата >>
Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си.
Какво подразбираме? Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече.
Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си.
Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим.
към беседата >>
Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната.
Значи, защо Господ не е напълнил кесията ми със злато, ами оставил кесията ми празна. Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си.
Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната.
Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога.
към беседата >>
Голяма личност си, че Господ да ти служи.
Оставил малко работа и за тебе. Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната.
Голяма личност си, че Господ да ти служи.
Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи.
към беседата >>
Било е време, когато Господ ни е служил.
Вие мислите, че много кесии не са напълнени. Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи.
Било е време, когато Господ ни е служил.
Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи?
към беседата >>
Сега сме станали възрастни.
Аз считам, всеки извор, който тече, пълна кесия, която Господ напълнил и от хиляди години тече. Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил.
Сега сме станали възрастни.
Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може.
към беседата >>
Господ седи, пък ние трябва да служим.
Ако твоята стомна или твоят котел е празен, ще си дадеш труд, ще идеш при пълната Божия кесия, която тече, ще напълниш котела си. Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни.
Господ седи, пък ние трябва да служим.
Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи.
към беседата >>
Ние нямаме една представа за величието на Бога.
Ще дойдеш в дома си и ще питаш, защо Господ не дойде да ми напълни стомната. Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим.
Ние нямаме една представа за величието на Бога.
Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право.
към беседата >>
Искаме Господ да ни служи.
Голяма личност си, че Господ да ти служи. Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога.
Искаме Господ да ни служи.
В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй?
към беседата >>
В какво Той трябва да ни служи?
Било е време, когато Господ ни е служил. Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи.
В какво Той трябва да ни служи?
Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил.
към беседата >>
Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може.
Сега сме станали възрастни. Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи?
Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може.
Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва?
към беседата >>
Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи.
Господ седи, пък ние трябва да служим. Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може.
Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи.
Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример.
към беседата >>
Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право.
Ние нямаме една представа за величието на Бога. Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи.
Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право.
Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха?
към беседата >>
Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй?
Искаме Господ да ни служи. В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право.
Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй?
“ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън.
към беседата >>
“ Отдавна е помислил.
В какво Той трябва да ни служи? Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй?
“ Отдавна е помислил.
Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза?
към беседата >>
Защо хлябът не идва?
Има работи, в които Господ трябва да ни служи, друг не може. Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил.
Защо хлябът не идва?
Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано.
към беседата >>
Ще ви дам един пример.
Ако е за живот, да ни даде живот, Той трябва да служи. Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва?
Ще ви дам един пример.
Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха.
към беседата >>
Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха?
Но за малки работи, които ти сам можеш да направиш, да искаш Господ да ти служи, това не е право. Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример.
Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха?
Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано.
към беседата >>
Ще влезе през устата и ще излезе навън.
Ти в къщи нямаш хляб, казваш: „Господ не е ли помислил за туй? “ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха?
Ще влезе през устата и ще излезе навън.
Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти.
към беседата >>
Казваш: „Защо излиза?
“ Отдавна е помислил. Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън.
Казваш: „Защо излиза?
“ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти. Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
“ Много естествено, гърлото е прерязано.
Защо хлябът не идва? Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза?
“ Много естествено, гърлото е прерязано.
Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти. Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха.
Ще ви дам един пример. Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано.
Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха.
Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти. Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано.
Ако ти разрежеш гърлото на един човек и туриш хляба в устата, като го сдъвчи, този хляб ще влезе ли в стомаха? Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха.
Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано.
Ще намериш хирург да зашие гърлото ти. Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
Ще намериш хирург да зашие гърлото ти.
Ще влезе през устата и ще излезе навън. Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано.
Ще намериш хирург да зашие гърлото ти.
Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
Аз виждам хората с прерязани гърла.
Казваш: „Защо излиза? “ Много естествено, гърлото е прерязано. Ако човешкото гърло беше намясто, хлябът, който дъвчеш, ще влезе в стомаха. Ако хлябът на твоята къща не иде, гърлото ти е прерязано. Ще намериш хирург да зашие гърлото ти.
Аз виждам хората с прерязани гърла.
към беседата >>
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия.
Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става.
към беседата >>
Не, той е мъченик.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия.
Не, той е мъченик.
Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си.
към беседата >>
Светия става само онзи човек, който е победил смъртта.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик.
Светия става само онзи човек, който е победил смъртта.
Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия.
към беседата >>
Човек, който умира не може да бъде светия.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта.
Човек, който умира не може да бъде светия.
Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия.
към беседата >>
Той е мъченик.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия.
Той е мъченик.
Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик.
към беседата >>
Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става.
Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик.
Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става.
Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия.
към беседата >>
Извадете тази идея из главата си.
Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става.
Извадете тази идея из главата си.
Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия.
към беседата >>
Който победи смъртта, той е светия.
Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си.
Който победи смъртта, той е светия.
Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия.
Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия.
Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия.
Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй.
към беседата >>
Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик.
Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия.
Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик.
Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй. Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия.
Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение, светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик.
Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия.
Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй. Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия.
Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия.
Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия.
Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй. Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Който победи смъртта, той е светия. Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия.
Тъй седи въпросът.
Казвате: „Виж какво било туй. Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Казвате: „Виж какво било туй.
Ако не можеш да побеждаваш мъчнотиите в твоя живот, ти си мъченик, но ти не си светия. Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът.
Казвате: „Виж какво било туй.
Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
Ако ти нямаш пари, ти не си светия, но ти си мъченик. Ако нямаш знание, ти си мъченик, но не си светия. Ако нямаш сила, ти си мъченик, но не си светия. Тъй седи въпросът. Казвате: „Виж какво било туй.
Отрязали му гърлото, храната излиза навън.“ Ще видите, че има едно духовно гърло.
към беседата >>
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш?
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш?
Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си.
към беседата >>
Има си причини.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш?
Има си причини.
В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече.
към беседата >>
В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини.
В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време.
Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре.
към беседата >>
Всяка вечер той отивал.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време.
Всяка вечер той отивал.
Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща.
към беседата >>
Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал.
Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба.
Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли.
към беседата >>
Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба.
Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си.
Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща.
към беседата >>
Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече.
Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си.
Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече.
Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба.
към беседата >>
Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре.
В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече.
Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре.
Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа.
към беседата >>
Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща.
Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре.
Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща.
Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир.
към беседата >>
Той мисли.
Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща.
Той мисли.
Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир. Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща.
Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли.
Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща.
Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир. Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба.
Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща.
Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба.
Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир. Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Взема торбата и отива при богаташа.
Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба.
Взема торбата и отива при богаташа.
Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир. Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир.
Друг път молитвата отива нагоре в пространството, вижда Господа, сега отива до торбата и се връща. Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа.
Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир.
Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
Той мисли. Минава ден, два, три, моли се и молитвата все се връща. Казва: „По погрешка съм взел тази торба.“ Не е тази, която Господ определил, препятствие има за тази торба. Взема торбата и отива при богаташа. Казва: „Взех тази торба и мислех, че ще уредя работата си, но тя ми спря молитвата, изгубих съобщението си с Бога, изгубих вътрешния си мир.
Първоначално торбата произведе радост, но сега започвам да осиромашавам.“ Оставя му той торбата.
към беседата >>
Примерът, който е даден е даден дотук.
Примерът, който е даден е даден дотук.
Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба.
към беседата >>
Проповедниците така го дават.
Примерът, който е даден е даден дотук.
Проповедниците така го дават.
Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре.
към беседата >>
Но още една страна има, която проповедниците не са дали.
Примерът, който е даден е даден дотук. Проповедниците така го дават.
Но още една страна има, която проповедниците не са дали.
Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят.
към беседата >>
Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре.
Примерът, който е даден е даден дотук. Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали.
Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре.
Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите.
към беседата >>
Радостен е той.
Примерът, който е даден е даден дотук. Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре.
Радостен е той.
След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата.
към беседата >>
След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба.
Примерът, който е даден е даден дотук. Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той.
След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба.
Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него.
към беседата >>
Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре.
Проповедниците така го дават. Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба.
Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре.
Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него. Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят.
Но още една страна има, която проповедниците не са дали. Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре.
Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят.
Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него. Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите.
Връща се той и отива да се моли, молитвата отива нагоре. Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят.
Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите.
Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него. Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата.
Радостен е той. След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите.
Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата.
Дали тази торба е била пак между Господа и него. Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Дали тази торба е била пак между Господа и него.
След няколко дена иде един слуга и носи една голяма торба. Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата.
Дали тази торба е била пак между Господа и него.
Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
Той, човекът се наплашил, казва: „Тази работа не е на добре. Аз взех торбата, не ми провървя.“ Сега я носят. Но въпросът аз ще го оставя вие да го разрешите. Той видял слугата с торбата и си казва: „Бела има.“ Аз искам вие да разрешите въпроса, какво станало с торбата. Дали тази торба е била пак между Господа и него.
Какво е станало с торбата, оставям вие да разрешите.
към беседата >>
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува.
За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос.
към беседата >>
За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува.
За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури.
Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра.
към беседата >>
Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури.
Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени.
Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра.
към беседата >>
Една карикатура, то е една измислица на човека.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени.
Една карикатура, то е една измислица на човека.
За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър.
към беседата >>
За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека.
За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг.
Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него?
към беседата >>
Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос.
Онова, което ние сами си позволим да направим без волята Божия, то всякога ни препяствува. За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг.
Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос.
То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си.
към беседата >>
То бива, бива, но повече от 15 сантиметра.
За пример: Вие имате един карикатурист, който рисува карикатури. Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос.
То бива, бива, но повече от 15 сантиметра.
Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът.
към беседата >>
Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра.
Всички неща направени в света са много сериозни, много хубаво направени. Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра.
Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра.
Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно.
към беседата >>
Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър.
Една карикатура, то е една измислица на човека. За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра.
Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър.
Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно. От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него?
За пример, един карикатурист, за да даде някакъв ефект, той ще направи носът по-дълъг, отколкото трябва, два, три пъти по-дълъг. Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър.
Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него?
Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно. От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си.
Вземете в „Папагал“, турчинът е нарисуван с голям нос. То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него?
Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си.
Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно. От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
Много умно същество е слонът.
То бива, бива, но повече от 15 сантиметра. Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си.
Много умно същество е слонът.
От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно. От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно.
Ако би рисували носа на един слон, той е много по-дълъг, отколкото 15 сантиметра. Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът.
От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно.
От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
От слона нагоре, човекът е най-умен.
Аз не съм мерил колко е дълъг носът на един слон, но предполагам да има един метър. Ако ние имахме един метър дълъг нос, какво щяхме да правим с него? Слонът със своя нос си помага, той си взема храната отдето минава, всичко взема с носа си, работи с носа си. Много умно същество е слонът. От всичките млекопитаещи, той седи на първо място до човека, той е най-умното животно.
От слона нагоре, човекът е най-умен.
към беседата >>
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия.
Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни.
към беседата >>
Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия.
Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти.
Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни. Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия. Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти.
Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти.
Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни. Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия. Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти.
Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти.
Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни. Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия. Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти.
Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си.
От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни. Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни.
Ние живеем в един свят и често не знаем, защо се случват известни противоречия. Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си.
От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни.
Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
Ти имаш една глава и не знаеш, защо е главата ти. Имаш дробове и не знаеш, защо са дробовете ти. Имаш стомах и не знаеш, защо е стомахът ти. Човек може да страда от три неща: може да страда или от главата си, или от дробовете си, или от стомаха си. От главата си страда, когато не знае, как да мисли, от дробовете си страда, когато не знае, как да диша, от стомаха си страда, когато не знае, как да се храни.
Значи, страда човек когато не знае, как да мисли, не знае, как да чувствува и не знае да тури ред и порядък в своите чувства, не може да тури ред и порядък в постъпките си.
към беседата >>
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите.
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите.
Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява.
към беседата >>
Какво ще видите?
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите.
Какво ще видите?
Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена.
към беседата >>
Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли.
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите. Какво ще видите?
Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли.
Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето.
към беседата >>
Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад.
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите. Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли.
Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад.
Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството.
към беседата >>
Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение.
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите. Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад.
Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение.
Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда.
към беседата >>
Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява.
За пример, вие по някой път искате да идете в оня свят между ангелите. Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение.
Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява.
Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия.
към беседата >>
Той повикал десет други астрономи между тях и една жена.
Какво ще видите? Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява.
Той повикал десет други астрономи между тях и една жена.
По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек.
към беседата >>
По същото време наблюдават небето.
Ще видите големи същества са, голяма светлина излиза, имат хубави облекла, около главата си имат ореоли. Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена.
По същото време наблюдават небето.
Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията.
към беседата >>
Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството.
Мисля в 45-та година на миналия век във време на една епидемия в Англия, в която десет хиляди хора са измрели, един астроном, като наблюдавал вечерно време небето, към десет часа, гледа един човек, голям с километри в пространството от изток към запад. Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето.
Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството.
Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа.
към беседата >>
Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда.
Търка очите си, гледа, мисли да не е някакво заблуждение. Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството.
Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда.
Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват.
към беседата >>
Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия.
Няколко вечери го наблюдава по същото време се явява. Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда.
Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия.
Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го.
към беседата >>
Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек.
Той повикал десет други астрономи между тях и една жена. По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия.
Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек.
Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода.
към беседата >>
Значи, този големият човек имал връзка с епидемията.
По същото време наблюдават небето. Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек.
Значи, този големият човек имал връзка с епидемията.
При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото.
към беседата >>
При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа.
Наблюдава единия астроном, гледа човек в пространството. Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията.
При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа.
Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият?
към беседата >>
Ние се безпокоим, защо тия хора воюват.
Търка очите си, казва си: „Илюзия, не мога да виждам ясно.“ Дойде друг и той гледа, вижда човека, търка си очите, мисли, че някаква илюзия вижда. Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа.
Ние се безпокоим, защо тия хора воюват.
Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото.
към беседата >>
Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го.
Изредили се деветте мъже и всичките мислят, че е някаква илюзия. Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват.
Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го.
Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят.
към беседата >>
Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода.
Като погледнала жената, казва: „Един голям човек виждам в пространството.“ Авторът, който писал за този пример, разправя, че като изчезнала епидемията, изчезнал и този човек. Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го.
Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода.
Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница.
към беседата >>
Вземат една чукалка и бият млекото.
Значи, този големият човек имал връзка с епидемията. При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода.
Вземат една чукалка и бият млекото.
Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена.
към беседата >>
Какво е виновато млякото, че го бият?
При сегашните условия, ако някой попадне, пак ще види един грамаден човек, който ръководи туй, което става в западна Европа. Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото.
Какво е виновато млякото, че го бият?
Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена. Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
Като го бият, погледнеш, изскочи маслото.
Ние се безпокоим, защо тия хора воюват. Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият?
Като го бият, погледнеш, изскочи маслото.
Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена. Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят.
Питам ви, когато вие вземете една българска буталка, аз я кръщавам мътилница, първо вземат млякото, сваряват го, подквасват го. Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото.
Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят.
На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена. Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
На мене не ми харесва думата мътеница.
Като се подкваси, турят го в мътилницата, турят му вода. Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят.
На мене не ми харесва думата мътеница.
Защото тя не е измътена. Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
Защото тя не е измътена.
Вземат една чукалка и бият млекото. Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница.
Защото тя не е измътена.
Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
Какво е виновато млякото, че го бият? Като го бият, погледнеш, изскочи маслото. Като се очука добре млякото, вземат, че с една лъжица извадят маслото в котела, омият го, турят го в гърнето, а мътеницата, която остане, какво я правят. На мене не ми харесва думата мътеница. Защото тя не е измътена.
Тя не е измътена из кокошките, може да е бутаница.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе.
Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство.
към беседата >>
Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе.
Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон.
Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство.
към беседата >>
Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе. Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон.
Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон.
За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство.
към беседата >>
За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе. Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон.
За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие.
Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води.
към беседата >>
Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе. Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие.
Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството.
Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите.
към беседата >>
Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство.
Няма по-хубаво нещо, още като стане човек сутрин, да знае, какъв тон да вземе. Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството.
Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство.
Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце.
към беседата >>
Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство.
Гледам онзи диригент, който дирижира някой път, дава верен тон, някой път не може да даде верен тон. Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство.
Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство.
Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели.
към беседата >>
Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство.
Мислите ли, един диригент, който пил вечерта, 50 или сто драма ракия, или половин кило винце, че може да вземе верен тон. За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство.
Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство.
С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият.
към беседата >>
С физическото пиянство борба се води.
За да може човек да се моли добре, човек трябва да не пие. Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство.
С физическото пиянство борба се води.
От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян?
към беседата >>
От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите.
Ние съвременните хора трябва да се отучим от пиянството. Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води.
От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите.
Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав?
към беседата >>
Даже напреднали християни попийват си винце.
Всяка мисъл, която размъща човека е пиянство. Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите.
Даже напреднали християни попийват си винце.
Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек.
към беседата >>
Някои казват, че са въздържатели.
Всяко чувство, което размъща човека, то е пиянство. Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце.
Някои казват, че са въздържатели.
Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно.
към беседата >>
Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият.
Всяка постъпка, която размъща живота, то е пиянство. С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели.
Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият.
Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това?
към беседата >>
Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян?
С физическото пиянство борба се води. От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият.
Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян?
Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян.
към беседата >>
Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав?
От туй, астралното пиянство, всички трябва да се освободите. Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян?
Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав?
Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли.
към беседата >>
Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек.
Даже напреднали християни попийват си винце. Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав?
Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек.
Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя.
към беседата >>
Има едно кряскане разумно.
Някои казват, че са въздържатели. Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек.
Има едно кряскане разумно.
Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя. Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това?
Но съм забелязъл, че много християни има, които в годината два–три пъти ще се напият. Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно.
Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това?
Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя. Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян.
Когато някой започне да кряска в къщи да вдига шум, как мислите, не е ли пиян? Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това?
Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян.
Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя. Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Като изтрезнее, започне да мисли.
Когато някой вземе да пъшка, мислите ли, че онзи който пъшка на леглото е здрав? Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян.
Като изтрезнее, започне да мисли.
Казва: „Казах, че ще ги изтрепя. Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Казва: „Казах, че ще ги изтрепя.
Мислите ли, че онзи, който кряска е здрав човек. Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли.
Казва: „Казах, че ще ги изтрепя.
Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
Има едно кряскане разумно. Някой път бащата се разгневи, казва: „Аз ще ви изтрепя всички в къщи.“ След като каже бащата, може ли да направи това? Щом като говори, че ще ги изтрепе, той е пиян. Като изтрезнее, започне да мисли. Казва: „Казах, че ще ги изтрепя.
Как ще ги избия, нали съм ги раждал.“ Той като избие жена си и децата си, какво ще стане с него?.
към беседата >>
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение.
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение.
Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение.
към беседата >>
Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива?
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение.
Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива?
„Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи.
към беседата >>
„Бива ли да пия“, казваме.
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение. Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива?
„Бива ли да пия“, казваме.
– „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“.
към беседата >>
– „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш?
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение. Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме.
– „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш?
“ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“.
към беседата >>
“ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш?
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение. Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш?
“ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш?
“ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“.
към беседата >>
“ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение.
Сега думата „избива“ има на български, двояко значение. Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш?
“ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение.
„Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“.
към беседата >>
„Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи.
Казваме: „Избиваме нещо.“ Ако отделите „из“ и остане само „бива“, какво бива? „Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение.
„Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи.
Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива.
към беседата >>
Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“.
„Бива ли да пия“, казваме. – „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи.
Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“.
Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре.
към беседата >>
Всяко нещо, което не става е „избива“.
– „Бива което има.“ .„Бива ли да имаш? “ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“.
Всяко нещо, което не става е „избива“.
Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога.
към беседата >>
Всяко нещо, което става е „бива“.
“ – „Бива.“ – „Бива ли да свириш? “ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“.
Всяко нещо, което става е „бива“.
Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си.
към беседата >>
Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“.
“ – „Бива.“ Като турим едно „из“ пред бива, става „избива“, съвсем друго значение. „Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“.
Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“.
Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си.
към беседата >>
Спрете се върху нещо, което бива.
„Бива“ значи, човек, всичкото добре, което има, да направи. Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“.
Спрете се върху нещо, което бива.
Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си. Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Бива да мисля добре.
Като не направи доброто, което трябва, което „бива“, то става „избива“. Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива.
Бива да мисля добре.
Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си. Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Бива да обичам Бога.
Всяко нещо, което не става е „избива“. Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре.
Бива да обичам Бога.
Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си. Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Бива да обичам ближните си.
Всяко нещо, което става е „бива“. Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога.
Бива да обичам ближните си.
Бива да обичам себе си. Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Бива да обичам себе си.
Казвам сега, всички вие отделете „из“ турете едно тире и тогава пишете „бива“. Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си.
Бива да обичам себе си.
Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
Спрете се върху нещо, което бива. Бива да мисля добре. Бива да обичам Бога. Бива да обичам ближните си. Бива да обичам себе си.
Бива да обичам всичко в света, което Бог е създал.
към беседата >>
Та казвам: Да има една вътрешна връзка между главата ни, дробовете ни и стомаха ни.
Та казвам: Да има една вътрешна връзка между главата ни, дробовете ни и стомаха ни.
Ако ние бихме свързали стомаха с постъпките, ако бихме свързали дробовете с нашите чувства и силата си и ако бихме свързали успеха на живота с нашата мисъл, ние ще бъдем на правата страна.
към беседата >>
Ако ние бихме свързали стомаха с постъпките, ако бихме свързали дробовете с нашите чувства и силата си и ако бихме свързали успеха на живота с нашата мисъл, ние ще бъдем на правата страна.
Та казвам: Да има една вътрешна връзка между главата ни, дробовете ни и стомаха ни.
Ако ние бихме свързали стомаха с постъпките, ако бихме свързали дробовете с нашите чувства и силата си и ако бихме свързали успеха на живота с нашата мисъл, ние ще бъдем на правата страна.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да имаме един пример.
Та казвам: Трябва да имаме един пример.
Ти ставаш сутрин, смутен си. Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува. Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец. Всяка сутрин трябва да ходиш при Господа да научиш, как Той върши своите работи, та и ти да ги вършиш, както Него. И в религията тази е задачата.
към беседата >>
Ти ставаш сутрин, смутен си.
Та казвам: Трябва да имаме един пример.
Ти ставаш сутрин, смутен си.
Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува. Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец. Всяка сутрин трябва да ходиш при Господа да научиш, как Той върши своите работи, та и ти да ги вършиш, както Него. И в религията тази е задачата. То е едно предметно учение за живота, за самоусъвършенствуването.
към беседата >>
Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува.
Та казвам: Трябва да имаме един пример. Ти ставаш сутрин, смутен си.
Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува.
Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец. Всяка сутрин трябва да ходиш при Господа да научиш, как Той върши своите работи, та и ти да ги вършиш, както Него. И в религията тази е задачата. То е едно предметно учение за живота, за самоусъвършенствуването. По този начин, ние ще се подмладяваме.
към беседата >>
Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец.
Та казвам: Трябва да имаме един пример. Ти ставаш сутрин, смутен си. Ще идеш при Господа да видиш, как Той мисли и как Той чувствува.
Обичай хората, както Той ги обича и в постъпките си Господа ще вземеш за образец.
Всяка сутрин трябва да ходиш при Господа да научиш, как Той върши своите работи, та и ти да ги вършиш, както Него. И в религията тази е задачата. То е едно предметно учение за живота, за самоусъвършенствуването. По този начин, ние ще се подмладяваме. Сега ние остаряваме, че Господа ние го търсим там дето не е.
към беседата >>
НАГОРЕ