НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1062
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1062
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот?
А физика е туй, което е достъпно. Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието.
Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот?
На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката.
към беседата >>
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи.
То е движение навътре. Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи.
Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може.
към беседата >>
На български дух значи туй, което духа, което се движи.
Мета, значи над достъпното. Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот?
На български дух значи туй, което духа, което се движи.
Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде.
към беседата >>
Нему е неприятно, разбира се.
Противоположно движение. Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи.
Нему е неприятно, разбира се.
Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
към беседата >>
Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение.
Защото, щом е достъпно, всеки ще го вземе. Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи.
Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение.
И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата.
към беседата >>
Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно.
Онзи, който усеща страданието, той е стълбът. Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се.
Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно.
Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така?
към беседата >>
И като се движи, може да дойде до тебе.
Значи недостъпно е за хората, да не го ограбят. Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение.
И като се движи, може да дойде до тебе.
Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание.
към беседата >>
Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство.
Туй движение става около вас. Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно.
Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство.
Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест?
към беседата >>
Движение има животът.
Щом е метафизика, нещо е недостъпно, за човека нещата са недостъпни, физическите неща са достъпни за съзнанието. Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе.
Движение има животът.
Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша?
към беседата >>
Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш.
Разбира се, колкото кофата е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма. Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство.
Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш.
Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота?
към беседата >>
Трябва духовно да разбирате метафизиката.
Казвате: „Не искам да живея метафизически живот." Какъв е духовният живот? На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът.
Трябва духовно да разбирате метафизиката.
Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо?
към беседата >>
Казвам: Без него не може.
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва да издържи. Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш.
Казвам: Без него не може.
В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии.
към беседата >>
Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде.
На български дух значи туй, което духа, което се движи. Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката.
Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде.
Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно.
към беседата >>
В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
Нему е неприятно, разбира се. Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може.
В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай?
към беседата >>
Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата.
Под движение във въздуха разбираме едно разумно движение. И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде.
Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата.
Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално.
към беседата >>
Сега аз искам да зная защо вие не мислите така?
Ако тия тежести са по-малки, нему е по-приятно. Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
Сега аз искам да зная защо вие не мислите така?
Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание.
И като се движи, може да дойде до тебе. Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата.
Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание.
Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално.
към беседата >>
Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест?
Ние в нашето съзнание чувствуваме, че имаме някаква скръб или някакво неприятно чувство. Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така?
Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест?
Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша?
Движение има животът. Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание.
Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша?
Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен.
към беседата >>
Може ли да излезе с лекота?
Тежко ти е, мъчно ти е, не може да си обясниш. Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест?
Може ли да излезе с лекота?
Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо?
Трябва духовно да разбирате метафизиката. Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша?
Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо?
Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии.
Казвам: Без него не може. В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота?
Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии.
Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай? (Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно.
Духовният свят, както вие го мислите, не съществува никъде и такъв метафизически свят не съществува никъде. Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо?
Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно.
То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай?
В дадения случай не може да извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите. Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии.
Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай?
(Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
То е реално.
Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата. Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно.
То е реално.
Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
(Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
Сега аз искам да зная защо вие не мислите така? Може ли тази кофа да излезе без никаква тежест? Може ли да излезе с лекота? Да кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии. Възможно ли е да имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай?
(Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
към беседата >>
Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално.
Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание. Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално.
Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално.
Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен. Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава.
към беседата >>
Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен.
Питам: Ако аз нарисувам тази чаша (тя е старомодна), материална ли е тази чаша? Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално.
Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен.
Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
към беседата >>
Питате има ли Господ, или няма Господ.
Реално ли е туй, от което ще вземеш нещо? Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш да вземеш нещо, което ти е потребно. То е реално. Всяко нещо, от което не може да вземем, не е реално. Следователно въпросът има ли Господ или няма Господ е метафизичен.
Питате има ли Господ, или няма Господ.
към беседата >>
И там е опасността.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
И там е опасността.
При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже.
към беседата >>
То е такъв Господ - на метафизиката.
То е такъв Господ - на метафизиката.
Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове.
към беседата >>
При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността.
При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение.
Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме.
към беседата >>
Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност.
То е такъв Господ - на метафизиката.
Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност.
Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето.
към беседата >>
Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение.
Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер.
И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си.
към беседата >>
Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе.
То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност.
Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе.
А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен.
към беседата >>
И тогава то се влошава.
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на кофата. Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер.
И тогава то се влошава.
Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме.
към беседата >>
А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма.
То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе.
А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма.
Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа.
към беседата >>
Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта. И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава.
Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили.
към беседата >>
Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме.
То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма.
Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме.
Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен.
към беседата >>
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже.
И там е опасността. При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже.
Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос.
към беседата >>
Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове.
То е такъв Господ - на метафизиката. Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме.
Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове.
Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене?
към беседата >>
Лошото не е в мъчнотиите които имаме.
При един кладенец, който изкарва по естествен път тежестта, между туй, което излиза и туй, което придобиваме, има съотношение. Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже.
Лошото не е в мъчнотиите които имаме.
Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите.
към беседата >>
Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето.
Бог не е нещо отвлечено, но най-реалното нещо в света, най-голямата реалност. Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове.
Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето.
Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си.
към беседата >>
Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си.
Но когато има противодействуващи, вътрешни причини, пак са от материален характер. И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме.
Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си.
Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Ражда се дете, после става възрастен.
Някогашните писатели, поети, философи, за да стане тази идея достъпна за хората, за да бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл да влезе. А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето.
Ражда се дете, после става възрастен.
Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство.
към беседата >>
Такова съчетание имаме.
И тогава то се влошава. Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си.
Такова съчетание имаме.
Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Тази идея беше за Христа.
А сега, за да направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма. Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен.
Тази идея беше за Христа.
Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си.
към беседата >>
Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили.
Да кажем, че кофата се закачи в кладенеца. Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме.
Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили.
И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен.
Той е като нас." Всеки казва, че няма друг Господ освен този, който е в нас, само ние сме. Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа.
Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен.
Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея.
към беседата >>
И само така може правилно да разрешите един въпрос.
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже. Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили.
И само така може правилно да разрешите един въпрос.
За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите. Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене?
Ние сме единствените богове, които съществуват в света, малки или големи богове. Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен.
Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене?
Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте.
към беседата >>
За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите.
Лошото не е в мъчнотиите които имаме. Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос.
За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите.
Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си.
Всеки трябва да расте, всеки трябва да става голям, както детето. Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене?
Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си.
Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава.
към беседата >>
Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в себе си. Такова съчетание имаме. Най-първо психологически или в материално отношение, трябва да се освободим от противодействуващите сили. И само така може правилно да разрешите един въпрос. За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите.
Но ако не са поставени тъй, както трябва, вие ще се намерите в едно затруднено положение.
към беседата >>
Детето само за себе си живее, то е детство.
Ражда се дете, после става възрастен. Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си.
Детето само за себе си живее, то е детство.
Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си.
към беседата >>
В какво седи един триъгълник.
В какво седи един триъгълник.
Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета. Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е. образуват един триъгълник.
към беседата >>
Под детство разбираме, че детето взема само от майка си.
Тази идея беше за Христа. Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство.
Под детство разбираме, че детето взема само от майка си.
То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек?
към беседата >>
Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета.
В какво седи един триъгълник.
Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета.
Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е. образуват един триъгълник.
към беседата >>
То взема само от нея.
Той дойде дете, после стана възрастен, и най-после стана Божествен. Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си.
То взема само от нея.
Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава.
към беседата >>
Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е.
В какво седи един триъгълник. Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета.
Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е.
образуват един триъгълник.
към беседата >>
Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте.
Че каква е идеята, какво разбирате вие под думата растене? Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея.
Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте.
И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето?
към беседата >>
образуват един триъгълник.
В какво седи един триъгълник. Един триъгълник може да се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета. Може да кажете, че в края само се пресичат, т.е.
образуват един триъгълник.
към беседата >>
И то започва да дава.
Най-първо туй същество съществува и живее само за себе си. Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте.
И то започва да дава.
Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема.
към беседата >>
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека.
Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни.
към беседата >>
Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си.
Детето само за себе си живее, то е детство. Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава.
Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си.
Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният?
към беседата >>
Николай, как ще обясниш туй?
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека.
Николай, как ще обясниш туй?
Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка.
към беседата >>
Кой е старият човек?
Под детство разбираме, че детето взема само от майка си. То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си.
Кой е старият човек?
Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си.
към беседата >>
Три успоредни линии, които се пресичат по един начин.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй?
Три успоредни линии, които се пресичат по един начин.
(Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни.
към беседата >>
Този, който дава.
То взема само от нея. Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек?
Този, който дава.
Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава.
към беседата >>
(Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин.
(Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите.
Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат.
към беседата >>
Що е детето?
Родила го е майка му и му дава, детето започва да расте. И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава.
Що е детето?
- Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите.
Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом.
Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
към беседата >>
- Туй, което взема.
И то започва да дава. Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето?
- Туй, което взема.
Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека. Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом.
Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни.
Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват.
към беседата >>
Що е възрастният?
Когато започва да дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка си. Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема.
Що е възрастният?
- Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Радиусите на земята имат обща точка.
Николай, как ще обясниш туй? Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни.
Радиусите на земята имат обща точка.
Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение.
към беседата >>
- Който е уравновесил бюджета си.
Кой е старият човек? Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният?
- Който е уравновесил бюджета си.
Няма да взема и няма да дава. Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни.
Три успоредни линии, които се пресичат по един начин. (Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка.
Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни.
Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи.
към беседата >>
Няма да взема и няма да дава.
Този, който дава. Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си.
Няма да взема и няма да дава.
Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Но те се пресичат.
(Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали да учите. Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни.
Но те се пресичат.
Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани.
към беседата >>
Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
Що е детето? - Туй, което взема. Що е възрастният? - Който е уравновесил бюджета си. Няма да взема и няма да дава.
Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
към беседата >>
Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом. Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат.
Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано.
към беседата >>
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми.
За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана.
към беседата >>
Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват.
Нали сега искате да докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни. Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват.
Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано.
към беседата >>
За пример вие сте недоволни.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми.
За пример вие сте недоволни.
Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята.
към беседата >>
Те образуват известен център, имат известно отношение.
Радиусите на земята имат обща точка. Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват.
Те образуват известен център, имат известно отношение.
Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът?
към беседата >>
Вашето недоволство аз мога да го премахна.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни.
Вашето недоволство аз мога да го премахна.
Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант?
към беседата >>
Но да оставим - това са неразбрани работи.
Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни. Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение.
Но да оставим - това са неразбрани работи.
Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът?
към беседата >>
Аз мога музикант да стана за 24 часа.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна.
Аз мога музикант да стана за 24 часа.
философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката.
към беседата >>
Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани.
Но те се пресичат. Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи.
Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани.
Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме.
към беседата >>
философ мога да стана и поет за 24 часа.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа.
философ мога да стана и поет за 24 часа.
И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
към беседата >>
Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано.
Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът. Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани.
Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано.
Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае.
към беседата >>
И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана.
При сегашните условия трябва да се справите с материалните проблеми. За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа.
И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана.
Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието?
към беседата >>
Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано.
Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват. Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано.
Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано.
Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност.
към беседата >>
Ама не искам, това е белята.
За пример вие сте недоволни. Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана.
Ама не искам, това е белята.
Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си.
към беседата >>
Разбрано нещо ли е животът?
Те образуват известен център, имат известно отношение. Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано.
Разбрано нещо ли е животът?
Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта?
към беседата >>
Как аз да не стана музикант?
Вашето недоволство аз мога да го премахна. Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята.
Как аз да не стана музикант?
Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант.
към беседата >>
Може ли да се определи какво нещо е животът?
Но да оставим - това са неразбрани работи. Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът?
Може ли да се определи какво нещо е животът?
Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат.
към беседата >>
Аз имам друго разбиране за музиката.
Аз мога музикант да стана за 24 часа. философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант?
Аз имам друго разбиране за музиката.
Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си.
към беседата >>
Но неразбраният живот го разбираме.
Неразбраните работи са разбрани и разбраните са неразбрани. Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът?
Но неразбраният живот го разбираме.
Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите.
към беседата >>
Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
философ мога да стана и поет за 24 часа. И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката.
Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см.
към беседата >>
Туй, неразбраното, всеки го желае.
Туй, което не разбираш, всякога остава неразбрано. Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме.
Туй, неразбраното, всеки го желае.
Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес.
към беседата >>
Тогава защо да си нарушим спокойствието?
И авиатор за 24 часа мога да стана, и техник мога да стана. Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
Тогава защо да си нарушим спокойствието?
Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане.
към беседата >>
Защото в живота има една подвижност.
Туй, което никога не разбираш, то остава всякога неразбрано. Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае.
Защото в живота има една подвижност.
Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се.
към беседата >>
Аз предпочитам да свиря на себе си.
Ама не искам, това е белята. Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието?
Аз предпочитам да свиря на себе си.
Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции.
към беседата >>
Каква е разликата между живота и смъртта?
Разбрано нещо ли е животът? Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност.
Каква е разликата между живота и смъртта?
Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие.
към беседата >>
Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант.
Как аз да не стана музикант? Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си.
Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант.
Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана.
към беседата >>
Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат.
Може ли да се определи какво нещо е животът? Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта?
Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат.
И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти.
към беседата >>
Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си.
Аз имам друго разбиране за музиката. Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант.
Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си.
На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант.
към беседата >>
И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите.
Но неразбраният живот го разбираме. Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат.
И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите.
В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
към беседата >>
На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см.
Представете си, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата. Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си.
На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см.
Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката.
към беседата >>
В живота виждаме един обратен процес.
Туй, неразбраното, всеки го желае. Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите.
В живота виждаме един обратен процес.
Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
към беседата >>
Тогава отличен музикант и цигулар може да стане.
Тогава защо да си нарушим спокойствието? Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см.
Тогава отличен музикант и цигулар може да стане.
Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон.
към беседата >>
Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се.
Защото в живота има една подвижност. Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес.
Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се.
Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите.
към беседата >>
Може да взема всичките позиции.
Аз предпочитам да свиря на себе си. Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане.
Може да взема всичките позиции.
Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм.
към беседата >>
Няма противоречие.
Каква е разликата между живота и смъртта? Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се.
Няма противоречие.
В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата.
към беседата >>
Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана.
Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни да стана музикант. Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции.
Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана.
Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта?
към беседата >>
В смъртта са всичките кавги, зависти.
Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат. И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие.
В смъртта са всичките кавги, зависти.
В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта?
към беседата >>
Мога да стана музикант.
Двадесет и четири часа са достатъчни да проточа пръстите си. На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана.
Мога да стана музикант.
Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката. Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до.
към беседата >>
В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти.
В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта.
към беседата >>
Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката.
На един музикант първият пръст трябва да бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва да има 10 см. Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант.
Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката.
Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон. Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето.
към беседата >>
А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта. Всички измрат и той живее.
към беседата >>
Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон.
Тогава отличен музикант и цигулар може да стане. Може да взема всичките позиции. Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога да стана. Мога да стана музикант. Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката.
Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон.
Ти не може да разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм. Я ми кажете: Знаете ли тона на Любовта? Казвам: Тонът на живота е до. Той съответствува на сърцето. Ритъмът на сърцето, турят го че е 72. 7+2=9.
към беседата >>
2.
Едно изречение
,
УС
, София, 7.1.1934г.,
Аз ще ви кажа само едно изречение и с това ще свърша:
Аз ще ви кажа само едно изречение и с това ще свърша:
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да се стреми да възрасти в него това, което Бог е вложил от създание на мира.
Всеки един от вас трябва да се стреми да възрасти в него това, което Бог е вложил от създание на мира.
към беседата >>
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота!
(Три пъти.)
към беседата >>
(Три пъти.)
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота!
(Три пъти.)
към беседата >>
Които от вас могат, към 8 часа – на упражнения.
Които от вас могат, към 8 часа – на упражнения.
към беседата >>
3.
Едно писмо
,
ООК
, София, 10.1.1934г.,
Да се напише:
Да се напише:
към беседата >>
Три неща са потребни на ученика: Разумност, Сила, Доброта.
Три неща са потребни на ученика: Разумност, Сила, Доброта.
към беседата >>
Разумността има предвид правия път на Живота; Силата има пред вид Свободата – Истината на Живота; Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
Разумността има предвид правия път на Живота; Силата има пред вид Свободата – Истината на Живота; Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
към беседата >>
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява!
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява!
към беседата >>
Силата носи това, що побеждава, то не отслабва;
Силата носи това, що побеждава, то не отслабва;
към беседата >>
Добротата носи това, що постига;
Добротата носи това, що постига;
към беседата >>
Разумността води, направлява;
Разумността води, направлява;
към беседата >>
Силата пази;
Силата пази;
към беседата >>
Добротата въздига.
Добротата въздига.
към беседата >>
Разумността носи всичките възможности на Божествения свят.
Разумността носи всичките възможности на Божествения свят.
към беседата >>
Силата носи всички възможности на Духовния свят.
Силата носи всички възможности на Духовния свят.
към беседата >>
Добротата носи всички възможности на човешкия свят.
Добротата носи всички възможности на човешкия свят.
към беседата >>
4.
Реалното и нереалното
,
УС
, София, 14.1.1934г.,
И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия.
Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми.
И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия.
Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене. Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо?
И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия.
Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо?
През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене. Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
През какви ли несрети не е минало.
“ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо?
През какви ли несрети не е минало.
На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене. Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него.
Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало.
На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него.
И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене. Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене.
Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него.
И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене.
Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
Много съм страдало от моите благодетели.“
И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене.
Много съм страдало от моите благодетели.“
към беседата >>
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място.
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място.
Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи. Но не сте щастливи. Посяти сте в саксии. Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
към беседата >>
Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи.
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място.
Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи.
Но не сте щастливи. Посяти сте в саксии. Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
към беседата >>
Но не сте щастливи.
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място. Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи.
Но не сте щастливи.
Посяти сте в саксии. Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
към беседата >>
Посяти сте в саксии.
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място. Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи. Но не сте щастливи.
Посяти сте в саксии.
Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
към беседата >>
Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
Сега ще ви уподобя на тия цветя, посадени не на място. Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за да бъдете щастливи. Но не сте щастливи. Посяти сте в саксии.
Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те си имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
към беседата >>
Де е слабата страна на цветето?
Де е слабата страна на цветето?
Слабата страна на цветето е, че то е цвете. Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас.
към беседата >>
Слабата страна на цветето е, че то е цвете.
Де е слабата страна на цветето?
Слабата страна на цветето е, че то е цвете.
Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас?
към беседата >>
Там е слабата страна.
Де е слабата страна на цветето? Слабата страна на цветето е, че то е цвете.
Там е слабата страна.
Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той.
към беседата >>
Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията.
Де е слабата страна на цветето? Слабата страна на цветето е, че то е цвете. Там е слабата страна.
Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията.
Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене.
към беседата >>
Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход.
Де е слабата страна на цветето? Слабата страна на цветето е, че то е цвете. Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията.
Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход.
Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене.
към беседата >>
Ние казваме, че светът е създаден заради нас.
Де е слабата страна на цветето? Слабата страна на цветето е, че то е цвете. Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход.
Ние казваме, че светът е създаден заради нас.
Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме.
към беседата >>
Но какво значи „Светът е създаден заради нас?
Слабата страна на цветето е, че то е цвете. Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас.
Но какво значи „Светът е създаден заради нас?
“ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе.
към беседата >>
“ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той.
Там е слабата страна. Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас?
“ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той.
Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе.
към беседата >>
Горите не могат да бъдат създадени само заради мене.
Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходният пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той.
Горите не могат да бъдат създадени само заради мене.
Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други.
към беседата >>
Реките не могат да текат само заради мене.
Той трябва да бъде крайно разумен, да знае кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае, и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене.
Реките не могат да текат само заради мене.
Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си.
към беседата >>
Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме.
Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене.
Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме.
Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него.
към беседата >>
Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе.
Но какво значи „Светът е създаден заради нас? “ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме.
Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе.
А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта.
към беседата >>
А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе.
“ Частно, заради мене, не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе.
А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе.
Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него.
към беседата >>
Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други.
Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе.
Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други.
Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад.
към беседата >>
Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си.
Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други.
Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си.
Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта?
към беседата >>
Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него.
Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползуваме. Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си.
Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него.
Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта.
към беседата >>
Човек трябва да се занимава с младостта.
Това, от което ти можеш да се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него.
Човек трябва да се занимава с младостта.
За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта.
към беседата >>
За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него.
А пък това, от което ти не можеш да се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе. Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта.
За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него.
Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта. А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
Младият трябва да остане млад.
Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него.
Младият трябва да остане млад.
Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта. А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта?
Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад.
Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта?
Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта. А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
Старостта е противоположното на младостта.
Следователно остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта?
Старостта е противоположното на младостта.
Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта. А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта.
Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта.
Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта.
А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта.
А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.
към беседата >>
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта.
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта.
Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар? Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота.
към беседата >>
Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар?
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта.
Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар?
Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал?
към беседата >>
Защо пожелахте да бъдете млад?
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта. Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар?
Защо пожелахте да бъдете млад?
Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища.
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта. Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар? Защо пожелахте да бъдете млад?
Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища.
Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко.
към беседата >>
Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе.
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта. Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар? Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища.
Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе.
Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко. Училището не представлява вечен порядък.
към беседата >>
Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота.
Ако ти искаш да видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта. Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар? Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе.
Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота.
Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко. Училището не представлява вечен порядък. Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал?
Питам тогава: Защо пожелахте да станете стар? Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота.
Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал?
Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко. Училището не представлява вечен порядък. Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко.
Защо пожелахте да бъдете млад? Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал?
Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко.
Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко. Училището не представлява вечен порядък. Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко.
Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища. Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко.
Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко.
Училището не представлява вечен порядък. Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Училището не представлява вечен порядък.
Ако ти не можеш да свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе. Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко.
Училището не представлява вечен порядък.
Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
Ако не знаеш защо си дошъл и ако не знаеш защо си отиваш, ти не си разбрал живота. Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво си разбрал? Нищо. Не е лошо да отидеш в училище, за да научиш всичко. Не е лошо да излизаш от училище, когато си научил всичко. Училището не представлява вечен порядък.
Този живот е едно училище, в което трябва да влизате навреме и трябва да излизате навреме.
към беседата >>
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва да имаме вяра в Бога.“ Добре.
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва да имаме вяра в Бога.“ Добре.
Защо трябва да имаме вяра в Бога? В древността са казвали: защото без вяра не може да се служи на Бога. Вярата е едно условие за служене, една необходимост.
към беседата >>
Защо трябва да имаме вяра в Бога?
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва да имаме вяра в Бога.“ Добре.
Защо трябва да имаме вяра в Бога?
В древността са казвали: защото без вяра не може да се служи на Бога. Вярата е едно условие за служене, една необходимост.
към беседата >>
В древността са казвали: защото без вяра не може да се служи на Бога.
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва да имаме вяра в Бога.“ Добре. Защо трябва да имаме вяра в Бога?
В древността са казвали: защото без вяра не може да се служи на Бога.
Вярата е едно условие за служене, една необходимост.
към беседата >>
Вярата е едно условие за служене, една необходимост.
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва да имаме вяра в Бога.“ Добре. Защо трябва да имаме вяра в Бога? В древността са казвали: защото без вяра не може да се служи на Бога.
Вярата е едно условие за служене, една необходимост.
към беседата >>
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш.
Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота. Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш.
Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота.
Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш.
към беседата >>
Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш. Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота.
Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма.
Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора.
към беседата >>
Животът ще дойде по пътя на любовта.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш. Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота. Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма.
Животът ще дойде по пътя на любовта.
Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат.
към беседата >>
Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш. Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота. Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта.
Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие.
Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите.
към беседата >>
Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота.
Тогава другото положение: Защо трябва да обичаш – питаш. Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота. Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие.
Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота.
И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли.
към беседата >>
И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш.
Ти трябва да обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш да изпиташ живота. Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота.
И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш.
Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска.
към беседата >>
Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора.
Някой казва: „Без любов не може.“ Може, но живот няма. Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш.
Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора.
Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте.
към беседата >>
Само напредналите души го нямат.
Животът ще дойде по пътя на любовта. Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора.
Само напредналите души го нямат.
Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се.
към беседата >>
Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите.
Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за да влезеш в живота, за да се постигне това, което желаеш, любовта трябва да ти бъде едно условие. Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат.
Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите.
Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда.
към беседата >>
Казвате: „Много се моли.
Само по този начин животът, който сега имате, може да ви стане ясен и да видите вътрешния смисъл на живота. И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите.
Казвате: „Много се моли.
То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен.
към беседата >>
То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска.
И щом придобиеш любовта, ти ще се освободиш от този кошмар, в който сега живееш. Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли.
То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска.
Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не.
към беседата >>
Не го смущавайте.
Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора. Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска.
Не го смущавайте.
Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е.
към беседата >>
Радвайте се.
Само напредналите души го нямат. Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте.
Радвайте се.
Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира.
към беседата >>
Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда.
Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може да го търпите. Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се.
Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда.
Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини.
към беседата >>
Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен.
Казвате: „Много се моли. То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда.
Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен.
Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си.
към беседата >>
Вие искате той скоро да свърши. Не.
То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го да се моли, колкото иска. Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен.
Вие искате той скоро да свърши. Не.
Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират.
към беседата >>
Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е.
Не го смущавайте. Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не.
Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е.
Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши.
към беседата >>
Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира.
Радвайте се. Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е.
Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира.
Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши.
към беседата >>
Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини.
Защото ако този човек престане да се моли, той ще причини една голяма вреда. Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира.
Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини.
И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши. Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши.
към беседата >>
И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си.
Докато той се моли, ти си щастлив и като престане да се моли, ти ще бъдеш нещастен. Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини.
И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си.
Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши. Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши. Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират.
Вие искате той скоро да свърши. Не. Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си.
Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират.
Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши. Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши. Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Едно голямо противоречие, което не може да се разреши.
Колкото по-дълга е молитвата, толкова по-добре е. Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират.
Едно голямо противоречие, което не може да се разреши.
Нито на Небето може да се разреши. Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши. Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Нито на Небето може да се разреши.
Молитвата прилича на онази река, която тече, и на онзи извор, който извира. Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши.
Нито на Небето може да се разреши.
Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши. Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши.
Има известна опасност тази река или този извор да причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини. И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши.
Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши.
Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
И ако този извор престане да тече, ще дойдат страдания сами по себе си. Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират. Едно голямо противоречие, което не може да се разреши. Нито на Небето може да се разреши. Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може да се разреши.
Вие, като отидете при Бога, и там няма да го разрешите.
към беседата >>
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси, е Любовта.
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси, е Любовта.
Ако обичаш, ти разрешаваш въпроса, ако не обичаш, ти не можеш да разрешиш нищо.
към беседата >>
Ако обичаш, ти разрешаваш въпроса, ако не обичаш, ти не можеш да разрешиш нищо.
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси, е Любовта.
Ако обичаш, ти разрешаваш въпроса, ако не обичаш, ти не можеш да разрешиш нищо.
към беседата >>
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно.
Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко? Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син.
към беседата >>
Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко?
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно.
Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко?
Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер.
към беседата >>
Има работи, които трябва да се пояснят.
Има работи, които трябва да се пояснят.
Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво.
към беседата >>
Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно. Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко?
Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате.
Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости.
към беседата >>
Човек има известни инструменти, но не ги разбира.
Има работи, които трябва да се пояснят.
Човек има известни инструменти, но не ги разбира.
Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората.
към беседата >>
Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно. Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко? Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате.
Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна.
Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак.
към беседата >>
Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана.
Има работи, които трябва да се пояснят. Човек има известни инструменти, но не ги разбира.
Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана.
Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори.
към беседата >>
Тя е била най-красивата мома.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно. Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко? Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна.
Тя е била най-красивата мома.
Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо!
към беседата >>
Остави я някъде на тавана.
Има работи, които трябва да се пояснят. Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана.
Остави я някъде на тавана.
Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ.
към беседата >>
Оженила се за един богат абаджийски син.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно. Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко? Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома.
Оженила се за един богат абаджийски син.
Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа!
към беседата >>
Прах я посипва.
Има работи, които трябва да се пояснят. Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана.
Прах я посипва.
Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка?
към беседата >>
Била много практична, много умна, с характер.
Но знаете ли какво нещастие е да разбирате всичко? Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син.
Била много практична, много умна, с характер.
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това?
към беседата >>
Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво.
Има работи, които трябва да се пояснят. Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва.
Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво.
Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка? “ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?!
към беседата >>
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости.
Че ако вие сега можете да разберете какви сте, вие не бихте искали да се срещате. Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер.
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости.
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него.
към беседата >>
Тази цигулка може да развесели сърцата на хората.
Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво.
Тази цигулка може да развесели сърцата на хората.
Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка? “ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?! Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак.
Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна. Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости.
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак.
А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо.
към беседата >>
Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори.
Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я пак и я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората.
Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори.
А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка? “ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?! Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо!
Тя е била най-красивата мома. Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак.
А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо!
Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“.
към беседата >>
А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ.
Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори.
А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ.
И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка? “ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?! Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа!
Оженила се за един богат абаджийски син. Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо!
Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа!
“ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“. Баба Янка има две лица за мене.
към беседата >>
И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка?
Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ.
И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка?
“ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?! Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
“ Питам сега, как ще обясните това?
Била много практична, много умна, с характер. Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа!
“ Питам сега, как ще обясните това?
Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“. Баба Янка има две лица за мене. И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
“ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?!
Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка?
“ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?!
Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
Иде някой при вас и вие сте любезен с него.
Тя, след като те види, ще се завтече да ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че си ми дошла на гости. Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това?
Иде някой при вас и вие сте любезен с него.
И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“. Баба Янка има две лица за мене. И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба ѝ. И ще се пита: „Защо ли Господ е направил тази цигулка? “ Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?!
Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
към беседата >>
И като си замине той, отподире му казвате нещо.
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже да дойдеш пак. А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него.
И като си замине той, отподире му казвате нещо.
И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“. Баба Янка има две лица за мене. И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея.
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея.
Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана. Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време? “ Какво щеше да стане? Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко. Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“.
А пък като си отидеш, ще каже: „Чудо! Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо.
И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“.
Баба Янка има две лица за мене. И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана.
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея.
Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана.
Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време? “ Какво щеше да стане? Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко. Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
Баба Янка има две лица за мене.
Откъде дойде такова главоболие, заради нея да точа! “ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“.
Баба Янка има две лица за мене.
И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време?
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея. Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана.
Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време?
“ Какво щеше да стане? Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко. Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
“ Питам сега, как ще обясните това? Иде някой при вас и вие сте любезен с него. И като си замине той, отподире му казвате нещо. И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като си отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“. Баба Янка има две лица за мене.
И за мене това е едно противоречие, защото тези две лица съществуват.
към беседата >>
“ Какво щеше да стане?
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея. Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана. Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време?
“ Какво щеше да стане?
Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко. Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
И Земята е една баба Янка.
И Земята е една баба Янка.
Денят е светъл, а после стане тъмно. Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ.
към беседата >>
Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко.
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея. Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана. Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време? “ Какво щеше да стане?
Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко.
Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
Денят е светъл, а после стане тъмно.
И Земята е една баба Янка.
Денят е светъл, а после стане тъмно.
Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е!
към беседата >>
Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как да се справи с нея. Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана. Някои пък разискват за това, което се е случило преди 2000 години, и казват: „Защо не се е случило в наше време? “ Какво щеше да стане? Трябваше да минат още 2000 години, за да се види малко от малко.
Някои питат защо нещата стават по този начин, а не по друг начин.
към беседата >>
Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим.
И Земята е една баба Янка. Денят е светъл, а после стане тъмно.
Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим.
Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Един български абаджия бил голям майстор на дрехи. В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове.
към беседата >>
Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна?
И Земята е една баба Янка. Денят е светъл, а после стане тъмно. Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим.
Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна?
Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре.
към беседата >>
Един български абаджия бил голям майстор на дрехи.
Ще ви приведа един пример.
Един български абаджия бил голям майстор на дрехи.
В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи.
към беседата >>
Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка.
И Земята е една баба Янка. Денят е светъл, а после стане тъмно. Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна?
Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка.
Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя.
към беседата >>
В цялата околия бил известен.
Ще ви приведа един пример. Един български абаджия бил голям майстор на дрехи.
В цялата околия бил известен.
Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета.
към беседата >>
Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ.
И Земята е една баба Янка. Денят е светъл, а после стане тъмно. Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка.
Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ.
Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам.
към беседата >>
Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата.
Ще ви приведа един пример. Един български абаджия бил голям майстор на дрехи. В цялата околия бил известен.
Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата.
Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода?
към беседата >>
Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е!
Денят е светъл, а после стане тъмно. Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ.
Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е!
Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа.
към беседата >>
Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си.
Ще ви приведа един пример. Един български абаджия бил голям майстор на дрехи. В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата.
Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си.
А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода? “ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели.
към беседата >>
Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми.
Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва да разрешим. Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е!
Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми.
Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце.
към беседата >>
А пък тези парчета били от разни цветове.
Ще ви приведа един пример. Един български абаджия бил голям майстор на дрехи. В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си.
А пък тези парчета били от разни цветове.
И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода? “ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели. Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Както се научавам, ти си била много красива. Добре.
Защото, коя е причината, че баба Янка е недоволна? Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми.
Както се научавам, ти си била много красива. Добре.
Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ.
към беседата >>
И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи.
Един български абаджия бил голям майстор на дрехи. В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове.
И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи.
Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода? “ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели. Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя.
Тя е недоволна, защото никой не влиза в положението на баба Янка. Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре.
Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя.
Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре.
към беседата >>
Направени от разни парчета.
В цялата околия бил известен. Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи.
Направени от разни парчета.
И казвали: „Каква е тази мода? “ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели. Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Тя ми казва: „Така разбирам.
Един ден си поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ. Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя.
Тя ми казва: „Така разбирам.
Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират.
към беседата >>
И казвали: „Каква е тази мода?
Като му занесат нещо, като скрои дрехи, нищо не връща назад от плата. Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета.
И казвали: „Каква е тази мода?
“ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели. Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа.
Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и да е! Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам.
Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа.
Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол.
към беседата >>
“ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели.
Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все си ги оставял за себе си. А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода?
“ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели.
Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце.
Защото, като замина, ще почнеш да вдигаш шум подире ми. Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа.
Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце.
Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря.
към беседата >>
Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
А пък тези парчета били от разни цветове. И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи. Направени от разни парчета. И казвали: „Каква е тази мода? “ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели.
Оттук-оттам събират, кроят и каквото излезе от тези парчета, го смятат за дреха.
към беседата >>
Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ.
Както се научавам, ти си била много красива. Добре. Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце.
Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ.
Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти?
към беседата >>
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът.
Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени.
към беседата >>
Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре.
Я ми разправи ти за това.“ И тя почва да ми разправя. Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ.
Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре.
Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш.
към беседата >>
Това се случи в София.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът.
Това се случи в София.
Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия.
към беседата >>
Те не ме разбират.
Тя ми казва: „Така разбирам. Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре.
Те не ме разбират.
Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите.
към беседата >>
Една млада мома иска да се жени.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът. Това се случи в София.
Една млада мома иска да се жени.
Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата.
към беседата >>
Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол.
Но дотегнаха ми онези, които ме караха все да им точа. Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират.
Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол.
С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите. Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница.
към беседата >>
Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът. Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени.
Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство.
Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата.
към беседата >>
С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря.
Само за ядене и пиене: хляб, баница, винце. Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол.
С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря.
И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите. Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница. Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
Тя търси един момък.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът. Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство.
Тя търси един момък.
Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го?
към беседата >>
И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти?
Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ. Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря.
И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти?
“ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите. Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница. Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но, да ви кажа как говори Духът. Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък.
Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени.
Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък.
към беседата >>
“ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш.
Пък ако не им точа баница, като излязат, ще кажат, че не съм ги посрещнала добре. Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти?
“ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш.
Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите. Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница. Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия.
Това се случи в София. Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени.
Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия.
Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него.
към беседата >>
Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите.
Те не ме разбират. Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш.
Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите.
Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница. Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата.
Една млада мома иска да се жени. Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия.
Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата.
По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ.
към беседата >>
Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница.
Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като си заминат, дойде друг дявол. С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите.
Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница.
Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата.
Тя е от доста видно семейство, от аристократическо семейство. Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата.
По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата.
На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди.
към беседата >>
Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря. И аз не го разбирам това.“ Тя ми казва: „Какво ще кажеш ти? “ Казвам ѝ: По-добре да не разбираш. Казах ѝ още: Да ти дам един съвет, за да разбираш работите. Като ти дойде някой на гости, след като си го нагостила и като заминава, да му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти да ми точиш тогава баница.
Хубаво: След една–две седмици да ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
към беседата >>
На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го?
Тя търси един момък. Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата.
На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го?
Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома?
към беседата >>
В човека има един вътрешен копнеж, ние го вземаме като растеж на човека – разширение на човешкото съзнание.
В човека има един вътрешен копнеж, ние го вземаме като растеж на човека – разширение на човешкото съзнание.
Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание. Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство. Трябва да влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
към беседата >>
Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък.
Този гледа, онзи гледа и не може да реши за кого да се ожени. Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го?
Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък.
Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става.
към беседата >>
Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание.
В човека има един вътрешен копнеж, ние го вземаме като растеж на човека – разширение на човешкото съзнание.
Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание.
Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство. Трябва да влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
към беседата >>
Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него.
Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия. Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък.
Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него.
Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж.
към беседата >>
Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство.
В човека има един вътрешен копнеж, ние го вземаме като растеж на човека – разширение на човешкото съзнание. Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание.
Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство.
Трябва да влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
към беседата >>
Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ.
Гледа тя и казва: „На пътя си имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата. По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него.
Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ.
Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо.
към беседата >>
Трябва да влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
В човека има един вътрешен копнеж, ние го вземаме като растеж на човека – разширение на човешкото съзнание. Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание. Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство.
Трябва да влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
към беседата >>
Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди.
По-късно ще се уреди работата ви.“ Момата се питала какъв пръстен ще се развали и как ли после ще се оправи работата. На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ.
Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди.
Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав?
към беседата >>
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си.
Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си.
към беседата >>
Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома?
На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го? Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди.
Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома?
Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля.
към беседата >>
Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си.
Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората.
Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става.
Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък. Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома?
Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става.
Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“?
към беседата >>
Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората.
Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат.
При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж.
Случва се, че този момък предлага на момата и тя се годява за него. Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става.
Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж.
Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега?
към беседата >>
При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат.
При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде.
Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо.
Но като се сгодява, настава едно голямо смущение в душата ѝ. Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж.
Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо.
Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно?
към беседата >>
Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде.
Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си.
Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си. Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Питам сега: кой е прав?
Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова да се сгоди. Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо.
Питам сега: кой е прав?
Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения.
към беседата >>
Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може да гледа на другия така, както гледа на себе си. Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си.
Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си.
Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля.
Това ли трябва да бъде подбудителната причина – да не остане стара мома? Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав?
Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля.
Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали.
към беседата >>
Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
Някой път вие може да кажете, че ви обичат хората. Но направете един малък опит да разберете доколко ви обичат. При всички случаи, когато вас ви поставят да дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за себе си и ще кажете, че и готвачът трябва да яде. Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за себе си. Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за себе си.
Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
към беседата >>
Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“?
Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става. Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля.
Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“?
Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия.
към беседата >>
Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път.
Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път.
Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
към беседата >>
Кажете ми: кого трябва да слушаме сега?
Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж. Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“?
Кажете ми: кого трябва да слушаме сега?
Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия. И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората.
Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път.
Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората.
Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
към беседата >>
Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно?
Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без да ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо. Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега?
Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно?
[В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия. И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота.
Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората.
Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота.
Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
към беседата >>
[В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения.
Питам сега: кой е прав? Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно?
[В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения.
Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия. И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота.
Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
към беседата >>
Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали.
Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля. Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения.
Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали.
Всичките от този род вървят по тази линия. И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Например ние не влизаме в положението на Бога.
Например ние не влизаме в положението на Бога.
Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му?
към беседата >>
Всичките от този род вървят по тази линия.
Тя ли е права или онази, която има вътрешно радио и ѝ казва: „Ако ти не се ожениш за него, стара мома ще останеш“? Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали.
Всичките от този род вървят по тази линия.
И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Вие нямате понятие какво нещо е Господ.
Например ние не влизаме в положението на Бога.
Вие нямате понятие какво нещо е Господ.
Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях.
към беседата >>
И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
Кажете ми: кого трябва да слушаме сега? Защото всички вие все си намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш да разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно? [В] този род, в който влиза тази мома, стават разводи ред поколения. Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали. Всичките от този род вървят по тази линия.
И онази мома, която се сгодила за някого от този род, тя ще прави ли изключение?
към беседата >>
Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите.
Например ние не влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ.
Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите.
И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел.
към беседата >>
Защо се случило това страдание на момата?
Защо се случило това страдание на момата?
Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола.
към беседата >>
И с всичките противоречия, които съществуват в тях.
Например ние не влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите.
И с всичките противоречия, които съществуват в тях.
И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива.
към беседата >>
Защото не е питала себе си, а слушала хората.
Защо се случило това страдание на момата?
Защото не е питала себе си, а слушала хората.
Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде.
към беседата >>
И Той все урегулира нещата.
Например ние не влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях.
И Той все урегулира нещата.
Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка.
към беседата >>
Сега, да се разберем добре.
Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората.
Сега, да се разберем добре.
Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо?
към беседата >>
Знаете ли каква е грижата Му?
Например ние не влизаме в положението на Бога. Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата.
Знаете ли каква е грижата Му?
Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка. Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават.
Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега, да се разберем добре.
Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават.
Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо? “ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не?
към беседата >>
Да промисли за всички тях.
Вие нямате понятие какво нещо е Господ. Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му?
Да промисли за всички тях.
Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка. Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему.
Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават.
Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему.
Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо? “ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел.
Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите. И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях.
Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел.
Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка. Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
Един човек намира за добре да впрегне два вола.
Защо се случило това страдание на момата? Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему.
Един човек намира за добре да впрегне два вола.
Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо? “ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива.
И с всичките противоречия, които съществуват в тях. И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел.
Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива.
Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка. Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде.
Защото не е питала себе си, а слушала хората. Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола.
Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде.
Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо? “ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка.
И Той все урегулира нещата. Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива.
Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка.
Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо?
Сега, да се разберем добре. Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде.
Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо?
“ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не? Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
Знаете ли каква е грижата Му? Да промисли за всички тях. Желанието на най-малкото същество влиза като Негова цел. Бог има желание и най-малката буболечка да бъде щастлива. Той има желание не тази буболечка да бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка.
Но тази малка буболечка да бъде доволна от живота, който тя има.
към беседата >>
“ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не?
Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават. Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо?
“ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не?
Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни.
Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена.
към беседата >>
Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
Да определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему. Един човек намира за добре да впрегне два вола. Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва да бъде. Такъв е Божественият закон.“ Воловете питат: „Защо? “ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не?
Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за да се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
към беседата >>
Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни.
Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас.
И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад.
към беседата >>
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата.
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата.
Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място.
към беседата >>
И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас.
И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда.
Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
Каква е целта ѝ?
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата.
Каква е целта ѝ?
Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея.
към беседата >>
Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда.
Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост.
Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено.
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта ѝ?
Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено.
Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи?
към беседата >>
Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост.
Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял.
Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението.
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено.
Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението.
В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата.
към беседата >>
Все едно дали е мъж или жена.
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни. Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял.
Все едно дали е мъж или жена.
И когато казва, че вярва във всичко, той е млад. Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата.
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението.
В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата.
И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
към беседата >>
И когато казва, че вярва във всичко, той е млад.
Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас. И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена.
И когато казва, че вярва във всичко, той е млад.
Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място.
Вземете друг един акт, какъвто е женитбата. Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата.
И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място.
Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта.
към беседата >>
Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда. Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост. Когато човек казва, че в нищо не вярва, той е остарял. Все едно дали е мъж или жена. И когато казва, че вярва във всичко, той е млад.
Когато казва, че вярва в себе си, той е възрастен.
към беседата >>
Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея.
Каква е целта ѝ? Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място.
Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея.
Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ?
към беседата >>
Частично щастие в света не съществува.
Частично щастие в света не съществува.
Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите. Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи.
към беседата >>
Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи?
Ако аз ви обясня едно нещо, у вас ще остане друго нещо недообяснено. Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея.
Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи?
Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали.
към беседата >>
Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите.
Частично щастие в света не съществува.
Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите.
Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили.
към беседата >>
Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата.
Но ще ви дам един разказ и вие ще си правите сами заключението. В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи?
Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата.
Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило.
към беседата >>
Някой път това страдание ще се върне при вас.
Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите.
Някой път това страдание ще се върне при вас.
Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш.
към беседата >>
Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
В едно древно светилище останала една свещена книга и една свещ до книгата. И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата.
Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта.
към беседата >>
Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле.
Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите. Някой път това страдание ще се върне при вас.
Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле.
Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло.
към беседата >>
Голямото престъпление било в това, че запалил свещта.
И ред поколения ще влизат в храма, ще вземат книгата и пак ще я оставят на място. Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
Голямото престъпление било в това, че запалил свещта.
За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят.
Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите. Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле.
Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят.
Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не.
към беседата >>
За какво е направена една восъчна свещ?
Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея. Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта.
За какво е направена една восъчна свещ?
Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи.
Частично щастие в света не съществува. Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите. Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят.
Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи.
И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно.
към беседата >>
Тя трябва да се запали.
Че е свещена – да, че е направена от бял восък – да, но за какво ще служи? Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ?
Тя трябва да се запали.
И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили.
Вие може да бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите. Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи.
И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили.
И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш?
към беседата >>
И това се случило.
Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва да чете в книгата. Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали.
И това се случило.
Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта. Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш.
Някой път това страдание ще се върне при вас. Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили.
И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш.
Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл.
към беседата >>
Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта.
Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ. Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило.
Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта.
Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло.
Вие слагате яйце под квачката и след време се излюпва пиле. Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш.
Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло.
Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца.
към беседата >>
Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
Голямото престъпление било в това, че запалил свещта. За какво е направена една восъчна свещ? Тя трябва да се запали. И това се случило. Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво да направи с книгата и свещта.
Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за да чете.
към беседата >>
Не, не.
Вие правите добро на това пиле да дойде на бял свят. Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло.
Не, не.
Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл.
към беседата >>
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас?
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас?
Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене? Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем? Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички.
към беседата >>
Въпросът трябва да се разреши правилно.
Но давате възможност на това пиле да изяде хиляди червеи. И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не.
Въпросът трябва да се разреши правилно.
Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце.
към беседата >>
Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене?
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас?
Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене?
Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем? Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
Какво трябва да правиш?
И вие ще понесете последствията на тези престъпления, които ще направи това пиле, ще пренесете последствията заради пилето, което сте излюпили. И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно.
Какво трябва да правиш?
Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце. Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл.
към беседата >>
Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав?
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас? Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене?
Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав?
Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем? Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл.
И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш. Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш?
Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл.
Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце. Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл. Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем?
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас? Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене? Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав?
Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем?
Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
Не излюпвай чужди яйца.
Вие казвате: „Не си струва да се прави добро.“ Излиза тогава – да се прави зло. Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл.
Не излюпвай чужди яйца.
В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце. Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл. Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място.
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас? Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене? Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем?
Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място.
Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички. Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
В тебе се заражда една мисъл.
Не, не. Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца.
В тебе се заражда една мисъл.
То е чуждо яйце. Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл. Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички.
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас? Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене? Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем? Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място.
Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички.
Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
То е чуждо яйце.
Въпросът трябва да се разреши правилно. Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл.
То е чуждо яйце.
Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл. Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
Много пъти се казва: „Не трябва да се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене? Или, казва се в закона: „Човек не трябва да желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав? Казват: „Да не желаем много.“ Тогава малко ли да желаем? Някой казва: „Аз искам да съм в рая, макар и да съм накрая.“ Някои разбират християнството да бъдат на най-високото място. Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може да бъде полезен на всички.
Една книга, която я отварят да я четат, е на мястото си; една свещ, която свети, е на мястото си, и хлябът, който хората ядат, е на мястото си.
към беседата >>
Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл.
Какво трябва да правиш? Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце.
Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл.
Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили.
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили.
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост?
към беседата >>
Ти не го излюпвай.
Остави яйцето да го измъти онзи, който го е снесъл. Не излюпвай чужди яйца. В тебе се заражда една мисъл. То е чуждо яйце. Остави го да го излюпи онзи, който го е снесъл.
Ти не го излюпвай.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е?
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили.
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е?
Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя.
към беседата >>
И всичките страдания произтичат от това, че ние искаме да дадем на другите хора щастие, без да сме сами щастливи.
И всичките страдания произтичат от това, че ние искаме да дадем на другите хора щастие, без да сме сами щастливи.
Ние на себе си не можем да дадем щастие, а пък искаме на другите хора да дадем такова. Или, богатият, иска да направи щастливи другите.
към беседата >>
Средната възраст реална ли е?
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е?
Средната възраст реална ли е?
И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни.
към беседата >>
Ние на себе си не можем да дадем щастие, а пък искаме на другите хора да дадем такова.
И всичките страдания произтичат от това, че ние искаме да дадем на другите хора щастие, без да сме сами щастливи.
Ние на себе си не можем да дадем щастие, а пък искаме на другите хора да дадем такова.
Или, богатият, иска да направи щастливи другите.
към беседата >>
И старостта нещо реално ли е?
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е?
И старостта нещо реално ли е?
Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна.
към беседата >>
Или, богатият, иска да направи щастливи другите.
И всичките страдания произтичат от това, че ние искаме да дадем на другите хора щастие, без да сме сами щастливи. Ние на себе си не можем да дадем щастие, а пък искаме на другите хора да дадем такова.
Или, богатият, иска да направи щастливи другите.
към беседата >>
Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади.
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е?
Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади.
Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари.
към беседата >>
Кой е истински богат?
Кой е истински богат?
Где е онова, истинското богатство? То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание.
към беседата >>
Де е вашата младост?
Например има 3 неща, които тук не сте разрешили. Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади.
Де е вашата младост?
Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне.
към беседата >>
Где е онова, истинското богатство?
Кой е истински богат?
Где е онова, истинското богатство?
То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито.
към беседата >>
Отиде си тя.
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е? Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост?
Отиде си тя.
Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас?
към беседата >>
То е богатството, в което няма страдание.
Кой е истински богат? Где е онова, истинското богатство?
То е богатството, в което няма страдание.
Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо.
към беседата >>
Някои от вас бяха възрастни.
Средната възраст реална ли е? И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя.
Някои от вас бяха възрастни.
Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение?
към беседата >>
Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина.
Кой е истински богат? Где е онова, истинското богатство? То е богатството, в което няма страдание.
Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина.
Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите.
към беседата >>
Но и тази възраст ви напусна.
И старостта нещо реално ли е? Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни.
Но и тази възраст ви напусна.
Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен.
към беседата >>
Има една истина, която той не доизказва.
Кой е истински богат? Где е онова, истинското богатство? То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина.
Има една истина, която той не доизказва.
Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите. Не е лошо, ако може да задоволите желанието му.
към беседата >>
Някои от вас сте станали стари.
Тогава питам: Ако това наричате реалност, тогава мнозина бяхте млади. Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна.
Някои от вас сте станали стари.
Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник.
към беседата >>
Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание.
Кой е истински богат? Где е онова, истинското богатство? То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва.
Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание.
И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите. Не е лошо, ако може да задоволите желанието му. Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
Но и старостта ще ви напусне.
Де е вашата младост? Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари.
Но и старостта ще ви напусне.
Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма.
към беседата >>
И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито.
Где е онова, истинското богатство? То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание.
И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито.
Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите. Не е лошо, ако може да задоволите желанието му. Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
Тогава какво ще остане от вас?
Отиде си тя. Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне.
Тогава какво ще остане от вас?
Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият?
към беседата >>
Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо.
То е богатството, в което няма страдание. Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито.
Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо.
Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите. Не е лошо, ако може да задоволите желанието му. Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение?
Някои от вас бяха възрастни. Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас?
Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение?
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините.
към беседата >>
Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите.
Някой казва: „Аз зная какво иска да каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина. Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо.
Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите.
Не е лошо, ако може да задоволите желанието му. Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен.
Но и тази възраст ви напусна. Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение?
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен.
А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен.
към беседата >>
Не е лошо, ако може да задоволите желанието му.
Има една истина, която той не доизказва. Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите.
Не е лошо, ако може да задоволите желанието му.
Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
А старият човек е голям безверник.
Някои от вас сте станали стари. Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен.
А старият човек е голям безверник.
По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има.
към беседата >>
Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
Онзи, който иде при мене, той си има едно вътрешно, спотаено желание. И при вас идва един млад човек, говори ви, но в неговото желание има нещо скрито. Той иска да следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо. Вие го нахранвате, но за неговото интимно желание не говорите. Не е лошо, ако може да задоволите желанието му.
Но ако задоволите желанието му, той може да не бъде признателен.
към беседата >>
По-голям безверник от него няма.
Но и старостта ще ви напусне. Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник.
По-голям безверник от него няма.
И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира.
към беседата >>
Най-мъчното нещо е това.
Най-мъчното нещо е това.
Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен. Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна.
към беседата >>
И в какво не вярва старият?
Тогава какво ще остане от вас? Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма.
И в какво не вярва старият?
Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал.
към беседата >>
Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен.
Най-мъчното нещо е това.
Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен.
Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност.
към беседата >>
Той не вярва вече в младините.
Като ви напусне и старостта, тогава какво ще бъде следващото положение? Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият?
Той не вярва вече в младините.
Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунчета.
към беседата >>
Тогава какво ще кажете?
Най-мъчното нещо е това. Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен.
Тогава какво ще кажете?
Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари.
към беседата >>
Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен.
Вие казвате: „Човек да бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен. А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините.
Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен.
Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунчета. Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Аз да ви кажа где е противоречието.
Най-мъчното нещо е това. Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен. Тогава какво ще кажете?
Аз да ви кажа где е противоречието.
Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки.
към беседата >>
Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има.
А старият човек е голям безверник. По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен.
Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има.
Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунчета. Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Изяденият плод не се връща назад.
Най-мъчното нещо е това. Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен. Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието.
Изяденият плод не се връща назад.
Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него.
към беседата >>
Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира.
По-голям безверник от него няма. И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има.
Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира.
Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунчета. Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Има в нас една признателност, която е много повърхностна.
Най-мъчното нещо е това. Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен. Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад.
Има в нас една признателност, която е много повърхностна.
Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него.
към беседата >>
Това ще бъде всичкият му капитал.
И в какво не вярва старият? Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира.
Това ще бъде всичкият му капитал.
Мнозина носите по някой път бастунчета. Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност.
Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма да ви бъде признателен. Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна.
Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност.
Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове.
към беседата >>
Мнозина носите по някой път бастунчета.
Той не вярва вече в младините. Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал.
Мнозина носите по някой път бастунчета.
Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари.
Тогава какво ще кажете? Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност.
Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари.
Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома.
към беседата >>
Това е собствеността ви – прикята на стария.
Той казва: „Отиде си младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо си, и той става суеверен. Той мисли, че като стане стар като дядо си, всичко ще има. Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица да се подпира. Това ще бъде всичкият му капитал. Мнозина носите по някой път бастунчета.
Това е собствеността ви – прикята на стария.
към беседата >>
Това са празни приказки.
Аз да ви кажа где е противоречието. Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари.
Това са празни приказки.
Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата.
към беседата >>
Ние разбираме живота по един особен начин.
Ние разбираме живота по един особен начин.
Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек.
към беседата >>
Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него.
Изяденият плод не се връща назад. Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки.
Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него.
Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат.
към беседата >>
Разбирането на младия донякъде е вярно.
Ние разбираме живота по един особен начин.
Разбирането на младия донякъде е вярно.
Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух.
към беседата >>
Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него.
Има в нас една признателност, която е много повърхностна. Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него.
Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него.
Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време!
към беседата >>
Но младостта е една фаза на живота.
Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно.
Но младостта е една фаза на живота.
И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив.
към беседата >>
Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове.
Някой ви казва: „Много ви се радвам“, но това не е още онази дълбока признателност. Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него.
Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове.
Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял?
към беседата >>
И състоянието на възрастния е също една фаза на живота.
Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота.
И състоянието на възрастния е също една фаза на живота.
Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив.
към беседата >>
Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома.
Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари. Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове.
Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома.
Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял? Аз виждам каква е интимната му мисъл.
към беседата >>
Също така и старостта.
Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота.
Също така и старостта.
Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва.
към беседата >>
Някой ден престават да се гледат вече в огледалата.
Това са празни приказки. Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома.
Някой ден престават да се гледат вече в огледалата.
На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял? Аз виждам каква е интимната му мисъл. Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек.
Ние разбираме живота по един особен начин. Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта.
Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек.
Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени?
към беседата >>
На старост няма какво да се оглеждат.
Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи да бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него. Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата.
На старост няма какво да се оглеждат.
Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял? Аз виждам каква е интимната му мисъл. Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух.
Разбирането на младия донякъде е вярно. Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек.
Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух.
А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието.
към беседата >>
Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време!
Да даде ход на Божественото и да употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него. Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат.
Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време!
“ Защо човек жалее, че е остарял? Аз виждам каква е интимната му мисъл. Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
А пък сега всеки един иска да бъде щастлив.
Но младостта е една фаза на живота. И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух.
А пък сега всеки един иска да бъде щастлив.
При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
към беседата >>
“ Защо човек жалее, че е остарял?
Ние сега сме оставили Божественото настрани и сме турили нашите влогове. Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време!
“ Защо човек жалее, че е остарял?
Аз виждам каква е интимната му мисъл. Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
При сегашните условия не може човек да бъде щастлив.
И състоянието на възрастния е също една фаза на живота. Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив.
При сегашните условия не може човек да бъде щастлив.
Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали?
към беседата >>
Аз виждам каква е интимната му мисъл.
Младият момък гледа да се облече, да се понамаже, да се поогледа в огледалото, също така и младата мома. Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял?
Аз виждам каква е интимната му мисъл.
Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
Непременно ще се обезвери в това, в което вярва.
Също така и старостта. Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив.
Непременно ще се обезвери в това, в което вярва.
Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали? [Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
Някой ден престават да се гледат вече в огледалата. На старост няма какво да се оглеждат. Погледнеш се, въздъхнеш и казваш: „Какво бях едно време! “ Защо човек жалее, че е остарял? Аз виждам каква е интимната му мисъл.
Но казвам: Нито като млад е разрешил този въпрос, нито като стар.
към беседата >>
Сега не са ли хората обезверени?
Ние не знаем още какъв ще бъде последният, съвършеният човек. Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва.
Сега не са ли хората обезверени?
Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали? [Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали.
Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта. Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци.
към беседата >>
Започват всички с вярата и всички свършват с безверието.
Донякъде си представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух. А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени?
Започват всички с вярата и всички свършват с безверието.
Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали? [Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали.
Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта.
Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек.
към беседата >>
Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
А пък сега всеки един иска да бъде щастлив. При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието.
Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
В какво са се разочаровали? [Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали. Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта.
Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта.
И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното.
към беседата >>
В какво са се разочаровали?
При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
В какво са се разочаровали?
[Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
И всички вие минавате за стари хора.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали. Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта. Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта.
И всички вие минавате за стари хора.
Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора.
към беседата >>
[Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот. В какво са се разочаровали?
[Момчето] непременно ще се разочарова в своите кончета, момичето – в своите кукли.
към беседата >>
Това е голяма привилегия.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали. Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта. Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора.
Това е голяма привилегия.
От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора. Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят.
към беседата >>
Каква е разликата между реалното и нереалното?
Каква е разликата между реалното и нереалното?
Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите?
към беседата >>
От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци.
Има една страна на младостта, която вие още не сте засегнали. Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта. Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия.
От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци.
И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора. Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят. Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Нереалното не расте.
Каква е разликата между реалното и нереалното?
Нереалното не расте.
Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче?
към беседата >>
И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек.
Това, което хората наричат „младост“, не е младост, то е сянка на младостта. Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци.
И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек.
И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора. Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят. Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Това е дървеното конче или куклата.
Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте.
Това е дървеното конче или куклата.
Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също?
към беседата >>
И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното.
Това, което хората наричат „старост“, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек.
И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното.
Тук светът е пълен само със стари хора. Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят. Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Дето го туриш, там си седи.
Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата.
Дето го туриш, там си седи.
Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче?
към беседата >>
Тук светът е пълен само със стари хора.
И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното.
Тук светът е пълен само със стари хора.
Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят. Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш.
Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи.
Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш.
Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него.
към беседата >>
Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят.
Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора.
Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят.
Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Вие нямате ли много кончета, които носите?
Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш.
Вие нямате ли много кончета, които носите?
Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето, както когато види някой момък момиче, а път тук, в този свят, е обратното. Тук светът е пълен само със стари хора. Човек една на 50 години станал, смята се за стар и казва: „Остарях.“ И се готви за онзи свят.
Младият се готви за този свят, възрастните се готвят да управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
към беседата >>
Една скръб не е ли едно конче?
Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите?
Една скръб не е ли едно конче?
Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка.
Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно. И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини.
към беседата >>
Една кукла – също?
Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче?
Една кукла – също?
Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка.
Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно.
И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината.
към беседата >>
Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче?
Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също?
Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче?
Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка. Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно.
И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува.
Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината. Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката.
към беседата >>
Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него.
Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче?
Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него.
И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка. Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно. И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува.
Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души.
Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината. Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката. Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва да плащаш за него.
И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.
към беседата >>
Става първият и почва да разправя съня.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка. Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно. И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души.
Става първият и почва да разправя съня.
„Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината. Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката. Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
Едно верую, което можете да имате и не може да ви помогне, това верую защо ви е?
Едно верую, което можете да имате и не може да ви помогне, това верую защо ви е?
към беседата >>
„Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка. Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно. И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня.
„Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини.
Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината. Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката. Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво.
Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество.
към беседата >>
Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината.
Спират се те, не могат да разделят кокошката на три парчета, че да бъде на всички по равно. И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини.
Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината.
Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката. Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво.
Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността.
Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее.
към беседата >>
Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката.
И казват си: „Нека да спрем така и да подремем, да видим кой какъв сън ще сънува. Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината.
Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката.
Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
Той бил като малко дете.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността.
Той бил като малко дете.
Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш?
към беседата >>
Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души. Става първият и почва да разправя съня. „Един страшен сън, казва той, слизам в Земята, в онези големи дълбочини. Така се бях изплашил, че не можах да изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината. Третият казва: „Аз видях, че единият влезе в Земята, другият отиде на Месечината и аз изядох кокошката.“ Младият отишъл под земята, а старият на Месечината, а пък възрастният изял кокошката.
Те двамата казват: „Поне малко да беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма да се върнете и изядох кокошката, да не се развали.“
към беседата >>
Турил 10 божества пред себе си, на които се молил.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете.
Турил 10 божества пред себе си, на които се молил.
Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън.
към беседата >>
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота.
Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете.
към беседата >>
Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил.
Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли.
Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така.
към беседата >>
Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота.
Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво.
Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво.
към беседата >>
Моли се после на друго божество.
Ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво. Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли.
Моли се после на друго божество.
И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял.
към беседата >>
Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота. Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво.
Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек.
А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл.
към беседата >>
И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее.
Но ти ще се намериш в положението на онзи адепт от древността. Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество.
И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее.
Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете.
към беседата >>
А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота. Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек.
А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек.
Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл. А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш?
Той бил като малко дете. Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее.
Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш?
Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос.
към беседата >>
Старият живот е живот, който дава плодове.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота. Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек.
Старият живот е живот, който дава плодове.
Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл. А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
Не можеш.“ Праща и него навън.
Турил 10 божества пред себе си, на които се молил. Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш?
Не можеш.“ Праща и него навън.
И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?
към беседата >>
Това трябва да разберете.
Младостта е начало на живота, старостта е краят, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота. Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове.
Това трябва да разберете.
В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл. А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
И с другите прави така.
Един ден се разболява и отива при едното от божествата да се моли. Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън.
И с другите прави така.
И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън.
към беседата >>
В младините трябва да посявате всичко хубаво.
Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете.
В младините трябва да посявате всичко хубаво.
Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл. А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял.
Моли се после на друго божество. И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така.
И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял.
Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва!
към беседата >>
Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл.
Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво.
Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл.
А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете.
И на десеттях божества се молил, но не може да оздравее. Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял.
Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете.
Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи.
към беседата >>
А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си, а пък старият трябва да има плодове – тогава животът има смисъл.
А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
към беседата >>
Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос.
Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш да помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли да ми помогнеш? Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете.
Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос.
Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде.
към беседата >>
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем.
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем.
Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод. Това е животът. И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
към беседата >>
Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?
Не можеш.“ Праща и него навън. И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос.
Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?
“ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес.
към беседата >>
Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод.
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем.
Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод.
Това е животът. И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
към беседата >>
“ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън.
И с другите прави така. И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?
“ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън.
Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат.
към беседата >>
Това е животът.
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем. Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод.
Това е животът.
И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
към беседата >>
Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва!
И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял. Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън.
Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва!
“ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем. Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод. Това е животът.
И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
към беседата >>
“ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи.
Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма да станете. Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва!
“ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи.
Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
Това е сега новото в света.
Това е сега новото в света.
Онова, което ви е дадено, трябва да го приложите, за да може то след време да даде своя плод. Това е реалното.
към беседата >>
Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде.
Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос. Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи.
Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде.
Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
Онова, което ви е дадено, трябва да го приложите, за да може то след време да даде своя плод.
Това е сега новото в света.
Онова, което ви е дадено, трябва да го приложите, за да може то след време да даде своя плод.
Това е реалното.
към беседата >>
Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес.
Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота? “ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде.
Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес.
Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
Това е реалното.
Това е сега новото в света. Онова, което ви е дадено, трябва да го приложите, за да може то след време да даде своя плод.
Това е реалното.
към беседата >>
Това са дървените кончета и куклите, които не растат.
“ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън. Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес.
Това са дървените кончета и куклите, които не растат.
Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
Те си остават едни и същи винаги.
Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва! “ Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може да имаме никакъв прогрес. Това са дървените кончета и куклите, които не растат.
Те си остават едни и същи винаги.
към беседата >>
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено.
Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата.
към беседата >>
Разправя един съвременен писател следното.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено.
Разправя един съвременен писател следното.
Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена.
към беседата >>
Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното.
Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него.
Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават.
към беседата >>
Хубаво, бедно момиченце.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него.
Хубаво, бедно момиченце.
То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка.
към беседата >>
То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце.
То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не.
С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си.
към беседата >>
С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и да се изяснява, все нещо остава недообяснено. Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не.
С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата.
Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето.
към беседата >>
Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена.
Разправя един съвременен писател следното. Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата.
Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена.
И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия.
към беседата >>
И детето, и писателят се наблюдават.
Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него. Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена.
И детето, и писателят се наблюдават.
Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло?
към беседата >>
Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка.
Хубаво, бедно момиченце. То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават.
Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка.
То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло.
към беседата >>
То купува хляб и носи на майка си.
То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не. С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка.
То купува хляб и носи на майка си.
Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си!
към беседата >>
Писателят наблюдава това, следи момиченцето.
С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата. Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си.
Писателят наблюдава това, следи момиченцето.
Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми.
към беседата >>
Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия.
Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена. И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето.
Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия.
И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия.
към беседата >>
И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло?
И детето, и писателят се наблюдават. Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия.
И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло?
“ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо?
към беседата >>
“ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло.
Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка. То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло?
“ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло.
Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си! Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало.
към беседата >>
Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си!
То купува хляб и носи на майка си. Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло.
Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си!
Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми. И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него.
към беседата >>
Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми.
Писателят наблюдава това, следи момиченцето. Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия. И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома си и почват да се разговарят с цветето: „Откъде си дошло? “ Цветето му казва: „Аз съм от топлите места дошло. Взеха ме от това място, аз си живеех много добре у дома си!
Дойдоха един ден и ме задигнаха, без да питат майка ми и баща ми.
И аз не зная защо ме донесоха и ме туриха в тези ограничени условия. Едно време си живеех там добре.“ Това цвете може ли да бъде щастливо? През какви ли несрети не е минало. На някои места го оставят да гладува и да жадува, не се грижат за него. И то казвало: „Не зная и ти колко ще се грижиш за мене.
към беседата >>
5.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата.
Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод.
Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата.
Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края.
към беседата >>
“ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?
И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
“ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?
“ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
От кое място е, не зная.
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог? “ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори.
От кое място е, не зная.
– „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие?
към беседата >>
Зад природата не съществува нищо друго.
Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата.
Зад природата не съществува нищо друго.
Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае.
към беседата >>
“ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият?
Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?
“ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият?
– „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
– „Виждал ли си Господа?
Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог? “ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная.
– „Виждал ли си Господа?
“ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана.
към беседата >>
Туй е краят на нещата.
Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго.
Туй е краят на нещата.
Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае.
към беседата >>
– „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа.
Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият?
– „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа.
Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
“ Виждам Го, но не зная къде е.
“ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа?
“ Виждам Го, но не зная къде е.
Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана.
към беседата >>
Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем.
Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата.
Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем.
Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае.
към беседата >>
Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа.
Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“
към беседата >>
Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става.
– „Ама откъде говори? “ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е.
Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става.
Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи.
към беседата >>
Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно.
Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем.
Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно.
Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят.
към беседата >>
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си.
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си.
Тогава какво отношение имаш към туй Същество? Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне. И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.
към беседата >>
Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа.
“ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става.
Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа.
Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат.
към беседата >>
Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края.
Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно.
Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края.
Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо.
към беседата >>
Тогава какво отношение имаш към туй Същество?
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си.
Тогава какво отношение имаш към туй Същество?
Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне. И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.
към беседата >>
Какво ще разберете вие?
От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа.
Какво ще разберете вие?
Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си.
към беседата >>
Никой не знае.
Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края.
Никой не знае.
Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо.
към беседата >>
Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне.
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си. Тогава какво отношение имаш към туй Същество?
Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне.
И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.
към беседата >>
Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана.
– „Виждал ли си Господа? “ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие?
Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана.
Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си.
към беседата >>
Какви сте били в началото, никой не знае.
Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае.
Какви сте били в началото, никой не знае.
Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване.
към беседата >>
И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си. Тогава какво отношение имаш към туй Същество? Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне.
И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.
към беседата >>
Действително, ако тъй се говори, много е забъркана.
“ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана.
Действително, ако тъй се говори, много е забъркана.
Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал.
към беседата >>
Какви сте били преди началото, никой не знае.
Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае.
Какви сте били преди началото, никой не знае.
Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното.
към беседата >>
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш.
Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си. Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят. Аз не говоря за онази крайната стабилност. Не човек днес да има вяра и утре да няма. Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи.
Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана.
Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи.
Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат.
към беседата >>
Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят.
Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае.
Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят.
Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното.
към беседата >>
Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш.
Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си.
Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят. Аз не говоря за онази крайната стабилност. Не човек днес да има вяра и утре да няма. Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Аз не съм от хората, които се лъжат.
Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи.
Аз не съм от хората, които се лъжат.
Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат. Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо.
Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят.
Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо.
В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота.
към беседата >>
Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш. Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си.
Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят.
Аз не говоря за онази крайната стабилност. Не човек днес да има вяра и утре да няма. Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Досега не съм успял да излъжа себе си.
Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат.
Досега не съм успял да излъжа себе си.
Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат. Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
В знанието реалността се отличава с едно нещо.
Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо.
В знанието реалността се отличава с едно нещо.
Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо.
към беседата >>
Аз не говоря за онази крайната стабилност.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш. Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си. Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят.
Аз не говоря за онази крайната стабилност.
Не човек днес да има вяра и утре да няма. Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си.
Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си.
Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си.
Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат. Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване.
Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо.
Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване.
Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо.
към беседата >>
Не човек днес да има вяра и утре да няма.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш. Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си. Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят. Аз не говоря за онази крайната стабилност.
Не човек днес да има вяра и утре да няма.
Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Пък и досега никой не ме е излъгал.
Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си.
Пък и досега никой не ме е излъгал.
Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат. Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
Туй е реалното.
Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване.
Туй е реалното.
Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време.
към беседата >>
Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш. Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си. Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят. Аз не говоря за онази крайната стабилност. Не човек днес да има вяра и утре да няма.
Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
към беседата >>
Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат.
Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал.
Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат.
Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
Туй, което постоянно се усилва, то е реалното.
Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното.
Туй, което постоянно се усилва, то е реалното.
Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време. Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия?
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия?
Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се? “ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане.
към беседата >>
Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат.
Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.
към беседата >>
Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота.
Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното.
Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота.
Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време. Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
Няма защо да те коля.
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия?
Няма защо да те коля.
Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се? “ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане. Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина.
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина.
Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината?
към беседата >>
Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо.
В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота.
Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо.
Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време. Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се?
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия? Няма защо да те коля.
Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се?
“ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане. Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Не се самоизмамвай само!
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина.
Не се самоизмамвай само!
Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си?
към беседата >>
Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо.
Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо.
Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо.
То е въпрос само на време. Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
“ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник?
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия? Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се?
“ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник?
То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане. Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Всички хора са радиоактивни станции.
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина. Не се самоизмамвай само!
Всички хора са радиоактивни станции.
Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание?
към беседата >>
То е въпрос само на време.
Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо.
То е въпрос само на време.
Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
То е невъзможно.
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия? Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се? “ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник?
То е невъзможно.
Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане. Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Всеки човек за дадения случай е една станция.
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина. Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции.
Всеки човек за дадения случай е една станция.
Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш?
към беседата >>
Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време.
Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.
към беседата >>
Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане.
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия? Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се? “ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно.
Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане.
Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори.
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина. Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция.
Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори.
Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш.
към беседата >>
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме.
Временното е ограничен живот. Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме. Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото. Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение. Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се? “ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане.
Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.
към беседата >>
Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината?
Та, казвам: В мисленето седи една велика истина. Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори.
Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината?
“ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш. Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Временното е ограничен живот.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме.
Временното е ограничен живот.
Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме. Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото. Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение. Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха.
Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача.
към беседата >>
“ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си?
Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината?
“ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си?
“ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш. Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме. Временното е ограничен живот.
Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме.
Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото. Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение. Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
Един знаменит разбойник среща един светия.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха.
Един знаменит разбойник среща един светия.
Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си.
към беседата >>
“ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание?
Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си?
“ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание?
Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш. Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме. Временното е ограничен живот. Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме.
Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото.
Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение. Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората?
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха. Един знаменит разбойник среща един светия.
Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората?
“ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли.
към беседата >>
Трябва ли да го приемеш?
Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание?
Трябва ли да го приемеш?
Ще го приемеш. Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме. Временното е ограничен живот. Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме. Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото.
Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение.
Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
“ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха. Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората?
“ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън.
Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли. Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
Ще го приемеш.
Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш?
Ще го приемеш.
Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме. Временното е ограничен живот. Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме. Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото. Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение.
Който и да е, ще каже, че хората създават злото.
към беседата >>
Той напуща огъня и отскача.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха. Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън.
Той напуща огъня и отскача.
Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли. Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината? “ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си? “ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш.
Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.
към беседата >>
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение.
Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи!
към беседата >>
Държи ножа си, той става на огън и отскача.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха. Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача.
Държи ножа си, той става на огън и отскача.
Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли. Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората.
И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване.
към беседата >>
Три отношения има човек.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение.
Три отношения има човек.
Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам.
към беседата >>
Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си.
Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача.
Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си.
Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли. Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората.
И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви.
Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение.
към беседата >>
Божествено отношение, това е началото.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение. Три отношения има човек.
Божествено отношение, това е началото.
Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват!
към беседата >>
Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли.
Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората? “ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си.
Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли.
Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
Тези хора всякога лоши не са.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората. И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви.
Тези хора всякога лоши не са.
Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга.
към беседата >>
Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение. Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото.
Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето.
Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра.
към беседата >>
Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
“ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли.
Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.
към беседата >>
Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората. И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са.
Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото.
Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси.
към беседата >>
Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение. Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето.
Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре.
Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят.
към беседата >>
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз.
Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо.
към беседата >>
Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората. И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото.
Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото.
Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга.
към беседата >>
Блажени верующи!
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение. Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре.
Блажени верующи!
Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят. Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз.
Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние.
Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред.
към беседата >>
Лошото аз го наричам едно подхлъзване.
Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората. И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото.
Лошото аз го наричам едно подхлъзване.
Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода.
към беседата >>
Възможно е, не го отричам.
Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи!
Възможно е, не го отричам.
Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят. Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
Аз тъй го оформявам.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз. Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние.
Аз тъй го оформявам.
Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза.
към беседата >>
Щом се появи най-малкото колебание, съмнение.
И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване.
Щом се появи най-малкото колебание, съмнение.
Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода. След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват!
Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам.
Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват!
Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят. Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
Туй е едно течение в природата, здравословното състояние.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз. Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам.
Туй е едно течение в природата, здравословното състояние.
Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота.
към беседата >>
Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга.
Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение.
Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга.
Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода. След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Мене ме удивлява тяхната вяра.
Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват!
Мене ме удивлява тяхната вяра.
Вярват в това, което не са виждали и не го знаят. Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз. Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние.
Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата.
В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви.
към беседата >>
Той не засяга твоите интереси.
Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга.
Той не засяга твоите интереси.
Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода. След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Вярват в това, което не са виждали и не го знаят.
Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра.
Вярват в това, което не са виждали и не го знаят.
Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
В това течение е всичкото благо.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз. Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата.
В това течение е всичкото благо.
Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли.
към беседата >>
Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга.
Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси.
Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга.
Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода. След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят.
Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
към беседата >>
Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред.
Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо.
Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред.
Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма.
към беседата >>
Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода.
Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга.
Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода.
След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Да определим какво нещо е бъдещият живот.
Да определим какво нещо е бъдещият живот.
Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят.
към беседата >>
Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза.
Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред.
Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза.
Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма. Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода.
След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.
към беседата >>
Какво е бъдещият живот за младите?
Да определим какво нещо е бъдещият живот.
Какво е бъдещият живот за младите?
Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада.
към беседата >>
Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота.
Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза.
Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота.
Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма. Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света?
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света?
То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество. От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие. Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш. Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш. Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Старият живот е за младите бъдеще.
Да определим какво нещо е бъдещият живот. Какво е бъдещият живот за младите?
Старият живот е за младите бъдеще.
Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище.
към беседата >>
Когато имаш туй състояние, всичко ти върви.
Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота.
Когато имаш туй състояние, всичко ти върви.
Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма. Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество.
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света?
То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество.
От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие. Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш. Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш. Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Когато остареят, туй е бъдещият живот.
Да определим какво нещо е бъдещият живот. Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще.
Когато остареят, туй е бъдещият живот.
Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище. Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
Мнозина са ми разправяли.
В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви.
Мнозина са ми разправяли.
Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма. Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие.
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света? То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество.
От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие.
Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш. Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш. Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Но какъв ще бъде животът на младия в старини?
Да определим какво нещо е бъдещият живот. Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот.
Но какъв ще бъде животът на младия в старини?
Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище. Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма.
Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли.
Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма.
Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш.
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света? То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество. От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие.
Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш.
Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш. Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Туй е адът или раят.
Да определим какво нещо е бъдещият живот. Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини?
Туй е адът или раят.
Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище. Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма.
Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
към беседата >>
Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш.
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света? То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество. От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие. Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш.
Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш.
Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада.
Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят.
Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада.
Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище. Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
Някой път съвременните хора са много взискателни.
Някой път съвременните хора са много взискателни.
Казваме: „Защо Господ е допуснал това? “ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява?
към беседата >>
Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света? То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество. От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие. Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш. Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш.
Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
към беседата >>
Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище.
Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада.
Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище.
Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
Казваме: „Защо Господ е допуснал това?
Някой път съвременните хора са много взискателни.
Казваме: „Защо Господ е допуснал това?
“ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва?
към беседата >>
По какво се отличават ангелите?
По какво се отличават ангелите?
Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си? “, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите.
към беседата >>
Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище.
Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
към беседата >>
“ Пък защо да не го допусне?
Някой път съвременните хора са много взискателни. Казваме: „Защо Господ е допуснал това?
“ Пък защо да не го допусне?
Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва.
към беседата >>
Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си?
По какво се отличават ангелите?
Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си?
“, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва.
към беседата >>
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е.
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е.
Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш?
към беседата >>
Защо е, не питай.
Някой път съвременните хора са много взискателни. Казваме: „Защо Господ е допуснал това? “ Пък защо да не го допусне?
Защо е, не питай.
– „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо?
към беседата >>
“, той се усмихне.
По какво се отличават ангелите? Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си?
“, той се усмихне.
Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва.
към беседата >>
Ние казваме, че в огъня има мъчение.
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е.
Ние казваме, че в огъня има мъчение.
Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него.
към беседата >>
– „Защо Слънцето изгрява?
Някой път съвременните хора са много взискателни. Казваме: „Защо Господ е допуснал това? “ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай.
– „Защо Слънцето изгрява?
“ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче.
към беседата >>
Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли?
По какво се отличават ангелите? Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си? “, той се усмихне.
Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли?
“ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище?
към беседата >>
Но има същества, които без огън не могат.
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е. Ние казваме, че в огъня има мъчение.
Но има същества, които без огън не могат.
Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него. Тази микроба си живее там.
към беседата >>
“ Защо да не изгрява?
Някой път съвременните хора са много взискателни. Казваме: „Защо Господ е допуснал това? “ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява?
“ Защо да не изгрява?
– „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане.
към беседата >>
“ Той се поусмихне пак.
По какво се отличават ангелите? Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си? “, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли?
“ Той се поусмихне пак.
Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва.
към беседата >>
Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става.
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е. Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат.
Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става.
Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него. Тази микроба си живее там.
към беседата >>
– „Ами защо залязва?
Казваме: „Защо Господ е допуснал това? “ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява?
– „Ами защо залязва?
“ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо?
към беседата >>
Той е един от ангелите.
По какво се отличават ангелите? Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си? “, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак.
Той е един от ангелите.
Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите.
към беседата >>
Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват.
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е. Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става.
Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват.
Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него. Тази микроба си живее там.
към беседата >>
“ Защото не може да не залязва.
“ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва?
“ Защото не може да не залязва.
– „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат.
към беседата >>
Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва.
Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си? “, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите.
Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва.
Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат.
към беседата >>
Как ще ги мъчиш?
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е. Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват.
Как ще ги мъчиш?
Човек ако е, нищо няма да остане от него. Тази микроба си живее там.
към беседата >>
– „Защо се случи това нещо?
Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва.
– „Защо се случи това нещо?
“ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат.
към беседата >>
Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва.
“, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва.
Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва.
Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се.
към беседата >>
Човек ако е, нищо няма да остане от него.
Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш?
Човек ако е, нищо няма да остане от него.
Тази микроба си живее там.
към беседата >>
“ Защото не може другояче.
– „Защо Слънцето изгрява? “ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо?
“ Защото не може другояче.
Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо?
към беседата >>
Като го питам: „Завършил ли си училище?
Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли? “ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва.
Като го питам: „Завършил ли си училище?
“, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях.
към беседата >>
Тази микроба си живее там.
Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него.
Тази микроба си живее там.
към беседата >>
Така трябваше да стане.
“ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче.
Така трябваше да стане.
Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш.
към беседата >>
“, той ми се усмихва.
“ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище?
“, той ми се усмихва.
Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа.
към беседата >>
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме.
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме.
Трябва да се разбира. Ние по подобие разбираме вечния огън. Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето. На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
към беседата >>
Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо?
– „Ами защо залязва? “ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане.
Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо?
Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро.
към беседата >>
Аз казвам: Той е един от ангелите.
Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва.
Аз казвам: Той е един от ангелите.
После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш!
към беседата >>
Трябва да се разбира.
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме.
Трябва да се разбира.
Ние по подобие разбираме вечния огън. Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето. На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
към беседата >>
Определено ти е да станеш богат.
“ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо?
Определено ти е да станеш богат.
Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения.
към беседата >>
После, ангела някой път в университета го скъсат.
Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите.
После, ангела някой път в университета го скъсат.
Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество.
към беседата >>
Ние по подобие разбираме вечния огън.
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме. Трябва да се разбира.
Ние по подобие разбираме вечния огън.
Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето. На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
към беседата >>
Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат.
– „Защо се случи това нещо? “ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат.
Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат.
Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби.
към беседата >>
Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се.
Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат.
Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се.
Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя.
към беседата >>
Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето.
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме. Трябва да се разбира. Ние по подобие разбираме вечния огън.
Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето.
На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
към беседата >>
Определено ти е да станеш невежа. Защо?
“ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат.
Определено ти е да станеш невежа. Защо?
Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ.
към беседата >>
Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях.
Като го питам: „Завършил ли си училище? “, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се.
Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях.
Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя. Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме. Трябва да се разбира. Ние по подобие разбираме вечния огън. Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето.
На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.
към беседата >>
Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш.
Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо?
Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш.
Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде.
към беседата >>
Те го късат като много невежа.
“, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях.
Те го късат като много невежа.
Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя. Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така.
Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет.
към беседата >>
Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро.
Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш.
Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро.
И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога?
към беседата >>
Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш!
Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа.
Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш!
Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя. Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така.
Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам.
Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто.
към беседата >>
И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения.
Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро.
И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения.
Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога? “ Когато Той намери за добре.
към беседата >>
Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество.
После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш!
Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество.
Но какво да правя. Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така. Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам.
Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни.
Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл.
към беседата >>
Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби.
Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения.
Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби.
Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога? “ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години?
към беседата >>
Но какво да правя.
Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество.
Но какво да правя.
Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
Защото красотата е външна, само по форма.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така. Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни.
Защото красотата е външна, само по форма.
Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа.
към беседата >>
Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ.
Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби.
Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ.
Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога? “ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години? “ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя.
Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“
към беседата >>
Какво има в тази красота?
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така. Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма.
Какво има в тази красота?
Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата?
към беседата >>
Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде.
Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ.
Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде.
– „Но кога? “ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години? “ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
Аз туй ви разправям само за изяснение.
Аз туй ви разправям само за изяснение.
То е само един начин. Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел.
към беседата >>
Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така. Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота?
Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет.
Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата.
към беседата >>
– „Но кога?
Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде.
– „Но кога?
“ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години? “ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
То е само един начин.
Аз туй ви разправям само за изяснение.
То е само един начин.
Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел.
към беседата >>
Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто.
Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет.
Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто.
Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно.
към беседата >>
“ Когато Той намери за добре.
И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога?
“ Когато Той намери за добре.
– „Ама след колко години? “ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
Има и други.
Аз туй ви разправям само за изяснение. То е само един начин.
Има и други.
Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел. Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл.
Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто.
Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл.
За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя.
към беседата >>
– „Ама след колко години?
Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога? “ Когато Той намери за добре.
– „Ама след колко години?
“ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
Това са външни черти на един ангел.
Аз туй ви разправям само за изяснение. То е само един начин. Има и други.
Това са външни черти на един ангел.
Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел. Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
За много работи ние нямаме ясна представа.
Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл.
За много работи ние нямаме ясна представа.
Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го.
към беседата >>
“ Аз [с] години не се разправям.
Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога? “ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години?
“ Аз [с] години не се разправям.
към беседата >>
Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам.
Аз туй ви разправям само за изяснение. То е само един начин. Има и други. Това са външни черти на един ангел.
Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам.
Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел. Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
Какво нещо е красотата?
Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа.
Какво нещо е красотата?
Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота.
към беседата >>
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата.
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата.
Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога.
към беседата >>
Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел.
Аз туй ви разправям само за изяснение. То е само един начин. Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам.
Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел.
Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел. Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата.
Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата?
Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата.
Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога.
към беседата >>
Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай?
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата.
Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай?
При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
към беседата >>
Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел.
То е само един начин. Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел.
Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел.
Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
Красотата не е нещо постоянно.
Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата.
Красотата не е нещо постоянно.
Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек.
към беседата >>
При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот.
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай?
При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот.
Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения.
към беседата >>
Който се усмихва, той е един от ангелите.
Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел.
Който се усмихва, той е един от ангелите.
към беседата >>
Милиони форми взема, всеки ден се изменя.
Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно.
Милиони форми взема, всеки ден се изменя.
Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата.
към беседата >>
Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света.
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот.
Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света.
Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон.
към беседата >>
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой.
Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план.
към беседата >>
Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го.
За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя.
Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го.
В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя.
към беседата >>
Тя носи живот.
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света.
Тя носи живот.
Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении.
към беседата >>
Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие!
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой.
Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие!
Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план. Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
В това лице има красота.
Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го.
В това лице има красота.
Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя. Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога.
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот.
Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога.
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
към беседата >>
Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой. Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие!
Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще.
Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план. Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
Има една основна черта, която красивият човек не губи никога.
Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота.
Има една основна черта, която красивият човек не губи никога.
Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя. Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога.
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние.
към беседата >>
Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой. Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще.
Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения.
Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план. Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
Туй е красив човек.
Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога.
Туй е красив човек.
Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя. Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения.
При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения.
Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов.
към беседата >>
Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой. Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения.
Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим.
Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план. Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата.
Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек.
Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата.
Няма да ви разправям къде е тя. Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
Тъй седи онзи велик закон.
Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения.
Тъй седи онзи велик закон.
Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта!
към беседата >>
Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой. Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим.
Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план.
Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
Няма да ви разправям къде е тя.
Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата.
Няма да ви разправям къде е тя.
Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении.
Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон.
Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении.
И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов.
към беседата >>
Но [за] същественото трябва да мислим.
Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план.
Но [за] същественото трябва да мислим.
към беседата >>
Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя.
Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
към беседата >>
И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении.
И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота.
към беседата >>
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е.
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е.
Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има. Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4. Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли? “ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е. Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние.
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние.
Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е.
към беседата >>
Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има.
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е.
Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има.
Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4. Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли? “ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е. Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов.
И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние.
Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов.
Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос.
към беседата >>
Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4.
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е. Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има.
Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4.
Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли? “ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е. Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Чудни са хората, като говорят за любовта!
Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов.
Чудни са хората, като говорят за любовта!
Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос. – „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли?
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е. Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има. Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4.
Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли?
“ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е. Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов.
Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта!
Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов.
Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос. – „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
“ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е.
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е. Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има. Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4. Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли?
“ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е.
Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота.
И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов.
Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота.
Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос. – „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е. Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има. Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4. Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли? “ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е.
Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.
към беседата >>
Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е.
Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота.
Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е.
Как ме обича, то е друг въпрос. – „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство?
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство?
“ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат.
към беседата >>
Как ме обича, то е друг въпрос.
Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е.
Как ме обича, то е друг въпрос.
– „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
“ Богатството е сила.
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство?
“ Богатството е сила.
Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе.
към беседата >>
– „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос.
– „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“
към беседата >>
Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството.
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство? “ Богатството е сила.
Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството.
Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен.
към беседата >>
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи?
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи?
Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности.
към беседата >>
Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание.
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство? “ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството.
Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание.
Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати.
към беседата >>
Ако ние я създаваме, защо се губи?
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи?
Ако ние я създаваме, защо се губи?
Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото.
към беседата >>
Следователно от това богатство ти имаш само една малка част.
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство? “ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание.
Следователно от това богатство ти имаш само една малка част.
Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш.
към беседата >>
Значи не е наше достояние.
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи? Ако ние я създаваме, защо се губи?
Значи не е наше достояние.
Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи.
към беседата >>
Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат.
Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство? “ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част.
Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат.
Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй.
към беседата >>
Днес имаш любов, утре изчезне.
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи? Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние.
Днес имаш любов, утре изчезне.
Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него.
към беседата >>
Богатството на тези хора ще ти влияе.
“ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат.
Богатството на тези хора ще ти влияе.
Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят?
към беседата >>
Казваш: „Къде отиде?
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи? Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне.
Казваш: „Къде отиде?
“ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите.
към беседата >>
Ти не си свободен.
Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе.
Ти не си свободен.
Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години.
към беседата >>
“ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности.
Ако любовта е достояние на човека, защо се губи? Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде?
“ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности.
Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта.
към беседата >>
Щом си богат човек, ще имаш много кандидати.
Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен.
Щом си богат човек, ще имаш много кандидати.
Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят.
към беседата >>
Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото.
Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности.
Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото.
А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума.
към беседата >>
Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш.
Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати.
Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш.
Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си.
към беседата >>
А вие гледайте това начало да се увеличи.
Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото.
А вие гледайте това начало да се увеличи.
Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми.
към беседата >>
Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй.
Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш.
Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй.
Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега.
към беседата >>
Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него.
Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи.
Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него.
Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми. Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
Сега пак ще кажете: „В духовния свят?
Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй.
Сега пак ще кажете: „В духовния свят?
“ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо.
към беседата >>
Като дойде любовта, вие се плашите.
Казваш: „Къде отиде? “ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него.
Като дойде любовта, вие се плашите.
Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми. Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
“ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години.
Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят?
“ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години.
То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо.
към беседата >>
Вие всички се плашите от любовта.
“ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите.
Вие всички се плашите от любовта.
Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми. Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
То са все от другия свят.
Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години.
То са все от другия свят.
Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете?
към беседата >>
Да ме извините за тази дума.
Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта.
Да ме извините за тази дума.
Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми. Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си.
Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят.
Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си.
Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия?
към беседата >>
Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми.
А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума.
Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми.
Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега.
Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си.
Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега.
С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия? “ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Но ще ви представя един пример.
Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми.
Но ще ви представя един пример.
към беседата >>
С богатите е лошо, без тях е още по-лошо.
Сега пак ще кажете: „В духовния свят? “ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега.
С богатите е лошо, без тях е още по-лошо.
Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия? “ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му.
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му.
Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов. Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни. Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си. Казвам си: „Да не бях искал това нещо! “
към беседата >>
Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо.
“ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо.
Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо.
Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия? “ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов.
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му.
Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов.
Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни. Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си. Казвам си: „Да не бях искал това нещо! “
към беседата >>
Какво да се прави тогава, я ми кажете?
То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо.
Какво да се прави тогава, я ми кажете?
Казвате: „Защо е тази сиромашия? “ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни.
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му. Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов.
Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни.
Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си. Казвам си: „Да не бях искал това нещо! “
към беседата >>
Казвате: „Защо е тази сиромашия?
Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете?
Казвате: „Защо е тази сиромашия?
“ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си.
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му. Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов. Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни.
Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си.
Казвам си: „Да не бях искал това нещо! “
към беседата >>
“ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия?
“ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
към беседата >>
Казвам си: „Да не бях искал това нещо!
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му. Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов. Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни. Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си.
Казвам си: „Да не бях искал това нещо!
“
към беседата >>
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света.
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света.
Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо.
към беседата >>
“
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му. Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов. Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни. Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си. Казвам си: „Да не бях искал това нещо!
“
към беседата >>
Сиромасите са най-малкото добро.
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света.
Сиромасите са най-малкото добро.
Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия.
към беседата >>
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен.
Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете.
към беседата >>
Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света. Сиромасите са най-малкото добро.
Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави?
към беседата >>
Това е само външната страна.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен.
Това е само външната страна.
Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство.
към беседата >>
И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света. Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега.
към беседата >>
Любовта се отличава с едно качество.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен. Това е само външната страна.
Любовта се отличава с едно качество.
То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно.
към беседата >>
По какво се отличават тия двамата?
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света. Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро.
По какво се отличават тия двамата?
Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът?
към беседата >>
То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен. Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество.
То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот.
Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби.
към беседата >>
Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо.
Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света. Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата?
Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо.
Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия.
към беседата >>
Туй е качеството на любовта.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен. Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот.
Туй е качеството на любовта.
Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат.
към беседата >>
Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия.
Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо.
Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия.
Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение.
към беседата >>
Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете.
Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен. Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта.
Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете.
Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света.
към беседата >>
Казва: „Толкова борч, какво ще се прави?
Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия.
Казва: „Толкова борч, какво ще се прави?
“ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите.
към беседата >>
Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство.
Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете.
Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство.
Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата.
към беседата >>
“ И двамата мислят сега.
И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави?
“ И двамата мислят сега.
Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял.
към беседата >>
Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно.
Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство.
Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно.
Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае.
към беседата >>
Според мене как ще се оправи светът?
По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега.
Според мене как ще се оправи светът?
Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него].
към беседата >>
Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби.
То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно.
Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби.
Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога.
към беседата >>
Направете ортаци сиромаха и богатия.
Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът?
Направете ортаци сиромаха и богатия.
Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева?
към беседата >>
Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат.
Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби.
Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат.
Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов.
към беседата >>
Ортаклъкът, това е пак отношение.
Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия.
Ортаклъкът, това е пак отношение.
Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева? “ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк!
към беседата >>
Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света.
Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат.
Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света.
Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба.
към беседата >>
Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите.
Казва: „Толкова борч, какво ще се прави? “ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение.
Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите.
Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева? “ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк! “
към беседата >>
Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата.
Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света.
Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата.
Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага.
към беседата >>
Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял.
“ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите.
Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял.
И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева? “ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк! “
към беседата >>
Колко време е страдал, не се знае.
Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата.
Колко време е страдал, не се знае.
Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага. При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него].
Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял.
И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него].
Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева? “ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк! “
към беседата >>
Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога.
Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае.
Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога.
Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага. При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева?
Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него].
Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева?
“ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк! “
към беседата >>
Той разбра какво нещо е Божията Любов.
Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога.
Той разбра какво нещо е Божията Любов.
Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага. При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
“ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк!
Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева?
“ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк!
“
към беседата >>
Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба.
Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов.
Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба.
В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага. При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
“
Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева? “ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк!
“
към беседата >>
В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага.
Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба.
В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага.
При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
Това са модерните разбирания на живота.
Това са модерните разбирания на живота.
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат.
към беседата >>
При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага.
При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
към беседата >>
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят.
Това са модерните разбирания на живота.
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят.
Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине.
към беседата >>
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас?
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас?
Казвате, че е само за Иова. Не, то е достояние за всички. Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо. Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление. Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
Две от най-големите възможности.
Това са модерните разбирания на живота. Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят.
Две от най-големите възможности.
Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих!
към беседата >>
Казвате, че е само за Иова.
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас?
Казвате, че е само за Иова.
Не, то е достояние за всички. Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо. Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление. Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах.
Това са модерните разбирания на живота. Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности.
Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах.
Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих! “ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска.
към беседата >>
Не, то е достояние за всички.
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас? Казвате, че е само за Иова.
Не, то е достояние за всички.
Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо. Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление. Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
Това е най-голямата и най-хубава възможност.
Това са модерните разбирания на живота. Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах.
Това е най-голямата и най-хубава възможност.
За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих! “ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо.
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас? Казвате, че е само за Иова. Не, то е достояние за всички.
Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо.
Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление. Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат.
Това са модерните разбирания на живота. Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност.
За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат.
За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих! “ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление.
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас? Казвате, че е само за Иова. Не, то е достояние за всички. Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо.
Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление.
Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине.
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат.
За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине.
Казва: „Слава Богу, че се освободих! “ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас? Казвате, че е само за Иова. Не, то е достояние за всички. Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо. Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление.
Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
към беседата >>
Казва: „Слава Богу, че се освободих!
Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине.
Казва: „Слава Богу, че се освободих!
“ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Един православен свещеник ми разправяше една опитност.
Един православен свещеник ми разправяше една опитност.
Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това!
към беседата >>
“ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска.
Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих!
“ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска.
Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад.
Един православен свещеник ми разправяше една опитност.
Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад.
Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля.
към беседата >>
Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих! “ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска.
Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
към беседата >>
Само беля след беля ми идваха.
Един православен свещеник ми разправяше една опитност. Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад.
Само беля след беля ми идваха.
Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега.
към беседата >>
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах.
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах.
Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така.
към беседата >>
Казвам: „Защо така, защо така?
Един православен свещеник ми разправяше една опитност. Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха.
Казвам: „Защо така, защо така?
“ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е!
към беседата >>
Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията.
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах.
Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията.
А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това.
към беседата >>
“ Един ден ми дойде една идея.
Един православен свещеник ми разправяше една опитност. Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така?
“ Един ден ми дойде една идея.
Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря!
към беседата >>
А що е светийство в света?
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията.
А що е светийство в света?
Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни.
към беседата >>
Казвам си: „Малко ти е това!
Един православен свещеник ми разправяше една опитност. Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея.
Казвам си: „Малко ти е това!
То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред.
към беседата >>
Примирение между сиромашия и богатство.
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света?
Примирение между сиромашия и богатство.
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим.
към беседата >>
То е нищо.“ Дойде друга една беля.
Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това!
То е нищо.“ Дойде друга една беля.
Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора.
към беседата >>
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство.
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!
“ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията?
към беседата >>
Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега.
Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля.
Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега.
Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет.
към беседата >>
“ Ама той, светията, може да каже така.
Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!
“ Ама той, светията, може да каже така.
От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е.
към беседата >>
Че другите хора страдат, нищо не ти е!
Казвам: „Защо така, защо така? “ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега.
Че другите хора страдат, нищо не ти е!
“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега!
към беседата >>
От обикновения човек ние не може да искаме това.
Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така.
От обикновения човек ние не може да искаме това.
Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш.
към беседата >>
“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря!
“ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е!
“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря!
Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си.
към беседата >>
Ние не сме длъжни.
А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това.
Ние не сме длъжни.
Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш.
към беседата >>
Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред.
Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря!
Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред.
Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа.
към беседата >>
Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим.
Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни.
Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим.
Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш.
към беседата >>
Започнах да обичам тези хора.
То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред.
Започнах да обичам тези хора.
По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го?
към беседата >>
Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията?
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим.
Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията?
Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш.
към беседата >>
По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет.
Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора.
По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет.
По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш?
към беседата >>
Ти не го знаеш, какво нещо е.
“ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията?
Ти не го знаеш, какво нещо е.
Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията?
към беседата >>
По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега!
Че другите хора страдат, нищо не ти е! “ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет.
По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега!
“ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя?
към беседата >>
Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш.
От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е.
Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш.
Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная.
към беседата >>
“ Дам му благословението си.
“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега!
“ Дам му благословението си.
След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега.
към беседата >>
Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш.
Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш.
Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш.
Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш.
към беседата >>
След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа.
Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си.
След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа.
Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога.
към беседата >>
Другите облечени, ти гол зъзнеш.
Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш.
Другите облечени, ти гол зъзнеш.
Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите.
към беседата >>
Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го?
Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа.
Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го?
Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога. Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
Къща нямаш.
Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш.
Къща нямаш.
Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране.
към беседата >>
Готов ли си туй да го направиш?
По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го?
Готов ли си туй да го направиш?
“ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога. Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
Знаеш ли какво нещо е сиромашията?
Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш.
Знаеш ли какво нещо е сиромашията?
“ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре?
към беседата >>
“ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя?
По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега! “ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш?
“ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя?
“ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога. Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
“ Казвам: Зная.
Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията?
“ Казвам: Зная.
При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята.
към беседата >>
“ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега.
“ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя?
“ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега.
Иди го направи.“ Това е служене на Бога. Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
При богатството ти на мекичко спиш.
Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная.
При богатството ти на мекичко спиш.
Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре?
към беседата >>
Иди го направи.“ Това е служене на Бога.
След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега.
Иди го направи.“ Това е служене на Бога.
Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
Казвам: Блажени богатите.
Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш.
Казвам: Блажени богатите.
И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш.
към беседата >>
Ако всички хора биха повярвали!...
Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш? “ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя? “ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога.
Ако всички хора биха повярвали!...
към беседата >>
И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране.
Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите.
И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране.
Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
Казвате: „Как ще се оправи светът?
Казвате: „Как ще се оправи светът?
“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота.
към беседата >>
Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре?
Знаеш ли какво нещо е сиромашията? “ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране.
Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре?
Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство.
Казвате: „Как ще се оправи светът?
“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство.
Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
към беседата >>
Тъй разсъждавам, както е на Земята.
“ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре?
Тъй разсъждавам, както е на Земята.
Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
Няма да го бъде.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство.
Няма да го бъде.
Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества.
към беседата >>
Всякога с една красива жена може ли да живееш добре?
При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята.
Всякога с една красива жена може ли да живееш добре?
Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде.
Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде.
Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето.
към беседата >>
Не може да живееш.
Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре?
Не може да живееш.
Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде.
Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде.
Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа.
към беседата >>
Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш.
Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
към беседата >>
Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота.
Казвате: „Как ще се оправи светът? “ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде.
Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота.
Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.
към беседата >>
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея.
36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това.
към беседата >>
Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота.
Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина.
към беседата >>
36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея.
36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена.
Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене.
към беседата >>
Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества.
Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества.
Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде.
към беседата >>
Може би тя си има друго разбиране за живота.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена.
Може би тя си има друго разбиране за живота.
Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са.
към беседата >>
Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето.
Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества.
Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето.
Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо.
към беседата >>
Не че тя е лоша.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота.
Не че тя е лоша.
Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш.
към беседата >>
Някои искат да се запознаят с Христа.
Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето.
Някои искат да се запознаят с Христа.
Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Той си мисли така.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша.
Той си мисли така.
Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
към беседата >>
Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.
Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа.
Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.
Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това.
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така.
Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това.
Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре.
към беседата >>
Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина.
Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.
Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина.
Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Аз какво зная, то си остава за мене.
36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това.
Аз какво зная, то си остава за мене.
Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.
към беседата >>
Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде.
Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина.
Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде.
Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са.
Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене.
Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са.
Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.
към беседата >>
Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо.
Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде.
Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо.
Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш.
Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са.
Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш.
Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.
към беседата >>
Има неща, които не трябва да се казват.
Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо.
Има неща, които не трябва да се казват.
към беседата >>
Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш.
Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.
към беседата >>
Значи, някои неща не се казват.
Значи, някои неща не се казват.
Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес.
към беседата >>
Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре.
Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре.
Случва се едното и другото.
към беседата >>
Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш.
Значи, някои неща не се казват.
Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш.
Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното.
към беседата >>
Случва се едното и другото.
Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре.
Случва се едното и другото.
към беседата >>
Туй е правило.
Значи, някои неща не се казват. Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш.
Туй е правило.
Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба.
към беседата >>
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия.
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия.
към беседата >>
Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението.
Значи, някои неща не се казват. Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило.
Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението.
Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава.
към беседата >>
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия.
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека.
Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
към беседата >>
Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата.
Значи, някои неща не се казват. Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението.
Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата.
Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане.
към беседата >>
Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека.
Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън.
Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат.
към беседата >>
Защото туй е един завършен процес.
Значи, някои неща не се казват. Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата.
Защото туй е един завършен процес.
Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо.
към беседата >>
Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън.
Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат.
Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата.
към беседата >>
Значи, жената разбира следното.
Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес.
Значи, жената разбира следното.
Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват.
към беседата >>
Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат.
Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота.
Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави.
към беседата >>
Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба.
Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното.
Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба.
Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка.
към беседата >>
Това са външни условия.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота.
Това са външни условия.
Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден.
към беседата >>
Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава.
Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба.
Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава.
Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам?
към беседата >>
Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия.
Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
Направете опит, да видите, че любовта ще престане.
Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава.
Направете опит, да видите, че любовта ще престане.
Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?
към беседата >>
Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат.
Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат.
При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
Ама слушайте защо.
Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане.
Ама слушайте защо.
В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме?
към беседата >>
При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата.
Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат.
При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата.
Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
В думата трябва да има три неща, непременно да следват.
Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо.
В думата трябва да има три неща, непременно да следват.
Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени?
към беседата >>
Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави.
Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата.
Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави.
Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка.
Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват.
Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка.
Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях.
към беседата >>
Най-малко по 100 писма ще има на ден.
Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави.
Най-малко по 100 писма ще има на ден.
Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам?
Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка.
Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам?
Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички? “ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени? “ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени?
към беседата >>
Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден.
Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
към беседата >>
НАГОРЕ