НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1501
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1501
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правият и кривият път
,
ООК
, София, 25.5.1938г.,
Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто.
Законът е: В злото, ако се въздържаш, ти печелиш. Ако в доброто, ти се въздържаш, губиш. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Че ти не си направил опит, защо е така. – Ти пръв не си разбрал защо е така.
Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто.
Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката.
към беседата >>
Причината е отзад на темето.
Тук, задният мозък ги жени. Хората се женят отзад. Двама души като се съберат, ушите са виновати, за да се одумват. На стария ум има една опашка. Някои хора са много докачливи.
Причината е отзад на темето.
Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ?
към беседата >>
Взема го, да го не ритат хората.
Та казвам: Сутрин като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас, която има и тогава вие се постарайте заради Любовта към Него да покажете него ден комуто и да е, където и да е, при каквито и условия да е. Минеш някъде, едно камъче на пътя. Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне.
Взема го, да го не ритат хората.
Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна.
към беседата >>
Тепърва има да се учиш.
Ако в доброто, ти се въздържаш, губиш. Сега вие казвате: „Защо е така? “ Че ти не си направил опит, защо е така. – Ти пръв не си разбрал защо е така. Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто.
Тепърва има да се учиш.
Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице.
към беседата >>
Та ви казвам: Предметно учение.
Хората се женят отзад. Двама души като се съберат, ушите са виновати, за да се одумват. На стария ум има една опашка. Някои хора са много докачливи. Причината е отзад на темето.
Та ви казвам: Предметно учение.
За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа.
към беседата >>
Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде.
Та казвам: Сутрин като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас, която има и тогава вие се постарайте заради Любовта към Него да покажете него ден комуто и да е, където и да е, при каквито и условия да е. Минеш някъде, едно камъче на пътя. Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората.
Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде.
Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета.
към беседата >>
Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние.
Сега вие казвате: „Защо е така? “ Че ти не си направил опит, защо е така. – Ти пръв не си разбрал защо е така. Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто. Тепърва има да се учиш.
Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние.
Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“.
към беседата >>
За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите.
Двама души като се съберат, ушите са виновати, за да се одумват. На стария ум има една опашка. Някои хора са много докачливи. Причината е отзад на темето. Та ви казвам: Предметно учение.
За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите.
Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ.
към беседата >>
Една философия, никого няма да изнасиля.
Минеш някъде, едно камъче на пътя. Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде.
Една философия, никого няма да изнасиля.
Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место.
към беседата >>
Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение.
“ Че ти не си направил опит, защо е така. – Ти пръв не си разбрал защо е така. Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто. Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние.
Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение.
Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш.
към беседата >>
Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е.
На стария ум има една опашка. Някои хора са много докачливи. Причината е отзад на темето. Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите.
Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е.
Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение.
към беседата >>
Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя.
Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля.
Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя.
В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете.
към беседата >>
Слуга си.
– Ти пръв не си разбрал защо е така. Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто. Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение.
Слуга си.
Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде.
към беседата >>
Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш.
Някои хора са много докачливи. Причината е отзад на темето. Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е.
Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш.
Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш.
към беседата >>
В ума ми остане чистото изворче.
Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя.
В ума ми остане чистото изворче.
Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри?
към беседата >>
Ще стане господарката.
Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто. Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си.
Ще стане господарката.
Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен.
към беседата >>
Къде е този ключ?
Причината е отзад на темето. Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш.
Къде е този ключ?
Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече.
към беседата >>
Усещам, че водата, която иде, остава доволна.
Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче.
Усещам, че водата, която иде, остава доволна.
Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие.
към беседата >>
Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице.
Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката.
Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице.
Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел.
към беседата >>
Търсим сега ключа.
Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ?
Търсим сега ключа.
Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа?
към беседата >>
Туря наоколо камъчета.
Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна.
Туря наоколо камъчета.
Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя.
към беседата >>
Тя казва: „Пак ще дойде онзи“.
Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице.
Тя казва: „Пак ще дойде онзи“.
Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде.
към беседата >>
Изгубен е този ключ.
За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа.
Изгубен е този ключ.
Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа.
към беседата >>
Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место.
Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета.
Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место.
Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал.
към беседата >>
Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш.
Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“.
Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш.
Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка.
към беседата >>
Много пъти се намираш в трудно положение.
Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ.
Много пъти се намираш в трудно положение.
Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“.
към беседата >>
Вашите извори, в самите вас изчистете.
Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место.
Вашите извори, в самите вас изчистете.
Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя.
към беседата >>
Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде.
Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш.
Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде.
Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“.
към беседата >>
Не знаеш как да постъпиш.
Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение.
Не знаеш как да постъпиш.
Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа?
към беседата >>
Защо трябва да бъдем добри?
В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете.
Защо трябва да бъдем добри?
Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча?
към беседата >>
Ти си разположен.
Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде.
Ти си разположен.
Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог.
към беседата >>
Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече.
Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш.
Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече.
Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш.
към беседата >>
Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие.
Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри?
Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие.
Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст.
към беседата >>
Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел.
Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен.
Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел.
Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество.
към беседата >>
Защо не иска да те гледа?
Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече.
Защо не иска да те гледа?
Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза.
към беседата >>
Щом съм добър, веднага може да градя.
Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие.
Щом съм добър, веднага може да градя.
Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21.
към беседата >>
Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде.
Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел.
Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде.
Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи.
към беседата >>
Ще те погледне, но все на земята гледа.
Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа?
Ще те погледне, но все на земята гледа.
Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е.
към беседата >>
Щом не съм добър, няма материал.
Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя.
Щом не съм добър, няма материал.
Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има.
към беседата >>
Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка.
Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде.
Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка.
– „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко.
към беседата >>
Казва: „Не искам да го гледам“.
Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа.
Казва: „Не искам да го гледам“.
Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек.
към беседата >>
Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя.
Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал.
Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя.
Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има.
към беседата >>
– „Той ще дойде пак да ни наказва“.
Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка.
– „Той ще дойде пак да ни наказва“.
Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко.
към беседата >>
Защо не иска да го гледа?
Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“.
Защо не иска да го гледа?
Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг.
към беседата >>
Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча?
Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя.
Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча?
“ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има.
към беседата >>
Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог.
Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“.
Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог.
Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни.
към беседата >>
Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш.
Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа?
Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш.
Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ.
към беседата >>
“ Тамън сте на възраст.
Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча?
“ Тамън сте на възраст.
Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има.
към беседата >>
Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество.
Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог.
Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество.
Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна.
към беседата >>
Няма никаква полза.
Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш.
Няма никаква полза.
Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата.
към беседата >>
Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21.
Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст.
Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21.
Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята.
към беседата >>
Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи.
Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество.
Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи.
Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот.
към беседата >>
Ти си го престорил, че той е.
Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза.
Ти си го престорил, че той е.
Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата.
към беседата >>
Баща и майка трябва да има.
Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21.
Баща и майка трябва да има.
Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има.
към беседата >>
Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко.
Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи.
Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко.
Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко.
към беседата >>
Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек.
Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е.
Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек.
Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него.
към беседата >>
Баща и майка разбирам, глава да има.
Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има.
Баща и майка разбирам, глава да има.
Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)?
към беседата >>
Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко.
– „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко.
Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко.
Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото.
към беседата >>
Седя аз преди години в едно место, в един кръг.
Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек.
Седя аз преди години в едно место, в един кръг.
Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе.
към беседата >>
Сърце да има, съзнание да има.
Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча? “ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има.
Сърце да има, съзнание да има.
След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка?
към беседата >>
Майка ти не е длъжна да те храни.
Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко.
Майка ти не е длъжна да те храни.
Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме.
към беседата >>
Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ.
Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг.
Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ.
Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина.
към беседата >>
След туй воля трябва да има.
“ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има.
След туй воля трябва да има.
Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате.
към беседата >>
Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна.
Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни.
Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна.
Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе.
към беседата >>
Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата.
Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ.
Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата.
Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“.
към беседата >>
Волята подразбирам братята.
Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има.
Волята подразбирам братята.
Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде?
към беседата >>
Искаме да живеем един добър живот.
Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна.
Искаме да живеем един добър живот.
Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко.
към беседата >>
Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата.
Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата.
Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата.
Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса.
към беседата >>
Сестри трябва да има.
Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята.
Сестри трябва да има.
Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги.
към беседата >>
Значи майка ти да ти дава мляко.
Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот.
Значи майка ти да ти дава мляко.
Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило.
към беседата >>
Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него.
Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата.
Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него.
Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш.
към беседата >>
Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)?
Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има.
Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)?
Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната.
към беседата >>
Хубавият живот е в млякото.
Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко.
Хубавият живот е в млякото.
Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“.
към беседата >>
Казвам: Не е тази работа за тебе.
Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него.
Казвам: Не е тази работа за тебе.
След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“.
към беседата >>
Любовта ви към вашата майка?
Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)?
Любовта ви към вашата майка?
Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни.
към беседата >>
Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме.
Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото.
Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме.
Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива.
към беседата >>
След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина.
Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе.
След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина.
Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих.
към беседата >>
Любовта ви към волята, която имате.
След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка?
Любовта ви към волята, която имате.
Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила.
към беседата >>
Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе.
Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме.
Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе.
Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си.
към беседата >>
Казва: „По-майстор си“.
Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина.
Казва: „По-майстор си“.
Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро.
към беседата >>
Любовта към самите вас, каква трябва да бъде?
Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате.
Любовта към самите вас, каква трябва да бъде?
Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях.
към беседата >>
Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко.
Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе.
Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко.
Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко.
към беседата >>
Значи остави на мен да разреша въпроса.
Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“.
Значи остави на мен да разреша въпроса.
Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето.
към беседата >>
Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги.
Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде?
Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги.
Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше?
към беседата >>
Един половин кило, друг по едно кило.
Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко.
Един половин кило, друг по едно кило.
Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата.
към беседата >>
Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш.
Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса.
Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш.
Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега?
към беседата >>
Някога се случва счупите стомната.
Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги.
Някога се случва счупите стомната.
Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време?
към беседата >>
Друг казва: „За мене мляко не остана“.
Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило.
Друг казва: „За мене мляко не остана“.
Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри.
към беседата >>
Той казва: „Не е за тебе тази работа“.
Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш.
Той казва: „Не е за тебе тази работа“.
Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“.
към беседата >>
Идете и си купете по-хубави стомни.
Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната.
Идете и си купете по-хубави стомни.
Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите.
към беседата >>
Значи майка ви е крива.
Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“.
Значи майка ви е крива.
Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“.
към беседата >>
Добро му направих.
След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“.
Добро му направих.
Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето.
към беседата >>
Благодарете, че старата стомна се е счупила.
Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни.
Благодарете, че старата стомна се е счупила.
Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“.
към беседата >>
Едно време пиехте мляко от майка си.
Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива.
Едно време пиехте мляко от майка си.
То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия.
към беседата >>
Аз искам да му направя добро.
Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих.
Аз искам да му направя добро.
Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха.
към беседата >>
Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях.
Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила.
Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях.
Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има.
към беседата >>
То е друго майчиното мляко.
Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си.
То е друго майчиното мляко.
Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете.
към беседата >>
Той иска да обере момичето.
Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро.
Той иска да обере момичето.
Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа.
към беседата >>
Едно време какво мислеше?
Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях.
Едно време какво мислеше?
Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб.
към беседата >>
Сега пиете мляко от кравата.
Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко.
Сега пиете мляко от кравата.
Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат.
към беседата >>
Казва: „Какво си направил сега?
Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето.
Казва: „Какво си направил сега?
“ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор.
към беседата >>
Че какво мислеше едно време?
Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше?
Че какво мислеше едно време?
Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб.
към беседата >>
Вчера се разправям с две млади сестри.
Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата.
Вчера се разправям с две млади сестри.
Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени.
към беседата >>
“ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“.
Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега?
“ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“.
Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам.
към беседата >>
Днес може да мислите.
Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време?
Днес може да мислите.
Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича.
към беседата >>
Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“.
Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри.
Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“.
Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват.
към беседата >>
Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето.
Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“.
Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето.
Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата.
към беседата >>
Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“.
Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите.
Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“.
Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора.
към беседата >>
Аз започвам една нова философия.
Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“.
Аз започвам една нова философия.
Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки.
към беседата >>
Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха.
Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето.
Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха.
Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя?
към беседата >>
Два вида остаряване има.
Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“.
Два вида остаряване има.
Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост.
към беседата >>
Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете.
То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия.
Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете.
Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка.
към беседата >>
Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа.
Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха.
Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа.
Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си.
към беседата >>
Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб.
Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има.
Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб.
За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата.
към беседата >>
Те слама ядат.
Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете.
Те слама ядат.
Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“.
към беседата >>
Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор.
Казва: „Какво си направил сега? “ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа.
Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор.
Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат.
към беседата >>
За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб.
Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб.
За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб.
Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете.
към беседата >>
Шапките от слама са направени.
Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат.
Шапките от слама са направени.
Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си.
към беседата >>
Ако рече да бутне, аз го поглеждам.
“ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор.
Ако рече да бутне, аз го поглеждам.
Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора.
към беседата >>
Ако си силен, Бог няма да те обича.
Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб.
Ако си силен, Бог няма да те обича.
Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл.
към беседата >>
Ако носите шапки, ще гладуват.
Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени.
Ако носите шапки, ще гладуват.
Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре.
към беседата >>
Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата.
Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам.
Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата.
Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите.
към беседата >>
Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора.
Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича.
Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора.
Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият.
към беседата >>
Каквото остане, ще го направят на шапки.
Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват.
Каквото остане, ще го направят на шапки.
Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка.
към беседата >>
Ако търсиха работа, защо не им провървя?
Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата.
Ако търсиха работа, защо не им провървя?
И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога.
към беседата >>
Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост.
Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора.
Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост.
Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо.
към беседата >>
Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка.
Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки.
Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка.
Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи.
към беседата >>
И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си.
Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя?
И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си.
Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления.
към беседата >>
Ако си силен, ти сам вършиш работата.
Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост.
Ако си силен, ти сам вършиш работата.
Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват.
към беседата >>
Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“.
Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка.
Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“.
На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете.
към беседата >>
Понеже не позволих да ги оберат.
Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си.
Понеже не позволих да ги оберат.
Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли.
към беседата >>
Ако майката роди едно силно дете.
За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата.
Ако майката роди едно силно дете.
Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват.
към беседата >>
На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си.
Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“.
На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си.
И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете.
към беседата >>
Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора.
Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат.
Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора.
В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение.
към беседата >>
Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл.
Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете.
Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл.
Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте.
към беседата >>
И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре.
Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си.
И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре.
Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем.
към беседата >>
В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите.
Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора.
В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите.
Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи.
към беседата >>
Законът е същият.
Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл.
Законът е същият.
Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява.
към беседата >>
Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка.
Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре.
Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка.
След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи.
към беседата >>
Казвам: Трябва да живееш за Бога.
Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите.
Казвам: Трябва да живееш за Бога.
Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо.
Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият.
Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо.
Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас.
към беседата >>
След туй, както виждам вие имате хубави дрехи.
Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка.
След туй, както виждам вие имате хубави дрехи.
Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим.
към беседата >>
Бог не иска да се вършат престъпления.
И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога.
Бог не иска да се вършат престъпления.
Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие.
към беседата >>
Мислите не остаряват, а се усилват.
Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо.
Мислите не остаряват, а се усилват.
Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби.
към беседата >>
Но това са стара мода на овцете.
Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи.
Но това са стара мода на овцете.
Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода.
към беседата >>
Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли.
Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления.
Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли.
Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка.
към беседата >>
Постъпките не остаряват.
Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват.
Постъпките не остаряват.
Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна.
към беседата >>
Вълнените дрехи, е стара мода на овцете.
На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете.
Вълнените дрехи, е стара мода на овцете.
Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени.
към беседата >>
Ти може да имаш лошо настроение.
Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли.
Ти може да имаш лошо настроение.
Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“.
към беседата >>
Всичко в природата расте.
Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват.
Всичко в природата расте.
Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото.
към беседата >>
Ние ги стрижем.
И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете.
Ние ги стрижем.
Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете.
към беседата >>
Това нищо не значи.
В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение.
Това нищо не значи.
Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота.
към беседата >>
Бог е, който се изявява.
Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте.
Бог е, който се изявява.
А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни.
към беседата >>
Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи.
Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем.
Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи.
Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда?
към беседата >>
Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“.
Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи.
Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“.
Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг.
към беседата >>
А пък ние не може да обичаме слабото в нас.
Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява.
А пък ние не може да обичаме слабото в нас.
Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият.
към беседата >>
Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим.
След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи.
Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим.
Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш.
към беседата >>
Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие.
Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“.
Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие.
В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе.
към беседата >>
Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби.
Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас.
Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби.
Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага.
към беседата >>
Памукът, то е стара мода.
Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим.
Памукът, то е стара мода.
Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения.
към беседата >>
В злото човек няма една опорна точка.
Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие.
В злото човек няма една опорна точка.
„Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават.
към беседата >>
Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна.
Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби.
Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна.
Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича.
към беседата >>
Ние още нямаме нови дрехи да не са носени.
Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода.
Ние още нямаме нови дрехи да не са носени.
Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи.
към беседата >>
„Д О Б Р О“.
Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка.
„Д О Б Р О“.
В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно.
към беседата >>
Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото.
Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна.
Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото.
Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие.
към беседата >>
Ние носим дрехите на овцете.
Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени.
Ние носим дрехите на овцете.
Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога.
към беседата >>
В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота.
Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“.
В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота.
В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе.
към беседата >>
Аз намирам отношенията са верни.
Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото.
Аз намирам отношенията са верни.
На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни.
към беседата >>
Казваш: „Аз овца ли ще бъда?
Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете.
Казваш: „Аз овца ли ще бъда?
“ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете?
към беседата >>
В злото е отворен този кръг.
Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота.
В злото е отворен този кръг.
Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри.
към беседата >>
На силният му допада като хване слабият.
А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни.
На силният му допада като хване слабият.
Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова.
към беседата >>
“ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш.
Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда?
“ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш.
Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание.
към беседата >>
Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе.
Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг.
Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе.
В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри. Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага.
Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият.
Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага.
Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се.
към беседата >>
Това са разсъждения.
Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш.
Това са разсъждения.
И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание.
към беседата >>
В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават.
В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе.
В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават.
Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри. Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича.
Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага.
Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича.
Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво.
към беседата >>
И ние по същият начин носим старите възгледи.
Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения.
И ние по същият начин носим старите възгледи.
Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени.
към беседата >>
Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно.
„Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават.
Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно.
Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри. Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Ако сте силни, ще ви набие.
Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича.
Ако сте силни, ще ви набие.
Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат.
към беседата >>
Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога.
Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи.
Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога.
Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени. Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе.
В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно.
Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе.
Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри. Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни.
Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие.
Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни.
Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка.
към беседата >>
Баща ви как живял, вие как живеете?
Казваш: „Аз овца ли ще бъда? “ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога.
Баща ви как живял, вие как живеете?
Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени. Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри.
В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе.
Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри.
Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Ще ви вземе и ще имате борба като Якова.
На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни.
Ще ви вземе и ще имате борба като Якова.
Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром.
към беседата >>
Баща ви имал едно тълкувание.
“ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете?
Баща ви имал едно тълкувание.
Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени. Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
Човек трябва да търси живота.
Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри.
Човек трябва да търси живота.
към беседата >>
Като го бутна за хълбока, изкълчи се.
Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова.
Като го бутна за хълбока, изкълчи се.
Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога.
към беседата >>
Вие имате друго тълкувание.
Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание.
Вие имате друго тълкувание.
Нещата са изопачени. Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка.
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка.
В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“.
към беседата >>
Някой път ви боли сляпото черво.
Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се.
Някой път ви боли сляпото черво.
Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите.
към беседата >>
Нещата са изопачени.
И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание.
Нещата са изопачени.
Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш.
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка.
В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш.
Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката.
към беседата >>
Сляпото черво сега го режат.
Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво.
Сляпото черво сега го режат.
То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба.
към беседата >>
Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени.
Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.
към беседата >>
Защото какво е доброто?
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш.
Защото какво е доброто?
Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването.
към беседата >>
То не е, което образува една болка.
Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат.
То не е, което образува една болка.
Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка.
към беседата >>
Фиг. 3
Фиг. 3
към беседата >>
Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото.
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто?
Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото.
Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна.
към беседата >>
Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром.
Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка.
Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром.
По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението.
към беседата >>
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг.
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг.
3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате.
към беседата >>
Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи.
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото.
Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи.
Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек?
към беседата >>
По-добре е човек да се не бори с Бога.
Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром.
По-добре е човек да се не бори с Бога.
Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката.
към беседата >>
3/ Питам тройките къде са?
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг.
3/ Питам тройките къде са?
Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон.
към беседата >>
Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“.
Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи.
Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“.
Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво.
към беседата >>
Може да се борите.
Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога.
Може да се борите.
Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци.
към беседата >>
Тройките ги няма.
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг. 3/ Питам тройките къде са?
Тройките ги няма.
Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема.
към беседата >>
Може да ти стисне повече ръката.
В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“.
Може да ти стисне повече ръката.
Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста.
към беседата >>
Като обичате Господа, то е борба.
Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите.
Като обичате Господа, то е борба.
Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“.
към беседата >>
Имате само 4 и 8.
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг. 3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма.
Имате само 4 и 8.
5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален.
към беседата >>
Вие не сте разбрали ръкуването.
Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката.
Вие не сте разбрали ръкуването.
В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре.
към беседата >>
Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка.
То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба.
Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка.
Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш.
към беседата >>
5 и 7 къде са?
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг. 3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма. Имате само 4 и 8.
5 и 7 къде са?
Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение.
към беседата >>
В ръкуването има една страна.
Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването.
В ръкуването има една страна.
Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре. Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението.
Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка.
Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението.
Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш. Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
Половин тон имате.
Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг. 3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са?
Половин тон имате.
Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове.
към беседата >>
Как се ръкува човек?
Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна.
Как се ръкува човек?
Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре. Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката.
По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението.
Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката.
Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш. Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
Няма третина тон.
3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате.
Няма третина тон.
Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи.
към беседата >>
Някой се ръкува хлабаво.
Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек?
Някой се ръкува хлабаво.
Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре. Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Тогава даде подаръци.
Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката.
Тогава даде подаръци.
Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш. Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
Една четвъртина тон мъчно се взема.
Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон.
Една четвъртина тон мъчно се взема.
Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято.
към беседата >>
Някой с двата пръста.
Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво.
Някой с двата пръста.
Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре. Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“.
Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци.
Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“.
Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш. Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален.
Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема.
Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален.
В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина.
към беседата >>
Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре.
Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста.
Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре.
Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш.
Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“.
Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш.
Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
В музиката служи за украшение.
5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален.
В музиката служи за украшение.
Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина.
към беседата >>
Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре.
Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.
към беседата >>
Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш.
Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“
към беседата >>
Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове.
Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение.
Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове.
Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов.
към беседата >>
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение.
Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде.
към беседата >>
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство.
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство.
От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат?
към беседата >>
Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи.
Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове.
Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи.
Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов.
към беседата >>
Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение.
Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа.
Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете.
към беседата >>
От Ливана се връщаме с двете жени.
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство.
От Ливана се връщаме с двете жени.
Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа.
към беседата >>
Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято.
Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи.
Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято.
„Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това.
към беседата >>
Три неща: челото, носът и устата.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение. Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа.
Три неща: челото, носът и устата.
Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре.
към беседата >>
Двете жени, това са два морала.
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство. От Ливана се връщаме с двете жени.
Двете жени, това са два морала.
Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости.
към беседата >>
„Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина.
Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято.
„Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина.
Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата.
към беседата >>
Ще гледате какви са космите.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение. Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата.
Ще гледате какви са космите.
След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото.
към беседата >>
Едното за Бога, едното за света.
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство. От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала.
Едното за Бога, едното за света.
Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича.
към беседата >>
Няма дълбочина.
В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина.
Няма дълбочина.
Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци.
към беседата >>
След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение. Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите.
След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не.
Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите.
към беседата >>
Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си.
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство. От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света.
Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си.
Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа.
към беседата >>
Тъй като пеете, това не е никаква Любов.
Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина.
Тъй като пеете, това не е никаква Любов.
Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук.
към беседата >>
Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде.
Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение. Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не.
Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде.
Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа.
към беседата >>
Кой е този брат?
Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство. От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си.
Кой е този брат?
Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие?
към беседата >>
Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов.
Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов.
Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов.
Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време.
към беседата >>
Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете.
Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде.
Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете.
Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата.
към беседата >>
Знаеш колко пакости сте направили на Господа.
От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат?
Знаеш колко пакости сте направили на Господа.
Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана.
към беседата >>
Или морал, но никакъв морал не е това.
Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов.
Или морал, но никакъв морал не е това.
Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде.
към беседата >>
Писано е вътре.
Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете.
Писано е вътре.
Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл.
към беседата >>
Често ние с нашите прегрешения правим пакости.
Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа.
Често ние с нашите прегрешения правим пакости.
Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“.
към беседата >>
Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата.
„Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това.
Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата.
Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея?
към беседата >>
Значи най-хубавите неща идат чрез ухото.
Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре.
Значи най-хубавите неща идат чрез ухото.
А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават.
към беседата >>
Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича.
Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости.
Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича.
И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“.
към беседата >>
Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци.
Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата.
Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци.
Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук.
към беседата >>
А пък най-хубавите образи идват чрез очите.
След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото.
А пък най-хубавите образи идват чрез очите.
Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите?
към беседата >>
И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа.
Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича.
И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа.
Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича.
към беседата >>
Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук.
Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци.
Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук.
Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив.
към беседата >>
Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа.
Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите.
Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа.
Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук.
към беседата >>
Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие?
Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа.
Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие?
Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието.
към беседата >>
Може в дадения момент или след няколко време.
Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук.
Може в дадения момент или след няколко време.
Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа.
към беседата >>
Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата.
Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа.
Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата.
Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите.
към беседата >>
Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана.
Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие?
Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана.
Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте!
към беседата >>
Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде.
Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време.
Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде.
Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш.
към беседата >>
Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл.
Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата.
Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл.
Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо?
към беседата >>
Христос още носи тази рана“.
Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана.
Христос още носи тази рана“.
Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си.
към беседата >>
Някой казва: „Защо трябва да живея?
Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде.
Някой казва: „Защо трябва да живея?
“ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър.
към беседата >>
Има още други работи, които трябва да се изучават.
Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл.
Има още други работи, които трябва да се изучават.
Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния?
към беседата >>
Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“.
Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“.
Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“.
Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа.
към беседата >>
“ – Защото ще чуеш неговия отзвук.
Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея?
“ – Защото ще чуеш неговия отзвук.
Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще.
към беседата >>
Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите?
А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават.
Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите?
Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна.
към беседата >>
Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича.
И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“.
Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича.
Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив.
Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук.
Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив.
Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник.
към беседата >>
Да дойдете тук.
Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите?
Да дойдете тук.
Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“.
към беседата >>
Ние сме го мушнали с копието.
Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича.
Ние сме го мушнали с копието.
Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Доброто живеене, това е основа.
Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив.
Доброто живеене, това е основа.
Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си.
към беседата >>
Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите.
Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук.
Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите.
Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш.
към беседата >>
Та сега аз казвам: Не съгрешавайте!
Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието.
Та сега аз казвам: Не съгрешавайте!
Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Трябва да туриш доброто да градиш.
Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа.
Трябва да туриш доброто да градиш.
Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние.
към беседата >>
Какво трябва да направите най-първо?
Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите.
Какво трябва да направите най-първо?
Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш?
към беседата >>
Аз казвам на себе си.
Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте!
Аз казвам на себе си.
Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Трябва да бъдеш добър.
Някой казва: „Защо трябва да живея? “ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш.
Трябва да бъдеш добър.
Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах.
към беседата >>
Как ставате вие с левия крак или с десния?
Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо?
Как ставате вие с левия крак или с десния?
Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото.
към беседата >>
Не трябва да цапам Господа.
Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си.
Не трябва да цапам Господа.
Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Ти градиш своето бъдеще.
“ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър.
Ти градиш своето бъдеще.
Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света.
към беседата >>
Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна.
Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния?
Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна.
Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение.
към беседата >>
Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа.
Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.
към беседата >>
Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник.
Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще.
Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник.
Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место.
към беседата >>
Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“.
Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна.
Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“.
Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде.
към беседата >>
Казвам: „Не трябва да греша.
Казвам: „Не трябва да греша.
Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича“. И на всинца ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.
към беседата >>
Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си.
Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник.
Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си.
Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах.
към беседата >>
Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш.
Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“.
Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш.
Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо.
към беседата >>
Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича“.
Казвам: „Не трябва да греша.
Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича“.
И на всинца ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.
към беседата >>
Монах е високо състояние.
Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си.
Монах е високо състояние.
Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир.
към беседата >>
Как трябва да станеш?
Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш.
Как трябва да станеш?
Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи.
към беседата >>
И на всинца ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.
Казвам: „Не трябва да греша. Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича“.
И на всинца ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.
към беседата >>
Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах.
Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние.
Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах.
За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава.
към беседата >>
Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото.
Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш?
Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото.
Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде.
към беседата >>
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е.
Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме.
към беседата >>
За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света.
Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах.
За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света.
За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава.
към беседата >>
Тури краката си отвесно, вземи едно право положение.
Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото.
Тури краката си отвесно, вземи едно право положение.
Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде?
към беседата >>
Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е.
Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е.
Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место.
Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света.
За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место.
Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава. Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
Виж каква мисъл ще ти дойде.
Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение.
Виж каква мисъл ще ти дойде.
Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени.
към беседата >>
Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е. Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е.
Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа.
Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
Щом Бог не е на първо место, ти не си монах.
Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место.
Щом Бог не е на първо место, ти не си монах.
Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава. Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо.
Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде.
Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо.
Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо.
към беседата >>
Каквото сме правили, трябва да забравим.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е. Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа.
Каквото сме правили, трябва да забравим.
В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
Някой казва, че иска да иде в монастир.
Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах.
Някой казва, че иска да иде в монастир.
В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава. Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
Да видиш дали радиото работи.
Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо.
Да видиш дали радиото работи.
Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик.
към беседата >>
В миналото, каквото сме правили, да оставим.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е. Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим.
В миналото, каквото сме правили, да оставим.
Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава.
Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир.
В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава.
Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава. Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде.
Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи.
Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде.
Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат.
към беседата >>
Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме.
Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е. Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим.
Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме.
Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава.
За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава.
Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава.
Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде?
Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде.
Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде?
“ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена.
към беседата >>
Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме.
Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!
към беседата >>
Служенето е вътрешен подтик.
За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава.
Служенето е вътрешен подтик.
към беседата >>
“ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени.
Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде?
“ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени.
Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре.
към беседата >>
Фиг. 4
Фиг. 4
към беседата >>
Не мисли, че си слуга или друго нещо.
Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени.
Не мисли, че си слуга или друго нещо.
Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора.
към беседата >>
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде.
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде.
Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото.
към беседата >>
Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик.
Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо.
Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик.
Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля.
към беседата >>
Какво означава това положение?
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде.
Какво означава това положение?
/Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка.
към беседата >>
Другите занаятия отпосле ще дойдат.
Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик.
Другите занаятия отпосле ще дойдат.
Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни.
към беседата >>
/Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука.
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде. Какво означава това положение?
/Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука.
Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш.
към беседата >>
Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена.
Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде? “ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат.
Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена.
Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате.
към беседата >>
Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу.
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде. Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука.
Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу.
И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Докато сте на сцената, добре.
“ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена.
Докато сте на сцената, добре.
Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек.
към беседата >>
И човек има един корен.
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде. Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу.
И човек има един корен.
Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си.
към беседата >>
Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора.
Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре.
Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора.
На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата.
към беседата >>
Главата, но тази глава е поставена върху тялото.
Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде. Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен.
Главата, но тази глава е поставена върху тялото.
Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред.
към беседата >>
На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля.
Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора.
На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля.
Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън.
към беседата >>
Тя не е турена, за да му пази сянка.
Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото.
Тя не е турена, за да му пази сянка.
Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния.
към беседата >>
Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни.
Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля.
Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни.
В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место.
към беседата >>
Тази глава е поставена да мислиш.
/Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка.
Тази глава е поставена да мислиш.
Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна.
към беседата >>
В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате.
Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни.
В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате.
Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие.
към беседата >>
Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив.
Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш.
Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив.
Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво.
към беседата >>
Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек.
Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате.
Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек.
Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам.
към беседата >>
Ако знаеш как да държиш главата си.
И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив.
Ако знаеш как да държиш главата си.
Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго.
към беседата >>
Всичко е в реда на нещата.
Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек.
Всичко е в реда на нещата.
Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой.
към беседата >>
Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред.
Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си.
Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред.
Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим.
към беседата >>
Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън.
На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата.
Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън.
Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва.
към беседата >>
Те са различни състояния.
Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред.
Те са различни състояния.
Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место.
Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън.
Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место.
Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам.
към беседата >>
Някой път хората по навик държат главата на една страна.
Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния.
Някой път хората по навик държат главата на една страна.
Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права.
към беседата >>
Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие.
В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место.
Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие.
Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“.
към беседата >>
Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво.
Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна.
Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво.
Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад.
към беседата >>
Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам.
Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие.
Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам.
Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“. Спра се и погледна.
към беседата >>
Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго.
Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво.
Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго.
Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад. Може да я наведете, но то е за упражнение.
към беседата >>
Като вървиш напред, бутне те някой.
Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам.
Като вървиш напред, бутне те някой.
Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“. Спра се и погледна. Казва: „Заповядайте, има място“.
към беседата >>
Каквото носят хората и ние носим.
Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго.
Каквото носят хората и ние носим.
Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад. Може да я наведете, но то е за упражнение. Всякога, когато искате да изкажете един въпрос, главата трябва да бъде отвесно.
към беседата >>
Всеки ти заповядва.
Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой.
Всеки ти заповядва.
Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“. Спра се и погледна. Казва: „Заповядайте, има място“. Кача се.
към беседата >>
Дали е право или не, то е друг въпрос.
Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим.
Дали е право или не, то е друг въпрос.
Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад. Може да я наведете, но то е за упражнение. Всякога, когато искате да изкажете един въпрос, главата трябва да бъде отвесно. Тогава очите ви трябва да бъдат хоризонтални, към хоризонта, дето слънцето изгрява.
към беседата >>
Като няма никой, тогава се качвам.
Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва.
Като няма никой, тогава се качвам.
Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“. Спра се и погледна. Казва: „Заповядайте, има място“. Кача се. Ако няма място, не се качвам.
към беседата >>
2.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо.
Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо.
Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо.
Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай.
към беседата >>
Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека.
Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите.
към беседата >>
Да кажем, че си недоволен някой път.
Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо.
Да кажем, че си недоволен някой път.
Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни.
към беседата >>
Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта.
Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта.
Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи.
към беседата >>
Един певец е недоволен, защото му липсва нещо.
Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път.
Един певец е недоволен, защото му липсва нещо.
Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е.
към беседата >>
Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора.
Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта.
Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора.
За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив?
към беседата >>
Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо.
Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо.
Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо.
Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат.
към беседата >>
За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост.
– Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора.
За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост.
Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска.
към беседата >>
Искате да знаете защо сте недоволни.
Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо.
Искате да знаете защо сте недоволни.
Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен.
към беседата >>
Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо.
Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост.
Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо.
Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен.
към беседата >>
Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай.
Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни.
Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай.
Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив?
към беседата >>
Причинява вреда на себе си и на другите.
Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо.
Причинява вреда на себе си и на другите.
Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо.
към беседата >>
Туй, което ви липсва ви прави недоволни.
Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай.
Туй, което ви липсва ви прави недоволни.
Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост.
към беседата >>
Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи.
Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите.
Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи.
Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление.
към беседата >>
Може да е микроскопическо, една иглица да е.
Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни.
Може да е микроскопическо, една иглица да е.
На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти.
към беседата >>
Какво е разликата между страхлив и боязлив?
Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи.
Какво е разликата между страхлив и боязлив?
Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят.
към беседата >>
На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат.
Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е.
На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат.
В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано.
към беседата >>
Страхливият човек от всичко се стряска.
За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив?
Страхливият човек от всичко се стряска.
Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека.
към беседата >>
В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен.
Искате да знаете защо сте недоволни. Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат.
В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен.
Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място.
към беседата >>
Боязливият, когато каже нещо е внимателен.
Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска.
Боязливият, когато каже нещо е внимателен.
Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи?
към беседата >>
Казвате: „Защо той да не е предвидлив?
Липсва ви нещо, изгубили сте нещо в дадения случай. Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен.
Казвате: „Защо той да не е предвидлив?
“ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон.
към беседата >>
Страхливият го е страх да не направи нещо.
Причинява вреда на себе си и на другите. Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен.
Страхливият го е страх да не направи нещо.
Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха.
към беседата >>
“ Оставете вашата предвидливост.
Туй, което ви липсва ви прави недоволни. Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив?
“ Оставете вашата предвидливост.
В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон. Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление.
Казвам: Трябва да бъдете смели, трябва да бъдете и страхливи, но страхливи, не боязливи. Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо.
Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление.
Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш.
към беседата >>
В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти.
Може да е микроскопическо, една иглица да е. На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост.
В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти.
Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон. Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят.
Какво е разликата между страхлив и боязлив? Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление.
Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят.
Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш.
към беседата >>
Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано.
На някой човек се скъсало копчето, дето се държат гащите и той трябва да ги хване с ръка да държи своите гащи, защото другояче ще паднат. В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти.
Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано.
Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон. Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека.
Страхливият човек от всичко се стряска. Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят.
Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека.
Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен.
към беседата >>
Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място.
В дадения случай няма игла с конец да си зашие копчето, той е недоволен. Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано.
Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място.
Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон. Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Вземете, запример, вниманието на какво се дължи?
Боязливият, когато каже нещо е внимателен. Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека.
Вземете, запример, вниманието на какво се дължи?
Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен.
към беседата >>
Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон.
Казвате: „Защо той да не е предвидлив? “ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място.
Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон.
Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Вниманието е степен на страха.
Страхливият го е страх да не направи нещо. Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи?
Вниманието е степен на страха.
Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел.
към беседата >>
Казвам: Това са отношения.
“ Оставете вашата предвидливост. В ежедневния живот ние се намираме пред такива факти. Ти се безпокоиш, че копчето на твоите гащи е скъсано. Другите не се безпокоят, защото тяхното копче е на място. Може би на някоя сестра да са се скъсали копчетата на роклята, не се държи същия закон.
Казвам: Това са отношения.
към беседата >>
Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш.
Боязливият е внимателен да не би да направи нещо, да не би да каже една дума, с която да огорчи хората, или да направи престъпление. Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха.
Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш.
Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо.
към беседата >>
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден?
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден?
“ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест.
към беседата >>
Ти седиш отдалече да не би да го обидиш.
Боязливостта е там, а пък страхът е нещо по-външно, да не би да направи някое по-голямо престъпление, ще започнат да го съдят. Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш.
Ти седиш отдалече да не би да го обидиш.
Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо?
към беседата >>
“ Как трябва да се създаде животът?
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден?
“ Как трябва да се създаде животът?
Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза.
към беседата >>
Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен.
Боязливостта се отнася до по-интимния живот на човека. Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш.
Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен.
Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат.
към беседата >>
Запример, вие искате да бъдете обичани някой път.
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден? “ Как трябва да се създаде животът?
Запример, вие искате да бъдете обичани някой път.
Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му.
към беседата >>
Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен.
Вземете, запример, вниманието на какво се дължи? Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен.
Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен.
Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи.
към беседата >>
Не искате ли всички да ви обичат?
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден? “ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път.
Не искате ли всички да ви обичат?
Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас.
към беседата >>
Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел.
Вниманието е степен на страха. Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен.
Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел.
За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората.
към беседата >>
Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му.
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден? “ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат?
Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му.
Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна.
към беседата >>
За да придобиеш нещо.
Ти си внимателен към някого, има едно преплитане, внимателен си, този човек искаш да го предразположиш. Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел.
За да придобиеш нещо.
Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център.
към беседата >>
Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест.
Вие понякой път казвате: „Защо животът е такъв създаден? “ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му.
Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест.
Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни.
към беседата >>
Всички не сте еднакво внимателни, защо?
Ти седиш отдалече да не би да го обидиш. Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо.
Всички не сте еднакво внимателни, защо?
Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант.
към беседата >>
Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза.
“ Как трябва да се създаде животът? Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест.
Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза.
Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй?
към беседата >>
Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат.
Страхът влиза като елемент, да бъдеш внимателен. Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо?
Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат.
Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център.
към беседата >>
Представете си, че столът иска да седнете отгоре му.
Запример, вие искате да бъдете обичани някой път. Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза.
Представете си, че столът иска да седнете отгоре му.
Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее.
към беседата >>
Стяженолюбието е на физическите работи.
Ако не беше страхът, не щеше да бъдеш внимателен. Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат.
Стяженолюбието е на физическите работи.
Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения.
към беседата >>
Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас.
Не искате ли всички да ви обичат? Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му.
Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас.
Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее.
към беседата >>
Искаш да те обичат хората.
Сега си внимателен, слушаш един професор, защото искаш да научиш нещо от него, имаш една цел. За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи.
Искаш да те обичат хората.
– Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“.
към беседата >>
Казвам, че столът се нуждае от храна.
Представете си, че един стол има съзнанието, че обича някой да има да седне отгоре му. Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас.
Казвам, че столът се нуждае от храна.
Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна.
към беседата >>
– Същият център.
За да придобиеш нещо. Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората.
– Същият център.
Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание.
към беседата >>
Всеки, който седи отгоре му го храни.
Но, ако се съберат 10–15 души, че той започва да усеща тежестта, че може да му се счупят краката от тази тяжест. Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна.
Всеки, който седи отгоре му го храни.
Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието.
към беседата >>
Искаш да станеш музикант.
Всички не сте еднакво внимателни, защо? Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център.
Искаш да станеш музикант.
– Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш.
към беседата >>
Верно ли е туй?
Всяко нещо в нас е дотолкоз потребно, доколкото може да ни причини някаква полза. Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни.
Верно ли е туй?
Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни.
към беседата >>
– Същият център.
Защото вниманието на хората седи в слепите очи на човека, има един център на стяженолюбие го наричат. Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант.
– Същият център.
Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно.
към беседата >>
Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее.
Представете си, че столът иска да седнете отгоре му. Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй?
Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее.
Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят.
към беседата >>
Много предразположения.
Стяженолюбието е на физическите работи. Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център.
Много предразположения.
Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят.
към беседата >>
Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее.
Сега може да ви направя едно твърдение, което може да внесе смут във вас. Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее.
Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее.
Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее.
към беседата >>
Някой казва: „Аз нямам желание“.
Искаш да те обичат хората. – Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения.
Някой казва: „Аз нямам желание“.
Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята.
към беседата >>
Казвам: Има една вътрешна обмяна.
Казвам, че столът се нуждае от храна. Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее.
Казвам: Има една вътрешна обмяна.
Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял.
към беседата >>
Трябва да имаш желание.
– Същият център. Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“.
Трябва да имаш желание.
Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята. Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Туй е вярно по отношение на битието.
Всеки, който седи отгоре му го храни. Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна.
Туй е вярно по отношение на битието.
Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи.
към беседата >>
Ако нямаш желание ти не може да се избавиш.
Искаш да станеш музикант. – Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание.
Ако нямаш желание ти не може да се избавиш.
Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята. Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни.
Верно ли е туй? Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието.
Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни.
Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират.
към беседата >>
Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно.
– Същият център. Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш.
Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно.
Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята. Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят.
Ако един добър човек седне на един стол, по-дълго време живее. Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни.
Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят.
Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата.
към беседата >>
Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят.
Много предразположения. Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно.
Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят.
И всичките способности, които имаме функционират в трите свята. Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Този стол живее.
Ако седи един лош човек върху него, по-малко живее. Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят.
Този стол живее.
Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас.
към беседата >>
И всичките способности, които имаме функционират в трите свята.
Някой казва: „Аз нямам желание“. Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят.
И всичките способности, които имаме функционират в трите свята.
Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Докато живее столът, той е цял.
Казвам: Има една вътрешна обмяна. Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее.
Докато живее столът, той е цял.
Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас.
към беседата >>
Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
Трябва да имаш желание. Ако нямаш желание ти не може да се избавиш. Но туй желание, за да се избавиш действува в трите свята едновременно. Трябва да го изявиш на физическото поле, трябва да го изявиш на духовното поле и трябва да го изявиш в умствения свят. И всичките способности, които имаме функционират в трите свята.
Та оттуй гледище, всяко нещо, което имаме, трябва да го разбираме.
към беседата >>
Столовете са живи.
Туй е вярно по отношение на битието. Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял.
Столовете са живи.
Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда.
към беседата >>
Някой човек казва, че е груб.
Някой човек казва, че е груб.
Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек.
към беседата >>
Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират.
Има столове, които са щастливи, има столове, които са нещастни. Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи.
Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират.
Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит.
към беседата >>
Но грубостта произтича от смелостта.
Някой човек казва, че е груб.
Но грубостта произтича от смелостта.
Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен.
към беседата >>
Отвътре започва едно гниене на нещата.
Има столове, които са направени със съответни трептения имат, трептят. Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират.
Отвътре започва едно гниене на нещата.
Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са.
към беседата >>
Без смелост ти нямаш никаква инициатива.
Някой човек казва, че е груб. Но грубостта произтича от смелостта.
Без смелост ти нямаш никаква инициатива.
Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство.
към беседата >>
Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас.
Този стол живее. Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата.
Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас.
И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата.
към беседата >>
Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия.
Някой човек казва, че е груб. Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива.
Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия.
Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив.
към беседата >>
И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас.
Докато живее столът, той е цял. Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас.
И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас.
Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата?
към беседата >>
Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те.
Някой човек казва, че е груб. Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия.
Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те.
Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“.
към беседата >>
Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда.
Столовете са живи. Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас.
Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда.
Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече.
към беседата >>
Трябва да се създаде една школа да се възпита човек.
Някой човек казва, че е груб. Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те.
Трябва да се създаде една школа да се възпита човек.
Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха.
към беседата >>
Понякой път наблюдавайте, може да направите опит.
Като умре се разглобяват, не държат, разглобяват се, умират. Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда.
Понякой път наблюдавайте, може да направите опит.
Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване.
към беседата >>
Да кажем, някой иска да стане набожен.
Но грубостта произтича от смелостта. Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек.
Да кажем, някой иска да стане набожен.
Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив.
към беседата >>
Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са.
Отвътре започва едно гниене на нещата. Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит.
Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са.
Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт?
към беседата >>
Някой човек е доверчив, развито е това чувство.
Без смелост ти нямаш никаква инициатива. Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен.
Някой човек е доверчив, развито е това чувство.
Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване.
към беседата >>
Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата.
Казвам: Ако един ден вие имате един стол, трябва да изберате стола си от такова дърво, което има отношение към вас. И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са.
Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата.
Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба?
към беседата >>
Някой е недоверчив, той е страхлив.
Грубостта е, че се образува повече смелост, излишна енергия, липсва ти друга някоя способност, да употреби/ш/ тази енергия. Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство.
Някой е недоверчив, той е страхлив.
Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи.
към беседата >>
Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата?
И вие да имате обич към дървото и дървото да има обич към вас. Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата.
Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата?
Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал.
към беседата >>
Казва: „Аз не вярвам“.
Казвам: Мнозина от вас като ви гледам има много работи, които не са развити, недоразвити са те. Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив.
Казва: „Аз не вярвам“.
Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“.
към беседата >>
Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече.
Ако имате едно дърво, което няма обич към вас и вие нямате обич към дървото, туй дърво ще ви причини вреда. Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата?
Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече.
Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят.
към беседата >>
Но неверието се дължи на страха.
Трябва да се създаде една школа да се възпита човек. Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“.
Но неверието се дължи на страха.
Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте.
към беседата >>
Като дойде някоя друга може да хване.
Понякой път наблюдавайте, може да направите опит. Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече.
Като дойде някоя друга може да хване.
Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба.
към беседата >>
Щом не вярваш, ти си страхлив.
Да кажем, някой иска да стане набожен. Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха.
Щом не вярваш, ти си страхлив.
Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот.
към беседата >>
Как ще обясните този факт?
Идете до една река, която е бистра, турете въдица, турете червейче, рибките има такива плавачи с доста големи очи, доста умни са. Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване.
Как ще обясните този факт?
Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата.
към беседата >>
Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване.
Някой човек е доверчив, развито е това чувство. Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив.
Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване.
Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство.
към беседата >>
Какво е станало в съзнанието на тази риба?
Хванете една от тях, щом я подържите извадете въдицата от устата и и пак я пуснете във водата. Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт?
Какво е станало в съзнанието на тази риба?
Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата.
към беседата >>
Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи.
Някой е недоверчив, той е страхлив. Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване.
Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи.
Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода.
към беседата >>
Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал.
Като я пуснете, втори път тя ще идва ли да хване въдицата? Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба?
Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал.
Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка.
към беседата >>
Ще се занеса в друг свят“.
Казва: „Аз не вярвам“. Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи.
Ще се занеса в друг свят“.
Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство.
към беседата >>
Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят.
Няма да хване въдицата, но ще хване въдицата за гърба, за кривата страна, разнася я нагоре, научила се вече. Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал.
Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят.
Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка. Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Няма какво да се занасяте.
Но неверието се дължи на страха. Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“.
Няма какво да се занасяте.
Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство.
към беседата >>
Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба.
Като дойде някоя друга може да хване. Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят.
Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба.
Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка. Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот.
Щом не вярваш, ти си страхлив. Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте.
Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот.
Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“.
към беседата >>
Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата.
Как ще обясните този факт? Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба.
Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата.
Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка. Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство.
Щом си дошъл до отрицателната страна на своето неверие, ти си вече като риба, ще опиташ въдицата на своето вярване. Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот.
Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство.
Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи.
към беседата >>
Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата.
Какво е станало в съзнанието на тази риба? Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата.
Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата.
Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка. Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Има една ценна обхода.
Казва: „Мене ме е страх да вярвам в тия работи. Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство.
Има една ценна обхода.
Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка.
Аз бих ви привел един факт, който съм наблюдавал. Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата.
Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка.
Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство.
Ще се занеса в друг свят“. Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода.
Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство.
Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“.
към беседата >>
Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
Преди години във Варна имаше две реки, сега ги няма, децата ученици, ходеха да ловят риба, седнат на моста, ловят. Някои деца цял ден седят, не може да хванат една риба. Аз гледам рибата хванала въдицата разнася из водата. Туй дете премести се от туй място, онази риба пак дойде, пак хване и разнася въдицата. Значи една риба, която придобила една опитност да нагълта въдицата в устата си, помни тази болка.
Докато се извади из нейната уста, придобила едно впечатление.
към беседата >>
Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство.
Няма какво да се занасяте. Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство.
Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство.
Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва?
към беседата >>
Вие казвате, че имате една опитност.
Вие казвате, че имате една опитност.
Каква опитност? Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има.
към беседата >>
Казваш: „Липсва ми нещо“.
Религиозното чувство в човека дава най-ценните постъпки в човешкия живот. Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство.
Казваш: „Липсва ми нещо“.
Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо.
към беседата >>
Каква опитност?
Вие казвате, че имате една опитност.
Каква опитност?
Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене?
към беседата >>
Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи.
Когато видите някой човек да постъпи тъй хубаво, че да ви е приятно, то се дължи на неговото религиозно чувство. Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“.
Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи.
Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава.
към беседата >>
Защо са страданията?
Вие казвате, че имате една опитност. Каква опитност?
Защо са страданията?
Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни.
към беседата >>
Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив.
Има една ценна обхода. Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи.
Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив.
Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори.
към беседата >>
Страданията – това е въдицата.
Вие казвате, че имате една опитност. Каква опитност? Защо са страданията?
Страданията – това е въдицата.
Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“.
към беседата >>
Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“.
Най-хубавата обхода се дава с религиозното чувство. Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив.
Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“.
Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу.
към беседата >>
Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица.
Вие казвате, че имате една опитност. Каква опитност? Защо са страданията? Страданията – това е въдицата.
Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица.
Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин.
към беседата >>
Какво ти липсва?
Че за да изявим любовта към Бога, трябва да развием това религиозно чувство, за да имаме най-хубавата обхода, туй което ние желаем, най-хубавото се добива, с религиозното чувство. Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“.
Какво ти липсва?
Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите.
към беседата >>
Доста въдици има.
Вие казвате, че имате една опитност. Каква опитност? Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица.
Доста въдици има.
Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу.
към беседата >>
Някому липсва нещо.
Казваш: „Липсва ми нещо“. Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва?
Някому липсва нещо.
Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло.
към беседата >>
Мислите ли, че всички червейчета са за ядене?
Каква опитност? Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има.
Мислите ли, че всички червейчета са за ядене?
Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“.
към беседата >>
Някой път не наблюдава, не разсъждава.
Дойдете някой път, неразположени сте, туй чувство не работи. Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо.
Някой път не наблюдава, не разсъждава.
Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека.
към беседата >>
Някои червейчета са много опасни.
Защо са страданията? Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене?
Някои червейчета са много опасни.
И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо.
към беседата >>
Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори.
Ако то функционира правилно, ти ще бъдеш щастлив. Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава.
Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори.
Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание.
към беседата >>
И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“.
Страданията – това е въдицата. Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни.
И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“.
Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа.
към беседата >>
Да си помилва окото отдолу.
Щом то не работи, казваш: „Липсва ми нещо“. Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори.
Да си помилва окото отдолу.
Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето.
към беседата >>
Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин.
Понякой път като страдате се хващате на някоя въдица. Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“.
Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин.
Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата.
към беседата >>
Вие понякой път не си барате очите.
Какво ти липсва? Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу.
Вие понякой път не си барате очите.
Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека.
към беседата >>
Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу.
Доста въдици има. Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин.
Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу.
Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат.
към беседата >>
Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло.
Някому липсва нещо. Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите.
Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло.
За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш.
към беседата >>
Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“.
Мислите ли, че всички червейчета са за ядене? Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу.
Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“.
Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време.
към беседата >>
За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека.
Някой път не наблюдава, не разсъждава. Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло.
За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека.
Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено.
към беседата >>
Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо.
Някои червейчета са много опасни. И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“.
Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо.
Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие.
към беседата >>
Три начина има за възпитание.
Някой път музиката липсва у някого, някой път речта липсва, не може да говори. Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека.
Три начина има за възпитание.
Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си.
към беседата >>
Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа.
И в обикновения живот хората казват: „Дяволът“. Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо.
Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа.
Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят?
към беседата >>
Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето.
Да си помилва окото отдолу. Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание.
Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето.
Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните.
към беседата >>
Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата.
Дяволът в света, това са много умни същества, които искат да ви използуват и то ви използуват по един много умен начин. Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа.
Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата.
Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо?
към беседата >>
Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека.
Вие понякой път не си барате очите. Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето.
Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека.
Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли.
към беседата >>
Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат.
Ще ви турят въдица с едно червейче, ще я пуснат долу. Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата.
Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат.
Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече.
към беседата >>
Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш.
Та казвам: Целият сегашен живот на човека зависи от неговото тяло. За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека.
Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш.
Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото.
към беседата >>
Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време.
Ти като видиш казваш: „Какъв Божествен Промисъл“. Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат.
Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време.
Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват.
към беседата >>
Третото възпитание е умствено.
За в бъдеще и самовъзпитанието на човека /ще/ зависи от човека. Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш.
Третото възпитание е умствено.
Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал.
към беседата >>
Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие.
Бог го пратил, като го хапна, ще придобия нещо. Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време.
Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие.
Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия.
към беседата >>
Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си.
Три начина има за възпитание. Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено.
Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си.
Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо.
към беседата >>
Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят?
Като го хапнеш, видиш, че ти си мислил, че е от Господа, виждаш, че тази работа не от Господа. Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие.
Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят?
Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“.
към беседата >>
Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните.
Едно възпитание, което произтича от цялото тяло, друго възпитание, което произтича от лицето. Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си.
Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните.
Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише.
към беседата >>
Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо?
Най-първо рибата хоризонтално ходи, играе из водата. Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят?
Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо?
Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре?
към беседата >>
Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли.
Духовният човек за да се самовъзпитава трябва да изучава лицето на човека. Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните.
Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли.
Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“.
към беседата >>
Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече.
Като я извадят из водата, главата вече отива нагоре, перпендикулярно я изваждат. Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо?
Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече.
Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората?
към беседата >>
Мисли, турил си пръста до челото.
Ако знаеш как да бараш лицето си имаш методи да се възпитаваш. Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли.
Мисли, турил си пръста до челото.
Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си.
към беседата >>
Та онези, които разискват.
Казва: „Какъв човек ще стане.“ Мислите ли, че тази риба излиза на своето време. Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече.
Та онези, които разискват.
Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи.
към беседата >>
Той бута трите пръста, които му дават материал.
Третото възпитание е умствено. Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото.
Той бута трите пръста, които му дават материал.
От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си.
към беседата >>
Сега аз правя една аналогия.
Едно време птиците излязоха от зор над водата, все нагоре подскочиха, имаше едно усилие. Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват.
Сега аз правя една аналогия.
Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън.
към беседата >>
От всяко място, което бутне на главата излиза нещо.
Ако човек иска да стане гениален, той трябва да знае как да бара главата си. Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал.
От всяко място, което бутне на главата излиза нещо.
Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа.
към беседата >>
Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“.
Мислите ли, че всяка една риба, която биха извадили от водата отива в разумния свят? Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия.
Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“.
Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла.
към беседата >>
Тече нещо вече, пише.
Ако знаеш как да бараш главата си, как да я буташ, то е само за гениалните. Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо.
Тече нещо вече, пише.
Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа. Аз само давам пример.
към беседата >>
Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре?
Мислите ли, че всяка една риба, която е опечена на скара тя е придобила нещо? Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“.
Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре?
Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга.
към беседата >>
Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“.
Наблюдавайте хората как се движат, някой учен човек, някой професор, когато пише нещо, мисли, турил ръката на главата си, на челото си и мисли. Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише.
Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“.
Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа. Аз само давам пример.
към беседата >>
Как ще я посрещнат хората?
Не, човек е придобил нещо, а рибата е придобила една малка опитност, че не трябва да се хваща на въдицата, нищо повече. Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре?
Как ще я посрещнат хората?
Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна.
към беседата >>
Когато пишеш, отзад не бутай главата си.
Мисли, турил си пръста до челото. Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“.
Когато пишеш, отзад не бутай главата си.
Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа. Аз само давам пример.
към беседата >>
Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи.
Та онези, които разискват. Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората?
Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи.
Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна.
към беседата >>
Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си.
Той бута трите пръста, които му дават материал. От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си.
Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си.
Тя е особена школа. Аз само давам пример.
към беседата >>
Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън.
Сега аз правя една аналогия. Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи.
Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън.
Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес.
към беседата >>
Тя е особена школа.
От всяко място, което бутне на главата излиза нещо. Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си.
Тя е особена школа.
Аз само давам пример.
към беседата >>
Тя има съзнание, не е умряла.
Рибата казва: „Дотегна ми тази среда да живея, искам да изляза навън, не в гъстата среда, в по-рядка да изляза, между другите хора, както живеят“. Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън.
Тя има съзнание, не е умряла.
След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста.
към беседата >>
Аз само давам пример.
Тече нещо вече, пише. Пък някой, който не знае да пише, зачерква, почесваш се на другата страна, пак няма, дращи, казва: „Не върви“. Когато пишеш, отзад не бутай главата си. Онзи, който пише трябва да знае къде да бута главата си, челото си. Тя е особена школа.
Аз само давам пример.
към беседата >>
След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга.
Мислите ли, ако рибата излезе във въздуха при туй положение, ще ѝ бъде по-добре? Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла.
След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга.
Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи.
към беседата >>
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме.
Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива.
към беседата >>
Те казват, ти като не си допечена, не си културна.
Как ще я посрещнат хората? Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга.
Те казват, ти като не си допечена, не си културна.
За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада.
към беседата >>
Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме.
Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят.
Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение.
към беседата >>
За да влезеш между нас, трябва да станеш културна.
Ще я посрещнат, ще я хванат, след туй ще я занесат в къщи. Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна.
За да влезеш между нас, трябва да станеш културна.
Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен.
към беседата >>
Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме. Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят.
Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят.
Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос.
към беседата >>
Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес.
Най-първо ще отворят стомаха ѝ, ще извадят червата навън. Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна.
Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес.
След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба.
към беседата >>
Целият свят аз го наричам разумен.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме. Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят.
Целият свят аз го наричам разумен.
Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо.
към беседата >>
След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста.
Тя има съзнание, не е умряла. След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес.
След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста.
След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад?
към беседата >>
Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме. Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен.
Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна.
Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо. Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи.
След туй на една скара ще я турят, ще започне да цъцри, ще започнат да /я/ обръщат на една страна, на друга. Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста.
След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи.
След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“.
към беседата >>
Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива.
Та казвам: Бог ти дал едни ръце, да знаем как да се възпитаваме. Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна.
Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива.
Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо. Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
След туй рибата ще влезе в ада.
Те казват, ти като не си допечена, не си културна. За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи.
След туй рибата ще влезе в ада.
Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката.
към беседата >>
Започнете от себе си, като едно предметно учение.
Ако ти се намираш в трудно положение, ако разумно буташ челото си, веднага от разумния свят ще ти отговорят. Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива.
Започнете от себе си, като едно предметно учение.
Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо. Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
Аз ви разправям един процес, който е верен.
За да влезеш между нас, трябва да станеш културна. Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада.
Аз ви разправям един процес, който е верен.
В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга.
към беседата >>
Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос.
Ако бутнеш където и да е, ако разумно буташ ще ти отговорят. Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение.
Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос.
Някой път мислите защо е създадено вашето ухо. Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
В ада ще влезе тази риба.
Ще ѝ изменят дрехите, ще я направят червена, ще турят лимон, зехтин, после някакъв примес. След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен.
В ада ще влезе тази риба.
Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга. Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Някой път мислите защо е създадено вашето ухо.
Целият свят аз го наричам разумен. Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос.
Някой път мислите защо е създадено вашето ухо.
Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад?
След туй ще започнат, ще отрежат една малка част, ще я турят в една свещена уста. След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба.
Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад?
“ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга. Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Мислите ли защо са създадени вашите очи?
Щом разумно буташ ще видиш, че наоколо цялата природа е разумна. Щом не буташ разумно, природата минава за много мълчалива. Започнете от себе си, като едно предметно учение. Запример, някой път мислите защо е създаден вашият нос. Някой път мислите защо е създадено вашето ухо.
Мислите ли защо са създадени вашите очи?
към беседата >>
“ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“.
След туй ще влезе в свещеното място на човека, дето излизат най-хубавите работи. След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад?
“ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“.
Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга. Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е.
Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“.
към беседата >>
Като дойде някоя риба глътне малката.
След туй рибата ще влезе в ада. Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“.
Като дойде някоя риба глътне малката.
Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга. Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е.
Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е.
Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва.
към беседата >>
Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга.
Аз ви разправям един процес, който е верен. В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката.
Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга.
Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е. Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е.
Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит.
Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват.
към беседата >>
Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
В ада ще влезе тази риба. Тя ще пита: „Какво голямо прегрешение направих аз, че Господ ме тури в този ад? “ Ще кажат: „Голямо е прегрешението, че Господ те тури в този ад, големите риби гълтат малките риби, малките риби по-малки, на общо основание“. Като дойде някоя риба глътне малката. Понякой път ще видите една голяма риба глътнала по-малка, малката глътнала още по-малка, някой път се случва три се нагълтали една друга.
Защо е влязла в стомаха, в ада вътре?
към беседата >>
Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е. Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит.
Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо.
Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел.
към беседата >>
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда.
Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе.
към беседата >>
Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е. Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо.
Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо.
Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив.
към беседата >>
Има нещо, което те мъчи.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда.
Има нещо, което те мъчи.
Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува.
към беседата >>
Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“.
Ако вие не се интересувате от музиката, значи този център е слабо развит, ако се интересувате, развит е. Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо.
Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“.
Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“.
към беседата >>
Някаква мисъл те мъчи.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда. Има нещо, което те мъчи.
Някаква мисъл те мъчи.
Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе.
към беседата >>
Много работи не те интересуват, много ти липсва.
Ако се интересувате от религиозни работи, от лика на Бога, развит е съответният център, ако не се интересувате, не е. Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“.
Много работи не те интересуват, много ти липсва.
Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни.
към беседата >>
Може тази мисъл да е била полезна.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда. Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи.
Може тази мисъл да е била полезна.
Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе.
към беседата >>
Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват.
Ако философия ви интересува, значи този философски център е развит; ако не се интересувате от философия, този център не е развит. Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва.
Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват.
Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна.
към беседата >>
Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда. Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна.
Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни.
След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе?
към беседата >>
Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел.
Или ако изкуството не ви интересува, значи липсва ви нещо. Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват.
Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел.
Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае.
към беседата >>
След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе.
Всяко страдание показва, че ти си излязъл от една среда в даден случай и си минал в друга, която на тебе не подхожда. Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни.
След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе.
Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе? – Ще причини болка.
към беседата >>
Трябва да бъде и малко страхлив.
Ако животът не ви интересува, липсва ви нещо. Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел.
Трябва да бъде и малко страхлив.
Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея.
към беседата >>
Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува.
Има нещо, което те мъчи. Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе.
Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува.
Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе? – Ще причини болка.
към беседата >>
Казва: „Безстрашен“.
Казва някой: „Мене много работи не ме интересуват“. Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив.
Казва: „Безстрашен“.
Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи.
към беседата >>
Два–три дни ще минат, ще се подуе.
Някаква мисъл те мъчи. Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува.
Два–три дни ще минат, ще се подуе.
Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе? – Ще причини болка.
към беседата >>
Безстрашните хора са разумни.
Много работи не те интересуват, много ти липсва. Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“.
Безстрашните хора са разумни.
Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна.
към беседата >>
Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе.
Може тази мисъл да е била полезна. Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе.
Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе.
Какво ще излезе? – Ще причини болка.
към беседата >>
Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна.
Щом много работи те интересуват, то е много хубаво, много работи трябва да те интересуват. Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни.
Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна.
Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае.
към беседата >>
Какво ще излезе?
Често съм виждал децата след като ядат дини стават смешни. След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе.
Какво ще излезе?
– Ще причини болка.
към беседата >>
Ученият човек трябва да го знае.
Човек не трябва да тури преимущество, трябва да тури деятелност, едновременно да действува, защото човек трябва да бъде смел. Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна.
Ученият човек трябва да го знае.
Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив.
към беседата >>
– Ще причини болка.
След като ял, иска да види дали семката ще влезе в ухото, че като я тури не може да излезе. Тази семка като влезе мисли, че са я посадили започва да се подува. Два–три дни ще минат, ще се подуе. Детето след като яло дини, иска да направи един опит, като тури семката в ухото, какво ще излезе. Какво ще излезе?
– Ще причини болка.
към беседата >>
Страхливият като види змията ще бяга от нея.
Трябва да бъде и малко страхлив. Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае.
Страхливият като види змията ще бяга от нея.
Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита.
към беседата >>
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат.
Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка.
към беседата >>
Учения ще се приближи.
Казва: „Безстрашен“. Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея.
Учения ще се приближи.
Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе.
към беседата >>
Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат.
Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката.
Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание.
към беседата >>
Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна.
Безстрашните хора са разумни. Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи.
Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна.
Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“.
към беседата >>
Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат. Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката.
Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята.
Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание. /Фиг. 2.33/
към беседата >>
Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае.
Те знаят, че зимно време една боа е безопасна, която е замръзнала, тя е безопасна. Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна.
Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае.
Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала.
към беседата >>
Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат. Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята.
Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото.
Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание. /Фиг. 2.33/
към беседата >>
Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив.
Ученият човек трябва да го знае. Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае.
Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив.
Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти.
към беседата >>
Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат. Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото.
Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда.
Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание. /Фиг. 2.33/
към беседата >>
Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита.
Страхливият като види змията ще бяга от нея. Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив.
Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита.
Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти. Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
Тази дума е една семка.
Та понякой път аз гледам хората, някой зная защо страдат. Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда.
Тази дума е една семка.
Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание. /Фиг. 2.33/
към беседата >>
Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе.
Учения ще се приближи. Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита.
Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе.
Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти. Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание.
Казвам: Той преди 2–3 дни ял дини и след туй турил в ухото семката. Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка.
Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание.
/Фиг. 2.33/
към беседата >>
Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“.
Лятно време, ако не е замръзнала, ученият човек знае, че е опасна. Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе.
Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“.
След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти. Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
/Фиг. 2.33/
Че семката трябва да се посади, вярно е, трябва да се посади, но не трябва да се посади в ухото, но трябва да се посади в земята. Детето, като не знае това изкуство я посажда в ухото. Допуснете, че вие чувате една дума, която ви обижда. Тази дума е една семка. Тази дума може да е посадена на место, но ако една дума ти посадиш там дето не трябва, тя ще ти причини страдание.
/Фиг. 2.33/
към беседата >>
След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала.
Ученият човек знае отношенията на нещата, а глупавият не ги знае. Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“.
След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала.
Човек трябва да я очисти. Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
Това е геометрическо обяснение.
Това е геометрическо обяснение.
Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра.
към беседата >>
Човек трябва да я очисти.
Ученият като види някой, че се колебае, знае че е страхлив. Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала.
Човек трябва да я очисти.
Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
Представете си, че имате един център.
Това е геометрическо обяснение.
Представете си, че имате един център.
Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения.
към беседата >>
Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
Ако ти не разсъждаваш, знае че разсъдливостта в тебе не е развита. Ако си немърлив, не зачиташ този-онзи, той знае, че едно хубаво чувство не е развито в тебе. Онзи, невежият ще каже: „Такъв го е Господ създал“. След като си оцапал дрехата с петна, дрехата не е така създадена, тя отпосле се оцапала. Човек трябва да я очисти.
Казвам: Нещата, отношенията в живота се дължат на един вътрешен недоимък.
към беседата >>
Какво ще бъде положението?
Това е геометрическо обяснение. Представете си, че имате един център.
Какво ще бъде положението?
Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра.
към беседата >>
Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение?
Това е геометрическо обяснение. Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението?
Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение?
Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра. В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи.
Това е геометрическо обяснение. Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение?
Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи.
В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра. В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра.
Това е геометрическо обяснение. Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи.
В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра.
Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра. В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
Имате две положения.
Представете си, че имате един център. Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра.
Имате две положения.
Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра. В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра.
Какво ще бъде положението? Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения.
Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра.
В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
В дадения случай те не могат да се разбират.
Ако кажем един предмет се движи по тази плоскост, откъде ще има движение? Ако е отдясно, ще има движение наляво, надолу ще се движи. В първия случай движението отива към центъра, във втория случай движението излиза от центъра. Имате две положения. Значи имате двама души, може да бъдат в същия център, единият се движи към центърът, другият излиза от центъра.
В дадения случай те не могат да се разбират.
към беседата >>
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист?
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист?
Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност.
към беседата >>
Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист?
Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването.
И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш.
към беседата >>
И двамата са прави.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист? Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването.
И двамата са прави.
Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има.
към беседата >>
Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист? Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави.
Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща.
Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има. /Фиг. 3.33/
към беседата >>
Казваме: Той е материалист.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист? Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща.
Казваме: Той е материалист.
Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има. /Фиг. 3.33/
към беседата >>
Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност.
Докажете кой човек е духовен и кой човек е материалист? Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист.
Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност.
Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има. /Фиг. 3.33/
към беседата >>
Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш.
Като ги събереш не може да се споразумеят във вярването. И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност.
Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш.
Казвам сега: Друго обяснение има. /Фиг. 3.33/
към беседата >>
Казвам сега: Друго обяснение има.
И двамата са прави. Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш.
Казвам сега: Друго обяснение има.
/Фиг. 3.33/
към беседата >>
/Фиг. 3.33/
Материалистът излиза из центъра навън, религиозният в центъра се връща. Казваме: Той е материалист. Под „материалист“ разбираме излиза от центъра навън да добие някаква опитност. Ти ставаш материалист, да се отделиш от своя център, да добиеш някаква опитност, да се учиш. Казвам сега: Друго обяснение има.
/Фиг. 3.33/
към беседата >>
Тук имате първа степен на честолюбие.
Тук имате първа степен на честолюбие.
Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут.
към беседата >>
Тук имате втора, трета степен и обратно.
Тук имате първа степен на честолюбие.
Тук имате втора, трета степен и обратно.
Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва.
към беседата >>
Имате седма степен.
Тук имате първа степен на честолюбие. Тук имате втора, трета степен и обратно.
Имате седма степен.
Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество.
към беседата >>
Тук имаме четвърта степен.
Тук имате първа степен на честолюбие. Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен.
Тук имаме четвърта степен.
Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва.
към беседата >>
Този човек е крайно докачлив, той е като един огън.
Тук имате първа степен на честолюбие. Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен.
Този човек е крайно докачлив, той е като един огън.
Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“.
към беседата >>
Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут.
Тук имате първа степен на честолюбие. Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън.
Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут.
Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма.
към беседата >>
Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва.
Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут.
Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва.
Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие?
към беседата >>
Динамит е той, взривно вещество.
Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва.
Динамит е той, взривно вещество.
Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш?
към беседата >>
Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва.
Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество.
Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва.
Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек.
към беседата >>
Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“.
Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва.
Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“.
Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш?
към беседата >>
Той не се обижда, в него честолюбие няма.
Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“.
Той не се обижда, в него честолюбие няма.
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие?
Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма.
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие?
Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш?
Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие?
Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш?
По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така.
към беседата >>
По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек.
Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш?
По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек.
Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг.
към беседата >>
Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш?
Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек.
Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш?
Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат.
към беседата >>
Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора.
Той не се обижда, в него честолюбие няма. Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш?
Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора.
Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“.
към беседата >>
Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър.
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора.
Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър.
То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите.
към беседата >>
То ни най-малко не е така.
Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър.
То ни най-малко не е така.
Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта.
към беседата >>
Езикът трябва да бъде дълъг.
По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така.
Езикът трябва да бъде дълъг.
Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му.
към беседата >>
Красноречивите хора, доста дълъг език имат.
Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг.
Красноречивите хора, доста дълъг език имат.
Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той.
към беседата >>
Казва: „Дълъг му е езикът“.
Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат.
Казва: „Дълъг му е езикът“.
И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език.
към беседата >>
И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите.
Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър. То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“.
И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите.
Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции.
към беседата >>
Има известни сенки, които показват силата на речта.
То ни най-малко не е така. Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите.
Има известни сенки, които показват силата на речта.
Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции.
към беседата >>
Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му.
Езикът трябва да бъде дълъг. Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта.
Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му.
Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата.
към беседата >>
Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той.
Красноречивите хора, доста дълъг език имат. Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му.
Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той.
Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия.
към беседата >>
Не е лошо човек да има дълъг език.
Казва: „Дълъг му е езикът“. И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той.
Не е лошо човек да има дълъг език.
При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише.
към беседата >>
При това езикът има няколко функции.
И действително, ако търсите речта, ще я търсите под очите. Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език.
При това езикът има няколко функции.
Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата.
към беседата >>
Езикът има три функции.
Има известни сенки, които показват силата на речта. Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции.
Езикът има три функции.
Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар.
към беседата >>
Едната функция е да опитва нещата.
Пък, ако търсите този човек може ли да говори, премерете езика му. Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции.
Едната функция е да опитва нещата.
Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине.
към беседата >>
Той е изпитна комисия.
Има особена дължина езикът, колкото е по-дълъг, по-красноречив е той. Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата.
Той е изпитна комисия.
Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе.
към беседата >>
Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише.
Не е лошо човек да има дълъг език. При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия.
Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише.
Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така.
към беседата >>
Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата.
При това езикът има няколко функции. Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише.
Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата.
Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави.
към беседата >>
Той е най-големият директор митничар.
Езикът има три функции. Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата.
Той е най-големият директор митничар.
Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави.
към беседата >>
Каквото той подпише ще мине.
Едната функция е да опитва нещата. Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар.
Каквото той подпише ще мине.
Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира.
към беседата >>
Тогава се пуща да влезе.
Той е изпитна комисия. Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине.
Тогава се пуща да влезе.
Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята.
към беседата >>
Във всичките животни е така.
Всяко нещо, което ще влезе в човека, той като някой директор, митничар, той трябва да подпише. Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе.
Във всичките животни е така.
Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“.
към беседата >>
Някой път мислите, че петлите са много глупави.
Докато той не подпише, без неговия подпис, нищо не влиза в държавата. Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така.
Някой път мислите, че петлите са много глупави.
Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба.
към беседата >>
Не са толкоз глупави.
Той е най-големият директор митничар. Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави.
Не са толкоз глупави.
Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче.
към беседата >>
Директорът, езика, разбира.
Каквото той подпише ще мине. Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави.
Директорът, езика, разбира.
Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“.
към беседата >>
Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята.
Тогава се пуща да влезе. Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира.
Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята.
Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата.
към беседата >>
Директорът казва: „Това не е за ядене“.
Във всичките животни е така. Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята.
Директорът казва: „Това не е за ядене“.
След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“.
към беседата >>
След туй езикът има друга служба.
Някой път мислите, че петлите са много глупави. Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“.
След туй езикът има друга служба.
След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба.
към беседата >>
След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче.
Не са толкоз глупави. Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба.
След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче.
Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори.
към беседата >>
Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“.
Директорът, езика, разбира. Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче.
Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“.
Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи.
към беседата >>
Той инспектира нещата.
Дайте едно царевично зърно, ще го глътне, дайте му едно зърно от кафе, хване го, пусне го на земята. Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“.
Той инспектира нещата.
Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“.
към беседата >>
Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“.
Директорът казва: „Това не е за ядене“. След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата.
Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“.
Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има.
към беседата >>
Това е втората му служба.
След туй езикът има друга служба. След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“.
Това е втората му служба.
И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже.
към беседата >>
И най-после, третата му служба е да говори.
След като влезе някой в устата, той иска да го опита, ще го повърти насам, натам ще го прекара през зъбите, дъвче. Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба.
И най-после, третата му служба е да говори.
В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже.
към беседата >>
В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи.
Казва: „Гледайте да го съблечете хубаво“. Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори.
В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи.
Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар.
към беседата >>
Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“.
Той инспектира нещата. Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи.
Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“.
А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“.
към беседата >>
А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има.
Вие, запример, казвате: „Дъвчите, той е директор, той ви учи какво да дъвчете“. Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“.
А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има.
Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба.
към беседата >>
Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже.
Това е втората му служба. И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има.
Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже.
Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“.
към беседата >>
Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже.
И най-после, третата му служба е да говори. В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже.
Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже.
Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи.
към беседата >>
Ръката може да те удари и да забравиш този удар.
В говора трябва да бъде културен, да ви каже най-хубавите думи. Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже.
Ръката може да те удари и да забравиш този удар.
Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене.
към беседата >>
Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“.
Като говори ще каже: „Многоуважавани господине, мене ми е много приятно да ви се представя“. А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар.
Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“.
Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо.
към беседата >>
Ти помниш тази бомба.
А пък някой път ще каже някои неща от неговия речник, който той има. Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“.
Ти помниш тази бомба.
Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро.
към беседата >>
Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“.
Има неща, дето езикът ги казва, дето друг не може да ги каже. Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба.
Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“.
Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо.
към беседата >>
Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи.
Ръката никога не може да каже, например туй, което езикът може да каже. Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“.
Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи.
Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно.
към беседата >>
Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене.
Ръката може да те удари и да забравиш този удар. Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи.
Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене.
Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега?
към беседата >>
Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо.
Езикът може да те удари само като размърда въздуха, през въздуха ще ти прати една бомба, ще те блъсне и години минат, казваш: „Обиди ме той“. Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене.
Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо.
Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“.
към беседата >>
Този, който може да говори лошо може да говори добро.
Ти помниш тази бомба. Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо.
Този, който може да говори лошо може да говори добро.
И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича?
към беседата >>
И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо.
Сега казвате: „Ти помниш тази бомба“. Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро.
И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо.
Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има.
към беседата >>
Вас ви се вижда някой път странно.
Понеже, щом може да хвърля бомби, може да пуща по същия начин и хубави работи. Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо.
Вас ви се вижда някой път странно.
В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита.
към беседата >>
В какво седи лошото сега?
Понякой път казвам: Злото не е в лошото говорене. Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно.
В какво седи лошото сега?
Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича.
към беседата >>
Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“.
Вие се радвайте, когато човек може да говори лошо. Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега?
Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“.
Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича.
към беседата >>
Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича?
Този, който може да говори лошо може да говори добро. И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“.
Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича?
Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“.
към беседата >>
Но в тази дума едно изпитание има.
И обратното, този, който може да говори добро, може да говори и лошо. Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича?
Но в тази дума едно изпитание има.
Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича.
към беседата >>
Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита.
Вас ви се вижда някой път странно. В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има.
Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита.
Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща?
към беседата >>
Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича.
В какво седи лошото сега? Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита.
Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича.
Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“.
към беседата >>
Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича.
Може да кажеш на един човек така: „Не ви обичам“. Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича.
Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича.
Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен.
към беседата >>
Ти му казваш: „Не ви обичам“.
Де е лошото, в какво седи лошото, който казва, че не ви обича? Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича.
Ти му казваш: „Не ви обичам“.
Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината.
към беседата >>
Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича.
Но в тази дума едно изпитание има. Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“.
Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича.
Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже.
към беседата >>
Как ще примирите двете неща?
Някой казва: „Не ви обичам“, за да ви изпита. Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича.
Как ще примирите двете неща?
Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича.
към беседата >>
Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“.
Казвате някому: „Не ви обичам“, за да видите дали той ви обича. Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща?
Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“.
Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба?
към беседата >>
Законът е верен.
Значи, ако той ви се разсърди, знайте, че не ви обича. Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“.
Законът е верен.
Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам.
към беседата >>
Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината.
Ти му казваш: „Не ви обичам“. Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен.
Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината.
Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам.
към беседата >>
Той лъже.
Той казва: „Вие не ме обичате, пък аз ви обичам“ и се чуди защо вие не го обичате, а той ви обича. Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината.
Той лъже.
Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам.
към беседата >>
Щом вие го обичате и той ви обича.
Как ще примирите двете неща? Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже.
Щом вие го обичате и той ви обича.
Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш.
към беседата >>
Мислите ли, че аз не обичам боба?
Някой път казваме: „Не може да обичаш туй, което не те обича“. Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича.
Мислите ли, че аз не обичам боба?
Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш.
към беседата >>
Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам.
Законът е верен. Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба?
Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам.
Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го.
към беседата >>
Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам.
Само, че този, който казва, че не ви обича, той не говори истината. Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам.
Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам.
При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате?
към беседата >>
При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам.
Той лъже. Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам.
При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам.
Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него.
към беседата >>
Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш.
Щом вие го обичате и той ви обича. Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам.
Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш.
В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество.
към беседата >>
В него има нещо, което обичаш.
Мислите ли, че аз не обичам боба? Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш.
В него има нещо, което обичаш.
Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето.
към беседата >>
Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го.
Неварен боб не обичам, но след като го сварят, го обичам. Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш.
Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го.
Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета.
към беседата >>
Кое ви заставя в дадения случай да го обичате?
Значи, ако бобът стане малко по-културен, аз го обичам. При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го.
Кое ви заставя в дадения случай да го обичате?
Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея.
към беседата >>
Музиката в него.
При това условие, при което се намира, при дадените условия, има външни неща, за които не обичам. Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате?
Музиката в него.
Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца.
към беседата >>
Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество.
Ти обичаш един човек, има нещо в него, което обичаш. В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него.
Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество.
Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета.
към беседата >>
Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето.
В него има нещо, което обичаш. Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество.
Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето.
На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета.
към беседата >>
На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета.
Казвам: Прави сте, когато сте при един професор, който е горд, нагрубява, понеже вие не разбирате нищо от музика, пък той разбира, обичате го. Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето.
На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета.
Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден.
към беседата >>
Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея.
Кое ви заставя в дадения случай да го обичате? Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета.
Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея.
Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни.
към беседата >>
Тя се чуди откъде дойдоха тия деца.
Музиката в него. Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея.
Тя се чуди откъде дойдоха тия деца.
Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието.
към беседата >>
Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета.
Вие сте дошли в един свят чужд за вас, от странство сте дошли, тъй както човек идва във Франция, в Англия, в Германия или в Америка, вие веднага трябва да се съобразите с езика на този народ, с обичаите, с правата им, които на са както в своето отечество. Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца.
Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета.
Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки.
към беседата >>
Някой път с вас вървят такива патета.
Защото вие сте дошли от един свят, тука сте като патета в решето. На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета.
Някой път с вас вървят такива патета.
Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки.
към беседата >>
Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден.
На земята вие сте дошли и се намирате в положението на кокошката, на която българинът насадил – той е много изобретателен, насадил пилета, патета, после и мисирчета. Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета.
Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден.
Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието.
към беседата >>
Пуйките са много тщеславни.
Кокошката ги поведе, гледа половината от децата ѝ влизат в реката, другите седят с нея. Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден.
Пуйките са много тщеславни.
Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде.
към беседата >>
Хубаво нещо е тщеславието.
Тя се чуди откъде дойдоха тия деца. Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни.
Хубаво нещо е тщеславието.
Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови.
към беседата >>
Който не е щеславен да яде пуйки.
Понякой път вие носите такива мисли и вие сте като квачката със своите пилета. Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието.
Който не е щеславен да яде пуйки.
Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята.
към беседата >>
Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки.
Някой път с вас вървят такива патета. Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки.
Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки.
Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“.
към беседата >>
Има много работи, които човек трябва да учи.
Има много работи, които човек трябва да учи.
Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“.
към беседата >>
Пуйчиното месо усилва тщестлавието.
Ни най-малко не ви са по естеството, пък вървят големи пуйки един ден. Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки.
Пуйчиното месо усилва тщестлавието.
Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“. Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/.
Има много работи, които човек трябва да учи.
Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/.
Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката.
към беседата >>
Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде.
Пуйките са много тщеславни. Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието.
Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде.
Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“. Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване.
Има много работи, които човек трябва да учи. Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/.
Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване.
Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие.
към беседата >>
Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови.
Хубаво нещо е тщеславието. Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде.
Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови.
Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“. Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Майка му запалила тази свещ.
Има много работи, които човек трябва да учи. Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване.
Майка му запалила тази свещ.
Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута.
към беседата >>
Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята.
Който не е щеславен да яде пуйки. Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови.
Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята.
Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“. Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Вижда, че запаля, иска да я хване.
Има много работи, които човек трябва да учи. Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ.
Вижда, че запаля, иска да я хване.
Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си.
към беседата >>
Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“.
Който е много тщеславен да се въздържа от пуйки. Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята.
Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“.
Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“.
Има много работи, които човек трябва да учи. Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване.
Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“.
Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта.
към беседата >>
Туй е научно, научни данни.
Пуйчиното месо усилва тщестлавието. Ако обича някой човек да стане учен човек, всичко да рови навсякъде, кокошо месо да яде. Като му дадат цяла крина с жито, научно търси да научи нещо, навсякъде рови. Според едно научно изследване, кокошката като ровила земята, изкарала житото из земята. Тя няма понятие как се сажда житото, казва: „Като рових земята го извадих“.
Туй е научно, научни данни.
към беседата >>
Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката.
Да си представим, че това е един светилник, /Фиг. 1.33/. Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“.
Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката.
Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта?
към беседата >>
Сега да дойдем до въпроса.
Сега да дойдем до въпроса.
Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът.
към беседата >>
Питам сега, как ще си обясните туй противоречие.
Едно малко дете се ражда, вижда, че има светлинка, иска да опита да хване. Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката.
Питам сега, как ще си обясните туй противоречие.
Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна.
към беседата >>
Вашият живот е несносен.
Сега да дойдем до въпроса.
Вашият живот е несносен.
Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо.
към беседата >>
Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута.
Майка му запалила тази свещ. Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие.
Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута.
Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта.
към беседата >>
Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие.
Сега да дойдем до въпроса. Вашият живот е несносен.
Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие.
Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо.
към беседата >>
Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си.
Вижда, че запаля, иска да я хване. Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута.
Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си.
Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети.
към беседата >>
Казвате: „Той е смел човек“.
Сега да дойдем до въпроса. Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие.
Казвате: „Той е смел човек“.
Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен.
към беседата >>
Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта.
Казва: „Щом майка ми бута, трябва да е нещо много приятно“. Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си.
Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта.
Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ.
към беседата >>
Смелият човек има нещо в главата.
Сега да дойдем до въпроса. Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“.
Смелият човек има нещо в главата.
Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света.
към беседата >>
Какво нещо е свещта?
Като бутне светилника долу, работата върви, но като дойде до пламъка, дръпва си ръката. Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта.
Какво нещо е свещта?
Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош.
към беседата >>
Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът.
Сега да дойдем до въпроса. Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата.
Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът.
В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата.
към беседата >>
Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна.
Питам сега, как ще си обясните туй противоречие. Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта?
Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна.
След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има?
към беседата >>
В смелия има нещо.
Вашият живот е несносен. Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът.
В смелия има нещо.
Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво.
към беседата >>
След туй детето се научава горе-долу да бута свещта.
Детето като бутне два, три пъти пламъка, вече не бута. Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна.
След туй детето се научава горе-долу да бута свещта.
Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо.
към беседата >>
Онзи, който не е смел, липсва му нещо.
Ако имате самоуважение, ако задната част на главата е издигната и предната е снишена, вие ще се намерите в противоречие. Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо.
Онзи, който не е смел, липсва му нещо.
Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека.
към беседата >>
Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети.
Сега, туй дете какво понятие ще си състави за свещта и за майка си. Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта.
Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети.
Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо.
към беседата >>
Някой е страхлив, някой е безстрашен.
Казвате: „Той е смел човек“. Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо.
Някой е страхлив, някой е безстрашен.
Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
към беседата >>
Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ.
Сега често младите и учениците се намират в туй положение на малкото дете, което опитва свойствата на свещта. Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети.
Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ.
Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път.
към беседата >>
Страхът си има своето място в света.
Смелият човек има нещо в главата. Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен.
Страхът си има своето място в света.
Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта.
към беседата >>
Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош.
Какво нещо е свещта? Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ.
Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош.
Какво отношение има? Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо.
към беседата >>
Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата.
Ако задната чост на главата е тясна човек не е смел, ако има 10–15 см широчина на главата, смел е човекът. В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света.
Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата.
– Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора.
към беседата >>
Какво отношение има?
Че в основата свещта е безопасна, но там дето се проявява пламъкът е опасна. След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош.
Какво отношение има?
Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо. Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо.
към беседата >>
– Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво.
В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата.
– Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво.
Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост.
към беседата >>
Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо.
След туй детето се научава горе-долу да бута свещта. Не разбира предназначението, че тази свещ може цяла нощ да свети. Вие се занимавате конкретно с реалността на тази свещ. Същият процес се случва, щом си наситен ти си добър, щом си гладен ти ставаш лош. Какво отношение има?
Всичките хора, които са лоши, липсва им нещо.
Всички, които са тъй способни, добри, значи придобили са нещо. Да кажем, че си недоволен някой път. Един певец е недоволен, защото му липсва нещо. Някой път певецът е доволен защото е придобил нещо. Искате да знаете защо сте недоволни.
към беседата >>
Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека.
Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво.
Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека.
Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо.
към беседата >>
3.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени.
Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена?
Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени.
Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини?
към беседата >>
“ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини.
Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд?
“ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини.
Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати.
към беседата >>
Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж?
Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени.
Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж?
“ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат.
към беседата >>
Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде.
Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини.
Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде.
Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата.
към беседата >>
“ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже.
Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж?
“ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже.
Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки?
към беседата >>
Та един ден туй ще се случи със сегашния свят.
Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде.
Та един ден туй ще се случи със сегашния свят.
Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга.
към беседата >>
Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега.
Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже.
Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега.
Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат.
към беседата >>
Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде.
Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят.
Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде.
Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина.
към беседата >>
Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение.
Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега.
Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение.
Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат?
към беседата >>
Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат.
Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде.
Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат.
Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота?
към беседата >>
Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини?
Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение.
Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини?
Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат.
към беседата >>
Та сегашната малка карма трябва да се изплати.
“ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат.
Та сегашната малка карма трябва да се изплати.
Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила.
към беседата >>
Някои могат да бъдат.
Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини?
Някои могат да бъдат.
Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат.
към беседата >>
Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата.
Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати.
Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата.
А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата.
към беседата >>
Всички жени могат ли да бъдат майки?
“ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат.
Всички жени могат ли да бъдат майки?
Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат.
към беседата >>
А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга.
Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата.
А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга.
Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност.
към беседата >>
Някои може да бъдат.
Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки?
Някои може да бъдат.
Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат.
към беседата >>
Той няма да плаща дълговете на сина.
Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга.
Той няма да плаща дълговете на сина.
„Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш.
към беседата >>
Всичките мъже бащи могат ли да бъдат?
Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение. Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат.
Всичките мъже бащи могат ли да бъдат?
Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни.
към беседата >>
„Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота?
Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат. Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина.
„Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота?
В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия.
към беседата >>
Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат.
Домакиня е хубаво, но всичките жени могат ли да бъдат домакини? Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат?
Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат.
Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички.
към беседата >>
В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила.
Та сегашната малка карма трябва да се изплати. Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота?
В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила.
Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога.
към беседата >>
Всичките хора философи не могат да бъдат.
Някои могат да бъдат. Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат.
Всичките хора философи не могат да бъдат.
Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо.
към беседата >>
Приложете онзи процес на истината и свободата.
Всеки един човек, който не вярва в Бога, трябва да си изплаща кармата. А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила.
Приложете онзи процес на истината и свободата.
Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога.
към беседата >>
Музиканти не може да бъдат.
Всички жени могат ли да бъдат майки? Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат.
Музиканти не може да бъдат.
Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията.
към беседата >>
Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност.
А който вярва като вас,.... Бащата не иска от сина си синът да му плаща дълга. Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата.
Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност.
Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост.
към беседата >>
Има нещо, което всички хора не може да бъдат.
Някои може да бъдат. Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат.
Има нещо, което всички хора не може да бъдат.
Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията.
към беседата >>
Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш.
Той няма да плаща дълговете на сина. „Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност.
Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш.
Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно.
към беседата >>
Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни.
Всичките мъже бащи могат ли да бъдат? Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат.
Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни.
Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете.
към беседата >>
Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия.
„Всичко е възможно.“ Сега каква е философията на живота? В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш.
Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия.
Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице.
към беседата >>
Туй е общо достояние за всички.
Някои може да бъдат, но някои няма да бъдат. Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни.
Туй е общо достояние за всички.
Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават.
към беседата >>
Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога.
В органическия свят, вложете като един органически процес за здравето, вложете човешката мисъл, като органически процес за придобиване на сила. Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия.
Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога.
И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни.
към беседата >>
Туй е първото нещо.
Всичките хора философи не могат да бъдат. Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички.
Туй е първото нещо.
Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен.
към беседата >>
И знаеш какво нещо е да познаваш Бога.
Приложете онзи процес на истината и свободата. Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога.
И знаеш какво нещо е да познаваш Бога.
То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили.
към беседата >>
Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията.
Музиканти не може да бъдат. Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо.
Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията.
Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява.
към беседата >>
То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост.
Свободата е необходима като процес, за да придобие тялото своята пластичност. Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога.
То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост.
Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка.
към беседата >>
Гледам, колко са умни растенията.
Има нещо, което всички хора не може да бъдат. Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията.
Гледам, колко са умни растенията.
Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява.
към беседата >>
Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно.
Всичко онова, което искаш да направиш, само по пътя на свободата може да направиш нещо, както искаш. Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост.
Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно.
Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро.
към беседата >>
Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете.
Но всички хора може да живеят, може да мислят, може да бъдат свободни. Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията.
Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете.
А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места.
към беседата >>
Четете една радост на неговото лице.
Само по пътя на знанието ще имаш всичките условия. Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно.
Четете една радост на неговото лице.
Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат.
към беседата >>
А пък сливите и борът се различават.
Туй е общо достояние за всички. Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете.
А пък сливите и борът се различават.
По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте.
към беседата >>
Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни.
Само чрез живота, който в тебе действува в дадения случай, чрез любовта ти ще знаеш как да използуваш този живот, да бъдеш щастлив, да се радваш, че ти си познал Бога. И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице.
Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни.
Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат.
към беседата >>
По стремеж борът е много духовен.
Туй е първото нещо. Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават.
По стремеж борът е много духовен.
Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки.
към беседата >>
Баща си, Господа не сте намерили.
И знаеш какво нещо е да познаваш Бога. То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни.
Баща си, Господа не сте намерили.
Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат.
към беседата >>
Той към Бога мисли, не се отклонява.
Казвам: Всеки един човек от своето гледище не се приспособява на условията. Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен.
Той към Бога мисли, не се отклонява.
Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат.
към беседата >>
Има едно място, дето е сянка.
То е същото, когато едно изгубено дете намери баща си и майка си, знаеш каква радост. Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили.
Има едно място, дето е сянка.
Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат.
към беседата >>
Малко се разклонява.
Гледам, колко са умни растенията. Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява.
Малко се разклонява.
Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога.
към беседата >>
Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро.
Оттук подбутвано, оттам подритвано, и като намери баща си, това дете е свободно. Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка.
Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро.
Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат.
към беседата >>
Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места.
Гледам тука в нашата гора някои са яли сливи и са хвърлили костилките, от които са израстнали сливи, израстнали са сливи между боровете. А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява.
Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места.
Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре.
към беседата >>
Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат.
Четете една радост на неговото лице. Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро.
Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат.
Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде.
към беседата >>
Във високите планински места расте.
А пък сливите и борът се различават. По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места.
Във високите планински места расте.
Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора.
към беседата >>
Всички ще се разрешат.
Казвам: Поглеждайте се в огледалото щом сте тъжни и скръбни. Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат.
Всички ще се разрешат.
Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот.
към беседата >>
Сливите на високо не растат, но стават много широки.
По стремеж борът е много духовен. Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте.
Сливите на високо не растат, но стават много широки.
Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа.
към беседата >>
Болните здрави ще бъдат.
Баща си, Господа не сте намерили. Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат.
Болните здрави ще бъдат.
Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес.
към беседата >>
Голям простор искат.
Той към Бога мисли, не се отклонява. Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки.
Голям простор искат.
Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят.
към беседата >>
Глупавите умни ще станат.
Има едно място, дето е сянка. Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат.
Глупавите умни ще станат.
Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат.
към беседата >>
Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога.
Малко се разклонява. Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат.
Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога.
Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията.
към беседата >>
Слабите силни ще станат.
Да имате онази самоувереност в света, че каквото и да стане, да знаете, че всичко съдействува за добро. Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат.
Слабите силни ще станат.
В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат.
към беседата >>
Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре.
Върви нагоре, малко се разклонил и върви нагоре, мъчно расте по ниските места. Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога.
Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре.
Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията. Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано.
към беседата >>
В Божествения свят така ще бъде.
Един ден всичките противоречия в света, от Божествено гледище ще се разрешат. Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат.
В Божествения свят така ще бъде.
Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат.
към беседата >>
Докато върви успоредно с бора, е като бора.
Във високите планински места расте. Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре.
Докато върви успоредно с бора, е като бора.
Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията. Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано. Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
Не в човешкия живот.
Всички ще се разрешат. Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде.
Не в човешкия живот.
В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат.
към беседата >>
Тя е заострена, нагоре гледа.
Сливите на високо не растат, но стават много широки. Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора.
Тя е заострена, нагоре гледа.
Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията. Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано. Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
В човешкия живот е обратния процес.
Болните здрави ще бъдат. Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот.
В човешкия живот е обратния процес.
В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат. Туй е в човешкия порядък.
към беседата >>
Щом излезе над него, очите ѝ се отварят.
Голям простор искат. Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа.
Щом излезе над него, очите ѝ се отварят.
Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията. Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано. Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
В човешкия живот силните слаби ще станат.
Глупавите умни ще станат. Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес.
В човешкия живот силните слаби ще станат.
Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат. Туй е в човешкия порядък. А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията.
Тия сливи, като се родили между боровете, казват: „И ние искаме да живеем като вас.“ И тези сливи станали високи, и те вървят нависоко, и сливите вървят към Бога. Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят.
Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията.
Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано. Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
Богатите сиромаси ще станат.
Слабите силни ще станат. В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат.
Богатите сиромаси ще станат.
Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат. Туй е в човешкия порядък. А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано.
Казват: „Както вие вярвате, точно и ние като вас.“ И ще видите, че сливите растат нависоко като боровете, но като излезе сливата над бора, ще се разпростре. Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията.
Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано.
Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
Здравите болни ще станат.
В Божествения свят така ще бъде. Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат.
Здравите болни ще станат.
Живите умрели ще бъдат. Туй е в човешкия порядък. А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
Докато върви успоредно с бора, е като бора. Тя е заострена, нагоре гледа. Щом излезе над него, очите ѝ се отварят. Вчера минавам и с един наш приятел, казвам: Ела да видиш каква политика имат растенията. Ела да видиш една слива каква политика прави, на ваш език казано.
Между боровете тя станала тънка, като мотовила, нагоре излязла, отдолу е тънка и станала 7–8 метра висока.
към беседата >>
Живите умрели ще бъдат.
Не в човешкия живот. В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат.
Живите умрели ще бъдат.
Туй е в човешкия порядък. А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим.
Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци. На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната.
към беседата >>
Туй е в човешкия порядък.
В човешкия живот е обратния процес. В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат.
Туй е в човешкия порядък.
А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим.
Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци.
На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение.
към беседата >>
А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
В човешкия живот силните слаби ще станат. Богатите сиромаси ще станат. Здравите болни ще станат. Живите умрели ще бъдат. Туй е в човешкия порядък.
А в Божествения порядък мъртвите оживяват, точно обратното става.
към беседата >>
На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим. Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци.
На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава.
Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката.
към беседата >>
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах.
Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ. Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана.
към беседата >>
Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим. Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци. На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава.
Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не.
Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството.
към беседата >>
Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах.
Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ.
Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ.
към беседата >>
Какви не занаятия има.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим. Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци. На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не.
Какви не занаятия има.
Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди.
към беседата >>
Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах. Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ.
Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ.
Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне.
към беседата >>
Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната.
Казвам: Ние, съвременните хора, седим и се питаме какво трябва да правим. Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци. На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има.
Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната.
Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш.
към беседата >>
Ти постянно вземаш.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах. Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ. Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ.
Ти постянно вземаш.
То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат.
към беседата >>
Това е едно временно положение.
Трябва да се приспособим към ония условия, които Бог ни нарежда, нищо повече – някои хора Бог ги е направил и им е казал, като дойдат в света да бъдат певци, да пеят, а те като дошли, някои ги направили земледелци. На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната.
Това е едно временно положение.
Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години.
към беседата >>
То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах. Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ. Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш.
То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец.
Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга.
към беседата >>
Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката.
На човека Бог като го е изпъдил, му казва: Ще ореш земята и малко ще ти дава. Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение.
Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката.
Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели.
към беседата >>
Тури я настрана.
Казвам: Дотогава, докато вие вярвате в сиромашията, докато вярвате в болести, ти ще бъдеш болен, ще бъдеш сиромах. Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ. Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец.
Тури я настрана.
Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани.
към беседата >>
Че ти, ако си художник, ти си създал художеството.
Някои са земледелци, някои са певци, някои са художници, шивачи, железари, колари, какво ли не. Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката.
Че ти, ако си художник, ти си създал художеството.
Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране.
към беседата >>
Нека дойде Господ.
Щом си болен, вярвай, че в болестта ще се прояви Господ. Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана.
Нека дойде Господ.
Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
към беседата >>
Художеството съществува преди.
Какви не занаятия има. Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството.
Художеството съществува преди.
Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора.
към беседата >>
Нека Той да те прегърне.
Ти на болестта кажи така: „Моля ти се, в името на Господа, дай място, нека дойде Господ в мене.“ Тя ще се поопери, ще ѝ кажеш, ще хванеш болестта, ще разчепкаш с ръцете и ще кажеш: „Малко настрани, доста си ме държала, нека дойде Господ. Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ.
Нека Той да те прегърне.
Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
към беседата >>
Ти само ще копираш.
Всеки има по един занаят, за да може да си изкара прехраната. Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди.
Ти само ще копираш.
Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е?
към беседата >>
Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат.
Ти постянно вземаш. То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне.
Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат.
Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
към беседата >>
Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години.
Това е едно временно положение. Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш.
Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години.
Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота.
към беседата >>
Гледам някоя сестра, сърди се на друга.
То е егоизъм.“ Тя постоянно черпи от тебе, тя е телоядец. Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат.
Гледам някоя сестра, сърди се на друга.
Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен.
към беседата >>
Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели.
Ние мислим, че сега, че ти като си музикант, ти си създал музиката. Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години.
Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели.
Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята.
към беседата >>
Вашите сръдни, турете ги настрани.
Тури я настрана. Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга.
Вашите сръдни, турете ги настрани.
Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен.
към беседата >>
Музиката е копиране.
Че ти, ако си художник, ти си създал художеството. Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели.
Музиката е копиране.
Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят.
към беседата >>
Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Нека дойде Господ. Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани.
Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата.
към беседата >>
Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора.
Художеството съществува преди. Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране.
Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора.
Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата.
към беседата >>
Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Нека Той да те прегърне. Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави.
Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат.
към беседата >>
Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е?
Ти само ще копираш. Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора.
Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е?
“ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината.
към беседата >>
Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
Нека имате онези мисли, които вас ще ви прегърнат. Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш.
Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре.
към беседата >>
“ Оня свят е за живота.
Ние само ще копираме онова, което природата е създала преди хиляди и хиляди години. Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е?
“ Оня свят е за живота.
Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази.
към беседата >>
Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен.
Гледам някоя сестра, сърди се на друга. Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия.
Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен.
Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш?
към беседата >>
Схващайте идеята.
Музиката, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите музиканти започват да изваждат модели. Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота.
Схващайте идеята.
Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат.
към беседата >>
Има право да не е доволен.
Вашите сръдни, турете ги настрани. Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен.
Има право да не е доволен.
Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш?
към беседата >>
Животът подразбира оня свят и този свят.
Музиката е копиране. Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята.
Животът подразбира оня свят и този свят.
Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви.
към беседата >>
Има един път за постижение на нещата.
Сръднята е хубаво, гневът е хубаво, всичките тия работи са все хубави. Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен.
Има един път за постижение на нещата.
Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления.
към беседата >>
Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата.
Във времето на Христа дошъл цял полк от ангелски същества от невидимия свят, които са пяли още преди хората да бяха учени, знаеха да пеят много по-добре, отколкото сегашните хора. Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят.
Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата.
Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота.
към беседата >>
Слабите понякой път мислят, че ще умрат.
Сръднята, за да я направиш да влезе, трябва да я дириш. Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата.
Слабите понякой път мислят, че ще умрат.
Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи.
към беседата >>
Духовният свят е причината.
Сега ние, съвременните хора питаме: „Оня свят кой е? “ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата.
Духовният свят е причината.
Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава.
към беседата >>
Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре.
Всяка сръдня в човека не е нищо друго, освен насъбрала се енергия. Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат.
Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре.
Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща.
към беседата >>
Но има три фази.
“ Оня свят е за живота. Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината.
Но има три фази.
Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска.
към беседата >>
Не е ли хубаво като длъжник да умреш?
Понеже един човек има желание, не е постигнал желанието, той не е доволен. Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре.
Не е ли хубаво като длъжник да умреш?
Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение.
към беседата >>
Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат.
Схващайте идеята. Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази.
Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат.
Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така.
към беседата >>
Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш?
Има право да не е доволен. Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш?
Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш?
Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение.
към беседата >>
Там, дето животът може да се прояви.
Животът подразбира оня свят и този свят. Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат.
Там, дето животът може да се прояви.
Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си.
към беседата >>
Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления.
Има един път за постижение на нещата. Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш?
Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления.
Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите.
към беседата >>
Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота.
Когато говорим за оня свят, разбираме причината на нещата. Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви.
Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота.
Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот.
към беседата >>
Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи.
Слабите понякой път мислят, че ще умрат. Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления.
Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи.
Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес.
към беседата >>
Знанието са възможности, през които животът минава.
Духовният свят е причината. Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота.
Знанието са възможности, през които животът минава.
Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота.
към беседата >>
Нас ни е страх да се освободим от временните неща.
Вие считате смъртта, като изменя човека, той трябва да умре. Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи.
Нас ни е страх да се освободим от временните неща.
Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг?
към беседата >>
Самият живот носи в себе си туй, което иска.
Но има три фази. Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава.
Самият живот носи в себе си туй, което иска.
Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира.
към беседата >>
Има възкресение.
Не е ли хубаво като длъжник да умреш? Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща.
Има възкресение.
Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години.
към беседата >>
Сега хората не схващат така.
Ако вземем живота, знанието и свободата, тогава животът е причина, светлината е среда, през която животът минава и свободата, това е един резултат. Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска.
Сега хората не схващат така.
Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя.
към беседата >>
Сега проповядват възкресение.
Ами не е ли хубаво за всичките ония престъпления да умреш, за тях да ги забравиш? Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение.
Сега проповядват възкресение.
Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години.
към беседата >>
Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си.
Там, дето животът може да се прояви. Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така.
Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си.
Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си.
към беседата >>
Обнова трябва в мислите.
Същевременно да се зароди желание да станеш един човек без тия престъпления. Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение.
Обнова трябва в мислите.
Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот.
Свободата не е нищо друго, освен проявление на живота. Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си.
Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот.
Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини.
към беседата >>
Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес.
Не е ли хубаво човек да хвърли нечистите си дрехи, да вземе една баня и да се облече с най-хубави дрехи. Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите.
Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес.
Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране.
към беседата >>
Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота.
Знанието са възможности, през които животът минава. Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот.
Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота.
Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи.
към беседата >>
Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг?
Нас ни е страх да се освободим от временните неща. Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес.
Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг?
Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия.
към беседата >>
Животът никога не умира.
Самият живот носи в себе си туй, което иска. Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота.
Животът никога не умира.
Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш.
към беседата >>
Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години.
Има възкресение. Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг?
Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години.
Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта.
към беседата >>
Животът се изменя.
Сега хората не схващат така. Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира.
Животът се изменя.
Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка.
към беседата >>
Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години.
Сега проповядват възкресение. Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години.
Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години.
Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности.
към беседата >>
Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си.
Ти най-първо трябва да носиш живот в себе си. Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя.
Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си.
Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви.
към беседата >>
Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете.
Обнова трябва в мислите. Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години.
Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете.
Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо?
към беседата >>
Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини.
Ти казваш: „Аз утре ще умра.“ Туй, което умира, туй не е живот. Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си.
Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини.
Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие.
към беседата >>
Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране.
Обнова трябва в чувствата и обнова в постъпките – възкресението е един процес. Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете.
Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране.
Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада.
към беседата >>
Но животът като една целокупност не може да се унищожи.
Някой казва: „Аз ще живея.“ Друг казва: „Аз ще умра.“ Щом умреш, това е сянка на живота. Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини.
Но животът като една целокупност не може да се унищожи.
Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме?
към беседата >>
Трябва една солидна философия.
Казвате: „В един миг.“ Знаете ли колко години е един Божествен миг? Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране.
Трябва една солидна философия.
Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл.
към беседата >>
Ти като живот не може да умреш.
Животът никога не умира. Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи.
Ти като живот не може да умреш.
Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората?
към беседата >>
Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта.
Казвате: „Туй всичко ще стане в един миг.“ Един Божествен миг трае 45 години. Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия.
Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта.
Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната?
към беседата >>
Но душата, която е като един резултат, като сянка.
Животът се изменя. Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш.
Но душата, която е като един резултат, като сянка.
Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават.
към беседата >>
Имате хиляди опитности.
Значи, Господ като мигне, туй го счита 45 години. Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта.
Имате хиляди опитности.
Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение.
към беседата >>
Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви.
Животът не е нещо, което може да го развалиш, да го отделиш от себе си. Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка.
Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви.
Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават?
към беседата >>
Беден си, гладен си. Защо?
Години трябва да минат за този миг, за да се реализира, за да разберете. Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности.
Беден си, гладен си. Защо?
Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит.
към беседата >>
Най-първо ние нямаме истинско понятие.
Този живот може да се прояви в хиляди форми, по различни начини. Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви.
Най-първо ние нямаме истинско понятие.
Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора.
към беседата >>
Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада.
Вие мислите тъй, по човешки и казвате: „В един миг ще стане.“ За всички неща се изисква време и разбиране. Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо?
Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада.
Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види.
към беседата >>
Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме?
Но животът като една целокупност не може да се унищожи. Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие.
Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме?
“ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие.
към беседата >>
Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл.
Трябва една солидна философия. Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада.
Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл.
По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето.
към беседата >>
“ Сега как се познават хората?
Ти като живот не може да умреш. Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме?
“ Сега как се познават хората?
Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети.
към беседата >>
По кой начин ще добиеш храната?
Може да кажете: „Учителят тъй каза.“ Не, приложете Любовта. Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл.
По кой начин ще добиеш храната?
Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва.
към беседата >>
Сега хората не се познават.
Но душата, която е като един резултат, като сянка. Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората?
Сега хората не се познават.
Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие.
към беседата >>
Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение.
Имате хиляди опитности. Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната?
Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение.
Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва.
към беседата >>
Че как се познават?
Ако считаш живота като сянка, той може в тебе да се прояви. Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават.
Че как се познават?
Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот.
към беседата >>
Може да направите един опит.
Беден си, гладен си. Защо? Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение.
Може да направите един опит.
Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва.
към беседата >>
Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора.
Най-първо ние нямаме истинско понятие. Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават?
Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора.
Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже.
към беседата >>
Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види.
Гледай да придобиеш нещо и попитай по кой начин може да си задоволиш глада. Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит.
Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види.
Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим.
към беседата >>
Вие искате еднобрачие.
Казваме: „Утре като умрем, може ли да се познаваме? “ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора.
Вие искате еднобрачие.
Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление.
към беседата >>
Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето.
Три, четири деня гладуваш, докато проникне една мисъл. По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види.
Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето.
Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим. Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър.
към беседата >>
Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети.
“ Сега как се познават хората? Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие.
Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети.
И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение.
към беседата >>
Яденето без любов за мене нищо не струва.
По кой начин ще добиеш храната? Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето.
Яденето без любов за мене нищо не струва.
Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим. Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър. 120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие.
Сега хората не се познават. Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети.
И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие.
Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва.
Ако можеш да добиеш храната по прав път, имаш Божието благословение. Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва.
Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва.
Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим. Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър. 120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот.
Че как се познават? Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие.
Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот.
А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея.
към беседата >>
Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва.
Може да направите един опит. Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва.
Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва.
Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим. Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър. 120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже.
Една жена като умре, мъжът ѝ се ожени за втора. Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот.
А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже.
Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея.
към беседата >>
Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим.
Ако вие от 4–5 деня очаквате Бог да се прояви, ще дойде един ваш приятел, който ви обича, иска да ви посети, от 10 години да ви види. Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва.
Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим.
Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър. 120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
Аз вземам настоящите форми като едно обявление.
Вие искате еднобрачие. Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже.
Аз вземам настоящите форми като едно обявление.
В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна.
към беседата >>
Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър.
Когато вие се намерите в най-големите скърби и страдания, вие ще тръгнете да просите и казвате: „Гладен ще умра.“ Аз бих предпочел да умра гладен, отколкото да изгубя любовта, пък да имам яденето. Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим.
Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър.
120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение.
Вие искате еднобрачие, а като умре мъжът ѝ, оженва се за втор, той като умре, за трети. И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление.
В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение.
Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде.
към беседата >>
120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
Яденето без любов за мене нищо не струва. Храна, която не ми дава мисъл, нищо не струва. Храна, която не ми дава свобода, нищо не струва. Храна, която внася свобода, тя е Божествена, трябва да се освободим. Имаме пример в Евангелието, онези 120 души, първите вярващи в Христа, молеха се за апостол Петър.
120 души се молиха и дойде един ангел и казва: „Да си върви, свободен си.“
към беседата >>
Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост.
И казвате, че има еднобрачие, то е вече многобрачие. Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение.
Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост.
Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш.
към беседата >>
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят.
Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят. Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи.
към беседата >>
Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея.
Оженил си се веднъж, свърши се работата, в другия живот. А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост.
Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея.
Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш.
към беседата >>
Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят.
Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят.
Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец.
към беседата >>
Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея.
А сега един мъж, двама мъжа, трима мъже. Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея.
Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея.
Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи.
към беседата >>
Бог някой път ги послушва.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят. Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят.
Бог някой път ги послушва.
Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога.
към беседата >>
Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна.
Аз вземам настоящите форми като едно обявление. В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея.
Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна.
Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи.
към беседата >>
Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят. Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят. Бог някой път ги послушва.
Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд.
Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате?
към беседата >>
Който победи докрай, той свободен ще бъде.
В брака вътре трябва да се схване не сегашното положение. Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна.
Който победи докрай, той свободен ще бъде.
Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример.
към беседата >>
Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят. Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят. Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд.
Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал.
Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа?
към беседата >>
Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш.
Една жена се жени, за да може да влезе във връзка с Божествената Мъдрост. Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде.
Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш.
Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
към беседата >>
Трябва да се моли човек, да работи.
Та казвам: Някой път, за да се направи нещо, 120 души нека се съберат на един ум, да се молят. Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят. Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал.
Трябва да се моли човек, да работи.
Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави.
към беседата >>
Ти и живот не може да имаш.
Жена, ако не се жени, мъдростта ще бъде недостъпна заради нея. Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш.
Ти и живот не може да имаш.
Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха.
към беседата >>
Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец.
Навсякъде в България, като стане бездъждие, хората излизат вън и се молят. Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи.
Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец.
Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език.
към беседата >>
Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи.
Жена, която не се жени, любовта ще бъде недостъпна за нея. Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш.
Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи.
Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
към беседата >>
Проповядва се едно учение за Бога.
Бог някой път ги послушва. Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец.
Проповядва се едно учение за Бога.
Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал.
към беседата >>
Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи.
Жена, която не се жени, свободата ще бъде недостъпна. Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи.
Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи.
Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три.
към беседата >>
Как ще го проповядвате?
Преди години, там в Шуменско, в Новопазарско, на едно място събрали се 9 турски села, заклали курбан и се молят за дъжд. Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога.
Как ще го проповядвате?
Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни.
към беседата >>
Вчера имахме един пример.
Който победи докрай, той свободен ще бъде. Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи.
Вчера имахме един пример.
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата.
към беседата >>
Как ще проповядваш, че обичаш Господа?
Българинът казва: „Господ като дава дъжд на турците, ще даде и на нас.“ Интересното е, че на 9-те села дъжд паднал, а на българското село не паднал. Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате?
Как ще проповядваш, че обичаш Господа?
Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни.
към беседата >>
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример.
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
към беседата >>
Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави.
Трябва да се моли човек, да работи. Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа?
Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави.
Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур.
към беседата >>
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха.
Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха.
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче?
към беседата >>
Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език.
Ако очакваме други да се молят заради нас, молитвата е един от онези велики закони, да бъдем всички образец. Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави.
Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език.
Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така?
към беседата >>
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха.
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване.
към беседата >>
Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал.
Проповядва се едно учение за Бога. Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език.
Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал.
Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов.
към беседата >>
Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три.
Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три.
Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя.
към беседата >>
Което хората ще направят, да са благодарни.
Как ще го проповядвате? Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал.
Което хората ще направят, да са благодарни.
Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата.
към беседата >>
Гледам едно проявление у врабчетата.
Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три.
Гледам едно проявление у врабчетата.
Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези.
към беседата >>
Даже и вярващите някой път са недоволни.
Как ще проповядваш, че обичаш Господа? Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни.
Даже и вярващите някой път са недоволни.
Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта.
към беседата >>
Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата.
Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна.
към беседата >>
Бог това не връзва за кусур.
Да обичаш един народ, трябва да говориш на неговия език, трябва да изучаваш неговите нрави. Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни.
Бог това не връзва за кусур.
Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието.
към беседата >>
Какво стана на това врабче?
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
Какво стана на това врабче?
Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане.
към беседата >>
Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така?
Следователно, ние, за да покажем, че обичаме Бога, трябва да изучим неговия език. Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур.
Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така?
“ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор.
към беседата >>
Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване.
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче?
Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване.
От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно.
към беседата >>
“ Не се съмнявайте в Божията Любов.
Тогава всички хора трябва да благодарим за онова, което Бог ни дал. Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така?
“ Не се съмнявайте в Божията Любов.
Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа.
към беседата >>
От всичките си движения, учудва се тя.
Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване.
От всичките си движения, учудва се тя.
Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца.
към беседата >>
Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата.
Което хората ще направят, да са благодарни. Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов.
Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата.
Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот.
към беседата >>
Тя не може да си представи откъде са дошли тези.
Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя.
Тя не може да си представи откъде са дошли тези.
Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла.
към беседата >>
Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта.
Даже и вярващите някой път са недоволни. Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата.
Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта.
Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите.
към беседата >>
Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна.
Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези.
Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна.
Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога.
към беседата >>
Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието.
Бог това не връзва за кусур. Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта.
Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието.
Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука.
към беседата >>
Сега не знаем какво ще стане.
Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна.
Сега не знаем какво ще стане.
Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън.
към беседата >>
Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор.
Някой път се съмняваш и казваш: „Дали това, в което вярвам, е така? “ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието.
Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор.
Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората?
към беседата >>
Беше интересно.
Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане.
Беше интересно.
Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля.
към беседата >>
Това е основа.
“ Не се съмнявайте в Божията Любов. Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор.
Това е основа.
Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов?
към беседата >>
Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца.
От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно.
Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца.
Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете.
към беседата >>
Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот.
Три неща има, за които не трябва да има никакво съмнение в душата. Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа.
Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот.
Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината?
към беседата >>
Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла.
Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца.
Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла.
Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее.
към беседата >>
Туй може да го проверите.
Не се съмнявайте, не се колебайте в Любовта. Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот.
Туй може да го проверите.
Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери.
към беседата >>
Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога.
Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла.
Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога.
Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал.
към беседата >>
Това е една опитна наука.
Не се съмнявайте в мъдростта, в светлината и в знанието. Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите.
Това е една опитна наука.
Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери.
към беседата >>
Че Бог е нещо отвън.
Сега не знаем какво ще стане. Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога.
Че Бог е нещо отвън.
Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина.
към беседата >>
Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората?
Не се съмнявайте в истината и в свободата, която дава простор. Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука.
Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората?
“ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему.
към беседата >>
Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля.
Беше интересно. Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън.
Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля.
Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята.
към беседата >>
“ Ще намери ли любов?
Това е основа. Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората?
“ Ще намери ли любов?
Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести.
към беседата >>
Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете.
Ако бях художник, щях да нарисувам как се учудва на трите деца. Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля.
Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете.
Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал.
към беседата >>
Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината?
Щом се усъмните, вие губите всичката основа на вашия живот. Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов?
Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината?
“ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява.
към беседата >>
Някой начертал един идеал как да живее.
Често като ни дойдат някои нови мисли, някоя нова мисъл дойде, ни в клин, ни в ръкав, чудиш се откъде е дошла. Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете.
Някой начертал един идеал как да живее.
Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота.
към беседата >>
“ Още сега може да се провери.
Туй може да го проверите. Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината?
“ Още сега може да се провери.
Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра.
към беседата >>
Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал.
Казваме: „В Бога всичко е възможно.“ Не трябва да се делим от Бога. Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее.
Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал.
Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи?
към беседата >>
Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери.
Това е една опитна наука. Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери.
Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери.
10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява.
към беседата >>
Не е синът, който дава образа за здравето на сина.
Че Бог е нещо отвън. Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал.
Не е синът, който дава образа за здравето на сина.
Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е.
към беседата >>
10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему.
Казва Христос: „Ако син человечески дойде, ще намери ли вяра между хората? “ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери.
10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему.
Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто.
към беседата >>
Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята.
Да имаме едно желание да изпълним Неговата Воля. Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина.
Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята.
Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш.
към беседата >>
Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести.
“ Ще намери ли любов? Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему.
Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести.
И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат.
към беседата >>
Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал.
Докато благото на нашия живот, както е начертан твоят идеал, както искате да живеете. Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята.
Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал.
Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе.
към беседата >>
И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява.
Сега всичките казвате тъй: „Дали трябва да говорим истината? “ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести.
И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява.
Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска.
към беседата >>
НАГОРЕ