НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
392
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
392
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Перпендикулярът на живота
,
ООК
, София, 16.12.1925г.,
Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък.
Когато религията препоръчва на хората нормален, хармоничен живот, тя има предвид благосъстоянието на физическото тяло, за да се проявяваме разумно. Болният човек не може да има права мисъл. Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия.
Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък.
Днес всички хора трябва да се стремят към този възвишен живот. Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
към беседата >>
Днес всички хора трябва да се стремят към този възвишен живот.
Болният човек не може да има права мисъл. Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия. Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък.
Днес всички хора трябва да се стремят към този възвишен живот.
Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
към беседата >>
Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия. Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък. Днес всички хора трябва да се стремят към този възвишен живот.
Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
към беседата >>
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне.
Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества.
към беседата >>
Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне.
Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота.
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни.
към беседата >>
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота.
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си.
Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира.
към беседата >>
Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си.
Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама.
Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки.
към беседата >>
Между разумните същества обаче не трябва да бъде така.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама.
Между разумните същества обаче не трябва да бъде така.
Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света.
към беседата >>
Казват, че пчелите били разумни същества.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така.
Казват, че пчелите били разумни същества.
Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед.
към беседата >>
Не, и те не са разумни.
Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества.
Не, и те не са разумни.
Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека.
към беседата >>
Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира.
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни.
Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира.
Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят.
към беседата >>
Пчелите имат добра организация, но са жестоки.
Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира.
Пчелите имат добра организация, но са жестоки.
Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света.
Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки.
Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света.
Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед.
Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света.
Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед.
Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека.
Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед.
Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека.
Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят.
Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека.
Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят.
Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Той иде отвън и взима всичкия им мед.
Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят.
Той иде отвън и взима всичкия им мед.
към беседата >>
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички.
Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат.
към беседата >>
Освен това искам да вървите успоредно с ангелите.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички.
Освен това искам да вървите успоредно с ангелите.
Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав.
към беседата >>
Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички. Освен това искам да вървите успоредно с ангелите.
Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ.
Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят.
към беседата >>
Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички. Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ.
Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота.
В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката?
към беседата >>
В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички. Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота.
В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др.
Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го!
към беседата >>
Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички. Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др.
Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат.
Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го! " - посочва ти и си заминава.
към беседата >>
Мостът, който тази наука посочва, е здрав.
Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат.
Мостът, който тази наука посочва, е здрав.
Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го! " - посочва ти и си заминава. Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят.
Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав.
Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят.
Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го! " - посочва ти и си заминава. Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката?
Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят.
Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката?
" - „Ето го! " - посочва ти и си заминава. Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
" - „Ето го!
В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката?
" - „Ето го!
" - посочва ти и си заминава. Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
" - посочва ти и си заминава.
Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го!
" - посочва ти и си заминава.
Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката? " - „Ето го! " - посочва ти и си заминава.
Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
към беседата >>
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как?
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как?
- По естествен път. Гладният ще намери хляба. Жадният ще намери водата. Пътникът ще намери моста. По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
- По естествен път.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как?
- По естествен път.
Гладният ще намери хляба. Жадният ще намери водата. Пътникът ще намери моста. По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
Гладният ще намери хляба.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как? - По естествен път.
Гладният ще намери хляба.
Жадният ще намери водата. Пътникът ще намери моста. По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
Жадният ще намери водата.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как? - По естествен път. Гладният ще намери хляба.
Жадният ще намери водата.
Пътникът ще намери моста. По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
Пътникът ще намери моста.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как? - По естествен път. Гладният ще намери хляба. Жадният ще намери водата.
Пътникът ще намери моста.
По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как? - По естествен път. Гладният ще намери хляба. Жадният ще намери водата. Пътникът ще намери моста.
По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
към беседата >>
2.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид.
Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят.
Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид.
Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област.
Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си.
Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път?
към беседата >>
Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това.
Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид.
Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това.
Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си.
Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна.
В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе.
към беседата >>
Когато някой говори много, малко работа свършва.
Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това.
Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош.
Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна.
В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош.
Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш.
към беседата >>
Сега, каква е целта на вашите събрания?
Сега, каква е целта на вашите събрания?
Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем!
към беседата >>
Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците.
Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош.
Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците.
Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети.
към беседата >>
Да ви се говори ли?
Сега, каква е целта на вашите събрания?
Да ви се говори ли?
Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали.
към беседата >>
Като тебе подобен грешник няма в света.
Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците.
Като тебе подобен грешник няма в света.
Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша.
към беседата >>
Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено!
Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли?
Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено!
Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате.
към беседата >>
Да не мислиш, че си тръгнал в правия път?
Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света.
Да не мислиш, че си тръгнал в правия път?
Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи.
към беседата >>
Кой не се събира?
Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено!
Кой не се събира?
В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е.
към беседата >>
Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе.
Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път?
Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе.
Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират.
Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира?
В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират.
Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма.
към беседата >>
Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш.
В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе.
Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш.
Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
Та и вие казвате: "Да се съберем!
Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират.
Та и вие казвате: "Да се съберем!
" Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети.
Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш.
Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети.
Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
" Че кога не сте се събирали.
Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем!
" Че кога не сте се събирали.
Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша.
Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети.
Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша.
Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
Мен се вижда много обикновено това да се събирате.
Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали.
Мен се вижда много обикновено това да се събирате.
По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи.
Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша.
Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи.
Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е.
Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате.
По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е.
Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи.
Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
към беседата >>
Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма.
В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е.
Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма.
Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи.
Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга.
към беседата >>
Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
Та и вие казвате: "Да се съберем! " Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма.
Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
към беседата >>
Бог има всички начини, методи за поправянето на света.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи.
Бог има всички начини, методи за поправянето на света.
Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината?
към беседата >>
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането.
Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават.
към беседата >>
Той ще го обърне.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света.
Той ще го обърне.
За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината.
към беседата >>
Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането.
Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения.
В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
към беседата >>
За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне.
За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога.
Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то?
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения.
В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то?
- При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате.
към беседата >>
Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо?
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога.
Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо?
- Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
- При събирането всякога има едно увеличение.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то?
- При събирането всякога има едно увеличение.
С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се?
към беседата >>
- Защото духовното не може да се предаде на книга.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо?
- Защото духовното не може да се предаде на книга.
Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
С това се отличава събирането.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение.
С това се отличава събирането.
Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил?
към беседата >>
Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината?
Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга.
Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината?
Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането.
Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават.
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
към беседата >>
Не, тя е само мнимо изражение на светлината.
Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината?
Не, тя е само мнимо изражение на светлината.
От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават.
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
към беседата >>
От нея може ли да излезе светлина?
За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината.
От нея може ли да излезе светлина?
към беседата >>
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате.
В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате.
Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите.
Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
към беседата >>
Добре, след като се събирате, увеличавате ли се?
- При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате.
Добре, след като се събирате, увеличавате ли се?
Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
Много извори образуват реките.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите.
Много извори образуват реките.
Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил?
С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се?
Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил?
При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
Многото реки пък образуват морето.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките.
Многото реки пък образуват морето.
Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето.
към беседата >>
При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил?
При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето.
Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи.
Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво.
към беседата >>
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали?
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи.
Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали?
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва.
към беседата >>
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите?
Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към беседата >>
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали?
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
към беседата >>
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си.
Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица.
към беседата >>
Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото.
Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото.
Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.
към беседата >>
Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става?
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си.
Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става?
-Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части?
към беседата >>
Не, то е говорене на ходжата от минарето.
Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото.
Не, то е говорене на ходжата от минарето.
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
към беседата >>
-Неутрализиране. Придобивката се неутрализира.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става?
-Неутрализиране. Придобивката се неутрализира.
Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа.
към беседата >>
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво.
Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето.
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво.
Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче.
към беседата >>
Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира.
Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?
Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н.
към беседата >>
Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва.
Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво.
Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва.
Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите.
към беседата >>
Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите?
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви?
Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите?
Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят.
към беседата >>
Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва.
Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса.
към беседата >>
Имате например една единица.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите?
Имате например една единица.
Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново.
към беседата >>
Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.
Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.
А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила.
към беседата >>
Можете ли да я разделите само на 10 части?
Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица.
Можете ли да я разделите само на 10 части?
На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели.
към беседата >>
А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.
А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот.
към беседата >>
На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа.
-Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части?
На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа.
Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът.
към беседата >>
Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче.
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче.
Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си.
към беседата >>
Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н.
Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа.
Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н.
Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят.
към беседата >>
Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите.
Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче.
Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите.
Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро.
към беседата >>
Значи тия, същите числа пак се повтарят.
Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н.
Значи тия, същите числа пак се повтарят.
Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части.
към беседата >>
Аз гледам от друга страна на въпроса.
Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите.
Аз гледам от друга страна на въпроса.
Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи.
към беседата >>
Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново.
Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят.
Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново.
Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила.
Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса.
Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила.
Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил.
към беседата >>
Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели.
Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново.
Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели.
Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот.
А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила.
Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот.
Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли?
към беседата >>
Такъв е законът.
На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели.
Такъв е законът.
Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си.
Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот.
Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си.
Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш.
към беседата >>
Така е и в Божествения свят.
Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът.
Така е и в Божествения свят.
Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро.
Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си.
Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро.
Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?
към беседата >>
Единицата може да се раздели само на 10 части.
Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят.
Единицата може да се раздели само на 10 части.
Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Не е лошо човек да се гневи.
Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро.
Не е лошо човек да се гневи.
Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!
към беседата >>
Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части.
Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
към беседата >>
Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил.
Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи.
Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил.
Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си?
към беседата >>
Сега да пристъпя към важния въпрос.
Сега да пристъпя към важния въпрос.
Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните?
към беседата >>
Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли?
Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил.
Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли?
Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си? " - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа.
към беседата >>
Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов.
Сега да пристъпя към важния въпрос.
Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов.
Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
към беседата >>
Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш.
Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли?
Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш.
Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си? " - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Кои са качествата на Божествената Любов?
Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов.
Кои са качествата на Божествената Любов?
Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
към беседата >>
Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?
Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш.
Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?
" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си? " - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Вие от толкова години търсите Божествената Любов.
Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов?
Вие от толкова години търсите Божествената Любов.
Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече.
към беседата >>
" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!
Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?
" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!
" Като се върне, питам го: "Доволен ли си? " - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов?
Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов.
Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов?
Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта.
към беседата >>
" Като се върне, питам го: "Доволен ли си?
Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!
" Като се върне, питам го: "Доволен ли си?
" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните?
Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов?
Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните?
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание.
към беседата >>
" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа.
Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си?
" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа.
Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните?
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас.
към беседата >>
Това той ще свърши отлично.
Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана? " Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай! " Като се върне, питам го: "Доволен ли си? " - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа.
Това той ще свърши отлично.
към беседата >>
Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи.
Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
"- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението.
към беседата >>
Сега да се повърнем към съществената мисъл.
Сега да се повърнем към съществената мисъл.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява.
към беседата >>
"- нищо повече.
Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!
"- нищо повече.
Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен.
към беседата >>
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
Сега да се повърнем към съществената мисъл.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората?
към беседата >>
Това е едно малко по-високо състояние на любовта.
Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече.
Това е едно малко по-високо състояние на любовта.
Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва.
към беседата >>
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия.
към беседата >>
Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание.
Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта.
Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание.
Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира.
към беседата >>
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг.
Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг.
Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко.
към беседата >>
Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас.
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание.
Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас.
Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
към беседата >>
Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат.
Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг.
Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат.
Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи!
към беседата >>
Недоволство има и в учението.
Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас.
Недоволство има и в учението.
Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив.
към беседата >>
Сам ще свири и ще се упражнява.
Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат.
Сам ще свири и ще се упражнява.
Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете.
към беседата >>
Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен.
"- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението.
Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен.
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов?
към беседата >>
Кога ще свири пред хората?
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява.
Кога ще свири пред хората?
- Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!
към беседата >>
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва.
Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен.
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва.
Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя?
към беседата >>
- Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия.
В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората?
- Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия.
Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш.
към беседата >>
Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира.
Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва.
Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира.
Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания.
към беседата >>
Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко.
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия.
Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко.
Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се!
към беседата >>
Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира.
Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
към беседата >>
Не, ще мълчите за съществените работи!
Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко.
Не, ще мълчите за съществените работи!
Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш.
към беседата >>
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив.
Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив.
Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
към беседата >>
Ако разберете буквално, ще млъкнете.
Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи!
Ако разберете буквално, ще млъкнете.
Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата.
към беседата >>
Питам: Как отпадна тази любов?
Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив.
Питам: Как отпадна тази любов?
Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога.
към беседата >>
Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!
Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете.
Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!
" Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото.
към беседата >>
Къде отиде тя?
Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов?
Къде отиде тя?
Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога".
към беседата >>
" Ти мълчиш.
- Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!
" Ти мълчиш.
- "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш.
към беседата >>
Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания.
Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя?
Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания.
Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете?
към беседата >>
- "Кажи нещо, моля ти се!
Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш.
- "Кажи нещо, моля ти се!
" - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква.
към беседата >>
Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? " Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания.
Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо?
към беседата >>
" - Ти пак мълчиш.
Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се!
" - Ти пак мълчиш.
Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото.
към беседата >>
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него.
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината.
към беседата >>
Не, то е буквата на нещата.
Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш.
Не, то е буквата на нещата.
Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите.
към беседата >>
Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога.
Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога.
Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете.
към беседата >>
Аз говоря за същественото.
Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо! " Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата.
Аз говоря за същественото.
Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно.
към беседата >>
Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога".
Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога.
Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога".
Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов.
към беседата >>
Само за него ще мълчиш.
" Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото.
Само за него ще мълчиш.
Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече!
към беседата >>
Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете?
Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога".
Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете?
Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл.
към беседата >>
Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква.
- "Кажи нещо, моля ти се! " - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш.
Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква.
Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре.
към беседата >>
Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо?
Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете?
Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо?
- Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината.
към беседата >>
Не, ще мълчиш за същественото.
" - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква.
Не, ще мълчиш за същественото.
Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш.
към беседата >>
- Вие не можете без светлината.
И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо?
- Вие не можете без светлината.
Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов.
към беседата >>
Друг път ще кажа да говорите.
Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото.
Друг път ще кажа да говорите.
Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш.
към беседата >>
Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете.
Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината.
Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете.
А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено.
към беседата >>
Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно.
Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите.
Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно.
Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя?
към беседата >>
А крушката е само проводник на тази любов.
Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете.
А крушката е само проводник на тази любов.
Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое?
към беседата >>
Другите й казват: "Млъкни вече!
Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно.
Другите й казват: "Млъкни вече!
" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание.
към беседата >>
Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл.
Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов.
Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл.
Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем.
към беседата >>
" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре.
Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече!
" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре.
- "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание.
към беседата >>
Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината.
Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл.
Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината.
Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота.
към беседата >>
- "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш.
Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре.
- "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш.
После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко.
към беседата >>
Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов.
- Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината.
Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов.
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете.
към беседата >>
После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш.
Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш.
После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш.
Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря.
към беседата >>
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено.
Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов.
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено.
Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога.
към беседата >>
Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя?
Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш.
Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя?
Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време.
към беседата >>
Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое?
А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено.
Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое?
- Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината.
към беседата >>
Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание.
Другите й казват: "Млъкни вече! " Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя?
Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание.
Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш!
към беседата >>
- Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем.
Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое?
- Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем.
Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем.
към беседата >>
Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание.
" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание.
Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание.
И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога?
към беседата >>
Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота.
Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем.
Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота.
Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога.
към беседата >>
И там ще поговоря малко.
- "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание.
И там ще поговоря малко.
Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?
към беседата >>
Но не е само това, че ще четете.
Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота.
Но не е само това, че ще четете.
Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
към беседата >>
Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря.
После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко.
Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря.
А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома.
към беседата >>
Това четене ми показва пътя към Бога.
Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете.
Това четене ми показва пътя към Бога.
И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света.
към беседата >>
А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време.
Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря.
А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време.
Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него.
към беседата >>
И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината.
Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога.
И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината.
Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога.
към беседата >>
Малко ще говориш!
Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време.
Малко ще говориш!
Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога!
към беседата >>
Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем.
- Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината.
Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем.
Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво.
към беседата >>
Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога?
Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш!
Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога?
И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома!
към беседата >>
Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога.
Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем.
Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога.
Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
И как вярваш?
И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога?
И как вярваш?
" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса.
към беседата >>
Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога.
Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома.
Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?
" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома.
Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям.
към беседата >>
Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света.
Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път.
Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света.
Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него.
А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома.
Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него.
Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома!
към беседата >>
Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога.
И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света.
Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога.
Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
Ама кажи ми нещо за Бога!
Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него.
Ама кажи ми нещо за Бога!
Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече.
към беседата >>
Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво.
Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога.
Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво.
Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома!
Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога!
Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома!
Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта?
към беседата >>
Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво.
Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
към беседата >>
Туй е разрешението на въпроса.
И как вярваш? " Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома!
Туй е разрешението на въпроса.
А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът?
към беседата >>
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате.
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате.
Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва.
към беседата >>
А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям.
" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса.
А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям.
Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата?
към беседата >>
Какво изваждате?
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате.
Какво изваждате?
Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва.
към беседата >>
Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома!
Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям.
Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома!
Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл?
към беседата >>
Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става?
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате?
Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става?
- Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва.
към беседата >>
Нищо повече.
Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома!
Нищо повече.
Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата?
към беседата >>
- Един лъч от тази лампичка изгасва.
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става?
- Един лъч от тази лампичка изгасва.
После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н.
към беседата >>
Какво нещо е свещта?
Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече.
Какво нещо е свещта?
Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека.
към беседата >>
После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва.
После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?
" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка.
към беседата >>
Какво нещо е човекът?
Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта?
Какво нещо е човекът?
Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът?
към беседата >>
" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва.
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?
" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва.
- "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
към беседата >>
Какво нещо е душата?
А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът?
Какво нещо е душата?
Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила.
към беседата >>
- "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва.
Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва.
- "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва.
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
към беседата >>
Какво нещо е неговата мисъл?
Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата?
Какво нещо е неговата мисъл?
Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог?
към беседата >>
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва.
Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва.
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва.
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
към беседата >>
Какво нещо е душата?
Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл?
Какво нещо е душата?
- Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко.
към беседата >>
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н.
- Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва.
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н.
сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите?
към беседата >>
- Това е животът на човека.
Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата?
- Това е животът на човека.
Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка.
После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има? " Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н.
сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка.
Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес.
към беседата >>
Какво нещо е духът?
Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека.
Какво нещо е духът?
- Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка.
Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец.
към беседата >>
- Това е неговата сила.
Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът?
- Това е неговата сила.
Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
- "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила.
Какво нещо е Бог?
- Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири.
към беседата >>
- Той е всичко.
Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог?
- Той е всичко.
Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите?
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите?
Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири!
към беседата >>
Това са философски отговори на тия въпроси.
- Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко.
Това са философски отговори на тия въпроси.
към беседата >>
Ще започнете обратния процес.
сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите?
Ще започнете обратния процес.
Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва.
към беседата >>
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете?
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете?
Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате.
към беседата >>
Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец.
Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес.
Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец.
Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
към беседата >>
Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете?
Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща.
Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре.
към беседата >>
Нека дойде да ни посвири!
Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец.
Нека дойде да ни посвири!
" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
към беседата >>
Питат ни: "Защо ви е светлината?
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща.
Питат ни: "Защо ви е светлината?
" - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети!
към беседата >>
" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири.
Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!
" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири.
И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се.
към беседата >>
" - За да четем книгата на живота.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината?
" - За да четем книгата на живота.
Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото.
към беседата >>
И хубаво свири!
" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири.
И хубаво свири!
Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва.
към беседата >>
Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота.
Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си.
Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро.
към беседата >>
Веднага лампичката светва.
Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири!
Веднага лампичката светва.
После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка!
към беседата >>
Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си.
Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате.
И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение.
към беседата >>
После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва.
После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме.
към беседата >>
И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре.
Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате.
И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре.
Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение".
към беседата >>
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
към беседата >>
Накарайте тази лампичка да свети!
Питат ни: "Защо ви е светлината? " - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре.
Накарайте тази лампичка да свети!
Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост.
към беседата >>
Всички са доволни, радват й се.
" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение.
Всички са доволни, радват й се.
Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва.
към беседата >>
Силата е в малкото.
" - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети!
Силата е в малкото.
Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква?
към беседата >>
Лампичката още повече светва.
И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се.
Лампичката още повече светва.
Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев.
към беседата >>
Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро.
Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото.
Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро.
Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре?
към беседата >>
Ами онази сестра там била художничка!
Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва.
Ами онази сестра там била художничка!
Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи!
към беседата >>
Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение.
Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро.
Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение.
Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи.
към беседата >>
Нека си донесе картините, да й ги разгледаме.
После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка!
Нека си донесе картините, да й ги разгледаме.
Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс.
към беседата >>
Да обясня думата "приложение".
И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение.
Да обясня думата "приложение".
Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане.
към беседата >>
Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме.
Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва.
към беседата >>
Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост.
Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение".
Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост.
Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма.
към беседата >>
Лампичката още повече светва.
Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
Лампичката още повече светва.
За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави!
към беседата >>
Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква?
Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост.
Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква?
Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен.
към беседата >>
За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев.
Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва.
За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев.
И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!
към беседата >>
Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре?
Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква?
Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре?
Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото.
към беседата >>
И хубаво работи!
Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев.
И хубаво работи!
Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
към беседата >>
Следователно един човек на друг не може да се наложи.
Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре?
Следователно един човек на друг не може да се наложи.
Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата.
към беседата >>
Нека я накараме да ни отвори един курс.
Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи!
Нека я накараме да ни отвори един курс.
Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва.
към беседата >>
Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане.
Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи.
Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане.
Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него.
към беседата >>
Лампичката още повече светва.
Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс.
Лампичката още повече светва.
За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина.
към беседата >>
Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма.
Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане.
Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма.
Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави!
Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва.
За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави!
Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер.
към беседата >>
Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен.
Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма.
Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен.
Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
Хайде, нека ни направи една баница!
За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави!
Хайде, нека ни направи една баница!
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека.
към беседата >>
Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото.
Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен.
Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото.
Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата.
Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото.
Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата.
Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
А лампичката светва и все повече светва.
Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са.
А лампичката светва и все повече светва.
Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него.
Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата.
Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него.
Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина.
Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва.
Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина.
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него.
Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
към беседата >>
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер.
За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина.
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер.
Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Та сега искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а да го прилагате.
Та сега искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а да го прилагате.
към беседата >>
Това е вече Божественото в човека.
Хайде, нека ни направи една баница! " Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер.
Това е вече Божественото в човека.
Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека.
Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
към беседата >>
Аз днес обясних един велик закон в живота.
Аз днес обясних един велик закон в живота.
Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?
към беседата >>
Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени.
Аз днес обясних един велик закон в живота.
Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени.
Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията.
към беседата >>
Единият вид жени са герои, а другите -страхливци.
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени.
Единият вид жени са герои, а другите -страхливци.
Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне.
към беседата >>
Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци.
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци.
Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци.
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
към беседата >>
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци.
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!
" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат.
към беседата >>
" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!
" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?
" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец?
към беседата >>
" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията.
Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?
" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията.
Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас?
към беседата >>
Никой не може да ги избегне.
Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията.
Никой не може да ги избегне.
Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас.
към беседата >>
Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне.
Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
към беседата >>
И страхливите страдат, и героите страдат.
И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има! " От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека.
И страхливите страдат, и героите страдат.
Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни.
към беседата >>
Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец?
" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец? " Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат.
Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец?
Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне.
към беседата >>
Кое е по-хубаво за вас?
" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец?
Кое е по-хубаво за вас?
(Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество.
към беседата >>
(Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас.
Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас?
(Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас.
В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
към беседата >>
В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас.
В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.
към беседата >>
Той трябва да се изясни.
И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?
Той трябва да се изясни.
Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.
към беседата >>
Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне.
Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни.
Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне.
Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора.
към беседата >>
Страхът е едно отрицателно качество.
Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне.
Страхът е едно отрицателно качество.
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта.
към беседата >>
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
(Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество.
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
към беседата >>
Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.
В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.
Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл.
към беседата >>
Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.
Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие.
Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.
Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл.
към беседата >>
Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора.
Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.
Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора.
Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето.
към беседата >>
Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта.
Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора.
Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта.
Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта.
Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл.
Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл.
Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл.
Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл.
Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл.
Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето.
Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл.
Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето.
Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето.
Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
към беседата >>
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето.
Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път.
към беседата >>
Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето.
Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка.
Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря.
към беседата >>
Какво ви показва тя?
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка.
Какво ви показва тя?
Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва.
към беседата >>
Тя ви показва посоката.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя?
Тя ви показва посоката.
Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда?
към беседата >>
Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката.
Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг.
Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да!
към беседата >>
Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг.
Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път.
Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя.
към беседата >>
Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря.
Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път.
Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря.
И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба.
към беседата >>
И звездата се изгубва.
Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря.
И звездата се изгубва.
Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети.
към беседата >>
Казала ли ви е нещо тази звезда?
Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва.
Казала ли ви е нещо тази звезда?
- Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина.
към беседата >>
- Да!
Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда?
- Да!
Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ!
към беседата >>
Тя ви определя пътя.
Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да!
Тя ви определя пътя.
По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя.
към беседата >>
По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба.
Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя.
По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба.
Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ.
към беседата >>
Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети.
И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба.
Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети.
Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ?
към беседата >>
Ще ви представя друга картина.
Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети.
Ще ви представя друга картина.
Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас!
към беседата >>
Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ!
- Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина.
Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ!
Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт!
към беседата >>
Пък голяма виелица и вие изгубите пътя.
Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ!
Пък голяма виелица и вие изгубите пътя.
По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър.
към беседата >>
По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ.
По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя.
По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ.
Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея.
към беседата >>
Какво иска да ви каже тази свещ?
Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ.
Какво иска да ви каже тази свещ?
Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!
към беседата >>
Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас!
Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ?
Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас!
Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!
към беседата >>
Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт!
Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас!
Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт!
Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ.
към беседата >>
Нашият господар е много добър.
Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт!
Нашият господар е много добър.
Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта.
към беседата >>
Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея.
По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър.
Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея.
Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете.
към беседата >>
Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!
Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея.
Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!
" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов.
към беседата >>
" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!
Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!
" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!
" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината.
към беседата >>
" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ.
Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!
" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ.
Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
Тази светлина е израз на Любовта.
Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ.
Тази светлина е израз на Любовта.
И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете.
Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта.
И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете.
И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов.
Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни! " Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете.
И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов.
Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината.
" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе! " Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов.
Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината.
Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината.
Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
към беседата >>
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината.
Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене.
към беседата >>
Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината.
Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят.
Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката.
към беседата >>
Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят.
Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават.
Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч.
към беседата >>
Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават.
Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра.
И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината.
към беседата >>
И тя загасва един лъч от светлината.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра.
И тя загасва един лъч от светлината.
Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас.
към беседата >>
Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината.
Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене.
Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките.
към беседата >>
Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката.
Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене.
Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката.
Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми!
към беседата >>
Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч.
Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката.
Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч.
И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо?
към беседата >>
И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината.
Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч.
И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината.
И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми.
към беседата >>
И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас.
И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината.
И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас.
Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра.
към беседата >>
Аз съм опитвал птичките.
Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас.
Аз съм опитвал птичките.
Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра.
към беседата >>
Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми!
Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките.
Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми!
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват.
към беседата >>
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо?
Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми!
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо?
По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
към беседата >>
По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми.
И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо?
По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми.
Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски.
към беседата >>
Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра.
И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми.
Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра.
Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици.
към беседата >>
Другите все бягат, не хващат вяра.
Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра.
Другите все бягат, не хващат вяра.
Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
към беседата >>
Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват.
Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра.
Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват.
В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
към беседата >>
В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват.
В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца.
към беседата >>
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски.
По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си.
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски.
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца.
към беседата >>
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици.
Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски.
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици.
Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми.
към беседата >>
Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици.
Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това?
към беседата >>
На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях.
На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми?
към беседата >>
Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца.
В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца.
Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!
към беседата >>
Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца.
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца.
Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца.
Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам.
към беседата >>
Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми.
Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца.
Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми.
Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете.
към беседата >>
Питам: Как бихте изтълкували това?
Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми.
Питам: Как бихте изтълкували това?
Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха.
към беседата >>
Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми?
На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това?
Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми?
Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта.
към беседата >>
Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!
Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми?
Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!
" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери.
към беседата >>
" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам.
Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!
" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам.
Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание.
към беседата >>
Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете.
Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам.
Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете.
Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра.
към беседата >>
Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха.
Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете.
Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха.
Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер.
към беседата >>
Легнаха си спокойни вечерта.
Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха.
Легнаха си спокойни вечерта.
Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер.
към беседата >>
Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери.
Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! " Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта.
Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери.
Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример.
към беседата >>
Значи и у тях има съзнание.
" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери.
Значи и у тях има съзнание.
Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си.
към беседата >>
Мъжкият косер не хваща вяра.
Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание.
Мъжкият косер не хваща вяра.
И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
И вие сега мязате на този мъжки косер.
Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра.
И вие сега мязате на този мъжки косер.
Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер.
Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер.
Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер.
Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
Казвам: Ето един похвален пример.
Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер.
Казвам: Ето един похвален пример.
Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си.
Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример.
Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си.
Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
Господ ще помисли и за тебе.
Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си.
Господ ще помисли и за тебе.
към беседата >>
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе.
Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене.
към беседата >>
Външният свят заради нас няма да се измени.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе.
Външният свят заради нас няма да се измени.
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица.
към беседата >>
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени.
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце.
Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога.
към беседата >>
Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце.
Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво.
Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение?
към беседата >>
Ще ви кажа защо.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво.
Ще ви кажа защо.
Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси.
към беседата >>
Една такава нощ може да бъде благословение за мене.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо.
Една такава нощ може да бъде благословение за мене.
Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека.
към беседата >>
Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица.
Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене.
Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица.
Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
към беседата >>
Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога.
Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица.
Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога.
Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят.
към беседата >>
Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение?
Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога.
Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение?
Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее.
към беседата >>
Тази нощ ме спаси.
Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение?
Тази нощ ме спаси.
Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек?
към беседата >>
Някога пък добрият ден може да погуби човека.
Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси.
Някога пък добрият ден може да погуби човека.
Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя?
към беседата >>
Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека.
Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо.
към беседата >>
Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят.
Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога.
Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят.
Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни?
към беседата >>
Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее.
Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят.
Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее.
Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално!
към беседата >>
Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек?
Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее.
Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек?
Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно.
към беседата >>
Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя?
Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек?
Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя?
Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо.
към беседата >>
Отбивам се и пропускам своето благо.
Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя?
Отбивам се и пропускам своето благо.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие.
към беседата >>
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни?
Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни?
Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
към беседата >>
Не мислете, че външната обстановка е нещо реално!
Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни?
Не мислете, че външната обстановка е нещо реално!
Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза.
към беседата >>
Тя не е нещо меродавно.
Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално!
Тя не е нещо меродавно.
Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо.
Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно.
Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо.
Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя.
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя.
Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват.
към беседата >>
Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие.
Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо.
Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие.
Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя.
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя.
Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя.
Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг.
към беседата >>
Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие.
Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Страхът е ясен сам по себе си.
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя.
Страхът е ясен сам по себе си.
Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят.
към беседата >>
Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза.
Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено.
Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза.
Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците.
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си.
Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците.
Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид.
към беседата >>
Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза.
Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
към беседата >>
Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави?
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците.
Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави?
Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това.
към беседата >>
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот.
Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна.
към беседата >>
Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват.
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави?
Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват.
Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот.
Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче.
Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош.
към беседата >>
Само разумните хора могат да се поздравяват един друг.
Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват.
Само разумните хора могат да се поздравяват един друг.
Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче.
Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят.
Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците.
към беседата >>
Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят.
Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг.
Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят.
Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва.
към беседата >>
Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област.
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят.
Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област.
Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света.
към беседата >>
3.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Ще кажете: нагоре!
Какво им липсва тогава? Какво липсва на съвременната европейска култура? Всичко имат, но им липсва съзнанието, че се отклонили от правия път на живота си, вследствие на което те забатачиха и не могат да си изкарат кораба. Те сега седят и мислят, накъде да го изкарат. Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава?
Ще кажете: нагоре!
Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си.
към беседата >>
Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила.
Че ние искаме да бъдем богати, права е мисълта. За какво богатство се говори? – За разумно богатство! Ние искаме да бъдем красиви, но красота, която да е израз на човешката разумност. Нека в туй красиво лице да се чете разумността на една възвишена душа, на един ангел, който е слязъл да прави добро.
Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила.
към беседата >>
Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време.
Какво липсва на съвременната европейска култура? Всичко имат, но им липсва съзнанието, че се отклонили от правия път на живота си, вследствие на което те забатачиха и не могат да си изкарат кораба. Те сега седят и мислят, накъде да го изкарат. Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава? Ще кажете: нагоре!
Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време.
В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта.
към беседата >>
Ще ви приведа един малък пример.
Ще ви приведа един малък пример.
Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт.
към беседата >>
В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа!
Всичко имат, но им липсва съзнанието, че се отклонили от правия път на живота си, вследствие на което те забатачиха и не могат да си изкарат кораба. Те сега седят и мислят, накъде да го изкарат. Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава? Ще кажете: нагоре! Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време.
В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа!
” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път.
към беседата >>
Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните.
Ще ви приведа един малък пример.
Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните.
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души.
към беседата >>
” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят.
Те сега седят и мислят, накъде да го изкарат. Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава? Ще кажете: нагоре! Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа!
” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят.
Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно.
към беседата >>
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея.
Ще ви приведа един малък пример. Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните.
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея.
Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти?
към беседата >>
Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели.
Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава? Ще кажете: нагоре! Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят.
Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели.
Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно.
към беседата >>
Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа?
Ще ви приведа един малък пример. Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея.
Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа?
Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух?
към беседата >>
Те добили външна чистота, но изгубили словото си.
Ще кажете: нагоре! Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели.
Те добили външна чистота, но изгубили словото си.
Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си!
към беседата >>
Ще избягате ли?
Ще ви приведа един малък пример. Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа?
Ще избягате ли?
Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца?
към беседата >>
Следователно, с това не се постига целта.
Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си.
Следователно, с това не се постига целта.
Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим.
към беседата >>
Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт.
Ще ви приведа един малък пример. Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли?
Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт.
Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син.
към беседата >>
Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път.
В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа! ” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта.
Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път.
В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли?
към беседата >>
Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души.
Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт.
Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души.
Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син.
към беседата >>
В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно.
” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път.
В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно.
Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин.
към беседата >>
Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти?
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души.
Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти?
Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери?
към беседата >>
Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно.
Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно.
Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно.
Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят.
към беседата >>
Не е ли човешкият дух?
Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти?
Не е ли човешкият дух?
Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца?
към беседата >>
Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си!
Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно.
Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си!
Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се.
към беседата >>
Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца?
Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух?
Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца?
Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца?
към беседата >>
Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим.
Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си!
Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим.
Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората.
към беседата >>
Казва се за Бога, че имал само един Син.
Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца?
Казва се за Бога, че имал само един Син.
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават.
към беседата >>
Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли?
Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим.
Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли?
– няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко.
към беседата >>
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син.
Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син.
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син.
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
към беседата >>
– няма да се уредят по никой начин.
В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли?
– няма да се уредят по никой начин.
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
към беседата >>
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери?
Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син.
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери?
Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много?
към беседата >>
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят.
Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин.
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят.
Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
към беседата >>
Някой казва: какво да правя, като имам много деца?
Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери?
Някой казва: какво да правя, като имам много деца?
Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много? Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
Даже ако очите се движат много, изтриват се.
Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят.
Даже ако очите се движат много, изтриват се.
От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много.
към беседата >>
Той трябва ли да отхрани всички тези деца?
Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца?
Той трябва ли да отхрани всички тези деца?
Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много? Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
От какво ослепяват хората.
Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се.
От какво ослепяват хората.
Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта?
към беседата >>
Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават.
Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца?
Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават.
И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много? Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко.
Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората.
Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко.
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там?
към беседата >>
И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават.
И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много? Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
– няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко.
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът.
към беседата >>
Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много?
Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим?
Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много?
Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт.
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
към беседата >>
Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много?
Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.
към беседата >>
Защото гледат много.
Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо?
Защото гледат много.
Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе.
към беседата >>
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот.
Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си.
към беседата >>
Нали отишли за концерта?
От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много.
Нали отишли за концерта?
Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите?
към беседата >>
Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот.
Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот.
Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек.
към беседата >>
Кой е главния актьор там?
Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта?
Кой е главния актьор там?
– Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо.
към беседата >>
Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот.
Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!
Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него.
към беседата >>
– Виртуозът.
Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там?
– Виртуозът.
Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител.
към беседата >>
Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни!
Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа.
Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй.
към беседата >>
Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът.
Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът.
към беседата >>
Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа.
Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави.
Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо.
към беседата >>
Който играе.
Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор?
Който играе.
Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори?
към беседата >>
Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си.
Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави.
Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си.
Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия.
към беседата >>
Какво ще разглеждаш другите?
Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе.
Какво ще разглеждаш другите?
Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15.
към беседата >>
Студът няма влияние върху разумния човек.
Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си.
Студът няма влияние върху разумния човек.
Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света.
към беседата >>
Публиката и ти сте едно и също нещо.
Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите?
Публиката и ти сте едно и също нещо.
Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят.
към беседата >>
Той се намира извън него.
Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек.
Той се намира извън него.
Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества.
към беседата >>
Вие сте един и същ числител.
– Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо.
Вие сте един и същ числител.
Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения?
към беседата >>
Разумният човек е извън съвременния обществен строй.
Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него.
Разумният човек е извън съвременния обществен строй.
Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме.
към беседата >>
Важното нещо е героят, актьорът.
Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител.
Важното нещо е героят, актьорът.
А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега.
към беседата >>
Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо.
Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй.
Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо.
Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме.
към беседата >>
А колко са ти актьори?
Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът.
А колко са ти актьори?
Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя!
към беседата >>
Той е извън всички тия условия.
Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо.
Той е извън всички тия условия.
Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот.
към беседата >>
Може да са 10–15.
Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори?
Може да са 10–15.
Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко!
към беседата >>
Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света.
Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия.
Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света.
Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам.
към беседата >>
Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят.
Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15.
Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят.
Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко! Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Съвременният свят се управлява от разумни същества.
Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света.
Съвременният свят се управлява от разумни същества.
Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора.
към беседата >>
Защо се развалят семейните отношения?
Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят.
Защо се развалят семейните отношения?
Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко! Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Туй нещо ние още не съзнаваме.
Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества.
Туй нещо ние още не съзнаваме.
Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева.
към беседата >>
Аз ще ви кажа сега.
Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения?
Аз ще ви кажа сега.
Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко! Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме.
Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме.
Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме.
Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега!
към беседата >>
Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя!
А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега.
Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя!
Чакайте малко! Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот.
Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме.
Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот.
Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора.
към беседата >>
Чакайте малко!
Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя!
Чакайте малко!
Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам.
Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот.
Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам.
Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам.
към беседата >>
Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко!
Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора.
Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам.
Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора.
Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен.
към беседата >>
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори.
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори.
Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева.
Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора.
Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева.
Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните.
към беседата >>
Да не ви се види обидна думата “професор”.
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори.
Да не ви се види обидна думата “професор”.
Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор.
към беседата >>
Ама дай ми сега!
Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева.
Ама дай ми сега!
Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път.
към беседата >>
Професор значи човек, който изповядва нещо.
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори. Да не ви се види обидна думата “професор”.
Професор значи човек, който изповядва нещо.
Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво?
към беседата >>
Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора.
Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега!
Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора.
Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш.
към беседата >>
Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството.
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори. Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо.
Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството.
Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е.
към беседата >>
Ама не мога да ти повярвам.
Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора.
Ама не мога да ти повярвам.
Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш.
към беседата >>
Защо се нарича професор?
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори. Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството.
Защо се нарича професор?
– Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета.
към беседата >>
Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен.
Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам.
Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен.
Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек.
към беседата >>
– Понеже изповядва това нещо.
Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори. Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор?
– Понеже изповядва това нещо.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор.
към беседата >>
Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните.
Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен.
Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните.
Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора.
към беседата >>
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор.
Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор.
По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш.
към беседата >>
Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път.
Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните.
Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път.
Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога.
към беседата >>
По какво?
Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор.
По какво?
– По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”.
към беседата >>
Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш.
Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път.
Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш.
Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа.
към беседата >>
– По каквото и да е.
Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво?
– По каквото и да е.
Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н.
към беседата >>
Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш.
Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш.
Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш.
Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал.
към беседата >>
Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета.
Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е.
Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета.
В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”.
към беседата >>
Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек.
Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш.
Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек.
Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност.
към беседата >>
В Америка всеки е професор.
– Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета.
В Америка всеки е професор.
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори.
към беседата >>
Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора.
Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек.
Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора.
Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори.
към беседата >>
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор.
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш.
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
Вие още не сте намерили Бога.
Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора.
Вие още не сте намерили Бога.
Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания.
към беседата >>
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”.
По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш.
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
към беседата >>
Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа.
Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога.
Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа.
Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот.
към беседата >>
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н.
– По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н.
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
към беседата >>
Някой казва: ама аз съм сънувал.
Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа.
Някой казва: ама аз съм сънувал.
Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото?
към беседата >>
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”.
Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н.
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”.
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите.
към беседата >>
Оставете сънищата, те не са реалност.
Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал.
Оставете сънищата, те не са реалност.
Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма.
към беседата >>
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори.
В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”.
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори.
Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
към беседата >>
Вие сте професори.
Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност.
Вие сте професори.
Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави?
към беседата >>
Туй е едно съвпадение на нещата.
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори.
Туй е едно съвпадение на нещата.
Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора?
към беседата >>
Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания.
Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори.
Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания.
Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това?
към беседата >>
Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата.
Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори?
към беседата >>
Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот.
Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания.
Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот.
Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега?
към беседата >>
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората?
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението?
към беседата >>
Има ли нещо чудно в новото?
Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот.
Има ли нещо чудно в новото?
– Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде?
към беседата >>
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите.
В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира.
към беседата >>
– Няма.
Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото?
– Няма.
Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо.
към беседата >>
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
към беседата >>
Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави?
Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма.
Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави?
Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо. Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора?
Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите.
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора?
Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
към беседата >>
Чудно ли е това?
Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави?
Чудно ли е това?
Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо. Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори?
Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора?
Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори?
Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор!
към беседата >>
Ами защо да дойде сега?
Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това?
Ами защо да дойде сега?
Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо. Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Няма ли право той да си даде мнението?
Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори?
Няма ли право той да си даде мнението?
Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората!
към беседата >>
Че кога да дойде?
Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега?
Че кога да дойде?
Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо. Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Той има право и да гледа, и да фотографира.
Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението?
Той има право и да гледа, и да фотографира.
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат.
към беседата >>
Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо.
– Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде?
Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо.
Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира.
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
към беседата >>
Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо.
Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”
към беседата >>
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво.
към беседата >>
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме?
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме?
Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето.
към беседата >>
Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор!
Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор!
Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения.
към беседата >>
Вие търсите Бога, нали?
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме?
Вие търсите Бога, нали?
Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна.
към беседата >>
Чудни са хората!
Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор!
Чудни са хората!
Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения. Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там.
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме? Вие търсите Бога, нали?
Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там.
Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе?
към беседата >>
Бог е дал свобода на всички хора да гледат.
Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората!
Бог е дал свобода на всички хора да гледат.
Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения. Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
Не че Го няма там, но Той ви изпитва.
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме? Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там.
Не че Го няма там, но Той ви изпитва.
И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там.
към беседата >>
Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат.
Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения. Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
И вие тогава казвате: това е празна работа!
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме? Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва.
И вие тогава казвате: това е празна работа!
Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили?
към беседата >>
Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво.
Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво.
Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения. Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
Учените казват, че търсили Бога в небето.
Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме? Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа!
Учените казват, че търсили Бога в небето.
Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица.
към беседата >>
Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения.
Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво.
Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения.
Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
Тази дума “небе” е толкова обширна.
Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето.
Тази дума “небе” е толкова обширна.
На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго.
към беседата >>
Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения.
Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.
към беседата >>
На кое небе?
Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна.
На кое небе?
Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри.
към беседата >>
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света.
Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
към беседата >>
Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там.
Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе?
Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там.
На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра.
към беседата >>
Той е следният.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света.
Той е следният.
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея.
към беседата >>
На кое место Го търсили?
И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там.
На кое место Го търсили?
Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия!
към беседата >>
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният.
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената.
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си.
към беседата >>
Това е безсмислица.
Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили?
Това е безсмислица.
Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо?
към беседата >>
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената.
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи.
Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
към беседата >>
Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго.
Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица.
Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго.
Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава?
към беседата >>
Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи.
Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите.
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха.
към беседата >>
Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри.
На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго.
Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри.
Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н.
към беседата >>
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите.
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома.
към беседата >>
Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра.
Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри.
Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра.
Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура?
към беседата >>
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея.
Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”.
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея.
И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама.
към беседата >>
Туй значи геометрия!
На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра.
Туй значи геометрия!
Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение.
към беседата >>
И самият Брама се влюбил в дъщеря си.
Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея.
И самият Брама се влюбил в дъщеря си.
Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
към беседата >>
Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо?
Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия!
Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо?
Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна.
към беседата >>
Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си.
Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си?
към беседата >>
Какво ти трябва тогава?
Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо?
Какво ти трябва тогава?
– Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука?
към беседата >>
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха.
Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала.
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха.
Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота.
към беседата >>
– Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н.
Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава?
– Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н.
Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама.
към беседата >>
Това било голямо светотатство от страна на тази мома.
По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха.
Това било голямо светотатство от страна на тази мома.
Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
към беседата >>
Туй ли наричате вие култура?
Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н.
Туй ли наричате вие култура?
Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче.
към беседата >>
Те имали особена представа за Брама.
Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома.
Те имали особена представа за Брама.
Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света.
към беседата >>
Слушайте, това е първоначалното учение.
Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура?
Слушайте, това е първоначалното учение.
Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие.
към беседата >>
Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама.
Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни.
към беседата >>
Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна.
Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение.
Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна.
Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте.
към беседата >>
Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си?
Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях.
Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си?
Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Нали вие плачете при кълцането на лука?
Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна.
Нали вие плачете при кълцането на лука?
Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука?
към беседата >>
Те са разбрали външната страна на живота.
Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си?
Те са разбрали външната страна на живота.
Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Ами туй именно е учението на Брама.
– Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука?
Ами туй именно е учението на Брама.
Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той!
към беседата >>
Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота.
Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче.
Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама.
Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче.
Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче?
към беседата >>
Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света.
Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света.
Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света.
Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие.
Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче.
Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие.
Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе.
към беседата >>
Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни.
Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света.
Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни.
На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте.
Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие.
Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте.
Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе. Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни.
На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”
към беседата >>
Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука?
Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте.
Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука?
– Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе. Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
Питам ви сега: какво разбрахте вие?
Питам ви сега: какво разбрахте вие?
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как?
към беседата >>
– Е, лук е, казвате, проста работа е той!
Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука?
– Е, лук е, казвате, проста работа е той!
Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе. Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
Питам ви сега: какво разбрахте вие?
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал?
към беседата >>
Тогава кой плаче?
Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той!
Тогава кой плаче?
– Лукът е, който плаче у тебе. Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето.
Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея.
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето.
Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
към беседата >>
– Лукът е, който плаче у тебе.
Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче?
– Лукът е, който плаче у тебе.
Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
Хайде сега, какво ще кажете?
Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето.
Хайде сега, какво ще кажете?
Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
към беседата >>
Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе.
Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.
към беседата >>
Човек трябва да има достойнство!
Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете?
Човек трябва да има достойнство!
Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове?
към беседата >>
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта.
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта.
Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни.
към беседата >>
Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как?
Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство!
Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как?
Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя.
към беседата >>
Да кажем че не Го намерите, какво ще направите?
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта.
Да кажем че не Го намерите, какво ще направите?
– Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината.
към беседата >>
Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал?
Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как?
Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал?
Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него.
към беседата >>
– Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем.
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите?
– Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем.
На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо?
към беседата >>
Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал?
Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
към беседата >>
На другия ден пак ще Го търсите.
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем.
На другия ден пак ще Го търсите.
Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи.
към беседата >>
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
към беседата >>
Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца.
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите.
Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца.
Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия.
към беседата >>
Защо се уплашиха тия богове?
Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание.
Защо се уплашиха тия богове?
Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
Това е един велик закон, който действа в сърцата ни.
Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца.
Това е един велик закон, който действа в сърцата ни.
Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва.
към беседата >>
Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя.
Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове?
Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя.
Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината.
Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни.
Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината.
За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример.
към беседата >>
Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него.
Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя.
Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него.
Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо?
– Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината.
За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо?
Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият.
към беседата >>
Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него.
Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
Велика философия се крие в тия думи.
На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо?
Велика философия се крие в тия думи.
Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине.
към беседата >>
Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия.
Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи.
Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия.
Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува.
към беседата >>
Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.
към беседата >>
Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва.
Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия.
Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва.
Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката.
към беседата >>
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия.
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия.
На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва.
Ще ви приведа един пример.
Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу?
към беседата >>
На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си.
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия.
На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си.
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички?
към беседата >>
Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият.
За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример.
Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият.
Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася.
към беседата >>
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си.
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички?
към беседата >>
Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине.
Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият.
Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине.
Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце!
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо?
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце!
На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ?
към беседата >>
Тя се страхува.
Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине.
Тя се страхува.
Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не?
към беседата >>
На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим?
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце!
На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим?
То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват.
към беседата >>
Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката.
Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува.
Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката.
Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете.
към беседата >>
То е цяло нещастие за нас.
Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим?
То е цяло нещастие за нас.
Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората.
към беседата >>
Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу?
Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката.
Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу?
Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите?
към беседата >>
Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички?
На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас.
Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички?
Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората. И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася.
Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу?
Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася.
Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете.
към беседата >>
Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички?
Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички?
Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички?
Опазват ли ги ? – Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората. И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася.
Какво лошо има в това?
Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво.
към беседата >>
Опазват ли ги ?
Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички?
Опазват ли ги ?
– Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората. И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не?
Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това?
Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не?
Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало?
към беседата >>
– Не ги опазват.
На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ?
– Не ги опазват.
Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората. И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете.
Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не?
Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете.
Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли?
към беседата >>
Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората.
То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват.
Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората.
И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
Ако сте на нейното място, какво ще направите?
Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете.
Ако сте на нейното място, какво ще направите?
– Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там!
към беседата >>
И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората.
И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.
към беседата >>
– Ще го целунете и оттатък ще минете.
Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите?
– Ще го целунете и оттатък ще минете.
Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата.
към беседата >>
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот.
Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва.
към беседата >>
Това ви се вижда малко противоречиво.
Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете.
Това ви се вижда малко противоречиво.
Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, искаме да живеем.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот.
Ние, съвременните хора, искаме да живеем.
Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде.
към беседата >>
Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало?
Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво.
Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало?
Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността.
към беседата >>
Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот. Ние, съвременните хора, искаме да живеем.
Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи.
Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи.
към беседата >>
Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли?
Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало?
Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли?
То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло.
към беседата >>
Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот. Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи.
Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл.
Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия.
към беседата >>
То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там!
Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли?
То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там!
Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама.
към беседата >>
Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот. Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл.
Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя.
Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините?
към беседата >>
Това е в реда на нещата.
– Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там!
Това е в реда на нещата.
Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама.
към беседата >>
Разумното слово може да расте на разумна почва.
Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот. Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя.
Разумното слово може да расте на разумна почва.
И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа.
към беседата >>
Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот.
Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата.
Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот.
Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах.
към беседата >>
И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде.
Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва.
И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде.
На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса.
към беседата >>
Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността.
Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот.
Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността.
Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята!
към беседата >>
На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи.
Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде.
На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи.
Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя?
към беседата >>
Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло.
Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността.
Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса.
към беседата >>
Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия.
Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи.
Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия.
Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос.
към беседата >>
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама.
То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама.
Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство.
към беседата >>
Ако тези условия се развалят, кои са причините?
Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия.
Ако тези условия се развалят, кои са причините?
Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо.
към беседата >>
Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама.
Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама.
Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама.
Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие.
към беседата >>
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно.
Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва.
към беседата >>
Казвате, че тия причини се крият в самата природа.
Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините?
Казвате, че тия причини се крият в самата природа.
Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това.
към беседата >>
Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах.
Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама.
Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах.
Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света.
към беседата >>
Обикновената истина може да се разбере по няколко начина.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно.
Обикновената истина може да се разбере по няколко начина.
Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е?
към беседата >>
Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса.
И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа.
Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса.
Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса.
към беседата >>
Носи своето благословение по лицето на земята!
Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах.
Носи своето благословение по лицето на земята!
” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече!
към беседата >>
Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина.
Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена.
Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много.
към беседата >>
Накъде е наклонена тя?
На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса.
Накъде е наклонена тя?
Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура.
към беседата >>
” Туй е разрешението на въпроса.
Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята!
” Туй е разрешението на въпроса.
Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението.
към беседата >>
Тази обикновена истина хората наричат факти.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена.
Тази обикновена истина хората наричат факти.
Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават.
към беседата >>
Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос.
Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя?
Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос.
Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека.
към беседата >>
Геройство трябва: Съмнението не е геройство.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса.
Геройство трябва: Съмнението не е геройство.
Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението?
към беседата >>
Това е факт, казват те - нищо повече.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти.
Това е факт, казват те - нищо повече.
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка?
към беседата >>
Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо.
Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос.
Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо.
Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя.
към беседата >>
Съмнението е малодушие.
Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство.
Съмнението е малодушие.
Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н.
към беседата >>
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва.
Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече.
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва.
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
към беседата >>
Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това.
Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо.
Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това.
Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни.
към беседата >>
Хора, които се съмняват, това са страхливците в света.
Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие.
Хора, които се съмняват, това са страхливците в света.
Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението?
към беседата >>
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е?
Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва.
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е?
От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно?
към беседата >>
Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса.
Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това.
Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса.
Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни.
към беседата >>
Без съмнение вече!
Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света.
Без съмнение вече!
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не.
към беседата >>
От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много.
Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е?
От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много.
Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие?
към беседата >>
Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура.
Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса.
Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура.
Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни.
към беседата >>
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението.
” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече!
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението.
Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават.
Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много.
Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават.
Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет.
към беседата >>
Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека.
Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура.
Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека.
А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни.
към беседата >>
Каква наука може да има в съмнението?
Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението.
Каква наука може да има в съмнението?
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието.
към беседата >>
Защо последните не са доволни от тази целувка?
Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават.
Защо последните не са доволни от тази целувка?
Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
към беседата >>
А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя.
Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека.
А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя.
Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават.
към беседата >>
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н.
Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението?
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н.
Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека!
към беседата >>
Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка?
Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща?
към беседата >>
Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни.
Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя.
Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни.
Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
към беседата >>
Какво може да се работи със съмнението?
Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н.
Какво може да се работи със съмнението?
Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов.
към беседата >>
Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно?
От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече.
Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно?
Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие.
към беседата >>
Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни.
Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни.
Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни.
Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки.
към беседата >>
Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не.
Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението?
Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не.
Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене.
към беседата >>
Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие?
От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно?
Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие?
То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?
към беседата >>
Те не само че са успоредни, но са и разумни.
Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни.
Те не само че са успоредни, но са и разумни.
Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
към беседата >>
Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не.
Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден?
към беседата >>
То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет.
Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие?
То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет.
Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща.
към беседата >>
Защото има успоредни линии без да са разумни.
Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни.
Защото има успоредни линии без да са разумни.
Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
към беседата >>
Това са паднали духове, души на непослушанието.
Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
Това са паднали духове, души на непослушанието.
Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят.
към беседата >>
Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет.
Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо?
към беседата >>
Разумните линии се отличават.
А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни.
Разумните линии се отличават.
Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как?
към беседата >>
Доблест се изисква от човека!
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието.
Доблест се изисква от човека!
Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене.
към беседата >>
Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща?
Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж.
Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща?
– За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената.
към беседата >>
Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават.
Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни.
към беседата >>
Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов.
Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека!
Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов.
Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога?
към беседата >>
– За да не уроня вашия престиж, професори сте вие.
Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща?
– За да не уроня вашия престиж, професори сте вие.
Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос!
към беседата >>
Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки.
Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки.
Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света.
към беседата >>
Следователно, светът е създаден за мене.
Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов.
Следователно, светът е създаден за мене.
За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот.
към беседата >>
Как ще ви говоря какво нещо е единицата?
Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие.
Как ще ви говоря какво нещо е единицата?
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката!
към беседата >>
Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки.
Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
За кого е създаден?
Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене.
За кого е създаден?
– За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца.
към беседата >>
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща.
То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща.
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката.
към беседата >>
Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
– Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
– За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят.
Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден?
– За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят.
Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо?
Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща.
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо?
Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата.
към беседата >>
– Ще намерят. Как?
Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца?
– Ще намерят. Как?
– И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
Целия свят е за мене.
Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят.
Целия свят е за мене.
Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената.
Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо?
Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената.
Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката!
към беседата >>
– И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни.
Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как?
– И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни.
Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
Но кога?
Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене.
Но кога?
– Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Не бутайте този въпрос!
– За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената.
Не бутайте този въпрос!
Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо?
към беседата >>
Няма само един начин за срещане в света.
Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни.
Няма само един начин за срещане в света.
Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
– Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот.
Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога?
– Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот.
Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Не бутайте двойката!
Как ще ви говоря какво нещо е единицата? Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос!
Не бутайте двойката!
Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори.
към беседата >>
Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света.
Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.
към беседата >>
Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца.
За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот.
Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца.
Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Жената в аритметиката е двойката.
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката!
Жената в аритметиката е двойката.
Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл.
към беседата >>
Някой казва: да целуна този човек.
Някой казва: да целуна този човек.
Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи.
към беседата >>
Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
– За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца.
Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.
към беседата >>
Адам в Писанието е единицата.
Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката.
Адам в Писанието е единицата.
Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми?
към беседата >>
Ами как ще го целунеш?
Някой казва: да целуна този човек.
Ами как ще го целунеш?
Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство.
към беседата >>
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре.
Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия.
към беседата >>
Не бутайте нито единицата, нито двойката!
Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата.
Не бутайте нито единицата, нито двойката!
Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти.
към беседата >>
Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея.
Някой казва: да целуна този човек. Ами как ще го целунеш?
Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея.
Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа.
към беседата >>
Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре.
Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва.
Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас?
към беседата >>
Защо?
Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката!
Защо?
Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава?
към беседата >>
Някой казва: аз го целунах в устата.
Някой казва: да целуна този човек. Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея.
Някой казва: аз го целунах в устата.
Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е.
към беседата >>
Не, приятели, това учение е за децата.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре. Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва.
Не, приятели, това учение е за децата.
Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си.
към беседата >>
Защото хората, сами по себе си, са професори.
Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо?
Защото хората, сами по себе си, са професори.
Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица.
към беседата >>
Не, никого не можеш да целунеш в устата.
Някой казва: да целуна този човек. Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата.
Не, никого не можеш да целунеш в устата.
Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето.
към беседата >>
Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре. Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата.
Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо.
Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете?
към беседата >>
Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл.
Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори.
Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл.
Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо?
към беседата >>
Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи.
Някой казва: да целуна този човек. Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата.
Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи.
Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа.
към беседата >>
Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре. Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо.
Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли.
Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек?
към беседата >>
Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми?
Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл.
Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми?
Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява?
към беседата >>
Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство.
Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи.
Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство.
И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?
към беседата >>
Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия.
Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре. Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли.
Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия.
Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това?
към беседата >>
Не питай никого, познава ли мъжа ти.
Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми?
Не питай никого, познава ли мъжа ти.
Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе.
към беседата >>
И Юда целуна така Христа.
Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство.
И Юда целуна така Христа.
Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне.
към беседата >>
Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас?
Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия.
Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас?
Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек.
към беседата >>
Как ще го познава?
Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти.
Как ще го познава?
Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости.
към беседата >>
Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е.
Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа.
Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е.
не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи.
към беседата >>
Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си.
Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас?
Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си.
Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог.
към беседата >>
Той е единица.
Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава?
Той е единица.
Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва.
към беседата >>
не в моите очи, но в очите на небето.
Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е.
не в моите очи, но в очите на небето.
И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос.
към беседата >>
Какво трябва да бъдете?
Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си.
Какво трябва да бъдете?
Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света.
към беседата >>
Не поменавай името му. Защо?
Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица.
Не поменавай името му. Защо?
Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе.
към беседата >>
И Юда предаде така Христа.
Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето.
И Юда предаде така Христа.
Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата.
към беседата >>
Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек?
Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете?
Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек?
Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят.
към беседата >>
Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява?
Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо?
Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява?
Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така.
към беседата >>
Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?
Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа.
Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?
” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата. Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
Мене ли съдбата отреди за това?
Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек?
Мене ли съдбата отреди за това?
Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света?
към беседата >>
Ще кажеш, че изгрява за тебе.
Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява?
Ще кажеш, че изгрява за тебе.
Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе.
към беседата >>
” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне.
И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?
” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне.
Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата. Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
Не сте вие най-нещастният човек.
Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това?
Не сте вие най-нещастният човек.
Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората?
към беседата >>
Добре, като е така, повикай го тогава на гости.
Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе.
Добре, като е така, повикай го тогава на гости.
Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас.
към беседата >>
Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи.
Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне.
Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи.
Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата. Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог.
Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек.
Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог.
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама.
към беседата >>
Но то не идва.
Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости.
Но то не идва.
Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас.
към беседата >>
Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос.
не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи.
Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос.
Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата. Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света.
Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог.
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света.
Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
към беседата >>
Значи, не изгрява за тебе.
Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва.
Значи, не изгрява за тебе.
– Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално.
към беседата >>
Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата.
И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос.
Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата.
Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят.
Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света.
Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят.
Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо?
към беседата >>
– Ама аз мисля така.
Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе.
– Ама аз мисля така.
Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални.
към беседата >>
Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески? ” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата.
Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.
към беседата >>
Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света?
Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят.
Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света?
Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама.
към беседата >>
Да, всеки може да мисли като тебе.
Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така.
Да, всеки може да мисли като тебе.
Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност?
към беседата >>
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи.
Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите.
към беседата >>
Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората?
Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света?
Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората?
Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота.
към беседата >>
Реално в света е само това, което може да дойде при нас.
Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе.
Реално в света е само това, което може да дойде при нас.
Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието.
към беседата >>
Ще ми кажете: вие съдите света.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи.
Ще ми кажете: вие съдите света.
Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно.
към беседата >>
Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама.
Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората?
Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама.
Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
към беседата >>
Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас.
Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас.
Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас.
А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
към беседата >>
Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи. Ще ми кажете: вие съдите света.
Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството.
Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно.
към беседата >>
Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама.
Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот.
към беседата >>
А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално.
Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас.
А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално.
Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли.
към беседата >>
Казвате някому: ти си виноват.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи. Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството.
Казвате някому: ти си виноват.
Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят.
към беседата >>
Какво е това нещо?
Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
Какво е това нещо?
– Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот.
към беседата >>
Тъй съвременната наука определя кои неща са реални.
– Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално.
Тъй съвременната наука определя кои неща са реални.
Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо.
към беседата >>
Не, аз не съм виноват.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи. Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват.
Не, аз не съм виноват.
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално.
към беседата >>
– Целувката на дъщерята на Брама.
Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо?
– Целувката на дъщерята на Брама.
В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим.
към беседата >>
Що е реалност?
Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални.
Що е реалност?
Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш.
към беседата >>
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите.
Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи. Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват.
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите.
Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди!
към беседата >>
В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота.
Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама.
В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота.
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието.
Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност?
Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието.
Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям.
към беседата >>
Въпросът не се разрешава тъй лесно.
Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите.
Въпросът не се разрешава тъй лесно.
И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне.
към беседата >>
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота.
Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието.
Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам.
към беседата >>
И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно.
Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно.
И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно.
Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне?
към беседата >>
И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот.
Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него.
И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот.
Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли.
А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен.
Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли.
Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де!
към беседата >>
Ние казваме: всички хора сега колективно съдят.
Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно.
Ние казваме: всички хора сега колективно съдят.
И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко.
към беседата >>
Значи ние можем да живеем един братски живот.
Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот.
Значи ние можем да живеем един братски живот.
Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Значи, тази болка е реално нещо.
Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли.
Значи, тази болка е реално нещо.
Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш.
към беседата >>
И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално.
Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят.
И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално.
Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>
Само чрез разумния живот можем да се спогодим.
– Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот.
Само чрез разумния живот можем да се спогодим.
И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Защо се проявяваш – болка усещаш.
Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо.
Защо се проявяваш – болка усещаш.
Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността.
към беседата >>
Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди!
Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално.
Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди!
При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>
И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим.
И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.
към беседата >>
Казваш: имам една реалност, пред която се покланям.
Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш.
Казваш: имам една реалност, пред която се покланям.
Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
към беседата >>
При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне.
Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди!
При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне.
На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината.
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината.
По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело.
към беседата >>
Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам.
Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям.
Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам.
Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!
към беседата >>
На мене колко ще ми се падне?
И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне.
На мене колко ще ми се падне?
– Много малко. На втори, на трети – също.
към беседата >>
По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело!
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината.
По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело!
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си.
към беседата >>
Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де!
Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам.
Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де!
Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?
към беседата >>
– Много малко.
Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне?
– Много малко.
На втори, на трети – също.
към беседата >>
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело.
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело!
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело.
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
към беседата >>
Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш.
Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де!
Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш.
Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога.
към беседата >>
На втори, на трети – също.
И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко.
На втори, на трети – също.
към беседата >>
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил.
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело.
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил.
Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни!
към беседата >>
Той казва: не, аз не се покланям пред реалността.
Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш.
Той казва: не, аз не се покланям пред реалността.
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”.
към беседата >>
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово.
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово.
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни?
към беседата >>
Направя ли това добро дело, всичко съм извършил.
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил.
Направя ли това добро дело, всичко съм извършил.
За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна!
към беседата >>
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността.
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си.
към беседата >>
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината.
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово.
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината.
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
към беседата >>
За всеки ден има определено само по едно добро дело.
Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил.
За всеки ден има определено само по едно добро дело.
Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу!
към беседата >>
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!
Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността.
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
към беседата >>
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън.
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината.
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън.
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън?
към беседата >>
Направиш ли го, ти осмисляш живота си.
По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело.
Направиш ли го, ти осмисляш живота си.
Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното!
към беседата >>
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?
Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?
” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици.
към беседата >>
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света.
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън.
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света.
В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях.
към беседата >>
Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си.
Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.
към беседата >>
” – Не мога.
Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?
” – Не мога.
“Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици.
към беседата >>
В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина.
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света.
В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина.
Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея.
към беседата >>
И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни!
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни!
Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
към беседата >>
“Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”.
Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога.
“Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”.
– Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои?
към беседата >>
Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни?
И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина.
Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни?
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго.
към беседата >>
Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна!
Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни!
Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна!
По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря?
към беседата >>
– Ама нямам нито пет пари в джоба си.
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”.
– Ама нямам нито пет пари в джоба си.
За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица?
към беседата >>
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни?
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
към беседата >>
По-добре ме хвърли долу!
За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна!
По-добре ме хвърли долу!
Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език.
към беседата >>
За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си.
За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание.
към беседата >>
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън?
Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена.
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън?
– Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи.
към беседата >>
Ще се обвиеш, това е разумното!
Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу!
Ще се обвиеш, това е разумното!
Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите.
към беседата >>
Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици.
" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти.
Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици.
Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица?
към беседата >>
– Страхът, че Брама е по-силен от тях.
Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън?
– Страхът, че Брама е по-силен от тях.
Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи.
към беседата >>
Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.
Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното!
Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.
От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа.
към беседата >>
Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици.
” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици.
Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици.
Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея.
В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях.
Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея.
Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език.
От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.
към беседата >>
Ами с кои?
“Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици.
Ами с кои?
– С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго.
Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея.
Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго.
И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
Защо не ни отговаря?
Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
Защо не ни отговаря?
Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.
към беседата >>
– С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица?
– Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои?
– С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица?
– Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго.
И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език.
По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря?
Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език.
Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.
към беседата >>
– Която няма съдържание.
За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица?
– Която няма съдържание.
А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи.
Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи.
Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите.
Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език.
Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите.
За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.
към беседата >>
А коя е облечената единица?
Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание.
А коя е облечената единица?
– Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи.
– Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи.
Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи.
Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа.
Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите.
За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа.
Това са възможности.
към беседата >>
– Която има съдържание, разбира се.
Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица?
– Която има съдържание, разбира се.
към беседата >>
Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи.
Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?
към беседата >>
Това са възможности.
От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа.
Това са възможности.
към беседата >>
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас.
Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите.
към беседата >>
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове?
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове?
– Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама?
към беседата >>
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава?
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава?
Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка.
към беседата >>
Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас.
Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите.
Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите.
към беседата >>
– Не.
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове?
– Не.
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест!
към беседата >>
Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно.
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава?
Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно.
Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението.
към беседата >>
Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите.
Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот.
При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича.
към беседата >>
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога?
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не.
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога?
Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
към беседата >>
Кое е благото сърце?
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно.
Кое е благото сърце?
– Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете.
към беседата >>
При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот.
При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота.
Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ.
към беседата >>
Каква е волята на Христа?
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога?
Каква е волята на Христа?
– Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
към беседата >>
– Което принася плод на търпението.
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце?
– Което принася плод на търпението.
Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината.
към беседата >>
Тогава имаме форма, съдържание и смисъл.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота.
Тогава имаме форма, съдържание и смисъл.
Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност.
към беседата >>
– Каквато е волята на светлината.
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа?
– Каквато е волята на светлината.
Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
към беседата >>
Кое търпение?
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението.
Кое търпение?
– Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината.
към беседата >>
Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите.
Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл.
Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите.
Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот.
към беседата >>
Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама?
Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината.
Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама?
В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо?
към беседата >>
– Разумното търпение, на което истината е майка.
Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение?
– Разумното търпение, на което истината е майка.
В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината.
към беседата >>
Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите.
Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите.
Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите.
Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате?
към беседата >>
В нея имало доблест!
– Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама?
В нея имало доблест!
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се.
към беседата >>
В света Истината е добита чрез търпението.
Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка.
В света Истината е добита чрез търпението.
И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
Външното е което ни привлича.
Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите.
Външното е което ни привлича.
Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея.
към беседата >>
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест!
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря.
към беседата >>
И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете.
Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението.
И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете.
Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ.
При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича.
Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ.
Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите?
към беседата >>
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене.
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен.
към беседата >>
Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината.
– Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете.
Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината.
Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
Не мислете, че в образите няма реалност.
Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ.
Не мислете, че в образите няма реалност.
Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота.
към беседата >>
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
– Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват!
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината.
към беседата >>
Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината.
Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината.
Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината.
Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
Образите са израз на разумния живот.
Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност.
Образите са израз на разумния живот.
Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата.
към беседата >>
Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо?
Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират.
Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо?
– Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили.
към беседата >>
Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината.
– Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината.
Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината.
Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
Когато имате една хубава картина, на какво се радвате?
Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот.
Когато имате една хубава картина, на какво се радвате?
– радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
– Влюбили сте се.
В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо?
– Влюбили сте се.
Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Търпеливият човек е човекът на Истината.
В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината.
Търпеливият човек е човекът на Истината.
към беседата >>
– радвате се на разумността, която е вложена в нея.
Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате?
– радвате се на разумността, която е вложена в нея.
Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря.
Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се.
Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря.
Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението.
към беседата >>
Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите?
Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея.
Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите?
– Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
Някой казва: аз съм нещастен.
Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря.
Някой казва: аз съм нещастен.
Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Коя е тази дъщеря?
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама.
Коя е тази дъщеря?
Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
– Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота.
Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите?
– Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота.
Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината.
Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен.
Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината.
Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря?
Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете.
Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата.
Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота.
Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата.
Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили.
Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината.
Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили.
Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете.
Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата.
Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.
към беседата >>
Влюбването е хубаво, красиво нещо.
– Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили.
Влюбването е хубаво, красиво нещо.
към беседата >>
Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите.
Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите.
А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Аз ви говоря на един разумен език.
Аз ви говоря на един разумен език.
Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани!
към беседата >>
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света?
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света?
Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света?
към беседата >>
А синът на Истината, това е търпението.
Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите.
А синът на Истината, това е търпението.
И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма.
Аз ви говоря на един разумен език.
Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма.
Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това?
към беседата >>
Аз казвам: младите, това са богатите.
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света?
Аз казвам: младите, това са богатите.
Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите.
към беседата >>
И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението.
И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.
към беседата >>
Там именно е най-голямото изкуство в света.
Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма.
Там именно е най-голямото изкуство в света.
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
към беседата >>
Старите, това са сиромасите.
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света? Аз казвам: младите, това са богатите.
Старите, това са сиромасите.
Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие?
към беседата >>
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност.
Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света.
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност.
Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки.
към беседата >>
Горко на вас богатите.
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света? Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите.
Горко на вас богатите.
Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие? – Все младите.
към беседата >>
Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество.
Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност.
Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество.
Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът?
към беседата >>
Горко на вас младите!
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света? Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите.
Горко на вас младите!
Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият?
към беседата >>
Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани!
Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество.
Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани!
Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон.
към беседата >>
Че кой ще се бие в света?
В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света? Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите!
Че кой ще се бие в света?
– Все младите. Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии.
към беседата >>
Как ще си обясните всичко това?
Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани!
Как ще си обясните всичко това?
Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът?
към беседата >>
– Все младите.
Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света?
– Все младите.
Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя.
към беседата >>
Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това?
Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик.
към беседата >>
Кой ще се напие?
Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите.
Кой ще се напие?
– Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите!
към беседата >>
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки.
Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа.
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки.
Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик.
към беседата >>
– Все младите.
Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие?
– Все младите.
Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега?
към беседата >>
Какво нещо е инстинктът?
Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки.
Какво нещо е инстинктът?
– Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
към беседата >>
Старите хора могат ли да се бият?
Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие? – Все младите.
Старите хора могат ли да се бият?
Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син?
към беседата >>
– Е, то е, казват, нагон.
Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът?
– Е, то е, казват, нагон.
Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност.
към беседата >>
Не, те са светии.
Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият?
Не, те са светии.
Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек.
към беседата >>
Какво нещо е нагонът?
Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон.
Какво нещо е нагонът?
– Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна?
към беседата >>
Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя.
– Все младите. Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии.
Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя.
Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи.
към беседата >>
– Подтик.
Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът?
– Подтик.
Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен?
към беседата >>
Горко на вас младите!
Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя.
Горко на вас младите!
“По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат?
към беседата >>
Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик.
Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик.
Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик.
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен?
към беседата >>
“По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега?
– Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите!
“По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега?
Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие.
към беседата >>
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик.
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен?
към беседата >>
Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син?
Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега?
Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син?
Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света!
към беседата >>
Ако човек има нагон, това още не е разумност.
– Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях.
Ако човек има нагон, това още не е разумност.
Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи.
към беседата >>
Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек.
Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син?
Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек.
И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите!
към беседата >>
Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна?
Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност.
Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна?
Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват.
към беседата >>
И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи.
Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек.
И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи.
И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш!
към беседата >>
Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен?
– Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна?
Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен?
Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи.
към беседата >>
И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат?
Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи.
И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат?
– Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш!
към беседата >>
Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен?
Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен?
Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен?
Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор.
към беседата >>
– Да се отрекат от своето безумие.
“По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат?
– Да се отрекат от своето безумие.
Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как?
към беседата >>
Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен?
Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен?
Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен?
Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл.
към беседата >>
Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света!
Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие.
Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света!
Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света!
към беседата >>
Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи.
Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен?
Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи.
Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Безумие е да се разрушават добродетелите!
Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света!
Безумие е да се разрушават добродетелите!
Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света!
към беседата >>
Нека извадим всички хора, които го управляват.
Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи.
Нека извадим всички хора, които го управляват.
И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш!
И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите!
Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш!
Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта.
към беседата >>
И да го оставят сам, да видим какво ще направи.
Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват.
И да го оставят сам, да видим какво ще направи.
Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Няма Истина – лъжи колкото искаш!
И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш!
Няма Истина – лъжи колкото искаш!
Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог.
към беседата >>
Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор.
Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи.
Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор.
Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Как?
– Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш!
Как?
Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето.
към беседата >>
Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл.
Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор.
Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл.
Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света!
Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как?
Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света!
Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо.
към беседата >>
Я да го остави сам на себе си, та да види!
Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл.
Я да го остави сам на себе си, та да види!
към беседата >>
Лъжата е най-големият позор в света!
Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света!
Лъжата е най-големият позор в света!
Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота.
към беседата >>
Всички съвременни хора искат да разрешат реалността, да разрешат смисъла на своя живот, но вървят по един крив път.
Всички съвременни хора искат да разрешат реалността, да разрешат смисъла на своя живот, но вървят по един крив път.
Всичко в живота седи в това, че хората са се отклонили от своя прав път, и вследствие на това отклонение днес се зараждат всички нещастия. И науката им фалира, и религията им фалира, и убежденията им се развалиха, всичко пропадна. Защо? Само поради единственото обстоятелство, че са се отклонили от правия си път. Това не е защото съвременните хора нямат наука. – Имат наука.
към беседата >>
Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта.
Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света!
Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта.
Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота. Каква целувка?
към беседата >>
НАГОРЕ