НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
326
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
326
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Е, че ако е така, човек ги дави повече.
(втори вариант)
Срещаме един вълк и казваме: Вълк е това! Добре, каква роля играе този вълк в природата? – Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете.
Е, че ако е така, човек ги дави повече.
Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар.
към втори вариант >>
Някой казва: Досега правих добро, но отсега нататък няма вече да правя добро.
(втори вариант)
Вие казвате: Не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство.
Някой казва: Досега правих добро, но отсега нататък няма вече да правя добро.
Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
към втори вариант >>
И тъй, ти ще учиш. Защо?
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо?
– За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога.
към втори вариант >>
Какво лошо има в това?
(втори вариант)
Добре, каква роля играе този вълк в природата? – Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете. Е, че ако е така, човек ги дави повече.
Какво лошо има в това?
Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма.
към втори вариант >>
Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
(втори вариант)
Не, вечно ще правиш добро. Доброто е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: Досега правих добро, но отсега нататък няма вече да правя добро.
Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо?
– За Бога.
Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия.
към втори вариант >>
Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира.
(втори вариант)
– Много проклето животно е вълкът! Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете. Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това?
Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира.
Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде.
към втори вариант >>
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“.
От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти.
към втори вариант >>
Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо?
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога.
Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо?
– За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога.
към втори вариант >>
Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия.
(втори вариант)
Защо, в какво седи неговата проклетия? – Дави овцете. Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира.
Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия.
Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение.
към втори вариант >>
От кого?
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“.
От кого?
Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога.
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо?
– За Бога.
Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота.
към втори вариант >>
Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен?
(втори вариант)
– Дави овцете. Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия.
Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен?
Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ?
към втори вариант >>
Кой е учителят?
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого?
Кой е учителят?
– Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи.
към втори вариант >>
Ще търгуваш. Защо?
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога.
Ще търгуваш. Защо?
– За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота?
към втори вариант >>
Човекът е, казват, господар.
(втори вариант)
Е, че ако е така, човек ги дави повече. Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен?
Човекът е, казват, господар.
Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша?
към втори вариант >>
– Бог е, който учи.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят?
– Бог е, който учи.
Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам.
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
И тъй, ти ще учиш. Защо? – За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо?
– За Бога.
Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога.
към втори вариант >>
Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма.
(втори вариант)
Какво лошо има в това? Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар.
Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма.
И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем!
към втори вариант >>
Той може чрез много неща да те учи.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи.
Той може чрез много неща да те учи.
Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става?
към втори вариант >>
Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия.
(втори вариант)
– За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога.
Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия.
Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш.
към втори вариант >>
И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде.
(втори вариант)
Вълкът ще изяде 1–2–3–10 овце, а човек ще заколи много повече, при това, ще накълца месото им и ще го консервира. Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма.
И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде.
Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
към втори вариант >>
Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Онзи, който се учи, трябва да научи онези велики неща в природата“. От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи.
Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти.
Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре.
към втори вариант >>
Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога.
(втори вариант)
Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? – За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия.
Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога.
Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого?
към втори вариант >>
Аз ще направя едно възражение.
(втори вариант)
Значи, и вълкът яде овце, и човекът яде овце, а при това човекът минава за праведен, за светия. Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде.
Аз ще направя едно възражение.
Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
към втори вариант >>
Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога.
(втори вариант)
От кого? Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти.
Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога.
Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж.
към втори вариант >>
Имаш красота.
(втори вариант)
– За Бога. Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога.
Имаш красота.
Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога.
към втори вариант >>
Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ?
(втори вариант)
Защо вълкът да е виновен, а човекът да не е виновен? Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение.
Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ?
Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора.
към втори вариант >>
Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи.
(втори вариант)
Кой е учителят? – Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога.
Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи.
Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи.
към втори вариант >>
Защо ти е тази красота?
(втори вариант)
Ще търгуваш. Защо? – За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота.
Защо ти е тази красота?
– За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога.
към втори вариант >>
Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша?
(втори вариант)
Човекът е, казват, господар. Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ?
Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша?
Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни?
към втори вариант >>
Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам.
(втори вариант)
– Бог е, който учи. Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи.
Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам.
Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога.
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
– За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота?
– За Бога.
Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога.
към втори вариант >>
Казват: Трябва да ядем!
(втори вариант)
Следователно, като господар, той имал право да яде овце, а вълкът – няма. И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша?
Казват: Трябва да ядем!
Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо.
към втори вариант >>
Добре, пенсионира се, но какво става?
(втори вариант)
Той може чрез много неща да те учи. Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам.
Добре, пенсионира се, но какво става?
– Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни.
към втори вариант >>
Здраве имаш.
(втори вариант)
Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога.
Здраве имаш.
За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа.
към втори вариант >>
Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
(втори вариант)
И слушаме ние днес всички религиозни хора да казват, че в Писанието било казано, какво всичко живо е създадено за да се яде. Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем!
Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни!
към втори вариант >>
– Пенсионира се и умре.
(втори вариант)
Той може да те учи чрез жена ти, чрез децата ти, чрез учителя ти. Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става?
– Пенсионира се и умре.
Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога.
към втори вариант >>
За кого?
(втори вариант)
Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш.
За кого?
– За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания?
към втори вариант >>
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
(втори вариант)
Аз ще направя едно възражение. Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш.
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
към втори вариант >>
Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж.
(втори вариант)
Ние чакаме сега да се пенсионираме, че тогава да се заемем да работим за себе си, за Бога. Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре.
Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж.
Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим?
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
Имаш красота. Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого?
– За Бога.
Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво.
към втори вариант >>
И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора.
(втори вариант)
Когато Господ създаде крушата, какво каза, дървото ѝ ли да ядем, или плода ѝ? Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота.
И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора.
Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене.
към втори вариант >>
Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи.
(втори вариант)
Аз следя, правя си своя статистика за тия случаи. Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж.
Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи.
Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора?
към втори вариант >>
Всичко ще употребиш все за Бога.
(втори вариант)
Защо ти е тази красота? – За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога.
Всичко ще употребиш все за Бога.
Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти.
към втори вариант >>
Защо не са правоверни?
(втори вариант)
Питам те: Ако ти отидеш да изядеш една круша със стеблото ѝ, с дънера ѝ, какво ще стане с тази круша? Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора.
Защо не са правоверни?
Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво?
към втори вариант >>
Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога.
(втори вариант)
Някой казва: Мене ми трябват още 4–5 години, докато се пенсионирам. Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи.
Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога.
Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява.
към втори вариант >>
Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога.
(втори вариант)
– За Бога. Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога.
Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога.
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе.
към втори вариант >>
Защото казват, че не трябва да се яде месо.
(втори вариант)
Казват: Трябва да ядем! Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни?
Защото казват, че не трябва да се яде месо.
А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност.
към втори вариант >>
Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни.
(втори вариант)
Добре, пенсионира се, но какво става? – Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога.
Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни.
Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява.
към втори вариант >>
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа.
(втори вариант)
Здраве имаш. За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога.
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа.
Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат.
към втори вариант >>
А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни!
(втори вариант)
Да, но ще изядеш само плода на крушата, а семенцата ѝ ще посееш. Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо.
А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни!
Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания.
към втори вариант >>
Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога.
(втори вариант)
– Пенсионира се и умре. Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни.
Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога.
Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората.
към втори вариант >>
Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания?
(втори вариант)
За кого? – За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа.
Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания?
– Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо?
към втори вариант >>
Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
(втори вариант)
Ако ти изядеш една круша, а семенцата ѝ посадиш, имаш право да я ядеш, но ако опапаш цялата круша, заедно със семенцата ѝ, казвам: Ти не си нищо друго, освен един червей, който знае само да гризе – ти не си разбрал смисъла на живота. И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни!
Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам.
към втори вариант >>
Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим?
(втори вариант)
Не, човек докато не се е пенсионирал, може да работи, има условия за работа, има и стремеж. Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога.
Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим?
Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите.
към втори вариант >>
– Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво.
(втори вариант)
– За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания?
– Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво.
Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
към втори вариант >>
И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене.
(втори вариант)
И сега, някои казват: Явили се в света едни неправоверни хора. Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове.
И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене.
Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата.
към втори вариант >>
Какво подразбирам под стари хора?
(втори вариант)
Като се пенсионира вече, той не намира цел за какво да работи. Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим?
Какво подразбирам под стари хора?
Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
към втори вариант >>
Пък не страдаш само ти.
(втори вариант)
Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво.
Пък не страдаш само ти.
Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие.
към втори вариант >>
Ами в какво?
(втори вариант)
Защо не са правоверни? Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене.
Ами в какво?
– Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е?
към втори вариант >>
Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява.
(втори вариант)
Някой казва: Аз като остарея, тогава ще работя за Бога. Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора?
Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява.
А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде.
към втори вариант >>
Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе.
(втори вариант)
Досега си работил за себе си, но отсега нататък ще работиш за Бога. Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти.
Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе.
Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли?
към втори вариант >>
– Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност.
(втори вариант)
Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво?
– Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност.
Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
към втори вариант >>
А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява.
(втори вариант)
Той ще изхарчи всичките си сили в един непорядъчен, разгулен живот, и като прахоса всичкия си живот, тогава с тояжката си и с пъшкане, „ох-ох“, ще отиде да проповядва Словото Божие, ще отиде да лекува болни. Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява.
А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява.
Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща?
към втори вариант >>
Всички хора страдат.
(втори вариант)
Ще знаеш, че каквото ти се случи, всичко това е, за да се разшири твоята душа. Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе.
Всички хора страдат.
Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето.
към втори вариант >>
Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания.
(втори вариант)
А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност.
Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания.
Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно.
към втори вариант >>
Любовта подмладява хората.
(втори вариант)
Не, младите ще ходят да проповядват Словото Божие, те ще говорят за Бога. Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява.
Любовта подмладява хората.
Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали.
към втори вариант >>
Хубаво нещо са страданията. Защо?
(втори вариант)
Някой път вие ми казвате: Не виждаш ли нашите страдания? – Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат.
Хубаво нещо са страданията. Защо?
– Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли?
към втори вариант >>
Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам.
(втори вариант)
Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания.
Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам.
Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение.
към втори вариант >>
Почнете да обичате Господа и ще се подмладите.
(втори вариант)
Ще кажете: Защо младите само, ами ние, които сме остарели какво трябва да правим? Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората.
Почнете да обичате Господа и ще се подмладите.
Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
– Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
(втори вариант)
– Виждам ги, но виждам зад тия страдания нещо хубаво, нещо красиво. Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо?
– Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си.
към втори вариант >>
Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата.
(втори вариант)
И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам.
Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата.
Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите.
към втори вариант >>
Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
(втори вариант)
Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите.
Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие.
(втори вариант)
Пък не страдаш само ти. Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо.
Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие.
Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви.
към втори вариант >>
Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е?
(втори вариант)
Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата.
Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е?
Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели.
към втори вариант >>
Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде.
(втори вариант)
Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите.
Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде.
Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
Казвате: Ама в този живот ли?
(втори вариант)
Има хиляди милиони същества, които страдат заедно с тебе. Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие.
Казвате: Ама в този живот ли?
– В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види.
към втори вариант >>
Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
(втори вариант)
– Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е?
Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано.
към втори вариант >>
Ще кажете: Може ли тия неща?
(втори вариант)
А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде.
Ще кажете: Може ли тия неща?
– Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
– В този живот, сега му е времето.
(втори вариант)
Всички хора страдат. Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли?
– В този живот, сега му е времето.
Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно.
(втори вариант)
Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно.
Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога.
към втори вариант >>
– Може, ние сме ги опитали.
(втори вариант)
Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща?
– Може, ние сме ги опитали.
Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
Но още тук, докато сме в плът ли?
(втори вариант)
Хубаво нещо са страданията. Защо? – Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето.
Но още тук, докато сме в плът ли?
– Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Аз казвам: Има и друго разсъждение.
(втори вариант)
Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно.
Аз казвам: Има и друго разсъждение.
Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо?
към втори вариант >>
Турете тази мисъл в себе си.
(втори вариант)
Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали.
Турете тази мисъл в себе си.
към втори вариант >>
– Да, докато сте още в плътта си.
(втори вариант)
– Защото Господ иде и ще даде една обща амнистия, за всички ще има едно благо. Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли?
– Да, докато сте още в плътта си.
Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите.
(втори вариант)
Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение.
Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите.
Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално.
към втори вариант >>
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас.
Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем.
към втори вариант >>
Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви.
(втори вариант)
Небето иде на помощ, и тогава всички ще бъдат радостни и весели, на всички ще се дадат условия за развитие. Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си.
Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви.
Всеки човек не може да го види. Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели.
(втори вариант)
Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите.
Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели.
Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане?
към втори вариант >>
Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас.
Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия.
Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели.
към втори вариант >>
Всеки човек не може да го види.
(втори вариант)
Казвате: Ама в този живот ли? – В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви.
Всеки човек не може да го види.
Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано.
(втори вариант)
Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната. Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели.
Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано.
Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора.
към втори вариант >>
Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия.
Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние.
Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх.
към втори вариант >>
Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
(втори вариант)
– В този живот, сега му е времето. Но още тук, докато сме в плът ли? – Да, докато сте още в плътта си. Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. Всеки човек не може да го види.
Царството Божие може да се види само от този, който има развити очи.
към втори вариант >>
Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога.
(втори вариант)
Едни доказват, че месото е вредно, а други доказват, че не е вредно. Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано.
Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога.
Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл.
към втори вариант >>
Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние.
Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона.
Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон.
към втори вариант >>
Та, казва апостол Павел: „Онзи който се учи“.
(втори вариант)
Та, казва апостол Павел: „Онзи който се учи“.
към втори вариант >>
Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо?
(втори вариант)
Аз казвам: Има и друго разсъждение. Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога.
Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо?
Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи.
към втори вариант >>
Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона.
Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг.
Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи.
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи.
Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота?
към втори вариант >>
Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално.
(втори вариант)
Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели, които са в кошерите. Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо?
Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално.
Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“.
към втори вариант >>
Тези нови отношения ние не ги знаем.
(втори вариант)
И тъй, ние дохождаме до следното заключение: Животът е в пълно разположение на самите нас. Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг.
Тези нови отношения ние не ги знаем.
Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Всички сме изложени на разочарования.
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи.
Всички сме изложени на разочарования.
Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята?
към втори вариант >>
Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане?
(втори вариант)
Човек може да си вземе малко медец от пчелите, той е господар на това, но не е господар и на самите пчели. Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално.
Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане?
Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва.
към втори вариант >>
Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели.
(втори вариант)
Щом е така, ние можем да подобрим живота си, защото това е волята Божия. Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем.
Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели.
Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край.
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования.
Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край.
Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него.
към втори вариант >>
Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора.
(втори вариант)
Следователно, в сегашните условия, при които се намираме, верующият човек има право да вземе млякото на кравата, това му е позволено, но да вземе месото ѝ, това нигде в Божия закон не е писано. Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане?
Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора.
Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат.
към втори вариант >>
Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх.
(втори вариант)
Бог, който живее в нас, ни казва, че чрез Него можем да подобрим своя живот, а не трябва да чакаме нашите ближни да подобрят живота си, че тогава ние. Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели.
Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх.
Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон. От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Краят на всички хора ще бъде смърт.
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край.
Краят на всички хора ще бъде смърт.
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога?
към втори вариант >>
Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл.
(втори вариант)
Аз говоря за верующите, за онези, които обичат Бога. Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора.
Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл.
Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога.
към втори вариант >>
Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон.
(втори вариант)
Всеки ще подобри своя живот за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх.
Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон.
От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт.
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия?
към втори вариант >>
Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи.
(втори вариант)
Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл.
Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи.
Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее.
към втори вариант >>
От любов трябва да се служи на Бога!
(втори вариант)
Когато всички оправим живота си, ще имаме нови отношения един към друг. Тези нови отношения ние не ги знаем. Днес няма отношения между господар и слуга, и дружба няма, но между тях има една стена, която ги дели. Днес няма отношения между Бога и един вярващ, който Му служи само от страх. Днес няма онова правилно разбиране, с което трябва да се служи на Бога, да се разбира онзи великия закон.
От любов трябва да се служи на Бога!
към втори вариант >>
Какво ще ни остане от живота?
(втори вариант)
Ние сега се учим на хиляди неща, на много тежки работи. Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне.
Какво ще ни остане от живота?
Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм.
към втори вариант >>
Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“.
(втори вариант)
Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи.
Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“.
С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират.
към втори вариант >>
Сега, в какво трябва да се учим ние?
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние?
Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот!
към втори вариант >>
Какво реализиране очакваме на земята?
(втори вариант)
Всички сме изложени на разочарования. Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота?
Какво реализиране очакваме на земята?
Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва.
(втори вариант)
Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“ – и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“.
С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва.
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример за един от древните царе.
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние?
Ще ви приведа един пример за един от древните царе.
Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо?
към втори вариант >>
Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него.
(втори вариант)
Всички се безпокоим от мисълта, какъв ще бъде нашият край. Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята?
Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него.
Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат.
(втори вариант)
Вие ще се изядете един друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва.
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат.
Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
Този цар бил много умен, наричал се Синусий.
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе.
Този цар бил много умен, наричал се Синусий.
В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали.
към втори вариант >>
Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога?
(втори вариант)
Краят на всички хора ще бъде смърт. Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него.
Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога?
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога.
(втори вариант)
Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат.
Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога.
Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности.
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий.
В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности.
Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб.
към втори вариант >>
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия?
(втори вариант)
Онзи, който се бие на бойното поле, умира; майката умира, бащата умира, синът умира, дъщерята умира, приятелят умира, всичкото богатство, което имаме ще се разпръсне. Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога?
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия?
– Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее.
(втори вариант)
Христос им каза: „Този стих се отнася до моите думи. Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога.
Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее.
Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си.
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности.
Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си.
На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал.
към втори вариант >>
– Готов съм.
(втори вариант)
Какво ще ни остане от живота? Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия?
– Готов съм.
Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират.
(втори вариант)
Ако не приемете думите ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете живот вечен“. С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее.
Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират.
Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
На този стол имало надпис: смърт и живот!
(втори вариант)
Сега, в какво трябва да се учим ние? Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си.
На този стол имало надпис: смърт и живот!
Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е.
към втори вариант >>
Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
(втори вариант)
Какво реализиране очакваме на земята? Не, Бог, който ни учи сега, иска да ни покаже, че всичките блага, които са пратени на земята, Той няма да ги прекъсне, но трябва да признаем, че всичко иде от Него. Като отидеш при един богат брат, няма да го заплашваш с револвера си, но ще го питаш: Ти познаваш ли Бога? Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм.
Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича.
към втори вариант >>
Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека.
(втори вариант)
С туй Слово трябва да се храните постоянно, и туй Слово трябва да излиза от устата на онзи, който вярва. Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират.
Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека.
Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот!
Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо?
Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е. Какъв е?
към втори вариант >>
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество?
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество?
Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене?
към втори вариант >>
Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
(втори вариант)
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека.
Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
към втори вариант >>
Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали.
(втори вариант)
Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо?
Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали.
Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е. Какъв е? – Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен.
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество?
Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен.
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него.
към втори вариант >>
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл.
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл.
Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той.
към втори вариант >>
Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб.
(втори вариант)
В своята приемна той имал един, стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали.
Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб.
Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е. Какъв е? – Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие.
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен.
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие.
Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той?
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл.
Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той?
Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“.
към втори вариант >>
Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал.
(втори вариант)
Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол, имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб.
Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал.
Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е. Какъв е? – Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият!
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие.
Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият!
Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Срещнем мечка.
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл. Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той?
Срещнем мечка.
Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб?
към втори вариант >>
Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е.
(втори вариант)
На този стол имало надпис: смърт и живот! Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал.
Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е.
Какъв е? – Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
Ангелът удари още един път.
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият!
Ангелът удари още един път.
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има тя?
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл. Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка.
Какъв смисъл има тя?
Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят.
към втори вариант >>
Какъв е?
(втори вариант)
Обаче, забележително било това, че никой не смеел да седне на този стол. Защо? Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е.
Какъв е?
– Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене?
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път.
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене?
– Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Често ние уподобяваме човека на някое животно.
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл. Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя?
Често ние уподобяваме човека на някое животно.
Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това?
към втори вариант >>
– Който обича, нека го опита.
(втори вариант)
Под този стол имало някакви дупки, в който се криели кобри, който излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядането на стола било следното: Всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели, какъв е. Какъв е?
– Който обича, нека го опита.
към втори вариант >>
– Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него.
(втори вариант)
Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене?
– Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него.
Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той.
(втори вариант)
Та, казвам: Във всяко нещо има смисъл. Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно.
Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той.
Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико.
към втори вариант >>
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт.
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт.
Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат.
към втори вариант >>
Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
(втори вариант)
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него.
Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“.
(втори вариант)
Например, като срещнем един вълк, какво означава вълкът, какъв смисъл има той? Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той.
Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“.
Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите.
към втори вариант >>
Ние желаем външни богатства, от който умираме.
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт.
Ние желаем външни богатства, от който умираме.
Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари.
към втори вариант >>
И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“.
(втори вариант)
И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“.
към втори вариант >>
Какво означава живият хляб?
(втори вариант)
Срещнем мечка. Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“.
Какво означава живият хляб?
Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети?
към втори вариант >>
Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо?
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от който умираме.
Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо?
Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат.
към втори вариант >>
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него.
Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят.
(втори вариант)
Какъв смисъл има тя? Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб?
Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят.
Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер?
към втори вариант >>
Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели.
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо?
Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели.
Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа.
към втори вариант >>
Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него.
Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
Какво означава това?
(втори вариант)
Често ние уподобяваме човека на някое животно. Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят.
Какво означава това?
И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер.
към втори вариант >>
Даже жена му, децата му не са му вече приятели.
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели.
Даже жена му, децата му не са му вече приятели.
Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете.
към втори вариант >>
Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото.
Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико.
(втори вариант)
Казваме: Вълк е той, мечка е той, овца е той. Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това?
И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико.
Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо?
към втори вариант >>
Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат.
(втори вариант)
И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели.
Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат.
Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати.
към втори вариант >>
Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото.
Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас.
Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки. Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите.
(втори вариант)
Христос пък казва за себе си: „Аз съм живият хляб“. Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико.
Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите.
Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам.
към втори вариант >>
Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари.
(втори вариант)
Ние желаем външни богатства, от който умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат.
Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари.
Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете.
към втори вариант >>
Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас.
Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки.
Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети?
(втори вариант)
Какво означава живият хляб? Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите.
Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети?
Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога.
към втори вариант >>
Някой казва: Искам да бъда богат.
(втори вариант)
Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари.
Някой казва: Искам да бъда богат.
Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
към втори вариант >>
Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
(втори вариант)
Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания. Страданията са освобождение от връзки, които са създадени в миналото. Бог ще скъса всички връзки и ще остави само една връзка – между Него и нас. Всичко останало ще бъде само отношения, а не връзки.
Тогава ще има само един Господ, а хората помежду си ще бъдат само братя и сестри на небето.
към втори вариант >>
Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер?
(втори вариант)
Някои наричат Христа „Агнецът Божий“ – пак уподобяване правят. Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети?
Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер?
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях?
към втори вариант >>
Добре, то не е голяма работа.
(втори вариант)
Защото щом човек забогатее, той няма вече приятели. Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат.
Добре, то не е голяма работа.
Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите.
към втори вариант >>
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер.
(втори вариант)
Какво означава това? И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер?
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер.
При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
към втори вариант >>
Ще седнете на този стол и ще забогатеете.
(втори вариант)
Даже жена му, децата му не са му вече приятели. Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа.
Ще седнете на този стол и ще забогатеете.
Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство!
към втори вариант >>
При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо?
(втори вариант)
И в този смисъл, някои народи от старите времена, като са разбирали това нещо, са се покланяли на някои животни, като са ги считали за символ на нещо велико. Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер.
При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо?
Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои.
към втори вариант >>
Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати.
(втори вариант)
Той не може да бъде напълно уверен, че те го обичат. Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете.
Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати.
Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат.
към втори вариант >>
Казваш: Е, нужда имам.
(втори вариант)
Ние се чудим, например на египтяните, как е възможно, те които са били толкова културни да се кланят на техния апис – животно от рода на млекопитаещите. Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо?
Казваш: Е, нужда имам.
Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може.
към втори вариант >>
Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете.
(втори вариант)
Забогатее ли, той е изключен за тях, не съществува вече за тях, те обичат неговите пари. Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати.
Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете.
Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.
към втори вариант >>
Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога.
(втори вариант)
Нима ние днес не се кланяме пред онази каса, пълна със златни, звонкови монети? Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам.
Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога.
Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш.
към втори вариант >>
Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
(втори вариант)
Някой казва: Искам да бъда богат. Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете.
Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
към втори вариант >>
Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях?
(втори вариант)
Нима ние не се кланяме пред онзи богат банкер? – Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога.
Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях?
Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението!
към втори вариант >>
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите.
(втори вариант)
Добре, то не е голяма работа. Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство.
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите.
Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин.
към втори вариант >>
Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
(втори вариант)
– Покланяме се и пред пълната каса, покланяме се и пред богатия банкер. При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях?
Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение?
към втори вариант >>
Туй е истинското богатство!
(втори вариант)
Ще седнете на този стол и ще забогатеете. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите.
Туй е истинското богатство!
Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си.
към втори вариант >>
Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои.
(втори вариант)
При това, като влезеш при него, очите ти са отворени на четири. Защо? Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение.
Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои.
Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви.
към втори вариант >>
Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат.
(втори вариант)
Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство!
Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат.
Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън.
към втори вариант >>
Някой път устоява, някой път – не може.
(втори вариант)
Казваш: Е, нужда имам. Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои.
Някой път устоява, някой път – не може.
И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете?
към втори вариант >>
Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.
(втори вариант)
Има богатства, който трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапи кобрата, да не умрете. Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат.
Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.
На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи.
към втори вариант >>
И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш.
(втори вариант)
Сега, въпросът не е за външните хора, да оставим тях настрана, въпросът се отнася до вярващите, до онези, които вярват в Бога. Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може.
И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш.
Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат.
към втори вариант >>
На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
(втори вариант)
Синът ти, жена ти, дъщеря ти не трябва да ламтят за туй външно богатство. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.
На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си.
към втори вариант >>
Там е изкушението!
(втори вариант)
Питам: Опитали ли сте вие вашата сила, как можете да противостоите на парите, да живеете без тях? Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш.
Там е изкушението!
Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия?
към втори вариант >>
Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин.
(втори вариант)
Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин.
Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете.
към втори вариант >>
Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение?
(втори вариант)
Това, че не можете да живеете без пари, не е само едно верую, това е едно внушение. Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението!
Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение?
Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога.
към втори вариант >>
Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си.
(втори вариант)
Туй е истинското богатство! Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин.
Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си.
Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра?
към втори вариант >>
Представете си, че някой иска да изнасили жена ви.
(втори вариант)
Учените хора правят опити в това отношение и са забелязали, че когато се тури една мисъл в човека, той не може да ѝ противостои. Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение?
Представете си, че някой иска да изнасили жена ви.
Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката.
към втори вариант >>
Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън.
(втори вариант)
Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си.
Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън.
Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
към втори вариант >>
Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете?
(втори вариант)
Някой път устоява, някой път – не може. И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви.
Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете?
Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите.
към втори вариант >>
Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи.
(втори вариант)
Туй богатство почива на следния закон: Всички онези хора, който са разбогатели по един естествен начин в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън.
Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи.
Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде.
към втори вариант >>
Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат.
(втори вариант)
И в живота има такива наклонени плоскости, че като те турят на някоя от тях, не можеш да устоиш. Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете?
Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат.
Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари!
към втори вариант >>
Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си.
(втори вариант)
На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството. Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи.
Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си.
Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам.
към втори вариант >>
Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия?
(втори вариант)
Там е изкушението! Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат.
Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия?
Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите.
към втори вариант >>
Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете.
(втори вариант)
Аз не говоря за ония богати хора, който временно са разбогатели, по един неестествен начин. Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си.
Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете.
Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв.
към втори вариант >>
Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога.
(втори вариант)
Представете си, че някой иде насреща ви с револвер, но вие не можете да се браните, няма ли да се намерите в изкушение? Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия?
Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога.
Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева.
към втори вариант >>
Коя е тази кобра?
(втори вариант)
Щом човек стане богат, той трябва да внесе едно малко количество злато и в кръвта си. Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете.
Коя е тази кобра?
– Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела.
към втори вариант >>
Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката.
(втори вариант)
Представете си, че някой иска да изнасили жена ви. Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога.
Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката.
Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше?
към втори вариант >>
– Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
(втори вариант)
Щом придобие туй живото злато отвътре, той ще привлече златото и отвън. Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра?
– Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде.
към втори вариант >>
Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите.
(втори вариант)
Вие няма ли да извадите револвера и да го убиете? Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката.
Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите.
Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво.
към втори вариант >>
Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде.
(втори вариант)
Ще видиш тогава, как този ти носи, онзи ти носи. Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство.
Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде.
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.
към втори вариант >>
Казвате: Е, да се намират там малко пари!
(втори вариант)
Това са все предположения, неща, които може да станат, може и да не станат. Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите.
Казвате: Е, да се намират там малко пари!
То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил?
към втори вариант >>
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам.
(втори вариант)
Значи, за да имаш външното злато, трябва да имаш туй вътрешното злато в кръвта си. Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде.
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам.
– Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон.
към втори вариант >>
То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите.
(втори вариант)
Но, щом ти живееш в Бога, как е възможно, да дойде някой да направи едно престъпление против волята Божия? Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари!
То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите.
И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота.
към втори вариант >>
– Е, 1,000–2,000 лв.
(втори вариант)
Ако вие придобиете туй външно злато без да имате вътрешното злато в кръвта си, тази кобра ще дойде да ви ухапе, и вие ще умрете. Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам.
– Е, 1,000–2,000 лв.
Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите.
към втори вариант >>
И така, спестиш си 100–200,000 лева.
(втори вариант)
Следователно, ние в живота си правим допускания, предположения за това – за онова и все казваме, че вярваме в Бога. Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите.
И така, спестиш си 100–200,000 лева.
Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще.
към втори вариант >>
Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела.
(втори вариант)
Коя е тази кобра? – Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв.
Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела.
Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде.
към втори вариант >>
Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше?
(втори вариант)
Вие имате дъщери, синове, но си казвате: Възможно е тия деца да ме не гледат на стари години, отгде да зная, затова нека си туря поне малко парици в банката. Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева.
Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше?
– Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение.
към втори вариант >>
Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде.
(втори вариант)
– Това е онзи апаш, разбойник, който ще ви ограби, удуши, ще ви вземе всичкото богатство. Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела.
Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде.
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми!
към втори вариант >>
– Щеше да умреш еднакво.
(втори вариант)
Вие уповавате на дъщеря си, на сина си, но уповавате и на парите. Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше?
– Щеше да умреш еднакво.
И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
към втори вариант >>
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.
(втори вариант)
Имаш ли туй живото злато, никой не може да ви ограби, да ви окраде. Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде.
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
към втори вариант >>
И в края на краищата, какво си свършил?
(втори вариант)
Казвате: Е, да се намират там малко пари! То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво.
И в края на краищата, какво си свършил?
Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят!
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон.
(втори вариант)
Ами че онзи, който иска да ми краде златото, аз няма защо да го чакам да дойде да ме обере в къщи, но ще го срещна на улицата и ще му кажа: Приятелю, няма защо да ме крадеш, кажи колко искаш и аз ще ти дам. – Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон.
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
към втори вариант >>
Нека разумно погледнем на резултатите в живота.
(втори вариант)
То значи: Като се намират тия пари, все ще се намерят някои хора, които ще ме гледат, ако не заради мене самия, то поне заради парите. И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил?
Нека разумно погледнем на резултатите в живота.
Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
към втори вариант >>
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите.
(втори вариант)
– Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон.
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите.
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
към втори вариант >>
Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще.
(втори вариант)
И така, спестиш си 100–200,000 лева. Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота.
Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще.
Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание?
към втори вариант >>
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде.
(втори вариант)
Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите.
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде.
Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
към втори вариант >>
Не, това не е правилно разсъждение.
(втори вариант)
Но, като имаш тия 100–200,000 лева, няма ли да умреш по същия начин, както и ако да ги нямаше? – Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще.
Не, това не е правилно разсъждение.
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял.
към втори вариант >>
Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми!
(втори вариант)
Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде.
Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми!
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
към втори вариант >>
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
(втори вариант)
– Щеше да умреш еднакво. И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение.
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
към втори вариант >>
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
(втори вариант)
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми!
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
към втори вариант >>
Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят!
(втори вариант)
И в края на краищата, какво си свършил? Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята.
Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят!
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем.
към втори вариант >>
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички!
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
към втори вариант >>
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
(втори вариант)
Нека разумно погледнем на резултатите в живота. Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят!
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият.
към втори вариант >>
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
(втори вариант)
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил.
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
към втори вариант >>
Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание?
(втори вариант)
Ама вие казвате: Е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание.
Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание?
Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля.
към втори вариант >>
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
(втори вариант)
Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата.
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
към втори вариант >>
Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял.
(втори вариант)
Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание?
Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял.
Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си.
към втори вариант >>
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
(втори вариант)
Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога.
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе.
към втори вариант >>
Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
(втори вариант)
След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега; само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял.
Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат.
към втори вариант >>
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
(втори вариант)
Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата.
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
към втори вариант >>
Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем.
(втори вариант)
Като се намериш в онзи свят, ти ще се учудиш, ще кажеш: Е, имало друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две.
Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем.
Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението.
към втори вариант >>
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
(втори вариант)
Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи!
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта.
към втори вариант >>
Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият.
(втори вариант)
И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следната разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание; говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание; говориш на слугите си – не ти обръщат внимание. Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем.
Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият.
Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
към втори вариант >>
Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
(втори вариант)
Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква.
Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа.
към втори вариант >>
Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля.
(втори вариант)
Разгневиш се, казваш: Как тъй, тези хора оглушали ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият.
Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля.
Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен?
към втори вариант >>
Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
(втори вариант)
Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря.
Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
към втори вариант >>
Омагьосана е стаята нещо, казват си.
(втори вариант)
Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля.
Омагьосана е стаята нещо, казват си.
Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него.
към втори вариант >>
Господ му казва: Тази торба не е за тебе.
(втори вариант)
Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба?
Господ му казва: Тази торба не е за тебе.
Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат.
(втори вариант)
Той не бил много благочестив човек, напротив бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си.
Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат.
Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ!
към втори вариант >>
Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
(втори вариант)
На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе.
Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението.
(втори вариант)
Като умрял, жена му, децата му си въздъхнали свободно и си казали: Добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат.
Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението.
Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ.
към втори вариант >>
Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта.
(втори вариант)
Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.
Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта.
Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
(втори вариант)
Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и да пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението.
Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа.
(втори вариант)
Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта.
Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа.
Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Казват: Защо този стол е празен?
(втори вариант)
Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял.
Казват: Защо този стол е празен?
– Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
(втори вариант)
Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа.
Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
– Не е празен, дядо Стоян седи на него.
(втори вариант)
Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен?
– Не е празен, дядо Стоян седи на него.
Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
(втори вариант)
Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие чрез закона на Любовта. Не е ли придобито чрез любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.
към втори вариант >>
Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ!
(втори вариант)
Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него.
Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ!
Че и сегашният свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Апостол Павел казва: „Който се учи“.
(втори вариант)
Апостол Павел казва: „Който се учи“.
към втори вариант >>
Че и сегашният свят е от 1001 нощ.
(втори вариант)
Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на деда Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ!
Че и сегашният свят е от 1001 нощ.
Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си?
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си?
Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас?
към втори вариант >>
Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
(втори вариант)
Наредили тогава на масата чиния, вилица, лъжица и за деда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: Защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: Това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашният свят е от 1001 нощ.
Всеки може да провери тези неща и да види, доколко са верни.
към втори вариант >>
Можем да уредим живота си.
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си?
Можем да уредим живота си.
Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти.
към втори вариант >>
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде.
Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата.
към втори вариант >>
Кой ще ни покаже как да го уредим?
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си.
Кой ще ни покаже как да го уредим?
– Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа.
към втори вариант >>
Човекът е крайният предел, крайната граница на битието.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде.
Човекът е крайният предел, крайната граница на битието.
По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо.
към втори вариант >>
– Онзи, който ни учи.
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим?
– Онзи, който ни учи.
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат.
към втори вариант >>
По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието.
По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем.
Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга.
към втори вариант >>
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота.
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи.
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота.
Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем.
Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят.
Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства.
към втори вариант >>
Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас?
(втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота.
Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас?
Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Лошите духове нямат нищо общо с нас.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят.
Лошите духове нямат нищо общо с нас.
Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те?
към втори вариант >>
Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти.
(втори вариант)
Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас?
Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти.
Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Човек се намира между две противодействащи сили в природата.
(втори вариант)
И тъй сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всичките неща се посрещат: у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас.
Човек се намира между две противодействащи сили в природата.
Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди.
към втори вариант >>
Това са блага за човешката душа.
(втори вариант)
Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти.
Това са блага за човешката душа.
Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Всеки е опитал това нещо.
(втори вариант)
Човекът е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата.
Всеки е опитал това нещо.
Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели.
към втори вариант >>
Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат.
(втори вариант)
– Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа.
Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат.
Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга.
(втори вариант)
По-долу от човека ние не можем да знаем, и по-горе, по-далеч от него, не можем да отидем. Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо.
Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга.
Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса.
към втори вариант >>
Има и външни, и вътрешни богатства.
(втори вариант)
И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат.
Има и външни, и вътрешни богатства.
към втори вариант >>
Веднага у вас се зараждат лоши чувства.
(втори вариант)
Над нас има други, по-висши същества; ако слезем долу в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга.
Веднага у вас се зараждат лоши чувства.
Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления.
към втори вариант >>
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си.
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си.
От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си?
към втори вариант >>
Отгде дойдоха те?
(втори вариант)
Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства.
Отгде дойдоха те?
Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот.
към втори вариант >>
От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето.
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си.
От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето.
Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш?
към втори вариант >>
Те не са ваши, те са чужди.
(втори вариант)
Човек се намира между две противодействащи сили в природата. Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те?
Те не са ваши, те са чужди.
Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват.
към втори вариант >>
Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството?
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето.
Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството?
Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял.
към втори вариант >>
Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели.
(втори вариант)
Всеки е опитал това нещо. Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди.
Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели.
Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.
към втори вариант >>
Аз още не заминавам за небето.
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството?
Аз още не заминавам за небето.
Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе?
към втори вариант >>
Не, той е пълен със същества от човешката раса.
(втори вариант)
Например, някой ви обича, но в даден момент не ви направи една услуга. Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели.
Не, той е пълен със същества от човешката раса.
Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи.
към втори вариант >>
Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството!
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето.
Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството!
Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен!
към втори вариант >>
Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления.
(втори вариант)
Веднага у вас се зараждат лоши чувства. Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса.
Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления.
Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора.
към втори вариант >>
Ами ти сигурен ли си?
(втори вариант)
Сега, дойдат някои, казват: Нека се откаже този брат от богатствата си. От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството!
Ами ти сигурен ли си?
Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни.
към втори вариант >>
Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот.
(втори вариант)
Отгде дойдоха те? Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления.
Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот.
Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора.
към втори вариант >>
Да не ме лъжеш?
(втори вариант)
От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за небето. Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си?
Да не ме лъжеш?
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.
към втори вариант >>
Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват.
(втори вариант)
Те не са ваши, те са чужди. Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот.
Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват.
Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите.
към втори вариант >>
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял.
(втори вариант)
Този брат пита: Ами как ще си раздам богатството? Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш?
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял.
Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
към втори вариант >>
Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.
(втори вариант)
Някои мислят, че адът е образуван от паднали ангели. Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват.
Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.
Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение!
към втори вариант >>
Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе?
(втори вариант)
Аз още не заминавам за небето. Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял.
Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе?
Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг.
към втори вариант >>
Духовете не знаят тези думи.
(втори вариант)
Не, той е пълен със същества от човешката раса. Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове.
Духовете не знаят тези думи.
Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава.
към втори вариант >>
Раздай всичко и си тръгни свободен!
(втори вариант)
Казвам му: Е, братко, ти трябва да си заминеш вече, раздай си богатството! Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе?
Раздай всичко и си тръгни свободен!
Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал.
към втори вариант >>
Небето пък е пълно само с добри хора.
(втори вариант)
Той е пълен с всички онези хора, които не са изпълнили волята Божия, които са вървели по свой път, които са вършили най-големите престъпления. Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи.
Небето пък е пълно само с добри хора.
Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес.
към втори вариант >>
Ние чакаме другите да уреждат работите ни.
(втори вариант)
Ами ти сигурен ли си? Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен!
Ние чакаме другите да уреждат работите ни.
Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал.
към втори вариант >>
Ами че ангелите са все такива добри хора.
(втори вариант)
Тия същества са жителите на ада, затова водят най-разгулен живот. Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора.
Ами че ангелите са все такива добри хора.
Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане.
към втори вариант >>
Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.
(втори вариант)
Да не ме лъжеш? Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни.
Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.
Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята.
към втори вариант >>
Казвате: Господ създал ангелите.
(втори вариант)
Всичките тия лоши думи, целият този речник от извратени слова се дължи все на тях, наляво-надясно ги употребяват. Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора.
Казвате: Господ създал ангелите.
Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.
към втори вариант >>
Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
(втори вариант)
Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.
Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява.
към втори вариант >>
Не, това е едно заблуждение!
(втори вариант)
Тъй че жителите на ада са хора, не са духове. Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите.
Не, това е едно заблуждение!
Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират.
към втори вариант >>
Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг.
(втори вариант)
Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери.
Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг.
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива.
към втори вариант >>
Господ не създава.
(втори вариант)
Духовете не знаят тези думи. Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение!
Господ не създава.
Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее.
към втори вариант >>
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал.
(втори вариант)
Раздай всичко и си тръгни свободен! Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг.
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал.
Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва.
към втори вариант >>
Създаването е един механически процес.
(втори вариант)
Небето пък е пълно само с добри хора. Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава.
Създаването е един механически процес.
В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.
към втори вариант >>
Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал.
(втори вариант)
Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал.
Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал.
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал.
към втори вариант >>
В света има раждане.
(втори вариант)
Ами че ангелите са все такива добри хора. Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес.
В света има раждане.
Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот?
към втори вариант >>
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята.
(втори вариант)
Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите. Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал.
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята.
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска.
към втори вариант >>
Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.
(втори вариант)
Казвате: Господ създал ангелите. Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане.
Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.
Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни.
към втори вариант >>
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява.
(втори вариант)
Богатият човек няма право да оставя синът му или дъщеря му да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята.
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява.
Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
към втори вариант >>
Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират.
(втори вариант)
Не, това е едно заблуждение! Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух.
Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират.
Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни.
към втори вариант >>
Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива.
(втори вариант)
Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил-недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява.
Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива.
Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.
към втори вариант >>
Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее.
(втори вариант)
Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират.
Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее.
И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство?
към втори вариант >>
Идва втори свещеник, но и той избягва.
(втори вариант)
Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който взимал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива.
Идва втори свещеник, но и той избягва.
Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти.
към втори вариант >>
И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.
(втори вариант)
Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее.
И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.
Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот.
към втори вариант >>
Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал.
(втори вариант)
Събрал една голяма торба, пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва.
Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал.
Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва.
към втори вариант >>
Някои питат: В какво седи добрият живот?
(втори вариант)
В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот.
Някои питат: В какво седи добрият живот?
Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си!
към втори вариант >>
Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска.
(втори вариант)
По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал.
Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска.
Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва.
към втори вариант >>
Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни.
(втори вариант)
Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот?
Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни.
Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е?
към втори вариант >>
Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
(втори вариант)
Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска.
Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат.
към втори вариант >>
Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни.
(втори вариант)
Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни.
Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни.
Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо?
към втори вариант >>
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.
(втори вариант)
Новият свещеник избягва и казва на паството си: „Ще ме извините, не съм разположен да служа тук“ – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“.
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.
Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят!
към втори вариант >>
Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство?
(втори вариант)
Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни.
Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство?
Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора.
към втори вариант >>
Сега ние казваме: Това са все анекдоти.
(втори вариант)
Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.
Сега ние казваме: Това са все анекдоти.
Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно.
към втори вариант >>
Не, това не е мерило, че човек води добър живот.
(втори вариант)
И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство?
Не, това не е мерило, че човек води добър живот.
Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога.
към втори вариант >>
Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва.
(втори вариант)
Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти.
Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва.
И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место.
към втори вариант >>
Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си!
(втори вариант)
Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот.
Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си!
Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях.
към втори вариант >>
И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва.
(втори вариант)
Последният свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник, какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва.
И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва.
И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя.
към втори вариант >>
Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е?
(втори вариант)
Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си!
Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е?
Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление.
към втори вариант >>
И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат.
(втори вариант)
Той му показва торбата с помениците и му казва: „Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре“. Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва.
И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат.
Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо.
към втори вариант >>
Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо?
(втори вариант)
Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е?
Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо?
Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе.
към втори вариант >>
Отговорности има човек в този свят!
(втори вариант)
Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат.
Отговорности има човек в този свят!
Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята.
към втори вариант >>
Защото Господ едновременно прониква във всички хора.
(втори вариант)
Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо?
Защото Господ едновременно прониква във всички хора.
Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете.
към втори вариант >>
Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно.
(втори вариант)
Сега ние казваме: Това са все анекдоти. Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят!
Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно.
Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си.
към втори вариант >>
Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога.
(втори вариант)
Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора.
Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога.
Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно.
към втори вариант >>
Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место.
(втори вариант)
Не, с неизпълнението волята Божия човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно.
Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место.
Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко.
към втори вариант >>
Бог разполага с тях.
(втори вариант)
Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога.
Бог разполага с тях.
Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
Там те са ангели и минават за братя.
(втори вариант)
И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место.
Там те са ангели и минават за братя.
Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е?
към втори вариант >>
Той едновременно има друго едно по-високо проявление.
(втори вариант)
Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях.
Той едновременно има друго едно по-високо проявление.
Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо.
(втори вариант)
И царе, и свещеници, и владици, и учители с неизпълнението волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им възложил, те се все повече и повече свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя.
Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо.
И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат.
към втори вариант >>
Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе.
(втори вариант)
Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление.
Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе.
Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята.
(втори вариант)
Отговорности има човек в този свят! Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо.
И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята.
Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други.
към втори вариант >>
Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете.
(втори вариант)
Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе.
Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете.
Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
Тук, двама братя разделят имането на баща си.
(втори вариант)
Следователно, всички хора тук на земята се учат, всички са дошли в този път да научат един велик закон, как да служат на Бога правилно. Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята.
Тук, двама братя разделят имането на баща си.
Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист.
към втори вариант >>
Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно.
(втори вариант)
Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете.
Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно.
Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
Единият взима повече, другият – по-малко.
(втори вариант)
Щом служат правилно, тогава, каквито и да са, и царе, и владици, и просяци, и учени, и прости, всички горе на небето са на едно место. Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си.
Единият взима повече, другият – по-малко.
Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
(втори вариант)
Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно.
Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.
към втори вариант >>
Това братство ли е?
(втори вариант)
Там те са ангели и минават за братя. Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко.
Това братство ли е?
Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света.
Например често ме запитват: Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност.
към втори вариант >>
Истинските братя трябва един другиму да си помагат.
(втори вариант)
Тук на земята се различават, но на небето са едно и също нещо. И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е?
Истинските братя трябва един другиму да си помагат.
Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Например често ме запитват: Защо умря моето дете?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света.
Например често ме запитват: Защо умря моето дете?
Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе.
към втори вариант >>
Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други.
(втори вариант)
И когато говорим за братство, ние разбираме братството горе на небето, а не тук на земята. Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат.
Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други.
Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист. Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Защо го взе Господ, трябваше ли да умре?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Например често ме запитват: Защо умря моето дете?
Защо го взе Господ, трябваше ли да умре?
Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето.
към втори вариант >>
Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист.
(втори вариант)
Тук, двама братя разделят имането на баща си. Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други.
Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист.
Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Чудни сте вие хората!
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Например често ме запитват: Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре?
Чудни сте вие хората!
Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб?
към втори вариант >>
Щом си завиждат, те не са сестри.
(втори вариант)
Единият взима повече, другият – по-малко. Това братство ли е? Истинските братя трябва един другиму да си помагат. Сестри, който се обичат, трябва да си помагат едни други. Между тях не трябва да се яви ни сянка от завист.
Щом си завиждат, те не са сестри.
към втори вариант >>
Това дете не беше твое.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Например често ме запитват: Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? Чудни сте вие хората!
Това дете не беше твое.
То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое.
към втори вариант >>
После, говорим, че сме българи.
(втори вариант)
После, говорим, че сме българи.
Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен.
към втори вариант >>
То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, имаме особени схващания за живота, от който произтичат всичките наши нещастия в света. Например често ме запитват: Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое.
То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе, да придобие една опитност.
След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дошло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое. Друг пример.
към втори вариант >>
Какви българи сме, щом се измъчваме един друг?
(втори вариант)
После, говорим, че сме българи.
Какви българи сме, щом се измъчваме един друг?
Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така.
към втори вариант >>
2.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни.
Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни.
Къде се показват. Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
към беседата >>
Къде се показват.
Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни.
Къде се показват.
Само толкова. Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
към беседата >>
Само толкова.
Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни. Къде се показват.
Само толкова.
Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
към беседата >>
Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
Няма да философствате, ще намерите пример на подсъзнателно действие в природата, на съзнателни и самосъзнателни. Къде се показват. Само толкова.
Ще дойдете до свръхсъзнателните действия – тях ще оставите.
към беседата >>
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават?
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават?
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават?
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре.
По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
По това се отличават те – по стремежите си.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре.
По това се отличават те – по стремежите си.
И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си.
И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията.
Защо ви навеждам тази мисъл? Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
Защо ви навеждам тази мисъл?
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията.
Защо ви навеждам тази мисъл?
Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
Сега, аз бих ви задал друга една тема: „Отношение на растенията, животните и човека по отношение тяхното движение.“ Как ще ги хармонирате, по какво се отличават? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре. По това се отличават те – по стремежите си. И тогава правим изводи: растенията са същества в своето слизане, техните идеи, мисли постоянно се ограничават; а човек в своите мисли и в движението си нагоре, постоянно се разширява; а животните са средата между човека и растенията. Защо ви навеждам тази мисъл?
Когато аз навеждам една известна мисъл, аз имам пред вид нейното приложение в живота – в широкия живот.
към беседата >>
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се.
Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече.
към беседата >>
Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се.
Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията.
А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си.
към беседата >>
А къде ще слезнат?
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията.
А къде ще слезнат?
– В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни.
към беседата >>
– В ада.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат?
– В ада.
Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи.
към беседата >>
Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада.
Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива.
Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
Светлината там е като катран, нищо повече.
Много хора сега вегетират, те са като растения – слизат надолу, те са хора-растения, понеже техните идеи постоянно стават по-дребни, стесняват се. Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива.
Светлината там е като катран, нищо повече.
Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си.
Тези хора перпендикулярно слизат надолу, както растенията. А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече.
Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си.
Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни.
А къде ще слезнат? – В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си.
Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни.
Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи. А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи.
– В ада. Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни.
Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи.
А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
Адът, това е най-гъстата материя, до която могат да слязат; най-ограничените условия, където човек не може да се развива. Светлината там е като катран, нищо повече. Там няма светлина, а само напредналите от тях изваждат по малко от светлината, защото я нямат и те не обичат да изразходват светлината си. Като я добият, те я пазят, както ние пазим скъпоценните си камъни. Те я пазят както зеницата на окото си, понеже им трябва в някои случаи.
А като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към беседата >>
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само.
Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само.
Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу.
Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу.
Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека.
То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано?
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека.
То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано?
Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не. Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано?
Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не.
Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
Сега туй да оставим, то е вметнато предложение* само. Ще знаете, че човек на когото идеите не се разширяват, то е едно растение и той трябва да се спре там, където растението се спира, а не да отива по-долу. Поне растенията се отличават с едно, те нямат омраза, те изкупуват греховете си, като дават плодовете си – самопожертват се и те се отличават с една доверчивост, която не е достояние на човека. То ти даде най-първо платата, казва: „Ти най-първо ме изяж, а после ми посей семето.“ А кой човек плаща днес по-рано? Когато растенията плащат, преди да им се свърши работата, ти я я свършиш, я – не.
Хиляди от тях с изядени, без някой да ги е посял.
към беседата >>
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ.
Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъжен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
към беседата >>
Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ.
Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром.
Ти си я изял и си длъжен да я посееш. Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
към беседата >>
Ти си я изял и си длъжен да я посееш.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром.
Ти си я изял и си длъжен да я посееш.
Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
към беседата >>
Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
В света има един закон: Всяка една круша, изядена от тебе, ти се ангажираш да посееш семето ѝ. Казваш: „Даром е крушата.“ По отношение на растенията – да, но по отношение на теб – не е даром. Ти си я изял и си длъжен да я посееш.
Вие живеете, турците казват: „Аллах керим.“ Действително така е, но и за туй „аллах керим“ човек има своите задължения, микроскопически задължения, които той трябва да изпълни.
към беседата >>
Та сега вие присъствате в школата.
Та сега вие присъствате в школата.
Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас?
към беседата >>
Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не.
Та сега вие присъствате в школата.
Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не.
Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум.
към беседата >>
Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик.
Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не.
Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик.
И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум.
към беседата >>
И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик.
И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик.
към беседата >>
Човек има около 40 чувства и способности.
Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Човек има около 40 чувства и способности.
Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш.
към беседата >>
Е, колко от тях присъстват в клас?
Та сега вие присъствате в школата. Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности.
Е, колко от тях присъстват в клас?
Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
към беседата >>
Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум.
Аз говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства или не. Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас?
Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум.
В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности.
към беседата >>
В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум.
Значи ученик, който е в клас и умът му е раздвоен, той на половина е ученик. И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум.
В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум.
Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата.
към беседата >>
Тъй ще придобиете един навик.
И тогава математически може да се определи с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум.
Тъй ще придобиете един навик.
Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването.
към беседата >>
Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш.
Човек има около 40 чувства и способности. Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик.
Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш.
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности.
към беседата >>
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш.
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
към беседата >>
То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности.
Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности.
И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава.
към беседата >>
И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата.
В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности.
И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата.
Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е.
към беседата >>
Не е само така в свършването.
Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата.
Не е само така в свършването.
Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.
към беседата >>
Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности.
Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш. Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването.
Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.
към беседата >>
Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.
към беседата >>
Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава.
То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава.
Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава.
към беседата >>
Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е.
И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава.
Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е.
потик към знание се дава.
към беседата >>
потик към знание се дава.
Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е.
потик към знание се дава.
към беседата >>
Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате.
Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате.
Кой от вас ще излезе първия?
към беседата >>
Кой от вас ще излезе първия?
Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате.
Кой от вас ще излезе първия?
към беседата >>
Е, тази азбука има ли смисъл сега?
Е, тази азбука има ли смисъл сега?
към беседата >>
Вие, който писахте първата фигура, имахте ли някаква
Вие, който писахте първата фигура, имахте ли някаква
към беседата >>
мисъл, като чертахте този полукръг?
мисъл, като чертахте този полукръг?
(Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество.
към беседата >>
(Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието.
мисъл, като чертахте този полукръг?
(Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието.
Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Нямал е никаква друга мисъл.
мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието.
Нямал е никаква друга мисъл.
Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Този полукръг показва движението на нещо.
мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл.
Този полукръг показва движението на нещо.
Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Но какво е това движение?
мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо.
Но какво е това движение?
Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество. Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество.
мисъл, като чертахте този полукръг? (Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение?
Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество.
Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
(Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество.
Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото, Божественото у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
към беседата >>
Този триъгълник какво показва?
Този триъгълник какво показва?
Каква беше вашата мисъл? (Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво. В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
към беседата >>
Каква беше вашата мисъл?
Този триъгълник какво показва?
Каква беше вашата мисъл?
(Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво. В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
към беседата >>
(Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво.
Този триъгълник какво показва? Каква беше вашата мисъл?
(Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво.
В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
към беседата >>
В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
Този триъгълник какво показва? Каква беше вашата мисъл? (Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво.
В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва.
към беседата >>
Каква беше вашата идея?
Каква беше вашата идея?
(Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото.
към беседата >>
(Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало.
Каква беше вашата идея?
(Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало.
Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище.
към беседата >>
Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле.
Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало.
Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле.
Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре.
към беседата >>
Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас.
Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле.
Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас.
А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
А раздухването с какво става?
Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас.
А раздухването с какво става?
(– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
(– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото.
Каква беше вашата идея? (Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става?
(– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото.
Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище.
(Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото.
Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище.
Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре.
Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище.
Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре.
За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
За да се раздухват нещата трябва сърце.
Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре.
За да се раздухват нещата трябва сърце.
към беседата >>
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура?
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура?
(Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина.
към беседата >>
(Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна.
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура?
(Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна.
(– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери.
към беседата >>
(– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина.
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна.
(– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина.
На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
към беседата >>
На какво се дължи тази вглъбнатина?
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина.
На какво се дължи тази вглъбнатина?
(а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
към беседата >>
(а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение.
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина?
(а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение.
А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо.
към беседата >>
А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина.
Вие за какво мислехте, като чертахте тази фигура? (Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение.
А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина.
Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега.
към беседата >>
Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери.
(Юрдан Костов: „Аз съм работил върху тази фигура и не съм дошъл до едно окончателно разрешение на този въпрос.”) Тази фигура наподобява човешкото сърце, сърцеподобна. (– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина.
Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери.
След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към беседата >>
След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
(– Има нещо несъизмеримо в тази величина.) Несъизмерима е тази фигура, защото има една малка вглъбнатина. На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери.
След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е.
към беседата >>
Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
На какво се дължи тази вглъбнатина? (а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса.
към беседата >>
Тук имате същото нещо.
(а) Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили това правилно движение. А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
Тук имате същото нещо.
Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток.
към беседата >>
Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега.
А противоположното движение е навън (б), обратното движение на тази вглъбнатина. Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо.
Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега.
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток.
към беседата >>
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
Тогава несъизмеримата част е тази между а и б.Туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега.
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
(– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат.
към беседата >>
(– Защото така се образува от окръжността.) Т.е.
След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
(– Защото така се образува от окръжността.) Т.е.
самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк.
към беседата >>
самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса.
Например в човешката ръка туй движение го имаме от палеца и показалеца, след колко милиона години то ще се върне в другата ръка? Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е.
самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса.
Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата.
към беседата >>
Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток.
Тук имате същото нещо. Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса.
Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток.
Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
към беседата >>
Значи стремежът на сърцето е към изток.
Защото в света става едно преповтаряне, но тогава няма да бъдете същия, но ще бъдете обратното на това, което сте сега. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток.
Значи стремежът на сърцето е към изток.
Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите.
към беседата >>
Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат.
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? (– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток.
Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат.
Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото.
към беседата >>
Той в бедрата си става широк.
(– Защото така се образува от окръжността.) Т.е. самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат.
Той в бедрата си става широк.
Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см.
към беседата >>
Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата.
самото положение на сърцето, както е тук поставено, разрешава въпроса. Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк.
Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата.
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата?
към беседата >>
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата.
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето.
към беседата >>
Туй е отношението на частите.
Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
Туй е отношението на частите.
Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия.
към беседата >>
Разбирам съответно на тялото.
Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите.
Разбирам съответно на тялото.
Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.
към беседата >>
Аз взимам за норма височина 165 см.
Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото.
Аз взимам за норма височина 165 см.
При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.
към беседата >>
При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата?
Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата. Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см.
При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата?
Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.
към беседата >>
Всичко туй уподобява сърцето.
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом Божественото почне да преодолява, главата му почва да става правилна. Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата?
Всичко туй уподобява сърцето.
Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия. В Бога има сърце.
към беседата >>
Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия.
Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето.
Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия.
В Бога има сърце.
към беседата >>
В Бога има сърце.
Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето. Значи, непременно на човека му трябва сърце, в което да става обмяна на тази, Божествената енергия.
В Бога има сърце.
към беседата >>
То е закон на вечността.
То е закон на вечността.
(Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо.
към беседата >>
(Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат.
То е закон на вечността.
(Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат.
Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Извън времето и пространството стават великите работи в живота.
То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат.
Извън времето и пространството стават великите работи в живота.
Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко.
То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота.
Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко.
Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи.
То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко.
Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи.
Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо. Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо.
То е закон на вечността. (Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи.
Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо.
Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
(Олга Славчева: „Аз си мислех, човек може да се издигне по линията на живота до крайния предел.") Само във вечността всички неща могат да станат. Извън времето и пространството стават великите работи в живота. Тази линия това показва: не се обезсърчавай, защото във вечността има условия и възможност за всичко. Няма погрешка, която във вечността да не може да се поправи. Туй, което във времето и пространството е непостижимо, във вечността е постижимо.
Или в живота си никога да се не обезсърчаваш!
към беседата >>
Каква беше вашата идея?
Каква беше вашата идея?
(– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
към беседата >>
(– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае.
Каква беше вашата идея?
(– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае.
В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е.
към беседата >>
В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни?
Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае.
В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни?
(– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
(– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни?
(– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
Как ще намерите тяхната равнодействаща сила?
Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Как ще намерите тяхната равнодействаща сила?
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
Каква беше вашата идея? (– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила?
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
(– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е. уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
(– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е.
(– Цветан Стайков: „В живота има равновесие, само че това равновесие се колебае. В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
(– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е.
уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
В живота има ту скърби, ту радости, които се колебаят, както едни везни.”) Кое в природата мяза на везни? (– Ръцете.) В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща сила? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението? (– Ще намерим равнодействащата сила на две от тези сили, после ще намерим равнодействащата на получената и третата и тя ще бъде търсената равнодействаща сила.) Значи шестата фигура показва, че у човека силите трябва да се уравновесят, т.е.
уравновесен организъм, добър организъм трябва да има човек.
към беседата >>
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили.
Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер.
към беседата >>
Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили.
Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място.
Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма.
към беседата >>
Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш?
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място.
Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш?
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна.
към беседата >>
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш?
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)
към беседата >>
Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят.
Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)
към беседата >>
Значи мъчнотии от материален характер.
Въобще квадратът показва бойно поле, место на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят.
Значи мъчнотии от материален характер.
В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)
към беседата >>
В духовният свят квадрат няма.
Човек трябва да бъде герой, за да издържи на това място. Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер.
В духовният свят квадрат няма.
В духовния свят квадратът е само една страна. (Кирил Икономов.)
към беседата >>
В духовния свят квадратът е само една страна.
Ако от всяка точка те обстрелват, къде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма.
В духовния свят квадратът е само една страна.
(Кирил Икономов.)
към беседата >>
(Кирил Икономов.)
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят и вие трябва да знаете закона да намерите равнодействуващата сила на този квадрат, тогава вие може да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът, това са мъчнотиите, които се срещат във физическия свят. Значи мъчнотии от материален характер. В духовният свят квадрат няма. В духовния свят квадратът е само една страна.
(Кирил Икономов.)
към беседата >>
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове?
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове?
(Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства. Това означават двата кръга.
към беседата >>
(Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства.
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове?
(Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства.
Това означават двата кръга.
към беседата >>
Това означават двата кръга.
Какво тълкувание бихте дали на тия кръгове? (Генчо Александров: „Понеже става дума за концентриране, този е знакът за концентрирането.”) Тия два кръга показват в подсъзнанието, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват или ембрионалното състояние на вашите мисли и чувства.
Това означават двата кръга.
към беседата >>
Силата на човека трябва да бъде в самия него.
Силата на човека трябва да бъде в самия него.
Това означава триъгълник с точка. (М.Тодорова.)
към беседата >>
Това означава триъгълник с точка. (М.Тодорова.)
Силата на човека трябва да бъде в самия него.
Това означава триъгълник с точка. (М.Тодорова.)
към беседата >>
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония.
Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне.
към беседата >>
Тази фигура представлява и един охлюв.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония.
Тази фигура представлява и един охлюв.
Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край?
към беседата >>
Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв.
Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение.
Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си.
към беседата >>
Но камъкът по този начин не може да излезе навън.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение.
Но камъкът по този начин не може да излезе навън.
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?
към беседата >>
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън.
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи.
Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече.
към беседата >>
Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне.
Тази фигура показва, че човек от хаоса трябва да знае да създаде хармония. Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи.
Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне.
Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш.
към беседата >>
Кой е единият край?
Тази фигура представлява и един охлюв. Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне.
Кой е единият край?
Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока.
към беседата >>
Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си.
Децата нали имат прашки, турнат едно камъче и после въртят, въртят, това е все спирално движение. Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край?
Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си.
Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе.
към беседата >>
Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?
Но камъкът по този начин не може да излезе навън. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си.
Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?
“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва.
към беседата >>
“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече.
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран един пръст, а другият край свободно се държи. Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение?
“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече.
Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън.
към беседата >>
Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш.
Този камък, за да излезе навън, единият край на прашката трябва да се спусне. Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече.
Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш.
Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън. (Георги Радев.)
към беседата >>
Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока.
Кой е единият край? Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш.
Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока.
А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън. (Георги Радев.)
към беседата >>
А прашката ще седи в тебе.
Ти си хванал двата края: единият край на небето и другият край на земята и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока.
А прашката ще седи в тебе.
Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън. (Георги Радев.)
към беседата >>
Тази връв ти трябва.
Казваш: „Какво да правя в туй безизходно положение? “ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе.
Тази връв ти трябва.
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън. (Георги Радев.)
към беседата >>
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън.
“ Ще пуснеш края на земята и ще отидеш на небето, нищо повече. Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва.
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън.
(Георги Радев.)
към беседата >>
(Георги Радев.)
Значи, ако има известна идея, която те спъва, не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия край, камъкът ще излезе, а другия край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания, те трябва да отидат по някаква посока. А прашката ще седи в тебе. Тази връв ти трябва. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли, ти няма да изпратиш твоя мозък, той ти трябва, той ти е необходим, но мислите, те трябва да излязат навън.
(Георги Радев.)
към беседата >>
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре.
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре.
Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още.
към беседата >>
Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още.
Сега, туй което го създадохме на дъската, то беше в подсъзнанието ви вътре.
Значи, тия идеи в самите ви действия ги няма още.
към беседата >>
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?
“ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята? “ Тема шеста ще бъде това след идующия път. Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
към беседата >>
“ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята?
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята?
“ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята?
“ Тема шеста ще бъде това след идующия път. Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
към беседата >>
“ Тема шеста ще бъде това след идующия път.
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята? “ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята?
“ Тема шеста ще бъде това след идующия път.
Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието? (Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
към беседата >>
Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието?
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята? “ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята? “ Тема шеста ще бъде това след идующия път.
Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието?
(Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
към беседата >>
(Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
Може да ви задам една тема: „Защо природата е създала благоуханието у цветята? “ Или: „Каква роля има благоуханието у цветята? “ Тема шеста ще бъде това след идующия път. Сега кои са тези десет души, които ще пишат за подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието?
(Тема 5) Тези, които излязоха тук на дъската, те ще бъдат десетте.
към беседата >>
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача.
Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това. Туй благоухание има и друго предназначение. (– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
към беседата >>
Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача.
Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това.
Туй благоухание има и друго предназначение. (– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
към беседата >>
Туй благоухание има и друго предназначение.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това.
Туй благоухание има и друго предназначение.
(– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
към беседата >>
(– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
Щом природата е вложила туй благоухание, тя си има и своята задача. Естествениците ще кажат: „Да си привличат малките мушички“, но не е само за това. Туй благоухание има и друго предназначение.
(– Показва скръбта им.) Да, скръб, но същевременно тази миризма образува и една дреха да се запазят от студа, особено сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, тогава цветята издават по-силна миризма.
към беседата >>
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране.
Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума.
към беседата >>
Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране.
Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното.
Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача.
към беседата >>
Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното.
Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно.
После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо.
към беседата >>
После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно.
После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира.
Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум.
към беседата >>
Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира.
Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно.
И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити.
към беседата >>
И всяка една задача зависи от концентрирането на ума.
Сега, първото нещо в класа, вие трябва да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно.
И всяка една задача зависи от концентрирането на ума.
Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума.
към беседата >>
Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача.
Вие трябва да знаете в дадения случай туй, което учите където и да сте, то е най-важното. Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума.
Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача.
А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика.
към беседата >>
А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо.
Не, че трябва другото да пренебрегнете, но в дадения случай ще бъдете зает само с едно. После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача.
А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо.
Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик.
към беседата >>
Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум.
После и човек не може да концентрира дълго време ума си върху едно и също време [нещо] – той ще се хипнотизира. Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо.
Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум.
Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия.
към беседата >>
Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити.
Но в дадения случай всичкия си ум ще концентрирате в една посока, тогава ти ще можеш да разрешиш своята задача по-лесно. И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум.
Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити.
Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
Има такива малки задачи за концентриране на ума.
И всяка една задача зависи от концентрирането на ума. Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити.
Има такива малки задачи за концентриране на ума.
То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
То играе важна роля в живота на ученика.
Само ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро твоята задача. А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума.
То играе важна роля в живота на ученика.
Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик.
А когато не се концентрираш, има борба у тебе, колебаеш се и минава дълго време без ти да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика.
Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик.
Всеки човек трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
Всеки човек трябва да има известни пособия.
Вие, като ученици, трябва да имате тази способност: да се концентрирате в дадения случай с всичкия си ум. Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик.
Всеки човек трябва да има известни пособия.
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
Ще почнете с малки неща, ще правите микроскопически опити. Има такива малки задачи за концентриране на ума. То играе важна роля в живота на ученика. Както военният, без револвер, пушка и шашка, не е военен; както ученик-химик, без лаборатория със своите елементи и уреди, не е химик; както свещеникът, без епатрихил, без одежди, без кандилце, без требник, не е свещеник; така и ученикът, без концентриране на ума, не е ученик. Всеки човек трябва да има известни пособия.
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към беседата >>
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи.
И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно.
към беседата >>
И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи.
И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
Затова му са дадени тези недъзи.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
Затова му са дадени тези недъзи.
Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи.
Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си.
И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
И той трябва всички тях да тури в хармония.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си.
И той трябва всички тях да тури в хармония.
Сега, концентрирането на ума е потребно. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
Сега, концентрирането на ума е потребно.
Първо, ще се стремите да елиминирате, да отстраните всички кармически недъзи и с концентриране да може да се справите със своите недъзи. И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония.
Сега, концентрирането на ума е потребно.
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
И когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, които са дадени на човека, за да усили волята си. И той трябва всички тях да тури в хармония. Сега, концентрирането на ума е потребно.
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, тогава човек и лесно се плаши, а пък когато е силно концентрирането на ума, тогава страхът е изключен.
към беседата >>
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек.
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек.
То е една по-сложна задача, нали? Аз ще ви дам идея как може да се работи. Само схемата ще ви дам.
към беседата >>
То е една по-сложна задача, нали?
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек.
То е една по-сложна задача, нали?
Аз ще ви дам идея как може да се работи. Само схемата ще ви дам.
към беседата >>
Аз ще ви дам идея как може да се работи.
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек. То е една по-сложна задача, нали?
Аз ще ви дам идея как може да се работи.
Само схемата ще ви дам.
към беседата >>
Само схемата ще ви дам.
Сега, нека един от вас, който е художник, да вземе всичките тия десет части, да ги намести тъй, че да направи един човек. То е една по-сложна задача, нали? Аз ще ви дам идея как може да се работи.
Само схемата ще ви дам.
към беседата >>
Ето, това е човекът.
Ето, това е човекът.
( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място.
към беседата >>
( I.) (– Това не е човек.) Човек е.
Ето, това е човекът.
( I.) (– Това не е човек.) Човек е.
Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек.
към беседата >>
Ето, това представлява човек.
Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек е.
Ето, това представлява човек.
(II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек?
към беседата >>
(II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник.
Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек.
(II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник.
Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек?
към беседата >>
Това е физическият човек.
Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник.
Това е физическият човек.
Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре?
към беседата >>
Духовният човек го няма, той е на друго място.
Ето, това е човекът. ( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек.
Духовният човек го няма, той е на друго място.
Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе.
към беседата >>
Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек.
( I.) (– Това не е човек.) Човек е. Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място.
Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек.
Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре.
към беседата >>
Тогава къде ще търсите духовния човек?
Ето, това представлява човек. (II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек.
Тогава къде ще търсите духовния човек?
Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен.
към беседата >>
Къде са признаците на духовния човек?
(II.) Главата – горният триъгълник; раменете – втория триъгълник и бедрата с краката – третия триъгълник. Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек?
Къде са признаците на духовния човек?
Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека.
към беседата >>
Нали там движението трябва да върви нагоре?
Това е физическият човек. Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек?
Нали там движението трябва да върви нагоре?
В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят.
към беседата >>
В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе.
Духовният човек го няма, той е на друго място. Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре?
В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе.
Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята.
към беседата >>
Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре.
Понеже всичките тези триъгълници са с върха надолу, затова е физическият човек. Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе.
Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре.
Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен.
Тогава къде ще търсите духовния човек? Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре.
Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен.
Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека.
Къде са признаците на духовния човек? Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен.
Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека.
Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят.
Нали там движението трябва да върви нагоре? В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека.
Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят.
Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята.
В носа имате един малък зародиш, там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят.
Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята.
А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
Значи духовният човек е в носа – там имате движение нагоре. Засега в тялото на човека геометрически само носът долу е широк, а горе тесен. Виждате колко малък е духовният човек в сравнение с физическия човек, или носа в сравнение с цялото тяло на човека. Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята.
А само една малка част, силите на носа отиват нагоре.
към беседата >>
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо?
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо?
Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите.
към беседата >>
Чрез устата не може ли да се вдъхне?
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо?
Чрез устата не може ли да се вдъхне?
Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне?
Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта.
И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта.
И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите.
Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите.
И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите.
Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите.
Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
Чрез устата не може ли да се вдъхне? Значи носът е Божественото у човека, духовното от там започва – от мисълта. И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите.
Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място.
към беседата >>
Везните къде ще турите?
Везните къде ще турите?
(– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н. Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
към беседата >>
(– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н.
Везните къде ще турите?
(– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н.
Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
към беседата >>
Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата.
Везните къде ще турите? (– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н.
Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата.
Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
към беседата >>
Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
Везните къде ще турите? (– Ръцете.) Тъй, значи човек трябва да има воля, това означават везните и т.н. Ще се постараете до известна степен да съчетаете тези части, то [е] само едно упражнение да се научите да уподобявате нещата.
Ще почнете от външното уподобление и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки един знак.
към беседата >>
Станете да направим едно упражнение с ръцете.
Станете да направим едно упражнение с ръцете.
към беседата >>
Тъй че тази фигура наподобява сърцето.
(втори вариант)
Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата?
Тъй че тази фигура наподобява сърцето.
Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия.
(втори вариант)
Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето.
Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия.
Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
Сърце има и в Бога.
(втори вариант)
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия.
Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
Какво означава тази крива линия?
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия?
– Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността.
към втори вариант >>
– Тя означава закона на Вечността.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия?
– Тя означава закона на Вечността.
Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността.
към втори вариант >>
Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността.
Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е.
само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
само във Вечността.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е.
само във Вечността.
Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
Там се извършват великите работи.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността.
Там се извършват великите работи.
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността.
(втори вариант)
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи.
Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността.
Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността.
(втори вариант)
– Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността.
Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността.
Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
Затова не се обезсърчавайте в живота си!
(втори вариант)
Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността.
Затова не се обезсърчавайте в живота си!
към втори вариант >>
Каква беше идеята на този, който нарисува везните?
(втори вариант)
Каква беше идеята на този, който нарисува везните?
– Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава. В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят. Кое в Природата мяза на везни?
към втори вариант >>
– Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава.
(втори вариант)
Каква беше идеята на този, който нарисува везните?
– Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава.
В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят. Кое в Природата мяза на везни?
към втори вариант >>
В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят.
(втори вариант)
Каква беше идеята на този, който нарисува везните? – Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава.
В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят.
Кое в Природата мяза на везни?
към втори вариант >>
Кое в Природата мяза на везни?
(втори вариант)
Каква беше идеята на този, който нарисува везните? – Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава. В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят.
Кое в Природата мяза на везни?
към втори вариант >>
Отговор: Ръцете.
(втори вариант)
Отговор: Ръцете.
към втори вариант >>
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
(втори вариант)
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Как ще намерите тяхната равнодействаща? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
към втори вариант >>
Как ще намерите тяхната равнодействаща?
(втори вариант)
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки.
Как ще намерите тяхната равнодействаща?
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
към втори вариант >>
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
(втори вариант)
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща?
Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?
към втори вариант >>
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила.
(втори вариант)
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила.
Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.
към втори вариант >>
Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.
(втори вариант)
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила.
Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.
към втори вариант >>
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва да се уравновесят, т.е.
(втори вариант)
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва да се уравновесят, т.е.
човек трябва да има уравновесен, добър организъм.
към втори вариант >>
човек трябва да има уравновесен, добър организъм.
(втори вариант)
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва да се уравновесят, т.е.
човек трябва да има уравновесен, добър организъм.
към втори вариант >>
Какво показва квадратът?
(втори вариант)
Какво показва квадратът?
– Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
към втори вариант >>
– Той показва бойно поле, място на противодействащи сили.
(втори вариант)
Какво показва квадратът?
– Той показва бойно поле, място на противодействащи сили.
Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят.
към втори вариант >>
Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място.
(втори вариант)
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили.
Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място.
Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер.
към втори вариант >>
Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш?
(втори вариант)
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място.
Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш?
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят.
(втори вариант)
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш?
Такова обстрелване може да стане и в психическия свят.
И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
(втори вариант)
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят.
И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят.
(втори вариант)
– Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате.
Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят.
Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
Значи той представлява мъчнотии от материален характер.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят.
Значи той представлява мъчнотии от материален характер.
В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
(втори вариант)
Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер.
В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.
към втори вариант >>
Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични кръгове?
(втори вариант)
Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични кръгове?
към втори вариант >>
Отговор: Понеже става дума за концентриране, това е знакът за концентрирането.
(втори вариант)
Отговор: Понеже става дума за концентриране, това е знакът за концентрирането.
към втори вариант >>
Тия два кръга показват, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва да разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Тия два кръга показват, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва да разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства.
Това означават двата кръга.
към втори вариант >>
Това означават двата кръга.
(втори вариант)
Тия два кръга показват, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва да разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства.
Това означават двата кръга.
към втори вариант >>
Какво означава триъгълник с точка?
(втори вариант)
Какво означава триъгълник с точка?
– Че силата на човека трябва да бъде в самия него.
към втори вариант >>
– Че силата на човека трябва да бъде в самия него.
(втори вариант)
Какво означава триъгълник с точка?
– Че силата на човека трябва да бъде в самия него.
към втори вариант >>
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония.
Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне.
към втори вариант >>
Децата в своите игри правят такива спирални линии.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония.
Децата в своите игри правят такива спирални линии.
Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край?
към втори вариант >>
Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии.
Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение.
По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си.
към втори вариант >>
По този начин камъкът не може да излезе извън прашката.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение.
По този начин камъкът не може да излезе извън прашката.
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?
към втори вариант >>
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката.
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща.
За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече.
към втори вариант >>
За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне.
(втори вариант)
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща.
За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне.
Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш.
към втори вариант >>
Кой е единият край?
(втори вариант)
Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне.
Кой е единият край?
В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания.
към втори вариант >>
В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си.
(втори вариант)
Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край?
В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си.
Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе.
към втори вариант >>
Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?
(втори вариант)
По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си.
Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?
“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна.
към втори вариант >>
“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече.
(втори вариант)
Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?
“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече.
Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли.
към втори вариант >>
Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш.
(втори вариант)
За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече.
Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш.
Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
Камъкът, това са твоите желания.
(втори вариант)
Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш.
Камъкът, това са твоите желания.
Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе.
(втори вариант)
В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания.
Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе.
Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
Тази връв ти е потребна.
(втори вариант)
Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение? “ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе.
Тази връв ти е потребна.
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли.
(втори вариант)
“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна.
В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли.
Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
(втори вариант)
Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли.
Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.
към втори вариант >>
Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви.
(втори вариант)
Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви.
Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия.
към втори вариант >>
Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия.
(втори вариант)
Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви.
Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия.
към втори вариант >>
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята?
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята?
Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.
към втори вариант >>
Или Каква роля играе благоуханието у цветята?
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята?
Или Каква роля играе благоуханието у цветята?
А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.
към втори вариант >>
А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята?
А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.
към втори вариант >>
Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача.
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието.
Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача.
Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.
към втори вариант >>
Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици.
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача.
Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици.
Не е само за това.
към втори вариант >>
Не е само за това.
(втори вариант)
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици.
Не е само за това.
към втори вариант >>
Отговор: Благоуханието има и друго предназначение: то показва скръбта им.
(втори вариант)
Отговор: Благоуханието има и друго предназначение: то показва скръбта им.
към втори вариант >>
Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ.
(втори вариант)
Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ.
И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.
към втори вариант >>
И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.
(втори вариант)
Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ.
И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.
към втори вариант >>
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране.
Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране.
Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното.
Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо.
към втори вариант >>
Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното.
Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея.
После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате.
към втори вариант >>
После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея.
После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира.
Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити.
към втори вариант >>
Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира.
Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно.
Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.
към втори вариант >>
Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума.
(втори вариант)
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно.
Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума.
Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик.
към втори вариант >>
Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума.
Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо.
Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия.
към втори вариант >>
Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате.
(втори вариант)
Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо.
Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате.
Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити.
(втори вариант)
После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате.
Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити.
Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.
(втори вариант)
Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити.
Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.
Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик.
(втори вариант)
Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика.
Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик.
Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия.
(втори вариант)
Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик.
Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия.
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
(втори вариант)
Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия.
Концентрирането е необходимо за всинца ви.
към втори вариант >>
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е.
да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония.
към втори вариант >>
да отстранявате всички кармически недъзи от себе си.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е.
да отстранявате всички кармически недъзи от себе си.
Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви.
към втори вариант >>
Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си.
Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Затова именно му са дадени тези недъзи.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне.
Затова именно му са дадени тези недъзи.
Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи.
Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята.
Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Той трябва да постави всичко в себе си в хармония.
(втори вариант)
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята.
Той трябва да постави всичко в себе си в хармония.
Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви.
(втори вариант)
да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония.
Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви.
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
(втори вариант)
Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви.
Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.
към втори вариант >>
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек.
(втори вариант)
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек.
Това е една по-сложна задача. Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята.
към втори вариант >>
Това е една по-сложна задача.
(втори вариант)
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек.
Това е една по-сложна задача.
Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята.
(втори вариант)
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек. Това е една по-сложна задача.
Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята.
към втори вариант >>
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека.
Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек?
към втори вариант >>
Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека.
Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник.
Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек?
към втори вариант >>
Фигура II представлява физическият човек.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник.
Фигура II представлява физическият човек.
Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре.
към втори вариант >>
Духовният човек не е тук – той е на друго място.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек.
Духовният човек не е тук – той е на друго място.
Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе.
към втори вариант >>
Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек.
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място.
Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек.
Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре.
към втори вариант >>
Де ще търсите духовния човек?
(втори вариант)
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек.
Де ще търсите духовния човек?
Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен.
към втори вариант >>
Какви са признаците на духовния човек?
(втори вариант)
Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек?
Какви са признаците на духовния човек?
Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.
към втори вариант >>
Движението в духовния човек трябва да върви нагоре.
(втори вариант)
Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек?
Движението в духовния човек трябва да върви нагоре.
В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят.
към втори вариант >>
В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе.
(втори вариант)
Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре.
В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе.
Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре.
към втори вариант >>
Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре.
(втори вариант)
Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе.
Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре.
Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо?
към втори вариант >>
Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен.
(втори вариант)
Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре.
Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен.
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата?
към втори вариант >>
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.
(втори вариант)
Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен.
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.
Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека.
към втори вариант >>
Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят.
(втори вариант)
Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека.
Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят.
Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека.
към втори вариант >>
Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре.
(втори вариант)
В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят.
Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре.
В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо?
(втори вариант)
Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре.
В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо?
Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата?
(втори вариант)
Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо?
Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата?
Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
Значи носът е Божественото, духовното у човека.
(втори вариант)
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата?
Значи носът е Божественото, духовното у човека.
Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека.
(втори вариант)
Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека.
Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека.
Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
(втори вариант)
Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека.
Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.
към втори вариант >>
И тъй, вие имате сега схема за човека.
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека.
По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?
към втори вариант >>
По същия закон ще наредите и другите фигури.
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека.
По същия закон ще наредите и другите фигури.
Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?
към втори вариант >>
Това е задача, ребус, който трябва да изработите.
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури.
Това е задача, ребус, който трябва да изработите.
Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?
към втори вариант >>
Аз употребих първата фигура, направих от нея челото.
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите.
Аз употребих първата фигура, направих от нея челото.
На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?
към втори вариант >>
На другите фигури вие сами намерете място.
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото.
На другите фигури вие сами намерете място.
Де ще турите везните?
към втори вариант >>
Де ще турите везните?
(втори вариант)
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място.
Де ще турите везните?
към втори вариант >>
Отговор: Вместо ръце.
(втори вариант)
Отговор: Вместо ръце.
към втори вариант >>
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните.
(втори вариант)
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните.
Та ще се постараете да съчетаете тези части. Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
към втори вариант >>
Та ще се постараете да съчетаете тези части.
(втори вариант)
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните.
Та ще се постараете да съчетаете тези части.
Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
към втори вариант >>
Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата.
(втори вариант)
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните. Та ще се постараете да съчетаете тези части.
Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата.
Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
към втори вариант >>
Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
(втори вариант)
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните. Та ще се постараете да съчетаете тези части. Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата.
Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.
към втори вариант >>
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.
(втори вариант)
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.
Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия. Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата. Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
към втори вариант >>
Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия.
(втори вариант)
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия.
Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия.
Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата. Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
към втори вариант >>
Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата.
(втори вариант)
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия. Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия.
Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата.
Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
към втори вариант >>
Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
(втори вариант)
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия. Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия. Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата.
Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.
към втори вариант >>
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения.
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения.
Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота.
към втори вариант >>
Каква е разликата в движенията им?
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения.
Каква е разликата в движенията им?
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията.
към втори вариант >>
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи.
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им?
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи.
И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу?
към втори вариант >>
И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията.
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи.
И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията.
Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада.
към втори вариант >>
Защо ви привеждам тази мисъл?
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията.
Защо ви привеждам тази мисъл?
Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат.
към втори вариант >>
Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота.
(втори вариант)
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл?
Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота.
Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива.
към втори вариант >>
Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията.
(втори вариант)
Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота.
Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията.
Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече.
към втори вариант >>
Де ще слязат най-долу?
(втори вариант)
Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията.
Де ще слязат най-долу?
– В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си.
към втори вариант >>
– В ада.
(втори вариант)
И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу?
– В ада.
Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи.
към втори вариант >>
Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат.
(втори вариант)
Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада.
Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат.
Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива.
(втори вариант)
Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат.
Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива.
Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
Светлината там е черна като катран – нищо повече.
(втори вариант)
Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива.
Светлината там е черна като катран – нищо повече.
По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си.
(втори вариант)
Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече.
По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си.
Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи.
(втори вариант)
– В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си.
Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи.
Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
(втори вариант)
Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи.
Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.
към втори вариант >>
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта.
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта.
Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
към втори вариант >>
Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение.
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта.
Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение.
И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа?
към втори вариант >>
И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу.
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение.
И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу.
Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не.
към втори вариант >>
Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си.
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу.
Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си.
У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой.
към втори вариант >>
У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека.
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си.
У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека.
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш.
към втори вариант >>
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
(втори вариант)
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека.
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром.
към втори вариант >>
“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа?
(втори вариант)
Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!
“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа?
Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш.
към втори вариант >>
Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не.
(втори вариант)
И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа?
Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не.
Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой.
(втори вариант)
Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не.
Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой.
В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш.
(втори вариант)
У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой.
В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш.
Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром.
(втори вариант)
Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей! “ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш.
Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром.
Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш.
(втори вариант)
“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром.
Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш.
Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
(втори вариант)
Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш.
Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
към втори вариант >>
Та сега вие присъствате в Школата.
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата.
Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас?
към втори вариант >>
Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не.
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата.
Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не.
Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло.
към втори вариант >>
Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик.
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не.
Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик.
И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента.
към втори вариант >>
И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик.
И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате.
към втори вариант >>
Човек има около четиридесет чувства и способности.
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас.
Човек има около четиридесет чувства и способности.
С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
към втори вариант >>
С колко от тях присъствате в клас?
(втори вариант)
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности.
С колко от тях присъствате в клас?
Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
към втори вариант >>
Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло.
(втори вариант)
Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас?
Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло.
Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом.
към втори вариант >>
Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента.
(втори вариант)
Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло.
Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента.
Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване.
към втори вариант >>
Само тъй ще добиете навик да се концентрирате.
(втори вариант)
И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента.
Само тъй ще добиете навик да се концентрирате.
Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности.
към втори вариант >>
Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
(втори вариант)
Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате.
Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението.
към втори вариант >>
“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
(втори вариант)
С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом.
(втори вариант)
Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом.
Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите.
към втори вариант >>
Това не е завършване.
(втори вариант)
Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом.
Това не е завършване.
Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности.
(втори вариант)
Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване.
Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
Туй е най-голямата придобивка от учението.
(втори вариант)
Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от учението.
То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
То е същинското предназначение на училището.
(втори вариант)
“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението.
То е същинското предназначение на училището.
Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
Тъй е било и в старо време в школите.
(втори вариант)
Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището.
Тъй е било и в старо време в школите.
Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
(втори вариант)
Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите.
Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.
към втори вариант >>
Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки да напише по една геометрическа форма.
(втори вариант)
Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки да напише по една геометрическа форма.
към втори вариант >>
Уточнение: Начертаха се следните фигури:
(втори вариант)
Уточнение: Начертаха се следните фигури:
към втори вариант >>
Тази азбука има ли някакъв смисъл сега?
(втори вариант)
Тази азбука има ли някакъв смисъл сега?
Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в себе си?
към втори вариант >>
Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в себе си?
(втори вариант)
Тази азбука има ли някакъв смисъл сега?
Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в себе си?
към втори вариант >>
Отговор: Мислех да начертая един полукръг.
(втори вариант)
Отговор: Мислех да начертая един полукръг.
към втори вариант >>
Значи тук е работило подсъзнанието.
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието.
Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Този полукръг показва движение на нещо.
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието.
Този полукръг показва движение на нещо.
Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Но какво е това движение?
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо.
Но какво е това движение?
Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество.
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение?
Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество.
Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото.
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество.
Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото.
Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото.
Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
към втори вариант >>
Какво показва триъгълникът?
(втори вариант)
Какво показва триъгълникът?
Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника?
към втори вариант >>
Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника?
(втори вариант)
Какво показва триъгълникът?
Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника?
към втори вариант >>
Отговор: Стремеж нагоре.
(втори вариант)
Отговор: Стремеж нагоре.
към втори вариант >>
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства.
(втори вариант)
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства.
От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“
към втори вариант >>
От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“
(втори вариант)
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства.
От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“
към втори вариант >>
Третата фигура е знакът на Слънцето.
(втори вариант)
Третата фигура е знакът на Слънцето.
Тя представлява нещо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят. Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва. С какво става раздухването?
към втори вариант >>
Тя представлява нещо като лула, като духало.
(втори вариант)
Третата фигура е знакът на Слънцето.
Тя представлява нещо като лула, като духало.
Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят. Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва. С какво става раздухването?
към втори вариант >>
Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят.
(втори вариант)
Третата фигура е знакът на Слънцето. Тя представлява нещо като лула, като духало.
Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят.
Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва. С какво става раздухването?
към втори вариант >>
Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва.
(втори вариант)
Третата фигура е знакът на Слънцето. Тя представлява нещо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят.
Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва.
С какво става раздухването?
към втори вариант >>
С какво става раздухването?
(втори вариант)
Третата фигура е знакът на Слънцето. Тя представлява нещо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят. Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва.
С какво става раздухването?
към втори вариант >>
Отговор: Със скърби.
(втори вариант)
Отговор: Със скърби.
към втори вариант >>
Скърбите и страданията са духалото.
(втори вариант)
Скърбите и страданията са духалото.
Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището. Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.
към втори вариант >>
Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището.
(втори вариант)
Скърбите и страданията са духалото.
Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището.
Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.
към втори вариант >>
Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.
(втори вариант)
Скърбите и страданията са духалото. Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището.
Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.
към втори вариант >>
За какво мисли този ученик, който начерта четвъртата фигура?
(втори вариант)
За какво мисли този ученик, който начерта четвъртата фигура?
към втори вариант >>
Отговор: Аз съм работил върху тази фигура, но още не съм дошъл до едно окончателно разрешение за нея.
(втори вариант)
Отговор: Аз съм работил върху тази фигура, но още не съм дошъл до едно окончателно разрешение за нея.
към втори вариант >>
Тази фигура наподобява човешкото сърце.
(втори вариант)
Тази фигура наподобява човешкото сърце.
към втори вариант >>
Реплика: Има нещо несъизмеримо в тази величина.
(втори вариант)
Реплика: Има нещо несъизмеримо в тази величина.
към втори вариант >>
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина.
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина.
На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
към втори вариант >>
На какво се дължи тази вдлъбнатина а?
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина.
На какво се дължи тази вдлъбнатина а?
– Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца.
към втори вариант >>
– Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре.
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а?
– Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре.
Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
към втори вариант >>
Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б.
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре.
Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б.
Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо.
към втори вариант >>
Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери.
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б.
Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери.
След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил.
към втори вариант >>
След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
(втори вариант)
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери.
След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца.
(втори вариант)
На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б?
Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца.
След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
След колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
(втори вариант)
– Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца.
След колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
И тук има същото нещо.
(втори вариант)
Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка?
И тук има същото нещо.
Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил.
(втори вариант)
Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо.
Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил.
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
(втори вариант)
След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил.
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?
към втори вариант >>
Отговор: Така се образува от окръжността.
(втори вариант)
Отговор: Така се образува от окръжността.
към втори вариант >>
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток.
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток.
Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата?
към втори вариант >>
Това показва, че стремежът на сърцето е към изток.
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток.
Това показва, че стремежът на сърцето е към изток.
Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето.
към втори вариант >>
Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват.
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток.
Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват.
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия.
към втори вариант >>
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват.
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра.
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра.
При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата?
(втори вариант)
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра.
При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата?
Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
3.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
кръста, с който си служим, а следния знак:
Ти, който даваш – изваждаш от кесията си. Следователно между онзи, който събира, и онзи, който изважда, се ражда едно чувство на неразположение, едно неприязнено чувство. Как ще примирим този вътрешен резултат? При обикновеното събиране на числата резултатът върви много добре, но при живото събиране резултатът е друг. За изразяване на действието събиране аз ще употребя друг знак, не плюса, т.е.
кръста, с който си служим, а следния знак:
към беседата >>
Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш братята си, иначе други външни условия няма.
Туй може да ви се вижда противоречиво, но е факт. Да допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя. Вие сте петима братя и пет сестри. По колко ще ви се падне от тази земя? – По 10 декара.
Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш братята си, иначе други външни условия няма.
Тогава какво ще правиш!
към беседата >>
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв.
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв.
с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят. Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
към беседата >>
Тогава какво ще правиш!
Да допуснем, че вие имате баща, който разполага със сто декара земя. Вие сте петима братя и пет сестри. По колко ще ви се падне от тази земя? – По 10 декара. Ако ти искаш да бъдеш богат, ще трябва да обереш братята си, иначе други външни условия няма.
Тогава какво ще правиш!
към беседата >>
с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв.
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв.
с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв.
Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят. Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
към беседата >>
Отговор: Не трябва да се делят.
Отговор: Не трябва да се делят.
към беседата >>
Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема?
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв. с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв.
Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема?
В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят. Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
към беседата >>
Да, не трябва да се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви.
Да, не трябва да се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви.
Тогава законът е следният: човек, понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.
към беседата >>
В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят.
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв. с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема?
В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят.
Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
към беседата >>
Тогава законът е следният: човек, понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.
Да, не трябва да се делите, а да се съберете всички заедно и така, като работят десет души задружно, работата ще върви.
Тогава законът е следният: човек, понеже има десет пръсти на двете си ръце, всички ще се подчиняват на главата и така той ще бъде богат.
към беседата >>
Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
Ще обърна този знак нагоре и тогава, като искам да събера 2000 лв. с 1000 лв., ще пиша така: 2000 1000 = 3000 лв. Как ще примирим сега тия двама души, от които единият има да дава, а другият – да взема? В математиката съществува един закон, според който ще съберем тия числа, ще ги разделим на две и по този начин тия хора ще се примирят.
Значи 3000 : 2 = 1500 лв.
към беседата >>
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас.
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас.
По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли? Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни.
към беседата >>
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца?
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца?
– „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава? “ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как? “ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото. В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
към беседата >>
По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли?
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас.
По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли?
Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията.
към беседата >>
– „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава?
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца?
– „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава?
“ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как? “ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото. В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
към беседата >>
Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат.
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас. По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли?
Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат.
Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме.
към беседата >>
“ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как?
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца? – „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава?
“ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как?
“ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото. В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
към беседата >>
Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика.
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас. По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли? Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат.
Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика.
Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни.
към беседата >>
“ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото.
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца? – „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава? “ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как?
“ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото.
В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
към беседата >>
Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст.
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас. По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли? Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика.
Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст.
Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя.
към беседата >>
В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
Учителят пита учениците: „Можете ли да съберете една овца и една крава или един вол и една овца? – „Не, господин учителю.“ – „Ами една свиня и една крава? “ – „Пак не може.“ „Господин учителю, в нашето село събират водата и млякото.“ – „Как? “ – „Като съберат едно кило мляко и едно кило вода, стават две кила мляко.“ Значи водата може да се събере с млякото.
В Природата обаче законът за изваждането и за събирането има по-дълбоко значение, отколкото в обикновения живот.
към беседата >>
Само в страданията си пръстите са равни.
По някой път вие се докачите, че някой бил на по-голямо почитание от вас. По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли? Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст.
Само в страданията си пръстите са равни.
Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете!
към беседата >>
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия.
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия.
За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите.
към беседата >>
Следователно ние си мязаме в света само по страданията.
По-голямо почитание от това, с което се ползва големият пръст, има ли? Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни.
Следователно ние си мязаме в света само по страданията.
За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива.
към беседата >>
За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството.
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия.
За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството.
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството.
към беседата >>
За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме.
Палецът подкрепя всичките пръсти, но има нещо, по което всички си приличат, в което всички са равни – то е, че всички еднакво страдат. Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията.
За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме.
Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде.
към беседата >>
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо?
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия. За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството.
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо?
– Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят.
към беседата >>
Щом страдаме, всинца сме равни.
Дето и да заболеят големият или малкият пръст, в болестта им няма разлика. Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме.
Щом страдаме, всинца сме равни.
Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват.
към беседата >>
– Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия. За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо?
– Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци.
към беседата >>
Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя.
Като те заболи малкият пръст, тъй го пазиш, както ако би те заболял и големият пръст. Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни.
Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя.
Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия.
към беседата >>
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия. За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство.
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб?
към беседата >>
Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете!
Само в страданията си пръстите са равни. Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя.
Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете!
“ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията.
към беседата >>
Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите.
Сега вие сами ще намерите какво отношение имат делението и умножението към първите две действия. За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено.
Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите.
Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли?
към беседата >>
“ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива.
Следователно ние си мязаме в света само по страданията. За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете!
“ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива.
Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
към беседата >>
Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството.
За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила извън времето и пространството. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите.
Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството.
То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи.
към беседата >>
Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде.
За да ви докажа, че сме равни, трябва да страдаме. Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива.
Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде.
Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
към беседата >>
То е резултат от духовния свят.
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството.
То е резултат от духовния свят.
Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб.
към беседата >>
Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват.
Щом страдаме, всинца сме равни. Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде.
Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват.
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
към беседата >>
Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци.
– Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят.
Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци.
Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак.
към беседата >>
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия.
Господ, за да ни покаже, че сме еднакви, дава ни страдания, и тогава се приравняваме; като страдаме, спомняме си и за своите братя. Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват.
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия.
Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
към беседата >>
Как ще ми предадете например една ваша скръб?
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци.
Как ще ми предадете например една ваша скръб?
По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
към беседата >>
Тя е философията на страданията.
Големият пръст като заболее, казва на другите пръсти: „Мълчете вие там, не говорете! “ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия.
Тя е философията на страданията.
Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си. Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
По сълзите ли?
Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб?
По сълзите ли?
Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
към беседата >>
Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
“ Щом заболее малкият пръст, показалецът не се показва, той се свива. Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията.
Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си. Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи.
Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли?
Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи.
Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става.
към беседата >>
Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си. Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Сълзите не са всякога признак на скръб.
То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи.
Сълзите не са всякога признак на скръб.
Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива.
към беседата >>
Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си. Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Някой път може да са признак, но друг път не са признак.
Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб.
Някой път може да са признак, но друг път не са признак.
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето.
към беседата >>
Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак.
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
към беседата >>
Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
към беседата >>
В този случай какво означава знакът на равенството?
В този случай какво означава знакът на равенството?
На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието. Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство.
към беседата >>
При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става.
Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става.
На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
На какво може да се уподоби знакът за равенство?
В този случай какво означава знакът на равенството?
На какво може да се уподоби знакът за равенство?
– На страданието. Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре.
към беседата >>
На човек, който скърби, сърцето му се свива.
Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става.
На човек, който скърби, сърцето му се свива.
При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
– На страданието.
В този случай какво означава знакът на равенството? На какво може да се уподоби знакът за равенство?
– На страданието.
Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина.
към беседата >>
При радостта има едно малко разширение на сърцето.
Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива.
При радостта има едно малко разширение на сърцето.
Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
Значи а + в = с, т.е.
В този случай какво означава знакът на равенството? На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието.
Значи а + в = с, т.е.
а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни.
към беседата >>
Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето.
Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
а и в страдат, при което са равни на с.
В този случай какво означава знакът на равенството? На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието. Значи а + в = с, т.е.
а и в страдат, при което са равни на с.
Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън.
към беседата >>
Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство.
В този случай какво означава знакът на равенството? На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието. Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с.
Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство.
Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане.
към беседата >>
Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта.
към беседата >>
Той винаги седи вдигнат нагоре.
На какво може да се уподоби знакът за равенство? – На страданието. Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство.
Той винаги седи вдигнат нагоре.
Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб.
към беседата >>
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци?
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци?
Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст?
към беседата >>
Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина.
– На страданието. Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре.
Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина.
Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си.
към беседата >>
Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране.
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци?
Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране.
Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста!
към беседата >>
Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни.
Значи а + в = с, т.е. а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина.
Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни.
Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си.
към беседата >>
Знакът плюс, т.е.
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци? Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране.
Знакът плюс, т.е.
кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите.
към беседата >>
Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън.
а и в страдат, при което са равни на с. Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни.
Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън.
Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
към беседата >>
кръстът, при всички случаи произвежда противодействие.
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци? Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакът плюс, т.е.
кръстът, при всички случаи произвежда противодействие.
Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист.
към беседата >>
Изваждането не е вземане.
Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън.
Изваждането не е вземане.
Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
към беседата >>
Затова вие всякога не пишéте кръст!
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци? Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие.
Затова вие всякога не пишéте кръст!
Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча.
към беседата >>
Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб.
Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане.
Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб.
Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е.
към беседата >>
Кога се пише кръст?
Сега защо, като означавах събирането и изваждането, аз не употребих обикновените за тия действия знаци? Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст!
Кога се пише кръст?
Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел.
към беседата >>
Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си.
Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб.
Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си.
Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо.
към беседата >>
Казват за някого: „Тури му кръста!
Знака плюс пишем, като теглим отгоре надолу една отвесна права, после друга права, перпендикулярна на нея, при което става поляризиране. Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст?
Казват за някого: „Тури му кръста!
“ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен?
към беседата >>
Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си.
Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си.
Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си.
Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш.
към беседата >>
“ Кръст турят на умрелите.
Знакът плюс, т.е. кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста!
“ Кръст турят на умрелите.
И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове.
към беседата >>
Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си.
Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти.
към беседата >>
И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист.
кръстът, при всички случаи произвежда противодействие. Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите.
И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист.
Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст.
към беседата >>
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
– Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
към беседата >>
Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча.
Затова вие всякога не пишéте кръст! Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист.
Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча.
Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст. Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш.
към беседата >>
– Когато изваждаш, т.е.
Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
– Когато изваждаш, т.е.
по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина.
към беседата >>
Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел.
Кога се пише кръст? Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча.
Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел.
Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст. Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш. Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
по-право, когато ти вземат нещо.
Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е.
по-право, когато ти вземат нещо.
Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате.
към беседата >>
Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен?
Казват за някого: „Тури му кръста! “ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел.
Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен?
“ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст. Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш. Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш.
Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо.
Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш.
Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим.
към беседата >>
“ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове.
“ Кръст турят на умрелите. И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен?
“ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове.
Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст. Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш. Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти.
Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш.
Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти.
При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим. Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими.
към беседата >>
Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст.
И когато човек дойде до кръста, той трябва да се спре, да концентрира ума си, трябва да бъде абсолютно чист. Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове.
Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст.
Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш. Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? – Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти.
При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим. Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими. Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш.
Защото като се напише кръстът, иде ангелът с меча. Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст.
Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш.
Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина.
– Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина.
Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим. Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими. Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
Щом си туриш кръста, ти викаш този ангел. Той идва и ти казва: „Какво искаш от мен? “ Не само това, но често вие си туряте едни на други кръстове. Когато говориш нещо лошо за някой човек, ти му туряш кръст. Ти предизвикваш две противоположни сили, в които можеш сам да се вплетеш.
Ако си силен, можеш да избегнеш това, но ако си слаб, не предизвиквай върху себе си изкуствено силите на Природата.
към беседата >>
Това е математическа вероятност, която трябва да опитате.
по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина.
Това е математическа вероятност, която трябва да опитате.
На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим. Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими. Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището.
Вие няма да им казвате нищо. Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш.
към беседата >>
На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим.
Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате.
На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим.
Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими. Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Вие няма да им казвате нищо.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището.
Вие няма да им казвате нищо.
Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо.
към беседата >>
Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими.
Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим.
Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими.
Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището. Вие няма да им казвате нищо.
Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях.
Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя.
към беседата >>
Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни. Всички можете да опитате този метод, без да го вземете като абсолютна Истина. Това е математическа вероятност, която трябва да опитате. На Земята ние ще си служим с математически вероятности, с абсолютни Истини не можем да си служим. Когато някой път повдигаме такива въпроси, трябва да ги разглеждаме като математически вероятности, като допустими.
Това е процесът, който трябва да стане и в ума ви, и в сърцето ви – да се научите да разсъждавате правилно.
към беседата >>
Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището. Вие няма да им казвате нищо. Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях.
Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него.
Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила.
към беседата >>
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата.
Те са символи. Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка.
към беседата >>
Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището. Вие няма да им казвате нищо. Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него.
Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него.
Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра.
към беседата >>
Те са символи.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата.
Те са символи.
Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят.
към беседата >>
Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш.
Това, което ви говоря, е за вас, но не и за хората извън училището. Вие няма да им казвате нищо. Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него.
Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш.
Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата?
към беседата >>
Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата. Те са символи.
Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос.
Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят.
към беседата >>
Тя трябва да означава нещо.
Вие няма да им казвате нищо. Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш.
Тя трябва да означава нещо.
Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш.
към беседата >>
Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата. Те са символи. Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос.
Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират.
Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е.
към беседата >>
Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя.
Тия хора, които още нищо не знаят, могат да си играят с кръста – този кръст е за тях. Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо.
Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя.
Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна.
към беседата >>
Истинският човек, това е носът му.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата. Те са символи. Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират.
Истинският човек, това е носът му.
Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне.
към беседата >>
Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила.
Но когато някой от вас, на когото съзнанието е просветено, напише знака кръст, този знак вече има смисъл за него, той оказва известно влияние върху него. Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя.
Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила.
Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог.
към беседата >>
Той представлява Божественото, което служи като опорна точка.
Всички тия величини, за които ви говоря, може да ги намерите в Природата. Те са символи. Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му.
Той представлява Божественото, което служи като опорна точка.
Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение.
към беседата >>
Казваме: любов, истина, вяра.
Щом нещо прониква в съзнанието ти, щом го разбираш, ти не можеш вече да си играеш с него. Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила.
Казваме: любов, истина, вяра.
Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога.
към беседата >>
Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят.
Те са символи. Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка.
Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят.
Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни.
към беседата >>
Какво нещо е вярата?
Когато произнасяш някоя свещена дума, например думата любов, ти няма да я изкажеш набързо, но ще се спреш в себе си, ще се концентрираш и тогава ще я изговориш. Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра.
Какво нещо е вярата?
И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга.
към беседата >>
Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят.
Буквата Т например може да я намерите изразена в човешкия нос. Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят.
Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят.
Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие.
към беседата >>
И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш.
Тя трябва да означава нещо. Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата?
И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш.
Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте.
към беседата >>
Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е.
Веждите, това са противоположни сили, които постоянно се поляризират. Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят.
Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е.
ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо?
към беседата >>
Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна.
Когато изговаряш думата истина, пак ще се спреш, ще се концентрираш в съзнанието си – свещена дума е тя. Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш.
Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна.
Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа.
към беседата >>
ако разумността у човека може да се премахне.
Истинският човек, това е носът му. Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е.
ако разумността у човека може да се премахне.
Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“.
към беседата >>
Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог.
Има известни думи, които като изговаряме, ще трябва постоянно да се спираме в себе си, защото само така те ще ни предадат своята сила. Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна.
Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог.
Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят.
към беседата >>
Само тогава може да се образува един кръг на движение.
Той представлява Божественото, което служи като опорна точка. Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне.
Само тогава може да се образува един кръг на движение.
Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.
към беседата >>
Тя изразява символ на Бога.
Казваме: любов, истина, вяра. Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог.
Тя изразява символ на Бога.
Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език.
към беседата >>
Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни.
Силите, които се проявяват във веждите, стават понякога противодействащи сили, които постоянно се изменят. Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение.
Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни.
Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос.
към беседата >>
Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга.
Какво нещо е вярата? И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога.
Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга.
Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3.
към беседата >>
Тогава ние ще имаме равновесие.
Ето защо разумното, Божественото, трябва да пази равновесие между тези сили, защото тези везни може да се наклонят в една или друга посока, но не могат да се завъртят. Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни.
Тогава ние ще имаме равновесие.
Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш.
към беседата >>
Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте.
И при изговаряне на думата вяра пак ще се спреш. Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга.
Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте.
От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква.
към беседата >>
Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо?
Те могат да се завъртят само в такъв случай, ако носът изчезне, т.е. ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие.
Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо?
Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си.
към беседата >>
От него излизат клончета и листа.
Думата вяра в българския език е силна дума, а думата любов не е толкоз силна. Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте.
От него излизат клончета и листа.
Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата.
към беседата >>
Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“.
ако разумността у човека може да се премахне. Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо?
Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“.
Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите.
към беседата >>
Така са се образували растенията в материалния свят.
Думата Вяра започва с буквата В – Първият Принцип – Бог. Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа.
Така са се образували растенията в материалния свят.
Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят.
към беседата >>
Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.
Само тогава може да се образува един кръг на движение. Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“.
Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.
Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е.
към беседата >>
Този знак представлява буквата вав в еврейския език.
Тя изразява символ на Бога. Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят.
Този знак представлява буквата вав в еврейския език.
От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят. В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото.
към беседата >>
Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос.
Значи носът показва, че дотогава, докато ние мислим, докато нашето съзнание е будно, то не позволява да става никакво пропукване в живота ни. Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление.
Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос.
Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят.
към беседата >>
От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3.
Тази буква – В, е образувана от една права линия и два полукръга. Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език.
От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3.
Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят. В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото. Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш.
Тогава ние ще имаме равновесие. Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос.
Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш.
По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни.
към беседата >>
Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква.
Тия два полукръга, обърнати нагоре , означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте. От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3.
Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква.
Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят. В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото. Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си.
Следователно ще имате предвид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си или към края на носа, или към центъра на веждите. Защо? Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш.
По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си.
Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог.
към беседата >>
Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата.
От него излизат клончета и листа. Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква.
Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата.
Тези течения постоянно се менят. В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото. Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите.
Във веждите вътре, между космите, има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум“. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си.
Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите.
Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.
към беседата >>
Тези течения постоянно се менят.
Така са се образували растенията в материалния свят. Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата.
Тези течения постоянно се менят.
В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото. Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е.
Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите.
Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е.
към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси?
към беседата >>
В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото.
Този знак представлява буквата вав в еврейския език. От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят.
В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото.
Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
към Централното слънце на духовния свят.
Да кажем, че ти решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е.
към Централното слънце на духовния свят.
Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити.
към беседата >>
Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
От тази буква е излязла българската буква Т (т), гръцката буква ε – епсилон, българската буква з и цифрата 3. Значи няколко букви са произлезли от тази еврейска буква. Всяка буква изобщо представлява известни течения в Природата. Тези течения постоянно се менят. В буквата w (вав) теченията отиват нагоре; в Т (т) теченията отиват надолу, защото тази буква изразява корените на живота, които се загнездват в Божественото.
Затова именно около буквата Т се преплита знакът на безкрайното или вечното.
към беседата >>
Ние определяме, че Бог е над главата ни.
Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина., ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят.
Ние определяме, че Бог е над главата ни.
Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо?
към беседата >>
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг.
Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия.
към беседата >>
Не мислете къде е Бог.
По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, те свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни.
Не мислете къде е Бог.
Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо? Не, това са малки опити.
към беседата >>
Всеки кръг, който се разтваря, става на змия.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг.
Всеки кръг, който се разтваря, става на змия.
Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е.
към беседата >>
Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.
Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите. Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог.
Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.
Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо? Не, това са малки опити. Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг. Всеки кръг, който се разтваря, става на змия.
Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия.
Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има.
към беседата >>
Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси?
Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т.е. към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти.
Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси?
Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо? Не, това са малки опити. Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг. Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия.
Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек.
Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма.
към беседата >>
Не, това са малки, микроскопически опити.
към Централното слънце на духовния свят. Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси?
Не, това са малки, микроскопически опити.
Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо? Не, това са малки опити. Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг. Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек.
Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма.
Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията?
към беседата >>
Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо?
Ние определяме, че Бог е над главата ни. Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити.
Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо?
Не, това са малки опити. Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия.
Змията в този случай не е нищо друго освен един разтворен кръг. Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма.
Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия.
В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма.
към беседата >>
Не, това са малки опити.
Не мислете къде е Бог. Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо?
Не, това са малки опити.
Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
В змията липсват крака и ръце, т.е.
Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия.
В змията липсват крака и ръце, т.е.
в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е.
към беседата >>
Сега разбрахте как седи работата.
Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. Да не мислите, че ще решите някакви важни въпроси? Не, това са малки, микроскопически опити. Сега да не мислите, че с този метод няма да имате нужда от нищо? Не, това са малки опити.
Сега разбрахте как седи работата.
към беседата >>
в нея няма воля, няма и характер, но ум има.
Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е.
в нея няма воля, няма и характер, но ум има.
При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип.
към беседата >>
Сега няма да завършваме въпросите.
Сега няма да завършваме въпросите.
Вие си мислите какъв ли ще бъде краят. Тази работа няма край. Ние сме все в началото. Не чакайте края.
към беседата >>
При това в змията няма добродетели – крака няма.
Следователно, щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има.
При това в змията няма добродетели – крака няма.
Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става.
към беседата >>
Вие си мислите какъв ли ще бъде краят.
Сега няма да завършваме въпросите.
Вие си мислите какъв ли ще бъде краят.
Тази работа няма край. Ние сме все в началото. Не чакайте края.
към беседата >>
Защо дяволът влезе в змията?
Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма.
Защо дяволът влезе в змията?
Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб.
към беседата >>
Тази работа няма край.
Сега няма да завършваме въпросите. Вие си мислите какъв ли ще бъде краят.
Тази работа няма край.
Ние сме все в началото. Не чакайте края.
към беседата >>
Защото той има ум, но воля няма.
Ако човек не върви правилно в живота си, може да става змия. В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията?
Защото той има ум, но воля няма.
Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши.
към беседата >>
Ние сме все в началото.
Сега няма да завършваме въпросите. Вие си мислите какъв ли ще бъде краят. Тази работа няма край.
Ние сме все в началото.
Не чакайте края.
към беседата >>
Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е.
В змията липсват крака и ръце, т.е. в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма.
Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е.
няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне.
към беседата >>
Не чакайте края.
Сега няма да завършваме въпросите. Вие си мислите какъв ли ще бъде краят. Тази работа няма край. Ние сме все в началото.
Не чакайте края.
към беседата >>
няма Божествен принцип.
в нея няма воля, няма и характер, но ум има. При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е.
няма Божествен принцип.
И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно.
към беседата >>
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище.
Тия елементарни работи трябва да ги знаете. Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата.
към беседата >>
И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става.
При това в змията няма добродетели – крака няма. Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип.
И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става.
Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване.
към беседата >>
Тия елементарни работи трябва да ги знаете.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище.
Тия елементарни работи трябва да ги знаете.
Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене.
към беседата >>
Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб.
Защо дяволът влезе в змията? Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става.
Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб.
Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело.
към беседата >>
Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище. Тия елементарни работи трябва да ги знаете.
Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение.
Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене.
към беседата >>
Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши.
Защото той има ум, но воля няма. Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб.
Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши.
Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело. Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело?
към беседата >>
Като няма какво да правим, ще пеем малко.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище. Тия елементарни работи трябва да ги знаете. Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение.
Като няма какво да правим, ще пеем малко.
Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно.
към беседата >>
Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне.
Следователно в дявола няма разумност, затова може да кажем, че в него няма глава, т.е. няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши.
Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне.
Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело. Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело? “
към беседата >>
Ние няма да пеем много правилно.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище. Тия елементарни работи трябва да ги знаете. Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко.
Ние няма да пеем много правилно.
Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно.
към беседата >>
Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно.
няма Божествен принцип. И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне.
Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно.
Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело. Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело? “
към беседата >>
Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата.
В пеенето, което прилагаме тук, моето желание не е да ви направя певци, да ви преподавам музика, защото, ако искате да станете певци, трябва да влезете в музикално училище. Тия елементарни работи трябва да ги знаете. Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно.
Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата.
Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно. Аз искам всички вие да пеете за себе си.
към беседата >>
Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване.
И в това отношение ако дяволът ти вземе ръцете, силен става; ако ти вземе краката, силен става. Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно.
Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване.
Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело. Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело? “
към беседата >>
Там има правилно пеене.
Тия елементарни работи трябва да ги знаете. Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата.
Там има правилно пеене.
Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно. Аз искам всички вие да пеете за себе си. Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело.
Не му ли дадеш обаче нито ръцете си, нито краката си, той е слаб. Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване.
Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело.
Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело? “
към беседата >>
Например плачът е неправилно пеене.
Ние засягаме музиката само като една малка забава, като едно малко развлечение. Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене.
Например плачът е неправилно пеене.
Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно. Аз искам всички вие да пеете за себе си. Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело?
Ако змията се обвие около тебе, може така да те стегне, че да те удуши. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело.
Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело?
“
към беседата >>
Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно.
Като няма какво да правим, ще пеем малко. Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене.
Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно.
Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно. Аз искам всички вие да пеете за себе си. Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
“
Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. Колкото повече се пропуква този кръг, толкова повече той се превръща в зъбчато колело. Ще кажете: „Какво от това, че се образува такова зъбчато колело?
“
към беседата >>
Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно.
Ние няма да пеем много правилно. Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно.
Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно.
Аз искам всички вие да пеете за себе си. Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
Трябва да знаете тогава, че това колело няма да мине по гърба на другите, но по вашия гръб, и вие ще почувствате всичката острота на неговите зъбци.
Трябва да знаете тогава, че това колело няма да мине по гърба на другите, но по вашия гръб, и вие ще почувствате всичката острота на неговите зъбци.
към беседата >>
Аз искам всички вие да пеете за себе си.
Аз не искам правилно пеене, защото според мен правилното пеене е в училищата. Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно.
Аз искам всички вие да пеете за себе си.
Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
Та в окултната наука, като застъпваме нещата разумно, показва ни се защо не трябва да пропукваме живота си – ние самите ще страдаме.
Та в окултната наука, като застъпваме нещата разумно, показва ни се защо не трябва да пропукваме живота си – ние самите ще страдаме.
Не са важни външните отношения на живота, а именно как съм облечен, доколко съм учен, как говоря, как се проявявам външно и т.н. Всички тия неща са повърхностни, а важното за мен лежи скрито в дълбочината на моята душа. Този, скритият човек вътре, човекът, който не се мени – това съм аз. Този човек може да контролира благата, които Бог му е дал. Не е лошо, когато става известно пропукване в живота на човека, но веднага трябва да се съедини този кръг.
към беседата >>
Пеенето в този случай е един вид тониране.
Там има правилно пеене. Например плачът е неправилно пеене. Някой плаче, за да произведе ефект; някой пее, за да произведе ефект, но такова пеене също тъй е неправилно. Такъв певец не пее за себе си, не пее за самото изкуство, затова именно не пее правилно. Аз искам всички вие да пеете за себе си.
Пеенето в този случай е един вид тониране.
към беседата >>
Не са важни външните отношения на живота, а именно как съм облечен, доколко съм учен, как говоря, как се проявявам външно и т.н.
Та в окултната наука, като застъпваме нещата разумно, показва ни се защо не трябва да пропукваме живота си – ние самите ще страдаме.
Не са важни външните отношения на живота, а именно как съм облечен, доколко съм учен, как говоря, как се проявявам външно и т.н.
Всички тия неща са повърхностни, а важното за мен лежи скрито в дълбочината на моята душа. Този, скритият човек вътре, човекът, който не се мени – това съм аз. Този човек може да контролира благата, които Бог му е дал. Не е лошо, когато става известно пропукване в живота на човека, но веднага трябва да се съедини този кръг.
към беседата >>
НАГОРЕ